Обратно към Новини

Замърсяването на въздуха може да предизвика болести от неврологичен характер

Д-р Светослав Тодоров е нашият следващ събеседник. С него отново ще дискутираме, как замърсената околна среда, и по-конкретно - нивото на фини прахови (твърди) частици във въздуха, влияят върху нашето здраве, и каква е връзката с неврологичните болести.

Заместник директорът на УМБАЛ Бургас д-р Тодоров, е специалист по неврохирургия и магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт. Висшите си образования по медицина и обществено здраве и здравен мениджмънт придобива в МУ - Плевен.

Професионалният му път до този момент преминава през отделение по неврохирургия, отделение по Спешна медицина - УМБАЛ Бургас, ЦСМП Бургас, и дежурен кабинет за неотложна помощ към Медицински център "Св. Николай Чудотворец".

Лектор е на курсове по първа долекарска помощ към БЧК Бургас, асистент е по обща медицина към Факултет по медицина към Университет Асен Златаров - Бургас.

Акценти от интервюто:

  • Данните предполагат, че до 8 пъти по-голям брой фини частици достигат до мозъка, постъпвайки през кръвния поток от белите дробове, отколкото директно през носа.
  • За съжаление, въпреки редовното ми участие в медицински форуми, не бих могъл да заявя, че темата за връзката между замърсения въздух и уврежданията върху нервната система е застъпена в докладите и обсъжданията.
  • Оплакванията в пряка връзка със замърсения въздух откривам, когато снемам анамнезата на пациента, или обсъждаме заедно придружаващите заболявания - често има хронично болни с бронхиална астма или ХОББ.
  • Според ново изследване, което съм разглеждал, животът на оживена пътна артерия с активен трафик, може да предизвика болести от неврологичния спектър.
  • Засега по-малко се знае за влиянието на фини твърди частици върху неврологичните разстройства, особено на такива, като болестта на Паркинсон или болестта на Алцхаймер и свързаните с нея деменции, които засягат част от все по-застаряващото население, особено в развитите страни.
  • В частност, изследванията показват, че един от факторите, който може да провокира невродегенеративни заболявания, е замърсеният въздух, с „помощта“ на такива механизми като окислителния стрес, системните възпаления и невровъзпаленията.
  • Отворени срещи между обществото и медицински специалисти, заедно с представители на изпълнителната власт, от която до голяма степен зависи промяната; медийни кампании с участието на популярни личности, говорещи за актуалността на проблема, което да засили вниманието на обществото. Това е решението.

Д-р Тодоров, за читателите ни би било полезно да разкажете за взаимовръзката между замърсяването на въздуха и неврологичните болести?

Токсичните частици в замърсения въздух, който дишаме, могат да навлязят в кръвния поток през белите дробове. От кръвта, те се транспортират до мозъка, където могат да причинят увреждания и неврологични проблеми.(1)

Има няколко проведени изследвания, които стигат до извода, че замърсяването на въздуха може значително да увеличи риска от неврологични разстройства, включително болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер и други видове деменция. Експерти от Университета в Бирмингам и изследователски институции в Китай, са открили директна връзка между вдишаните частици и уврежданията на мозъка.  Техните открития показват, че частиците остават по-дълго в мозъка, отколкото в други основни метаболитни органи.

Учените са открили също различни фини частици в човешки цереброспинални течности на пациенти, които са имали нарушения на централната нервна система. Това ясно разкрива, че именно тези токсични вещества са причинителите на състоянието.

Данните предполагат, че до 8 пъти по-голям брой фини частици достигат до мозъка, постъпвайки през кръвния поток от белите дробове, отколкото директно през носа.

Доколко тази връзка се обсъжда сред медицинските среди и какви мерки се предприемат на ниво лекар-пациент?

За съжаление, въпреки редовното ми участие в медицински форуми, не бих могъл да заявя, че темата за връзката между замърсения въздух и уврежданията върху нервната система е застъпена в докладите и обсъжданията. От друга страна обаче, предполгам и се надявам всеки лекар да е наясно с тази връзка и да я обсъжда със своите пациенти, не само след развитие на симптоми, а с цел превенция на заболяването.

Кои са най-честите оплаквания, които Вашите пациенти споделят, вследствие замърсената околна среда, според Вас?

Оплакванията в пряка връзка със замърсения въздух откривам, когато снемам анамнезата на пациента, или обсъждаме заедно придружаващите заболявания - често има хронично болни с бронхиална астма или ХОББ. От страна на нервната система симтомите са свързани със замайване, световъртеж, нарушена координация, трудна концентрация, лесно забравяне и др. За съжаление в детска възраст все по-често се случва да започнат проблеми с дихателна система, базирани на различни видове алергени, често като причина е изтъкван и замърсеният въздух. Конкретни оплаквания на пациените от страна на дихателна система са свързани със задух, често появяващ се през нощта, суха и упорита кашлица.

Д-р Тодоров, по света здравният сектор вече има проактивна роля в опазването на околната среда, чрез инициативи, които имат за цел намаляване на въглеродния отпечатък на здравните заведения. Споделете, моля, приносът на УМБАЛ Бургас към тази тенденция.

Като втори етап по проект за енергийна ефективност, на покривите на УМБАЛ Бургас АД бяха монтирани соларни панели, които да произвеждат ток и топла вода за собствени нужди. Тази възможност се създаде поради отличното разположение на сградата и почти постоянното слънчево греене през деня. На този етап, в това се състои участието на УМБАЛ Бургас АД в проактивната роля на здравния сектор в опазването на околната среда.

Каква е най-добрата превенция, накратко, в полза на доброто здраве на пациентите Ви?

Редовни профилактични прегледи при личен лекар и медицинките специалисти, благоприятна работна и социлана среда, активен начин на живот, здравословно хранене и позитивно мислене.

Разполагате ли със статистически данни, които илюстрират пряката връзка между мръсния въздух и неврологичните болести? В този смисъл, къде се нарежда България в изследванията?

Според ново изследване, което съм разглеждал, животът на оживена пътна артерия с активен трафик, може да предизвика болести от неврологичния спектър. Хората, изложени на мръсен въздух, са около 1,5 пъти по-склонни да развият такива заболявания, показва проучване, за което пише "Стъди Файндс“. Откритията в тази насока показват, че регулирането на замърсителите на въздуха може да намали честотата на оплакванията. Изследването акцентира върху нарастващия брой случаи на болестта на Паркинсон по целия свят. Според Фондацията на Паркинсон около 1 милион души в САЩ в момента страдат от това състояние. Лекарите диагностицират 60 000 американци с болестта всяка година. В това последно проучване изследователите установяват, че токсичните частици могат да преминат през кръвта в мозъка, причинявайки възпаление и оксидативен стрес. По-конкретно, явлението е свързано с азотния диоксид (NO2), отделян от превозните средства и промишлеността. Замърсяването на въздуха представлява значителна опасност за общественото здраве. Повече от 80 % от жителите на градските райони са изложени на нива, които надхвърлят ограниченията, определени от Световната здравна организация. (2)

Американски учени са анализирали данни за повече от 63 милиона американци и са изяснили, че повишеното съдържание на фини твърди частици (РМ 2,5) влияе на хоспитализацията с причина неврологични заболявания, такива като болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер и свързаната с нея старческа деменция. Резултатите от изследването са представени в списание The Lancet. Понастоящем все повече доказателства свързват фините прахови частици с преждевременна смъртност, сърдечно-съдовите заболявания и заболявания на дихателната система. Засега по-малко се знае за влиянието на фини твърди частици върху неврологичните разстройства, особено на такива, като болестта на Паркинсон или болестта на Алцхаймер и свързаните с нея деменции, които засягат част от все по-застаряващото население, особено в развитите страни. Неврологичните заболявания се явяват патология на органите на централната и периферна нервна система и се смятат за главна причина за инвалидност и втора по тежест причина за смърт. В целия свят около 6 милиона човека страдат от болестта на Паркинсон, а 44 милиона от болестта на Алцхаймер и свързаната с нея старческа деменция. Проведеното преди няколко години Изследване за глобалното бреме от болести, травми и фактори на риска е показало, че в сравнение с 1990 г. болестта на Паркинсон се среща сега 145% по-често, а болестта на Алцхаймер и деменцията – 117%. По прогнозите на специалистите, тези неврологични разстройства ще продължат да се увеличават заради увеличаващата се продължителност на живот, а до момента няма подходящо лечение и лекарствени препарати за тях. Именно по тази причина главната задача днес е да бъдат установени главните рискови фактори, такива като въздействието на околната среда и промените в нея. В частност, изследванията показват, че един от факторите, който може да провокира невродегенеративни заболявания, е замърсеният въздух, с „помощта“ на такива механизми като окислителния стрес, системните възпаления и невровъзпаленията. Учени от Харвардския колеж по обществено здравеопазване са решили да обновят данните от стари изследвания и са провели мащабно изследване, включвайки в него 63 мил. жители на САЩ. Като резултат, учените са открили, че всеки 5 микрограма фини твърди частици на кубичен метър въздух (мкг/м³) ежегодно повишават с 12-14% риска от хоспитализация с причина горепосочените неврологични заболявания. Трябва да отбележим, че най-често източници на фини твърди частици са транспорта, включително частиците, отделящи се от гумите на МПС, строителството, различни производства, изгарянето на твърди горива, ерозията на пътните настилки и почвата, и някои други.Трябва да се подчертае, че рискът за заболяване се съхранява даже при условно безопасни нива на съдържание на РМ 2,5, което съгласно действащите стандарти на Агенцията за охрана на околната среда на САЩ трябва да е по-ниско от 12 мкг/м³. (3)

Как, според Вас, е подходящо да се дискутира проблемът, за да се повиши осведомеността сред обществото?

Отворени срещи между обществото и медицински специалисти, заедно с представители на изпълнителната власт, от която до голяма степен завсиси промяната; медийни кампании с участието на популярни личности, говорещи за актуалността на проблема, което да засили вниманието на обществото.

Кое е най-сериозното препятствие, пред което се изправяте? Бихте ли посочили примери?

Недостатъчно целенасочено мислене за глобалността на проблема и късните последици, до които води. Абсолютно необходимо е заостряне на вниманието на обществото, медицнските специалисти и власт имащите върху проблема, който нанянся огромни и непоправими щети върху популацията.

Какви са Вашите лични препоръки към хората?

  • Да следят нивото на замърсяване в града, в който живеят. За целта може да се информират от интернет, телевизия или радио.
  • Да избягват излизането и най-вече спортуването на открито, когато въздухът е много замърсен.
  • Да избягват спорта близо до големи булеварди и зони с голям трафик.
  • По-чести разходки в отдалечени от градската среда места.

Източници:

  • “Proceeding of the National Academy of Sciences”
  • StudyFinds
  • Тhe Lancet

Автор: Валерия Душкова

Air4Health © 2017 – 2022 Всички права запазени!
Въздух за здраве
Здравно сдружение в обществена полза.

София, България.
crossmenuarrow-left