Обратно към Новини

Разказ от първо лице - В България здравната система е базирана не на здравеОПАЗВАНЕ, а на болнолечение

Преди около 15 години след белодробно възпаление от попадане в силно замърсена въздушна среда отключих тежка астма и това доведе до моето инвалидизиране. Заболяването ми е пряко свързано със замърсяването на въздуха и се обостря значително при достигане на запрашеност около 30-40 мкгр на м3 фини прахови частици (2,5 микрона). Такова запрашаване предизвиква при мен състояние на белодробен спазъм. Задушавам се и се налага да прилагам бронходилататор. Често пъти по-продължителното излагане на такива замърсявания води до възпалителен процес в белия дроб, водещ до спешна  хоспитализация и преминаване към системна картикостероидна терапия.

Със съдействието на специалисти-пулмолози изградихме няколко степенна система за защита и лечение. Тя включва средства за персонална защита в замърсена въздушна среда (на улицата и в автомобила), поддържането на нискозамърсена въздушна среда в домашни условия, лекарствени средства за ежедневен прием, средства за спешно приложение, алгоритъм за приложението им и за напускането на замърсената градската среда.  През зимните месеци у дома имам винаги поне 3 пречиствателя на въздуха с хепафилтър, които автоматично поддържат запрашеността под 10-15 мкгр м3. За случаите на белодробен спазъм при които кислородът в кръвта ми рязко пада се наложи да си осигуря и кислороден концентратор.

В този период от годината почти винаги се движа с FFP3 маска, осигуряваща ми в някаква степен филтриран за дишане въздух.

В дните с много високо замърсяване на въздуха в София това обаче не е достатъчно и ми се налага да напусна града. Обикновено се качвам на Витоша и оставам там докато кризата със замърсяването премине, понякога седмица, без да си позволя връщане в София.

Моят частен случай дава само кратък поглед върху проблемите на хората с хронични заболявания на белия дроб, пряко засегнати от мръсния въздух. Обаче много пациенти не могат да си позволят подобен режим и са изложени на непрекъснато влошаваща състоянието им среда.  

Когато погледнем статистиката, доколкото я има, ще забележим огромен ръст на заболяваемостта базирана на замърсяването на въздуха. Заболелите с ХООБ и други хронични белодробни заболявания пациенти са в сериозна тежест за семействата си. Присъствието им в работна среда е непълноценно. Освен това те представляват значителен разход, както за здравната, така и за пенсионната ни система.

Много тревожна тенденция се забелязва обаче при децата. В почти всеки клас има ученици носещи лекарствени инхалатори. Все по-често от часвете по спорт се освобождават деца със затруднения в дишането.

Друг тревожен показател е ръстът на алергични реакции, особено в детска възраст. (за конкретика – доц. Стаевска).

Пряка зависимост от замърсяването на въздуха се отчита и при съдовите заболявания (данни при проф. Иво Петров).

Какви мерки се предприемат на ниво лекар-пациент, споделете Вашия опит?

На първо място бих поставил ролята на личния лекар, като основното звено за наблюдение на общото състояние и насочване на пациентите към специалист. Образоването на пациентите за самонаблюдение и навременно посещени при лекар е основна задача на личния лекар.

Предвид повсеместното ползване на интернет и самоинформирането на пациентите от много източници, немалка част от които със сериозен дефицит на достоверност или квалификация, работата на специалистите вече включва не само установяване на правилната диагноза, а и  информирането на пациета за възможните варианти на лечение, както и да му изясни в дълбочина процеса на лечение. Особено в случаите на хронични заболявния, при които подобряването на състоянието изисква продължаване а не прекратяване на терапията. За съжаление не малка част от лекарите-специалисти само предписват лечение, без да се опитват да убедят пациента в спазването на предписанията.

Разбира се всичко това би трябвало да включва и пълна информационна свързаност на отделните елементи на здравната систеема.

На следващо ниво идват пациентските организации и групите за взаимопомощ, в които присъствието на лекар-специалист е задължително.

Каква подкрепа усещате от страна на здравната система и в какво по-конкретно се изразява тя?

В България здравната система е базирана не на здравеОПАЗВАНЕ, а на болнолечение.

В моя случай аз получавам единствено възможната терапия. Но искрено се тревожа за децата, растящи в замърсена среда без шанс за избор. Затова смятам превенцията във всичките й форми (включително чистата здравословна среда) за крайъгълен камък на системата за здравеопазване.

Какви, спрямо Вашите наблюдения, са валидните промени в средата, които се базират на данните от замърсяването на въздуха?

Благодарение на данните от станциите за измерване състоянието на въздуха за първи път може научно да се определи причинно-следствената връзка между среда и здраве.  Въоръжени със статистика вече можем да търсим решения на проблемите.

Каква е превенцията, която смятате за уместна, от гледна точка на пациент?

Мерките могат да бъдат насочени в много посоки и на различни нива, като целта е постигане на синергия за оптимален ефект.

Изхождайки от географската специфика на конкретното населено място е необходимо да се планира цялостната дейност по създаване на здравословна среда за живот.

Например проблемът със състоянието на въздуха в София определено изисква много комплексен подход. На централно, местно и персонално ниво. Но за да има добри резултати най-важна е личната ангажираност с проблема.

Превенцията е просто постигането на здравословен начин на живот в задравословна среда. И в двата случая основна роля има здравната образованост на гражданите.

Според Вас, какви практики в организирането на градската среда, биха били полезни за пациентите? Можете ли да посочите реални примери?

Проблемът е многопластов. Например ако говорим за замърсяването от МПС- необходимо е да се ограничи драстично моторния трафик базиран на фосилни горива, да се разширят възможностите за екологчно придвижване  и максимално незамърсяващ градски транспорт. Това би могло да се постигне с административни мерки и с дългосрочна програма за реорганизиране на пътната инфраструктура (при наличие на политическа воля). Решаването на задачата с отоплителното змърсяване изисква сериозни инвестиции. От една страна те са свързани с цялостото проучване на възможните решения в стратегически план, от друга – комплексен и гъвкав подход към различните социални групи.

Според Вас, какви практики в организирането на градската среда, биха били полезни за пациентите? Можете ли да посочите реални примери?

Ограничаване на моторния трафик чрез драстично поскъпване на достъпа до центъра на града, голямо поскъпване на данъка за автомобили, намаляване данъка за двуколесни МПС. Осигуряване повсеместно на велоалеи за сметка на лентите за автомобили. Създаване на вело паркинги в близост до метростанциите. Навсякъде, където е възможно, да се въведат бус ленти, за сметка на намаляване лентите за автомобили. Масово създаване на паркоместа в центъра на града за велосипеди и двуколесни МПС. Оптимизиране на трафика чрез проучване и въвеждането на изкуствен интелект за управление на светлинната регулация.

Така от една страна тътренето в задръствания ще стимулира преминаване от автомобилен към градския и вело транспорт, още повече, че за тези видове транспорт ще има много добри условия. От друга ако все-пак има нужда от достъп до центъра с автомобил, това ще е скъпо удоволствие.

  • Здрасловен начин на живот
  • Връщане на спорта в училищата, създаване на условия за масов спорт по градски райони.
  • Отопление
  • В тази сфера е необходимо участието на специалисти
  • Образование
  • Възпитаване на навици за поддържане на чиста среда и здравословен живот

Иван Михайлов е роден и израства в София. В продължение на години живее и се обучава в Йоханесбург, Южна Африка. Управител е на собствен бизнес в сферата на кинезитерапията и spa услугите. Днес живее и работи в София, със семейството си и е член на УС на сдружение "Въздух за здраве"

Автор: Валерия Душкова

Air4Health © 2017 – 2024 Всички права запазени!
Въздух за здраве
Здравно сдружение в обществена полза.

София, България.
crossmenuarrow-left