Преди около 15 години след белодробно възпаление от попадане в силно замърсена въздушна среда отключих тежка астма и това доведе до моето инвалидизиране. Заболяването ми е пряко свързано със замърсяването на въздуха и се обостря значително при достигане на запрашеност около 30-40 мкгр на м3 фини прахови частици (2,5 микрона). Такова запрашаване предизвиква при мен състояние на белодробен спазъм. Задушавам се и се налага да прилагам бронходилататор. Често пъти по-продължителното излагане на такива замърсявания води до възпалителен процес в белия дроб, водещ до спешна хоспитализация и преминаване към системна картикостероидна терапия.
Със съдействието на специалисти-пулмолози изградихме няколко степенна система за защита и лечение. Тя включва средства за персонална защита в замърсена въздушна среда (на улицата и в автомобила), поддържането на нискозамърсена въздушна среда в домашни условия, лекарствени средства за ежедневен прием, средства за спешно приложение, алгоритъм за приложението им и за напускането на замърсената градската среда. През зимните месеци у дома имам винаги поне 3 пречиствателя на въздуха с хепафилтър, които автоматично поддържат запрашеността под 10-15 мкгр м3. За случаите на белодробен спазъм при които кислородът в кръвта ми рязко пада се наложи да си осигуря и кислороден концентратор.
В този период от годината почти винаги се движа с FFP3 маска, осигуряваща ми в някаква степен филтриран за дишане въздух.
В дните с много високо замърсяване на въздуха в София това обаче не е достатъчно и ми се налага да напусна града. Обикновено се качвам на Витоша и оставам там докато кризата със замърсяването премине, понякога седмица, без да си позволя връщане в София.
Моят частен случай дава само кратък поглед върху проблемите на хората с хронични заболявания на белия дроб, пряко засегнати от мръсния въздух. Обаче много пациенти не могат да си позволят подобен режим и са изложени на непрекъснато влошаваща състоянието им среда.
Когато погледнем статистиката, доколкото я има, ще забележим огромен ръст на заболяваемостта базирана на замърсяването на въздуха. Заболелите с ХООБ и други хронични белодробни заболявания пациенти са в сериозна тежест за семействата си. Присъствието им в работна среда е непълноценно. Освен това те представляват значителен разход, както за здравната, така и за пенсионната ни система.
Много тревожна тенденция се забелязва обаче при децата. В почти всеки клас има ученици носещи лекарствени инхалатори. Все по-често от часвете по спорт се освобождават деца със затруднения в дишането.
Друг тревожен показател е ръстът на алергични реакции, особено в детска възраст. (за конкретика – доц. Стаевска).
Пряка зависимост от замърсяването на въздуха се отчита и при съдовите заболявания (данни при проф. Иво Петров).
Какви мерки се предприемат на ниво лекар-пациент, споделете Вашия опит?
На първо място бих поставил ролята на личния лекар, като основното звено за наблюдение на общото състояние и насочване на пациентите към специалист. Образоването на пациентите за самонаблюдение и навременно посещени при лекар е основна задача на личния лекар.
Предвид повсеместното ползване на интернет и самоинформирането на пациентите от много източници, немалка част от които със сериозен дефицит на достоверност или квалификация, работата на специалистите вече включва не само установяване на правилната диагноза, а и информирането на пациета за възможните варианти на лечение, както и да му изясни в дълбочина процеса на лечение. Особено в случаите на хронични заболявния, при които подобряването на състоянието изисква продължаване а не прекратяване на терапията. За съжаление не малка част от лекарите-специалисти само предписват лечение, без да се опитват да убедят пациента в спазването на предписанията.
Разбира се всичко това би трябвало да включва и пълна информационна свързаност на отделните елементи на здравната систеема.
На следващо ниво идват пациентските организации и групите за взаимопомощ, в които присъствието на лекар-специалист е задължително.
Каква подкрепа усещате от страна на здравната система и в какво по-конкретно се изразява тя?
В България здравната система е базирана не на здравеОПАЗВАНЕ, а на болнолечение.
В моя случай аз получавам единствено възможната терапия. Но искрено се тревожа за децата, растящи в замърсена среда без шанс за избор. Затова смятам превенцията във всичките й форми (включително чистата здравословна среда) за крайъгълен камък на системата за здравеопазване.
Какви, спрямо Вашите наблюдения, са валидните промени в средата, които се базират на данните от замърсяването на въздуха?
Благодарение на данните от станциите за измерване състоянието на въздуха за първи път може научно да се определи причинно-следствената връзка между среда и здраве. Въоръжени със статистика вече можем да търсим решения на проблемите.
Каква е превенцията, която смятате за уместна, от гледна точка на пациент?
Мерките могат да бъдат насочени в много посоки и на различни нива, като целта е постигане на синергия за оптимален ефект.
Изхождайки от географската специфика на конкретното населено място е необходимо да се планира цялостната дейност по създаване на здравословна среда за живот.
Например проблемът със състоянието на въздуха в София определено изисква много комплексен подход. На централно, местно и персонално ниво. Но за да има добри резултати най-важна е личната ангажираност с проблема.
Превенцията е просто постигането на здравословен начин на живот в задравословна среда. И в двата случая основна роля има здравната образованост на гражданите.
Според Вас, какви практики в организирането на градската среда, биха били полезни за пациентите? Можете ли да посочите реални примери?
Проблемът е многопластов. Например ако говорим за замърсяването от МПС- необходимо е да се ограничи драстично моторния трафик базиран на фосилни горива, да се разширят възможностите за екологчно придвижване и максимално незамърсяващ градски транспорт. Това би могло да се постигне с административни мерки и с дългосрочна програма за реорганизиране на пътната инфраструктура (при наличие на политическа воля). Решаването на задачата с отоплителното змърсяване изисква сериозни инвестиции. От една страна те са свързани с цялостото проучване на възможните решения в стратегически план, от друга – комплексен и гъвкав подход към различните социални групи.
Според Вас, какви практики в организирането на градската среда, биха били полезни за пациентите? Можете ли да посочите реални примери?
Ограничаване на моторния трафик чрез драстично поскъпване на достъпа до центъра на града, голямо поскъпване на данъка за автомобили, намаляване данъка за двуколесни МПС. Осигуряване повсеместно на велоалеи за сметка на лентите за автомобили. Създаване на вело паркинги в близост до метростанциите. Навсякъде, където е възможно, да се въведат бус ленти, за сметка на намаляване лентите за автомобили. Масово създаване на паркоместа в центъра на града за велосипеди и двуколесни МПС. Оптимизиране на трафика чрез проучване и въвеждането на изкуствен интелект за управление на светлинната регулация.
Така от една страна тътренето в задръствания ще стимулира преминаване от автомобилен към градския и вело транспорт, още повече, че за тези видове транспорт ще има много добри условия. От друга ако все-пак има нужда от достъп до центъра с автомобил, това ще е скъпо удоволствие.
Иван Михайлов е роден и израства в София. В продължение на години живее и се обучава в Йоханесбург, Южна Африка. Управител е на собствен бизнес в сферата на кинезитерапията и spa услугите. Днес живее и работи в София, със семейството си и е член на УС на сдружение "Въздух за здраве"
Автор: Валерия Душкова
На 16.01.2023 г. Сдружение „Въздух за здраве“ изпрати официално отворено писмо към Община Пловдив относно: „Препоръки за превръщането на град Пловдив в здравословно място за живеене, предвид последиците за здравето от ефектите на замърсяването на въздуха”.
Препоръките са резултат от съвместната дейност на лекари от лекарската мрежа "Въздух за здраве", представители на академичната общност, експерти по градско планиране, специалисти по събиране и анализ на данни, граждански организации и експерти от Община Пловдив. Мерките бяха обсъдени по време на организираната от нас кръгла маса, на тема: „Здравословни градове като механизъм за подобряване на общественото здраве. Качество на въздуха в град Пловдив“ (18.11. 2022). Събитието беше подкрепено от Фондация "Фридрих Еберт".
Препоръките са разделени в 3 основни раздела и се отнася до:
Мерките, които са представени са обстойно анализирани от високо квалифицирани експерти, а препоръките предлагат реални решения за създаване на по-здравословна градска среда и чист въздух за Пловдив.
С целия документ може да се запознаете тук.
На 8 декември 2022 г., под патронажа на Комисията по здравеопазването към 48-то Народно събрание, се проведе кръгла маса на тема: „Чист въздух за здраве“. Форумът е по инициатива на Сдружение „Въздух за здраве“ и лекарската мрежа към него.
На събитието бяха обсъдени последствията за здравето от влошеното качество на въздуха, актуални данни за замърсяването му и влиянието на проблема върху средата на живот и здравето на българите. Представено бе и проучване сред пациенти за степента на информираност за последиците от мръсния въздух. Здравните специалисти от организацията призоваха за активни действия на законодателната и изпълнителната власт в борбата срещу замърсяването на въздуха в страната, като представиха конкретни препоръки за надграждане на националните стратегически здравни документи и законодателството.
Замърсяването на въздуха в България е едно от най-високите в Европа. Лошото му качество е целогодишен проблем с опасни пикове през есента и зимата. Измерванията показват, че гражданите в страната дишат въздух, който Световната здравна организация (СЗО) определя като вреден за здравето: 97,2% от българите са изложени на наднормени средногодишни нива на фини прахови частици (ФПЧ) и на високи пикови концентрации на азотен диоксид (NO₂) и серен диоксид (SO₂). През 2019 г замърсяването на въздуха е седмият най-значим рисков фактор за преждевременна смърт в България, сочат данните на Института за здравни ефекти в Бостън, САЩ.
Според СЗО, България е с третата най-висока смъртност в света (на 100 000 души) вследствие на замърсяването на въздуха. Организацията оценява, че замърсяването на въздуха стопява сума, която се равнява на близо 30% от БВП на страната, поради намалената производителност и разходите за лечение.
Доц. д-р Антон Тонев, председател на Комисията по здравеопазването заяви, че замърсяването на въздуха е един от основните рискови фактори за развитие на хронични заболявания, включително исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт и онкологични заболявания, които са и водещи в структурата на заболяванията в България. Доцент Тонев подчерта, че целта на форума е да се поставят на обсъждане съществуващите проблеми и предизвикателства, както и да се потърсят възможностите за своевременното запълване на нормативната празнота в действащото законодателство по отношение на качеството на въздуха и за изготвяне и въвеждане на дългосрочни и последователни политики за чист въздух, в центъра на които да бъде поставено общественото здраве. Според него именно обединените усилия на отговорните институции, медицинските специалисти и българското общество могат да доведат до реални резултати при формирането на необходимите политики в областта на опазването на чистотата на въздуха в България.
Заместник-председателят на Комисията по здравеопазването и председател на Сдружение „Въздух за здраве” д-р Александър Симидчиев каза, че въздухът е отговорен за 50% от личното ни здраве и около 25% от здравето на планетата ни. Годишно между 10 000 и 15 000 човека загиват поради замърсяване на въздуха в страната ни, като причините са разнообразни, тъй като то засяга всички важни органи и системи в нашето тяло.
Пряката зависимост между замърсеният въздух и сърдечносъдовите заболявания бе представена от проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити Клиник. Той изнесе данни на Европейското дружество по кардиология, според които замърсяването на въздуха води до ритъмни проблеми, сърдечна недостатъчност и др. “Мръсният въздух е абсолютно независим фактор от другите рискови фактори за увеличаване на честотата и смъртността от сърдечносъдови заболявания и макар и невидим, ние всеки ден сме изложени на неговото въздействие”, заключи проф. Петров.
Юридическият експерт на Сдружение „Въздух за здраве” Станислав Малчев представи пропуските в действащата законодателна база, които са свързани с липсата на връзка между опазването на чистотата на въздуха и здравето. Проблемът се задълбочава в подзаконовите нормативни актове, в които на практика няма регламент за превенция на заболяванията, свързани със замърсения въздух, а в плановете и стратегиите на институциите се използват стари данни. Според него е необходимо провеждането на национални кампании, насочени към опазване на здравето и чистотата на въздуха, както и съвместното разработване на проекти на нормативни актове от Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите, в партньорство с гражданските организации и академичната общност.
По време на форума бе представено проведено през тази година проучване сред пациенти за информираността за мръсния въздух. То е реализирано от лекарите от сдружението в 9 града в страната. Според данните, повече от половината анкетирани (52.4%) заявяват, че не са добре запознати с последиците от влошеното качество на въздуха, а други 55% се определят като силно засегнати от този проблем. Много голяма част от българите (83%) заявяват готовност, да положат усилия за подобряването на качеството на въздуха, ако знаят какво да направят. За 87 на сто от анкетираните институцията, която трябва приоритетно да се ангажира с решаването на проблема, е Министерството на здравеопазването.
Д-р Веселина Никифорова представи лекарската мрежата „Въздух за здраве“ - здравно обединение в обществена полза, което обединява лекари от различни специалности, ангажирани в подобряването на качеството на въздуха в страната. Тя сподели, че една от водещите цели на организацията е да се отчитат екологичните фактори при диагностицирането на пациентите и да им се разясняват здравните рискове, които носи замърсяването на въздуха. Дейността на сдружението също така е свързана и с подпомагане при разработването и въвеждането на ефективни национални политики, насочени към намаляване на вредните емисии и подобряване чистотата на въздуха.
Специалистите от лекарската мрежа представиха данни, които показват, че колкото по-голямо е замърсяването на въздуха, толкова по-силно е въздействието му върху здравето, особено при пациенти с хронични заболявания, възрастни хора, деца и бременни жени. Според анализ на Института за здравни ефекти в Бостън, САЩ, съществува пряка зависимост между мръсния въздух и смъртността при хронично болните пациенти. Данните сочат, че през 2019 г. у нас това е причина за близо 20% от смъртните случаи на пациенти с хронична обструктивна белодробна болест, 18% с диабет, 14% с исхемична болест на сърцето, 16% с рак на белия дроб, 15% с исхемичен инсулт и 12% с инфекция на долните дихателни пътища.
Проф. д-р Анжелика Велкова изрази тревога относно факта, че общественото здраве в България в последното десетилетие е в незавидно състояние. Но понятието „обществено здраве” не се изчерпва с лошия здравен статус, високата заболеваемост и смъртност, а включва ниска здравна грамостност, явни и скрити неравенства, фаргментирани здравни дейности, липсващи връзки между обществените институции, неправителствения сектор и здравните професионалисти. „Здравето е кумулативен резултат от множество експозиции през целия живот към разнообразие от рискови фактори, с част от които можем да се справим индивидуално, но други изискват колективни действия. Такъв един фактор е замърсеният въздух, който може да бъде преодолян единствено с обединените усилия на различните сектори в обществото.Чистият въздух е наше основно човешко право. Ние, лекарите от различни медицински специалности, обединени в лекарска мрежа Въздух за здраве, приемаме като своя отговорност провеждането на активен диалог по темите за замърсяването на въздуха и неговите здравни ефекти както чрез пряко ангажиране в професионалните общности, така и в диалог за дневния ред на обществената политика и обществените интервенции за подобряване на индивидуалното и общественото здраве.” – каза професор Велкова.
Основен повод за кръглата маса бяха изготвените от лекарската мрежа препоръки към Министерство на здравеопазването.
Д-р Костадин Костадинов представи раздел първи на препоръките, който представлява преглед на националните планове и стратегии. Д-р Костадинов представи препоръки относно включването на чистата околна среда като фактор на превенция в Националната програма за превенция на хроничните заболявания и Националната здравна стратегия, подчерта необходимостта от актуализация на източниците и данните според най-новите предписания на СЗО, както и ясно заяви връзката между замърсяването на въздуха и активната мобилност. Акцент в тази част на препоръките е необходимостта от засилване ролята на задължителния компонент в доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), изготвян от РЗИ и оценяващ въздействието върху общественото здраве. Важна част от този раздел е необходимостта от актуализиране на програмата за специализация по специалности "Обща хигиена" /в част Комунална хигиена/ и "Комунална хигиена", които не са актуализирани от много години и са основно фокусирани върху познаване на нормативната база, а не върху оценка на здравното въздействие чрез съвременни методи, както и необходимостта от създаване на модули по "епидемиология на околната среда" в съществуващи магистратури по обществено здраве, вкл. с лектори от чужбина.
От изключителна важност е чистият въздух за децата и подрастващите. Бременните жени, децата и юношите са една от най-уязвимите от замърсяването на въздуха групи. Излагането на замърсители на въздуха може да увеличи риска от развитие на астма при децата, както и броя и тежестта на пристъпите, да повлияе на развитието на белия дроб, сърцето, мозъка и нервната система на детето. Последиците от замърсяването на въздуха при децата и юношите имат кумулативен ефект и оказват дългосрочно влияние чрез развитието на заболявания в бъдеще. Ефектите засягат дори неродените деца - вдишването на мръсен въздух от бременни жени може да доведе до преждевременно раждане, по-ниско тегло при раждане, което увеличава риска от заболявания десетилетия по-късно. Именно затова д-р Костадинов призова факторите на въздействие на околната среда, и в частност замърсяването на въздуха, да се включат като приоритет в Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа в РБ 2021-2030 г. и Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021 – 2030 г.
Доц. д-р Рада Маркова разгледа раздел втори от изготвените препоръки, който касае промоцията на здравето. Необходимо е ежегодно бюджетно планиране на средства от страна на Министерство на здравеопазването за обществени кампании, повишаващи осведомеността сред гражданите относно въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето. Д-р Маркова подчерта, че е небходимо Министерство на здравеопазването да има проактивна роля като инициатор на информационни кампании, които да задълбочат разбирането за въздействието на качеството на въздуха върху здравето. Това ще помогне за осъзнаването на проблема сред гражданите и промяната на поведението им от неустойчиви рутинни практики към устойчив начин на живот. Такива инициативи биха осигурили и обществена подкрепа за действията, необходими за прилагане на непопулярни мерки за чист въздух. Представени пред аудиторията бяха редица възможни и ефективни кампании, които да повишат осведомеността на обществото. Тези кампании следва да се повтарят периодично и да им се осигури достатъчна публичност, за да достигнат до по-широка аудитория. Необходимо е да се обезпечи и финансово подпомагане от страна на държавата за по-бедните домакинства за инвестиции в по-чисти алтернативни решения за отпление. Здравните власти биха могли да инициират статистически проучвания за промяната в заболеваемостта по отделни групи заболявания в областите с лошо качество на атмосферния въздух.
Доц. д-р Ангел Джамбов говори по раздел, който касае превенцията на заболяванията. Д-р Джамбов подчера, че е необходимо финансиране на изследвания с цел събиране на достатъчно национално базирани данни и анализи за въздействието на замърсяването на въздуха върху общественото здраве и свързаните с него разходи. Належащи са също количествени изчисления на настоящата и прогнозната заболеваемост (от гледна точка на предписване на лекарства, първична и болнична медицинска помощ), причинена от замърсяване на въздуха, като се използват събраните настоящи налични данни от информационните масиви на НЗИС, НЦОЗА, РЗИ, НОИ, НЗОК, НСИ, НЦЗПБ, ИАОС и БЛС. От особено значение е необходимостта от сътрудничество на Министерство на здравеопазването с научните дружества, университетите, гражданските организации и информационните центрове за бази данни и използване на тяхната експертиза.
Подчерта се небходимостта от допълване на социалната анамнеза за вторични заболявания като ХОББ и астма в Националната здравна система с изискване за събиране на данни, които да обосноват връзката между факторите на околната среда и хроничните заболявания. Това ще помогне налекарите да осигурят по-комплексна здравна услуга (напр. по отношение на токсични състояния, разбиране на причинната верига за появата на дадено заболяване или на неговото развитие и клинична изява).
Доц. д-р Цветелина Тотомирова представи необходимостта от засилване на сътрудничеството както на местно, така и на национално и международно ниво. Тя предстви възможността от включване на Министерство на здравеопазването в Паневропейска програма "Транспорт, здраве и околна среда", създадена от ООН и СЗО с цел сътрудничество между държавите членки (включително САЩ и Канада) в полза на екосъобразни и здравословни политики. Освен че дава възможност за разработване на здравно ориентирани политики чрез общи действия и споделяне на най-добри практики за устойчиво развитие, паневропейската програма спомага и за търсене на финансови механизми за имплементирането им. Особено важно е Министерството на здравеопазването да работи в тясно сътрудничество с местните власти за предприемане на действия за справяне със замърсяването на въздуха на местно ниво чрез насърчаване на такова градско планиране, в центъра на което да е здравето на жителите на градовете. Съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух, Министърът на околната среда и водите, съгласувано с Министъра на здравеопазването, издава Наредба за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух. Но за да има реални ползи от тези действия е необходимо практическо засилване на сътрудничеството между екипите на двете министерства, включително съвместно разработване на програмни документи, политики и стратегии в областта на здравето и влиянието на замърсяването на атмосферния въздух. Застъпване за създаване на политики, които да стимулират производството на електроенергия за домакинствата от възобновяеми източници, осигуряване на достъп до чисти битови енергийни решения за хората, съвместно с Министерство на енергетиката, е една от изключително важните стъпки, които Министерството на здравеопазването трябва да предприеме за подобряване на качеството на въздуха.
Д-р Калоян Гевара представи последния раздел на препоръките – за належаща необходимост от насърчаване прехода към зелена икономика, устойчиви модели на транспортните и градски политики, които подкрепят опазването на здравето и околната среда, от страна на компетентните органи в областта на здравеопазването. Д-р Гевара заяви, че секторът на здравеопазването трябва да работи за намаляване на екологичния отпечатък на здравните заведения (изчислено е, че здравните заведения са отговорни за 3% до 8% от общите емисии на парникови газове в страните от ЕС).
Участниците в кръглата маса се обединиха около извода, че замърсеният въздух представлява сериозна заплаха за здравето на населението и тежест върху икономиката на страната. Разрешаването на съществуващите проблеми със замърсяването на въздуха може да се осъществи само чрез обединените усилия и активните действия на законодателната и изпълнителната власт, медицинските специалисти и неправителствените организации.
С пълния текст на препоръките може да се запознаете тук.
