Обръщаме се към вас от името на сдружение „Въздух за здраве“, една от 350-е организации, представляващи над 40 милиона здравни специалисти в света, която се присъедини към изпратеното на 26 май т.г. отворено писмо, призоваващо лидерите на Г-20  да гарантират „зелено възстановяване“ след кризата с COVID- 19.

Всички, заети в сферата на здравеопазването специалисти, бяхме обединени около идеята за прагматичен, научно обоснован подход за справяне със световната пандемия, причинена от COVID-19. По същия начин сме обединени и сега около идеята за „зелено възстановяване“  след края на кризата.

Станахме преки свидетели на това колко уязвими са обществата, когато здравето на техните членове, продоволствената им сигурност и свободата им да работят са нарушени от обща заплаха. Трагедията, която ни сполетя, има много измерения. Тя беше подсилена от неравенството и недостатъчните инвестиции в обществените здравни системи. Станахме свидетели на нива на смъртност, заболеваемост и психически сътресения, каквито не сме регистрирали от десетилетия.

Тези последствия можеха да бъдат частично смекчени, или дори, евентуално – предотвратени, ако съществуваха адекватни инвестиции в превенция на пандемии, в обществено здраве и в управление на околната среда. Важно е да се поучим от допуснатите грешки, за да се завърнем  по-силни, по-здрави и по-издръжливи.

Още преди кризата с COVID-19, замърсяването на въздуха (предимно от трафик, използване на неефективни източници за битова енергия, въглищни електроцентрали, изгаряне на твърди отпадъци и селскостопанска дейност) вече беше оказало своето негативно въздействие върху здравето. Замърсяването увеличава риска от развитието и/или утежненото протичане на:  пневмония, хронична обструктивна белодробна болест, рак на белия дроб, сърдечни заболявания и инсулти, водещи до 7 милиона случая на преждевременна смърт всяка година. Замърсяването оказва негативно въздействие и при бременност, изразяващо се в ниско тегло при новородените и астма. Всичко това натоварва допълнително здравните ни системи.

Пълноценното здравословно възстановяване няма да позволи замърсяването да продължава  да заплашва въздуха, който дишаме и водата, която пием. Няма да позволи безконтролните климатични промени и обезлесяването, които биха могли да се превърнат в нови, потенциални заплахи за здравето на по-уязвимата част от населението.

В общество със здрава икономика и силно гражданско общество, по-уязвимите и предразположени към рискове биват обгрижвани. Работниците имат достъп до достойни и добре платени работни места, които не допринасят за замърсяване и не вредят на околната среда; градовете приоритизират пешеходците, велосипедистите и обществения транспорт;  природата е защитена и чиста, а чистата околната среда подпомага устойчивостта ни на инфекциозни заболявания; разходите за здравеопазване са ниски и достижими за всеки член на обществото.

За да постигнем здрава икономика е необходимо използването на по-интелигентни стимули за развитие на по-здравословно и по-устойчиво общество. Ако правителствата бяха реформирали из основи настоящите субсидии за изкопаеми горива, прехвърляйки по-голямата част от тях към производството на чиста възобновяема енергия, въздухът ни щеше да бъде по-чист и вредните емисиите щяха масово да намалеят, давайки тласък на икономическо възстановяване, водещо до увеличаване на глобалния БВП от почти 100 трилиона щатски долара за период от 2020 до 2050 година. Призоваваме, в периода на възстановяване от COVID-19, да не допуснем продължаването на нездравословни практики. Инвестициите, които трябва да направим сега, са в областта на  здравеопазването, транспорта, енергетиката и селското стопанство, а  в основата им трябва да бъде грижата и защитата на здравето.

Входираните писма.

Пълният текст на писмото изтеглете от ТУК.

Неотдавна се върнах от Конференцията на ООН за изменението на климата провела се в Катовице Полша (COP24). Това беше важна среща, която всички мислещи за бъдещето хора трябваше да могат да проследяват или да участват (лично или виртуално), тъй като темата ни засяга както засяга и децата ни, както и техните деца. Бях щастлив да бъда част от дeлегацията на HEAL и да бъда активен участник както в самата конференция, така и в съпътстващите я събития.

Преговарящи от 196 държави и Европейският съюз работеха в продължение на две седмици за климатичния пакет в Катовице, следвайки договореностите от Парижкото споразумение. Присъствието на много държавни глави, правителства и почти 100 министри на околната среда и на външните работи от цял свят направи конференцията уникално явление. Благодарение на консенсуса, който беше договорен от страните заради техния ангажимент, Катовице стана, след Киото и Париж, следващ важен жалон по пътя към устойчива глобална политика в областта на климата.

Многото срещи по време на събитието разшириха разбирането ми за взаимодействието между замърсяването, климата, здравето и устойчивото развитие.

Конференцията провела се от 2-14 декември 2018 започна тази година с основен научен доклад, който проектира темповете с които света достига нивата на опасно затопляне още през 2030 г. - по-малко от десетина години от днес. Докладът беше подробно коментиран от Dr. Diarmid Campbell-Lendrum от СЗО.

В края на първата седмица Нова Зеландия излезе с декларация за отбранителната си политика, според която изменението на климата е най-значителната заплаха за сигурността на страната.

По време на срещата имах много възможности за срещи, които включваха дискусии с колеги като проф.Tadeusz Zielonka - колега-пулмолог от Полското дихателно дружество и член на делегацията на HEAL, който от дълги години е ангажиран с изследвания и дейности в областта на замърсяването на въздуха в Полша. Ние си обещахме да продължим след COP24 изследователски проекти между нашите съответни организации.

Слушайки колеги като проф. Wiesław Banyś от ProSilezia (в същата стая, където портретът му украсява стената на лекционната зала) разшири хоризонтите и даде възможност за работа в мрежа, която ще даде плодове през идните месеци

Бавно, но сигурно, светът изглежда се събужда в новата реалност свързана с необходимостта от устойчиво бъдеще.

Фантастични дискусии се случиха и при страничните събития на COP24, две от които заслужават специално споменаване. Семинарът „Здравословни и климатични промени - ролята на полския здравен сектор“ и Световният алианс за климата и здравето - „срещата на върха за климата и здравето 2018“ - на 8 декември в университета в Силезия.

Срещата на върха по въпросите на климата и здравето беше председателствана от Джени Милър - изпълнителен директор на GCHA

Заедно с Jeni Miller от GCHA


Vijoleta Gordeljevic координатор по въпросите на здравето и изменението на климата в HEAL и проф.Susana Mónica Marinho Paixão от Университета в Коимбра и новоизбран президент на IFEH също бяха важни участници и презентатори в събитието.


Българският принос към горепосоченото събитие беше излъчван на живо от нашата FB страница.

И накрая кратко обобщение след това резюме на нашето участие в COP24 …

Нашето общество изглежда твърдо решено да унищожи утрешния си ден, като се придържа към вчерашните си навици. В тази ситуация основните лидери тези дни, които като че ли допринасят по-ефективно по темата за изменението на климата, са религиозни водачи, духовни учители и повече философски настроени личности, които знаят, че нищо особено не може да се случи със света около нас, докато нещо не се случи вътре в нас,при това да е извън парите и властта, като стремежа е да се постигне глобална хармония и световен мир. Видях много такива хора, които се бяха събрали в Катовице тази година.

И накрая, успешно кацане у дома 🙂




За да се започне решаване на проблема с чистотата на въздуха, първата необходима стъпка е повече хора да са наясно с различните аспекти на това предизвикателство към общественото здраве. Колкото повече хора, и колкото по-наясно са те, толкова по-голям е шансът да се намерят различни решения, измежду които да е решение, което е просто за изпълнение, не струва много пари но ефективно снижава нивото на важните замърсители.

03 Декември бележи началото на нашия инфорационен маратон за 2018/9. Повод са екстрените нива на замърсяване с ФПЧ в София. Това генерира медиен интерес, и даде възожност да споделим важни според нас аспекти свързани със здраве и въздушно замърсяване.

Тези от Вас, които се интересуват, могат да прегледат част от публикуваните наши материали:

Капитал - Здраве

БТВ - новините

Медияпул

БНТ -1 новини

Дарик - нюз

Петел.бг

Фрогнюз.бг

БНТ - 1

Економик.бг

Пловдив прес

Чети етикетa -  bTV

СКАТ

TV Европа

бТV - Събота сутрин

Благодарим на всички журналисти, лекари и съишленици, които правят разпространението на тази важна според нас информация възможно.

Днес входирахме становището си за здравната цена на въздушното замърсяване в МОСВ

Държим да бъдем разбрани правилно. Не се месим за или против, нито в икономика, нито в енергетика нито в политика. Ние разбираме от здраве и неговото опазване. Нашето становище цели да се обърне внимание на здравните последици от дейности, предизвикващи въздушно замърсяване. Здравните последици следва да са оценени и да влизат в уравнението, когато се решава дали дадена дейност е икономически изгодна или не. Причината за това е. че без здрави хора, няма работеща икономика.

[flipbook id="6"]

Благодарим много, на всички наши партньори, съмишленици и дори критици, които помагате заедно да издигнем здравните аспекти на въздушното замърсяване на нужната висота, която ще позволи, този обществено значим проблем да започне да бъде решаван ефективно.

Малко епидемиологични проучвания са оценявали ефектите на замърсяването на въздуха върху риска от белодробна туберкулоза (ТБ). Авторите на статия в сп. Nature разглеждат асоциациите на замърсителите на атмосферния въздух (частици с аеродинамичен диаметър <2.5 μm (PM2.5), серен диоксид (SO2), азотен диоксид (NO2), озон (О3) и въглероден окис (CO) и връзката им с риска от белодробна туберкулоза в кохортата на пациент с китайска туберкулоза в град Джинан от 2011 до 2015 г. Включени са общо 9344 новодиагностицирани случая на белодробна туберкулоза.

Четири различни времеви прозореца за излагане на замърсяване на въздуха (3, 6, 9 и 12 месеца) преди диагностицирането на туберкулозата са били изчислени от дневната концентрация на замърсяване на въздуха. При категориен анализ се наблюдават статистически значими общи асоциации между белодробен риск от ТБ и ПЧ2.5 (прозорец на експозиция 3 месеца: RR = 1.228, 95% CI: 1.091-1.381), както и CO 1,169, 95% CI: 1,028-1,329, експозиция 9 месеца: RR = 1,442, 95% CI: 1,028-2,024). Освен това анализите на подгрупи показват, че повечето замърсители на въздуха (PM2.5, SO2, O3 и CO) са били значително свързани с повишения риск от туберкулоза при мъжете, жените, <60 години и туберкулин отрицателните случаи. Доминантните статистически значими асоциации бяха установени при прозореца с 3-месечно излагане на замърсяване на въздуха преди диагностицирането на туберкулозата. Резултатите на авторите откриха положителни асоциации между експозицията на PM2.5, CO и риска от ново диагностицирана белодробна туберкулоза в Китай. Доказателствата са, че тримесечният прозорец на експозиция на замърсяване на въздуха е бил свързан с повишен риск от туберкулоза, което изисква допълнително уточняване и потвърждаване.

Air4Health © 2017 – 2021 Всички права запазени!
Въздух за здраве
Здравно сдружение в обществена полза.

София, България.
crossmenu