От 2019 г., датата 7 септември се свързва с необходимостта от публична дискусия относно чистотата на въздуха. По резолюция на ООН, денят се отбелязва като „Международен ден на чистия въздух за синьо небе“.
Тази година, Национална пациентска организация (НПО), Сдружение „Въздух за здраве“ и „Лекарска мрежа „Въздух за здраве“ излъчиха пациентски уебинар със свободен достъп, където фокус бяха водещите причини за замърсяването на въздуха и последиците от това, подчертавайки необходимостта от колективна ангажираност и превантивни действия. По време на събитието, д-р Теодора Николова (кардиолог), доц. д-р Цветелина Тотомирова (ендокринолог) и д-р Калоян Гевара (психиатър) направиха детайлно представяне на проблема, спрямо дисциплините, в които са специалисти и предложиха адекватни мерки за намаляване на негативните последици предизвикани от него. Модератор на събитието беше д-р Цветан Йорданов, експерт „Достъп до лечение“ към НПО.
Акценти от срещата:
Въздухът, без който не бихме могли да оцелеем, не познава териториални граници, както и гранични бариери между различните органи и системи в нашия организъм. Доказателствата все по-убедително показват, че мръсният въздух уврежда целокупно – от сърдечни и белодробни заболявания, до диабет, деменция и други сериозни патологични отклонения. Репродуктивните функции на човешкото тяло също са повлияни, а бебетата биват засегнати още в пренаталния период.
Хората обикновено не са наясно как дългосрочното излагане на замърсяване се отразява на здравето им, или че задълбочава хроничните им проблеми с течение на времето. Д-р Николова започна презентацията си с това, че дихателната система е най-пряко атакувана и при здрави, и при хронично болни пациенти. Децата са особено уязвими от влиянието на въздуха, изключително много в големите градове. Но най-тревожен е фактът, че на практика респираторните заболявания са само върхът на айсберга.
Кардиологът д-р Николова даде напътствия, с които частично можем да намалим вредите – ползване на филтърни маски в големите градове; ограничаване на разходките и двигателната активност около пътните артерии и в пикови часове; повече лична ангажираност относно нивата на замърсеност на въздуха. Накрая призова към насърчаване на гражданската активност за по-здраво бъдеще.
Вторият събеседник в дискусията беше доц. д-р Тотомирова, която ни увери, че чистият въздух е сигурен начин да бъдем по-жизнени. Продължителната експозицията на замърсен, от друга страна, е значителен рисков фактор, еквивалентен на затлъстяването и е реална покана за захарен диабет. Утежненият въздух, с над допустимите нива на фини прахови частици (ФПЧ), доказано намалява производството на инсулин, който играе главна роля в преобразуването на кръвната глюкоза в енергия.
В заключение доц. Тотомирова сподели, че проведените в световен мащаб изследвания потвърждават, че увеличаването на случаите на захарен диабет са в следствие на замърсяване на средата и това предполага необходимостта от допълнителни проучвания в тази посока. Усложненията за здравето на хората са предотвратими, но към този момент темата не е разглеждана на държавно ниво.
(Тъй като конкретната проблематика е много обширна и е обект на широка дискусия, поканихме доц. Тотомирова да разясни допълнително пред нашите читатели взаимовръзката между атмосферното влияние и захарния диабет. Интервюто с експерта по ендокринология, очаквайте през месец ноември.)
Има фактори, на които не можем да повлияем, като генетичната предразположеност, например. И други, на които бихме могли - чистотата на въздуха е такъв фактор.
Повишаването на концентрацията на ФПЧ във въздуха, влошава и психичното здраве, като това е измеримо чрез увеличения брой хоспитализации и амбулаторни прегледи, каза д-р Гевара по време на срещата. Продължителното вдишване на въздух със завишени нива на замърсяване, категорично повишава риска от тревожно-депресивни симптоми и автоагресивно поведение.
Как влияе замърсеният въздух на нашия мозък? - Директно, като навлиза в мозъка през обонятелните нервни окончания и индиректно, през активации на имунните клетки в белия дроб, предизвиквайки кашлични рефлекси, като активира някои съдосвиващи субстанции.
Вдишването на замърсен въздух води до имунна активация и системно невровъзпаление; оксидативен стрес и увреда; натрупване на патологични субстанции в невроните и причинява загуба на неврони. Вследствие на това, срещаме все по-зачестени оплаквания свързани с нарушен психически баланс и възникване на все повече психични заболявания.
Действията са отражение на нашите приоритети, заключи д-р Гевара. В този смисъл, ако в личен план и на държавно равнище предприемем нужните действия за облагородяване на средата, то положителните резултати няма да закъснеят.
Темата никога не е била по-актуална и не търпи отлагане. Мисията на Сдружение „Въздух за здраве“ и на всички участници в дискусията, е да се засили ангажираността на обществото и да се осветли ситуацията за възможните решения.
Всички ние сме уверени, че с целенасочени усилия от страна на институциите, здравните последици от замърсяването на въздуха, както и икономическите и социалните разходи, свързани с тях, могат да бъдат коригирани.
Заради нуждата от защита на човешкото здраве.
За да научите повече по темата, изгледайте записа на първия пациентски уебинар на тема "Чистият въздух – просто фактор на средата или начин да бъдем по-здрави".
Линк към уебинара: www.facebook.com/npo.bg/videos/3169926666670841
Кампанията се реализира в партньорство с Национална пациентска организация и #CleanAirFund.
Автор: Валерия Душкова