Лекари и обществени организации призовават да направим градовете по-здравословни места за живеене

Колко често си задаваме въпроса „В какъв град искаме да живеем?“. Обикновено не мислим много за това в нашето ежедневие, но с настъпването на COVID пандемията постепенно започнахме да преосмисляме начините, по които се придвижваме в града. Настоящата здравна криза успя да извади на преден план темата за въздуха, който дишаме, и се оказа добра възможност да се замислим за средата, в която прекарваме времето си, и да обърнем поглед към това какви биха могли да бъдат нашите градове.

През последните години сме свидетели как  процесите на урбанизация доведоха до прекомерно застрояване, задръстени от автомобили градове и въздух, който се диша все по-трудно. Въпреки, че осъзнаваме колко неправилни са все още моделите на мобилност в градска среда, в много европейски градове използването на автомобили си остава основен метод за придвижване, вместо ходенето пеша, карането на велосипед или използването на обществен транспорт.

Според Европейската агенция за околна среда замърсяването на въздуха остава най-голямата заплаха за здравето в Европа, която причинява повече от 400 000 преждевременни смъртни случаи всяка година в ЕС.

В следствие на мръсния въздух, обществото ни търпи и сериозни финансови загуби, които бяха обобщени и представени този месец в специален доклад на Европейският алианс за обществено здраве. Документът със заглавие „Здравни разходи за замърсяване на въздуха в европейските градове и връзката с транспорта“  представлява обширно изследване на социалните разходи, дължащи се на замърсяването на въздуха в 432 европейски града в 30 държави (ЕС-27, Великобритания, Норвегия и Швейцария).

Проучването сочи, че през 2018 г. общите социални разходи за всички анализирани градове са над 166 милиарда евро, като средните разходи за щети от замърсяване на въздуха в един град се равняват на 3,9% от БВП на дадената държавата. Това предполага, че годишно всеки гражданин в Европа губи над 1000 евро от своето благосъстояние заради лошото качество на въздуха.

В изследването са включени и осем български града.  София с около 2084 евро разходи на човек, Русе с 1379 евро, Шумен с 1208 евро на човек. Представени са още данни за Бургас, Стара Загора, Пловдив, Варна и Враца. Докладът показва, че средните общи разходи за София са над 10% от БВП или два пъти по-големи от средните за Европа, а общата здравна цена от мръсния въздух, която София плаща, се равнява на над 2.5 млрд. евро на година.

Резултатите в доклада на Европейския алианс за обществено здраве потвърждават още веднъж, че замърсяването на въздуха освен, че сериозно засяга нашето здраве, натоварва общество ни с огромни разходи. Докладът дава сериозни доказателства, че транспортните политики играят ключова роля в справянето с въздушното замърсяване във всички европейски градове, показвайки как големият брой превозни средства по пътищата и огромните задръствания водят не само до по-високи нива на замърсяване, а и до по-високи разходи за обществото.

Радостното е, че на фона на всички европейски и световни изследвания, необходимостта от постигането на здравословни условия за живеене в градовете става все по осъзната. Здравословният град, термин въведен от СЗО още през 70-те години, става все по нужен и заема водещо място в плановете и стратегиите за развитието на все повече градове, които поставят в центъра на политиките си здравно и екологично ориентирани решения. Първата стъпка, сред които е, именно подобряването на качеството на въздуха.

В края на 2019 ООН официално постави темата като високо приоритетна и важна за справянето с екологичните и здравни проблеми, пред които общественото ни се изправя все по-често. За да подчертае значението и спешната нужда от повишаване на обществената осведоменост на всички нива и да насърчи действията за подобряване на качеството на въздуха, организацията прие резолюция, с която обяви 7 септември за Международен ден на чистия въздух за синьо небе.

Тази година България бе сред страните, които  отбелязаха 7 септември за първи път, като се включи  в  глобалната инициатива „Здравословният град на утрешния ден“ (Our healthy cities of tomorrow). Като част от кампанията сдружение „Въздух за здраве“, съвместно с  Алианса за здраве и околна среда (HEAL) – създател на кампанията и водеща европейска организация, занимаваща се с влиянието на околната среда върху човешкото здраве, призоваха местните власти да работят за по-здравословни и чисти градове.

Освен призивът за подобряване здравето на гражданите и средата, в която живеят,  организации и експерти се включиха със специални препоръки за превръщането на градовете в здравословни места за живеене, чрез изпълнението на няколко основни цели:

  • Централна част с нискоемисионни зони, със зелени пространства и повече възможности за удобно и безопасно придвижване пеша;
  • Добре развита градска мрежа с чист, достъпен и удобен обществен транспорт;
  • Приоритет на електрическия и нискоемисионенния надземен и подземен обществен транспорт;
  • Разширяване и свързване на безопасните алеи за алтернативен транспорт и създаване на велосипедни магистрали;
  • Разширяване на зелените места за отдих и спорт на открито;

Редица обществени организации и лекари подкрепиха инициативата като се включиха със свои послания за промяна на градската среда и призоваха институциите да работят за по-здравословни и модерни градове, в които да живеем по-добър и качествен живот.

Като основен защитник на правата и здравето на пациента, Национална пациентска организация (НПО) защитава и правото да живеем в чиста околна среда. Д-р Станимир Хасърджиев, председател на НПО, бе сред експертите, които се включиха в инициативата: “В тази динамична обстановка, в която COVID e сериозно изпитание за всички ни, разбрахме, че много от нашите всекидневни дейности можем да правим по друг начин: далеч по-екологично, по-чисто и по-благоприятно за нас и средата около нас. Имаме шанс да преосмислим начина си на живот: как се грижим за здравето си, как да живеем в по-чиста градска среда, как да дишаме по-чист въздух, как да организираме работата и живота си, така че да не вредим на природата, но и да инвестираме в устойчивото развитие.”

Педиатърът Д-р Рада Маркова е сред лекарите, които също подкрепиха „Здравословният град на утрешния ден“: „Въздухът, който дишаме е еднакъв за всички. В големия мегаполис не можем да го избираме, а само да контролираме качеството му и да се грижим за околната среда, така че вредното въздействие и последиците да бъдат минимални. През последните години проблемът със замърсяването на въздуха стана особено актуален, особено за детската възраст – от една страна поради зачестяването на остротите и хроничните болести, свързани с атмосферното замърсяване, от друга – подари най-дългото въздействие, което оказва замърсеният въздух върху подрастващия детски организъм.“

След като пандемията от COVID19 започна да променя навиците ни за придвижване, сме свидетели как в цяла Европа хората започнаха да използват велосипеди и да ходят повече.

„Карането на колело е по-важно от всякога досега. Колелото е пълноценна част от мерките за превенция на пандемията от  Covid-19. Трудно е да се измисли по-ефективен начин на придвижване, който едновременно допринася за спазване на физическа дистанция, дава ежедневна доза спорт и пази въздуха чист. Нуждаем се от безопасни улици, за да бъдем по-здрави!“, призова Радостина Петрова, член на УС на Сдружение „Велоеволюция“.

Свидетели сме на все повече примери в Европа, които показват, че подобна градска трансформация е напълно възможна. Решаваща роля за това, разбира се, имат кметовете на градоветe. През последните години много европейски градове предприеха действия за здравословна мобилност. Град Люксембург направи целия обществен транспорт безплатен, а във Виена годишната карта за обществения транспорт струва само 1 евро на ден. Други градове създават велосипедни магистрали, за да насърчат преминаването към активен транспорт. Берлин също е сред градовете, които дават приоритет на велосипедистите и пешеходците в своята политиката за мобилност, вместо на колите.

София е град, които имат потенциал да се превърнат в едни от здравословните зелените градове в Европа. От волята на управляващите зависи да определят пътя към здравословния град на утрешния ден и да гарантират незабавни ползи за здравето на своите граждани.

Зелено възстановяване след кризата с COVID- 19

Обръщаме се към вас от името на сдружение „Въздух за здраве“, една от 350-е организации, представляващи над 40 милиона здравни специалисти в света, която се присъедини към изпратеното на 26 май т.г. отворено писмо, призоваващо лидерите на Г-20  да гарантират „зелено възстановяване“ след кризата с COVID- 19.

Всички, заети в сферата на здравеопазването специалисти, бяхме обединени около идеята за прагматичен, научно обоснован подход за справяне със световната пандемия, причинена от COVID-19. По същия начин сме обединени и сега около идеята за „зелено възстановяване“  след края на кризата.

Станахме преки свидетели на това колко уязвими са обществата, когато здравето на техните членове, продоволствената им сигурност и свободата им да работят са нарушени от обща заплаха. Трагедията, която ни сполетя, има много измерения. Тя беше подсилена от неравенството и недостатъчните инвестиции в обществените здравни системи. Станахме свидетели на нива на смъртност, заболеваемост и психически сътресения, каквито не сме регистрирали от десетилетия.

Тези последствия можеха да бъдат частично смекчени, или дори, евентуално – предотвратени, ако съществуваха адекватни инвестиции в превенция на пандемии, в обществено здраве и в управление на околната среда. Важно е да се поучим от допуснатите грешки, за да се завърнем  по-силни, по-здрави и по-издръжливи.

Още преди кризата с COVID-19, замърсяването на въздуха (предимно от трафик, използване на неефективни източници за битова енергия, въглищни електроцентрали, изгаряне на твърди отпадъци и селскостопанска дейност) вече беше оказало своето негативно въздействие върху здравето. Замърсяването увеличава риска от развитието и/или утежненото протичане на:  пневмония, хронична обструктивна белодробна болест, рак на белия дроб, сърдечни заболявания и инсулти, водещи до 7 милиона случая на преждевременна смърт всяка година. Замърсяването оказва негативно въздействие и при бременност, изразяващо се в ниско тегло при новородените и астма. Всичко това натоварва допълнително здравните ни системи.

Пълноценното здравословно възстановяване няма да позволи замърсяването да продължава  да заплашва въздуха, който дишаме и водата, която пием. Няма да позволи безконтролните климатични промени и обезлесяването, които биха могли да се превърнат в нови, потенциални заплахи за здравето на по-уязвимата част от населението.

В общество със здрава икономика и силно гражданско общество, по-уязвимите и предразположени към рискове биват обгрижвани. Работниците имат достъп до достойни и добре платени работни места, които не допринасят за замърсяване и не вредят на околната среда; градовете приоритизират пешеходците, велосипедистите и обществения транспорт;  природата е защитена и чиста, а чистата околната среда подпомага устойчивостта ни на инфекциозни заболявания; разходите за здравеопазване са ниски и достижими за всеки член на обществото.

За да постигнем здрава икономика е необходимо използването на по-интелигентни стимули за развитие на по-здравословно и по-устойчиво общество. Ако правителствата бяха реформирали из основи настоящите субсидии за изкопаеми горива, прехвърляйки по-голямата част от тях към производството на чиста възобновяема енергия, въздухът ни щеше да бъде по-чист и вредните емисиите щяха масово да намалеят, давайки тласък на икономическо възстановяване, водещо до увеличаване на глобалния БВП от почти 100 трилиона щатски долара за период от 2020 до 2050 година. Призоваваме, в периода на възстановяване от COVID-19, да не допуснем продължаването на нездравословни практики. Инвестициите, които трябва да направим сега, са в областта на  здравеопазването, транспорта, енергетиката и селското стопанство, а  в основата им трябва да бъде грижата и защитата на здравето.

Входираните писма.

Пълният текст на писмото изтеглете от ТУК.

COP24 малко лични впечатления

Неотдавна се върнах от Конференцията на ООН за изменението на климата провела се в Катовице Полша (COP24). Това беше важна среща, която всички мислещи за бъдещето хора трябваше да могат да проследяват или да участват (лично или виртуално), тъй като темата ни засяга както засяга и децата ни, както и техните деца. Бях щастлив да бъда част от дeлегацията на HEAL и да бъда активен участник както в самата конференция, така и в съпътстващите я събития.

Преговарящи от 196 държави и Европейският съюз работеха в продължение на две седмици за климатичния пакет в Катовице, следвайки договореностите от Парижкото споразумение. Присъствието на много държавни глави, правителства и почти 100 министри на околната среда и на външните работи от цял свят направи конференцията уникално явление. Благодарение на консенсуса, който беше договорен от страните заради техния ангажимент, Катовице стана, след Киото и Париж, следващ важен жалон по пътя към устойчива глобална политика в областта на климата.

Многото срещи по време на събитието разшириха разбирането ми за взаимодействието между замърсяването, климата, здравето и устойчивото развитие.

Конференцията провела се от 2-14 декември 2018 започна тази година с основен научен доклад, който проектира темповете с които света достига нивата на опасно затопляне още през 2030 г. – по-малко от десетина години от днес. Докладът беше подробно коментиран от Dr. Diarmid Campbell-Lendrum от СЗО.

В края на първата седмица Нова Зеландия излезе с декларация за отбранителната си политика, според която изменението на климата е най-значителната заплаха за сигурността на страната.

По време на срещата имах много възможности за срещи, които включваха дискусии с колеги като проф.Tadeusz Zielonka – колега-пулмолог от Полското дихателно дружество и член на делегацията на HEAL, който от дълги години е ангажиран с изследвания и дейности в областта на замърсяването на въздуха в Полша. Ние си обещахме да продължим след COP24 изследователски проекти между нашите съответни организации.

Слушайки колеги като проф. Wiesław Banyś от ProSilezia (в същата стая, където портретът му украсява стената на лекционната зала) разшири хоризонтите и даде възможност за работа в мрежа, която ще даде плодове през идните месеци

Бавно, но сигурно, светът изглежда се събужда в новата реалност свързана с необходимостта от устойчиво бъдеще.

Фантастични дискусии се случиха и при страничните събития на COP24, две от които заслужават специално споменаване. Семинарът „Здравословни и климатични промени – ролята на полския здравен сектор“ и Световният алианс за климата и здравето – „срещата на върха за климата и здравето 2018“ – на 8 декември в университета в Силезия.

Срещата на върха по въпросите на климата и здравето беше председателствана от Джени Милър – изпълнителен директор на GCHA

Заедно с Jeni Miller от GCHA


Vijoleta Gordeljevic координатор по въпросите на здравето и изменението на климата в HEAL и проф.Susana Mónica Marinho Paixão от Университета в Коимбра и новоизбран президент на IFEH също бяха важни участници и презентатори в събитието.


Българският принос към горепосоченото събитие беше излъчван на живо от нашата FB страница.

И накрая кратко обобщение след това резюме на нашето участие в COP24 …

Нашето общество изглежда твърдо решено да унищожи утрешния си ден, като се придържа към вчерашните си навици. В тази ситуация основните лидери тези дни, които като че ли допринасят по-ефективно по темата за изменението на климата, са религиозни водачи, духовни учители и повече философски настроени личности, които знаят, че нищо особено не може да се случи със света около нас, докато нещо не се случи вътре в нас,при това да е извън парите и властта, като стремежа е да се постигне глобална хармония и световен мир. Видях много такива хора, които се бяха събрали в Катовице тази година.

И накрая, успешно кацане у дома 🙂




Началото на маратона…

За да се започне решаване на проблема с чистотата на въздуха, първата необходима стъпка е повече хора да са наясно с различните аспекти на това предизвикателство към общественото здраве. Колкото повече хора, и колкото по-наясно са те, толкова по-голям е шансът да се намерят различни решения, измежду които да е решение, което е просто за изпълнение, не струва много пари но ефективно снижава нивото на важните замърсители.

03 Декември бележи началото на нашия инфорационен маратон за 2018/9. Повод са екстрените нива на замърсяване с ФПЧ в София. Това генерира медиен интерес, и даде възожност да споделим важни според нас аспекти свързани със здраве и въздушно замърсяване.

Тези от Вас, които се интересуват, могат да прегледат част от публикуваните наши материали:

Капитал – Здраве

БТВ – новините

Медияпул

БНТ -1 новини

Дарик – нюз

Петел.бг

Фрогнюз.бг

БНТ – 1

Економик.бг

Пловдив прес

Чети етикетa –  bTV

СКАТ

TV Европа

бТV – Събота сутрин

Благодарим на всички журналисти, лекари и съишленици, които правят разпространението на тази важна според нас информация възможно.

Становище за здравната цена на въздушното замърсяване

Днес входирахме становището си за здравната цена на въздушното замърсяване в МОСВ

Държим да бъдем разбрани правилно. Не се месим за или против, нито в икономика, нито в енергетика нито в политика. Ние разбираме от здраве и неговото опазване. Нашето становище цели да се обърне внимание на здравните последици от дейности, предизвикващи въздушно замърсяване. Здравните последици следва да са оценени и да влизат в уравнението, когато се решава дали дадена дейност е икономически изгодна или не. Причината за това е. че без здрави хора, няма работеща икономика.

Благодарим много, на всички наши партньори, съмишленици и дори критици, които помагате заедно да издигнем здравните аспекти на въздушното замърсяване на нужната висота, която ще позволи, този обществено значим проблем да започне да бъде решаван ефективно.

Въздушно замърсяване и туберкулоза

Малко епидемиологични проучвания са оценявали ефектите на замърсяването на въздуха върху риска от белодробна туберкулоза (ТБ). Авторите на статия в сп. Nature разглеждат асоциациите на замърсителите на атмосферния въздух (частици с аеродинамичен диаметър <2.5 μm (PM2.5), серен диоксид (SO2), азотен диоксид (NO2), озон (О3) и въглероден окис (CO) и връзката им с риска от белодробна туберкулоза в кохортата на пациент с китайска туберкулоза в град Джинан от 2011 до 2015 г. Включени са общо 9344 новодиагностицирани случая на белодробна туберкулоза.

Четири различни времеви прозореца за излагане на замърсяване на въздуха (3, 6, 9 и 12 месеца) преди диагностицирането на туберкулозата са били изчислени от дневната концентрация на замърсяване на въздуха. При категориен анализ се наблюдават статистически значими общи асоциации между белодробен риск от ТБ и ПЧ2.5 (прозорец на експозиция 3 месеца: RR = 1.228, 95% CI: 1.091-1.381), както и CO 1,169, 95% CI: 1,028-1,329, експозиция 9 месеца: RR = 1,442, 95% CI: 1,028-2,024). Освен това анализите на подгрупи показват, че повечето замърсители на въздуха (PM2.5, SO2, O3 и CO) са били значително свързани с повишения риск от туберкулоза при мъжете, жените, <60 години и туберкулин отрицателните случаи. Доминантните статистически значими асоциации бяха установени при прозореца с 3-месечно излагане на замърсяване на въздуха преди диагностицирането на туберкулозата. Резултатите на авторите откриха положителни асоциации между експозицията на PM2.5, CO и риска от ново диагностицирана белодробна туберкулоза в Китай. Доказателствата са, че тримесечният прозорец на експозиция на замърсяване на въздуха е бил свързан с повишен риск от туберкулоза, което изисква допълнително уточняване и потвърждаване.