В продължение на две седмици изложбата „Въздухът“ посрещаше посетители на Моста на влюбените до НДК. През фотографиите, историите и научните факти тя разказа за връзката между въздуха, природата, града и човешкото здраве.

Ако трябва да обобщим края това пътуване с няколко думи, то би звучало така:

Издишай! С този спокоен жест ти освобождаваш тялото си от това, което вече не му е нужно. Докато вдишването е прием на енергия, издишването е акт на пречистване. Чрез него тялото ни изхвърля въглеродния диоксид – отпадния продукт от горенето във всяка наша клетка – заедно с малко водна пара и топлина. Този процес е пасивен и естествен. Диафрагмата се отпуска, гръдният кош се прибира и въздухът поетапно напуска белите ни дробове.

Но в града нашето издишване е част от един по-голям, споделен кръговрат. Това, което ние издишваме, е храна за дърветата в парка, а това, което градът издишва чрез комините и ауспусите си, се връща обратно в нашите тела.

Преминахме заедно през този път.

Видяхме как въздухът се превръща в наша кръв и мисъл.

Разбрахме, че градът може да бъде капан, но и лечител.

Срещнахме лекарите и младите хора, които пазят този невидим ресурс.

Научихме, че малките ни ежедневни избори са филтърът на нашето общо бъдеще.

Дишането е жизненият двигател на телата ни, но то е и споделена отговорност. Всеки наш дъх е връзка с човека до нас, с дървото на улицата и с децата, които тичат в квартала. Ние сме част от една система, която работи правилно само когато е чиста.

Издишай всичко ненужно. Остави зад себе си старите навици и приеми знанието, че промяната е възможна и зависи от всеки от нас. Кръговратът продължава, докато има грижа.

А сега… вдишай!

текст: Ивайло Александров

Изложбата поема на път из страната. Следете нашите социални мрежи, за да разберете къде ще бъде следващата ѝ спирка.

В отговор на сигнали на граждани от инициативата „Дишай Димитровград“, Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ – Хасково) заявява, че в националното и европейското законодателство липсва легална дефиниция на „непоносима или задушлива миризма“ и че миризмите представляват субективно възприятие с психосоматичен характер. Според институцията в България не съществува специализирана апаратура за измерване на миризми от промишлени обекти и затова се използва органолептичен метод – оценка чрез човешкото обоняние.

В същото време експерти посочват, че миризмите от индустриални източници не са само субективен проблем, а често са индикатор за наличие на химични вещества във въздуха, които могат да имат реални здравни и екологични последствия.

В публикуваното експертно становище, изготвено от д-р Костадин Костадинов, член на лекарската мрежа „Въздух за здраве“, и Станислав Малчев, юрист към сдружението „Въздух за здраве“, се посочва, че макар миризмите действително да се възприемат чрез сетивата, те са свързани с конкретни химични съединения във въздуха. В становището се отбелязва, че съществуват стандартизирани методи за определяне на миризми в атмосферния въздух, включително европейският стандарт EN 16841, приет и като български стандарт.

Експертите обръщат внимание и на факта, че силните и продължителни миризми могат да имат реално въздействие върху качеството на живот и здравето на хората – включително главоболие, дразнене на очите и дихателните пътища, стрес и нарушения на съня. Поради това в много държави проблемът с миризмите се разглежда като част от управлението на индустриалните емисии и градската среда.

Становището подчертава, че липсата на ясно регулиране в България не означава липса на научни методи или международна практика, а по-скоро показва необходимост от развитие на нормативната рамка и инструментите за контрол.

Темата за миризмите е особено чувствителна за местните общности, тъй като често именно гражданите са първите, които сигнализират за проблеми в качеството на въздуха. Затова прозрачността, научният подход и диалогът между институции, експерти и граждани са ключови за намиране на устойчиви решения.

Експертното становище може да бъде прочетено тук.

Във връзка с проекта на Концептуална рамка за дейностите по промоция, превенция и профилактика в училищното образование внесохме становище с конкретно предложение – темата за качеството на атмосферния въздух и неговото въздействие върху здравето да бъде системно и възрастово съобразено включена в здравното образование.

Замърсяването на въздуха не е абстрактен екологичен проблем – то е доказан рисков фактор за респираторни, сърдечносъдови и редица други заболявания, включително при деца. Въпреки това липсва цялостен и последователен подход към темата в училище. Нашето предложение цели да промени това чрез поетапен модел – от осъзнаване и изграждане на здравни навици в началните класове, през разбиране на връзката между поведение и среда в прогимназиалния етап, до анализ на данни, политики и гражданска ангажираност в гимназията.

В становището си подчертаваме, че темата за въздуха има интегративен и мултидисциплинарен характер – тя обединява здраве, екология, градска среда, транспорт, публични политики и гражданско участие. Именно затова учениците следва да бъдат запознати както с научните механизми на въздействие върху организма, така и с ролята на институциите, местната власт, здравните и екологичните структури, както и с възможностите за гражданска наука и активно участие.

Предложената рамка има препоръчителен характер и допуска гъвкаво и поетапно прилагане. Дори частичното включване на темата би допринесло за повишаване на здравната грамотност и за формиране на поколение, което разбира връзката между средата и здравето и е готово да участва отговорно в обществените процеси.

Запознайте се със становището тук.

Сдружение „Въздух за здраве“ внесе официално становище по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове по проекта на Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести (ХНБ) за периода 2026–2030. Документът представя експертната позиция на организацията и нейната лекарска мрежа от над 50 специалисти от цялата страна.

Защо въздухът трябва да бъде част от политиките за превенция

В становището ние настояваме замърсяването на атмосферния въздух да бъде включено изрично като значим и модифицируем рисков фактор за развитието и прогресията на хроничните незаразни заболявания – наред с артериалната хипертония, тютюнопушенето, ниската физическа активност и нездравословното хранене.

В момента проектът на програмата разглежда въздушното замърсяване основно във връзка с хроничната обструктивна белодробна болест и рака на белия дроб. Международните научни оценки обаче показват, че то е сред водещите рискови фактори и заисхемична болест на сърцето и мозъчен инсулт, захарен диабет тип 2 и други метаболитни и сърдечносъдови заболявания.

По данни от доклада State of Global Air 2024 над 11 000 смъртни случая годишно в България се свързват с експозиция на замърсен въздух, а ФПЧ₂.₅ е водещият рисков фактор за смъртност в страната.

Социално-икономическата цена на мръсния въздух

В становището се подчертава и икономическото измерение на проблема. Според оценки на Световната банка замърсяването на въздуха струва на България между 13% и 19% от БВП годишно (26,6 – 38,9 млрд. лева), основно поради преждевременна смъртност, намалена работоспособност, отсъствия от работа и разходи за лечение.

Нездравословната градска среда като рисков фактор

Друга ключова група предложения е свързана с включването на „нездравословната градска жизнена среда“ като самостоятелен рисков фактор в програмата и в Плана за действие към нея.

Предлагеме създаването на отделна точка, която да отчита влиянието на атмосферното замърсяване и транспортния шум, презастрояването и липсата на зелени площи, неблагоприятните жилищни условия и ограниченията за активно придвижване, като фактори, които допринасят за повишен психосоциален стрес, нездравословни поведенчески модели и по-висок риск от сърдечносъдови, респираторни и метаболитни заболявания, особено сред социално уязвимите групи.

Предложение за нов модул в националното здравно изследване през 2026 г.

В становището е включено и предложение през 2026 г., при планираното Национално изследване на факторите на риска за здравето, да бъде добавена нова тематична глава, посветена на това как хората възприемат и преживяват замърсяването на въздуха.

Предлагаме изследването да обхване въпроси като:

Това ще позволи за първи път да се съберат системни данни не само за обективната експозиция, но и за субективното преживяване на екологичния риск.

Предложения с финансово и практическо покритие

Подчертаваме, че предложенията не са само концептуални. Те са придружени от:

В рамките на инициативата „Чист въздух за здрави деца“ се проведоха два обучителни семинара, посветени на влиянието на замърсяването на въздуха върху здравето на децата и на възможностите за подобряване на качеството на въздуха в и около училищата и детските градини. Събитията се организираха от Столична община в партньорство със сдружение „Въздух за здраве“, а Военна академия „Г. С. Раковски“ бе домакин. Целта на семинарите беше да подпомогнат учители, директори и здравни специалисти с практически знания и насоки за превенция на здравните рискове, свързани със замърсяването на атмосферния въздух.

Лектори в двете сесии бяха водещи специалисти в областта на медицината и общественото здраве – д-р Александър Симидчиев, проф. д-р Анжелика Велкова, проф. д-р Нина Янчева, доц. д-р Рада Маркова, доц. д-р Цветелина Тотомирова, д-р Александър Носиков и д-р Веселина Никифорова, които представиха ефектите на замърсителите върху различни органи и системи при децата.

Темите, разгледани по време на двата семинара, обхванаха широк спектър от аспекти на въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето на децата – от дихателни, сърдечно-съдови, ендокринни и неврологични ефекти до повишен риск от инфекции, алергии и хронични заболявания. Акцент бе поставен и върху ролята на училищната среда, мерките за намаляване на експозицията на замърсители, както и превантивните действия на родителите, педиатрите и учителите. Обсъдени бяха и политиките за по-чист въздух в градовете, необходимостта от междусекторно сътрудничество и насърчаването на активното участие на децата и младите хора в инициативи за опазване на околната среда.

По време на семинарите беше представено ръководство„Чист въздух за децата: Практическо ръководство за училища и детски градини“, разработено от лекарска мрежа „Въздух за здраве“ в подкрепа на образователните институции. Ръководството съдържа конкретни препоръки и практически решения за подобряване на качеството на въздуха в класните стаи, физкултурните салони и дворовете – местата, където децата прекарват голяма част от деня си. В него са включени насоки за оценка на източниците на замърсяване, ограничаване на експозицията при дни с висони нива на въздушно замърсяване, добри практики, както и идеи за въвличане на учениците в инициативи за по-чиста и здравословна среда.

 Замърсяването на въздуха е свързано с повече смъртни случаи от тютюнопушенето или лошите хранителните навици.

Борбата със замърсяването на въздуха е жизненоважна за опазването на здравето и за смекчаване на неблагоприятните последици от климатичните промени.

По данни на Health Effects Institute / State of Global Air[1], замърсяването на въздуха е причина за почти 6% от всички смъртни случаи в България през 2021 г., което означава над 11 000 загубени живота. Само излагането на фини прахови частици (ФПЧ₂.₅) води до 161 смъртни случая на 100 000 души население – значително над глобалната средна стойност.

Изчисленията показват, че в България замърсяването на въздуха е свързано с повече смъртни случаи за година от тютюнопушенето или лошите хранителните навици. Това са данни на популационно ниво.

Влиянието на замърсяването върху здравето е многопосочно: то допринася за 21% от смъртните случаи от ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), 18% от исхемична болест на сърцето, 17% от диабет, 16% от рак на белия дроб, както и за значителен дял от инсултите, инфекциите на долните дихателни пътища и дори неонаталните смъртни случаи. Но освен да води до фатални случаи, животът в замърсена среда повишава риска за възникване или усложняване на редица заболявания и влошено качество на живот.

Основните източници на замърсяване в Източна Европа, включително България, са зависимостта от въглища за енергия и отопление, остарелите индустриални производства, широкото използване на дърва и въглища в домакинствата, старият автопарк, селскостопанските емисии на амоняк и нерегламентираното горене на

отпадъци, прекомерното застрояване в градовете. В градските райони на Западна Европа доминират други фактори – транспорт, локална индустрия и отопление на дърва.[2]

От всички региони на СЗО именно Европейският регион работи най-активно за справяне с проблемите на замърсяването на въздуха и климатичните промени. Там, където са въведени ефективни мерки и норми, държавите успяват да постигнат подобрение в качеството на въздуха. През последното десетилетие в Европа и Централна Азия като цяло се наблюдава намаляване на концентрациите на фини прахови частици (ФПЧ₂.₅) в атмосферния въздух, докато в други региони подобна тенденция липсва. Емисиите на основните замърсители също са намалели в повечето страни от региона, с изключение на някои части на Централна Азия.

Слогънът на Международния ден „Racing for Air. Every Breath Matters.“ символизира спешността и неотложността на борбата със замърсяването на въздуха. Той ни напомня, че сме в „надпревара“ с времето и последствията, а всяко забавяне струва човешки животи, защото всеки дъх има значение. Инициативата акцентира върху необходимостта от незабавни действия и силна политическа воля за промяна, като подчертава, че чистият въздух е основно човешко право, което може да бъде защитено единствено чрез глобална солидарност.

Какво се прави на глобално ниво:

Какво може да се направи на локално ниво:

Здравните специалисти на първа линия

Лекарите и медицинските специалисти са сред най-силните гласове в борбата за чист въздух. Те ежедневно лекуват пациенти с остри и хронични заболявания, влошавани от замърсената среда – от астма и ХОББ до сърдечно-съдови и метаболитни проблеми. Замърсяването пряко увеличава натовареността на здравната система, създавайки цикъл, при който пациентите се лекуват, но след това отново се излагат на същите вредни условия.

Подобряването на качеството на въздуха е не само здравна, но и икономическа и социална инвестиция – води до по-малко заболявания, по-ниска преждевременна смъртност, по-ниски здравни разходи и по-висока производителност. Доказано е, че ползите от всяка допълнителна мярка за по-чист въздух надвишават разходите за нейното прилагане.

По повод Международния ден на чистия въздух за синьо небе подготвихме поредица от видеа с участието на медицински специалисти. В тях д-р Михаил Михайлов обяснява как пациентите могат да предпазят здравето си от въздействието на замърсяването, а доц. д-р Снежина Лазова представя практични съвети за защита на децата – една от най-уязвимите групи. В трето видео двамата експерти заедно разясняват какво може да направи всеки от нас, за да не допринася за замърсяването, а в заключителното обръщение поставяме акцент върху отражението на лошото качество на въздуха върху работата на лекарите и необходимостта от системни действия за облекчаване на здравния сектор.

[1] Health Effects Institute / State of Global Air. Bulgaria: Air Pollution and Health Country Profile (2021).

[2] Environmental Epidemiology, Air pollution inequalities in Europe: A deeper understanding of challenges in Eastern Europe, 2025

crossmenu