Сдружение „Въздух за здраве“ изпрати официална позиция до Столична община във връзка с приетото решение за финансиране на нов подвижен състав за обществения транспорт в София.

В позицията изразяваме подкрепа за инвестицията в нови трамваи, тролейбуси и електробуси, която представлява важна стъпка към по-модерен, по-достъпен и по-екологичен градски транспорт. Закупуването на нов подвижен състав обаче следва да бъде съпътствано от мерки, които да гарантират, че инвестицията ще доведе до повече пътници, по-малко автомобилен трафик и по-чист въздух.

В становището си обръщаме внимание на два ключови въпроса.

Първият е необходимостта от значително подобряване на качеството на транспортната услуга. Сдружение „Въздух за здраве“ от години настоява Столична община да въведе публичен стандарт за чистота и поддръжка на обществения транспорт, включително на превозните средства, спирките и транспортните възли. До момента такъв стандарт не е въведен, въпреки че чистотата, техническата поддръжка и състоянието на спирките са сред факторите, които влияят върху избора на гражданите дали да използват обществен транспорт.

В позицията подчертаваме още, че чистотата на обществения транспорт не е единствено въпрос на комфорт, а и на обществено здраве. Международните научни данни показват, че редовното почистване на често докосваните повърхности е важна мярка за ограничаване на разпространението на инфекции. Поради това във водещите европейски градове стандартите за почистване са публични, измерими и подлежат на постоянен контрол.

Вторият акцент е необходимостта инвестициите в нов подвижен състав да бъдат съпътствани от подобряване на пътната и релсовата инфраструктура. Новите превозни средства ще се експлоатират върху съществуващата инфраструктура и ако тя не бъде обновявана паралелно, това ще доведе до по-бързо техническо износване, по-високи разходи за поддръжка и по-ниска ефективност на направената публична инвестиция.

Както посочваме в позицията, ефективността на всяка инвестиция в обществения транспорт не се измерва с броя на закупените превозни средства, а с броя на хората, които избират да ги използват. Това зависи в еднаква степен от качеството на услугата, състоянието на инфраструктурата и системната поддръжка.

Сдружение „Въздух за здраве“ изразява готовност да представи и обсъди изложените предложения с компетентните институции, с убеждението, че качественият обществен транспорт е една от най-важните политики за подобряване качеството на въздуха и опазване здравето на гражданите.

С текста на позицията може да се запознаете тук.

София, 15 юни 2026 г. – Сдружение „Въздух за здраве“ и „Грийнпийс“ – България изпратиха отворено писмо до ръководствата на Конфедерацията на независимите синдикати на България (КНСБ) и на Конфедерацията на труда „Подкрепа“. Двете организации призовават профсъюзите да заемат ясна позиция в защита на здравето на работниците в ТЕЦ „Бобов дол“ и жителите Големо село и други засегнати съседни села, предвид хроничното замърсяване на въздуха от въглищната централа, свързвана с Христо Ковачки.

Отвореното писмо е реакция на последните събития, включително принудителното спиране на котел 2 на централата от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София, протестите на местните, както и дискусия в Община Бобов дол през май, на която здравните рискове бяха оставени на заден план пред икономическите аргументи. 

Това се случи въпреки официалните данни за хронично замърсяване със серен диоксид, което продължава с години. Само през 2025 г. в Големо село са отчетени 55 превишения на средночасовата норма за серен диоксид. 30 от тях са засечени от мобилната станция на Изпълнителната агенция по околната среда, а други 25 – от автоматичната станция, инсталирана от ТЕЦ „Бобов дол“. Нито една от двете станции не е мерила през цялата година, но всяка една по отделно е отчела повече от 24-те позволени по закон превишения годишно. 

Друг проблем под комините на ТЕЦ „Бобов дол“ е замърсяването с прах и фини прахови частици, което е видимо и системно. Местните жители съобщават за ежедневни проблеми с черен и бял прах по домовете и автомобилите си. Научни изследвания доказват връзката между продължителното излагане на тези замърсители с повишен риск от респираторни и сърдечно-съдови заболявания, както и от преждевременна смъртност.

Сред исканията на писмото са строго спазване на екологичните изисквания от страна на ТЕЦ „Бобов дол“, регулярно проследяване на здравния статус на работниците и местните жители, както и гаранция, че никой работник не бива да избира между работното си място и здравето си.

„При наличие на дългогодишни данни и сигнали за замърсяване на въздуха в района на ТЕЦ „Бобов дол“ синдикалните организации имат не само право, но и отговорност да поставят въпроса за защитата на здравето на работниците, техните семейства и местната общност редом с въпроса за запазването на работните места,” посочва д-р Александър Симидчиев, председател на Сдружение „Въздух за здраве". 

„Хората имат право да очакват, че всяко предприятие, независимо от неговото значение за икономиката, ще работи в съответствие с изискванията за опазване на околната среда и здравето. Чистият въздух е право на всички български граждани,” подчертава Меглена Антонова, директор на „Грийнпийс“ – България. 

С пълния текст на писмото може да се запознате тук.

В продължение на две седмици изложбата „Въздухът“ посрещаше посетители на Моста на влюбените до НДК. През фотографиите, историите и научните факти тя разказа за връзката между въздуха, природата, града и човешкото здраве.

Ако трябва да обобщим края това пътуване с няколко думи, то би звучало така:

Издишай! С този спокоен жест ти освобождаваш тялото си от това, което вече не му е нужно. Докато вдишването е прием на енергия, издишването е акт на пречистване. Чрез него тялото ни изхвърля въглеродния диоксид – отпадния продукт от горенето във всяка наша клетка – заедно с малко водна пара и топлина. Този процес е пасивен и естествен. Диафрагмата се отпуска, гръдният кош се прибира и въздухът поетапно напуска белите ни дробове.

Но в града нашето издишване е част от един по-голям, споделен кръговрат. Това, което ние издишваме, е храна за дърветата в парка, а това, което градът издишва чрез комините и ауспусите си, се връща обратно в нашите тела.

Преминахме заедно през този път.

Видяхме как въздухът се превръща в наша кръв и мисъл.

Разбрахме, че градът може да бъде капан, но и лечител.

Срещнахме лекарите и младите хора, които пазят този невидим ресурс.

Научихме, че малките ни ежедневни избори са филтърът на нашето общо бъдеще.

Дишането е жизненият двигател на телата ни, но то е и споделена отговорност. Всеки наш дъх е връзка с човека до нас, с дървото на улицата и с децата, които тичат в квартала. Ние сме част от една система, която работи правилно само когато е чиста.

Издишай всичко ненужно. Остави зад себе си старите навици и приеми знанието, че промяната е възможна и зависи от всеки от нас. Кръговратът продължава, докато има грижа.

А сега… вдишай!

текст: Ивайло Александров

Изложбата поема на път из страната. Следете нашите социални мрежи, за да разберете къде ще бъде следващата ѝ спирка.

Журирането на фотоконкурса „Въздухът“ приключи. След внимателен подбор и оценяване на всички постъпили фотографии, журито определи селекцията от 40 снимки, които ще бъдат включени във финалната изложба.

В конкурса участваха стотици автори с голям брой фотографии, което превърна селекционния процес в особено предизвикателен и изискващ задълбочено разглеждане на всяка творба.

Всички кадри бяха оценявани анонимно, без информация за авторите. Журирането се проведе в два етапа – индивидуален подбор от всеки член на журито и последващо общо обсъждане, в рамките на което беше формирана финалната селекция. Оценяването се извършваше по скала от 1 до 10, като се вземаха предвид както художествените качества, така и способността на фотографиите да интерпретират темата за въздуха и неговото въздействие върху средата и здравето.

Жури на конкурса

Както Сдружение „Въздух за здраве“ обяви през месец март, журирането беше проведено от независимо жури, обединяващо експерти от областта на фотографията, изкуството, архитектурата, журналистиката и медицината:

Съставът на журито беше подбран така, че да обедини различни гледни точки – художествена, журналистическа и здравна, в съответствие с темата на конкурса.

Конкурсът показа, че темата за качеството на въздуха засяга все повече хора и че съществува силна обществена чувствителност към връзката между средата, в която живеем, и нашето здраве.

Благодарим на всички, които се включиха и допринесоха със своята гледна точка.

Избраните фотографии ще бъдат представени в изложба на открито, а победителите ще бъдат обявени по време на официалното откриване.

Списъкът със селекцията от 40 кадъра може да бъде разгледан тук. Датата на събитието ще бъде обявена скоро.

Изложбата се реализира с подкрепата на инициативата Breathe Cities – глобална програма, която подпомага градове по света в усилията им да подобрят качеството на въздуха и общественото здраве.

Breathe Cities обединява експертиза, данни и местни общности, за да подкрепи прилагането на ефективни политики за по-чист въздух. Инициативата се реализира от Clean Air Fund, C40 Cities и Bloomberg Philanthropies и към момента обхваща 14 града на пет континента, сред които и София.

Остават две седмици до крайния срок за участие в Националния фотоконкурс „Въздухът“, организиран от Сдружение "Въздух за здраве", Нов български университет и Столична община. Авторите могат да изпращат своите кадри до 31 март.

Инициативата се реализира с подкрепата на Breathe Cities – глобална инициатива на Bloomberg Philanthropies, Clean Air Fund и C40 Cities, насочена към подпомагане на градовете в усилията им за по-чист въздух и по-добро обществено здраве.[1]

До момента в конкурса са получени близо 300 фотографии от 141 участници от цялата страна. Интересът към инициативата показва, че темата за въздуха като природен ресурс, градска среда и фактор за здравето вълнува все повече хора.

Получените до момента снимки показват богат спектър от гледни точки и лични интерпретации на темата. Освен природните пейзажи, предстоящата изложба ще търси и визуални истории за въздуха в контекста на човешкия живот, здравето и градската среда - начина, по който въздухът присъства в ежедневието ни, влияе върху хората и оформя средата, в която живеем.

Насърчаваме авторите да експериментират с различни гледни точки, символи и визуални разкази, свързани с темата за въздуха.

Във втория етап от конкурса предстои професионално жури да селектира до 40 въздействащи фотографии, които ще бъдат представени в изложба на открито на Моста на влюбените в София през месец май.

Кой ще оценяват творбите? Представяме журито:

Иван Шишиев – фотограф и създател на популярния проект „Етюдите на София“, посветен на градската среда и визуалната идентичност на столицата.

Иван Добчев – театрален режисьор, съосновател на Театрална работилница „Сфумато“, с дългогодишен принос към съвременното българско сценично изкуство.

Евгени Димитров – фоторепортер и журналист, основател и управител на Булфото – една от водещите фотоагенции в България.

Димитър Караниколов – архитект и международно признат травъл и въздушен фотограф, отличаван в престижни международни конкурси.

Йордан Симеонов – утвърден български фоторепортер и председател на Клуб на фоторепортера, с дългогодишна практика в националната преса.

Александър Симидчиев – лекар пулмолог и председател на Сдружение „Въздух за здраве“, активен застъпник за политики, свързани с качеството на въздуха и общественото здраве.

Евелина Андреева – журналист и фотограф, директор „Стратегическо развитие и маркетинг“ на Радио-телевизионния център към Нов български университет.Bottom of Form

Фотоконкурсът „Въздухът“ има за цел чрез силата на визуалния разказ да насочи общественото внимание към един от най-важните фактори за здравето и бъдещето ни – въздуха, който дишаме.

Краен срок за участие: 31 март 2026 г.

За повече информация: https://air4health.eu/fotokonkurs/


[1] Breathe Cities is a global initiative supporting cities to clean the air and enhance public health. Delivered by Bloomberg Philanthropies, Clean Air Fund and C40 Cities, the initiative offers cities tools to take ambitious clean air action by expanding access to data and raising public awareness. Launched in 2023 by Michael R. Bloomberg, the UN Secretary-General’s Special Envoy on Climate Ambition and Solutions and founder of Bloomberg Philanthropies, and Sadiq Khan, Mayor of London and C40 Cities Co-Chair, Breathe Cities is accelerating action in 14 cities to improve the air 77 million people breathe. To learn more, visit Breathe Cities’ website or follow on Instagram and LinkedIn.

В отговор на сигнали на граждани от инициативата „Дишай Димитровград“, Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ – Хасково) заявява, че в националното и европейското законодателство липсва легална дефиниция на „непоносима или задушлива миризма“ и че миризмите представляват субективно възприятие с психосоматичен характер. Според институцията в България не съществува специализирана апаратура за измерване на миризми от промишлени обекти и затова се използва органолептичен метод – оценка чрез човешкото обоняние.

В същото време експерти посочват, че миризмите от индустриални източници не са само субективен проблем, а често са индикатор за наличие на химични вещества във въздуха, които могат да имат реални здравни и екологични последствия.

В публикуваното експертно становище, изготвено от д-р Костадин Костадинов, член на лекарската мрежа „Въздух за здраве“, и Станислав Малчев, юрист към сдружението „Въздух за здраве“, се посочва, че макар миризмите действително да се възприемат чрез сетивата, те са свързани с конкретни химични съединения във въздуха. В становището се отбелязва, че съществуват стандартизирани методи за определяне на миризми в атмосферния въздух, включително европейският стандарт EN 16841, приет и като български стандарт.

Експертите обръщат внимание и на факта, че силните и продължителни миризми могат да имат реално въздействие върху качеството на живот и здравето на хората – включително главоболие, дразнене на очите и дихателните пътища, стрес и нарушения на съня. Поради това в много държави проблемът с миризмите се разглежда като част от управлението на индустриалните емисии и градската среда.

Становището подчертава, че липсата на ясно регулиране в България не означава липса на научни методи или международна практика, а по-скоро показва необходимост от развитие на нормативната рамка и инструментите за контрол.

Темата за миризмите е особено чувствителна за местните общности, тъй като често именно гражданите са първите, които сигнализират за проблеми в качеството на въздуха. Затова прозрачността, научният подход и диалогът между институции, експерти и граждани са ключови за намиране на устойчиви решения.

Експертното становище може да бъде прочетено тук.

crossmenu