На 8 и 9 ноември 2024 г. сдружение „Въздух за здраве“ и лекарската мрежа към него организираха семинар за журналисти, посветен на влиянието на замърсения въздух върху здравето. Събитието привлече вниманието на основните медии в страната и предостави задълбочен поглед върху разнообразните здравни аспекти на този проблем.
Семинарът предостави платформа за задълбочен анализ и обмен на знания между медицински експерти и журналисти. Събитието подчерта необходимостта от спешни и ефективни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха и защита на общественото здраве.
Д-р Александър Симидчиев, пулмолог и председател на сдружение „Въздух за здраве“, подчерта, че замърсяването на въздуха засяга всички органи и системи в човешкото тяло, водейки до повишена заболеваемост и смъртност. По данни, представени от него, ежегодно в България около 12 000 души умират поради мръсен въздух - оценка, която разкрива и по-широк мащаб на хронични заболявания, свързани със замърсяването. Д-р Симидчиев призова за изпреварваща национална политика, базирана на актуални данни и ефективно взаимодействие между здравните и екологичните институции, с цел предотвратяване на здравните последици.
Петър Живков, член на сдружение „Въздух за здраве“, представи анализ на данни от последните три години, събрани от измервателни станции на Столична община, ИАОС и гражданската инициатива AirBG. Той цитира проучване, според което замърсяването на въздуха води до икономически загуби за София в размер на 2,5 милиарда евро годишно. Тези загуби са резултат от повишена заболеваемост, преждевременна смъртност, намалена производителност на труда и дни в болничен. Основните източници на замърсяване са автомобилният трафик и битовото отопление с твърдо гориво. Географското разположение на София, с честите температурни инверсии, също допринася за задържане на замърсители. Петър Живков подчерта, че съществуващите измервателни станции не са достатъчни за обхващане на замърсяването в ключови райони и призова за допълнителни мерки за подобряване на качеството на въздуха.
Доц. д-р Цветелина Тотомирова представи научни данни, свързващи замърсяването на въздуха с развитието на затлъстяване, диабет тип 2, репродуктивни проблеми и нарушения във функцията на щитовидната жлеза. Тя подчерта връзката между високите нива на азотни оксиди, характерни за градската среда, и повишения риск от рак на гърдата. Допълнително, доц. Тотомирова обсъди влиянието на замърсители в затворени помещения като фталати и полихлорирани бифенили, които също допринасят за ендокринни смущения. Всичко това подчертава необходимостта от превантивни мерки и по-висока обществена информираност.
Доц. д-р Рада Маркова изтъкна, че децата са особено уязвими към въздушните замърсители заради по-високата дихателна честота и по-продължителната експозиция. Тя отбеляза, че децата, които живеят в райони с високи концентрации на прахови частици, имат по-ниска белодробна функция, което може да доведе до хронични заболявания като астма, бронхити и дори рак на белите дробове. Доц. Маркова призова за използване на пречистватели на въздуха, носене на маски и ограничаване на физическата активност при високи нива на замърсяване. Според нея, педиатрите играят важна роля в информирането на обществото за въздушното замърсяване и в прилагането на превантивни мерки.
Д-р Калоян Гевара, психиатър, представи инфомация за връзката между замърсяването на въздуха и психичното здраве. Той обясни, че фините прахови частици могат да проникват директно в мозъка, увеличавайки риска от депресия, когнитивни заболявания и болест на Алцхаймер. Представени бяха резултати от анкета, проведена от лекарската мрежа, която проследи връзката между качеството на въздуха и психичното здраве. Данните показаха категорична връзка между замърсяването и симптоми като тревожност, депресия и общо чувство на неразположение, особено при хора с вече диагностицирани тревожни разстройства.
Д-р Михаил Михайлов разгледа ефектите на замърсяването върху кожата, подчертавайки, че тя е най-външният защитен слой на тялото и е директно изложена на вредни замърсители. Това води до възпаления, стареене и увреждания. В момента около 54% от световното население живее в градски райони, а се очаква до 2050 г. този процент да се увелични до 6.4 милиарда души. "С нарастващото осъзнаване на вредното въздействие на замърсяването върху кожата, хората все по-често търсят продукти за грижа, специално разработени за защита срещу замърсители", каза д-р Михайлов. Той представи нови тенденции в козметичната индустрия, насочени към защита на кожата чрез продукти с антиоксиданти, овлажнители и защитни филтри.
Доц. д-р Юлия Раденкова, токсиколог, акцентира върху вредата от устойчивите органични замърсители като диоксини и фурани, които са изключително токсични и могат да останат дълго в околната среда. Те причиняват нарушения на имунната система, ендокринни смущения и увеличават риска от рак. Тя подчерта необходимостта от стриктен контрол върху храните и източниците на замърсяване. Според Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) 90% от експозицията на диоксини е в резултат от консумацията на замърсени храни, затова контролът в България се фокусира върху източниците на замърсяване – храните, фуражите, обекти и дейности с неподвижни източници на емисии и управлението на отпадъци. Най-висока достоверност и диагностична стойност за експозицията на населението на диоксини дават изследванията за присъствието им в телесните течности на човешкия организъм – периферната кръв, майчината кърма, урината и мастните тъкани, но поради сложността и високата цена на процедурите мониторингът им е ограничен.
В Националния център по обществено здраве и анализи досега не е постъпвала информация от компетентните контролни институции – Министерство на околната среда и водите и Министерство на земеделието и храните, за установено от тях високо съдържание на диоксини в компоненти на околната среда, храни или фуражи.
Проф. д-р Нина Янчева посочи, че замърсяването на въздуха утежнява протичането на инфекции като грип, COVID-19 и респираторно-синцитиален вирус. Замърсяването на въздуха увеличава уязвимостта на дихателната система към болестотворни микроорганизми и удължава времето, през което те остават активни във въздуха. "17% от смъртните случаи от пневмония се дължат на замърсяването на въздуха", каза проф. Янчева. Високите концентрации на PM2.5 са свързани с 6% повишена честота на посещения в спешните отделения и хоспитализации за грип. Изследвания показват връзка между повишени концентрации на NO2, O3 и PM2.5 и увеличен брой случаи и смъртни случаи от COVID-19. Увеличение с една единица на O3 се свързва с 10,5% увеличение на новите случаи на Covid-19 . Нарастване с 1µg/m3 на NO2 е свързано с 3,3% увеличение на случаите на Covid-19 и 3,1% увеличение на смъртните случаи от него. Данни от мащабно проучване показват, че повишаването на фините прахови частици с 10% води до увеличаване на антибиотичната резистентност, което е сериозен обществен здравен проблем.
Кардиологът д-р Александър Носиков подчерта, че замърсяването на въздуха е значим рисков фактор за инфаркти и инсулти, който дълго време е бил пренебрегван. Особено опасни са фините прахови частици с размер 2,5 микрометра (PM2.5). В студени, мъгливи и безветрени дни, когато концентрацията на тези частици е висока, се наблюдава увеличаване на случаите на инфаркти и инсулти. Фините прахови частици не само засягат белите дробове, но и проникват в кръвообращението, предизвиквайки възпаление на съдовете. Това възпаление може да доведе до нестабилност на атеросклеротичните плаки в артериите, увеличавайки риска от сърдечносъдови инциденти. "Интересен факт е, че в сънните артерии на някои пациенти са открити микропластмаси, които са попаднали там от околната среда", сподели д-р Носиков. Той представи сравнителни анализи, които показват, че страни с излаз на море, като Албания, Гърция и Турция, имат по-ниска сърдечносъдова смъртност в сравнение с България, Косово и Северна Македония. Това може да се дължи на по-доброто качество на въздуха, обусловено от морските ветрове, както и на придържането към средиземноморската диета. Всичко това води до необходимостта от повишено внимание към продължителността на излагане на замърсен въздух. Д-р Носиков призова за натиск върху институциите и регулаторните органи, отговорни за качеството на въздуха, с цел намаляване на запрашеността и подобряване на общественото здраве.
Заместник-кметът по екология на Столична община, Надежда Бобчева, представи подробности относно въвеждането на нискоемисионни зони (НЕЗ) в София, целящи подобряване на качеството на въздуха в града. От 1 декември 2024 г. до 28 февруари 2025 г., в т.нар. "малък ринг"( ограничен от булевардите "Васил Левски", "Патриарх Евтимий", "Ген. Скобелев", "Сливница" и ул. "Опълченска) се забранява влизането на автомобили от първа и втора екологична група. Изключение се прави за собственици с постоянен адрес в зоната и лица с увреждания, притежаващи съответните карти за преференциално паркиране. Граничните булеварди не са част от зоната, като преминаването по тях е позволено.
НЕЗ за битовото отопение влизат в сила от 1 януари 2025 г. От 1 ноември 2024 г. Столична община стартира активна кампания за информиране на гражданите относно новите мерки и техните ползи. "До момента около 2000 домакинства са заменили старите си печки на дърва, което значително намалява замърсяването", каза г-жа Бобчева. Увеличена е честотата на миене на уличните платна, като измитата площ е нараснала с над 10% спрямо предходната година.
Модератор на форума беше д-р Евелина Андреева.
Анкетата е съставена от д-р Калоян Гевара, член на лекарска мрежа "Въздух за здраве" и има за цел да проследи връзката между качеството на въздуха и психичното здраве на хората. Като до сега не ни е известно в България да има подобни анкети.
Основната цел е да се съберат данни за това как замърсеният въздух може да повлияе на психичното благополучие и да предизвика симптоми като тревожност, депресия, затруднения в концентрацията и общо чувство на неразположение. Въпросите в анкетата са внимателно подбрани, за да се получат максимално точни и обективни отговори по темата.
Крайната цел на това проучване е да се анализират събраните данни и резултатите да се използват за информиране на обществото, медицинските специалисти и политиците за влиянието на замърсения въздух върху психичното здраве.
С данните, събрани чрез вашите отговори, ще можем да направим по-категоричен аргумент за или против необходимостта от мерки за подобряване на качеството на въздуха и за осигуряване на по-здравословна градска среда.
[Линк към Анкетата]
На 20 септември 2024 г. екипът на Сдружение „Въздух за здраве“ и лекари от лекарската мрежа проведоха важна среща с Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в Хасково. По време на тази среща обсъдихме сериозните здравни проблеми, свързани със замърсяването на въздуха в региона и възможностите за по-ефективен мониторинг и контрол на замърсителите. Специалистите от РЗИ подчертаха пропуските в законодателството и системата на здравеопазването за адекватна защита на здравето на гражданите, свързани с липсата на адекватни данни за заболеваемостта и смъртността от замърсяване на въздуха. Представители на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)- Хасково също присъстваха на срещата.
Следващият ден беше посветен на открита среща с гражданите под надслов „Чист въздух за Димитровград: Среща с местните граждани", която бе организирана съвместно от Сдружение „Въздух за здраве“ и неформалната организация „Дишай, Димитровград“. На събитието присъстваха граждани, експерти и представител на местната власт, с които обсъдихме проблемите, свързани с качеството на въздуха и неговото въздействие върху здравето, особено обгазяването на региона със серен диоксид от ТЕЦ "Марица 3".
Говорители на събитието бяха доц. д-р Стоилка Мандаджиева, ас. д-р Костадин Костадинов, д-р Атанас Терзийски и Станислав Малчев, които предоставиха важна информация за научните, здравните и правните аспекти на замърсяването на въздуха, както и различните системи за мониторинг на КАВ. Участниците имаха възможност да се включат в отворена дискусия, като споделиха свои виждания, притеснения и предложения за подобряване на качеството на въздуха в Димитровград и региона.
На събитието единодушно се подчерта, че обединените усилия в борбата за чист въздух и активното гражданско участие и информираност дават реалните шансове за успех.
В рамките на събитието, студентите ни от студентската мрежа "Въздух за здраве" – Захари Влайков и Ива Желязкова, се срещнаха с ученици от ПМГ „Иван Вазов“, за да повишат тяхната осведоменост за влиянието на замърсения въздух върху здравето и да насърчат младите хора да се включат активно в защитата на правото си на чиста околна среда.
Екипът на Сдружение „Въздух за здраве“, заедно със студентите по медицина, се срещнаха и с жителите на Димитровград. Те раздаваха информационни материали и активно разговаряха с гражданите за проблемите, свързани със замърсяването на въздуха. Екипът отговаряше на въпроси, предоставяше полезни съвети и обсъждаше начините за намаляване на вредните емисии. Тази пряка комуникация с хората имаше за цел да повиши информираността за опасностите за здравето от замърсения въздух и да насърчи гражданското участие в опазването на околната среда.
Събитията в гр. Хасково и гр. Димитровград се случват с финансовата подкрепа на Netherlands Helsinki Committee.
Отговорните за вземането на решения в ЕС могат да изберат пътя към по-добро здраве, като признаят спешната необходимост от действия и приемат политики в областта на околната среда и климата, които да ускорят трансформацията, която трябва да се случи през това десетилетие.
Създаване на европейски политики, които отчитат уязвимостите и задават амбициозни цели, с които да ги защитят – строги стандарти за чист въздух, кратки срокове за намаляване на употребата на пестициди и др.
Признаване на взаимовръзките между социалните, екологичните и здравните детерминанти и предприемане на действия въз основа на тях, за да се осигури справедлив преход.
Прекратяване на всяко пряко и непряко финансиране от данъкоплатците на дейности, които вредят на здравето, околната среда и климата, особено когато става въпрос за финансиране на сектора на изкопаемите горива
Приемане на мерки за смекчаване на последиците и за адаптиране, в центъра на които е опазването на здравето. Това ще доведе до значителни общи ползи за здравето и икономиката.
Договаряне на срокове и приемане на планове за бързо преустановяване на употребата на всички изкопаеми горива и увеличаване на икономиите на енергия и използването на възобновяеми енергийни източници.
Активно политическо лидерство за въвеждане на закони за чистотата на въздуха, основани на научни данни, включително прилагане на строги стандарти и строги мерки за намаляване на замърсяването във всички сектори.
Бързо ограничаване на вредните вещества, каквито са например ендокринните разрушители и PFAS веществата, които повсеместно се влагат в замърсяващи материали като пластмаси, пестициди и много продукти от ежедневието. Налице са по-безопасни алтернативи.
Актуализиране на законодателството на ЕС в областта на химикалите (REACH) с цел опазване на здравето, при прилагане на принципа "няма данни, няма пазар", което позволява по-бързо ограничаване за (групи) вещества, като при управлението на риска за хората се отчитат реалните нива на експозиция на комбинации от химикали.
Приемане на мерки за бързо намаляване на нивата на експозиция на опасни пестициди, включително прекратяване употребата на пестициди в чувствителни зони. Това ще предотврати появата на нови случаи на рак,на нарушения на хормоналната система на организма и на случаи на репродуктивни смущения, както и ще подпомогне здравословното развитие на децата.
Приоритизиране и стимулиране на активната мобилност, особено в градовете, наред с прехода към достъпен и евтин обществен транспорт, както и към зони с нулеви и ниски емисии.
Запознайте се с инфографиката и листовката на кампанията.
Сдружение „Въздух за здраве“ и Лекарската мрежа към него споделиха подробности от събитието, проведено на 5 април 2024 година в пресклуба на Българската телеграфна агенция (БТА), на което бяха представени експертни доклади, базирани на препоръките на лекарите от мрежата към Министерството на здравеопазването за подобряване на въздуха в страната.
Събитието се проведе при силен интерес от страна на сектора на здравеопазване. Представената информация и анализи могат съществено да допринесат за подобряване на работата на институциите и специалистите, ангажирани със защитата на общественото здраве, и за приемането на правилни решения и политики на национално и регионално ниво.
Проблемът със замърсения въздух не може да бъде решаван на парче", каза д-р Александър Симидчиев, председател на сдружение „Въздух за здраве“. - "В нашата организация сме се фокусирали само върху здравните аспекти на въздушното замърсяване", уточни той, но напомни, че има и социални, и екологични аспекти.
"Замърсяването на въздуха е допълнително утежняващ фактор за здравето", коментира заместник-министърът на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски. Планираме мащабна информационна кампания на езика на хората, в която да говорим за нуждата от скрининг", каза той.
Околийски добави, че е поискал от Световната здравна организация (СЗО) изследване на поведенческите нагласи на българите - "защо не се пазят и защо пушат по две цигари едновременно, карайки колата си, която няма катализатор“. По думите му кампанията трябва да е насочена към всяка от обществените групи, за да бъдат посланията по-конкретни.
"Използвах времето си в министерството, за да обърна внимание върху важността на инвестициите в сферата на общественото здраве", каза Околийски. "Мога да се похваля, че за първи път в историята на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) най-голямото увеличение, което беше дадено, е за извънболнична помощ и медико-диагностични дейности - точно тези неща, които са необходими, за да се превентира болестта, да се хване в най-ранната фаза и да не се стигне до тежки заболявания", добави той.
Околийски посочи и необходимостта от повече национални станции за мониторинг на фини прахови частици (ФПЧ) 2,5. Мнението му бе подкрепено от заместник-кметът с направление „Зелена система, екология и земеползване“ в Столичната община Надежда Бобчева.
"Има нужда не само от повече такива уреди, но и да се подобри тяхната ефективност. Въвеждането на нискоемисионните зони (НЕЗ) в централната част на столицата е една от мерките за подобряване на качеството на въздуха", посочи Бобчева. Осъзнаваме, че това е само за три месеца, но беше добра стъпка, каза тя. По думите ѝ първоначалните данни за ефекта от НЕЗ сочат, че броят на дните, в които има замърсяване в централната част на София, са намалели. Друг извод е, че софиянци не са нарушителите, а по-често това са автомобили от страната, каза тя.
"Миенето на улици, подобряването на градския транспорт, осигуряване на нови отоплителни уреди са сред мерките, на които общината залага. Осигурени са повече средства за по-добра поддръжка на зелените системи", каза Бобчева. Освен замърсяването от автомобили, изгарянето на гуми е една от идентифицираните причини за замърсяването на въздуха. Бобчева обърна внимание, че благодарение на неправителствения сектор в общината са осъзнали и проблема с азотния диоксид.
Общо девет процента от общата смъртност се свързва със замърсяване на въздуха, каза проф. д-р Анжелика Велкова при представянето на доклада „Промоция на здравето“. Подобряването на здравната грамотност е важно, настоя тя. "Всеки трети българин не може да се справи с достъпа, четенето, разбирането и използването на здравна информация за подобряване на собственото си здраве и това на близките му", каза Велкова. Най-уязвими са деца, бременни и възрастни хора се посочва в нейния доклад.
„Пациентите със специфични групи заболявания са подходящ обект за информационни кампании на национално и регионално ниво“, се казва още в документа. Ролята на лекарите е важна в определянето на индивидуалния риск на отделните пациенти от замърсяването на въздуха - проследяването на тяхното състояние и съветите относно поведението, намаляващо здравните ефекти на мръсния въздух, е друга препоръка от специалистите. Възможно е изготвянето на плакати или постери за учебни заведения, университети, лечебни заведения и публични места. Велкова отбеляза и кампанията "Европейски ден без автомобили".
Замърсяването на въздуха е причина за около 11 000 случая в България, показват данни на Световната здравна организация. Аналогична е и статистиката на Европейската агенция за околната среда, според чийто доклад за 2022 г. поради излагане на фини прахови частици у нас загиват почти 13 000 души годишно.
Данните са част от доклада "Превенция на заболяванията" и бяха представени от доц. д-р Ангел Джамбов на пресконференция на сдружение "Въздух за здраве".
Най-сериозен източник на фини прахови частици е комунално-битовото отопление, следвано от производството на енергия от топлоелектрически централи, разнасяния от вятъра прах, както и селското стопанство. Възрастните и хората с придружаващи заболявания, децата, бременните жени, домакинствата и общностите с по-ниски доходи и хората с други съществуващи рискови фактори са най-уязвими към здравните последици от замърсяването на въздуха.
По данни от официалния мониторинг на качеството на атмосферния въздух в България през последното десетилетие се наблюдава устойчива тенденция към подобряване на качеството на атмосферния въздух в страната, посочи експертът, според когото има необходимост от качествени проучвания на мнението и информационните потребности на медицински специалисти и пациенти.
Повече информация за докладите:
„Промоция на здравето“ – Автор: Проф. д-р Анжелика Велкова, д.м.н.
Анотация
Докладът „Промоция на здравето“ обосновава с доказателства и съществуващи добри практики препоръките към Министерството на здравеопазването (МЗ), направени от Лекарска мрежа „Въздух за здраве“ относно прилагането на стратегиите и подходите на промоцията на здравето за подобряване на качеството на въздуха и жизнената среда. Промоцията на здравето използва възможностите на обществото и индивидите за контрол върху детерминантите на здравето и създаването на безопасна и подкрепяща здравето екологична и социална среда. В доклада е обсъдена необходимостта от проактивна роля на МЗ за повишаване на осведомеността и разбирането от обществото на здравните въздействия на замърсения въздух. Анализирани са принципите и подходите с доказан ефект в здравното образование на най-уязвимите групи към вредните влияния на замърсения въздух – хронично болните, бременните жени, децата, хората над 65 год., малцинственото население и живеещите в бедност. Направени са конкретни препоръки за подобряване на ефективността на информационните кампании. В доклада са разгледани начините за намаляване на транспортните емисии на замърсители и за постигане на поведенческа промяна в модела на придвижване с увеличаване използването на градския транспорт, ходене пеша и други форми на активна мобилност. Представени са доказателства от практиката на редица страни за множеството позитивни влияния върху общественото здраве от инициативата „Дни без автомобили“ и създаването на регионални стратегии и програми за активно ходене и алтернативна мобилност. Посочена е ролята на МЗ като важен участник в разрешаване на проблемите с лошото качество на въздуха, като е подчертано, че радикалното им разрешаване изисква
междусекторно сътрудничество и партньорство, информирано активно участие на заинтересованите популационни групи и широка обществена подкрепа.
Линк към доклад: https://bitly.cx/Hs2
„Превенция на заболяванията, свързани със замърсяването на въздуха в България - роля на научните данни“ – Автор: доц. д-р Ангел Джамбов д.м., д.м.н
Анотация
Докладът „Превенция на заболяванията, свързани със замърсяването на въздуха в България - роля на научните данни“ аргументира необходимостта от качествени, актуални и представителни данни за здравните ефекти от замърсяването на въздуха с оглед планирането на политиките, целящи оптималното разпределение на ресурси и обективната оценка на ефективността от различни мерки за намаляване на неблагоприятните въздействия върху човешкото здраве, здравната система и обществото. Ясно е очертана водещата роля на замърсяването на въздуха като рисков фактор на здравето в България. Направен е преглед на методиката за изследване на въздействието му върху здравето и на наличните данни от проучвания в България. За оптимално разпределение на ресурсите в системата на здравеопазването и екологичната сфера са необходими прецизни количествени измерители за степента на това въздействие върху здравето, но в България тази изследователска област е ограничена поради липсата на широкомащабни представителни изследвания, прецизни данни за излагането на различни атмосферни замърсители и недостатъчно взаимодействие между учени от различни дисциплини. Съществена подкрепяща роля в тази насока следва да имат Министерство на здравеопазването, клиничните специалисти и здравната система като цяло – чрез събиране и включване на екологичните рискове в електронното досие на пациента, натрупване на събраната информация в електронен масив от данни, както и чрез предоставянето на адекватни съвети и повишаване на осведомеността на пациентите, с което да се подобри управлението на здравето им.
Линк към доклад: https://bitly.cx/yQev
„Преглед на националните стратегически документи в сектор „Здравеопазване“, касаещи влиянието на атмосферния въздух върху здравето на българските граждани“ – Автор: адв. Антоан Атанасов
Анотация
Влиянието на атмосферния въздух върху здравето на българските граждани е в условията на увеличаваща се тенденция в негативен аспект, а бързият темп на развитие на обществата налага да се търси решение в спешен порядък. Множество проучвания свързват лошото качество на атмосферния въздух с респираторни заболявания,
сърдечносъдови проблеми, диабет тип 2 и различни видове злокачествени новообразувания. Докладът насочва обществения дискурс към един сериозен здравен риск за всички живущи в България – замърсеният въздух и начините за ограничаването му. Предложенията за реформа в националните стратегии дават начало на един разумен подход за създаването на практични механизми за ограничаването на вредните последици върху здравето на човека и способстват за иновативни начини за справяне с предизвикателствата на 21-ви век.
Линк към доклада: https://bitly.cx/ery5c
Лекарите от лекарска мрежа "Въздух за здраве" ще се срещнат със студенти от Медицинските университети в Плевен и Пловдив. Срещите са планирани за – 28 февруари в Плевен и 5 март в Пловдив.
Замърсяването на въздуха е най-значимият екологичен рисков фактор, който причинява високи нива на лошо здраве и преждевременна смъртност, генерира високи социално-икономически разходи, а източниците му са тези, които са отговорни и за климатичната криза. Целта на събитията е да повиши осведомеността на студентите относно влиянието на качеството на въздуха върху здравето и да акцентира върху чистия въздух като ключов фактор за предотвратяване на заболяванията.
Студентите ще се запознаят и с дейността на студентската мрежа „Въздух за здраве“, създадена към Медицинския университет – София, с подкрепата на университета, Студентския съвет, Медицинския факултет, Факултета по Обществено здраве, Факултета по Дентална медицина и Медицински колеж „Йорданка Филаретова".
Информация за срещите:
Плевен: Събитието се организира съвместно с Катедра „Социална медицина и здравен мениджмънт“ при МУ-Плевен. Специални гости на събитието ще бъдат лекарите от лекарска мрежа „Въздух за здраве”:
Очакваме ви на 29 февруари 2024 г. (четвъртък) от 14:00 ч. в зала „Амброаз Паре“, ТЕЛЕЦ, МУ-Плевен. Линк за регистрация: https://forms.gle/2oBJTytT5F4Qcajc9
Пловдив: Събитието се организира съвместно със Студентския съвет на МУ- Пловдив. Участници в срещата са:
Събитието ще се проведе на 5 март 2024 г. (вторник) от 15:15 ч. в Аудитория 3. Линк за регистрация: https://forms.gle/Pvoj7HBfv3kFDDnr9