В поредица от интервюта със здравни експерти, Сдружение „Въздух за здраве“ представя пред обществеността малко известни взаимовръзки между замърсяването на въздуха и конкретни форми на заболеваемост. След интервюто с д-р Калоян Гевара, днес представяме на вниманието ви отговорите и препоръките на доц. Елис Исмаил (част 1-ва).
Доц. д-р Елис Исмаил, е специалист акушер-гинеколог, с над 14 години медицински опит и професионални интереси в областта на оперативната гинекология, минимално инвазивната хирургия и онкогинекологията. Завършва Медицински университет – Варна и през 2013 г. защитава дисертационен труд, и придобива образователна и научна степен ''Доктор''. През 2017 г. придобива академична длъжност ''Доцент'' към катедра Здравни грижи на Медицински университет - Варна, Филиал Шумен, а от 2019 г. е с научна степен ''Доктор на науките''. Има редица специализации в областта на онкогинекологията в Македония, Германия, Унгария и Франция. Автор и съавтор е в повече от 140 публикации в наши и чуждестранни списания.
Днес, тя е и част от лекарската мрежа "Въздух за здраве".
Акценти:
Доц. Исмаил, за всички вече е ясно, че замърсеният въздух е причина за безпокойство. Доказано е, че вредите от него се отразяват върху жизнено важни системи в човешкия организъм, но малко известен е фактът, че засегнат е и репродуктивният ни апарат. Бихте ли ни разказали повече за тази взаимовръзка?
Епидемиологичните проучвания подкрепят идеята, че замърсителите на въздуха причиняват дефекти в гаметогенезата, водещи до спад в репродуктивните способности на изложените популации. Качеството на въздуха оказва влияние върху цялостното здраве в това число е и репродуктивната система, поради това е необходима повишена осведоменост по въпросите за опазване на околната среда сред широката общественост и властите.
В САЩ приблизително 12,7% от жените в репродуктивна възраст търсят лечение за безплодие всяка година. Този преглед обобщава настоящите доказателства относно диагностиката и лечението на безплодието. Безплодието се определя като невъзможност за постигане на бременност след 12 месеца редовен незащитен полов контакт. Приблизително 85% от безплодните двойки имат известна причина. Най-честите причини за безплодие са овулаторна дисфункция, мъжки фактор на безплодие и заболяване на маточните тръби при жената. При останалите 15% от безплодните двойки причината за безплодието остава идиопатична (неизвестна). Начинът на живот и факторите на околната среда, като тютюнопушене и затлъстяване, могат да повлияят неблагоприятно върху плодовитостта. Овулаторните нарушения представляват приблизително 25% от диагнозите за безплодие; 70% от жените с ановулация имат синдром на поликистозни яйчници. Безплодието може също да бъде маркер за придружаващо хронично заболяване, водещо до безплодие.
България е една от държавите членки с най-много смъртни случаи, дължащи се на замърсяването на въздуха, с най-голям брой загубени години живот свързани със замърсяването на въздуха и с най-голяма степен на излагане на градското население на микрочастици. Според последните годишни оценки (за 2019 г.), публикувани от Европейската агенция за околна среда, около 10 600 случая на преждевременна смърт (или 112 400 години загубен живот) се дължат на концентрациите на фини прахови частици, 290 случая (3200 години загубен живот) ― на озоновата концентрация и 1120 случая (11 900 години загубен живот) ― на концентрацията на азотен диоксид [1].
Проведените наскоро проучвания предполагат, че замърсителите на въздуха могат да действат като ендокринни разрушители, да насърчават оксидативния стрес и да упражняват генотоксичен ефект?
Замърсителите на въздуха могат да действат като ендокринни разрушители и да насърчават оксидативния стрес в организма.
Установено е, че оксидативният стрес (ОС) е състояние, характеризиращо се с дисбаланс между прооксидантни молекули, включително реактивни кислородни и азотни видове, и антиоксидантни защити, играе ключова роля в патогенезата на намалената фертилност както при мъжете, така и при жените. Неблагоприятните ефекти на оксидативния стрес върху качеството и функциите на семенната течност са добре документирани. Химичните съединения и физичните фактори играят важна роля в индуцирането на имуногенетични разстройства и влияят върху активността на ензимните и неензимните реакции, причинявайки оксидативен стрес и водят до апоптоза (смърт на клетките), те влошават качеството на спермата. Тези фактори са тясно свързани с мъжкия репродуктивен потенциал, тъй като генетичните полиморфизми и мутации в хромозомите 7, X и Y оказват критично влияние върху сперматогенезата. Микроделециите в областта на азооспермичния фактор (AZF-azoospermia factor region) директно причиняват дефектно производство на сперма. Сред мутациите в хромозома 7 и увреждания на CFTR гена, регулатор на трансмембранната проводимост, водят до нарушаване на фертилитета при кистозна фиброза, когато семенните канали претърпяват пълна обструкция (запушване). Този проблем не е бил анализиран преди това в такава форма. Наред с кариотипните аномалии микроделециите на AZF региона са причина за сперматогенен провал. Скринингът на микроделеции на AZF гена е полезен при обясняване на идиопатичните случаи на мъжко безплодие.
От друга страна при жените, влиянието на оксидативния стрес върху овоцитите (яйцеклетките) и репродуктивните функции остава неизяснено. Този дисбаланс между прооксиданти и антиоксиданти може да доведе до редица репродуктивни заболявания като ендометриоза, синдром на поликистозни яйчници и неизяснено безплодие. Антиоксидантните добавки могат да бъдат ефективни при контролирането на производството на кислородни радикали и продължават да се изследват като потенциална стратегия за преодоляване на репродуктивни нарушения, свързани с безплодие. Реактивните кислородни видове (РКВ) играят роля в модулирането на качеството на гаметите и взаимодействието на гаметите (яйцеклетка и сперматозоиди). РКВ влияят върху сперматозоидите, овоцитите, ембрионите и тяхната среда. Оксидативният стрес медиира пероксидативното увреждане на мембраната на сперматозоидите и индуцира увреждане на ядрената ДНК. РКВ могат да модулират способността за оплождане на сперматозоидите. Има обширни данни в литературата за ОС и неговата роля при мъжкото безплодие и увреждането на ДНК на сперматозоидите и техните ефекти върху асистираните репродуктивни техники. Натрупват се доказателства за ролята на свободните радикали в женската репродукция. Множество проучвания върху животни и хора са изяснили ролята на РКВ в развитието, узряването на овоцитите, фоликуларната атрезия и функцията на жълтото тяло. Oксидативният стрес влияе върху качеството на овоцитите и ембрионите и по този начин върху оплодителните възможности. Кислородните радикали в културелна среда повлияват на развитието на ембриона след оплождането, т.е. скоростта на разделяне на клетките, образуването и качеството на бластоцистите (индикатори за резултати от асистирана репродукция). Съобщава се, че оксидативният стрес засяга както естествената, така и асистираната репродукция [2].
Изследванията сочат, че завишени концентрации на фините прахови частици са свързани с намален фертилитет, а показатели за насищане със серен диоксид, въглероден оксид и азотен диоксид могат да насърчат спонтанен аборт и фатален изход при бременността. Бихте ли дали повече яснота по темата?
Рискът от спонтанни аборти и преждевременно раждане е положително свързан с нивата на NO2, SO2 и CO и отрицателно свързан с нивото на O3 (озона). Майки, които са имали преди това аборти, в това число спонтанен аборт, трябва да избягват излагането на замърсен въздух, за да подобрят изхода от бременността си.
Развиващият се плод е особено податлив на замърсители от околната среда и доказателствата показват неблагоприятни ефекти на замърсителите на въздуха върху бременността и изхода от раждането. Загубата на бременност, включително спонтанен аборт или мъртво раждане, е най-тежкият неблагоприятен изход от бременността. Проучванията сочат, че излагането на замърсители на въздуха като прахови частици (PM), въглероден окис (CO) и дим от готвене може да бъде свързано с по-висок риск от мъртво раждане и спонтанен аборт. Експозицията на PM10 по време на цялата бременност е свързано с повишен риск от спонтанен аборт, а експозицията на PM2,5 и PM10 през третия триместър може да увеличи риска от мъртво раждане. Експозицията на въглероден окис през първия триместър на бременността се свързва с повишен риск от спонтанен аборт, а експозицията през третия триместър с повишен риск от мъртво раждане [3].
Използвани източници:
Автор: Валерия Душкова
От 2019 г., датата 7 септември се свързва с необходимостта от публична дискусия относно чистотата на въздуха. По резолюция на ООН, денят се отбелязва като „Международен ден на чистия въздух за синьо небе“.
Тази година, Национална пациентска организация (НПО), Сдружение „Въздух за здраве“ и „Лекарска мрежа „Въздух за здраве“ излъчиха пациентски уебинар със свободен достъп, където фокус бяха водещите причини за замърсяването на въздуха и последиците от това, подчертавайки необходимостта от колективна ангажираност и превантивни действия. По време на събитието, д-р Теодора Николова (кардиолог), доц. д-р Цветелина Тотомирова (ендокринолог) и д-р Калоян Гевара (психиатър) направиха детайлно представяне на проблема, спрямо дисциплините, в които са специалисти и предложиха адекватни мерки за намаляване на негативните последици предизвикани от него. Модератор на събитието беше д-р Цветан Йорданов, експерт „Достъп до лечение“ към НПО.
Акценти от срещата:
Въздухът, без който не бихме могли да оцелеем, не познава териториални граници, както и гранични бариери между различните органи и системи в нашия организъм. Доказателствата все по-убедително показват, че мръсният въздух уврежда целокупно – от сърдечни и белодробни заболявания, до диабет, деменция и други сериозни патологични отклонения. Репродуктивните функции на човешкото тяло също са повлияни, а бебетата биват засегнати още в пренаталния период.
Хората обикновено не са наясно как дългосрочното излагане на замърсяване се отразява на здравето им, или че задълбочава хроничните им проблеми с течение на времето. Д-р Николова започна презентацията си с това, че дихателната система е най-пряко атакувана и при здрави, и при хронично болни пациенти. Децата са особено уязвими от влиянието на въздуха, изключително много в големите градове. Но най-тревожен е фактът, че на практика респираторните заболявания са само върхът на айсберга.
Кардиологът д-р Николова даде напътствия, с които частично можем да намалим вредите – ползване на филтърни маски в големите градове; ограничаване на разходките и двигателната активност около пътните артерии и в пикови часове; повече лична ангажираност относно нивата на замърсеност на въздуха. Накрая призова към насърчаване на гражданската активност за по-здраво бъдеще.
Вторият събеседник в дискусията беше доц. д-р Тотомирова, която ни увери, че чистият въздух е сигурен начин да бъдем по-жизнени. Продължителната експозицията на замърсен, от друга страна, е значителен рисков фактор, еквивалентен на затлъстяването и е реална покана за захарен диабет. Утежненият въздух, с над допустимите нива на фини прахови частици (ФПЧ), доказано намалява производството на инсулин, който играе главна роля в преобразуването на кръвната глюкоза в енергия.
В заключение доц. Тотомирова сподели, че проведените в световен мащаб изследвания потвърждават, че увеличаването на случаите на захарен диабет са в следствие на замърсяване на средата и това предполага необходимостта от допълнителни проучвания в тази посока. Усложненията за здравето на хората са предотвратими, но към този момент темата не е разглеждана на държавно ниво.
(Тъй като конкретната проблематика е много обширна и е обект на широка дискусия, поканихме доц. Тотомирова да разясни допълнително пред нашите читатели взаимовръзката между атмосферното влияние и захарния диабет. Интервюто с експерта по ендокринология, очаквайте през месец ноември.)
Има фактори, на които не можем да повлияем, като генетичната предразположеност, например. И други, на които бихме могли - чистотата на въздуха е такъв фактор.
Повишаването на концентрацията на ФПЧ във въздуха, влошава и психичното здраве, като това е измеримо чрез увеличения брой хоспитализации и амбулаторни прегледи, каза д-р Гевара по време на срещата. Продължителното вдишване на въздух със завишени нива на замърсяване, категорично повишава риска от тревожно-депресивни симптоми и автоагресивно поведение.
Как влияе замърсеният въздух на нашия мозък? - Директно, като навлиза в мозъка през обонятелните нервни окончания и индиректно, през активации на имунните клетки в белия дроб, предизвиквайки кашлични рефлекси, като активира някои съдосвиващи субстанции.
Вдишването на замърсен въздух води до имунна активация и системно невровъзпаление; оксидативен стрес и увреда; натрупване на патологични субстанции в невроните и причинява загуба на неврони. Вследствие на това, срещаме все по-зачестени оплаквания свързани с нарушен психически баланс и възникване на все повече психични заболявания.
Действията са отражение на нашите приоритети, заключи д-р Гевара. В този смисъл, ако в личен план и на държавно равнище предприемем нужните действия за облагородяване на средата, то положителните резултати няма да закъснеят.
Темата никога не е била по-актуална и не търпи отлагане. Мисията на Сдружение „Въздух за здраве“ и на всички участници в дискусията, е да се засили ангажираността на обществото и да се осветли ситуацията за възможните решения.
Всички ние сме уверени, че с целенасочени усилия от страна на институциите, здравните последици от замърсяването на въздуха, както и икономическите и социалните разходи, свързани с тях, могат да бъдат коригирани.
Заради нуждата от защита на човешкото здраве.
За да научите повече по темата, изгледайте записа на първия пациентски уебинар на тема "Чистият въздух – просто фактор на средата или начин да бъдем по-здрави".
Линк към уебинара: www.facebook.com/npo.bg/videos/3169926666670841
Кампанията се реализира в партньорство с Национална пациентска организация и #CleanAirFund.
Автор: Валерия Душкова
Д-р Калоян Гевара в открит диалог с екипа на сдружение „Въздух за здраве“
Д-р Калоян Гевара е специалист по психиатрия, отскоро участник в Лекарска мрежа „Въздух за здраве“. Работи в Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм и е един от създателите на Българска младежка психиатрична асоциация. Дейността му свързана с подобряване физическото и психическо благосъстояние на хората, е в широк мащаб, това е и едно от основанията да го поканим за събеседник в дискусията за чистотата на въздуха у нас. Към днешна дата той е доброволец и настоящ председател на Медицинска комисия на Планинска спасителна служба към БЧК и член на Европейски Колеж по невропсихофармакология. Създател е на каузата „Аз карам с теб“, която е в подкрепа на психичното здраве.
Няколко акцента от разговора ни:
Д-р Гевара, каква е връзката между психичното здраве на хората и замърсяването на въздуха?
Сред всички стресори от околната среда, замърсяването на въздуха е главният рисков фактор, допринасящ за общата заболеваемост и водещ до 4,2 милиона смъртни случаи годишно. Според СЗО, 9 от 10 души в световен мащаб дишат замърсен въздух, който включва солидни частици и микро аерозоли. Веднъж навлезли в организма, те достигат до мозъка индиректно през белите дробове и кръвния поток, и директно през нервните окончания на носната лигавица. Има три патофизиологични механизма чрез които частиците имат негативни въздействия над мозъка. Първо, те причиняват хронично дихателно и системно (общо) възпаление, водещо до невро-имунни реакции и оксидативен стрес. Второ, частиците директно засягат кръвно-мозъчната бариера и нарушават нейната нормална функция и пропускливост, водещо до множество вторични патологични процеси, като например хормонална дисрегулация и автоимунни реакции. Трето, предполага се, че механичната стимулация на белодробната тъкан от частиците, води до активация на кашлични рефлекси и последващо отделяне на ендогенни съдосвиващи вещества с неблагоприятен ефект върху мозъчното кръвообращение. Очевидно е, че след такава „атака” главният ни компютър не може да остане без отговор. В краткосрочен аспект „невроинтоксикацията” влошава вече наличните психични проблеми, докато в дългосрочен се наблюдава промяна в генната експресия и начало на нови психични отклонения в хора, които нямат предразположение за такива.
Колко разпознаваема е тази връзка сред медицинските среди и какви мерки се предприемат на ниво лекар-пациент?
За да бъда максимално обективен, ще представя ситуацията по следния начин:
България е сред страните в Европа с най-замърсен въздух. Има четири източника на замърсяване – естествените (пожари, вулкани, електрични природни феномени), ареални (градове, ферми), стационарни (индустрия) и мобилни (транспорт). Очевидно вулканите и пожарите не са значим източник на „хронично” замърсяване в страната ни. Остава човешкият фактор. Медицинските среди са човешки фактор. Моето наблюдение, че повечето колеги предпочитат да идват на работа с личен транспорт, а мръсният въздух в столицата през зимата не е тема на разговор. Не съм забелязал да се говори за превенция или да се правят опити за подобряване на качеството на въздуха в работната среда. Пациентите ни рядко приемат съветите ни относно въздействието на явни вредни фактори върху здравето, като тютюнопушене и прием на алкохол. Качеството на въздуха често остава последната им грижа. Поради тази и други социално-икономически причини сме сред първенците по смъртност от хронични заболявания в Европа.
Кои са най-честите оплаквания, които имат хората вследствие замърсената среда?
Рядко пациентите отдават оплакванията си на замърсената среда, особено когато те са от психичен характер. Това, което мога да кажа със сигурност е, че достъпът до зелени пространства, разходките навън, социалната свързаност и двигателната активност подобряват психичното здраве на моите пациенти. Когато тези фактори се редуцират или отнемат, се проявяват раздразнимостта, безсънието, потиснатото настроение, тревожността, нарушенията на паметта, агресията и други поведенчески реакции на стрес.
Каква е превенцията, накратко, в полза на доброто психично здраве?
Важно е промотирането на психичното благополучие, както и подобряването на личните умения и качества за постигане на дългосрочни цели, укрепването на уменията за адаптиране към промените и изграждане на навици, устойчивост и компетентност. Също така е необходимо акцентиране на рисковите и предпазващите психични, биологични, социални и духовни фактори, водещи до, и защитаващи ни от различни психични разстройства. С положителен знак са доброто общо здраве, здравото семейство, социалната активност и ангажираност, изграждане на зрели защитни психични механизми и др. С негативен знак са съответно обратните на вече споменатите фактори и приема на психоактивни вещества с доказани вредни ефекти.
Разполагате ли със статистически данни, които илюстрират пряката връзка между мръсния въздух и състоянието на психиката? В този смисъл, къде се нарежда България в изследванията?
Данни има и мога да ги обобщя накратко по следния начин:
Интересно е, обаче, да се отбележат резултати и от друг тип проучвания. Хората с високи доходи, имат по-високи изисквания към средата в която живеят, и е установено, че въздушното замърсяване намалява нивата им на щастие, докато в страните с ниски доходи замърсяването няма такъв ефект върху щастието. Също така, нивата на щастие вследствие на замърсяването са по-ниски при по-образовани групи в сравнение с по-ниско образованите.
Какви мерки се предприемат в посока подобряване на състоянието на психично болните у нас?
На теория в медийното пространство непрекъснато се въртят някакви милиони, които са отделени за психиатричната грижа в България. На практика, това се вижда, само в някой ремонт на порутена стогодишна сграда, която носи името психиатрична клиника. Не се инвестира в персонал и това носи негативните последствия.
В частния сектор има сериозни опити за подобряване на грижите, но те са крайно недостъпни за над 90% от нашите пациенти.
Чрез личния си пример Вие мотивирате хората да се движат повече и да водят активен начин на живот. Доколко състоянието на околната среда в големите населени места пречи и доколко помага за това?
Активният начин на живот подобрява общото състояние на организма, чрез балансирането на кръвоносната система и оросяването на тъканите, регулирането на хормоните и матаболитните процеси, стабилизирането на функциите на нервната система и укрепването на опорно двигателния апарат. Когато този активен начин на живот се води в замърсена среда нещата изглеждат различно, защото ние се превръщаме в един своеобразен филтър на всичките тези субстанции, които се „реят” във въздуха. Тогава, разбира се, не е удачно да се спортува навън. А ограничаването на свободата на движение и затваряне води до логичните негативи.
Според Вас, какви практики в организирането на градската среда, биха били полезни за редуциране на стреса и оттам за намаляване на психичните разстройства? Например, дали зелената градска среда и паркови пространства в бизнес районите, биха оказали благотворно влияние върху психиката на работещите?
Средата „оформя” човешкото поведение. Индивидуалните човешки характеристики и тези на средата създават граници, в които можем или не можем да мислим и действаме по определени начини. Очевидно в този дизайн най-важна роля имат тези, които се занимават с градоустройство. Те вероятно трябва да се фокусират над няколко фактора. Първият е свързан с активните пространства, като парковите фитнеси, лесния достъп до градски транспорт и инфраструктура, която стимулира ходенето и колоезденето. След това са защитените и про-социални пространства, които да са стратегически позиционирани и защитени от звуково и въздушно замърсяване от трафика. Не на последно място са характеристиките на природата, в това число зелените пространства. Те дават възможност за позитивни психични преживявания и физическа активност. Хората които поне веднъж седмично спортуват в естествена среда имат два пъти по-малък риск от влошаване на психичното здраве, в сравнение с тези които нямат тази възможност. Сините пространства (естествените водни източници) имат същия позитивен ефект върху психичното здраве.
Какви са добрите примери, които бихте посочили за разрешаване/дискутиране на проблема?
Решението е в превенцията. Информирането трябва да започва от ранна възраст в училищата и да продължава чрез социални, трудови, медицински, медийни и други кампании. Превенцията излиза в пъти по-евтино от активните грижи за вече увредения организъм.
Кое е най-сериозното препятствие, пред което се изправяте?
Невежеството.
Какви са Вашите лични препоръки към хората?
Бих препоръчал на хората да се информират по-често за средата, която ги обкръжава. Психичното здраве не е изолирана функция, а е скачено с цялото ни разбиране и взаимодействие със средата. Уважението към природата и поемането на лична отговорност към нея и към тялото, което ни е дала води до чувство на смисъл и интегритет, води до свързаност и възможност за изграждане на здрав Аз. Другата страна на монетата е отчаянието и разпада. С прости думи, обичай и уважавай близките, живей активно, общувай и споделяй, намали рисковите фактори и следи здравето си, много преди да те е заболяло нещо.
Интервю - Валерия Душкова.
Източници:
На 17 юни, 2022 г., се проведе първият семинар на сдружение „Въздух за здраве“, на който заедно с експерти в областта на здравеопазването повдигнахме димната завеса над чистия въздух в България. В буквален смисъл, този воал от години застрашава здравето и начина ни на живот. Проблемът е наболял дотолкова, че реформи и нови ефективни мерки, са повече от задължителни.
Влошаващото се замърсяване, наред с отравянето на въздуха с олово и други опасни вещества, води до приблизително 9 милиона смъртни случаи годишно в световен мащаб, спрямо изследвания цитирани по време на събитието. Според същите данни, България е на едно от първите места по този показател, а статистиката поставя лошото качество на въздуха до тютюнопушенето, като индикатор за смъртност.
В рамките на един ден, бяха дискутирани посоките за изменение на настоящите стандарти за качеството на въздуха на Европейския съюз, с препоръчителните научно-обосновани норми на Световната здравна организация.
Форума откри д-р Александър Симидчиев, специалист по белодробни болести и председател на сдружението „Въздух за здраве“. Той напомни на присъстващите, че бъдещето на България е на децата и ние сме длъжни да им завещаем по-здрава и чиста среда за живеене. Той допълни още, че мисията на Лекарската мрежа към сдружението, е да създава посланици в посока по-добра информираност и разпознаване на проблема като алармиращ.
Темата за качеството на въздуха и климатичните промени е изключително важна, но все още не се припознава сериозно от институциите. На практика липсват действия, основани на доказателства, добави още д-р Симидчиев, при все, че планът за възстановяване и устойчивост е добре финансиран (с 1 милиард лева годишно).
Наглед малките неща имат най-голям ефект, или образно казано - 100 г превенция е по-добра от 10 кг лечение, обобщи пулмологът.
Последва презентация на Национална пациентска организация, от която последваха изводите, че атмосферното влияние има пряка връзка с психичното състояние на хората, не само с физическото, но контролът на замърсяването привлича незначително внимание на официалните програми за подпомагане.
Относно новите стандарти на СЗО за качество на въздуха, активно участие в дискусията взеха и представители на сдружение „Велоеволюция“.
Те излязоха с апела – „Велосипед за всеки случай!“, защото велосипедът е част от решението за намаляване на смъртоносните газове в градовете. Лекарите са единодушни, че повече опции за активно придвижване, са част от начинът да сме здрави и въздухът да е по-чист. Участниците задаваха въпроси, свързани с това дали е опасно да се кара велосипед в града, защо подобренията от страна на институциите са толкова мудни и какво е необходимо институциите да вземат правилните решения за чист въздух, при всички внесени доказателства по темата.
От „Велоеволюция“ коментираха, че опитът им с велошествия не дава желания резултат, а общините практически отказват да спазват наредбата за велосипедната инфраструктура. В заключение на изложеното от „Велоеволюция“ стана ясно, че ако страната ни продължава да бъде неактивна по въпроса, започва да губи освен граждани, така и финансови средства.
Как хората могат да допринесат за задвижване на институциите, обясни адвокат Димо Господинов, ищец в първия колективен иск срещу Столична община. Във видео интервю, той даде примери от практиката си, с които разясни, как като група можем да изискваме от общините ефективни действия по проблемите със замърсяването. Наш граждански дълг е, да настояваме за конкретни мерки, които да облекчат състоянието на въздуха в най-активните дни и зимните месеци. Чухме и практични съвети, как да защитим публичните си права и интереси, подавайки групов или индивидуален иск.
За пореден път се подчерта, че пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места, са многократно надвишени (най-вече на база измерванията на фините прахови частици). Адв. Господинов отбеляза, че проблемът за чистотата на въздуха е не само по отношение на работата на българските общини, но и на европейските, тоест, проблемът е наистина мащабен.
Към днешна дата, България е в почти постоянно нарушение на европейското законодателство за качеството на въздуха, насочено към опазване здравето на населението и трябва да е ясно, че страната вече беше подведена под съдебна отговорност.
В края на своето представяне, адв. Господинов отбеляза, че на европейско ниво има средства за защита на гражданите и това е напълно реална практика в чужбина.
У нас, през 2017 г. Столична община е осъдена, следствие на подаден колективен иск, заради недопустимите нива на замърсяване на въздуха.
Втората част на семинара продължи с участие на доц. д-р Михаил Околийски, управляващ офиса на Световната здравна организация в страната. Той акцентира върху новите препоръки на СЗО, като наблегна, че те са инструмент в ръцете на вземащите решения, посредством който би могло да се регулират законодателството и политиките по цял свят, но най-вече в България.
От доклад на д-р Околийски се препотвърди, че нашата здравна система не е ефективна и, че цитираните около 60 хил. смъртни случаи, по време на пандемията от Ковид-19, до голяма степен зависят от лошото качество на въздуха тук. Това е така, тъй като замърсяването е свързано с по-мащабно протичане на вирусните епидемии и замърсителите улесняват разпространението на вирусите, намаляват имунния отговор на организма и влияят на тежестта на протичането на инфекциозните заболявания.
И още, замърсяването на въздуха се определя като рисков фактор за незаразни хронични заболявания - сърдечносъдови, мозъчносъдови, рак, хронични респираторни заболявания, диабет и др. Колкото по-висока е експозицията на замърсяване, толкова по-голямо е въздействието върху здравето.
Според данни на СЗО от 2019 г., в страната е регистрирана статистика за преждевременна смърт, многократно надвишаваща същите, измерени в западните държави. Това отново набляга на критичността на ситуацията в България, подчерта доц. Околийски.
Понастоящем, у нас е недостатък, че здравните реформи не стъпват на научни резултати и промените не се въвеждат навреме. Измененията в законодателството за подобряване състоянието на въздуха, които всички очакваме, не се въвеждат ефективно, нивото на информираност на обществото за проблема е ниско и липсва така належащият мониторинг.
Като заключение, доц. Околийски сподели, че пандемията от Ковид-19 успя да снижи атмосферното замърсяване в рамките на една година, което политиките на ЕК не успяха за предходните осем. В началото на 2022 г. темета беше поставена на законодателно ниво пред ЕК.
В последвалото изложение на експерта от Европейската комисия Лусия Бернал, стана ясно, че основното изискване към България, е да се следват въведените стандарти, основани на препоръките на СЗО. Политическите послания са в подкрепа засилване мониторинга на въздуха, както и насърчаване взаимодействието с организации извън управлението.
В продължение на казаното, експертът от ЕК изложи данни онлайн, които ясно онагледиха, че приблизително 97 % от българите са подложени на наднормени средногодишни нива на фини прахови частици и на високи концентрации на азотен диоксид (NO₂), и серен диоксид (SO₂). Измерванията показват, че гражданите в страната дишат въздух, който СЗО определя като вреден за здравето.
В крайния панел на семинара се проведоха уъркшоп и дискусии по групи. Участниците в Група 1, обсъдиха предложения на тема „Активни политики на МЗ“. Според тях, за мнозинството от хора общественото здраве е нещо абстрактно и се изчерпва с понятието за болнично лечение. Липсва връзката с индивидуалното здраве. Активните политики в тази посока биха могли да включват повече комуникации с обществеността, както и насърчаване на медицинските работници да бъдат естествени посланици на здравословния начин на живот; създаване на стабилни връзки между бизнеса и здравното осигуряване; подпомагане и насърчаване на обществото към спортни активности, чрез предплатени карти за спорт и прочее.
Обърнато бе внимание и на здравето, като фокус в устойчивото развитие – линейки с електрическо захранване, повече зарядни станции за електромобили и др. Главна точка в дебата бяха акцизите върху тютюн и алкохол, в които е заложен процент, който да се ползва за превенция на здравето. Важно е тази информация да бъде комуникирана по подходящ начин, който разяснява връзката между замърсения кислород и двете най-разпространени зависимости сред обществото, и лекарите като пионери на доброто здраве, са в основата на тази функция.
Потребността от изготвянето на магистърска програма „Здраве и околна среда“, както и сертификационна програма в областта, са належащи промени в общата работа между Министерство на здравеопазването и Министерство на образованието, заключиха участниците в групата.
В Група 2 се дискутираха - „Активни политики на регионално ниво“, част от които са въведената от началото на 2022 г. „Зона 30“, и програмата за „Зони с ниски емисии“. Добрата новина е, че резултатите са вече забележими, при надежден мониторинг.
Имаше още много предложения за зелени политики, като - гореща телефонна линия за сигнали от граждани; увеличаване на уличното озеленяване; увеличаване на градския транспорт, вело и пешеходното движение; също така - политики за паркиране, насърчаване на споделеното пътуване и въвеждането на такса „Задръстване“; интегриране на социални политики по отношение управлението на твърди и битови горива; преосмисляне на стимули за закупуване на електрически автомобили и още, и още идеи за по-добро състояние на въздуха в страната.
Група 3 разгледа възможностите за - „Гражданското участие в политиките за чист въздух – как да увеличим влиянието и ефективността“. На първо място бе отбелязана нуждата от базова осведоменост на гражданите, с цел формиране на колективна гражданска позиция. Разширяване на добрите локалните подходи към национални; контакт с властимащите на местно и национално ниво; популяризиране на Лекарската мрежа по региони.
С други думи, стана ясно, че в разпространението на политики за здраве, главна роля има комуникацията и в частност, целенасочен ПР по въпроса.
При финално отворилата се дискусия, организирана от сдружение „Въздух за здраве“, участниците стигнаха до заключението, че са необходими повече здравници, наместо болници, или заведения, които тенденциозно се ангажират с промоция и профилактика на здравето.
Обяснени бяха и конкретните стъпки, които предстоят за препоръки към Министерство на здравеопазването, на кръгла маса с Комисията по здравеопазване в Народното събрание. Също така, подготовката по организацията на второ събитие с българските евродепутати и Министъра на здравеопазването и Министъра на околната среда и водите, вече е в ход.
---
Замърсяването на въздуха има най-различни лица, които трябва да бъдат разучавани.
Това е и една от мисиите на „Въздух за здраве“.
Автор: Валерия Душкова
На 13 април 2022 г. в гр. Перник се поведе първото събитие наживо на лекарската мрежа.
Домакин на срещата беше д-р Веселина Никифорова, общопрактикуващ лекар в града. Лекари лектори от мрежата бяха педиатърът доц. д-р Рада Маркова, алергологът д-р Виолина Филипова, д-р Димитър Кехайов - УНГ и отоневролог. Те говриха за значението на качеството на въздуха за здравето на децата и белодробното здраве, връзката на мръсния въздух с алергиите и др. Екологът Зорница Стратиева запозна публиката с възможностите за устойчиво развитие на града и как можем да допринесем за това средата, в която живеем, да е по-чиста и здравословна.
На събитието присъстваха районни кметове на Перник и ромските здравни медиатори от района.
Интересът към събитието от пациенти, родители и граждани на града беше много висок.
Благодарни сме!
Неопровержимо е твърдението, че пред въздуха всички сме равни. Безценните за
живите същества атоми кислород, са незаменими. Всеки жив организъм се нуждае от
въздух, за да съществува. Да, това е всеизвестен факт, но доколко „живи“ сме и какво
качество на живот бихме поддържали, ако не се погрижим за двигателя на битието -
нашата атмосфера? Този въпрос отдавна не е риторичен и все повече хора и
институции са ангажират с него.
Разбира се, стриктното следене на редица показатели, не е достатъчно за целите,
които екипът ни си е поставил. Очаквано, сдружение „Въздух за здраве“ насочи
вниманието си към лекарите и експертите в областта на здравеопазването, защото
вярваме, че благодарение на тяхната компетентност, ще успеем да проведем открит и
директен диалог по темата с широк кръг от обществото.
В рамките само на една година, безрезервно към нас се присъединиха множество
здравни специалисти и медицински работници. Благодарни сме им убедени, че
заедно с тях се грижим за информираността на хората за реалната заплаха за здравето
им вследствие замърсената среда, и в частност качеството на въздуха в страната.
Горди сме да съобщим, че лекарската мрежа към сдружението се разширява буквално
всеки ден. Повечето от сътрудниците ни са свързани пряко с щетите, които отежнената
атмосфера нанася върху най-незащитените пациенти – новородените бебета и децата,
бременните жени, и хората с хронични заболявания. Но тъй като лошите влияния на
въздуха върху всеки от нас са категорични, подкрепа ни оказват лекари от различни
области на медицината - невролози, ендокринолози, общопрактикуващи лекари и
много други.
По време на световната пандемия от Covid-19 разговорите за здравния статус на хората
в замърсената среда на големите градове се подновиха с нова сила. Печалното първо
място, като вредно въздействие върху благосъстоянието на човека, е отредено
безапелационно на атмосферното замърсяване, което, за съжаление, отдавна не е
новина.
Ограниченият начин на живот през 2020-та, както и намаленото промишлено
производство и трафик, се отрази благоприятно на състоянието на въздуха
повсеместно, но постепенно светът отново се връща към познатия ритъм и активното
замърсяване на околната среда. Един от най-тревожните показатели в градовете
остава повишаването на фините прахови частици (ФПЧ), които макар невидими с
просто око, нанасят непоправими вреди върху качеството на живот на всеки от нас.
София е столицата с най-мръсен въздух в Европейски съюз, според изследването
проведено през 2021 г. и публикувано в началото на 2022 г. Останалите градове в
страната не са в по-благоприятно положение, тъй като завишените ФПЧ са в пъти над
допустимата норма.
Невъзможно е да останем безучастни пред тази статистика и затова увличайки в
дебата за чист въздух все повече и повече медицински специалисти, целим
повишаване на общественото здраве, чрез непрестанен диалог, превенция и
изграждане на устойчив икономически план.
Желанието ни е заедно с лекарската мрежа „Въздух за здраве“, макар с малки стъпки,
скоро да доведем до качествено изменение в полза на благосъстоянието на хората
дългосрочно. Вярваме, че здравните последствия от замърсяването на въздуха са
предотвратими.