Кметът получи и тениска с петна от пигмент, извлечен от реални замърсители
София, 28 април 2025 г. – Сдружение в обществена полза „Въздух за здраве“ и лекари от лекарската мрежа, проведоха среща с кмета на София Васил Терзиев, посветена на темата за замърсяването на въздуха и възможните политики за неговото подобряване. Инициативата е част от кампания The Rain Collection, целяща да повиши вниманието към проблема и устойчивите усилия на сдружението в посока обществено здраве и опазване на околната среда.
На срещата бяха официално връчени експертни препоръки, изготвени от сдружението, които предлагат конкретни и приложими мерки за подобряване на качеството на въздуха в столицата. Кметът получи и символичен подарък – тениска от кампанията им The Rain Collection, изработена с пигмент, извлечен от реални замърсители. Срещата премина в конструктивен и ангажиран диалог, в който всички страни изразиха готовност за сътрудничество и последователни действия.
„Темата за чистия въздух е една от най-важните и дългосрочни каузи, по които работим – далеч отвъд рамките на един мандат. За да има напредък, трябва да започнем днес. Благодаря на всички, които влагат време и енергия в тази посока – на вас разчитаме. Когато тръгнем от конкретна цел и измерими резултати, виждаме как се подреждат и останалите приоритети – от градоустройство до чистота. Това не е тема, която се появява от време на време, а устойчив приоритет“, подчерта кметът Васил Терзиев.
Сред присъстващите бяха инж. Румяна Гълъбова – началник отдел „Въздух“ в направление „Зелена система, екология и земеползване“, представители на сдружението, сред които Деница Иванова, зам.-председател, доц. д-р Рада Маркова, пулмолог и доц. д-р Снежина Лазова. Освен тях в разговора се включиха също Елица Панайотова от Clean Air Fund, урбанистът гл. ас. д-р Ангел Буров, представители на Европейския климатичен пакт в лицето на активистите Рада Бонева и Елена Брусарска, както и творческият директор на агенция proof. Ангел Искрев, който представи концепцията на кампанията The Rain Collection.
„Препоръките са изцяло със здравен фокус – това е нашата експертиза. Докладът стъпва на солидна научна база и цели обективна основа за действие. Новата европейска директива за качеството на въздуха предвижда конкретни задължения за общините и ние даваме насоки как те могат да бъдат изпълнени. За нас добрата политика е тази, която поставя здравето в центъра“, заяви Деница Иванова.
Сред предложенията на сдружение „Въздух за здраве“ са: създаване на пътна карта за въздуха до 2030 г. с участието на здравни експерти; изграждане на справедливи нискоемисионни зони за транспорт, въведени паралелно с приоритетно развитие на пешеходната и велосипедната инфраструктура; подобряване на комуникацията с гражданите, които попадат в зоните с ниски емисии за битово отопление; районен подход с локални планове и месечни бюлетини; разширяване на мониторинга чрез мобилни станции и включване на данни от градския транспорт; подобряване на уличното почистване и на управлението на зелените площи, както и други мерки.
Участниците изразиха обща готовност за създаване на работна група и пилотно прилагане на препоръките в избрани столични райони. Столична община потвърди отвореността си за дългосрочно сътрудничество и прилагане на устойчиви решения.
Повече информация за кампанията The Rain Collection можете да откриете тук.
Докладът „Препоръки за чист въздух в София“ представя здравно обосновани предложения за подобряване качеството на въздуха в столицата, разработени от екипа на сдружение „Въздух за здраве“ и мрежата от медицински специалисти, ангажирани с темата за въздействието на замърсяването върху човешкото здраве.
На фона на новата Директива на ЕС за качеството на въздуха, която предвижда значително по-строги стандарти до 2030 г., в документа се подчертава нуждата от незабавни действия. Препоръките са базирани на научни доказателства и представят конкретни мерки в няколко основни направления:
Новите изисквания на ЕС и здравната роля
Докладът разглежда предстоящите регулации на европейско ниво, включително необходимостта от разработване на пътна карта за изпълнение, в която да участват и здравни специалисти. Акцент е поставен върху междусекторното сътрудничество и участието на гражданите. Подчертаваме ползите от сътрудничеството със здравните специалисти и предлагаме конкретни насоки за провеждане на информационни кампании, насочени към уязвимите групи – включително таргетиране и формулиране на подходящи послания, съобразени с особеностите на различните аудитории.
Мониторинг на качеството на въздуха
Анализира се състоянието на системата от автоматични станции в София, с акцент върху нуждата от по-добро разположение, прозрачност на данните и комбиниране с гражданска наука и мобилни сензори.
Зони с ниски емисии – транспорт и отопление
Препоръките акцентират върху това, че нискоемисионните зони не трябва да се разглеждат като самостоятелна мярка, а като част от цялостен подход към устойчива градска мобилност – включително подобрения в обществения транспорт, пешеходната и велосипедната инфраструктура. Отбелязана е и нуждата от социална справедливост при ограниченията. В частта за битово отопление се изразява критична позиция към настоящата забрана за използване на твърди горива в зони с ТЕЦ и газ. Подчертава се необходимостта от подобряване на комуникацията с гражданите.
Обществен транспорт
Посочва се нуждата от по-чести, по-комфортни и по-надеждни линии. Подчертава се значението на добрата връзка между транспортните средства, достъпна и безопасна инфраструктура около спирките, както и въвеждането на стандарт за чистота в превозните средства. Застъпва се подход, при който пешеходният достъп, физическият комфорт и прозрачната информация са в центъра на вниманието на планиращите институции.
Управление на зелената градска среда
Разгледани са ползите от градските зелени площи за здравето и необходимостта от системно облагородяване на кварталите и отстраняване на т.нар. кални зони и „петна на разпада“. Подчертана е нуждата от активна зелена инфраструктура в новите квартали и подходящи условия за деца, възрастни и уязвими групи.
Улична прах и чистота на града
Докладът поставя фокус върху ролята на уличната прах за влошаване на качеството на въздуха и необходимостта от въвеждане на по-ефективни методи за миене и метене, включително модернизация на техниката и адаптивни графици според натоварването на районите.
Отпадъци и информираност на гражданите
Посочени са решения за ограничаване на изгарянето на отпадъци и подобряване на разделното събиране чрез по-добра комуникация с гражданите – информационни табели, дигитални кампании и насърчаване на добри практики.
Линк към доклада с препоръки.
Сдружение „Въздух за здраве“ представи препоръки за подобряване на качеството на въздуха в общините Русе и Димитровград. Тези инициативи са подкрепени от Нидерландския хелзинкски комитет и включват поредица от срещи с местните граждани, Регионалните здравни инспекции (РЗИ), Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) и общинските администрации.
Препоръките разглеждат индивидуалните проблеми на двата града, като се фокусират върху:
Тези препоръки имат за цел да предложат решения, съобразени със спецификите на Русе и Димитровград, за да се намалят рисковете за здравето и да се подобри качеството на живот на гражданите.
Запознайте се с пълните версии на препоръките за гр. Русе и за гр. Димитровград.
Резюме. Замърсяването на въздуха е сериозен проблем и доказан рисков фактор за здравето, особено за сърдечно-съдовите и респираторните заболявания. В контекста на усещането за т. нар. неприятни миризми в околната среда, проучванията са ценни, тъй като позволяват сравнително подробен анализ на множество фактори, свързани с възприемането на миризми и последващата физическа реакция у част от хората. Целта на настоящото проучване е да предоставим обобщени данни от проведено анкетно проучване относно здравните рискове от замърсения въздух и неприятните производствени миризми, както и да предложим препоръки, базирани на тях, които да послужат на общинските и държавните институции за бъдещи анализи за разрешаване на проблема с атмосферния въздух.
Материал и методи. Използвани са анкетният, статистическият метод и аналитичният метод. Беше разработена и разпространена в социалните мрежи електронна анкета с цел да се проучи мнението на русенци относно състоянието на въздуха в града. В анкетата са включени 598 респонденти, от които 75.1% жени и 25.9% мъже. Резултати. Резултатите от анкетата показват, че 64% от респондентите смятат, че през септември 2023 г. въздухът е бил „много по-замърсен“, 26.8% го определят като “по-замърсен”. За респондентите най-често усещаната миризма е на „коктейл“ от химически миризми (58.2%), както и „на бакелит“, „на мая и екарисаж“, „на тлеещи огнища“, „на мастило“, „на нефтопродукти“. Най-честите отговори на анкетираните за техните физически усещания при излагане на миризми са, както следва: „получавам дразнене на гърлото и предизвикване на кашлица“ (50%), „усещане за задушаване“ (34.9%), „получавам главоболие“ (28.8%), „усещам тревожност“ (20.2%), „получавам сълзене на очите“ (13,7%), „получавам световъртеж“ (7.7%), „получавам сърцебиене“ (6%), както и гадене, тежест при поемане на въздух, главоболие след сън на отворен прозорец, болка в гърлото, запушване на носа/ дразнене на носоглътката, дразнене на стомаха, нарушение на съня, обрив, усещане за дискомфорт, изпитване на силен гняв. Мнозинството респонденти са на мнение, че здравето на русенци постепенно се влошава (71.6%), като 10.5% посочват, че здравето им рязко се влошава. Гражданите споделят и множество препоръки за подобряване на проблемната ситуация.
Заключение. Според анкетираните институциите в Русе не правят достатъчно и не успяват да контролират потенциалните замърсители, за да решат дългогодишния проблем. Затова гражданите призовават за ефективни мерки: непрекъснат мониторинг, глоби, съизмерими с годишния оборот на фирмата нарушител, и дори затваряне на предприятията (временно или постоянно).
Прочетете цялата статия тук.
Автори: М. Душкова1,2, Цв. Великова3, Р. Кандиларов1,2, И. Петрова1,2, Ст. Господинова1, Д. Петрова1
1 Екосдружение “Дишай, Русе” – Русе
2 Русенски университет “Ангел Кънчев“ – Русе
3 Медицински факултет, Софийски университет “Св. Климент Охридски” – София
Статията е публикувана в списание "Медицински мениджмънт и здравна политика", 2024 год. LV, бр. 3, стр. 17-35.
Анкетата е съставена от д-р Калоян Гевара, член на лекарска мрежа "Въздух за здраве" и има за цел да проследи връзката между качеството на въздуха и психичното здраве на хората. Като до сега не ни е известно в България да има подобни анкети.
Основната цел е да се съберат данни за това как замърсеният въздух може да повлияе на психичното благополучие и да предизвика симптоми като тревожност, депресия, затруднения в концентрацията и общо чувство на неразположение. Въпросите в анкетата са внимателно подбрани, за да се получат максимално точни и обективни отговори по темата.
Крайната цел на това проучване е да се анализират събраните данни и резултатите да се използват за информиране на обществото, медицинските специалисти и политиците за влиянието на замърсения въздух върху психичното здраве.
С данните, събрани чрез вашите отговори, ще можем да направим по-категоричен аргумент за или против необходимостта от мерки за подобряване на качеството на въздуха и за осигуряване на по-здравословна градска среда.
[Линк към Анкетата]
Сдружение „Въздух за здраве“ и Лекарската мрежа към него споделиха подробности от събитието, проведено на 5 април 2024 година в пресклуба на Българската телеграфна агенция (БТА), на което бяха представени експертни доклади, базирани на препоръките на лекарите от мрежата към Министерството на здравеопазването за подобряване на въздуха в страната.
Събитието се проведе при силен интерес от страна на сектора на здравеопазване. Представената информация и анализи могат съществено да допринесат за подобряване на работата на институциите и специалистите, ангажирани със защитата на общественото здраве, и за приемането на правилни решения и политики на национално и регионално ниво.
Проблемът със замърсения въздух не може да бъде решаван на парче", каза д-р Александър Симидчиев, председател на сдружение „Въздух за здраве“. - "В нашата организация сме се фокусирали само върху здравните аспекти на въздушното замърсяване", уточни той, но напомни, че има и социални, и екологични аспекти.
"Замърсяването на въздуха е допълнително утежняващ фактор за здравето", коментира заместник-министърът на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски. Планираме мащабна информационна кампания на езика на хората, в която да говорим за нуждата от скрининг", каза той.
Околийски добави, че е поискал от Световната здравна организация (СЗО) изследване на поведенческите нагласи на българите - "защо не се пазят и защо пушат по две цигари едновременно, карайки колата си, която няма катализатор“. По думите му кампанията трябва да е насочена към всяка от обществените групи, за да бъдат посланията по-конкретни.
"Използвах времето си в министерството, за да обърна внимание върху важността на инвестициите в сферата на общественото здраве", каза Околийски. "Мога да се похваля, че за първи път в историята на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) най-голямото увеличение, което беше дадено, е за извънболнична помощ и медико-диагностични дейности - точно тези неща, които са необходими, за да се превентира болестта, да се хване в най-ранната фаза и да не се стигне до тежки заболявания", добави той.
Околийски посочи и необходимостта от повече национални станции за мониторинг на фини прахови частици (ФПЧ) 2,5. Мнението му бе подкрепено от заместник-кметът с направление „Зелена система, екология и земеползване“ в Столичната община Надежда Бобчева.
"Има нужда не само от повече такива уреди, но и да се подобри тяхната ефективност. Въвеждането на нискоемисионните зони (НЕЗ) в централната част на столицата е една от мерките за подобряване на качеството на въздуха", посочи Бобчева. Осъзнаваме, че това е само за три месеца, но беше добра стъпка, каза тя. По думите ѝ първоначалните данни за ефекта от НЕЗ сочат, че броят на дните, в които има замърсяване в централната част на София, са намалели. Друг извод е, че софиянци не са нарушителите, а по-често това са автомобили от страната, каза тя.
"Миенето на улици, подобряването на градския транспорт, осигуряване на нови отоплителни уреди са сред мерките, на които общината залага. Осигурени са повече средства за по-добра поддръжка на зелените системи", каза Бобчева. Освен замърсяването от автомобили, изгарянето на гуми е една от идентифицираните причини за замърсяването на въздуха. Бобчева обърна внимание, че благодарение на неправителствения сектор в общината са осъзнали и проблема с азотния диоксид.
Общо девет процента от общата смъртност се свързва със замърсяване на въздуха, каза проф. д-р Анжелика Велкова при представянето на доклада „Промоция на здравето“. Подобряването на здравната грамотност е важно, настоя тя. "Всеки трети българин не може да се справи с достъпа, четенето, разбирането и използването на здравна информация за подобряване на собственото си здраве и това на близките му", каза Велкова. Най-уязвими са деца, бременни и възрастни хора се посочва в нейния доклад.
„Пациентите със специфични групи заболявания са подходящ обект за информационни кампании на национално и регионално ниво“, се казва още в документа. Ролята на лекарите е важна в определянето на индивидуалния риск на отделните пациенти от замърсяването на въздуха - проследяването на тяхното състояние и съветите относно поведението, намаляващо здравните ефекти на мръсния въздух, е друга препоръка от специалистите. Възможно е изготвянето на плакати или постери за учебни заведения, университети, лечебни заведения и публични места. Велкова отбеляза и кампанията "Европейски ден без автомобили".
Замърсяването на въздуха е причина за около 11 000 случая в България, показват данни на Световната здравна организация. Аналогична е и статистиката на Европейската агенция за околната среда, според чийто доклад за 2022 г. поради излагане на фини прахови частици у нас загиват почти 13 000 души годишно.
Данните са част от доклада "Превенция на заболяванията" и бяха представени от доц. д-р Ангел Джамбов на пресконференция на сдружение "Въздух за здраве".
Най-сериозен източник на фини прахови частици е комунално-битовото отопление, следвано от производството на енергия от топлоелектрически централи, разнасяния от вятъра прах, както и селското стопанство. Възрастните и хората с придружаващи заболявания, децата, бременните жени, домакинствата и общностите с по-ниски доходи и хората с други съществуващи рискови фактори са най-уязвими към здравните последици от замърсяването на въздуха.
По данни от официалния мониторинг на качеството на атмосферния въздух в България през последното десетилетие се наблюдава устойчива тенденция към подобряване на качеството на атмосферния въздух в страната, посочи експертът, според когото има необходимост от качествени проучвания на мнението и информационните потребности на медицински специалисти и пациенти.
Повече информация за докладите:
„Промоция на здравето“ – Автор: Проф. д-р Анжелика Велкова, д.м.н.
Анотация
Докладът „Промоция на здравето“ обосновава с доказателства и съществуващи добри практики препоръките към Министерството на здравеопазването (МЗ), направени от Лекарска мрежа „Въздух за здраве“ относно прилагането на стратегиите и подходите на промоцията на здравето за подобряване на качеството на въздуха и жизнената среда. Промоцията на здравето използва възможностите на обществото и индивидите за контрол върху детерминантите на здравето и създаването на безопасна и подкрепяща здравето екологична и социална среда. В доклада е обсъдена необходимостта от проактивна роля на МЗ за повишаване на осведомеността и разбирането от обществото на здравните въздействия на замърсения въздух. Анализирани са принципите и подходите с доказан ефект в здравното образование на най-уязвимите групи към вредните влияния на замърсения въздух – хронично болните, бременните жени, децата, хората над 65 год., малцинственото население и живеещите в бедност. Направени са конкретни препоръки за подобряване на ефективността на информационните кампании. В доклада са разгледани начините за намаляване на транспортните емисии на замърсители и за постигане на поведенческа промяна в модела на придвижване с увеличаване използването на градския транспорт, ходене пеша и други форми на активна мобилност. Представени са доказателства от практиката на редица страни за множеството позитивни влияния върху общественото здраве от инициативата „Дни без автомобили“ и създаването на регионални стратегии и програми за активно ходене и алтернативна мобилност. Посочена е ролята на МЗ като важен участник в разрешаване на проблемите с лошото качество на въздуха, като е подчертано, че радикалното им разрешаване изисква
междусекторно сътрудничество и партньорство, информирано активно участие на заинтересованите популационни групи и широка обществена подкрепа.
Линк към доклад: https://bitly.cx/Hs2
„Превенция на заболяванията, свързани със замърсяването на въздуха в България - роля на научните данни“ – Автор: доц. д-р Ангел Джамбов д.м., д.м.н
Анотация
Докладът „Превенция на заболяванията, свързани със замърсяването на въздуха в България - роля на научните данни“ аргументира необходимостта от качествени, актуални и представителни данни за здравните ефекти от замърсяването на въздуха с оглед планирането на политиките, целящи оптималното разпределение на ресурси и обективната оценка на ефективността от различни мерки за намаляване на неблагоприятните въздействия върху човешкото здраве, здравната система и обществото. Ясно е очертана водещата роля на замърсяването на въздуха като рисков фактор на здравето в България. Направен е преглед на методиката за изследване на въздействието му върху здравето и на наличните данни от проучвания в България. За оптимално разпределение на ресурсите в системата на здравеопазването и екологичната сфера са необходими прецизни количествени измерители за степента на това въздействие върху здравето, но в България тази изследователска област е ограничена поради липсата на широкомащабни представителни изследвания, прецизни данни за излагането на различни атмосферни замърсители и недостатъчно взаимодействие между учени от различни дисциплини. Съществена подкрепяща роля в тази насока следва да имат Министерство на здравеопазването, клиничните специалисти и здравната система като цяло – чрез събиране и включване на екологичните рискове в електронното досие на пациента, натрупване на събраната информация в електронен масив от данни, както и чрез предоставянето на адекватни съвети и повишаване на осведомеността на пациентите, с което да се подобри управлението на здравето им.
Линк към доклад: https://bitly.cx/yQev
„Преглед на националните стратегически документи в сектор „Здравеопазване“, касаещи влиянието на атмосферния въздух върху здравето на българските граждани“ – Автор: адв. Антоан Атанасов
Анотация
Влиянието на атмосферния въздух върху здравето на българските граждани е в условията на увеличаваща се тенденция в негативен аспект, а бързият темп на развитие на обществата налага да се търси решение в спешен порядък. Множество проучвания свързват лошото качество на атмосферния въздух с респираторни заболявания,
сърдечносъдови проблеми, диабет тип 2 и различни видове злокачествени новообразувания. Докладът насочва обществения дискурс към един сериозен здравен риск за всички живущи в България – замърсеният въздух и начините за ограничаването му. Предложенията за реформа в националните стратегии дават начало на един разумен подход за създаването на практични механизми за ограничаването на вредните последици върху здравето на човека и способстват за иновативни начини за справяне с предизвикателствата на 21-ви век.
Линк към доклада: https://bitly.cx/ery5c