На 8 и 9 ноември 2024 г. сдружение „Въздух за здраве“ и лекарската мрежа към него организираха семинар за журналисти, посветен на влиянието на замърсения въздух върху здравето. Събитието привлече вниманието на основните медии в страната и предостави задълбочен поглед върху разнообразните здравни аспекти на този проблем.
Семинарът предостави платформа за задълбочен анализ и обмен на знания между медицински експерти и журналисти. Събитието подчерта необходимостта от спешни и ефективни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха и защита на общественото здраве.
Д-р Александър Симидчиев, пулмолог и председател на сдружение „Въздух за здраве“, подчерта, че замърсяването на въздуха засяга всички органи и системи в човешкото тяло, водейки до повишена заболеваемост и смъртност. По данни, представени от него, ежегодно в България около 12 000 души умират поради мръсен въздух - оценка, която разкрива и по-широк мащаб на хронични заболявания, свързани със замърсяването. Д-р Симидчиев призова за изпреварваща национална политика, базирана на актуални данни и ефективно взаимодействие между здравните и екологичните институции, с цел предотвратяване на здравните последици.
Петър Живков, член на сдружение „Въздух за здраве“, представи анализ на данни от последните три години, събрани от измервателни станции на Столична община, ИАОС и гражданската инициатива AirBG. Той цитира проучване, според което замърсяването на въздуха води до икономически загуби за София в размер на 2,5 милиарда евро годишно. Тези загуби са резултат от повишена заболеваемост, преждевременна смъртност, намалена производителност на труда и дни в болничен. Основните източници на замърсяване са автомобилният трафик и битовото отопление с твърдо гориво. Географското разположение на София, с честите температурни инверсии, също допринася за задържане на замърсители. Петър Живков подчерта, че съществуващите измервателни станции не са достатъчни за обхващане на замърсяването в ключови райони и призова за допълнителни мерки за подобряване на качеството на въздуха.
Доц. д-р Цветелина Тотомирова представи научни данни, свързващи замърсяването на въздуха с развитието на затлъстяване, диабет тип 2, репродуктивни проблеми и нарушения във функцията на щитовидната жлеза. Тя подчерта връзката между високите нива на азотни оксиди, характерни за градската среда, и повишения риск от рак на гърдата. Допълнително, доц. Тотомирова обсъди влиянието на замърсители в затворени помещения като фталати и полихлорирани бифенили, които също допринасят за ендокринни смущения. Всичко това подчертава необходимостта от превантивни мерки и по-висока обществена информираност.
Доц. д-р Рада Маркова изтъкна, че децата са особено уязвими към въздушните замърсители заради по-високата дихателна честота и по-продължителната експозиция. Тя отбеляза, че децата, които живеят в райони с високи концентрации на прахови частици, имат по-ниска белодробна функция, което може да доведе до хронични заболявания като астма, бронхити и дори рак на белите дробове. Доц. Маркова призова за използване на пречистватели на въздуха, носене на маски и ограничаване на физическата активност при високи нива на замърсяване. Според нея, педиатрите играят важна роля в информирането на обществото за въздушното замърсяване и в прилагането на превантивни мерки.
Д-р Калоян Гевара, психиатър, представи инфомация за връзката между замърсяването на въздуха и психичното здраве. Той обясни, че фините прахови частици могат да проникват директно в мозъка, увеличавайки риска от депресия, когнитивни заболявания и болест на Алцхаймер. Представени бяха резултати от анкета, проведена от лекарската мрежа, която проследи връзката между качеството на въздуха и психичното здраве. Данните показаха категорична връзка между замърсяването и симптоми като тревожност, депресия и общо чувство на неразположение, особено при хора с вече диагностицирани тревожни разстройства.
Д-р Михаил Михайлов разгледа ефектите на замърсяването върху кожата, подчертавайки, че тя е най-външният защитен слой на тялото и е директно изложена на вредни замърсители. Това води до възпаления, стареене и увреждания. В момента около 54% от световното население живее в градски райони, а се очаква до 2050 г. този процент да се увелични до 6.4 милиарда души. "С нарастващото осъзнаване на вредното въздействие на замърсяването върху кожата, хората все по-често търсят продукти за грижа, специално разработени за защита срещу замърсители", каза д-р Михайлов. Той представи нови тенденции в козметичната индустрия, насочени към защита на кожата чрез продукти с антиоксиданти, овлажнители и защитни филтри.
Доц. д-р Юлия Раденкова, токсиколог, акцентира върху вредата от устойчивите органични замърсители като диоксини и фурани, които са изключително токсични и могат да останат дълго в околната среда. Те причиняват нарушения на имунната система, ендокринни смущения и увеличават риска от рак. Тя подчерта необходимостта от стриктен контрол върху храните и източниците на замърсяване. Според Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) 90% от експозицията на диоксини е в резултат от консумацията на замърсени храни, затова контролът в България се фокусира върху източниците на замърсяване – храните, фуражите, обекти и дейности с неподвижни източници на емисии и управлението на отпадъци. Най-висока достоверност и диагностична стойност за експозицията на населението на диоксини дават изследванията за присъствието им в телесните течности на човешкия организъм – периферната кръв, майчината кърма, урината и мастните тъкани, но поради сложността и високата цена на процедурите мониторингът им е ограничен.
В Националния център по обществено здраве и анализи досега не е постъпвала информация от компетентните контролни институции – Министерство на околната среда и водите и Министерство на земеделието и храните, за установено от тях високо съдържание на диоксини в компоненти на околната среда, храни или фуражи.
Проф. д-р Нина Янчева посочи, че замърсяването на въздуха утежнява протичането на инфекции като грип, COVID-19 и респираторно-синцитиален вирус. Замърсяването на въздуха увеличава уязвимостта на дихателната система към болестотворни микроорганизми и удължава времето, през което те остават активни във въздуха. "17% от смъртните случаи от пневмония се дължат на замърсяването на въздуха", каза проф. Янчева. Високите концентрации на PM2.5 са свързани с 6% повишена честота на посещения в спешните отделения и хоспитализации за грип. Изследвания показват връзка между повишени концентрации на NO2, O3 и PM2.5 и увеличен брой случаи и смъртни случаи от COVID-19. Увеличение с една единица на O3 се свързва с 10,5% увеличение на новите случаи на Covid-19 . Нарастване с 1µg/m3 на NO2 е свързано с 3,3% увеличение на случаите на Covid-19 и 3,1% увеличение на смъртните случаи от него. Данни от мащабно проучване показват, че повишаването на фините прахови частици с 10% води до увеличаване на антибиотичната резистентност, което е сериозен обществен здравен проблем.
Кардиологът д-р Александър Носиков подчерта, че замърсяването на въздуха е значим рисков фактор за инфаркти и инсулти, който дълго време е бил пренебрегван. Особено опасни са фините прахови частици с размер 2,5 микрометра (PM2.5). В студени, мъгливи и безветрени дни, когато концентрацията на тези частици е висока, се наблюдава увеличаване на случаите на инфаркти и инсулти. Фините прахови частици не само засягат белите дробове, но и проникват в кръвообращението, предизвиквайки възпаление на съдовете. Това възпаление може да доведе до нестабилност на атеросклеротичните плаки в артериите, увеличавайки риска от сърдечносъдови инциденти. "Интересен факт е, че в сънните артерии на някои пациенти са открити микропластмаси, които са попаднали там от околната среда", сподели д-р Носиков. Той представи сравнителни анализи, които показват, че страни с излаз на море, като Албания, Гърция и Турция, имат по-ниска сърдечносъдова смъртност в сравнение с България, Косово и Северна Македония. Това може да се дължи на по-доброто качество на въздуха, обусловено от морските ветрове, както и на придържането към средиземноморската диета. Всичко това води до необходимостта от повишено внимание към продължителността на излагане на замърсен въздух. Д-р Носиков призова за натиск върху институциите и регулаторните органи, отговорни за качеството на въздуха, с цел намаляване на запрашеността и подобряване на общественото здраве.
Заместник-кметът по екология на Столична община, Надежда Бобчева, представи подробности относно въвеждането на нискоемисионни зони (НЕЗ) в София, целящи подобряване на качеството на въздуха в града. От 1 декември 2024 г. до 28 февруари 2025 г., в т.нар. "малък ринг"( ограничен от булевардите "Васил Левски", "Патриарх Евтимий", "Ген. Скобелев", "Сливница" и ул. "Опълченска) се забранява влизането на автомобили от първа и втора екологична група. Изключение се прави за собственици с постоянен адрес в зоната и лица с увреждания, притежаващи съответните карти за преференциално паркиране. Граничните булеварди не са част от зоната, като преминаването по тях е позволено.
НЕЗ за битовото отопение влизат в сила от 1 януари 2025 г. От 1 ноември 2024 г. Столична община стартира активна кампания за информиране на гражданите относно новите мерки и техните ползи. "До момента около 2000 домакинства са заменили старите си печки на дърва, което значително намалява замърсяването", каза г-жа Бобчева. Увеличена е честотата на миене на уличните платна, като измитата площ е нараснала с над 10% спрямо предходната година.
Модератор на форума беше д-р Евелина Андреева.
