Д-р Калоян Гевара в открит диалог с екипа на сдружение „Въздух за здраве“
Д-р Калоян Гевара е специалист по психиатрия, отскоро участник в Лекарска мрежа „Въздух за здраве“. Работи в Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм и е един от създателите на Българска младежка психиатрична асоциация. Дейността му свързана с подобряване физическото и психическо благосъстояние на хората, е в широк мащаб, това е и едно от основанията да го поканим за събеседник в дискусията за чистотата на въздуха у нас. Към днешна дата той е доброволец и настоящ председател на Медицинска комисия на Планинска спасителна служба към БЧК и член на Европейски Колеж по невропсихофармакология. Създател е на каузата „Аз карам с теб“, която е в подкрепа на психичното здраве.
Няколко акцента от разговора ни:
Д-р Гевара, каква е връзката между психичното здраве на хората и замърсяването на въздуха?
Сред всички стресори от околната среда, замърсяването на въздуха е главният рисков фактор, допринасящ за общата заболеваемост и водещ до 4,2 милиона смъртни случаи годишно. Според СЗО, 9 от 10 души в световен мащаб дишат замърсен въздух, който включва солидни частици и микро аерозоли. Веднъж навлезли в организма, те достигат до мозъка индиректно през белите дробове и кръвния поток, и директно през нервните окончания на носната лигавица. Има три патофизиологични механизма чрез които частиците имат негативни въздействия над мозъка. Първо, те причиняват хронично дихателно и системно (общо) възпаление, водещо до невро-имунни реакции и оксидативен стрес. Второ, частиците директно засягат кръвно-мозъчната бариера и нарушават нейната нормална функция и пропускливост, водещо до множество вторични патологични процеси, като например хормонална дисрегулация и автоимунни реакции. Трето, предполага се, че механичната стимулация на белодробната тъкан от частиците, води до активация на кашлични рефлекси и последващо отделяне на ендогенни съдосвиващи вещества с неблагоприятен ефект върху мозъчното кръвообращение. Очевидно е, че след такава „атака” главният ни компютър не може да остане без отговор. В краткосрочен аспект „невроинтоксикацията” влошава вече наличните психични проблеми, докато в дългосрочен се наблюдава промяна в генната експресия и начало на нови психични отклонения в хора, които нямат предразположение за такива.
Колко разпознаваема е тази връзка сред медицинските среди и какви мерки се предприемат на ниво лекар-пациент?
За да бъда максимално обективен, ще представя ситуацията по следния начин:
България е сред страните в Европа с най-замърсен въздух. Има четири източника на замърсяване – естествените (пожари, вулкани, електрични природни феномени), ареални (градове, ферми), стационарни (индустрия) и мобилни (транспорт). Очевидно вулканите и пожарите не са значим източник на „хронично” замърсяване в страната ни. Остава човешкият фактор. Медицинските среди са човешки фактор. Моето наблюдение, че повечето колеги предпочитат да идват на работа с личен транспорт, а мръсният въздух в столицата през зимата не е тема на разговор. Не съм забелязал да се говори за превенция или да се правят опити за подобряване на качеството на въздуха в работната среда. Пациентите ни рядко приемат съветите ни относно въздействието на явни вредни фактори върху здравето, като тютюнопушене и прием на алкохол. Качеството на въздуха често остава последната им грижа. Поради тази и други социално-икономически причини сме сред първенците по смъртност от хронични заболявания в Европа.
Кои са най-честите оплаквания, които имат хората вследствие замърсената среда?
Рядко пациентите отдават оплакванията си на замърсената среда, особено когато те са от психичен характер. Това, което мога да кажа със сигурност е, че достъпът до зелени пространства, разходките навън, социалната свързаност и двигателната активност подобряват психичното здраве на моите пациенти. Когато тези фактори се редуцират или отнемат, се проявяват раздразнимостта, безсънието, потиснатото настроение, тревожността, нарушенията на паметта, агресията и други поведенчески реакции на стрес.
Каква е превенцията, накратко, в полза на доброто психично здраве?
Важно е промотирането на психичното благополучие, както и подобряването на личните умения и качества за постигане на дългосрочни цели, укрепването на уменията за адаптиране към промените и изграждане на навици, устойчивост и компетентност. Също така е необходимо акцентиране на рисковите и предпазващите психични, биологични, социални и духовни фактори, водещи до, и защитаващи ни от различни психични разстройства. С положителен знак са доброто общо здраве, здравото семейство, социалната активност и ангажираност, изграждане на зрели защитни психични механизми и др. С негативен знак са съответно обратните на вече споменатите фактори и приема на психоактивни вещества с доказани вредни ефекти.
Разполагате ли със статистически данни, които илюстрират пряката връзка между мръсния въздух и състоянието на психиката? В този смисъл, къде се нарежда България в изследванията?
Данни има и мога да ги обобщя накратко по следния начин:
Интересно е, обаче, да се отбележат резултати и от друг тип проучвания. Хората с високи доходи, имат по-високи изисквания към средата в която живеят, и е установено, че въздушното замърсяване намалява нивата им на щастие, докато в страните с ниски доходи замърсяването няма такъв ефект върху щастието. Също така, нивата на щастие вследствие на замърсяването са по-ниски при по-образовани групи в сравнение с по-ниско образованите.
Какви мерки се предприемат в посока подобряване на състоянието на психично болните у нас?
На теория в медийното пространство непрекъснато се въртят някакви милиони, които са отделени за психиатричната грижа в България. На практика, това се вижда, само в някой ремонт на порутена стогодишна сграда, която носи името психиатрична клиника. Не се инвестира в персонал и това носи негативните последствия.
В частния сектор има сериозни опити за подобряване на грижите, но те са крайно недостъпни за над 90% от нашите пациенти.
Чрез личния си пример Вие мотивирате хората да се движат повече и да водят активен начин на живот. Доколко състоянието на околната среда в големите населени места пречи и доколко помага за това?
Активният начин на живот подобрява общото състояние на организма, чрез балансирането на кръвоносната система и оросяването на тъканите, регулирането на хормоните и матаболитните процеси, стабилизирането на функциите на нервната система и укрепването на опорно двигателния апарат. Когато този активен начин на живот се води в замърсена среда нещата изглеждат различно, защото ние се превръщаме в един своеобразен филтър на всичките тези субстанции, които се „реят” във въздуха. Тогава, разбира се, не е удачно да се спортува навън. А ограничаването на свободата на движение и затваряне води до логичните негативи.
Според Вас, какви практики в организирането на градската среда, биха били полезни за редуциране на стреса и оттам за намаляване на психичните разстройства? Например, дали зелената градска среда и паркови пространства в бизнес районите, биха оказали благотворно влияние върху психиката на работещите?
Средата „оформя” човешкото поведение. Индивидуалните човешки характеристики и тези на средата създават граници, в които можем или не можем да мислим и действаме по определени начини. Очевидно в този дизайн най-важна роля имат тези, които се занимават с градоустройство. Те вероятно трябва да се фокусират над няколко фактора. Първият е свързан с активните пространства, като парковите фитнеси, лесния достъп до градски транспорт и инфраструктура, която стимулира ходенето и колоезденето. След това са защитените и про-социални пространства, които да са стратегически позиционирани и защитени от звуково и въздушно замърсяване от трафика. Не на последно място са характеристиките на природата, в това число зелените пространства. Те дават възможност за позитивни психични преживявания и физическа активност. Хората които поне веднъж седмично спортуват в естествена среда имат два пъти по-малък риск от влошаване на психичното здраве, в сравнение с тези които нямат тази възможност. Сините пространства (естествените водни източници) имат същия позитивен ефект върху психичното здраве.
Какви са добрите примери, които бихте посочили за разрешаване/дискутиране на проблема?
Решението е в превенцията. Информирането трябва да започва от ранна възраст в училищата и да продължава чрез социални, трудови, медицински, медийни и други кампании. Превенцията излиза в пъти по-евтино от активните грижи за вече увредения организъм.
Кое е най-сериозното препятствие, пред което се изправяте?
Невежеството.
Какви са Вашите лични препоръки към хората?
Бих препоръчал на хората да се информират по-често за средата, която ги обкръжава. Психичното здраве не е изолирана функция, а е скачено с цялото ни разбиране и взаимодействие със средата. Уважението към природата и поемането на лична отговорност към нея и към тялото, което ни е дала води до чувство на смисъл и интегритет, води до свързаност и възможност за изграждане на здрав Аз. Другата страна на монетата е отчаянието и разпада. С прости думи, обичай и уважавай близките, живей активно, общувай и споделяй, намали рисковите фактори и следи здравето си, много преди да те е заболяло нещо.
Интервю - Валерия Душкова.
Източници:
На 17 юни, 2022 г., се проведе първият семинар на сдружение „Въздух за здраве“, на който заедно с експерти в областта на здравеопазването повдигнахме димната завеса над чистия въздух в България. В буквален смисъл, този воал от години застрашава здравето и начина ни на живот. Проблемът е наболял дотолкова, че реформи и нови ефективни мерки, са повече от задължителни.
Влошаващото се замърсяване, наред с отравянето на въздуха с олово и други опасни вещества, води до приблизително 9 милиона смъртни случаи годишно в световен мащаб, спрямо изследвания цитирани по време на събитието. Според същите данни, България е на едно от първите места по този показател, а статистиката поставя лошото качество на въздуха до тютюнопушенето, като индикатор за смъртност.
В рамките на един ден, бяха дискутирани посоките за изменение на настоящите стандарти за качеството на въздуха на Европейския съюз, с препоръчителните научно-обосновани норми на Световната здравна организация.
Форума откри д-р Александър Симидчиев, специалист по белодробни болести и председател на сдружението „Въздух за здраве“. Той напомни на присъстващите, че бъдещето на България е на децата и ние сме длъжни да им завещаем по-здрава и чиста среда за живеене. Той допълни още, че мисията на Лекарската мрежа към сдружението, е да създава посланици в посока по-добра информираност и разпознаване на проблема като алармиращ.
Темата за качеството на въздуха и климатичните промени е изключително важна, но все още не се припознава сериозно от институциите. На практика липсват действия, основани на доказателства, добави още д-р Симидчиев, при все, че планът за възстановяване и устойчивост е добре финансиран (с 1 милиард лева годишно).
Наглед малките неща имат най-голям ефект, или образно казано - 100 г превенция е по-добра от 10 кг лечение, обобщи пулмологът.
Последва презентация на Национална пациентска организация, от която последваха изводите, че атмосферното влияние има пряка връзка с психичното състояние на хората, не само с физическото, но контролът на замърсяването привлича незначително внимание на официалните програми за подпомагане.
Относно новите стандарти на СЗО за качество на въздуха, активно участие в дискусията взеха и представители на сдружение „Велоеволюция“.
Те излязоха с апела – „Велосипед за всеки случай!“, защото велосипедът е част от решението за намаляване на смъртоносните газове в градовете. Лекарите са единодушни, че повече опции за активно придвижване, са част от начинът да сме здрави и въздухът да е по-чист. Участниците задаваха въпроси, свързани с това дали е опасно да се кара велосипед в града, защо подобренията от страна на институциите са толкова мудни и какво е необходимо институциите да вземат правилните решения за чист въздух, при всички внесени доказателства по темата.
От „Велоеволюция“ коментираха, че опитът им с велошествия не дава желания резултат, а общините практически отказват да спазват наредбата за велосипедната инфраструктура. В заключение на изложеното от „Велоеволюция“ стана ясно, че ако страната ни продължава да бъде неактивна по въпроса, започва да губи освен граждани, така и финансови средства.
Как хората могат да допринесат за задвижване на институциите, обясни адвокат Димо Господинов, ищец в първия колективен иск срещу Столична община. Във видео интервю, той даде примери от практиката си, с които разясни, как като група можем да изискваме от общините ефективни действия по проблемите със замърсяването. Наш граждански дълг е, да настояваме за конкретни мерки, които да облекчат състоянието на въздуха в най-активните дни и зимните месеци. Чухме и практични съвети, как да защитим публичните си права и интереси, подавайки групов или индивидуален иск.
За пореден път се подчерта, че пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места, са многократно надвишени (най-вече на база измерванията на фините прахови частици). Адв. Господинов отбеляза, че проблемът за чистотата на въздуха е не само по отношение на работата на българските общини, но и на европейските, тоест, проблемът е наистина мащабен.
Към днешна дата, България е в почти постоянно нарушение на европейското законодателство за качеството на въздуха, насочено към опазване здравето на населението и трябва да е ясно, че страната вече беше подведена под съдебна отговорност.
В края на своето представяне, адв. Господинов отбеляза, че на европейско ниво има средства за защита на гражданите и това е напълно реална практика в чужбина.
У нас, през 2017 г. Столична община е осъдена, следствие на подаден колективен иск, заради недопустимите нива на замърсяване на въздуха.
Втората част на семинара продължи с участие на доц. д-р Михаил Околийски, управляващ офиса на Световната здравна организация в страната. Той акцентира върху новите препоръки на СЗО, като наблегна, че те са инструмент в ръцете на вземащите решения, посредством който би могло да се регулират законодателството и политиките по цял свят, но най-вече в България.
От доклад на д-р Околийски се препотвърди, че нашата здравна система не е ефективна и, че цитираните около 60 хил. смъртни случаи, по време на пандемията от Ковид-19, до голяма степен зависят от лошото качество на въздуха тук. Това е така, тъй като замърсяването е свързано с по-мащабно протичане на вирусните епидемии и замърсителите улесняват разпространението на вирусите, намаляват имунния отговор на организма и влияят на тежестта на протичането на инфекциозните заболявания.
И още, замърсяването на въздуха се определя като рисков фактор за незаразни хронични заболявания - сърдечносъдови, мозъчносъдови, рак, хронични респираторни заболявания, диабет и др. Колкото по-висока е експозицията на замърсяване, толкова по-голямо е въздействието върху здравето.
Според данни на СЗО от 2019 г., в страната е регистрирана статистика за преждевременна смърт, многократно надвишаваща същите, измерени в западните държави. Това отново набляга на критичността на ситуацията в България, подчерта доц. Околийски.
Понастоящем, у нас е недостатък, че здравните реформи не стъпват на научни резултати и промените не се въвеждат навреме. Измененията в законодателството за подобряване състоянието на въздуха, които всички очакваме, не се въвеждат ефективно, нивото на информираност на обществото за проблема е ниско и липсва така належащият мониторинг.
Като заключение, доц. Околийски сподели, че пандемията от Ковид-19 успя да снижи атмосферното замърсяване в рамките на една година, което политиките на ЕК не успяха за предходните осем. В началото на 2022 г. темета беше поставена на законодателно ниво пред ЕК.
В последвалото изложение на експерта от Европейската комисия Лусия Бернал, стана ясно, че основното изискване към България, е да се следват въведените стандарти, основани на препоръките на СЗО. Политическите послания са в подкрепа засилване мониторинга на въздуха, както и насърчаване взаимодействието с организации извън управлението.
В продължение на казаното, експертът от ЕК изложи данни онлайн, които ясно онагледиха, че приблизително 97 % от българите са подложени на наднормени средногодишни нива на фини прахови частици и на високи концентрации на азотен диоксид (NO₂), и серен диоксид (SO₂). Измерванията показват, че гражданите в страната дишат въздух, който СЗО определя като вреден за здравето.
В крайния панел на семинара се проведоха уъркшоп и дискусии по групи. Участниците в Група 1, обсъдиха предложения на тема „Активни политики на МЗ“. Според тях, за мнозинството от хора общественото здраве е нещо абстрактно и се изчерпва с понятието за болнично лечение. Липсва връзката с индивидуалното здраве. Активните политики в тази посока биха могли да включват повече комуникации с обществеността, както и насърчаване на медицинските работници да бъдат естествени посланици на здравословния начин на живот; създаване на стабилни връзки между бизнеса и здравното осигуряване; подпомагане и насърчаване на обществото към спортни активности, чрез предплатени карти за спорт и прочее.
Обърнато бе внимание и на здравето, като фокус в устойчивото развитие – линейки с електрическо захранване, повече зарядни станции за електромобили и др. Главна точка в дебата бяха акцизите върху тютюн и алкохол, в които е заложен процент, който да се ползва за превенция на здравето. Важно е тази информация да бъде комуникирана по подходящ начин, който разяснява връзката между замърсения кислород и двете най-разпространени зависимости сред обществото, и лекарите като пионери на доброто здраве, са в основата на тази функция.
Потребността от изготвянето на магистърска програма „Здраве и околна среда“, както и сертификационна програма в областта, са належащи промени в общата работа между Министерство на здравеопазването и Министерство на образованието, заключиха участниците в групата.
В Група 2 се дискутираха - „Активни политики на регионално ниво“, част от които са въведената от началото на 2022 г. „Зона 30“, и програмата за „Зони с ниски емисии“. Добрата новина е, че резултатите са вече забележими, при надежден мониторинг.
Имаше още много предложения за зелени политики, като - гореща телефонна линия за сигнали от граждани; увеличаване на уличното озеленяване; увеличаване на градския транспорт, вело и пешеходното движение; също така - политики за паркиране, насърчаване на споделеното пътуване и въвеждането на такса „Задръстване“; интегриране на социални политики по отношение управлението на твърди и битови горива; преосмисляне на стимули за закупуване на електрически автомобили и още, и още идеи за по-добро състояние на въздуха в страната.
Група 3 разгледа възможностите за - „Гражданското участие в политиките за чист въздух – как да увеличим влиянието и ефективността“. На първо място бе отбелязана нуждата от базова осведоменост на гражданите, с цел формиране на колективна гражданска позиция. Разширяване на добрите локалните подходи към национални; контакт с властимащите на местно и национално ниво; популяризиране на Лекарската мрежа по региони.
С други думи, стана ясно, че в разпространението на политики за здраве, главна роля има комуникацията и в частност, целенасочен ПР по въпроса.
При финално отворилата се дискусия, организирана от сдружение „Въздух за здраве“, участниците стигнаха до заключението, че са необходими повече здравници, наместо болници, или заведения, които тенденциозно се ангажират с промоция и профилактика на здравето.
Обяснени бяха и конкретните стъпки, които предстоят за препоръки към Министерство на здравеопазването, на кръгла маса с Комисията по здравеопазване в Народното събрание. Също така, подготовката по организацията на второ събитие с българските евродепутати и Министъра на здравеопазването и Министъра на околната среда и водите, вече е в ход.
---
Замърсяването на въздуха има най-различни лица, които трябва да бъдат разучавани.
Това е и една от мисиите на „Въздух за здраве“.
Автор: Валерия Душкова
На 13 април 2022 г. в гр. Перник се поведе първото събитие наживо на лекарската мрежа.
Домакин на срещата беше д-р Веселина Никифорова, общопрактикуващ лекар в града. Лекари лектори от мрежата бяха педиатърът доц. д-р Рада Маркова, алергологът д-р Виолина Филипова, д-р Димитър Кехайов - УНГ и отоневролог. Те говриха за значението на качеството на въздуха за здравето на децата и белодробното здраве, връзката на мръсния въздух с алергиите и др. Екологът Зорница Стратиева запозна публиката с възможностите за устойчиво развитие на града и как можем да допринесем за това средата, в която живеем, да е по-чиста и здравословна.
На събитието присъстваха районни кметове на Перник и ромските здравни медиатори от района.
Интересът към събитието от пациенти, родители и граждани на града беше много висок.
Благодарни сме!
Неопровержимо е твърдението, че пред въздуха всички сме равни. Безценните за
живите същества атоми кислород, са незаменими. Всеки жив организъм се нуждае от
въздух, за да съществува. Да, това е всеизвестен факт, но доколко „живи“ сме и какво
качество на живот бихме поддържали, ако не се погрижим за двигателя на битието -
нашата атмосфера? Този въпрос отдавна не е риторичен и все повече хора и
институции са ангажират с него.
Разбира се, стриктното следене на редица показатели, не е достатъчно за целите,
които екипът ни си е поставил. Очаквано, сдружение „Въздух за здраве“ насочи
вниманието си към лекарите и експертите в областта на здравеопазването, защото
вярваме, че благодарение на тяхната компетентност, ще успеем да проведем открит и
директен диалог по темата с широк кръг от обществото.
В рамките само на една година, безрезервно към нас се присъединиха множество
здравни специалисти и медицински работници. Благодарни сме им убедени, че
заедно с тях се грижим за информираността на хората за реалната заплаха за здравето
им вследствие замърсената среда, и в частност качеството на въздуха в страната.
Горди сме да съобщим, че лекарската мрежа към сдружението се разширява буквално
всеки ден. Повечето от сътрудниците ни са свързани пряко с щетите, които отежнената
атмосфера нанася върху най-незащитените пациенти – новородените бебета и децата,
бременните жени, и хората с хронични заболявания. Но тъй като лошите влияния на
въздуха върху всеки от нас са категорични, подкрепа ни оказват лекари от различни
области на медицината - невролози, ендокринолози, общопрактикуващи лекари и
много други.
По време на световната пандемия от Covid-19 разговорите за здравния статус на хората
в замърсената среда на големите градове се подновиха с нова сила. Печалното първо
място, като вредно въздействие върху благосъстоянието на човека, е отредено
безапелационно на атмосферното замърсяване, което, за съжаление, отдавна не е
новина.
Ограниченият начин на живот през 2020-та, както и намаленото промишлено
производство и трафик, се отрази благоприятно на състоянието на въздуха
повсеместно, но постепенно светът отново се връща към познатия ритъм и активното
замърсяване на околната среда. Един от най-тревожните показатели в градовете
остава повишаването на фините прахови частици (ФПЧ), които макар невидими с
просто око, нанасят непоправими вреди върху качеството на живот на всеки от нас.
София е столицата с най-мръсен въздух в Европейски съюз, според изследването
проведено през 2021 г. и публикувано в началото на 2022 г. Останалите градове в
страната не са в по-благоприятно положение, тъй като завишените ФПЧ са в пъти над
допустимата норма.
Невъзможно е да останем безучастни пред тази статистика и затова увличайки в
дебата за чист въздух все повече и повече медицински специалисти, целим
повишаване на общественото здраве, чрез непрестанен диалог, превенция и
изграждане на устойчив икономически план.
Желанието ни е заедно с лекарската мрежа „Въздух за здраве“, макар с малки стъпки,
скоро да доведем до качествено изменение в полза на благосъстоянието на хората
дългосрочно. Вярваме, че здравните последствия от замърсяването на въздуха са
предотвратими.
На 21.10.2021 г. се проведе онлайн Студентски форум по проблемите на качеството на въздуха и неговото влияние върху здравето. Събитието бе организирано от Лекарска мрежа „Въздух за здраве“ в партньорство с Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Ц. Воденичаров“, Медицински колеж „Й. Филаретова“ и Студентски съвет при Медицински университет – София. Целта бе в среща с лекари-експерти от различни области на медицината и общественото здраве да бъдат дискутирани здравните ефекти на замърсяването на въздуха и да се мотивират студентите за активно отношение и участие в дейности за подобряване на качеството на въздуха.
Във форума участваха лекари-експерти, студенти и преподаватели от различни звена на Медицински университет – София. Панелът от експерти включваше пулмологът д-р Александър Симидчиев – председател на Сдружение „Въздух за здраве“, проф. д-р Цекомир Воденичаров – един от водещите специалисти по обществено здраве и здравен мениджмънт в страната, основател и патрон на Факултета по обществено здраве при МУ-София, д-р Веселина Никифорова – общопрактикуващ лекар, д-р Михаил Михайлов – дерматолог. Модератор на срещата беше проф. д-р Анжелика Велкова - експерт по социална медицина и обществено здраве.
„Замърсяването на въздуха е четвъртият по важност рисков фактор за глобалната човешка популация и водещ екологичен фактор за здравето на населението в Европа. Лошото качество на въздуха е свързано с повишена заболеваемост, с дългосрочни ефекти върху здравето и с преждевременна смъртност. Множество научни проучвания доказват връзката на замърсяването на въздуха с белодробните заболявания, сърдечно-съдовите заболявания, метаболитните заболявания, диабет тип 2 и с редица карциноми. Загубите за обществото са много сериозни и проблемът се очертава като едно от водещите обществено-здравни предизвикателства за цялата глобална общност, но за съжаление, остава подценен в рамките на нашата страна“, каза проф. Велкова при откриването на срещата. Тя добави, че има необходимост от общи действия на професионалистите, гражданите и политиците за постигане на по-здрава жизнена среда и за по-добро индивидуално и обществено здраве.
Д-р Симидчиев запозна участниците с целите и дейността на Лекарската мрежа и направи презентация за здравните ефекти на замърсения въздух. Проф. Воденичаров постави темата за комплексните измерения на проблема за качеството на въздуха, особеностите на политиката и действията на гражданското общество за по-добро здраве чрез чист въздух. Д-р Никифорова представи клиничните си наблюдения за ефектите върху здравето на дълготрайното замърсяване на въздуха. Студентите като бъдещи лекари и здравни специалисти споделиха своето мнение относно възможностите за повишаване информираността на обществото по проблемите на замърсения въздух и здравето. Те дискутираха идеите си относно подобряването на детското здраве чрез информиране на родителите, преодоляване на битовото замърсяване на въздуха, промяна в енергийните източници в домовете и др. Бяха представени и мнения относно ограничаването на транспортното замърсяване на въздуха, на замърсяването от промишлени източници и електроцентрали. Студентите се обединиха около идеите за неделимостта на човешкото здраве от здравето на природата. Те посочват необходимостта съвременният човек да бъде екологичен гражданин, който осъзнава опазването и устойчивостта на околната среда като свое важно гражданско задължение и има знания и умения как да действа в името на здравето и живота.
Събитието може да бъде гледано на Фейсбук страницата на Сдружение „Въздух за здраве“.
Неотдавна се върнах от Конференцията на ООН за изменението на климата провела се в Катовице Полша (COP24). Това беше важна среща, която всички мислещи за бъдещето хора трябваше да могат да проследяват или да участват (лично или виртуално), тъй като темата ни засяга както засяга и децата ни, както и техните деца. Бях щастлив да бъда част от дeлегацията на HEAL и да бъда активен участник както в самата конференция, така и в съпътстващите я събития.
Преговарящи от 196 държави и Европейският съюз работеха в продължение на две седмици за климатичния пакет в Катовице, следвайки договореностите от Парижкото споразумение. Присъствието на много държавни глави, правителства и почти 100 министри на околната среда и на външните работи от цял свят направи конференцията уникално явление. Благодарение на консенсуса, който беше договорен от страните заради техния ангажимент, Катовице стана, след Киото и Париж, следващ важен жалон по пътя към устойчива глобална политика в областта на климата.
Многото срещи по време на събитието разшириха разбирането ми за взаимодействието между замърсяването, климата, здравето и устойчивото развитие.
Конференцията провела се от 2-14 декември 2018 започна тази година с основен научен доклад, който проектира темповете с които света достига нивата на опасно затопляне още през 2030 г. - по-малко от десетина години от днес. Докладът беше подробно коментиран от Dr. Diarmid Campbell-Lendrum от СЗО.
В края на първата седмица Нова Зеландия излезе с декларация за отбранителната си политика, според която изменението на климата е най-значителната заплаха за сигурността на страната.
По време на срещата имах много възможности за срещи, които включваха дискусии с колеги като проф.Tadeusz Zielonka - колега-пулмолог от Полското дихателно дружество и член на делегацията на HEAL, който от дълги години е ангажиран с изследвания и дейности в областта на замърсяването на въздуха в Полша. Ние си обещахме да продължим след COP24 изследователски проекти между нашите съответни организации.
 | Слушайки колеги като проф. Wiesław Banyś от ProSilezia (в същата стая, където портретът му украсява стената на лекционната зала) разшири хоризонтите и даде възможност за работа в мрежа, която ще даде плодове през идните месеци |
Бавно, но сигурно, светът изглежда се събужда в новата реалност свързана с необходимостта от устойчиво бъдеще.
Фантастични дискусии се случиха и при страничните събития на COP24, две от които заслужават специално споменаване. Семинарът „Здравословни и климатични промени - ролята на полския здравен сектор“ и Световният алианс за климата и здравето - „срещата на върха за климата и здравето 2018“ - на 8 декември в университета в Силезия.
Срещата на върха по въпросите на климата и здравето беше председателствана от Джени Милър - изпълнителен директор на GCHA
Vijoleta Gordeljevic координатор по въпросите на здравето и изменението на климата в HEAL и проф.Susana Mónica Marinho Paixão от Университета в Коимбра и новоизбран президент на IFEH също бяха важни участници и презентатори в събитието.
Българският принос към горепосоченото събитие беше излъчван на живо от нашата FB страница.
И накрая кратко обобщение след това резюме на нашето участие в COP24 …
Нашето общество изглежда твърдо решено да унищожи утрешния си ден, като се придържа към вчерашните си навици. В тази ситуация основните лидери тези дни, които като че ли допринасят по-ефективно по темата за изменението на климата, са религиозни водачи, духовни учители и повече философски настроени личности, които знаят, че нищо особено не може да се случи със света около нас, докато нещо не се случи вътре в нас,при това да е извън парите и властта, като стремежа е да се постигне глобална хармония и световен мир. Видях много такива хора, които се бяха събрали в Катовице тази година.
И накрая, успешно кацане у дома 🙂
