Като организация, ангажирана с общественото здраве, изразяваме своето притеснение от решението на Столичния общински съвет за ограничаване на нощния обществен транспорт в София. Тази услуга е от съществено значение както за качеството на живот на гражданите, така и за устойчивото развитие на града.
Защо нощният транспорт е важен?
Нощният обществен транспорт е удобство и екологично решение за намаляване на замърсяването и автомобилния трафик в града. Той трябва да бъде част от цялостна стратегия за устойчива градска мобилност, която насърчава използването на екологично чисти транспортни средства вместо лични автомобили. Редуцирането му не е решение – тази услуга следва да се развива и адаптира, предлагайки още по-добри алтернативи за устойчиво придвижване.
Призоваваме Столичния общински съвет да преразгледа решението си за ограничаване на нощния транспорт, като отчете неговите здравни, социални и екологични ползи.
Прочетете пълния текст на позицията ни тук
Над 270 организации, включително сдружение „Въздух за здраве“, синдикати и екологични групи, представляващи милиони граждани в Европа, призовават председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да даде приоритет на защитата на хората, природата и демокрацията. В отворено писмо настояваме за запазване и укрепване на социалните и екологични стандарти, необходими за устойчив преход, вместо дерегулация, обслужваща тесни корпоративни интереси. Подчертаваме необходимостта от силни регулации за справедлив и зелен преход, който поставя обществения интерес на първо място.
С пълния текст на писмото може да се запознаете тук.
На 8 и 9 ноември 2024 г. сдружение „Въздух за здраве“ и лекарската мрежа към него организираха семинар за журналисти, посветен на влиянието на замърсения въздух върху здравето. Събитието привлече вниманието на основните медии в страната и предостави задълбочен поглед върху разнообразните здравни аспекти на този проблем.
Семинарът предостави платформа за задълбочен анализ и обмен на знания между медицински експерти и журналисти. Събитието подчерта необходимостта от спешни и ефективни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха и защита на общественото здраве.
Д-р Александър Симидчиев, пулмолог и председател на сдружение „Въздух за здраве“, подчерта, че замърсяването на въздуха засяга всички органи и системи в човешкото тяло, водейки до повишена заболеваемост и смъртност. По данни, представени от него, ежегодно в България около 12 000 души умират поради мръсен въздух - оценка, която разкрива и по-широк мащаб на хронични заболявания, свързани със замърсяването. Д-р Симидчиев призова за изпреварваща национална политика, базирана на актуални данни и ефективно взаимодействие между здравните и екологичните институции, с цел предотвратяване на здравните последици.
Петър Живков, член на сдружение „Въздух за здраве“, представи анализ на данни от последните три години, събрани от измервателни станции на Столична община, ИАОС и гражданската инициатива AirBG. Той цитира проучване, според което замърсяването на въздуха води до икономически загуби за София в размер на 2,5 милиарда евро годишно. Тези загуби са резултат от повишена заболеваемост, преждевременна смъртност, намалена производителност на труда и дни в болничен. Основните източници на замърсяване са автомобилният трафик и битовото отопление с твърдо гориво. Географското разположение на София, с честите температурни инверсии, също допринася за задържане на замърсители. Петър Живков подчерта, че съществуващите измервателни станции не са достатъчни за обхващане на замърсяването в ключови райони и призова за допълнителни мерки за подобряване на качеството на въздуха.
Доц. д-р Цветелина Тотомирова представи научни данни, свързващи замърсяването на въздуха с развитието на затлъстяване, диабет тип 2, репродуктивни проблеми и нарушения във функцията на щитовидната жлеза. Тя подчерта връзката между високите нива на азотни оксиди, характерни за градската среда, и повишения риск от рак на гърдата. Допълнително, доц. Тотомирова обсъди влиянието на замърсители в затворени помещения като фталати и полихлорирани бифенили, които също допринасят за ендокринни смущения. Всичко това подчертава необходимостта от превантивни мерки и по-висока обществена информираност.
Доц. д-р Рада Маркова изтъкна, че децата са особено уязвими към въздушните замърсители заради по-високата дихателна честота и по-продължителната експозиция. Тя отбеляза, че децата, които живеят в райони с високи концентрации на прахови частици, имат по-ниска белодробна функция, което може да доведе до хронични заболявания като астма, бронхити и дори рак на белите дробове. Доц. Маркова призова за използване на пречистватели на въздуха, носене на маски и ограничаване на физическата активност при високи нива на замърсяване. Според нея, педиатрите играят важна роля в информирането на обществото за въздушното замърсяване и в прилагането на превантивни мерки.
Д-р Калоян Гевара, психиатър, представи инфомация за връзката между замърсяването на въздуха и психичното здраве. Той обясни, че фините прахови частици могат да проникват директно в мозъка, увеличавайки риска от депресия, когнитивни заболявания и болест на Алцхаймер. Представени бяха резултати от анкета, проведена от лекарската мрежа, която проследи връзката между качеството на въздуха и психичното здраве. Данните показаха категорична връзка между замърсяването и симптоми като тревожност, депресия и общо чувство на неразположение, особено при хора с вече диагностицирани тревожни разстройства.
Д-р Михаил Михайлов разгледа ефектите на замърсяването върху кожата, подчертавайки, че тя е най-външният защитен слой на тялото и е директно изложена на вредни замърсители. Това води до възпаления, стареене и увреждания. В момента около 54% от световното население живее в градски райони, а се очаква до 2050 г. този процент да се увелични до 6.4 милиарда души. "С нарастващото осъзнаване на вредното въздействие на замърсяването върху кожата, хората все по-често търсят продукти за грижа, специално разработени за защита срещу замърсители", каза д-р Михайлов. Той представи нови тенденции в козметичната индустрия, насочени към защита на кожата чрез продукти с антиоксиданти, овлажнители и защитни филтри.
Доц. д-р Юлия Раденкова, токсиколог, акцентира върху вредата от устойчивите органични замърсители като диоксини и фурани, които са изключително токсични и могат да останат дълго в околната среда. Те причиняват нарушения на имунната система, ендокринни смущения и увеличават риска от рак. Тя подчерта необходимостта от стриктен контрол върху храните и източниците на замърсяване. Според Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) 90% от експозицията на диоксини е в резултат от консумацията на замърсени храни, затова контролът в България се фокусира върху източниците на замърсяване – храните, фуражите, обекти и дейности с неподвижни източници на емисии и управлението на отпадъци. Най-висока достоверност и диагностична стойност за експозицията на населението на диоксини дават изследванията за присъствието им в телесните течности на човешкия организъм – периферната кръв, майчината кърма, урината и мастните тъкани, но поради сложността и високата цена на процедурите мониторингът им е ограничен.
В Националния център по обществено здраве и анализи досега не е постъпвала информация от компетентните контролни институции – Министерство на околната среда и водите и Министерство на земеделието и храните, за установено от тях високо съдържание на диоксини в компоненти на околната среда, храни или фуражи.
Проф. д-р Нина Янчева посочи, че замърсяването на въздуха утежнява протичането на инфекции като грип, COVID-19 и респираторно-синцитиален вирус. Замърсяването на въздуха увеличава уязвимостта на дихателната система към болестотворни микроорганизми и удължава времето, през което те остават активни във въздуха. "17% от смъртните случаи от пневмония се дължат на замърсяването на въздуха", каза проф. Янчева. Високите концентрации на PM2.5 са свързани с 6% повишена честота на посещения в спешните отделения и хоспитализации за грип. Изследвания показват връзка между повишени концентрации на NO2, O3 и PM2.5 и увеличен брой случаи и смъртни случаи от COVID-19. Увеличение с една единица на O3 се свързва с 10,5% увеличение на новите случаи на Covid-19 . Нарастване с 1µg/m3 на NO2 е свързано с 3,3% увеличение на случаите на Covid-19 и 3,1% увеличение на смъртните случаи от него. Данни от мащабно проучване показват, че повишаването на фините прахови частици с 10% води до увеличаване на антибиотичната резистентност, което е сериозен обществен здравен проблем.
Кардиологът д-р Александър Носиков подчерта, че замърсяването на въздуха е значим рисков фактор за инфаркти и инсулти, който дълго време е бил пренебрегван. Особено опасни са фините прахови частици с размер 2,5 микрометра (PM2.5). В студени, мъгливи и безветрени дни, когато концентрацията на тези частици е висока, се наблюдава увеличаване на случаите на инфаркти и инсулти. Фините прахови частици не само засягат белите дробове, но и проникват в кръвообращението, предизвиквайки възпаление на съдовете. Това възпаление може да доведе до нестабилност на атеросклеротичните плаки в артериите, увеличавайки риска от сърдечносъдови инциденти. "Интересен факт е, че в сънните артерии на някои пациенти са открити микропластмаси, които са попаднали там от околната среда", сподели д-р Носиков. Той представи сравнителни анализи, които показват, че страни с излаз на море, като Албания, Гърция и Турция, имат по-ниска сърдечносъдова смъртност в сравнение с България, Косово и Северна Македония. Това може да се дължи на по-доброто качество на въздуха, обусловено от морските ветрове, както и на придържането към средиземноморската диета. Всичко това води до необходимостта от повишено внимание към продължителността на излагане на замърсен въздух. Д-р Носиков призова за натиск върху институциите и регулаторните органи, отговорни за качеството на въздуха, с цел намаляване на запрашеността и подобряване на общественото здраве.
Заместник-кметът по екология на Столична община, Надежда Бобчева, представи подробности относно въвеждането на нискоемисионни зони (НЕЗ) в София, целящи подобряване на качеството на въздуха в града. От 1 декември 2024 г. до 28 февруари 2025 г., в т.нар. "малък ринг"( ограничен от булевардите "Васил Левски", "Патриарх Евтимий", "Ген. Скобелев", "Сливница" и ул. "Опълченска) се забранява влизането на автомобили от първа и втора екологична група. Изключение се прави за собственици с постоянен адрес в зоната и лица с увреждания, притежаващи съответните карти за преференциално паркиране. Граничните булеварди не са част от зоната, като преминаването по тях е позволено.
НЕЗ за битовото отопение влизат в сила от 1 януари 2025 г. От 1 ноември 2024 г. Столична община стартира активна кампания за информиране на гражданите относно новите мерки и техните ползи. "До момента около 2000 домакинства са заменили старите си печки на дърва, което значително намалява замърсяването", каза г-жа Бобчева. Увеличена е честотата на миене на уличните платна, като измитата площ е нараснала с над 10% спрямо предходната година.
Модератор на форума беше д-р Евелина Андреева.
Анкетата е съставена от д-р Калоян Гевара, член на лекарска мрежа "Въздух за здраве" и има за цел да проследи връзката между качеството на въздуха и психичното здраве на хората. Като до сега не ни е известно в България да има подобни анкети.
Основната цел е да се съберат данни за това как замърсеният въздух може да повлияе на психичното благополучие и да предизвика симптоми като тревожност, депресия, затруднения в концентрацията и общо чувство на неразположение. Въпросите в анкетата са внимателно подбрани, за да се получат максимално точни и обективни отговори по темата.
Крайната цел на това проучване е да се анализират събраните данни и резултатите да се използват за информиране на обществото, медицинските специалисти и политиците за влиянието на замърсения въздух върху психичното здраве.
С данните, събрани чрез вашите отговори, ще можем да направим по-категоричен аргумент за или против необходимостта от мерки за подобряване на качеството на въздуха и за осигуряване на по-здравословна градска среда.
[Линк към Анкетата]
На 20 септември 2024 г. екипът на Сдружение „Въздух за здраве“ и лекари от лекарската мрежа проведоха важна среща с Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в Хасково. По време на тази среща обсъдихме сериозните здравни проблеми, свързани със замърсяването на въздуха в региона и възможностите за по-ефективен мониторинг и контрол на замърсителите. Специалистите от РЗИ подчертаха пропуските в законодателството и системата на здравеопазването за адекватна защита на здравето на гражданите, свързани с липсата на адекватни данни за заболеваемостта и смъртността от замърсяване на въздуха. Представители на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)- Хасково също присъстваха на срещата.
Следващият ден беше посветен на открита среща с гражданите под надслов „Чист въздух за Димитровград: Среща с местните граждани", която бе организирана съвместно от Сдружение „Въздух за здраве“ и неформалната организация „Дишай, Димитровград“. На събитието присъстваха граждани, експерти и представител на местната власт, с които обсъдихме проблемите, свързани с качеството на въздуха и неговото въздействие върху здравето, особено обгазяването на региона със серен диоксид от ТЕЦ "Марица 3".
Говорители на събитието бяха доц. д-р Стоилка Мандаджиева, ас. д-р Костадин Костадинов, д-р Атанас Терзийски и Станислав Малчев, които предоставиха важна информация за научните, здравните и правните аспекти на замърсяването на въздуха, както и различните системи за мониторинг на КАВ. Участниците имаха възможност да се включат в отворена дискусия, като споделиха свои виждания, притеснения и предложения за подобряване на качеството на въздуха в Димитровград и региона.
На събитието единодушно се подчерта, че обединените усилия в борбата за чист въздух и активното гражданско участие и информираност дават реалните шансове за успех.
В рамките на събитието, студентите ни от студентската мрежа "Въздух за здраве" – Захари Влайков и Ива Желязкова, се срещнаха с ученици от ПМГ „Иван Вазов“, за да повишат тяхната осведоменост за влиянието на замърсения въздух върху здравето и да насърчат младите хора да се включат активно в защитата на правото си на чиста околна среда.
Екипът на Сдружение „Въздух за здраве“, заедно със студентите по медицина, се срещнаха и с жителите на Димитровград. Те раздаваха информационни материали и активно разговаряха с гражданите за проблемите, свързани със замърсяването на въздуха. Екипът отговаряше на въпроси, предоставяше полезни съвети и обсъждаше начините за намаляване на вредните емисии. Тази пряка комуникация с хората имаше за цел да повиши информираността за опасностите за здравето от замърсения въздух и да насърчи гражданското участие в опазването на околната среда.
Събитията в гр. Хасково и гр. Димитровград се случват с финансовата подкрепа на Netherlands Helsinki Committee.
Отговорните за вземането на решения в ЕС могат да изберат пътя към по-добро здраве, като признаят спешната необходимост от действия и приемат политики в областта на околната среда и климата, които да ускорят трансформацията, която трябва да се случи през това десетилетие.
Създаване на европейски политики, които отчитат уязвимостите и задават амбициозни цели, с които да ги защитят – строги стандарти за чист въздух, кратки срокове за намаляване на употребата на пестициди и др.
Признаване на взаимовръзките между социалните, екологичните и здравните детерминанти и предприемане на действия въз основа на тях, за да се осигури справедлив преход.
Прекратяване на всяко пряко и непряко финансиране от данъкоплатците на дейности, които вредят на здравето, околната среда и климата, особено когато става въпрос за финансиране на сектора на изкопаемите горива
Приемане на мерки за смекчаване на последиците и за адаптиране, в центъра на които е опазването на здравето. Това ще доведе до значителни общи ползи за здравето и икономиката.
Договаряне на срокове и приемане на планове за бързо преустановяване на употребата на всички изкопаеми горива и увеличаване на икономиите на енергия и използването на възобновяеми енергийни източници.
Активно политическо лидерство за въвеждане на закони за чистотата на въздуха, основани на научни данни, включително прилагане на строги стандарти и строги мерки за намаляване на замърсяването във всички сектори.
Бързо ограничаване на вредните вещества, каквито са например ендокринните разрушители и PFAS веществата, които повсеместно се влагат в замърсяващи материали като пластмаси, пестициди и много продукти от ежедневието. Налице са по-безопасни алтернативи.
Актуализиране на законодателството на ЕС в областта на химикалите (REACH) с цел опазване на здравето, при прилагане на принципа "няма данни, няма пазар", което позволява по-бързо ограничаване за (групи) вещества, като при управлението на риска за хората се отчитат реалните нива на експозиция на комбинации от химикали.
Приемане на мерки за бързо намаляване на нивата на експозиция на опасни пестициди, включително прекратяване употребата на пестициди в чувствителни зони. Това ще предотврати появата на нови случаи на рак,на нарушения на хормоналната система на организма и на случаи на репродуктивни смущения, както и ще подпомогне здравословното развитие на децата.
Приоритизиране и стимулиране на активната мобилност, особено в градовете, наред с прехода към достъпен и евтин обществен транспорт, както и към зони с нулеви и ниски емисии.
Запознайте се с инфографиката и листовката на кампанията.