На 14 ноември, дата приета за Световен ден за борба с диабета, на въпросите на сдружение „Въздух за здраве“ отговаря доц. д-р Цветелина Тотомирова, ендокринолог.
В последните десетилетия, хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия - от него страдат над 360 милиона души. СЗО предвижда към 2030 г. над 500 милиона души да бъдат засегнати от диабетен тип, което е изключително стряскаща прогноза. В България според статистиката от това заболяване страдат около 500 000 души, от които 40% от дори не знаят, че имат диабет. Съществуват два основни типа захарен диабет – тип 1 и тип 2. При децата по-типичен е първия тип, а при възрастните се развива най-често вторият тип диабет.
Основните рискови фактори за развитие на захарен диабет са наднорменото тегло, както и наличието на първостепенни родственици, страдащи от захарен диабет. Определящо значение има също начинът на живот – хранене, намалена физическа активност, стресът и състоянието на околната среда, в частност – степента на замърсяване на въздуха.
Доц. Цветелина Тотомирова, MD, PhD, работи в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната във ВМА от 2002 г. Завършва Медицинския университет в София с отличие през същата година. Има две специалности - "Вътрешни болести" (2008 г.) и "Ендокринология и болести на обмяната" (2012 г.).
От 2009 г. е асистент в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната. Няколко години по-късно успешно защитава дисертационен труд и ѝ е присъдена научна и образователна степен "доктор".
От 2019 г. е доцент към Клиниката.
Автор и съавтор в повече от 120 публикации в научни списания и участие в над 75 презентации и постери на национални и международни конгреси.
Професионалните й интереси са в областта на преддиабетни състояния, епидемиология на захарен диабет, обучение на пациенти със захарен диабет, програми за превенция на диабета.
Акценти:
Доц. Тотомирова, безспорно замърсеният въздух е причина за тревога. Вредите от него се отразяват върху всички важни системи в човешкия организъм. Бихте ли ни споделили повече по въпроса, от гледна точка на Вашата експертиза?
За съжаление замърсяването се превръща е световен проблем в глобален мащаб, имащ важно значение за здравето на индивида. Установява се, че то повлиява всички органи и системи в нашето тяло, а не само традиционно свързваните с мръсния въздух дихателна и сърдечно-съдова система. Смята се, че попадналите в организма прахови частици активират клетките на вродения имунитет в белия дроб, което води до освобождаване на възпалителни фактори (цитокини и хемокини) и настъпва системно активиране на имунната система. Развиват се еквиваленти на хронично възпаление в тялото, което води до увреждане на всеки орган. Практически не остава незасегната част от нашето тяло.
Проучванията във връзка с вредата върху човешкия организъм предполагат, че замърсителите на въздуха могат да действат като ендокринни разрушители, да насърчават оксидативния стрес и да упражняват генотоксичен ефект. Как замърсяването на въздуха засяга ендокринната система при мъжете и жените?
Замърсителите на въздуха, които нарушават функцията на ендокринната система са химикали, които въздействат върху невроендокринните и ендокринни клетки. Тези увреждащи фактори се намират както във въздуха на открито, така и във въздуха на закрито. За външния въздух, вида и количеството на замърсителите варират в зависимост от географското местоположение, според това дали обектът е градски или селски, като съществуват и вариации между деня и нощта. Замърсителите могат променят действието на хормоните по много начини - повлияят синтеза на хормони в ендокринната жлеза, променят свързването с протеинните носители, повлияват свързваенто с клетъчен рецептор, могат да се конкурират с ендогенния хормон и да причинят антагонистични или агонистични таргетни клетъчни отговори, могат също така да променят концентрациите на рецепторите върху клетката или да променят хормоналния метаболизъм.
Замърсителите оказват влияние както върху женската, така и върху мъжката репродуктивна система. Замърсяването може да има отрицателен ефект и въздействие върху репродуктивното здраве чрез антиестрогенни, естрогенни, антиандрогенни и андрогенни въздействия. Могат да се нарушат производството и сигнализирането на андрогените и могат да нарушат развитие на мъжкия репродуктивен тракт и външните гениталии, което води до неблагоприятни ефекти върху размножаването и плодовитостта при мъжа.
Женският субфертилитет или безплодие могат да бъдат нарушени чрез причиняване променено производство на хормони, аномалии на менструалния цикъл, ановулация, ранна репродуктивност и стареене. Най-уязвимите периоди са пренаталните чрез трансплацентарния трансфер и постнатално чрез кърменето. Нарушаване на хормоналната активност през тези периоди може да доведе до здравословни проблеми, включително промени в репродуктивното здраве и поведенчески проблеми през целия живот.
Кои са най-разпространените заболявания (сред тези, поразяващи ендокринната система) с пряка връзка със замърсяването?
За въздействието на замърсяването върху ендокринната система се говори много и се натрупват все повече доказателства за прекия и коствен ефект на редица замърсители върху функционирането на ендокринните жлези. Както вече споменахме, известно е въздействието върху женската и мъжка полова система с непосрствен ефект върху фертилността. Но ефект се наблюдава и върху функционирането на щитовидната жлеза (ангажирана в цялостния метаболизъм на организма), повлиява се функционирането на надбъбречните жлези с пряк ефект върху стероидогенезата и отговора на стрес. Замърсяването допринася за причиняването на глюкозен дисбаланс чрез инсулинова резистентност и развитие на захарен диабет тип 2, затлъстяване и метаболитен синдром. Тепърва ще се уточняват прецизните механизми за развитие на тези нарушения, но фактите за увеличаването им, свързани със замърсяването са налице.
Според Вас, дали вече има достатъчно солидни доказателства за пряка връзка между замърсения въздух и гестационния диабет (диабетът, който се развива по време на бременност)?
Предишни проучвания показват, че излагането на замърсяването на околния въздух може значително да увеличи риска от захарен диабет тип 2. Като се имат предвид общите основни патофизиологични механизми, излагането на замърсяване на въздуха може също да увеличи риска от гестационен захарен диабет. Бременността и вътреутробното развитие са важни и чувствителни моменти в развитието на майката и плода и организмът става още по-уязвим на вредни въздействия, имащи както моментни, так и епигенентични последствия. Множество студии понастоящем подкрепят доказателствата, че излагането на замърсяване на въздуха увеличава риска от гестационен диабет, въпреки наличието на висока хетерогенност. Необходими са допълнителни проучвания, за да се разработят предполагаемите механизми и асоциации. Тези резултати са от значение за общественото здраве, тъй като се очаква влошаващото се замърсяване на въздуха в развиващите се страни да увеличи риска от развитие на въглехидратни промени по време на бременност.
Какви са валидните промени в здравната ни система, които се базират на данните от замърсяването на въздуха?
В резултат на общите усилия, все повече се обръща внимание на начините за овладяване на здравните последствия от замърсяването. Пряко отражение в задължителните нормативи на здравната система все още липсва, но съществуват реални усилия за профилактика, най-често на респираторните прояви в райони с отчетено повишено замърсяване. Потвърждаването на прякото въздействие на последното върху други органи и системи ще доведе до допълнителен акцент на здравеопазването върху конкретни патологии, пряко обусловени от факторите на атмосферния въздух.
Според Вас, какви практики в организирането на градската среда, биха били полезни за пациентите? Можете ли да посочите реални примери?
Налице са множество възможности за намаляване на замърсяването в градска среда. Прилагането им е с доказан ефект при проследяване в малки кохорти има реално значение в практиката. Истината е, че е необходимо промяна на начина на мислене на хората, за да се постигне пълен успех за дълъг период от време, но всяко начало е трудно, а с помощта на подходящи разпоредби и насоки, би могло да се постигнат реални резултати. Такива подходи са преминаването към по-екологичен начин на отопление, ползването на предимно зелена енергия, по-рядко използване на автомобила и стимулиране на използване на градски транспорт, използване на автомобили с ниски емисии, хибридни автомобили и електромобили, често ходене пеш, използване на по-екологични средства като велосипед, тротинетка и др, постоянно проследяване на различните автомобили, камиони и други превозни средства за вредни емисии и промяната им при остаряване, както и своевременни мерки при установяване на проблеми. Естествено всички тези препоръки трява да са подсигурени със съответни разпоредби и насочващи указания, за да има пълен успех в това начинание.
Доц. Тотомирова, доколко замърсеният въздух въздейства на естествения хормонален баланс у човека? Какви други патогенни изменения се наблюдават в резултат на влошеното атмосферно влияние?
Естественият хормонален баланс е изключително прецизна система, повлияваща се от редица неблагоприятни фактори. Както отбелязахме замърсяването има пряко въздействие върху имунната систенма, водейки до хронично възпаление в организма. Това поставя тялото в състояние на постоянен стрес и променя нормалната хормонална секреция. Като цяло тези промени са първоначално адаптивни в опит да се приспособим към новите условия, но в крайна сметка може да доведе до патологични изменения с неблагоприятни последствия. Освен чисто метаболитните нарушения като захарен диабет, инсулинова резистентност, метаболитен синдром, нарушения на тиреоидната функция, промени в работата на надбъбречните жлези, се отчита патологично засягане на други органи и системи – дихателните органи, сърдечно-съдовата система, нерваната система, включително мозъчна дейност, костния метаболизъм, гастро-интестиналната система и др.
Колко разпознаваема е връзката между състоянието на околната среда и репродуктивните функции при хората и какви мерки се предприемат на ниво лекар-пациент?
Тази връзка се смята за една от неподлаганите на съмнение и с особено въздействие върху здравето на индивида. За редица фактори на околната среда се смята, че имат пряко въздействие върху половата система – такива са диетилстилбестрол, бисфенол. А, освен обичайните замърсители на въздуха като прахови частици, азотен оксид и др. Основните насоки са определени в първичната и вторична профилактика на уврежданията. От една страна е необходимо да се избягва това въздействие намалявайки до минимум концентрациите на тези вещества. От друга страна е необходимо активно търсене на последствията от това въздействие и съответно познавайки последните, тяхно лечение в опит за намаление на вредните въздействия.
Каква е превенцията, която препоръчвате на Вашите пациенти?
Може да е клише, но ако човек не си помогне сам, няма кой да му помогне. Затова и пациентите трябва да държат здравето си в собствените си ръце – опитът да се избягват райони на замърсяване, ползване на допълнителни филтри, маски, които намаляват експозицията на вредни фактори и др. са важни методи за превенция.
Какви са добрите примери, към които се стремим и като общество, и в здравния сектор?
Преди малко говорих за различни препоръки насочени към намаляване на замърсяването. Мисля, че голяма част от тях вече намират приложение в ежедневието. В здравния сектор нещата са насочени основно към обучение за вредите от замърсяването и съответно към начините за предпазване и своевременно овладяване на последствията върху индивида и околните. Например резултат в годините дадоха кампаниите за разясняване на вредите от тютюнопушенето, както и ограниченията на тютюнопушенето в закрити пространства като ресторанти, самолети и др. Мисля, че понастоящем те се увенчават с успех и се наблюдава ограничение на тютюнопушенето, използване на предимно електронни средства, пушене само в оперелени ситуации и др.
Каква бе личната Ви мотивация да се включите в Лекарска мрежа „Въздух за здраве“?
Моят личен подтик да се включа в лекарска мрежа „Въздух за здраве“,беше личното убеждение, че проблемът не е добил достатъчно разпостранение и остава непознат сред широката общественост, а здравният аспект на проблема е слабо дискутиран и често неизследван в дълбочина. Желанието да се промени всичко това беше моя мотив да се присъединя и да работя с желание и усилие в лекарската мрежа.
Кое е най-сериозното препятствие, пред което се изправяте?
Както всяко нещо, при което прекият ефект не е непосредствен и говорим за увреждания в дългосрочен план, сякаш се сблъскваме с неосъзнатост на реалните параметри на проблема със замърсяването. Всеки казва – да, важно е! – но в крайна сметка отлага опита за разрешаването му, отлага и усилието да се подложи на дискусия. Това за мен е най-важното препядствие и най-серизното предизвикателство. Необходимо е да се започне да се мисли бързо и да се търси решение на проблема веднага, защото всяко отлагане оказва необратими последствия върху здравето на обществото и индивида и обрича усилията ни в борбата със замърсяването.
Източници:
Автор: Валерия Душкова