Back to News

Подкрепа за институциите в България: Лекари представиха експертни доклади за подобряване качеството на въздуха в страната

Сдружение „Въздух за здраве“ и Лекарската мрежа към него споделиха подробности от събитието, проведено на 5 април 2024 година в пресклуба на Българската телеграфна агенция (БТА), на което бяха представени експертни доклади, базирани на препоръките на лекарите от мрежата към Министерството на здравеопазването за подобряване на въздуха в страната.

Събитието се проведе при силен интерес от страна на сектора на здравеопазване. Представената информация и анализи могат съществено да допринесат за подобряване на работата на институциите и специалистите, ангажирани със защитата на общественото здраве, и за приемането на правилни решения и политики на национално и регионално ниво.

Проблемът със замърсения въздух не може да бъде решаван на парче", каза д-р Александър Симидчиев, председател на сдружение „Въздух за здраве“. - "В нашата организация сме се фокусирали само върху здравните аспекти на въздушното замърсяване", уточни той, но напомни, че има и социални, и екологични аспекти.

"Замърсяването на въздуха е допълнително утежняващ фактор за здравето", коментира заместник-министърът на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски. Планираме мащабна информационна кампания на езика на хората, в която да говорим за нуждата от скрининг", каза той. 

Околийски добави, че е поискал от Световната здравна организация (СЗО) изследване на поведенческите нагласи на българите - "защо не се пазят и защо пушат по две цигари едновременно, карайки колата си, която няма катализатор“. По думите му кампанията трябва да е насочена към всяка от обществените групи, за да бъдат посланията по-конкретни.

"Използвах времето си в министерството, за да обърна внимание върху важността на инвестициите в сферата на общественото здраве", каза Околийски. "Мога да се похваля, че за първи път в историята на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) най-голямото увеличение, което беше дадено, е за извънболнична помощ и медико-диагностични дейности - точно тези неща, които са необходими, за да се превентира болестта, да се хване в най-ранната фаза и да не се стигне до тежки заболявания", добави той.

Околийски посочи и необходимостта от повече национални станции за мониторинг на фини прахови частици (ФПЧ) 2,5. Мнението му бе подкрепено от заместник-кметът с направление „Зелена система, екология и земеползване“ в Столичната община Надежда Бобчева.

"Има нужда не само от повече такива уреди, но и да се подобри тяхната ефективност. Въвеждането на нискоемисионните зони (НЕЗ) в централната част на столицата е една от мерките за подобряване на качеството на въздуха", посочи Бобчева. Осъзнаваме, че това е само за три месеца, но беше добра стъпка, каза тя. По думите ѝ първоначалните данни за ефекта от НЕЗ сочат, че броят на дните, в които има замърсяване в централната част на София, са намалели. Друг извод е, че софиянци не са нарушителите, а по-често това са автомобили от страната, каза тя.

"Миенето на улици, подобряването на градския транспорт, осигуряване на нови отоплителни уреди са сред мерките, на които общината залага. Осигурени са повече средства за по-добра поддръжка на зелените системи", каза Бобчева. Освен замърсяването от автомобили, изгарянето на гуми е една от идентифицираните причини за замърсяването на въздуха. Бобчева обърна внимание, че благодарение на неправителствения сектор в общината са осъзнали и проблема с азотния диоксид.

Общо девет процента от общата смъртност се свързва със замърсяване на въздуха, каза проф. д-р Анжелика Велкова при представянето на доклада „Промоция на здравето“. Подобряването на здравната грамотност е важно, настоя тя. "Всеки трети българин не може да се справи с достъпа, четенето, разбирането и използването на здравна информация за подобряване на собственото си здраве и това на близките му", каза Велкова. Най-уязвими са деца, бременни и възрастни хора се посочва в нейния доклад.

„Пациентите със специфични групи заболявания са подходящ обект за информационни кампании на национално и регионално ниво“, се казва още в документа. Ролята на лекарите е важна в определянето на индивидуалния риск на отделните пациенти от замърсяването на въздуха - проследяването на тяхното състояние и съветите относно поведението, намаляващо здравните ефекти на мръсния въздух, е друга препоръка от специалистите. Възможно е изготвянето на плакати или постери за учебни заведения, университети, лечебни заведения и публични места. Велкова отбеляза и кампанията "Европейски ден без автомобили".

Замърсяването на въздуха е причина за около 11 000 случая в България, показват данни на Световната здравна организация. Аналогична е и статистиката на Европейската агенция за околната среда, според чийто доклад за 2022 г. поради излагане на фини прахови частици у нас загиват почти 13 000 души годишно.

Данните са част от доклада "Превенция на заболяванията" и бяха представени от доц. д-р Ангел Джамбов на пресконференция на сдружение "Въздух за здраве".

Най-сериозен източник на фини прахови частици е комунално-битовото отопление, следвано от производството на енергия от топлоелектрически централи, разнасяния от вятъра прах, както и селското стопанство. Възрастните и хората с придружаващи заболявания, децата, бременните жени, домакинствата и общностите с по-ниски доходи и хората с други съществуващи рискови фактори са най-уязвими към здравните последици от замърсяването на въздуха.

По данни от официалния мониторинг на качеството на атмосферния въздух в България през последното десетилетие се наблюдава устойчива тенденция към подобряване на качеството на атмосферния въздух в страната, посочи експертът, според когото има необходимост от качествени проучвания на мнението и информационните потребности на медицински специалисти и пациенти.

Повече информация за докладите:

„Промоция на здравето“ – Автор: Проф. д-р Анжелика Велкова, д.м.н.

Анотация

Докладът „Промоция на здравето“ обосновава с доказателства и съществуващи добри практики препоръките към Министерството на здравеопазването (МЗ), направени от Лекарска мрежа „Въздух за здраве“ относно прилагането на стратегиите и подходите на промоцията на здравето за подобряване на качеството на въздуха и жизнената среда. Промоцията на здравето използва възможностите на обществото и индивидите за контрол върху детерминантите на здравето и създаването на безопасна и подкрепяща здравето екологична и социална среда. В доклада е обсъдена необходимостта от проактивна роля на МЗ за повишаване на осведомеността и разбирането от обществото на здравните въздействия на замърсения въздух. Анализирани са принципите и подходите с доказан ефект в здравното образование на най-уязвимите групи към вредните влияния на замърсения въздух – хронично болните, бременните жени, децата, хората над 65 год., малцинственото население и живеещите в бедност. Направени са конкретни препоръки за подобряване на ефективността на информационните кампании. В доклада са разгледани начините за намаляване на транспортните емисии на замърсители и за постигане на  поведенческа промяна в модела на придвижване с увеличаване използването на градския транспорт, ходене пеша и други форми на активна мобилност. Представени са доказателства от практиката на редица страни за множеството позитивни влияния върху общественото здраве от инициативата „Дни без автомобили“ и създаването на регионални стратегии и програми за активно ходене и алтернативна мобилност. Посочена е ролята на МЗ като важен участник в разрешаване на проблемите с лошото качество на въздуха, като е подчертано, че радикалното им разрешаване изисква

междусекторно сътрудничество и партньорство, информирано активно участие на заинтересованите популационни групи и широка обществена подкрепа.

Линк към доклад:  https://bitly.cx/Hs2

Превенция на заболяванията, свързани със замърсяването на въздуха в България - роля на научните данни“ – Автор: доц. д-р Ангел Джамбов д.м., д.м.н

Анотация

Докладът „Превенция на заболяванията, свързани със замърсяването на въздуха в България - роля на научните данни“ аргументира необходимостта от качествени, актуални и представителни данни за здравните ефекти от замърсяването на въздуха с оглед планирането на политиките, целящи оптималното разпределение на ресурси и обективната оценка на ефективността от различни мерки за намаляване на неблагоприятните въздействия върху човешкото здраве, здравната система и обществото. Ясно е очертана водещата роля на замърсяването на въздуха като рисков фактор на здравето в България. Направен е преглед на методиката за изследване на въздействието му върху здравето и на наличните данни от проучвания в България. За оптимално разпределение на ресурсите в системата на здравеопазването и екологичната сфера са необходими прецизни количествени измерители за степента на това въздействие върху здравето, но в България тази изследователска област е ограничена поради липсата на широкомащабни представителни изследвания, прецизни данни за излагането на различни атмосферни замърсители и недостатъчно взаимодействие между учени от различни дисциплини. Съществена подкрепяща роля в тази насока следва да имат Министерство на здравеопазването, клиничните специалисти и здравната система като цяло – чрез събиране и включване на екологичните рискове в електронното досие на пациента, натрупване на събраната информация в електронен масив от данни, както и чрез предоставянето на адекватни съвети и повишаване на осведомеността на пациентите, с което да се подобри управлението на здравето им.

Линк към доклад: https://bitly.cx/yQev

Преглед на националните стратегически документи в сектор „Здравеопазване“, касаещи влиянието на атмосферния въздух върху здравето на българските граждани“ – Автор: адв. Антоан Атанасов

Анотация

Влиянието на атмосферния въздух върху здравето на българските граждани е в условията на увеличаваща се тенденция в негативен аспект, а бързият темп на развитие на обществата налага да се търси решение в спешен порядък. Множество проучвания свързват лошото качество на атмосферния въздух с респираторни заболявания,

сърдечносъдови проблеми, диабет тип 2 и различни видове злокачествени новообразувания. Докладът насочва обществения дискурс към един сериозен здравен риск за всички живущи в България – замърсеният въздух и начините за ограничаването му. Предложенията за реформа в националните стратегии дават начало на един разумен подход за създаването на практични механизми за ограничаването на вредните последици върху здравето на човека и способстват за иновативни начини за справяне с предизвикателствата на 21-ви век.

Линк към доклада: https://bitly.cx/ery5c

Air4Health © 2017 – 2024 Всички права запазени!
Air for health
Public benefit health association.

Sofia, Bulgaria.
crossmenuarrow-left