На 16.01.2023 г. Сдружение „Въздух за здраве“ изпрати официално отворено писмо към Община Пловдив относно: „Препоръки за превръщането на град Пловдив в здравословно място за живеене, предвид последиците за здравето от ефектите на замърсяването на въздуха”.
Препоръките са резултат от съвместната дейност на лекари от лекарската мрежа "Въздух за здраве", представители на академичната общност, експерти по градско планиране, специалисти по събиране и анализ на данни, граждански организации и експерти от Община Пловдив. Мерките бяха обсъдени по време на организираната от нас кръгла маса, на тема: „Здравословни градове като механизъм за подобряване на общественото здраве. Качество на въздуха в град Пловдив“ (18.11. 2022). Събитието беше подкрепено от Фондация "Фридрих Еберт".
Препоръките са разделени в 3 основни раздела и се отнася до:
Мерките, които са представени са обстойно анализирани от високо квалифицирани експерти, а препоръките предлагат реални решения за създаване на по-здравословна градска среда и чист въздух за Пловдив.
С целия документ може да се запознаете тук.
На 8 декември 2022 г., под патронажа на Комисията по здравеопазването към 48-то Народно събрание, се проведе кръгла маса на тема: „Чист въздух за здраве“. Форумът е по инициатива на Сдружение „Въздух за здраве“ и лекарската мрежа към него.
На събитието бяха обсъдени последствията за здравето от влошеното качество на въздуха, актуални данни за замърсяването му и влиянието на проблема върху средата на живот и здравето на българите. Представено бе и проучване сред пациенти за степента на информираност за последиците от мръсния въздух. Здравните специалисти от организацията призоваха за активни действия на законодателната и изпълнителната власт в борбата срещу замърсяването на въздуха в страната, като представиха конкретни препоръки за надграждане на националните стратегически здравни документи и законодателството.
Замърсяването на въздуха в България е едно от най-високите в Европа. Лошото му качество е целогодишен проблем с опасни пикове през есента и зимата. Измерванията показват, че гражданите в страната дишат въздух, който Световната здравна организация (СЗО) определя като вреден за здравето: 97,2% от българите са изложени на наднормени средногодишни нива на фини прахови частици (ФПЧ) и на високи пикови концентрации на азотен диоксид (NO₂) и серен диоксид (SO₂). През 2019 г замърсяването на въздуха е седмият най-значим рисков фактор за преждевременна смърт в България, сочат данните на Института за здравни ефекти в Бостън, САЩ.
Според СЗО, България е с третата най-висока смъртност в света (на 100 000 души) вследствие на замърсяването на въздуха. Организацията оценява, че замърсяването на въздуха стопява сума, която се равнява на близо 30% от БВП на страната, поради намалената производителност и разходите за лечение.
Доц. д-р Антон Тонев, председател на Комисията по здравеопазването заяви, че замърсяването на въздуха е един от основните рискови фактори за развитие на хронични заболявания, включително исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт и онкологични заболявания, които са и водещи в структурата на заболяванията в България. Доцент Тонев подчерта, че целта на форума е да се поставят на обсъждане съществуващите проблеми и предизвикателства, както и да се потърсят възможностите за своевременното запълване на нормативната празнота в действащото законодателство по отношение на качеството на въздуха и за изготвяне и въвеждане на дългосрочни и последователни политики за чист въздух, в центъра на които да бъде поставено общественото здраве. Според него именно обединените усилия на отговорните институции, медицинските специалисти и българското общество могат да доведат до реални резултати при формирането на необходимите политики в областта на опазването на чистотата на въздуха в България.
Заместник-председателят на Комисията по здравеопазването и председател на Сдружение „Въздух за здраве” д-р Александър Симидчиев каза, че въздухът е отговорен за 50% от личното ни здраве и около 25% от здравето на планетата ни. Годишно между 10 000 и 15 000 човека загиват поради замърсяване на въздуха в страната ни, като причините са разнообразни, тъй като то засяга всички важни органи и системи в нашето тяло.
Пряката зависимост между замърсеният въздух и сърдечносъдовите заболявания бе представена от проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити Клиник. Той изнесе данни на Европейското дружество по кардиология, според които замърсяването на въздуха води до ритъмни проблеми, сърдечна недостатъчност и др. “Мръсният въздух е абсолютно независим фактор от другите рискови фактори за увеличаване на честотата и смъртността от сърдечносъдови заболявания и макар и невидим, ние всеки ден сме изложени на неговото въздействие”, заключи проф. Петров.
Юридическият експерт на Сдружение „Въздух за здраве” Станислав Малчев представи пропуските в действащата законодателна база, които са свързани с липсата на връзка между опазването на чистотата на въздуха и здравето. Проблемът се задълбочава в подзаконовите нормативни актове, в които на практика няма регламент за превенция на заболяванията, свързани със замърсения въздух, а в плановете и стратегиите на институциите се използват стари данни. Според него е необходимо провеждането на национални кампании, насочени към опазване на здравето и чистотата на въздуха, както и съвместното разработване на проекти на нормативни актове от Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите, в партньорство с гражданските организации и академичната общност.
По време на форума бе представено проведено през тази година проучване сред пациенти за информираността за мръсния въздух. То е реализирано от лекарите от сдружението в 9 града в страната. Според данните, повече от половината анкетирани (52.4%) заявяват, че не са добре запознати с последиците от влошеното качество на въздуха, а други 55% се определят като силно засегнати от този проблем. Много голяма част от българите (83%) заявяват готовност, да положат усилия за подобряването на качеството на въздуха, ако знаят какво да направят. За 87 на сто от анкетираните институцията, която трябва приоритетно да се ангажира с решаването на проблема, е Министерството на здравеопазването.
Д-р Веселина Никифорова представи лекарската мрежата „Въздух за здраве“ - здравно обединение в обществена полза, което обединява лекари от различни специалности, ангажирани в подобряването на качеството на въздуха в страната. Тя сподели, че една от водещите цели на организацията е да се отчитат екологичните фактори при диагностицирането на пациентите и да им се разясняват здравните рискове, които носи замърсяването на въздуха. Дейността на сдружението също така е свързана и с подпомагане при разработването и въвеждането на ефективни национални политики, насочени към намаляване на вредните емисии и подобряване чистотата на въздуха.
Специалистите от лекарската мрежа представиха данни, които показват, че колкото по-голямо е замърсяването на въздуха, толкова по-силно е въздействието му върху здравето, особено при пациенти с хронични заболявания, възрастни хора, деца и бременни жени. Според анализ на Института за здравни ефекти в Бостън, САЩ, съществува пряка зависимост между мръсния въздух и смъртността при хронично болните пациенти. Данните сочат, че през 2019 г. у нас това е причина за близо 20% от смъртните случаи на пациенти с хронична обструктивна белодробна болест, 18% с диабет, 14% с исхемична болест на сърцето, 16% с рак на белия дроб, 15% с исхемичен инсулт и 12% с инфекция на долните дихателни пътища.
Проф. д-р Анжелика Велкова изрази тревога относно факта, че общественото здраве в България в последното десетилетие е в незавидно състояние. Но понятието „обществено здраве” не се изчерпва с лошия здравен статус, високата заболеваемост и смъртност, а включва ниска здравна грамостност, явни и скрити неравенства, фаргментирани здравни дейности, липсващи връзки между обществените институции, неправителствения сектор и здравните професионалисти. „Здравето е кумулативен резултат от множество експозиции през целия живот към разнообразие от рискови фактори, с част от които можем да се справим индивидуално, но други изискват колективни действия. Такъв един фактор е замърсеният въздух, който може да бъде преодолян единствено с обединените усилия на различните сектори в обществото.Чистият въздух е наше основно човешко право. Ние, лекарите от различни медицински специалности, обединени в лекарска мрежа Въздух за здраве, приемаме като своя отговорност провеждането на активен диалог по темите за замърсяването на въздуха и неговите здравни ефекти както чрез пряко ангажиране в професионалните общности, така и в диалог за дневния ред на обществената политика и обществените интервенции за подобряване на индивидуалното и общественото здраве.” – каза професор Велкова.
Основен повод за кръглата маса бяха изготвените от лекарската мрежа препоръки към Министерство на здравеопазването.
Д-р Костадин Костадинов представи раздел първи на препоръките, който представлява преглед на националните планове и стратегии. Д-р Костадинов представи препоръки относно включването на чистата околна среда като фактор на превенция в Националната програма за превенция на хроничните заболявания и Националната здравна стратегия, подчерта необходимостта от актуализация на източниците и данните според най-новите предписания на СЗО, както и ясно заяви връзката между замърсяването на въздуха и активната мобилност. Акцент в тази част на препоръките е необходимостта от засилване ролята на задължителния компонент в доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), изготвян от РЗИ и оценяващ въздействието върху общественото здраве. Важна част от този раздел е необходимостта от актуализиране на програмата за специализация по специалности "Обща хигиена" /в част Комунална хигиена/ и "Комунална хигиена", които не са актуализирани от много години и са основно фокусирани върху познаване на нормативната база, а не върху оценка на здравното въздействие чрез съвременни методи, както и необходимостта от създаване на модули по "епидемиология на околната среда" в съществуващи магистратури по обществено здраве, вкл. с лектори от чужбина.
От изключителна важност е чистият въздух за децата и подрастващите. Бременните жени, децата и юношите са една от най-уязвимите от замърсяването на въздуха групи. Излагането на замърсители на въздуха може да увеличи риска от развитие на астма при децата, както и броя и тежестта на пристъпите, да повлияе на развитието на белия дроб, сърцето, мозъка и нервната система на детето. Последиците от замърсяването на въздуха при децата и юношите имат кумулативен ефект и оказват дългосрочно влияние чрез развитието на заболявания в бъдеще. Ефектите засягат дори неродените деца - вдишването на мръсен въздух от бременни жени може да доведе до преждевременно раждане, по-ниско тегло при раждане, което увеличава риска от заболявания десетилетия по-късно. Именно затова д-р Костадинов призова факторите на въздействие на околната среда, и в частност замърсяването на въздуха, да се включат като приоритет в Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа в РБ 2021-2030 г. и Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021 – 2030 г.
Доц. д-р Рада Маркова разгледа раздел втори от изготвените препоръки, който касае промоцията на здравето. Необходимо е ежегодно бюджетно планиране на средства от страна на Министерство на здравеопазването за обществени кампании, повишаващи осведомеността сред гражданите относно въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето. Д-р Маркова подчерта, че е небходимо Министерство на здравеопазването да има проактивна роля като инициатор на информационни кампании, които да задълбочат разбирането за въздействието на качеството на въздуха върху здравето. Това ще помогне за осъзнаването на проблема сред гражданите и промяната на поведението им от неустойчиви рутинни практики към устойчив начин на живот. Такива инициативи биха осигурили и обществена подкрепа за действията, необходими за прилагане на непопулярни мерки за чист въздух. Представени пред аудиторията бяха редица възможни и ефективни кампании, които да повишат осведомеността на обществото. Тези кампании следва да се повтарят периодично и да им се осигури достатъчна публичност, за да достигнат до по-широка аудитория. Необходимо е да се обезпечи и финансово подпомагане от страна на държавата за по-бедните домакинства за инвестиции в по-чисти алтернативни решения за отпление. Здравните власти биха могли да инициират статистически проучвания за промяната в заболеваемостта по отделни групи заболявания в областите с лошо качество на атмосферния въздух.
Доц. д-р Ангел Джамбов говори по раздел, който касае превенцията на заболяванията. Д-р Джамбов подчера, че е необходимо финансиране на изследвания с цел събиране на достатъчно национално базирани данни и анализи за въздействието на замърсяването на въздуха върху общественото здраве и свързаните с него разходи. Належащи са също количествени изчисления на настоящата и прогнозната заболеваемост (от гледна точка на предписване на лекарства, първична и болнична медицинска помощ), причинена от замърсяване на въздуха, като се използват събраните настоящи налични данни от информационните масиви на НЗИС, НЦОЗА, РЗИ, НОИ, НЗОК, НСИ, НЦЗПБ, ИАОС и БЛС. От особено значение е необходимостта от сътрудничество на Министерство на здравеопазването с научните дружества, университетите, гражданските организации и информационните центрове за бази данни и използване на тяхната експертиза.
Подчерта се небходимостта от допълване на социалната анамнеза за вторични заболявания като ХОББ и астма в Националната здравна система с изискване за събиране на данни, които да обосноват връзката между факторите на околната среда и хроничните заболявания. Това ще помогне налекарите да осигурят по-комплексна здравна услуга (напр. по отношение на токсични състояния, разбиране на причинната верига за появата на дадено заболяване или на неговото развитие и клинична изява).
Доц. д-р Цветелина Тотомирова представи необходимостта от засилване на сътрудничеството както на местно, така и на национално и международно ниво. Тя предстви възможността от включване на Министерство на здравеопазването в Паневропейска програма "Транспорт, здраве и околна среда", създадена от ООН и СЗО с цел сътрудничество между държавите членки (включително САЩ и Канада) в полза на екосъобразни и здравословни политики. Освен че дава възможност за разработване на здравно ориентирани политики чрез общи действия и споделяне на най-добри практики за устойчиво развитие, паневропейската програма спомага и за търсене на финансови механизми за имплементирането им. Особено важно е Министерството на здравеопазването да работи в тясно сътрудничество с местните власти за предприемане на действия за справяне със замърсяването на въздуха на местно ниво чрез насърчаване на такова градско планиране, в центъра на което да е здравето на жителите на градовете. Съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух, Министърът на околната среда и водите, съгласувано с Министъра на здравеопазването, издава Наредба за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух. Но за да има реални ползи от тези действия е необходимо практическо засилване на сътрудничеството между екипите на двете министерства, включително съвместно разработване на програмни документи, политики и стратегии в областта на здравето и влиянието на замърсяването на атмосферния въздух. Застъпване за създаване на политики, които да стимулират производството на електроенергия за домакинствата от възобновяеми източници, осигуряване на достъп до чисти битови енергийни решения за хората, съвместно с Министерство на енергетиката, е една от изключително важните стъпки, които Министерството на здравеопазването трябва да предприеме за подобряване на качеството на въздуха.
Д-р Калоян Гевара представи последния раздел на препоръките – за належаща необходимост от насърчаване прехода към зелена икономика, устойчиви модели на транспортните и градски политики, които подкрепят опазването на здравето и околната среда, от страна на компетентните органи в областта на здравеопазването. Д-р Гевара заяви, че секторът на здравеопазването трябва да работи за намаляване на екологичния отпечатък на здравните заведения (изчислено е, че здравните заведения са отговорни за 3% до 8% от общите емисии на парникови газове в страните от ЕС).
Участниците в кръглата маса се обединиха около извода, че замърсеният въздух представлява сериозна заплаха за здравето на населението и тежест върху икономиката на страната. Разрешаването на съществуващите проблеми със замърсяването на въздуха може да се осъществи само чрез обединените усилия и активните действия на законодателната и изпълнителната власт, медицинските специалисти и неправителствените организации.
С пълния текст на препоръките може да се запознаете тук.
II-ри Студентски форум „Въздух за здраве“
Ако има обществена кауза, за която си струва да се говори много, да се изследва, да се дебатира и да се предприемат спешни мерки, то това е състоянието на въздуха – по света, но най-вече у нас. Отдавна не само столицата е с тревожни и надвишаващи допустимите граници на замърсяване. Положението е валидно за всички големи градове в България.
От години медиците алармират за нарастващите обезпокоителни тенденции в здравословното състояние на хората. Все повече научни доказателства сочат директната връзка между замърсената атмосфера и заболеваемостта на всички системи в човешкия организъм.
Лекарска мрежа „Въздух за здраве“,и Сдружение „Въздух за здраве“, са екип от медици, работещи в различни области, чиято лична и професионална мисия е, чиста околна среда и подобряване качеството на живот на хората.
За втори пореден път, Лекарска мрежа „Въздух за здраве“ организираха студентски форум, основна тема на който беше - „Студентите в подкрепа на чистия въздух“. Техни партньори бяха студенти от Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Ц. Воденичаров, дмн“, Медицински колеж „Й. Филаретова“ и Студентски съвет при Медицински университет – София“, също и представители от екоклубовете на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет. Участниците и техните ръководители коментираха състоянието на въздуха като най-важен екологичен рисков фактор, който причинява влошаване на здравето и преждевременна смъртност.
В началото на „мръсния“ сезон, тези срещи са особено значими и е обнадеждаващ фактът, че домакини на събитията са именно студенти по медицина - доброволци към Лекарската мрежа, които работят за каузата вече почти две години.
Модератор на събитието беше Людмила Борисова, председател на Студентски съвет към МУ – София. Инициативата откри проф. Каролина Любомирова, зам.-ректор по учебната дейност на университета, като поздрави присъстващите и изрази надеждата си за скорошни подобрения, изхождайки от последователността и ангажираността на студентите в каузата за чистия въздух.
Презентация, на база най-нови проучвания в областта, представи доц. д-р Цветелина Тотомирова, специалист по ендокринология и болести на обмяната, лекар във ВМА. Тя подчерта пред младите хора значението на качеството на въздуха за човешкото здраве, като изтъкна, че атмосферното състояние е най-сериозният еко и здравен проблем в Европейски съюз. Нагледно бяха изложени реални статистики и тенденции. Представени бяха опасностите от нивата на замърсяване – краткосрочни и дългосрочни – от познатите ни основни замърсители – ФПЧ (фини прахови частици), озон, азотен диоксид, серен двуокис, до по-малко популярните летливи органични въглеводороди (свещи, ароматизатори и др.). Процента на смъртни случи вследствие замърсяването расте, алармира доц. Тотомирова. Статистиките са плашещи. Стандартите на Световната здравна организация за норма са компромисни. Има спешна необходимост от качествен контрол и съблюдаване на риска, заключи специалистът.
Следващият гост-лектор беше проф. Анжелика Велкова, ръководител на катедра по социална медицина във Факултета по обществено здраве. Проф. Велкова напомни на аудиторията, че въздухът е естествен ресурс с най-голямо значение за живота на хората, но за съжаление, 90 % от населението живее в условия на мръсен въздух. По нататък в презентацията си тя коментира спешната нужда от профилактика на замърсяването, като по-конкретно се спря върху значението на първичната такава. Също така, проф Велкова запозна форума с най-новите технологични способи за следене на състоянието на атмосферата и посочи възможните стъпки за справяне с кризата.
Участие по темата взе и д-р Кристиян Стефанов, специалист по анестезиология, с който студентите дискутираха непознатата връзка между стандартната анестезия (като райски газ, например) и качеството на въздуха, който вдишваме. Налице са нововъведения в системата за измерване на въздействието на подаването на анестетици и замърсявания (райски газ вече категорично не се препоръчва; остава в атмосферата за около 120 г.; 1 час анестезия от райски газ се равнява на 1 час работа на автомобилен двигател). Използването на упойки и дезинфектанти в болничната среда повишава секрецията на бронхиалната лигавица. За жалост, не можем да избегнем докрай негативното влияние на анестезията, тя е т.нар. „желано зло“, но е ясна необходимостта от стриктен контрол на използваната апаратура и изработването на по-прецизна в бъдеще.
На края на презентационната част, д-р Веселина Никифорова, общопрактикуващ лекар в град Перник, изброи случаи от своята практика, илюстрирайки чрез тях същината на проблема. Тя апелира необходимостта от по-широка обществена информираност и повече ангажираност от страна на медицинския персонал в етапа на превенция.
Във втората част на форума се сформираха две дискусионни студентски групи, съответно с ръководители проф. Велкова и доц. Тотомирова. Какви са възможностите за студентите да се включат в дейности за подобряване на въздуха, научихме в изложението им в края на панела. Отчетени бяха няколко основни предизвикателства:
И като обобщение от срещата - „Медицинското образование трябва да подготвя бъдещите лекари и специалистите по здравни грижи не само за лечение на болестите, но и за предизвикателствата на климатичните промени и техните въздействия върху човешкото здраве, познания по функционирането на здравните системи, както и да изгражда широко екологично мислене и разбиране между здравето на хората и природната среда“, заяви проф. Любомирова.
Автор: Валерия Душкова
Пловдив е вторият град с най-замърсен въздух в България и поради този факт всяка година броят на преждевременните смъртни случаи драстично расте, като съгласно данни на СЗО за страната ни ежегодно умират между 11 000 и 14 000 човека вследствие на мръсния въздух. От една страна качеството на живот в града се влошава, а от друга Пловдив търпи и икономически загуби от порядъка на над 354 млн. евро годишно. Ние, от „Сдружение въздух за здраве“, съвместно с нашите партньори от Фондация „Фридрих Еберт“, както и с подкрепата на Нов български университет, проведохме на 18.11.2022 г. първата кръгла маса на тема: „Здравословните градове като механизъм за подобряване на общественото здраве. Качество на въздуха в град Пловдив.“ Целта на събитието бе да се предизвика обществен дебат по темата, като се наблегне на неотложната нуждата от преминаване на градовете в България от замърсяваща към зелена икономика, с гарантирани ползи за здравето на хората, включително като резултат по-дълъг и качествен живот и по-малко заболявания на населението. Събитието бе открито от г-н Жак Папаро, директор на Фондация „Фридрих Еберт“ и проф. д-р Анжелика Велкова, ръководител на катедра “Социална медицина“ в МУ-София и член на лекарската мрежа „Въздух за здраве“.
Първият панел бе посветен на това какви са здравните последици от замърсяването на въздуха и какви са актуалните и известни данни за град Пловдив, а във втората част бяха дискутирани възможните начини за подобряването на градската среда. Кръглата маса събра водещите експерти за региона, като участие взеха и всички заинтересовани страни: учени, лекари и представители на Общината, както и на гражданските и на неправителствените организации. В рамките на деня бяха дискутирани ключовите проблеми на града, като първостепенна цел бе осъществяването на диалог между всички заинтересовани страни, граждани и политически представители. Участниците изложиха своите експертни препоръки към Община Пловдив, като част от мерките които ще се обсъждат на следващи нива са: изграждане на по-задълбочен анализ на данните и предоставяне на достоверни и постоянни данни за града; въвеждането на „зелен билет“ в часовете със засилен трафик, валиден за всички; осигуряване на зони с ниски въглеродни емисии – с ограничена скорост на движение до 30 км/час; въвеждането на пешеходни зони; допълнително озеленяване; изграждане на подобрена велоинфраструктура и т.н. Предложените мерки и препоръки бяха анализирани и дискутирани с представителите на Общината. Като консеквенция от проведеното събитие ще бъдат подготвени и юридически оформени конкретните препоръки, които ще бъдат официално изпратени за одобрение и коментар към Община Пловдив. Не на последно място, от трибуната на този форум се акцентира, че гражданско участие в обсъждането на стратегиите е ключово за решаването на проблемите града и превръщането на Пловдив в място за щастливи и здрави хора.
На 14 ноември, дата приета за Световен ден за борба с диабета, на въпросите на сдружение „Въздух за здраве“ отговаря доц. д-р Цветелина Тотомирова, ендокринолог.
В последните десетилетия, хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия - от него страдат над 360 милиона души. СЗО предвижда към 2030 г. над 500 милиона души да бъдат засегнати от диабетен тип, което е изключително стряскаща прогноза. В България според статистиката от това заболяване страдат около 500 000 души, от които 40% от дори не знаят, че имат диабет. Съществуват два основни типа захарен диабет – тип 1 и тип 2. При децата по-типичен е първия тип, а при възрастните се развива най-често вторият тип диабет.
Основните рискови фактори за развитие на захарен диабет са наднорменото тегло, както и наличието на първостепенни родственици, страдащи от захарен диабет. Определящо значение има също начинът на живот – хранене, намалена физическа активност, стресът и състоянието на околната среда, в частност – степента на замърсяване на въздуха.
Доц. Цветелина Тотомирова, MD, PhD, работи в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната във ВМА от 2002 г. Завършва Медицинския университет в София с отличие през същата година. Има две специалности - "Вътрешни болести" (2008 г.) и "Ендокринология и болести на обмяната" (2012 г.).
От 2009 г. е асистент в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната. Няколко години по-късно успешно защитава дисертационен труд и ѝ е присъдена научна и образователна степен "доктор".
От 2019 г. е доцент към Клиниката.
Автор и съавтор в повече от 120 публикации в научни списания и участие в над 75 презентации и постери на национални и международни конгреси.
Професионалните й интереси са в областта на преддиабетни състояния, епидемиология на захарен диабет, обучение на пациенти със захарен диабет, програми за превенция на диабета.
Акценти:
Доц. Тотомирова, безспорно замърсеният въздух е причина за тревога. Вредите от него се отразяват върху всички важни системи в човешкия организъм. Бихте ли ни споделили повече по въпроса, от гледна точка на Вашата експертиза?
За съжаление замърсяването се превръща е световен проблем в глобален мащаб, имащ важно значение за здравето на индивида. Установява се, че то повлиява всички органи и системи в нашето тяло, а не само традиционно свързваните с мръсния въздух дихателна и сърдечно-съдова система. Смята се, че попадналите в организма прахови частици активират клетките на вродения имунитет в белия дроб, което води до освобождаване на възпалителни фактори (цитокини и хемокини) и настъпва системно активиране на имунната система. Развиват се еквиваленти на хронично възпаление в тялото, което води до увреждане на всеки орган. Практически не остава незасегната част от нашето тяло.
Проучванията във връзка с вредата върху човешкия организъм предполагат, че замърсителите на въздуха могат да действат като ендокринни разрушители, да насърчават оксидативния стрес и да упражняват генотоксичен ефект. Как замърсяването на въздуха засяга ендокринната система при мъжете и жените?
Замърсителите на въздуха, които нарушават функцията на ендокринната система са химикали, които въздействат върху невроендокринните и ендокринни клетки. Тези увреждащи фактори се намират както във въздуха на открито, така и във въздуха на закрито. За външния въздух, вида и количеството на замърсителите варират в зависимост от географското местоположение, според това дали обектът е градски или селски, като съществуват и вариации между деня и нощта. Замърсителите могат променят действието на хормоните по много начини - повлияят синтеза на хормони в ендокринната жлеза, променят свързването с протеинните носители, повлияват свързваенто с клетъчен рецептор, могат да се конкурират с ендогенния хормон и да причинят антагонистични или агонистични таргетни клетъчни отговори, могат също така да променят концентрациите на рецепторите върху клетката или да променят хормоналния метаболизъм.
Замърсителите оказват влияние както върху женската, така и върху мъжката репродуктивна система. Замърсяването може да има отрицателен ефект и въздействие върху репродуктивното здраве чрез антиестрогенни, естрогенни, антиандрогенни и андрогенни въздействия. Могат да се нарушат производството и сигнализирането на андрогените и могат да нарушат развитие на мъжкия репродуктивен тракт и външните гениталии, което води до неблагоприятни ефекти върху размножаването и плодовитостта при мъжа.
Женският субфертилитет или безплодие могат да бъдат нарушени чрез причиняване променено производство на хормони, аномалии на менструалния цикъл, ановулация, ранна репродуктивност и стареене. Най-уязвимите периоди са пренаталните чрез трансплацентарния трансфер и постнатално чрез кърменето. Нарушаване на хормоналната активност през тези периоди може да доведе до здравословни проблеми, включително промени в репродуктивното здраве и поведенчески проблеми през целия живот.
Кои са най-разпространените заболявания (сред тези, поразяващи ендокринната система) с пряка връзка със замърсяването?
За въздействието на замърсяването върху ендокринната система се говори много и се натрупват все повече доказателства за прекия и коствен ефект на редица замърсители върху функционирането на ендокринните жлези. Както вече споменахме, известно е въздействието върху женската и мъжка полова система с непосрствен ефект върху фертилността. Но ефект се наблюдава и върху функционирането на щитовидната жлеза (ангажирана в цялостния метаболизъм на организма), повлиява се функционирането на надбъбречните жлези с пряк ефект върху стероидогенезата и отговора на стрес. Замърсяването допринася за причиняването на глюкозен дисбаланс чрез инсулинова резистентност и развитие на захарен диабет тип 2, затлъстяване и метаболитен синдром. Тепърва ще се уточняват прецизните механизми за развитие на тези нарушения, но фактите за увеличаването им, свързани със замърсяването са налице.
Според Вас, дали вече има достатъчно солидни доказателства за пряка връзка между замърсения въздух и гестационния диабет (диабетът, който се развива по време на бременност)?
Предишни проучвания показват, че излагането на замърсяването на околния въздух може значително да увеличи риска от захарен диабет тип 2. Като се имат предвид общите основни патофизиологични механизми, излагането на замърсяване на въздуха може също да увеличи риска от гестационен захарен диабет. Бременността и вътреутробното развитие са важни и чувствителни моменти в развитието на майката и плода и организмът става още по-уязвим на вредни въздействия, имащи както моментни, так и епигенентични последствия. Множество студии понастоящем подкрепят доказателствата, че излагането на замърсяване на въздуха увеличава риска от гестационен диабет, въпреки наличието на висока хетерогенност. Необходими са допълнителни проучвания, за да се разработят предполагаемите механизми и асоциации. Тези резултати са от значение за общественото здраве, тъй като се очаква влошаващото се замърсяване на въздуха в развиващите се страни да увеличи риска от развитие на въглехидратни промени по време на бременност.
Какви са валидните промени в здравната ни система, които се базират на данните от замърсяването на въздуха?
В резултат на общите усилия, все повече се обръща внимание на начините за овладяване на здравните последствия от замърсяването. Пряко отражение в задължителните нормативи на здравната система все още липсва, но съществуват реални усилия за профилактика, най-често на респираторните прояви в райони с отчетено повишено замърсяване. Потвърждаването на прякото въздействие на последното върху други органи и системи ще доведе до допълнителен акцент на здравеопазването върху конкретни патологии, пряко обусловени от факторите на атмосферния въздух.
Според Вас, какви практики в организирането на градската среда, биха били полезни за пациентите? Можете ли да посочите реални примери?
Налице са множество възможности за намаляване на замърсяването в градска среда. Прилагането им е с доказан ефект при проследяване в малки кохорти има реално значение в практиката. Истината е, че е необходимо промяна на начина на мислене на хората, за да се постигне пълен успех за дълъг период от време, но всяко начало е трудно, а с помощта на подходящи разпоредби и насоки, би могло да се постигнат реални резултати. Такива подходи са преминаването към по-екологичен начин на отопление, ползването на предимно зелена енергия, по-рядко използване на автомобила и стимулиране на използване на градски транспорт, използване на автомобили с ниски емисии, хибридни автомобили и електромобили, често ходене пеш, използване на по-екологични средства като велосипед, тротинетка и др, постоянно проследяване на различните автомобили, камиони и други превозни средства за вредни емисии и промяната им при остаряване, както и своевременни мерки при установяване на проблеми. Естествено всички тези препоръки трява да са подсигурени със съответни разпоредби и насочващи указания, за да има пълен успех в това начинание.
Доц. Тотомирова, доколко замърсеният въздух въздейства на естествения хормонален баланс у човека? Какви други патогенни изменения се наблюдават в резултат на влошеното атмосферно влияние?
Естественият хормонален баланс е изключително прецизна система, повлияваща се от редица неблагоприятни фактори. Както отбелязахме замърсяването има пряко въздействие върху имунната систенма, водейки до хронично възпаление в организма. Това поставя тялото в състояние на постоянен стрес и променя нормалната хормонална секреция. Като цяло тези промени са първоначално адаптивни в опит да се приспособим към новите условия, но в крайна сметка може да доведе до патологични изменения с неблагоприятни последствия. Освен чисто метаболитните нарушения като захарен диабет, инсулинова резистентност, метаболитен синдром, нарушения на тиреоидната функция, промени в работата на надбъбречните жлези, се отчита патологично засягане на други органи и системи – дихателните органи, сърдечно-съдовата система, нерваната система, включително мозъчна дейност, костния метаболизъм, гастро-интестиналната система и др.
Колко разпознаваема е връзката между състоянието на околната среда и репродуктивните функции при хората и какви мерки се предприемат на ниво лекар-пациент?
Тази връзка се смята за една от неподлаганите на съмнение и с особено въздействие върху здравето на индивида. За редица фактори на околната среда се смята, че имат пряко въздействие върху половата система – такива са диетилстилбестрол, бисфенол. А, освен обичайните замърсители на въздуха като прахови частици, азотен оксид и др. Основните насоки са определени в първичната и вторична профилактика на уврежданията. От една страна е необходимо да се избягва това въздействие намалявайки до минимум концентрациите на тези вещества. От друга страна е необходимо активно търсене на последствията от това въздействие и съответно познавайки последните, тяхно лечение в опит за намаление на вредните въздействия.
Каква е превенцията, която препоръчвате на Вашите пациенти?
Може да е клише, но ако човек не си помогне сам, няма кой да му помогне. Затова и пациентите трябва да държат здравето си в собствените си ръце – опитът да се избягват райони на замърсяване, ползване на допълнителни филтри, маски, които намаляват експозицията на вредни фактори и др. са важни методи за превенция.
Какви са добрите примери, към които се стремим и като общество, и в здравния сектор?
Преди малко говорих за различни препоръки насочени към намаляване на замърсяването. Мисля, че голяма част от тях вече намират приложение в ежедневието. В здравния сектор нещата са насочени основно към обучение за вредите от замърсяването и съответно към начините за предпазване и своевременно овладяване на последствията върху индивида и околните. Например резултат в годините дадоха кампаниите за разясняване на вредите от тютюнопушенето, както и ограниченията на тютюнопушенето в закрити пространства като ресторанти, самолети и др. Мисля, че понастоящем те се увенчават с успех и се наблюдава ограничение на тютюнопушенето, използване на предимно електронни средства, пушене само в оперелени ситуации и др.
Каква бе личната Ви мотивация да се включите в Лекарска мрежа „Въздух за здраве“?
Моят личен подтик да се включа в лекарска мрежа „Въздух за здраве“,беше личното убеждение, че проблемът не е добил достатъчно разпостранение и остава непознат сред широката общественост, а здравният аспект на проблема е слабо дискутиран и често неизследван в дълбочина. Желанието да се промени всичко това беше моя мотив да се присъединя и да работя с желание и усилие в лекарската мрежа.
Кое е най-сериозното препятствие, пред което се изправяте?
Както всяко нещо, при което прекият ефект не е непосредствен и говорим за увреждания в дългосрочен план, сякаш се сблъскваме с неосъзнатост на реалните параметри на проблема със замърсяването. Всеки казва – да, важно е! – но в крайна сметка отлага опита за разрешаването му, отлага и усилието да се подложи на дискусия. Това за мен е най-важното препядствие и най-серизното предизвикателство. Необходимо е да се започне да се мисли бързо и да се търси решение на проблема веднага, защото всяко отлагане оказва необратими последствия върху здравето на обществото и индивида и обрича усилията ни в борбата със замърсяването.
Източници:
Автор: Валерия Душкова
Все още се радваме на щедрото слънце, но есента вече е тук и студеното време „чука на вратата“, а с него и зачестяващите оплаквания свързани със здравето. В поредицата интервюта със специалисти в сферата на здравеопазването, Ви запознахме с влиянието на замърсения въздух върху различни аспекти и системи на нашето здраве и организъм.
Днес, на Вашето внимание са препоръките и данните, до които доц. Янчева е достигнала.
Доц. д-р Нина Янчева завършва с отличие Медицина в Медицински университет, София, през 1998 г. Непосредствено след дипломирането си работи като Лекар - изследовател в Институт по експериментална морфология и антропология на БАН. След спечелване на конкурс за асистент, от 2000 г. е в Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина на МУ-София, където последователно става старши и главен асистент. През 2015 г., д-р Янчева защитава успешно дисертационен труд на тема „Усложнения на антиретровирусната терапия при ХИВ позитивни пациенти”, а през 2020 г. се хабилитира като Доцент по инфекциозни болести към същата Катедра. От края на 2020 г. е Ръководител Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина. Научната дейност на доц. д-р Янчева включва публикации в български и чуждестранни списания, и участие в 7 учебника.
Има проведени обучения в областта на ХИВ/СПИН във Франция, Беларус, Хърватска, Германия, Италия и др. През 2019 г. доц. д-р Янчева е отличена от Националната Пациентска организация с наградата „Лекар с грижа в лечението на пациенти с ХИВ“ на Националните награди MEDICAL AWARDS.
Акценти:
Доц. Янчева, в началото на застудяването, или преди така наречения „мръсен сезон“, бихме искали да потърсим Вашите препоръки за по-добро здраве. Какви „предписания“ давате на хората, които посещават кабинета Ви?
Зимният сезон е наречен „мръсен“, защото се свързва с по-голямо замърсяване на въздуха. Докато промишлените емисии остават предимно постоянни през цялата година, замърсителите от прахови частици и въглероден окис от изгарянето на дърва се увеличават през студените зимни месеци. Автомобилите на празен ход за размразяване или поддържане на топлина също увеличават количеството на замърсителите на въздуха.
Обикновено топлият издигащ се въздух близо до земята отвежда замърсяването, но през зимата слоят топъл въздух действа като капак, задържайки студения въздух на повърхността и замърсяването близо до земята.
Смогът през зимата е сериозен проблем с качеството на въздуха, който засяга градските региони по света. Проучване, ръководено от изследователи на CIRES и NOAA, установява, че процесите, които генерират озоново замърсяване през лятото, могат също да предизвикат образуването на смог през зимата. Замърсяването с фини прахови частици (PM 2,5) е основна причина за преждевременна смърт в световен мащаб. Нивото на PM2.5 е изключително високо през зимата. Причината е, че много замърсяващи дейности се увеличават през зимата – например изгарянето на биомаса за затопляне на домовете, изгарянето на стърнища извън нивите, тухлени пещи, които работят предимно през зимата. Нарастващото ниво на PM2,5 и други замърсители влошава и качеството на въздуха в помещенията. Изтичането на въздух и липсата на изолация у дома помагат на замърсителите да навлязат в домовете.
Частиците от дървесен дим от неефективни нагреватели могат да причинят затруднения в дишането и сърдечно-съдови заболявания, особено при хора, страдащи от съществуващи респираторни заболявания, както и при малки деца и възрастни хора. Има също доказателства, че замърсяването с дим може да причини сърдечни проблеми. Някои прости стъпки за намаляване на замърсяването с дървесен дим са: да не се оставя нагревателя да тлее цяла нощ; да се гори само суха, остаряла твърда дървесина; да се съхраняват дърва на сухо, проветриво място; да не се изгаря боклук, боядисано или обработено дърво; да се използва и да се проверява комина и да се почиства всяка година, за да се предотврати натрупването на креозот.
През зимните месеци, по-често хората се събират в затворени пространства при малка дистанция, което е рисков фактор за по-лесното предаване на въздушно-капкови инфекции.
В съответствие с изброеното по-горе, препоръчвам на хората да ограничават възможните източници за замърсяване, да проветряват по-често помещенията, в които пребивават, а пациентите с хронични заболявания и други рискови фактори да се ваксинират с наличните ваксини за респираторните инфекции, за които съществуват такива, и да избягват места с високи концентрации на замърсители на въздуха.
Как би се справила, според Вас, българската здравна система при евентуални екстремни климатични промени? (въпросът е провокиран от СЗО като следствие на световната пандемия от Ковид-19 и войната в Украйна)
Комбинираните ефекти от пандемията и конфликта в Украйна се очаква да доведат до увеличение на живеещите в крайна бедност от 75 до 95 милиона души до края на 2022 г., в сравнение с прогнозите преди пандемията. Освен това, ако промените в климата не бъдат ограничени, ще докарат до 130 милиона души в бедност през следващите 10 години. Дългосрочните правителствени политики и спешните мерки за смекчаване на въздействието на бедствията като войната и пандемията имат значение за предпазването на хората от бедност. Политическите препоръки, включват прилагане на приобщаващи политики, както и инвестиране в устойчиви зелени икономики и океански икономики, изграждане на по-силни здравни системи, увеличаване на инвестициите в човешки капитал, борба с изменението на климата.
Войната в Украйна допълнително е влошила глада и недохранването в държавите нетни вносителки на храни, поради недостига на зърно и торове и нарастващите разходи за енергия. Тези държави се нуждаят от финансиране за развитие, за да подкрепят усилията си за изкореняване на бедността, но нивото на официалната помощ за развитие е под целта на ООН от 0,15 до 0,2 процента. В резултат на пандемията процентът на крайна бедност в света се е увеличил от 8,3 процента през 2019 г. на 9,2 процента през 2020 г.
Редица правителства предприемат стъпки за подобряване на качеството на въздуха, но СЗО призовава за бързо засилване на действията с редица мерки: преразглеждане и прилагане на национални стандарти за качество на въздуха в съответствие с най-новите насоки на СЗО за качество на въздуха; подкрепа на прехода към използване на чиста енергия за домакински дейности, отопление и енергия; изграждане на безопасни и достъпни системи за обществен транспорт и мрежи, удобни за пешеходците и велосипедите; приложение на по-строги стандарти за емисии от превозни средства; извършване на задължителна проверка и поддръжка на превозните средства; инвестиране в енергийно ефективни жилища и производство на електроенергия; подобряване на управлението на промишлеността и битовите отпадъци; намаляване на изгарянето на селскостопански отпадъци, като се ограничат горските пожари и някои агролесовъдски дейности (напр. производство на дървени въглища) и замърсяването на въздуха да се включи в учебните програми за здравните специалисти и да се осигурят инструменти за ангажиране на здравния сектор.
Препоръчвам ваксиниране, особено за рисковите групи – каквито са пациенти с хронични белодробни, сърдечно-съдови, неврологични заболявания, захарен диабет, затлъстяване, бременни жени, крайни възрастови групи и имуносупресирани. За всички хора препоръчвам при всяка удобна възможност да бъдат на места с по-малко замърсители на въздуха, разбира се повече физическа активност и ограничаване на вредните за здравето навици.
Вследствие предприетите мерки за подобряване на състоянието на замърсената градска среда, забелязват ли се, според Вас, положителни тенденции по отношение на здравословното състояние на Вашите пациенти?
Аз лично не намирам положителни тенденции в здравословното състояние на пациентите ни. Все повече млади хора страдат от сърдечно-съдови заболявания, хронични белодробни заболявания, захарен диабет и затлъстяване, които от своя страна са рискови фактор за по-тежко протичане на редица инфекциозни заболявания и по-неблагоприятна прогноза за изхода на заболяването.
Според доклада на СЗО, България е една от държавите членки с най-много смъртни случаи, дължащи се на замърсяването и с най-голям брой загубени години живот, свързани със замърсяването на въздуха. Според годишните оценки (за 2019 г.), публикувани от Европейската агенция за околна среда, около 10 600 случая на преждевременна смърт (или 112 400 години загубен живот) се дължат на концентрациите на фини прахови частици, 290 случая (3200 години загубен живот) ― на озоновата концентрация и 1120 случая (11 900 години загубен живот) ― на концентрацията на азотен диоксид.
Докладът препоръчва да се работи за достигане на всички стандарти за качество на въздуха, да се подобри мрежата за мониторинг на качеството на въздуха и да се осигури своевременно докладване на данните за качеството на въздуха, за да се намали неблагоприятното въздействие на замърсяването на въздуха върху здравето и икономиката.
Има ли повишена ангажираност от страна на властимащите и обществото със замърсяването на въздуха, или все още липсват достатъчно данни в тази посока?
София, столицата на България, е един от най-замърсените градове в Европа. Концентрациите на фини прахови частици (ФПЧ) в София редовно надвишават годишните лимити на Световната здравна организация и стандартите за качество на въздуха на Европейския съюз.
Столична община наскоро прие Комплексна програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух, в която над 80% от бюджета е заделен за транспортни мерки. Програмата очертава предварителни планове за въвеждане на нискоемисионна зона (НЕЗ), форма на регулиране на достъпа на превозни средства, приета в много европейски градове като мярка за намаляване на замърсяването, свързано с трафика, и на други емисии на парникови газове. Първоначалните стъпки за въвеждането на НЕЗ, очертани в тази програма, включват събирането на реални данни за трафика и въвеждане на еко-стикери, с които се оценяват емисионните показатели на автомобилите. Проектирана е така, че по-старите, по-замърсяващи автомобили да бъдат забранени първи, започвайки от 2022 г., като допълнителни ограничения се въвеждат в рамките на 6 етапа. Разрешените в НЕЗ групи автомобили постепенно се ограничават до 2032 г., като в крайна сметка се допускат само дизелови автомобили със сертификат по стандартите Eвро 7 и бензинови автомобили със сертификат по стандартите Eвро 6d и 7.
Мониторингът на качеството на атмосферния въздух в НЕЗ ще дадат възможност да се оцени ефективността на водената политика и да се съгласуват областите, в които може да се постигне подобрение.
Кои от предприетите мерки дават видим положителен резултат, според Вас?
Предприетите мерки на Столична община ще бъдат със срок от 6 до 11 години, така че резултатите тепърва следва да бъдат оценявани.
България е получила 1 милиард и 667 милиона евро от европейските структурни и инвестиционни фондове за покриване на преки инвестиции в околната среда за периода 2014—2020 г., като от тази сума са изразходвани 49 милиона евро за качеството на въздуха. Въпреки това до момента не се отчита подобрение в мониторираните показатели за замърсяването на въздуха и респективно позитивно влияние върху общественото здраве.
Доц. Янчева, има ли пряка връзка между инфекциозните заболявания, които са преобладаващи през зимните месеци и лошото качество на въздуха?
Праховите частици, серният диоксид, азотният диоксид, озонът, въглеродният оксид, летливите органични съединения (ЛОС) и полицикличните ароматни въглеводороди (ПАВ) са сред замърсителите на външния въздух, които са основни фактори за респираторни заболявания при хората. Връзката между тежките вирусни респираторни инфекции, от които боледуват 10–20% от населението, и замърсяването на въздуха е доказана. Някои автори установяват, че атмосфера с високо съдържание на замърсители на въздуха, заедно с определени климатични условия, може да доведе до по-дълго задържане на жизнеспособни вируси във въздуха. Това благоприятства например индиректното разпространение на SARS-CoV-2, в допълнение към директното разпространение на вируса от човек на човек. В Китай е анализирана връзката между концентрациите на шест замърсители на въздуха (PM2,5, PM10, CO, NO2 и O3) и ежедневно потвърждаваните случаи на COVID-19 в 120 града в страната. Открити са значителни положителни асоциации на тези замърсители с потвърдените случаи на COVID-19.
Италиански учени докладват, че италианските северни региони, които са най-засегнати от COVID-19, съответстват на тези области, показващи най-високи концентрации на PM10 и PM2,5. Тези автори предполагат, че SARS-CoV-2 може да намери подходящи преносители в частици замърсители на въздуха. Освен това, в линейна връзка, вирусите биха оцелели по-дълго и биха могли да станат по-агресивни спрямо имунната система, която вече е влошена от самите замърсители на въздуха. Направено е заключението, че обичайните високи концентрации на замърсители на въздуха в Северна Италия трябва да се считат за допълнителен кофактор на високото ниво на смъртност, регистрирано в тази област. Проучването, което се фокусира върху Италия, като една от страните с най-високо ниво на смъртност в света от COVID-19, установява че ускоряването на динамиката на предаване на COVID-19 в Северна Италия има силна връзка със замърсяването на въздуха в градовете, както и че градовете, които имат повече от 100 дни замърсяване на въздуха (превишаване на ограниченията, определени за PM10), показват много висок среден брой заразени хора (около 3340), докато градовете с по-малко от 100 дни замърсяване на въздуха показват по-нисък среден брой заразени (около 1450).
Кои симптоми са преобладаващи при Вашите пациенти и са последица от лошото качество на атмосферата?
Както беше споменато по-горе, периодът от края на есента и през цялата зима, се характеризира с увеличаване на случаите на респираторни инфекции. По-високото замърсяване на въздуха, води и до по-бързо разпространение на тези инфекции и по-тежкото им протичане, особено при хора с хронични белодробни, сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, затлъстяване и имунна супресия. Клиничните им прояви включват повишена температура, обща отпадналост, болки в гърлото, хрема, кашлица и може да се усложнят с развитието на вирусни и бактериални пневмонии до тежка дихателна недостатъчност.
Кои са Вашите професионални и лични съвети към пациентите, за превенция на здравето и повишаване качеството на живот болните?
Вече споменах, че за някои респираторни инфекции – като грип и COVID 19 (пневмококови пневмонии при определени групи пациенти), има актуални ваксини, които предпазват от тежко заболяване и усложнения. Препоръчвам ваксиниране, особено за рисковите групи – каквито са пациенти с хронични белодробни, сърдечно-съдови, неврологични заболявания, захарен диабет, затлъстяване, бременни жени, крайни възрастови групи и имуносупресирани. За всички хора препоръчвам при всяка удобна възможност да бъдат на места с по-малко замърсители на въздуха, разбира се повече физическа активност и ограничаване на вредните за здравето навици.
Източници:
Domingo JL, Rovira J. Effects of air pollutants on the transmission and severity of respiratory viral infections. Environ Res. 2020 Aug;187:109650. doi: 10.1016/j.envres.2020.109650. Epub 2020 May 11. PMID: 32416357; PMCID: PMC7211639.
https://www.stateofglobalair.org/sites/default/files/documents/2022-06/soga-southeast-europe-bulgaria-report.pdf https:///who-air-quality-database-2022
Интервю: Валерия Душкова