Вчера в град Видин се проведе събитие за здравните щети от замърсяването на въздуха. Домакини на тази среща бяха лекарите от локалната лекарска мрежа „Въздух за здраве“, а гости - общопрактикуващи лекари и лекари от различни медицински специалности от града. Целта на срещата беше повече лекари от региона да се запознаят с проблема и да станат съмишленици на каузата за чист въздух, а чрез тях и все повче пациенти да бъдат приобщени в борбата за чист въздух.
Събитието откриха д-р Иво Илиев и д-р Мариела Георгиева, които представиха дейността, целите и постиженията на Лекарска мрежа "Въздух за здраве".Гост лектор на събитието беше доц. д-р Ангел Джамбов, който сподели информация за рисковите фактори, данни за смъртността и развитието на заболявания, свързани със замърсяването на въздуха. Доц. Джамбов подчерта, че неблагоприятните ефекти в България са сред най-високите в Европа.
Преговорите за ревизията на Директивата за качеството на въздуха трябва да бъдат спешно завършени преди европейските избори през юни. Докато тристранните преговори продължават, Съветът предложи възможност за 10-годишни изключения от спазването на правно обвързващите пределни стойности за замърсяване на въздуха въз основа на БВП на държавите спрямо средния за ЕС. Това би могло да означава, че близо до две трети от държавите-членки на ЕС могат да отложат намаляването на вредните за здравето замърсители на въздуха до 2040 г. Това неизбежно би довело до увеличаване на различията в здравния статус на гражданите в ЕС и до голямо отклонение от основната ценност на ЕС за равенство.
Замърсяването на въздуха продължава да бъде най-големият риск за здравето на околната среда в ЕС. Според Европейската агенция по околната среда (EАОС) 97% от градското население диша въздух, който се счита за нездравословен от Световната здравна организация (СЗО). Това води до стотици хиляди преждевременни смъртни случаи и стотици милиарди евро разходи за здравеопазване всяка година в рамките на ЕС.
Анализ на ЕАОС от 2023 г. показа, че между 2007 и 2020 г. нивата на фини прахови частици PM2.5 са били с около една трета по-високи в най-бедните райони на Европейското икономическо пространство. Фините прахови частици PM2.5 са замърсителят с най-голямо въздействие върху здравето.
В член 18 от Общия подход Съветът е включил предоставянето на отсрочка за държави с по-нисък БВП в сравнение със средния за ЕС (отнася се за 17 от 27 държави-членки през 2022 г.). Според друг скорошен доклад най-голям брой преждевременни смъртни случаи през 2020 г. поради PM2.5 са наблюдавани в Полша, Румъния, Италия, Испания и Германия. Притеснително е, че всички тези държави, с изключение на Германия, биха могли да кандидатстват за изключения на основание по-нисък БВП, ако Съветът настоява за това.
"Опитът да се прокарват редица изключения отрича спешността от решително справяне с проблема, а бездействието ще продължи да вреди на най-уязвимите. Санкционираните 10-годишни забавяния биха довели до продължаващо увреждане на здравето, което би могло да се предотврати, и до увеличаване на неравенствата в здравния статус на гражданите, да не говорим за високата икономическа тежест на разходите за здравеопазване.
Здравните организации призоваваме държавите-членки да гарантират в тристранните дискусии, че ревизията на Директивата за качеството на въздуха ще бъде изпълнена без изключения и без забавяне и ще бъде напълно съобразена с основаните на науката препоръки на Световната здравна организация до 2030 г. Освен това, белгийското председателство на ЕС и държавите-членки трябва да гарантират, че ревизията ще бъде финализирана преди изборите за народни представители в Европейския парламент, за да се обърне внимание на спешния проблем със замърсяването на въздуха, който засяга всички европейски граждани.
Очаква се последните тристранни дискусии по тази важна директива да се проведат на 20.02.2024 г. Ще ви държим в течение!
На 15 ноември 2023 г. Студентска и Лекарска мрежа „Въздух за здраве“ в партньорство с Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Ц. Воденичаров, дмн“, Медицински колеж „Й. Филаретова“ и Студентски съвет при Медицински университет – София“ организирха Трети студентски форум „Въздух за здраве“. Участниците във форума, заедно с лекари-експерти от различни области на медицината и общественото здраве, обсъдиха проблемите на атмосферното замърсяване и неговите въздействия върху детското здраве, връзката му с инфекциозните болести и как да разбираме и интерпретираме информацията за замърсяването на въздуха.
Събитието беше високо оценено от ръководните органи на Медицински университет - София. Значимостта на форума беше подчертана чрез редица поздравителни адреси, изразяващи признание за постигнатите резултати и значимия принос към областта на здравните изследвания.
Форумът бе открит лично от ректора на МУ-София, акад. Лъчезар Трайков, дмн, който поздрави за постоянството и отдадеността всички, които стоят зад събитието. „От една прекрасна инициатива, с времето форумът се превърна в значима традиция за Медицински университет-София и за развитието на неговата зелена политика“, заяви акад. Трайков.
В събитието участваха лекарите от лекарската мрежа „Въздух за здраве“ проф. д-р Анжелика Велкова – зам.-декан на Факултета по Обществено здраве към МУ - София, и един от инициаторите за създаване на Студентската мрежа, доц. д-р Цветелина Тотомирова, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната във ВМА, доц. д-р Нина Янчева, ръководител на Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина и началник на Отделението за лечение на придобита имунна недостатъчност към СБАЛИПБ "Проф. Иван Киров", доц. Д-р Рада Маркова, специалист по педиатрия и детска пулмология и управител и основател на МЦ „Първа детска консултативна клиника“ – София и д-р Александър Симидчиев, председател на УС на Сдружение „Въздух за здраве“. Модератор на срещата беше Захари Влайков, председател на студентската мрежа "Въздух за здраве".
Срещата започна с преглед на събитията през последната година от дейността на организацията. Доц. Тотомирова припомни важните моменти и постижения и обобщи основните цели пред мрежата, а именно:
В презентацията си „Влиянието на замърсяването на въздуха върху разпространението и тежестта на инфекциозните заболявания“ доц. Нина Янчева подчерта, че излагането на замърсен въздух може да увеличи уязвимостта на дихателната система към патогенни микроорганизми чрез възпалителни реакции, които влияят на имунния отговор към инфекциозните патогени. Замърсяването на въздуха може да удължи живота на вирусите във въздуха и да предизвика промени в човешкото поведение, които, от своя страна, влияят върху трансмисията на вируса.
По данни на СЗО от 2022 г. 17% от смъртните случаи от пневмония се дължат на замърсяването на въздуха, подчерта доц. Янчева. Тя направи задълбочен преглед на научните доказателства за заболеваемостта, хоспитализациите и смъртността вследствие на замърсяването на въздуха. Доц. Янчева представи пред студентите проучвания, които изследват въздействието на концентрациите на праховите частици, азотен диоксид и озон върху разпространението на COVID-19 и смъртните случаи, свързани с него. Бяха представени метаанализи и изследвания, които установяват връзка между туберкулозата и нивата на замърсяване на въздуха. Беше подчертана и темата за излагането на пер- и полифлуороалкилови вещества (PFAS) - вещества, широко използвани в потребителски продукти като опаковки за храни, облекло, почистващи препарати и други домакински артикули. „Въпреки че индустрията постепенно е прекратила употребата на перфлуороалкил карбоксилати, нивата им в кръвния серум на хората намаляват с по-бавна скорост от предвиденото, поради непрекъснатата експозиция на източници като питейна вода, мляко и млечни продукти, месо, морски дарове, яйца, въздух на закрито, домашен прах и промишлени емисии.“ – каза доц. Янчева. Голям интерес предизвикаха представените данни за връзката на замърсяването на въздуха и антибиотичната резистентност. „Данните разкриват, че близо половин милион смъртни случаи през 2018 г. са били свързани с антибиотична резистентност, потенциално свързана със замърсяването на въздуха. Ако се изпълнят насоките на Световната здравна организация за качество на въздуха до 2050 г., това ще помогне за намаляване на нарастването на резистентните към антибиотици инфекции със 17%, което ще спаси от смърт 23 % от хората и ще спестява до 640 милиарда долара годишно„ – сподели пред студентите доц. Янчева.
„Проблемът с въздушното замърсяване е „невидим“ като възприятие, но силно „видим“ като краткосрочни и дългосрочни въздействия върху здравето“, с тези думи започна своята презентация доц. Рада Маркова. Тя припомни, че въздухът, който дишаме ежедневно, е еднакъв за всички, независимо от пол, раса, възраст, социално положение и етническа принадлежност. Доц. Маркова отбеляза, че се наблюдава увеличение на случаите на остри и хронични заболявания, свързани с атмосферното замърсяване. Тя подчерта, че този негативен ефект се проявява особено поради продължителната експозиция на замърсения въздух в ранната детска възраст, като това има дългосрочни последици върху развитието на организма на децата. Не съществува част от нашия организъм, която да остане непокътната от вредните влияния на въздушното замърсяване. Дихателната система заема централно място като основен "филтър" за големия обем на фини частици и токсични газове, присъстващи в замърсения въздух. Въздушното замърсяване се явява сериозно предизвикателство за общественото здраве и изисква системен подход и незабавни мерки за намаляване на неговите вредни последици, подчерта доц. Маркова. Тя обърна специално внимание на небходимостта от законодателни и екологични мерки в името на бъдещето и здравето на нашите деца.
Д-р Симидчиев представи пред студентите темата за събирането на подробни данни и техния последващ анализ като важни стъпки към разбирането на текущото състояние на въздуха и вземането на мерки за неговото подобрение. Тези данни ни предоставят информация за замърсителите, източниците на замърсяване и въздействието им върху здравето на хората и влиянието им върху околната среда. Процесът е не само ключов за измерването на проблема, но също така и за формулирането на стратегии и политики за подобряване на качеството на въздуха.
Форума закри проф. Анжелика Велкова, която още веднъж подчерта значението на каузата за чист въздух и сподели с аудиторията, че днес нагледно станахме свидетели на реалното приложение на социалната медицина.
Чистият въздух в залата бе осигурен от нашите приятели от https://clearair.bg/
Сдружение "Въздух за здраве" изпрати становище относно инвестиционно предложение: „Промяна в параметрите, при които е издадено комплексно разрешително № 510- Н1/2018г., актуализирано с Решение № 510-Н1-ИО-А1/2019г.“ с възложител „Топлофикация-Сливен-инж. Ангел Ангелов“ ЕАД.
Текстът на становището може да прочетете тук.
Столицата има неотложна нужда от промяна
Сдружение "Въздух за здраве", лекарите и студентите по медицина, обединени в лекарска мрежа, настояха за създаване на здравословна среда за живот в София. Те изготвиха петиция за превръщането на столицата в място, подходящо за здравословен живот. Текстът на петицията и всички събрани подписи ще бъдат предоставени на новоизбрания кмет на София.
Лекарите алармират, че по данни на Световната здравна организация (СЗО) София е с най-високи нива на фини прахови частици (ФПЧ) в сравнение с другите европейски столици. През зимните месеци пределно допустимите европейски норми на ФПЧ се надвишават 10 пъти, а световните експерти определят въздуха в нашия град като вреден за здравето. Нивата на азотен диоксид целогодишно са тревожно високи. Краткосрочната и дългосрочна експозиция на тези замърсители, както и редица други съпътстващи фактори от околната среда, водят до редица сърдечносъдови заболявания, инсулт, ХОББ, рак на белия дроб, астма, намалена белодробна функция, въздейства негативно върху развиващия се мозък и централната нервна система, повишава риска от преждевременно раждане, намалено тегло при раждането, развитие на редица заболявания в по-късен етап от живота на децата и др. Вследствие на силно замърсения въздух в София всяка година умират между 800 и 900 души. 13,4% от местния БВП в столицата, равняващи се на 3,124 млрд. евро (6,10 млрд. лв.), през 2019 г. са изгубени поради увеличаващите се здравни и социалните разходи, свързани със замърсяването на въздуха, които са най-високите в България и са повече от седем пъти по-високи от разходите във втория най-замърсен град в страната.
Лекарите от лекарската мрежа „Въздух за здраве“ предупреждават, че София има неотложна нужда от промяна, която да доведе до градска трансформация, в центъра на която да бъде поставено здравето на хората. Те подчертават, че чистата околна среда в градовете е най-важният фактор за превенция на здравето.
Именно затова лекарите настояват за: Добре развита градска мрежа с чист, достъпен, удобен и екологичен обществен транспорт; Свързани и безопасни велоалеи; Възможности
за удобно и безопасно придвижване пеш; Повече зелени пространства и места за спорт и отдих на открито и преустановяване на прекомерното застрояване; Централна част с нискоемисионни зони; Редовно измиване на града; Ограничаване на автомобилното движение около училища и детски градини; Мерки за ограничаване на автомобилния трафик; Спазване на изискванията за почистване на строителните площадки и мерките за предотвратяване на замърсяването; Осигуряване на достъп до чисти битови енергийни решения за хората; Регламентиране на паркирането в кварталите и премахването на „калните площи“; Подобряване на системите за сметосъбиране и насърчаване на разделното събиране на отпадъци; Мерки за намаляване на генерираните от трафика шум и вибрации и разпространението им; Стимули и специални мерки за маргинализираните групи; Отворен диалог с неправителствения сектор.
Линк към петицията:
https://www.peticiq.com/412110#form
На 10 септември на лятната сцена в Борисовата градина отбелязахме Международния ден за чист въздух за синьо небе. Събитието беше организирано от сдружение „Въздух за здраве“, лекарската и студентската мрежа към сдружението, с подкрепата на Столична община.
Световната здравна организация (СЗО) определя въздуха в България като вреден за здравето. Замърсяването на въздуха в страната ни е едно от най-високите в Европа. Според СЗО България има третата най-висока смъртност в света (на 100 000 души) вследствие от замърсяването на въздуха. Сдружение „Въздух за здраве“, лекарите и студентите по медицина към сдружението, сред които редица водещи медицински специалисти, от няколко години алармират институциите и гражданите за опасността от замърсения въздух за здравето на българите и предлагат начини за решаване на този сериозен здравен проблем. По данни на СЗО всяка година в България близо 15 000 души умират преждевременно поради поразяване на важни органи и системи в организма вследствие вредните частици и химични съединения, които са вдишвали. Огромен процент са принудени да се справят с влошеното си здравословно състояние в нарастващия брой дни с повишено замърсяване. На тази опасност са изложени над 97 % от българите, замърсеният въздух засяга дори децата преди раждането им и е отговорен за развитието при тях на сериозни заболявания в бъдеще.
„Заедно за чист въздух“ е мотото на четвъртия Международен ден на чистия въздух за синьо небе. С това се подчертава спешната необходимост от засилваване на партньорства, увеличени инвестиции и споделена отговорност за преодоляване на замърсяването на въздуха, което, за разлика от тютюнопушенето, не е наш индивидуален избор, не признава националните граници, нанася поражения върху всички и е най-големият екологичен риск за здравето в Европа.
Тазгодишният ден на чистия въздух е уникално събитие, защото се случва три дни преди гласуването в Европейския парламент за промени в Директивата за качеството на атмосферния въздух (AAQD) и значително намаляване на пределно допустимите стойности на замърсителите. Това е възможност за предотвратяване на преждевременна смърт, инфаркти, инсулти, рак, астматични пристъпи и други тежки заболявания.
Специален гост на празника в Борисовата градина беше Гвардейският духов оркестър, като символично свързан с въздуха, чрез който създава въздействащо изкуство. Музикантите от оркестъра бяха подготвили специална програма.
В събитието се включиха лекарите и студентите по медицина от мрежите на сдружение „Въздух за здраве“ и всички присъстващи имаха възможността да разговарят с тях и да чуят техните препоръки и съвети. Студентите извършваха безплатни изследвания на хората - измерваха капацитета на белите им дробове и кръвното налягане.
В празника на Деня на чистия въздух имаха възможност да участват всички, които искат да променят своя град – в град, в който се диша леко, в който здравето, благополучието и спокойствието на гражданите са най-важните критерии за развитието му.
Прекрасните облаци, които декорираха сцената, бяха дарени на 51 средно училище „Елисавета Багряна“.
Цялото събитие може да гледате тук: https://youtu.be/xtQZHOjJlv8