Сдружение „Въздух за здраве“ и Лекарската мрежа към него споделиха подробности от събитието, проведено на 5 април 2024 година в пресклуба на Българската телеграфна агенция (БТА), на което бяха представени експертни доклади, базирани на препоръките на лекарите от мрежата към Министерството на здравеопазването за подобряване на въздуха в страната.

Събитието се проведе при силен интерес от страна на сектора на здравеопазване. Представената информация и анализи могат съществено да допринесат за подобряване на работата на институциите и специалистите, ангажирани със защитата на общественото здраве, и за приемането на правилни решения и политики на национално и регионално ниво.

Проблемът със замърсения въздух не може да бъде решаван на парче", каза д-р Александър Симидчиев, председател на сдружение „Въздух за здраве“. - "В нашата организация сме се фокусирали само върху здравните аспекти на въздушното замърсяване", уточни той, но напомни, че има и социални, и екологични аспекти.

"Замърсяването на въздуха е допълнително утежняващ фактор за здравето", коментира заместник-министърът на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски. Планираме мащабна информационна кампания на езика на хората, в която да говорим за нуждата от скрининг", каза той. 

Околийски добави, че е поискал от Световната здравна организация (СЗО) изследване на поведенческите нагласи на българите - "защо не се пазят и защо пушат по две цигари едновременно, карайки колата си, която няма катализатор“. По думите му кампанията трябва да е насочена към всяка от обществените групи, за да бъдат посланията по-конкретни.

"Използвах времето си в министерството, за да обърна внимание върху важността на инвестициите в сферата на общественото здраве", каза Околийски. "Мога да се похваля, че за първи път в историята на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) най-голямото увеличение, което беше дадено, е за извънболнична помощ и медико-диагностични дейности - точно тези неща, които са необходими, за да се превентира болестта, да се хване в най-ранната фаза и да не се стигне до тежки заболявания", добави той.

Околийски посочи и необходимостта от повече национални станции за мониторинг на фини прахови частици (ФПЧ) 2,5. Мнението му бе подкрепено от заместник-кметът с направление „Зелена система, екология и земеползване“ в Столичната община Надежда Бобчева.

"Има нужда не само от повече такива уреди, но и да се подобри тяхната ефективност. Въвеждането на нискоемисионните зони (НЕЗ) в централната част на столицата е една от мерките за подобряване на качеството на въздуха", посочи Бобчева. Осъзнаваме, че това е само за три месеца, но беше добра стъпка, каза тя. По думите ѝ първоначалните данни за ефекта от НЕЗ сочат, че броят на дните, в които има замърсяване в централната част на София, са намалели. Друг извод е, че софиянци не са нарушителите, а по-често това са автомобили от страната, каза тя.

"Миенето на улици, подобряването на градския транспорт, осигуряване на нови отоплителни уреди са сред мерките, на които общината залага. Осигурени са повече средства за по-добра поддръжка на зелените системи", каза Бобчева. Освен замърсяването от автомобили, изгарянето на гуми е една от идентифицираните причини за замърсяването на въздуха. Бобчева обърна внимание, че благодарение на неправителствения сектор в общината са осъзнали и проблема с азотния диоксид.

Общо девет процента от общата смъртност се свързва със замърсяване на въздуха, каза проф. д-р Анжелика Велкова при представянето на доклада „Промоция на здравето“. Подобряването на здравната грамотност е важно, настоя тя. "Всеки трети българин не може да се справи с достъпа, четенето, разбирането и използването на здравна информация за подобряване на собственото си здраве и това на близките му", каза Велкова. Най-уязвими са деца, бременни и възрастни хора се посочва в нейния доклад.

„Пациентите със специфични групи заболявания са подходящ обект за информационни кампании на национално и регионално ниво“, се казва още в документа. Ролята на лекарите е важна в определянето на индивидуалния риск на отделните пациенти от замърсяването на въздуха - проследяването на тяхното състояние и съветите относно поведението, намаляващо здравните ефекти на мръсния въздух, е друга препоръка от специалистите. Възможно е изготвянето на плакати или постери за учебни заведения, университети, лечебни заведения и публични места. Велкова отбеляза и кампанията "Европейски ден без автомобили".

Замърсяването на въздуха е причина за около 11 000 случая в България, показват данни на Световната здравна организация. Аналогична е и статистиката на Европейската агенция за околната среда, според чийто доклад за 2022 г. поради излагане на фини прахови частици у нас загиват почти 13 000 души годишно.

Данните са част от доклада "Превенция на заболяванията" и бяха представени от доц. д-р Ангел Джамбов на пресконференция на сдружение "Въздух за здраве".

Най-сериозен източник на фини прахови частици е комунално-битовото отопление, следвано от производството на енергия от топлоелектрически централи, разнасяния от вятъра прах, както и селското стопанство. Възрастните и хората с придружаващи заболявания, децата, бременните жени, домакинствата и общностите с по-ниски доходи и хората с други съществуващи рискови фактори са най-уязвими към здравните последици от замърсяването на въздуха.

По данни от официалния мониторинг на качеството на атмосферния въздух в България през последното десетилетие се наблюдава устойчива тенденция към подобряване на качеството на атмосферния въздух в страната, посочи експертът, според когото има необходимост от качествени проучвания на мнението и информационните потребности на медицински специалисти и пациенти.

Повече информация за докладите:

„Промоция на здравето“ – Автор: Проф. д-р Анжелика Велкова, д.м.н.

Анотация

Докладът „Промоция на здравето“ обосновава с доказателства и съществуващи добри практики препоръките към Министерството на здравеопазването (МЗ), направени от Лекарска мрежа „Въздух за здраве“ относно прилагането на стратегиите и подходите на промоцията на здравето за подобряване на качеството на въздуха и жизнената среда. Промоцията на здравето използва възможностите на обществото и индивидите за контрол върху детерминантите на здравето и създаването на безопасна и подкрепяща здравето екологична и социална среда. В доклада е обсъдена необходимостта от проактивна роля на МЗ за повишаване на осведомеността и разбирането от обществото на здравните въздействия на замърсения въздух. Анализирани са принципите и подходите с доказан ефект в здравното образование на най-уязвимите групи към вредните влияния на замърсения въздух – хронично болните, бременните жени, децата, хората над 65 год., малцинственото население и живеещите в бедност. Направени са конкретни препоръки за подобряване на ефективността на информационните кампании. В доклада са разгледани начините за намаляване на транспортните емисии на замърсители и за постигане на  поведенческа промяна в модела на придвижване с увеличаване използването на градския транспорт, ходене пеша и други форми на активна мобилност. Представени са доказателства от практиката на редица страни за множеството позитивни влияния върху общественото здраве от инициативата „Дни без автомобили“ и създаването на регионални стратегии и програми за активно ходене и алтернативна мобилност. Посочена е ролята на МЗ като важен участник в разрешаване на проблемите с лошото качество на въздуха, като е подчертано, че радикалното им разрешаване изисква

междусекторно сътрудничество и партньорство, информирано активно участие на заинтересованите популационни групи и широка обществена подкрепа.

Линк към доклад:  https://bitly.cx/Hs2

Превенция на заболяванията, свързани със замърсяването на въздуха в България - роля на научните данни“ – Автор: доц. д-р Ангел Джамбов д.м., д.м.н

Анотация

Докладът „Превенция на заболяванията, свързани със замърсяването на въздуха в България - роля на научните данни“ аргументира необходимостта от качествени, актуални и представителни данни за здравните ефекти от замърсяването на въздуха с оглед планирането на политиките, целящи оптималното разпределение на ресурси и обективната оценка на ефективността от различни мерки за намаляване на неблагоприятните въздействия върху човешкото здраве, здравната система и обществото. Ясно е очертана водещата роля на замърсяването на въздуха като рисков фактор на здравето в България. Направен е преглед на методиката за изследване на въздействието му върху здравето и на наличните данни от проучвания в България. За оптимално разпределение на ресурсите в системата на здравеопазването и екологичната сфера са необходими прецизни количествени измерители за степента на това въздействие върху здравето, но в България тази изследователска област е ограничена поради липсата на широкомащабни представителни изследвания, прецизни данни за излагането на различни атмосферни замърсители и недостатъчно взаимодействие между учени от различни дисциплини. Съществена подкрепяща роля в тази насока следва да имат Министерство на здравеопазването, клиничните специалисти и здравната система като цяло – чрез събиране и включване на екологичните рискове в електронното досие на пациента, натрупване на събраната информация в електронен масив от данни, както и чрез предоставянето на адекватни съвети и повишаване на осведомеността на пациентите, с което да се подобри управлението на здравето им.

Линк към доклад: https://bitly.cx/yQev

Преглед на националните стратегически документи в сектор „Здравеопазване“, касаещи влиянието на атмосферния въздух върху здравето на българските граждани“ – Автор: адв. Антоан Атанасов

Анотация

Влиянието на атмосферния въздух върху здравето на българските граждани е в условията на увеличаваща се тенденция в негативен аспект, а бързият темп на развитие на обществата налага да се търси решение в спешен порядък. Множество проучвания свързват лошото качество на атмосферния въздух с респираторни заболявания,

сърдечносъдови проблеми, диабет тип 2 и различни видове злокачествени новообразувания. Докладът насочва обществения дискурс към един сериозен здравен риск за всички живущи в България – замърсеният въздух и начините за ограничаването му. Предложенията за реформа в националните стратегии дават начало на един разумен подход за създаването на практични механизми за ограничаването на вредните последици върху здравето на човека и способстват за иновативни начини за справяне с предизвикателствата на 21-ви век.

Линк към доклада: https://bitly.cx/ery5c

Лекарите от лекарска мрежа "Въздух за здраве" ще се срещнат със студенти от Медицинските университети в Плевен и Пловдив. Срещите са планирани за – 28 февруари в Плевен и 5 март в Пловдив.

Замърсяването на въздуха е най-значимият екологичен рисков фактор, който причинява високи нива на лошо здраве и преждевременна смъртност, генерира високи социално-икономически разходи, а източниците му са тези, които са отговорни и за климатичната криза. Целта на събитията е да повиши осведомеността на студентите относно влиянието на качеството на въздуха върху здравето и да акцентира върху чистия въздух като ключов фактор за предотвратяване на заболяванията.

Студентите ще се запознаят и с дейността на студентската мрежа „Въздух за здраве“, създадена към Медицинския университет – София, с подкрепата на университета, Студентския съвет, Медицинския факултет, Факултета по Обществено здраве,  Факултета по Дентална медицина и Медицински колеж „Йорданка Филаретова".


Информация за срещите:

Плевен: Събитието се организира съвместно с Катедра „Социална медицина и здравен мениджмънт“ при МУ-Плевен. Специални гости на събитието ще бъдат лекарите от лекарска мрежа „Въздух за здраве”:

Очакваме ви на 29 февруари 2024 г. (четвъртък) от 14:00 ч. в зала „Амброаз Паре“, ТЕЛЕЦ,  МУ-Плевен. Линк за регистрация: https://forms.gle/2oBJTytT5F4Qcajc9


Пловдив: Събитието се организира съвместно със Студентския съвет на МУ- Пловдив. Участници в срещата са:

Събитието ще се проведе на 5 март 2024 г. (вторник) от 15:15 ч. в Аудитория 3. Линк за регистрация: https://forms.gle/Pvoj7HBfv3kFDDnr9

Вчера в град Видин се проведе събитие за здравните щети от замърсяването на въздуха. Домакини на тази среща бяха лекарите от локалната лекарска мрежа „Въздух за здраве“, а гости - общопрактикуващи лекари и лекари от различни медицински специалности от града. Целта на срещата беше повече лекари от региона да се запознаят с проблема и да станат съмишленици на каузата за чист въздух, а чрез тях и все повче пациенти да бъдат приобщени в борбата за чист въздух.

Събитието откриха д-р Иво Илиев и д-р Мариела Георгиева, които представиха дейността, целите и постиженията на Лекарска мрежа "Въздух за здраве".Гост лектор на събитието беше доц. д-р Ангел Джамбов, който сподели информация за рисковите фактори, данни за смъртността и развитието на заболявания, свързани със замърсяването на въздуха. Доц. Джамбов подчерта, че неблагоприятните ефекти в България са сред най-високите в Европа.

Преговорите за ревизията на Директивата за качеството на въздуха трябва да бъдат спешно завършени преди европейските избори през юни. Докато тристранните преговори продължават, Съветът предложи възможност за 10-годишни изключения от спазването на правно обвързващите пределни стойности за замърсяване на въздуха въз основа на БВП на държавите спрямо средния за ЕС. Това би могло да означава, че близо до две трети от държавите-членки на ЕС могат да отложат намаляването на вредните за здравето замърсители на въздуха до 2040 г. Това неизбежно би довело до увеличаване на различията в здравния статус на гражданите в ЕС и до голямо отклонение от основната ценност на ЕС за равенство.

Замърсяването на въздуха продължава да бъде най-големият риск за здравето на околната среда в ЕС. Според Европейската агенция по околната среда (EАОС) 97% от градското население диша въздух, който се счита за нездравословен от Световната здравна организация (СЗО). Това води до стотици хиляди преждевременни смъртни случаи и стотици милиарди евро разходи за здравеопазване всяка година в рамките на ЕС.

Анализ на ЕАОС от 2023 г. показа, че между 2007 и 2020 г. нивата на фини прахови частици PM2.5 са били с около една трета по-високи в най-бедните райони на Европейското икономическо пространство. Фините прахови частици PM2.5 са замърсителят с най-голямо въздействие върху здравето.

В член 18 от Общия подход Съветът е включил предоставянето на отсрочка за държави с по-нисък БВП в сравнение със средния за ЕС (отнася се за 17 от 27 държави-членки през 2022 г.). Според друг скорошен доклад най-голям брой преждевременни смъртни случаи през 2020 г. поради PM2.5 са наблюдавани в Полша, Румъния, Италия, Испания и Германия. Притеснително е, че всички тези държави, с изключение на Германия, биха могли да кандидатстват за изключения на основание по-нисък БВП, ако Съветът настоява за това.

"Опитът да се прокарват редица изключения отрича спешността от решително справяне с проблема, а бездействието ще продължи да вреди на най-уязвимите. Санкционираните 10-годишни забавяния биха довели до продължаващо увреждане на здравето, което би могло да се предотврати, и до увеличаване на неравенствата в здравния статус на гражданите, да не говорим за високата икономическа тежест на разходите за здравеопазване.

Здравните организации призоваваме държавите-членки да гарантират в тристранните дискусии, че ревизията на Директивата за качеството на въздуха ще бъде изпълнена без изключения и без забавяне и ще бъде напълно съобразена с основаните на науката препоръки на Световната здравна организация до 2030 г. Освен това, белгийското председателство на ЕС и държавите-членки трябва да гарантират, че ревизията ще бъде финализирана преди изборите за народни представители в Европейския парламент, за да се обърне внимание на спешния проблем със замърсяването на въздуха, който засяга всички европейски граждани.

Очаква се последните тристранни дискусии по тази важна директива да се проведат на 20.02.2024 г. Ще ви държим в течение!

На 15 ноември 2023 г. Студентска и Лекарска мрежа „Въздух за здраве“ в партньорство с Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Ц. Воденичаров, дмн“, Медицински колеж „Й. Филаретова“ и Студентски съвет при Медицински университет – София“ организирха Трети студентски форум „Въздух за здраве“. Участниците във форума, заедно с лекари-експерти от различни области на медицината и общественото здраве, обсъдиха проблемите на атмосферното замърсяване и неговите въздействия върху детското здраве, връзката му с инфекциозните болести и как да разбираме и интерпретираме информацията за замърсяването на въздуха.

Захари Влайкова - председател на студентската мрежа "Въздух за здраве"

Събитието беше високо оценено от ръководните органи на Медицински университет - София. Значимостта на форума беше подчертана чрез редица поздравителни адреси, изразяващи признание за постигнатите резултати и значимия принос към областта на здравните изследвания.

Форумът бе открит лично от ректора на МУ-София, акад. Лъчезар Трайков, дмн, който поздрави за постоянството и отдадеността всички, които стоят зад събитието. „От една прекрасна инициатива, с времето форумът се превърна в значима традиция за Медицински университет-София и за развитието на неговата зелена политика“, заяви акад. Трайков.

В събитието участваха лекарите от лекарската мрежа „Въздух за здраве“  проф.  д-р Анжелика Велкова – зам.-декан на Факултета по Обществено здраве към МУ - София, и един от инициаторите за създаване на Студентската мрежа, доц.  д-р Цветелина Тотомирова, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната във ВМА, доц. д-р Нина Янчева, ръководител на Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина и началник на Отделението за лечение на придобита имунна недостатъчност  към СБАЛИПБ "Проф. Иван Киров", доц. Д-р Рада Маркова, специалист по педиатрия и детска пулмология и управител и основател на МЦ „Първа детска консултативна клиника“ – София и д-р Александър Симидчиев, председател на УС на Сдружение „Въздух за здраве“. Модератор на срещата беше Захари Влайков, председател на студентската мрежа "Въздух за здраве".

Срещата започна с преглед на събитията през последната година от дейността на организацията. Доц. Тотомирова припомни важните моменти и постижения и обобщи основните цели пред мрежата, а именно:

доц.  д-р Цветелина Тотомирова

В презентацията си „Влиянието на замърсяването на въздуха върху разпространението и тежестта на инфекциозните заболявания“ доц. Нина Янчева подчерта, че излагането на замърсен въздух може да увеличи уязвимостта на дихателната система към патогенни микроорганизми чрез възпалителни реакции, които влияят на имунния отговор към инфекциозните патогени. Замърсяването на въздуха може да удължи живота на вирусите във въздуха и да предизвика промени в човешкото поведение, които, от своя страна, влияят върху трансмисията на вируса.

 По данни на СЗО от 2022 г. 17% от смъртните случаи от пневмония се дължат на замърсяването на въздуха, подчерта доц. Янчева. Тя направи задълбочен преглед на научните доказателства за заболеваемостта, хоспитализациите и смъртността вследствие на замърсяването на въздуха. Доц. Янчева представи пред студентите проучвания, които изследват въздействието на концентрациите на праховите частици, азотен диоксид и озон върху разпространението на COVID-19 и смъртните случаи, свързани с него. Бяха представени метаанализи и изследвания, които установяват връзка между туберкулозата и нивата на замърсяване на въздуха. Беше подчертана и темата за излагането на пер- и полифлуороалкилови вещества (PFAS) - вещества, широко използвани в потребителски продукти като опаковки за храни, облекло, почистващи препарати и други домакински артикули. „Въпреки че индустрията постепенно е прекратила употребата на перфлуороалкил карбоксилати, нивата им в кръвния серум на хората намаляват с по-бавна скорост от предвиденото, поради непрекъснатата експозиция на източници като питейна вода, мляко и млечни продукти, месо, морски дарове, яйца, въздух на закрито, домашен прах и промишлени емисии.“ – каза доц. Янчева. Голям интерес предизвикаха представените данни за връзката на замърсяването на въздуха и антибиотичната резистентност. „Данните разкриват, че близо половин милион смъртни случаи през 2018 г. са били свързани с антибиотична резистентност, потенциално свързана със замърсяването на въздуха. Ако се изпълнят насоките на Световната здравна организация за качество на въздуха до 2050 г., това ще помогне за намаляване на нарастването на резистентните към антибиотици инфекции със 17%, което ще спаси от смърт 23 % от хората и ще спестява до 640 милиарда долара годишно„ – сподели пред студентите доц. Янчева.

доц. д-р Нина Янчева

„Проблемът с въздушното замърсяване е „невидим“ като възприятие, но силно „видим“ като краткосрочни и дългосрочни въздействия върху здравето“, с тези думи започна своята презентация доц. Рада Маркова. Тя припомни, че въздухът, който дишаме ежедневно, е еднакъв за всички, независимо от пол, раса, възраст, социално положение и етническа принадлежност. Доц. Маркова отбеляза, че се наблюдава увеличение на случаите на остри и хронични заболявания, свързани с атмосферното замърсяване. Тя подчерта, че този негативен ефект се проявява особено поради продължителната експозиция на замърсения въздух в ранната детска възраст, като това има дългосрочни последици върху развитието на организма на децата. Не съществува част от нашия организъм, която да остане непокътната от вредните влияния на въздушното замърсяване. Дихателната система заема централно място като основен "филтър" за големия обем на фини частици и токсични газове, присъстващи в замърсения въздух. Въздушното замърсяване се явява сериозно предизвикателство за общественото здраве и изисква системен подход и незабавни мерки за намаляване на неговите вредни последици, подчерта доц. Маркова. Тя обърна специално внимание на небходимостта от законодателни и екологични мерки в името на бъдещето и здравето на нашите деца.

доц. Д-р Рада Маркова

Д-р Симидчиев представи пред студентите темата за събирането на подробни данни и техния последващ анализ като важни стъпки към разбирането на текущото състояние на въздуха и вземането на мерки за неговото подобрение. Тези данни ни предоставят информация  за замърсителите, източниците на замърсяване и въздействието им върху здравето на хората и влиянието им върху околната среда. Процесът е не само ключов за измерването на проблема, но също така и за формулирането на стратегии и политики за подобряване на качеството на въздуха.

Dr. Alexander Simidchiev

Форума закри проф. Анжелика Велкова, която още веднъж подчерта значението на каузата за чист въздух и сподели с аудиторията, че днес нагледно станахме свидетели на реалното приложение на социалната медицина.

Чистият въздух в залата бе осигурен от нашите приятели от https://clearair.bg/

Сдружение "Въздух за здраве" изпрати становище относно инвестиционно предложение: „Промяна в параметрите, при които е издадено комплексно разрешително № 510- Н1/2018г., актуализирано с Решение № 510-Н1-ИО-А1/2019г.“ с възложител „Топлофикация-Сливен-инж. Ангел Ангелов“ ЕАД.

Текстът на становището може да прочетете тук.

Air4Health © 2017 – 2024 Всички права запазени!
Air for health
Public benefit health association.

Sofia, Bulgaria.
crossmenu