Back to News

Студентите в подкрепа на чистия въздух

II-ри Студентски форум „Въздух за здраве“

Ако има обществена кауза, за която си струва да се говори много, да се изследва, да се дебатира и да се предприемат спешни мерки, то това е състоянието на въздуха – по света, но най-вече у нас. Отдавна не само столицата е с тревожни и надвишаващи допустимите граници на замърсяване. Положението е валидно за всички големи градове в България.

От години медиците алармират за нарастващите обезпокоителни тенденции в здравословното състояние на хората. Все повече научни доказателства сочат директната връзка между замърсената атмосфера и заболеваемостта на всички системи в човешкия организъм.

Лекарска мрежа „Въздух за здраве“,и Сдружение „Въздух за здраве“, са екип от медици, работещи в различни области, чиято лична и професионална мисия е, чиста околна среда и подобряване качеството на живот на хората.

За втори пореден път, Лекарска мрежа „Въздух за здраве“ организираха студентски форум, основна тема на който беше - „Студентите в подкрепа на чистия въздух“. Техни партньори бяха студенти от Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Ц. Воденичаров, дмн“, Медицински колеж „Й. Филаретова“ и Студентски съвет при Медицински университет – София“, също и представители от екоклубовете на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет. Участниците и техните ръководители коментираха състоянието на въздуха като най-важен екологичен рисков фактор, който причинява влошаване на здравето и преждевременна смъртност.

В началото на „мръсния“ сезон, тези срещи са особено значими и е обнадеждаващ фактът, че домакини на събитията са именно студенти по медицина - доброволци към Лекарската мрежа, които работят за каузата вече почти две години.

Модератор на събитието беше Людмила Борисова, председател на Студентски съвет към МУ – София. Инициативата откри проф. Каролина Любомирова, зам.-ректор по учебната дейност на университета, като поздрави присъстващите и изрази надеждата си за скорошни подобрения, изхождайки от последователността и ангажираността на студентите в каузата за чистия въздух.

Презентация, на база най-нови проучвания в областта, представи доц. д-р Цветелина Тотомирова, специалист по ендокринология и болести на обмяната, лекар във ВМА. Тя подчерта пред младите хора значението на качеството на въздуха за човешкото здраве, като изтъкна, че атмосферното състояние е най-сериозният еко и здравен проблем в Европейски съюз. Нагледно бяха изложени реални статистики и тенденции. Представени бяха опасностите от нивата на замърсяване – краткосрочни и дългосрочни – от познатите ни основни замърсители – ФПЧ (фини прахови частици), озон, азотен диоксид, серен двуокис, до по-малко популярните летливи органични въглеводороди (свещи, ароматизатори и др.). Процента на смъртни случи вследствие замърсяването расте, алармира доц. Тотомирова. Статистиките са плашещи. Стандартите на Световната здравна организация за норма са компромисни. Има спешна необходимост от качествен контрол и съблюдаване на риска, заключи специалистът.

Следващият гост-лектор беше проф. Анжелика Велкова, ръководител на катедра по социална медицина във Факултета по обществено здраве. Проф. Велкова напомни на аудиторията, че въздухът е естествен ресурс с най-голямо значение за живота на хората, но за съжаление, 90 % от населението живее в условия на мръсен въздух. По нататък в презентацията си тя коментира спешната нужда от профилактика на замърсяването, като по-конкретно се спря върху значението на първичната такава. Също така, проф Велкова запозна форума с най-новите технологични способи за следене на състоянието на атмосферата и посочи възможните стъпки за справяне с кризата.

Участие по темата взе и д-р Кристиян Стефанов, специалист по анестезиология, с който студентите дискутираха непознатата връзка между стандартната анестезия (като райски газ, например) и качеството на въздуха, който вдишваме. Налице са нововъведения в системата за измерване на въздействието на подаването на анестетици и замърсявания (райски газ вече категорично не се препоръчва; остава в атмосферата за около 120 г.; 1 час анестезия от райски газ се равнява на 1 час работа на автомобилен двигател). Използването на упойки и дезинфектанти в болничната среда повишава секрецията на бронхиалната лигавица. За жалост, не можем да избегнем докрай негативното влияние на анестезията, тя е т.нар. „желано зло“, но е ясна необходимостта от стриктен контрол на използваната апаратура и изработването на по-прецизна в бъдеще.

На края на презентационната част, д-р Веселина Никифорова, общопрактикуващ лекар в град Перник, изброи случаи от своята практика, илюстрирайки чрез тях същината на  проблема. Тя апелира необходимостта от по-широка обществена информираност и повече ангажираност от страна на медицинския персонал в етапа на превенция.

Във втората част на форума се сформираха две дискусионни студентски групи, съответно с ръководители проф. Велкова и доц. Тотомирова.  Какви са възможностите за студентите да се включат в дейности за подобряване на въздуха, научихме в изложението им в края на панела. Отчетени бяха няколко основни предизвикателства:

  • Качеството на въздуха е комплексен проблем;
  • Необходими са общи усилия – на ниво институции, образование и граждански сектор;
  • Необходимо е категорично подчертаване на темата за качеството на въздуха и влиянието му върху здравето на човека, в образованието на бъдещите медици;
  • Стигна се до извод, че обществото знае за настъпващата криза, но не е наясно с размера на последствията от нея;
  • Хората са информирани за краткосрочните рискове, но не и за дългосрочните вреди;
  • Необходимост от масова информираност и „обучение“ на гражданите – от ниво детска градина, училище, университет, работа с малцинствени групи и т.н.; Смяна на перспективата от най-ниско възрастово ниво;
  • Ефективна работа с технологичните възможности на новото време, социални мрежи и т.н.
  • Качествен контрол от страна на институциите; Стриктни санкции за нарушителите;

И като обобщение от срещата - „Медицинското образование трябва да подготвя бъдещите лекари и специалистите по здравни грижи не само за лечение на болестите, но и за предизвикателствата на климатичните промени и техните въздействия върху човешкото здраве, познания по функционирането на здравните системи, както и да изгражда широко екологично мислене и разбиране между здравето на хората и природната среда“, заяви проф. Любомирова.

Автор: Валерия Душкова

Air4Health © 2017 – 2024 Всички права запазени!
Air for health
Public benefit health association.

Sofia, Bulgaria.
crossmenuarrow-left