На 17 май 2023 г. се създаде Студентска мрежа „Въздух за здраве“ – обединение на студентите от Медицински университет - София. Тя е естествено продължение на инициативите на студентите по медицина, които през последните две години бяха доброволци към дейността на Лекарска мрежа „Въздух за здраве“. През 2021 и 2022 г. се проведоха два студентски форума за чист въздух с участието на повече от 80 студенти. През м. март 2022 г. беше проведен обучителен семинар със студенти от МФ, ФОЗ и МК за комуникацията с децата и подрастващите по проблемите на чистия въздух. Студентите, участвали в семинара, подготвиха презентации и изнесоха лекции пред ученици от 5-ти до 12-ти клас в няколко училища в София. Студенти от университета участваха в изготвянето на препоръки към Министерството на здравеопазването и Софийска община за подобряване качеството на въздуха и се включиха в много други инициативи на Лекарска мрежа „Въздух за здраве“.
Днес Студентската мрежа започва свое собствено развитие - има визуална идентичност и свои амбиции. За председател на организацията единодушно беше избран Захари Влайков, студент по медицина 3-ти курс, а Александър Сиджимов, студент 1-ви курс, пое поста на организационен секретар.
Модератор на организационната среща по учредяването на Студентската мрежа беше д-р Людмила Борисова – председател на Студентския съвет на МУ-София и активен доброволец към лекарската мрежа по време на следването си. След две години на усърдна ангажираност по проблемите на замърсяването на въздуха, д-р Борисова се дипломира и се включи като официален член в Лекарската мрежа. „Академичната общност е обединена около значимата кауза за опазването на околната среда и изграждането на чист и по-приветлив свят – за нас и за бъдещите поколения. Все по-чести са разговорите и инициативите по проблемите на климатичните изменения и тяхното влияние върху здравето и живота на хората. Вълнуват ни ефектите на замърсяването на въздуха, водите и почвата, устройството на градската среда и възможностите да осигурим правото на чиста и безопасна жизнена среда за нас и за другите хора.“ – каза д-р Борисова в приветственото си обръщение.
Най-младият член на лекарската мрежа д-р Никола Калоянов, който започна като студент- доброволец в нашите инициативи за чист въздух, а днес вече е пълноправен член на Лекарската мрежа, представи досегашните инициативи и мисиите на „Въздух за здраве“ и отправи послания към студентите
В емоционално обръщение д-р Симидчиев сподели със студентите, че сдружението извървя дълъг път. Започнало като гражданска инициатива на няколко съмишленика, днес „Въздух за здраве“ стигна по-далеч, отколкото всеки един от нас си представяше. Причината за това е силната вяра на членовете на сдружението в каузата и огромното желание за промяна на средата, в която живеем. Сега имаме зад гърба си цяла мрежа от здравни специалисти с различни специалности от много градове в страната, а днес и студенти, които ще бъдат ново поколение лекари – такива, които ще променят реалността.
Доц. д-р Юлия Раденкова – Саева, изтъкнат специалист и учен в областта на токсикологията и клиничната токсикология от УМБАЛСМ „Пирогов“, представи своите виждания по една изключително интересна тема за здравните ефекти на създадената от човека среда – Синдром на болната сграда.
Последва дискусионна част за бъдещата работа на Студентската мрежа „Въздух за здраве“. В заявлението за членство на студентите имаше въпрос относно желанията им за включване в различни възможни дейности в подкрепа на чистия въздух. Една трета от участниците в Студентската мрежа изявяват желание да участват в научни проучвания за здравните ефекти на замърсения въздух. Равен брой студенти проявяват интерес към участие в здравно-образователни дейности като лектори сред деца и подрастващи, сред други популационни групи и в срещи и работа с пациенти. Същият относителен дял имат интерес към подкрепа за зелени политики. В дискусията бяха дадени интересни и амбициозни предложения за дейността на Студентската мрежа – продължаване и надграждане на досегашните студентски инициативи за срещи с ученици, провеждане на научни изследвания и анализ на данни в областта на замърсяването на въздуха, действия за подпомагане на политиките за разделно събиране на отпадъци, работа за подобряване на въздуха в училищата и детските градини, инициативи, които да подпомагат свободното придвижване с алтернативен екологичен транспорт и др. Бъдещите лекари си поставиха за цел установяване на сътрудничество със студенти от други университети с немедицински специалности като необходима стъпка за глобализиране на дейността по подобряване и опазване на средата, в която живеем. Членовете на Студентската мрежа оцениха съвместната работа с институциите на регионално и национално ниво като ключово важни и заявиха желание за работа в тази посока.
За нас, учредителите на Лекарска мрежа „Въздух за здраве“, създаването на Студентската мрежа като развитие на нашите усилия, беше силно емоционален момент. От сърце им желаем успех, кураж и непоколебимост в борбата за по-чиста околна среда. А ние, лекарите и експертите от сдружението, ще сме до тях и ще ги подкрепяме.
Чистият въздух в залата бе осигурен от нашите приятели от https://clearair.bg/
Доц. д-р Ангел Джамбов е завършил медицина в Медицински университет – Пловдив, като има придобита специалност по обща хигиена и следдипломна квалификация в областта на психично здраве. Има защитени дисертационни трудове на база проучванията си върху ефектите на шумовото замърсяване върху разпространението на сърдечносъдови и метаболитни заболявания и контакта със зелените площи и шумовото замърсяване върху психичното здраве (доктор на науките по психиатрия, 2019 г.). Понастоящем е доцент към Катедрата по хигиена при Медицински университет – Пловдив и Ръководител на научна група „Здраве и качество на живот в зелена и устойчива околна среда“ към Програма за стратегически изследвания и иновации за развитие на МУ – Пловдив (ПСНИИР -МУП).
Доц. д-р Джамбов има научни интереси и реализирани изследвания в България и чужбина върху влиянието на природната среда, транспортния шум и замърсяването на въздуха върху психичното здраве и хроничните незаразни заболявания. Бил е независим експерт към СЗО в оценката на здравния риск от експозиция на шум и заваръчни пари в работната среда. Гост лектор е в модул „Средова и трудова епидемиология“ в магистърска програма по „Епидемиология“, университет Лудвиг-Максимилиан, Мюнхен & Институт по Епидемиология към Хелмхолц Център Мюнхен, Германия.
През 2017 г. получава престижната награда Rebecca James Baker Award на Международното общество за епидемиология на околната среда (ISEE) за работата си върху механизмите, обясняващи ефекта на зеленината върху психичното здраве, а през 2019 г. голямата награда „Питагор“ на МОН за най-добър млад учен. През 2020 г. и 2021 г. попада в Топ 1% учените на класацията на Станфордския университет за влияние върху световната наука, а през 2022 г. в Топ 2% за цялостен принос в световната наука.
Силният шум и замърсяването на въздуха водят до психични заболявания, според доц. Джамбов. Каква е реалността, в която живеем и какви са неговите професионални и лични препоръки за предотвратяване на щетите върху общественото здраве, ще прочетете в интервюто с него по-долу.
Доц. Джамбов, как приемате класацията на Станфордския университет, която ви постави сред личностите с най-голямо влияние върху световната наука за миналата година? Какви врати отваря пред Вас това признание?
Подобно отличие безспорно е удовлетворяващо за всеки изследовател. Това обаче е признание не само за мен като учен, но и за значимостта на тематика, по която работя основно – влиянието на градската средата върху нашето здраве. От практическа гледна точка, това признание ми дава допълнителна чуваемост, когато работя за повишаване на осведомеността на обществото и институциите относно значимостта на околната среда за общественото здраве. От друга страна, създава по-добри условия изследванията ми да намерят подкрепа и да привлекат необходимото финансиране в национални и международни проектни линии, в една изключително конкурентна академична среда.
В научната си работа се занимавате с вредното въздействие на атмосферното и шумово замърсяване върху здравето на хората в големите градове, и най-вече върху тяхното психическо здраве. Какво посочват Вашите изследвания?
До момента съм имал възможност да провеждам изследванията си на две места. От една страна, преди научната група, която отскоро ръководя в МУ-Пловдив, да се утвърди, в България имах възможността да повреждам само проучвания сред непредставителни за общественото като цяло извадки, основно от студенти и ученици. Това което, установихме и което се потвърждава и в далеч по-мащабни изследвания в чужбина, е че животът в квартал с по-високи нива на шум и замърсяване на въздуха, както и по-малко зеленина, е свързан с повече симптоми на тревожност и депресия. В нашите проучвания се фокусираме върху това как характеристиките на жилищната среда повлияват удовлетвореността на хората от нея, а оттам и поведението им, което имат отношение към здравето. Например, атмосферното и шумовото замърсяване и липсата на зелени открити пространства за отмора се свързват с неудовлетвореност от жилищния квартал, по-ниско желание за активно придвижване и прекарване време навън и оттам по-малко социални контакти и чувство за сплотеност с останалите хора от квартала. Всичко това допринася за по-ниска психологическа устойчивост спрямо стресорите в ежедневието, и така за симптоми на тревожност и депресия.
Предстои за първи път да имаме възможност да изучим комплексното влияние на различни фактори на средата /замърсен въздух, шум, зеленина, светлинно замърсяване, достъп до услуги и др./ върху психичното и физическо здраве на голяма представителна извадка от пълнолетното население на България. Това ще е основната дейност на наскоро сформираната научна група „Здраве и качество на живот в зелена и устойчива околна среда“ по Програмата за стратегически изследвания и иновации за развитие на МУ – Пловдив, финансирана от Европейския съюз по плана NextGenerationEU. Подкрепата на МУ-Пловдив за този проект беше решаващ фактор, за да можем да поставим основите на подобен тип съвременна и широкомащабна научна дейност у нас.
От друга страна, по линия на международен проект, в който участвам, имам възможност да изследвам влиянието на мръсния въздух, шума и липсата на зеленина върху психичното здраве на деца в областта Тирол в Австрия. Установяваме, че дори нещо толкова просто като децата да живеят в къща с градина, да прекарват повече време навън или да имат повече зеленина около училището си е свързвано с по-малко поведенчески проблеми и невнимание в клас1. На този фон, в големите български градове много училища се намират на места, изложени на високи нива на трафик, което не си даваме сметка как с течение на годините може неусетно да увреди здравето на учениците.
Доколко състоянието на околната среда в големите населени места пречи и доколко помага за доброто физическо и психическо състояние на хората, според Вас?
До голяма степен, особено на ниво обществено здраве. Застроените, природните и социалните среди в населените места оказват дълбоко влияние върху здравето и поведението на хората. През последните години в чужбина се наблюдава нарастване на решенията за градско планиране, взети въз основа на конкретни доказателства за очакваните ефекти върху здравето. Например, наскорошен преглед на научните доказателствата показва, че до 20% от случаите на преждевременна смърт в някои градове могат да се отдадат на неоптималното градско проектиране – основно на градска среда, която не стимулира достатъчно хората да са физически активни в ежедневието си и създава условия за високи нива на замърсяване на въздуха2.Тоест, градовете, парадоксално, са проектирани за колите, а не за хората, което следва да се промени.
По-конкретно, замърсяването на въздуха е четвъртият рисков фактор за преждевременна смъртност в световен мащаб, а в България годишната смъртност, дължаща се на замърсяването на въздуха (най-вече поради фини прахови частици), надвишава 11 000 смъртни случая, като 100% от населението живее в райони, където нивата на фини прахови частици са над границите, предложени от СЗО 3. Наскорошен анализ на приноса на замърсяването на въздуха за смъртността в различните градове по света показва, че Пловдив и София са на челни места по честота на смъртността на 100 000 жители поради фини прахови частици 4. Наскоро проведохме две изследвания върху острите ефекти на мръсния въздух върху хора с хронични заболявания в периода 2009-2018. Установихме, че с повишаването на замърсяването на въздуха в рамките на няколко дни до седмица има известно нарастване на хоспитализациите в София поради сърдечно-съдови заболявания при възрастни и особено поради астма при деца 5.
Шумовото замърсяване от трафик често остава на заден план, въпреки, че е значим рисков фактор за редица хронични заболявания, дори при ниски нива, които не увреждат слуха. В Европа над 3600 смъртни случая от исхемична болест на сърцето се свързват с надвишаване на нормите на СЗО за автомобилен шум , а София е сред европейските столици с най-висока честотата на инфаркт на миокарда, дължащ се на живота в среда с високи нива на автомобилен шум 6. По официални данни от шумовото картографиране на големите градове, над 90% от населението ни живее в райони с шумови нива над препоръчаните от СЗО 7.
Обратно, зелените и водни открити пространства в градовете предоставят множество здравни ползи като по-ниски нива на стрес и по-добро психично здраве, по-висока физическа активност, по-нисък риск от затлъстяване, намалена честота на сърдечносъдови и метаболитни заболявания и дори понижена вероятност за неблагоприятни резултати от бременността 8 и др. Наскорошно проучване показа ,че в Европа 43 000 смъртни случаи годишно биха били предотвратени, ако бяха спазени препоръките на СЗО всеки от нас да живее в достатъчно озеленена среда 9.
Можете ли да кажете, че властите у нас проявяват интерес към Вашите изследвания? Знаем, че много от градовете в България са в класациите с най-замърсен въздух.
Както казах, българските градове са на първите места по честота на смъртни случаи, дължащи се на замърсяване на въздуха в света. Това изглежда учудващо, предвид на това, че все пак има далеч по-замърсени населени места по света, но като вземем предвид застаряващото население, високата фонова смъртност, ограничения достъп до здравеопазване и относително ниския социално-икономически стандарт у нас, можем да разберем причините за подобна стряскаща картина.
Едва отскоро пряко контактувам със заинтересовани страни от страна на местните и централната власт благодарение на възможностите и контактите, възникнали в хода на серия работни срещи, семинари и кръгли маси през миналата година, посветени на проблема с качеството на въздуха и здравето в България, подкрепени от Института за здравни ефекти в САЩ, МУ-Пловдив и сдружение "Въздух за здраве“.
Какви са мерките предприети от общините, на база на данните, които сте им предоставили?
Все още е твърде рано за да се прецени доколко препоръките, които с колегите от лекарската мрежа на „Въздух за здраве" отправихме през миналата година към Община Пловдив и Министерството на здравеопазването ще бъдат преведени в реални действия за намаляване на здравната тежест от мръсния въздух.
Какви са конкретните решения, които Вие и екипът Ви предлагате на институциите?
Планирали сме като резултат от текущите ни проекти да изчислим влиянието на различните фактори на средата върху здравето на българското население и тези данни да са представителни. Надявам се да бъдем успешни в това и да можем да определим например процентът случаи от най-честите хронични заболявания, дължащи се на даден замърсител, или колко време прекарано сред природата води до подобряване на психичното здраве. Това са подходи за оценка на здравното въздействие, които от известно време се практикуват в други държави, но до момента не сме имали подходящи данни за българското население. Крайната ни цел е да съставим пакет с осъществими мерки и препоръки на различни нива /за граждани, общини, изпълнителна власт/ за създаването на по-здравословна среда в градовете ни. За целта в екипа ми участват специалисти от различни области – медицина, обществено здраве, социални науки, география, урбанизъм. Следва да съобразим препоръките с реално осъществимото в нашата страна.
Какви са препоръките от гледна точка на здравето, които бихте отправили към хората?
Изчерпателният отговор на този въпрос би бил много обширен, тъй като има огромен брой детерминанти на здравето, които подлежат на контрол. По отношение намаляване на вредите от замърсяването на въздуха, всеки може да направи различни неща, например да ползва респираторни маски с висока степен на филтриране на финия прах при повишени нива на замърсяваното във външната среда, активно да следи на качеството на въздуха в средата, при придвижване навън да избира по-малко замърсени маршрути, да приема антиоксиданти и ненаситени мастни киселини с храната. От друга страна, голямо проучване в Англия показа, че прекарването на общо поне 120 мин. седмично сред природата се свързва със значимо-по-добро общо здраве 10, а в наскорошно проучване, което проведохме в представителна извадка от софиянци по проекта на Софийския университет прекарването на дори 30 до 60 мин. на седмица сред природата извън града се свързва с по-добро здраве.
Като цяло обаче, това, което мога да препоръчам, е промяна на нагласата ни по отношение на действията и поведенията, които намаляват риска ни от заболявания и повишават устойчивостта на организма ни. Става въпрос за здравословно хранене, повишена физическа активност, избягване на пребиваване в замърсена среда и ограничаване на създаваното замърсяване от самите нас – много от тези мерки налагат усилие на волята, изискват време, ресурси и известно неудобство от практическо естество. Това е и причина познаването на принципите на здравословния живот да не води автоматично до прилагането им. Ако всеки може да намери в себе си силата да възприеме тези „жертви“ като „инвестиция“ в здравето, ще сме една стъпка по-близо до целта.
Какви са положителните промени, които наблюдавате, или които предстоят в близко бъдеще?
Нивата на замърсяване на въздуха и шумовите нива намаляват през годините /както по света така и у нас/, постепенно се подобряват условията ни на живот, расте гражданската непримиримост към проблемите на околната среда, както и броят на хората, избиращи да правят „зелени“ избори в ежедневието си. Неминуемо това ще доведе положителна промяна, това смятам е несъмнено. Въпросът е, че тази промяна не се случва с достатъчно бързи темпове.
Непосредствено предстояща е ревизията на Европейската директива за качество на атмосферния въздух, в която ще са заложени по-ниски допустими нива на основните замърсители, по-обширен мониторинг на качеството на въздуха, по-големи възможности на гражданите да отстояват правото си да дишат качествен въздух. Надявам се, че ще бъдат приети максимално благоприятните за общественото здраве текстове в новата директива.
А кое е най-сериозното препятствие, пред което се изправяте в работата си?
Определено липсата на време за осъществяването на всички дейности, с които съм се заел. Съчетаването на интензивна преподавателска и научна дейност в няколко направления заема голяма част от ежедневието ми. Всеки проект е вълнуващ и интересен сам по себе си, но съчетаването им понякога може да е изтощаващо. Особено тъй като работата не е механична, а изисква въображение и концентрация.
Първоначално изследванията ми срещаха известни резерви. Радвам се обаче, че вече имам възможността все повече да работя в колективи с колеги както от клинични специалисти, така и от други направления на науката. Здравето е продукт на много фактори, част от тях не биологични по природа, така че е необходим подобен трансдисциплинарен подход.
Какъв е Вашият личен подход към балансирано здраве в модерното ни настояще?
Мисля, че Адлер е казал, че е много по-лесно човек да се бори за дадени принципи, отколкото сам да ги следва. Смятам, че съм морално задължен да прилагам на практика това, които преподавам на студентите си или изследвам в работата си. В ежедневието си се старая да върша обичайните неща, за които всички знаем, че са правилни, но като че ли често отлагаме за друг ден, бързо губим мотивация или приемаме за твърде абстрактни, за да се отнасят за нас самите – придвижвам се пеша или с обществен транспорт при всяка възможност, дори това да удължава пътя ми, старая се да пестя хартия, енергия и вода, използвам предмети за многократна потреба, спортувам и прекарвам време сред градската природа, доколкото времето ми поздравява, старая се да се храня здравословно. Налага ми се обаче да работя повече отколкото е здравословно, но за момента не съм намерил решение на това.
1. Dzhambov AM, Lercher P, Rüdisser J, Browning MHEM, Markevych I. Home gardens and distances to nature associated with behavior problems in alpine schoolchildren: Role of secondhand smoke exposure and biomarkers. Int J Hyg Environ Health. 2022 Jun;243:113975. doi: 10.1016/j.ijheh.2022.113975.
2. Mueller N, Daher C, Rojas-Rueda D, et al. Integrating health indicators into urban and transport planning: A narrative literature review and participatory process. Int J Hyg Environ Health. 2021;235:113772
3.Институт за здравни ефекти. 2022 г. Тенденции в качеството на въздуха и здравето в България: Специален доклад за състоянието на въздуха в световен мащаб. Бостън, Масачузетс:Институт за здравни ефекти. ISSN 2578–6881
4.Dikova K, Georgieva T, Mukhtarov P, Dimitrova R. Time Series Analysis of Asthma Hospital Admissions and Air Quality in Sofia – A Pilot Study. In: Dobrinkova N, Nikolov O. (eds) Environmental Protection and Disaster Risks. EnviroRISKs 2022
5. Dzhambov AM, Dikova K, Georgieva T, Mukhtarov P, Dimitrova R. Time Series Analysis of Asthma Hospital Admissions and Air Quality in Sofia – A Pilot Study. In: Dobrinkova N, Nikolov O. (eds) Environmental Protection and Disaster Risks. EnviroRISKs 2022. Lecture Notes in Networks and Systems, vol 638. Springer, Cham; 2023, pp. 191-202. https://doi.org/10.1007/978-3-031-26754-3_17Dzhambov
Dikova K, Georgieva T, Panev TI, Mukhtarov P, Dimitrova R. Short-term effects of air pollution on hospital admissions for cardiovascular diseases and diabetes mellitus in Sofia, Bulgaria (2009–2018). Archives of Industrial Hygiene and Toxicology 2023;74(1): 48-60. (IF 2021 = 2.078). https://doi.org/10.2478/aiht-2023-74-3704. ISSN 0004-1254
6. Khomenko S, Cirach M, Barrera-Gómez J, Pereira-Barboza E, Iungman T, Mueller N, Foraster M, Tonne C, Thondoo M, Jephcote C, Gulliver J, Woodcock J, Nieuwenhuijsen M. Impact of road traffic noise on annoyance and preventable mortality in European cities: A health impact assessment. Environ Int. 2022 Apr;162:107160. doi: 10.1016/j.envint.2022.107160. Epub 2022 Feb 26. PMID: 35231841.
7. Khomenko S, Cirach M, Barrera-Gómez J, Pereira-Barboza E, Iungman T, Mueller N, Foraster M, Tonne C, Thondoo M, Jephcote C, Gulliver J, Woodcock J, Nieuwenhuijsen M. Impact of road traffic noise on annoyance and preventable mortality in European cities: A health impact assessment. Environ Int. 2022 Apr;162:107160. doi: 10.1016/j.envint.2022.107160. Epub 2022 Feb 26. PMID: 35231841.
8. World Health Organization. Regional Office for Europe. (2016). Urban green spaces and health. World Health Organization. Regional Office for Europe. https://apps.who.int/iris/handle/10665/345751
9. Barboza EP, Cirach M, Khomenko S, Iungman T, Mueller N, Barrera-Gómez J, Rojas-Rueda D, Kondo M, Nieuwenhuijsen M. Green space and mortality in European cities: a health impact assessment study. Lancet Planet Health. 2021 Oct;5(10):e718-e730. doi: 10.1016/S2542-5196(21)00229-1. PMID: 34627476.
10. White, M.P., Alcock, I., Grellier, J. et al. Spending at least 120 minutes a week in nature is associated with good health and wellbeing. Sci Rep 9, 7730 (2019). https://doi.org/10.1038/s41598-019-44097-3
На 22 март 2023 г., Комитетът по околна среда на Европейския парламент провежда процедура по разглеждане и обсъждане на предложението за преразглеждане на директивите на ЕС за качеството на атмосферния въздух (AAQD).Сдружение „Въздух за здраве“ изпрати отворено писмо до българските представители в Комитета, с което ги призова да поставят защитата на здравето на първо място в преразглеждането на директивите, свързани с настоящите стандарти на Европейския съюз.
Може да се запознаете с пълния текст на писмото.
Преди около 15 години след белодробно възпаление от попадане в силно замърсена въздушна среда отключих тежка астма и това доведе до моето инвалидизиране. Заболяването ми е пряко свързано със замърсяването на въздуха и се обостря значително при достигане на запрашеност около 30-40 мкгр на м3 фини прахови частици (2,5 микрона). Такова запрашаване предизвиква при мен състояние на белодробен спазъм. Задушавам се и се налага да прилагам бронходилататор. Често пъти по-продължителното излагане на такива замърсявания води до възпалителен процес в белия дроб, водещ до спешна хоспитализация и преминаване към системна картикостероидна терапия.
Със съдействието на специалисти-пулмолози изградихме няколко степенна система за защита и лечение. Тя включва средства за персонална защита в замърсена въздушна среда (на улицата и в автомобила), поддържането на нискозамърсена въздушна среда в домашни условия, лекарствени средства за ежедневен прием, средства за спешно приложение, алгоритъм за приложението им и за напускането на замърсената градската среда. През зимните месеци у дома имам винаги поне 3 пречиствателя на въздуха с хепафилтър, които автоматично поддържат запрашеността под 10-15 мкгр м3. За случаите на белодробен спазъм при които кислородът в кръвта ми рязко пада се наложи да си осигуря и кислороден концентратор.
В този период от годината почти винаги се движа с FFP3 маска, осигуряваща ми в някаква степен филтриран за дишане въздух.
В дните с много високо замърсяване на въздуха в София това обаче не е достатъчно и ми се налага да напусна града. Обикновено се качвам на Витоша и оставам там докато кризата със замърсяването премине, понякога седмица, без да си позволя връщане в София.
Моят частен случай дава само кратък поглед върху проблемите на хората с хронични заболявания на белия дроб, пряко засегнати от мръсния въздух. Обаче много пациенти не могат да си позволят подобен режим и са изложени на непрекъснато влошаваща състоянието им среда.
Когато погледнем статистиката, доколкото я има, ще забележим огромен ръст на заболяваемостта базирана на замърсяването на въздуха. Заболелите с ХООБ и други хронични белодробни заболявания пациенти са в сериозна тежест за семействата си. Присъствието им в работна среда е непълноценно. Освен това те представляват значителен разход, както за здравната, така и за пенсионната ни система.
Много тревожна тенденция се забелязва обаче при децата. В почти всеки клас има ученици носещи лекарствени инхалатори. Все по-често от часвете по спорт се освобождават деца със затруднения в дишането.
Друг тревожен показател е ръстът на алергични реакции, особено в детска възраст. (за конкретика – доц. Стаевска).
Пряка зависимост от замърсяването на въздуха се отчита и при съдовите заболявания (данни при проф. Иво Петров).
Какви мерки се предприемат на ниво лекар-пациент, споделете Вашия опит?
На първо място бих поставил ролята на личния лекар, като основното звено за наблюдение на общото състояние и насочване на пациентите към специалист. Образоването на пациентите за самонаблюдение и навременно посещени при лекар е основна задача на личния лекар.
Предвид повсеместното ползване на интернет и самоинформирането на пациентите от много източници, немалка част от които със сериозен дефицит на достоверност или квалификация, работата на специалистите вече включва не само установяване на правилната диагноза, а и информирането на пациета за възможните варианти на лечение, както и да му изясни в дълбочина процеса на лечение. Особено в случаите на хронични заболявния, при които подобряването на състоянието изисква продължаване а не прекратяване на терапията. За съжаление не малка част от лекарите-специалисти само предписват лечение, без да се опитват да убедят пациента в спазването на предписанията.
Разбира се всичко това би трябвало да включва и пълна информационна свързаност на отделните елементи на здравната систеема.
На следващо ниво идват пациентските организации и групите за взаимопомощ, в които присъствието на лекар-специалист е задължително.
Каква подкрепа усещате от страна на здравната система и в какво по-конкретно се изразява тя?
В България здравната система е базирана не на здравеОПАЗВАНЕ, а на болнолечение.
В моя случай аз получавам единствено възможната терапия. Но искрено се тревожа за децата, растящи в замърсена среда без шанс за избор. Затова смятам превенцията във всичките й форми (включително чистата здравословна среда) за крайъгълен камък на системата за здравеопазване.
Какви, спрямо Вашите наблюдения, са валидните промени в средата, които се базират на данните от замърсяването на въздуха?
Благодарение на данните от станциите за измерване състоянието на въздуха за първи път може научно да се определи причинно-следствената връзка между среда и здраве. Въоръжени със статистика вече можем да търсим решения на проблемите.
Каква е превенцията, която смятате за уместна, от гледна точка на пациент?
Мерките могат да бъдат насочени в много посоки и на различни нива, като целта е постигане на синергия за оптимален ефект.
Изхождайки от географската специфика на конкретното населено място е необходимо да се планира цялостната дейност по създаване на здравословна среда за живот.
Например проблемът със състоянието на въздуха в София определено изисква много комплексен подход. На централно, местно и персонално ниво. Но за да има добри резултати най-важна е личната ангажираност с проблема.
Превенцията е просто постигането на здравословен начин на живот в задравословна среда. И в двата случая основна роля има здравната образованост на гражданите.
Според Вас, какви практики в организирането на градската среда, биха били полезни за пациентите? Можете ли да посочите реални примери?
Проблемът е многопластов. Например ако говорим за замърсяването от МПС- необходимо е да се ограничи драстично моторния трафик базиран на фосилни горива, да се разширят възможностите за екологчно придвижване и максимално незамърсяващ градски транспорт. Това би могло да се постигне с административни мерки и с дългосрочна програма за реорганизиране на пътната инфраструктура (при наличие на политическа воля). Решаването на задачата с отоплителното змърсяване изисква сериозни инвестиции. От една страна те са свързани с цялостото проучване на възможните решения в стратегически план, от друга – комплексен и гъвкав подход към различните социални групи.
Според Вас, какви практики в организирането на градската среда, биха били полезни за пациентите? Можете ли да посочите реални примери?
Ограничаване на моторния трафик чрез драстично поскъпване на достъпа до центъра на града, голямо поскъпване на данъка за автомобили, намаляване данъка за двуколесни МПС. Осигуряване повсеместно на велоалеи за сметка на лентите за автомобили. Създаване на вело паркинги в близост до метростанциите. Навсякъде, където е възможно, да се въведат бус ленти, за сметка на намаляване лентите за автомобили. Масово създаване на паркоместа в центъра на града за велосипеди и двуколесни МПС. Оптимизиране на трафика чрез проучване и въвеждането на изкуствен интелект за управление на светлинната регулация.
Така от една страна тътренето в задръствания ще стимулира преминаване от автомобилен към градския и вело транспорт, още повече, че за тези видове транспорт ще има много добри условия. От друга ако все-пак има нужда от достъп до центъра с автомобил, това ще е скъпо удоволствие.
Иван Михайлов е роден и израства в София. В продължение на години живее и се обучава в Йоханесбург, Южна Африка. Управител е на собствен бизнес в сферата на кинезитерапията и spa услугите. Днес живее и работи в София, със семейството си и е член на УС на сдружение "Въздух за здраве"
Автор: Валерия Душкова
На 16.01.2023 г. Сдружение „Въздух за здраве“ изпрати официално отворено писмо към Община Пловдив относно: „Препоръки за превръщането на град Пловдив в здравословно място за живеене, предвид последиците за здравето от ефектите на замърсяването на въздуха”.
Препоръките са резултат от съвместната дейност на лекари от лекарската мрежа "Въздух за здраве", представители на академичната общност, експерти по градско планиране, специалисти по събиране и анализ на данни, граждански организации и експерти от Община Пловдив. Мерките бяха обсъдени по време на организираната от нас кръгла маса, на тема: „Здравословни градове като механизъм за подобряване на общественото здраве. Качество на въздуха в град Пловдив“ (18.11. 2022). Събитието беше подкрепено от Фондация "Фридрих Еберт".
Препоръките са разделени в 3 основни раздела и се отнася до:
Мерките, които са представени са обстойно анализирани от високо квалифицирани експерти, а препоръките предлагат реални решения за създаване на по-здравословна градска среда и чист въздух за Пловдив.
С целия документ може да се запознаете тук.
На 8 декември 2022 г., под патронажа на Комисията по здравеопазването към 48-то Народно събрание, се проведе кръгла маса на тема: „Чист въздух за здраве“. Форумът е по инициатива на Сдружение „Въздух за здраве“ и лекарската мрежа към него.
На събитието бяха обсъдени последствията за здравето от влошеното качество на въздуха, актуални данни за замърсяването му и влиянието на проблема върху средата на живот и здравето на българите. Представено бе и проучване сред пациенти за степента на информираност за последиците от мръсния въздух. Здравните специалисти от организацията призоваха за активни действия на законодателната и изпълнителната власт в борбата срещу замърсяването на въздуха в страната, като представиха конкретни препоръки за надграждане на националните стратегически здравни документи и законодателството.
Замърсяването на въздуха в България е едно от най-високите в Европа. Лошото му качество е целогодишен проблем с опасни пикове през есента и зимата. Измерванията показват, че гражданите в страната дишат въздух, който Световната здравна организация (СЗО) определя като вреден за здравето: 97,2% от българите са изложени на наднормени средногодишни нива на фини прахови частици (ФПЧ) и на високи пикови концентрации на азотен диоксид (NO₂) и серен диоксид (SO₂). През 2019 г замърсяването на въздуха е седмият най-значим рисков фактор за преждевременна смърт в България, сочат данните на Института за здравни ефекти в Бостън, САЩ.
Според СЗО, България е с третата най-висока смъртност в света (на 100 000 души) вследствие на замърсяването на въздуха. Организацията оценява, че замърсяването на въздуха стопява сума, която се равнява на близо 30% от БВП на страната, поради намалената производителност и разходите за лечение.
Доц. д-р Антон Тонев, председател на Комисията по здравеопазването заяви, че замърсяването на въздуха е един от основните рискови фактори за развитие на хронични заболявания, включително исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт и онкологични заболявания, които са и водещи в структурата на заболяванията в България. Доцент Тонев подчерта, че целта на форума е да се поставят на обсъждане съществуващите проблеми и предизвикателства, както и да се потърсят възможностите за своевременното запълване на нормативната празнота в действащото законодателство по отношение на качеството на въздуха и за изготвяне и въвеждане на дългосрочни и последователни политики за чист въздух, в центъра на които да бъде поставено общественото здраве. Според него именно обединените усилия на отговорните институции, медицинските специалисти и българското общество могат да доведат до реални резултати при формирането на необходимите политики в областта на опазването на чистотата на въздуха в България.
Заместник-председателят на Комисията по здравеопазването и председател на Сдружение „Въздух за здраве” д-р Александър Симидчиев каза, че въздухът е отговорен за 50% от личното ни здраве и около 25% от здравето на планетата ни. Годишно между 10 000 и 15 000 човека загиват поради замърсяване на въздуха в страната ни, като причините са разнообразни, тъй като то засяга всички важни органи и системи в нашето тяло.
Пряката зависимост между замърсеният въздух и сърдечносъдовите заболявания бе представена от проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити Клиник. Той изнесе данни на Европейското дружество по кардиология, според които замърсяването на въздуха води до ритъмни проблеми, сърдечна недостатъчност и др. “Мръсният въздух е абсолютно независим фактор от другите рискови фактори за увеличаване на честотата и смъртността от сърдечносъдови заболявания и макар и невидим, ние всеки ден сме изложени на неговото въздействие”, заключи проф. Петров.
Юридическият експерт на Сдружение „Въздух за здраве” Станислав Малчев представи пропуските в действащата законодателна база, които са свързани с липсата на връзка между опазването на чистотата на въздуха и здравето. Проблемът се задълбочава в подзаконовите нормативни актове, в които на практика няма регламент за превенция на заболяванията, свързани със замърсения въздух, а в плановете и стратегиите на институциите се използват стари данни. Според него е необходимо провеждането на национални кампании, насочени към опазване на здравето и чистотата на въздуха, както и съвместното разработване на проекти на нормативни актове от Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите, в партньорство с гражданските организации и академичната общност.
По време на форума бе представено проведено през тази година проучване сред пациенти за информираността за мръсния въздух. То е реализирано от лекарите от сдружението в 9 града в страната. Според данните, повече от половината анкетирани (52.4%) заявяват, че не са добре запознати с последиците от влошеното качество на въздуха, а други 55% се определят като силно засегнати от този проблем. Много голяма част от българите (83%) заявяват готовност, да положат усилия за подобряването на качеството на въздуха, ако знаят какво да направят. За 87 на сто от анкетираните институцията, която трябва приоритетно да се ангажира с решаването на проблема, е Министерството на здравеопазването.
Д-р Веселина Никифорова представи лекарската мрежата „Въздух за здраве“ - здравно обединение в обществена полза, което обединява лекари от различни специалности, ангажирани в подобряването на качеството на въздуха в страната. Тя сподели, че една от водещите цели на организацията е да се отчитат екологичните фактори при диагностицирането на пациентите и да им се разясняват здравните рискове, които носи замърсяването на въздуха. Дейността на сдружението също така е свързана и с подпомагане при разработването и въвеждането на ефективни национални политики, насочени към намаляване на вредните емисии и подобряване чистотата на въздуха.
Специалистите от лекарската мрежа представиха данни, които показват, че колкото по-голямо е замърсяването на въздуха, толкова по-силно е въздействието му върху здравето, особено при пациенти с хронични заболявания, възрастни хора, деца и бременни жени. Според анализ на Института за здравни ефекти в Бостън, САЩ, съществува пряка зависимост между мръсния въздух и смъртността при хронично болните пациенти. Данните сочат, че през 2019 г. у нас това е причина за близо 20% от смъртните случаи на пациенти с хронична обструктивна белодробна болест, 18% с диабет, 14% с исхемична болест на сърцето, 16% с рак на белия дроб, 15% с исхемичен инсулт и 12% с инфекция на долните дихателни пътища.
Проф. д-р Анжелика Велкова изрази тревога относно факта, че общественото здраве в България в последното десетилетие е в незавидно състояние. Но понятието „обществено здраве” не се изчерпва с лошия здравен статус, високата заболеваемост и смъртност, а включва ниска здравна грамостност, явни и скрити неравенства, фаргментирани здравни дейности, липсващи връзки между обществените институции, неправителствения сектор и здравните професионалисти. „Здравето е кумулативен резултат от множество експозиции през целия живот към разнообразие от рискови фактори, с част от които можем да се справим индивидуално, но други изискват колективни действия. Такъв един фактор е замърсеният въздух, който може да бъде преодолян единствено с обединените усилия на различните сектори в обществото.Чистият въздух е наше основно човешко право. Ние, лекарите от различни медицински специалности, обединени в лекарска мрежа Въздух за здраве, приемаме като своя отговорност провеждането на активен диалог по темите за замърсяването на въздуха и неговите здравни ефекти както чрез пряко ангажиране в професионалните общности, така и в диалог за дневния ред на обществената политика и обществените интервенции за подобряване на индивидуалното и общественото здраве.” – каза професор Велкова.
Основен повод за кръглата маса бяха изготвените от лекарската мрежа препоръки към Министерство на здравеопазването.
Д-р Костадин Костадинов представи раздел първи на препоръките, който представлява преглед на националните планове и стратегии. Д-р Костадинов представи препоръки относно включването на чистата околна среда като фактор на превенция в Националната програма за превенция на хроничните заболявания и Националната здравна стратегия, подчерта необходимостта от актуализация на източниците и данните според най-новите предписания на СЗО, както и ясно заяви връзката между замърсяването на въздуха и активната мобилност. Акцент в тази част на препоръките е необходимостта от засилване ролята на задължителния компонент в доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), изготвян от РЗИ и оценяващ въздействието върху общественото здраве. Важна част от този раздел е необходимостта от актуализиране на програмата за специализация по специалности "Обща хигиена" /в част Комунална хигиена/ и "Комунална хигиена", които не са актуализирани от много години и са основно фокусирани върху познаване на нормативната база, а не върху оценка на здравното въздействие чрез съвременни методи, както и необходимостта от създаване на модули по "епидемиология на околната среда" в съществуващи магистратури по обществено здраве, вкл. с лектори от чужбина.
От изключителна важност е чистият въздух за децата и подрастващите. Бременните жени, децата и юношите са една от най-уязвимите от замърсяването на въздуха групи. Излагането на замърсители на въздуха може да увеличи риска от развитие на астма при децата, както и броя и тежестта на пристъпите, да повлияе на развитието на белия дроб, сърцето, мозъка и нервната система на детето. Последиците от замърсяването на въздуха при децата и юношите имат кумулативен ефект и оказват дългосрочно влияние чрез развитието на заболявания в бъдеще. Ефектите засягат дори неродените деца - вдишването на мръсен въздух от бременни жени може да доведе до преждевременно раждане, по-ниско тегло при раждане, което увеличава риска от заболявания десетилетия по-късно. Именно затова д-р Костадинов призова факторите на въздействие на околната среда, и в частност замърсяването на въздуха, да се включат като приоритет в Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа в РБ 2021-2030 г. и Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021 – 2030 г.
Доц. д-р Рада Маркова разгледа раздел втори от изготвените препоръки, който касае промоцията на здравето. Необходимо е ежегодно бюджетно планиране на средства от страна на Министерство на здравеопазването за обществени кампании, повишаващи осведомеността сред гражданите относно въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето. Д-р Маркова подчерта, че е небходимо Министерство на здравеопазването да има проактивна роля като инициатор на информационни кампании, които да задълбочат разбирането за въздействието на качеството на въздуха върху здравето. Това ще помогне за осъзнаването на проблема сред гражданите и промяната на поведението им от неустойчиви рутинни практики към устойчив начин на живот. Такива инициативи биха осигурили и обществена подкрепа за действията, необходими за прилагане на непопулярни мерки за чист въздух. Представени пред аудиторията бяха редица възможни и ефективни кампании, които да повишат осведомеността на обществото. Тези кампании следва да се повтарят периодично и да им се осигури достатъчна публичност, за да достигнат до по-широка аудитория. Необходимо е да се обезпечи и финансово подпомагане от страна на държавата за по-бедните домакинства за инвестиции в по-чисти алтернативни решения за отпление. Здравните власти биха могли да инициират статистически проучвания за промяната в заболеваемостта по отделни групи заболявания в областите с лошо качество на атмосферния въздух.
Доц. д-р Ангел Джамбов говори по раздел, който касае превенцията на заболяванията. Д-р Джамбов подчера, че е необходимо финансиране на изследвания с цел събиране на достатъчно национално базирани данни и анализи за въздействието на замърсяването на въздуха върху общественото здраве и свързаните с него разходи. Належащи са също количествени изчисления на настоящата и прогнозната заболеваемост (от гледна точка на предписване на лекарства, първична и болнична медицинска помощ), причинена от замърсяване на въздуха, като се използват събраните настоящи налични данни от информационните масиви на НЗИС, НЦОЗА, РЗИ, НОИ, НЗОК, НСИ, НЦЗПБ, ИАОС и БЛС. От особено значение е необходимостта от сътрудничество на Министерство на здравеопазването с научните дружества, университетите, гражданските организации и информационните центрове за бази данни и използване на тяхната експертиза.
Подчерта се небходимостта от допълване на социалната анамнеза за вторични заболявания като ХОББ и астма в Националната здравна система с изискване за събиране на данни, които да обосноват връзката между факторите на околната среда и хроничните заболявания. Това ще помогне налекарите да осигурят по-комплексна здравна услуга (напр. по отношение на токсични състояния, разбиране на причинната верига за появата на дадено заболяване или на неговото развитие и клинична изява).
Доц. д-р Цветелина Тотомирова представи необходимостта от засилване на сътрудничеството както на местно, така и на национално и международно ниво. Тя предстви възможността от включване на Министерство на здравеопазването в Паневропейска програма "Транспорт, здраве и околна среда", създадена от ООН и СЗО с цел сътрудничество между държавите членки (включително САЩ и Канада) в полза на екосъобразни и здравословни политики. Освен че дава възможност за разработване на здравно ориентирани политики чрез общи действия и споделяне на най-добри практики за устойчиво развитие, паневропейската програма спомага и за търсене на финансови механизми за имплементирането им. Особено важно е Министерството на здравеопазването да работи в тясно сътрудничество с местните власти за предприемане на действия за справяне със замърсяването на въздуха на местно ниво чрез насърчаване на такова градско планиране, в центъра на което да е здравето на жителите на градовете. Съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух, Министърът на околната среда и водите, съгласувано с Министъра на здравеопазването, издава Наредба за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух. Но за да има реални ползи от тези действия е необходимо практическо засилване на сътрудничеството между екипите на двете министерства, включително съвместно разработване на програмни документи, политики и стратегии в областта на здравето и влиянието на замърсяването на атмосферния въздух. Застъпване за създаване на политики, които да стимулират производството на електроенергия за домакинствата от възобновяеми източници, осигуряване на достъп до чисти битови енергийни решения за хората, съвместно с Министерство на енергетиката, е една от изключително важните стъпки, които Министерството на здравеопазването трябва да предприеме за подобряване на качеството на въздуха.
Д-р Калоян Гевара представи последния раздел на препоръките – за належаща необходимост от насърчаване прехода към зелена икономика, устойчиви модели на транспортните и градски политики, които подкрепят опазването на здравето и околната среда, от страна на компетентните органи в областта на здравеопазването. Д-р Гевара заяви, че секторът на здравеопазването трябва да работи за намаляване на екологичния отпечатък на здравните заведения (изчислено е, че здравните заведения са отговорни за 3% до 8% от общите емисии на парникови газове в страните от ЕС).
Участниците в кръглата маса се обединиха около извода, че замърсеният въздух представлява сериозна заплаха за здравето на населението и тежест върху икономиката на страната. Разрешаването на съществуващите проблеми със замърсяването на въздуха може да се осъществи само чрез обединените усилия и активните действия на законодателната и изпълнителната власт, медицинските специалисти и неправителствените организации.
С пълния текст на препоръките може да се запознаете тук.
