Благодарни сме!
Неопровержимо е твърдението, че пред въздуха всички сме равни. Безценните за
живите същества атоми кислород, са незаменими. Всеки жив организъм се нуждае от
въздух, за да съществува. Да, това е всеизвестен факт, но доколко „живи“ сме и какво
качество на живот бихме поддържали, ако не се погрижим за двигателя на битието -
нашата атмосфера? Този въпрос отдавна не е риторичен и все повече хора и
институции са ангажират с него.
Разбира се, стриктното следене на редица показатели, не е достатъчно за целите,
които екипът ни си е поставил. Очаквано, сдружение „Въздух за здраве“ насочи
вниманието си към лекарите и експертите в областта на здравеопазването, защото
вярваме, че благодарение на тяхната компетентност, ще успеем да проведем открит и
директен диалог по темата с широк кръг от обществото.
В рамките само на една година, безрезервно към нас се присъединиха множество
здравни специалисти и медицински работници. Благодарни сме им убедени, че
заедно с тях се грижим за информираността на хората за реалната заплаха за здравето
им вследствие замърсената среда, и в частност качеството на въздуха в страната.
Горди сме да съобщим, че лекарската мрежа към сдружението се разширява буквално
всеки ден. Повечето от сътрудниците ни са свързани пряко с щетите, които отежнената
атмосфера нанася върху най-незащитените пациенти – новородените бебета и децата,
бременните жени, и хората с хронични заболявания. Но тъй като лошите влияния на
въздуха върху всеки от нас са категорични, подкрепа ни оказват лекари от различни
области на медицината - невролози, ендокринолози, общопрактикуващи лекари и
много други.
По време на световната пандемия от Covid-19 разговорите за здравния статус на хората
в замърсената среда на големите градове се подновиха с нова сила. Печалното първо
място, като вредно въздействие върху благосъстоянието на човека, е отредено
безапелационно на атмосферното замърсяване, което, за съжаление, отдавна не е
новина.
Ограниченият начин на живот през 2020-та, както и намаленото промишлено
производство и трафик, се отрази благоприятно на състоянието на въздуха
повсеместно, но постепенно светът отново се връща към познатия ритъм и активното
замърсяване на околната среда. Един от най-тревожните показатели в градовете
остава повишаването на фините прахови частици (ФПЧ), които макар невидими с
просто око, нанасят непоправими вреди върху качеството на живот на всеки от нас.
София е столицата с най-мръсен въздух в Европейски съюз, според изследването
проведено през 2021 г. и публикувано в началото на 2022 г. Останалите градове в
страната не са в по-благоприятно положение, тъй като завишените ФПЧ са в пъти над
допустимата норма.
Невъзможно е да останем безучастни пред тази статистика и затова увличайки в
дебата за чист въздух все повече и повече медицински специалисти, целим
повишаване на общественото здраве, чрез непрестанен диалог, превенция и
изграждане на устойчив икономически план.
Желанието ни е заедно с лекарската мрежа „Въздух за здраве“, макар с малки стъпки,
скоро да доведем до качествено изменение в полза на благосъстоянието на хората
дългосрочно. Вярваме, че здравните последствия от замърсяването на въздуха са
предотвратими.
На 21.10.2021 г. се проведе онлайн Студентски форум по проблемите на качеството на въздуха и неговото влияние върху здравето. Събитието бе организирано от Лекарска мрежа „Въздух за здраве“ в партньорство с Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Ц. Воденичаров“, Медицински колеж „Й. Филаретова“ и Студентски съвет при Медицински университет – София. Целта бе в среща с лекари-експерти от различни области на медицината и общественото здраве да бъдат дискутирани здравните ефекти на замърсяването на въздуха и да се мотивират студентите за активно отношение и участие в дейности за подобряване на качеството на въздуха.
Във форума участваха лекари-експерти, студенти и преподаватели от различни звена на Медицински университет – София. Панелът от експерти включваше пулмологът д-р Александър Симидчиев – председател на Сдружение „Въздух за здраве“, проф. д-р Цекомир Воденичаров – един от водещите специалисти по обществено здраве и здравен мениджмънт в страната, основател и патрон на Факултета по обществено здраве при МУ-София, д-р Веселина Никифорова – общопрактикуващ лекар, д-р Михаил Михайлов – дерматолог. Модератор на срещата беше проф. д-р Анжелика Велкова - експерт по социална медицина и обществено здраве.
„Замърсяването на въздуха е четвъртият по важност рисков фактор за глобалната човешка популация и водещ екологичен фактор за здравето на населението в Европа. Лошото качество на въздуха е свързано с повишена заболеваемост, с дългосрочни ефекти върху здравето и с преждевременна смъртност. Множество научни проучвания доказват връзката на замърсяването на въздуха с белодробните заболявания, сърдечно-съдовите заболявания, метаболитните заболявания, диабет тип 2 и с редица карциноми. Загубите за обществото са много сериозни и проблемът се очертава като едно от водещите обществено-здравни предизвикателства за цялата глобална общност, но за съжаление, остава подценен в рамките на нашата страна“, каза проф. Велкова при откриването на срещата. Тя добави, че има необходимост от общи действия на професионалистите, гражданите и политиците за постигане на по-здрава жизнена среда и за по-добро индивидуално и обществено здраве.
Д-р Симидчиев запозна участниците с целите и дейността на Лекарската мрежа и направи презентация за здравните ефекти на замърсения въздух. Проф. Воденичаров постави темата за комплексните измерения на проблема за качеството на въздуха, особеностите на политиката и действията на гражданското общество за по-добро здраве чрез чист въздух. Д-р Никифорова представи клиничните си наблюдения за ефектите върху здравето на дълготрайното замърсяване на въздуха. Студентите като бъдещи лекари и здравни специалисти споделиха своето мнение относно възможностите за повишаване информираността на обществото по проблемите на замърсения въздух и здравето. Те дискутираха идеите си относно подобряването на детското здраве чрез информиране на родителите, преодоляване на битовото замърсяване на въздуха, промяна в енергийните източници в домовете и др. Бяха представени и мнения относно ограничаването на транспортното замърсяване на въздуха, на замърсяването от промишлени източници и електроцентрали. Студентите се обединиха около идеите за неделимостта на човешкото здраве от здравето на природата. Те посочват необходимостта съвременният човек да бъде екологичен гражданин, който осъзнава опазването и устойчивостта на околната среда като свое важно гражданско задължение и има знания и умения как да действа в името на здравето и живота.
Събитието може да бъде гледано на Фейсбук страницата на Сдружение „Въздух за здраве“.
Неотдавна се върнах от Конференцията на ООН за изменението на климата провела се в Катовице Полша (COP24). Това беше важна среща, която всички мислещи за бъдещето хора трябваше да могат да проследяват или да участват (лично или виртуално), тъй като темата ни засяга както засяга и децата ни, както и техните деца. Бях щастлив да бъда част от дeлегацията на HEAL и да бъда активен участник както в самата конференция, така и в съпътстващите я събития.
Преговарящи от 196 държави и Европейският съюз работеха в продължение на две седмици за климатичния пакет в Катовице, следвайки договореностите от Парижкото споразумение. Присъствието на много държавни глави, правителства и почти 100 министри на околната среда и на външните работи от цял свят направи конференцията уникално явление. Благодарение на консенсуса, който беше договорен от страните заради техния ангажимент, Катовице стана, след Киото и Париж, следващ важен жалон по пътя към устойчива глобална политика в областта на климата.
Многото срещи по време на събитието разшириха разбирането ми за взаимодействието между замърсяването, климата, здравето и устойчивото развитие.
Конференцията провела се от 2-14 декември 2018 започна тази година с основен научен доклад, който проектира темповете с които света достига нивата на опасно затопляне още през 2030 г. - по-малко от десетина години от днес. Докладът беше подробно коментиран от Dr. Diarmid Campbell-Lendrum от СЗО.
В края на първата седмица Нова Зеландия излезе с декларация за отбранителната си политика, според която изменението на климата е най-значителната заплаха за сигурността на страната.
По време на срещата имах много възможности за срещи, които включваха дискусии с колеги като проф.Tadeusz Zielonka - колега-пулмолог от Полското дихателно дружество и член на делегацията на HEAL, който от дълги години е ангажиран с изследвания и дейности в областта на замърсяването на въздуха в Полша. Ние си обещахме да продължим след COP24 изследователски проекти между нашите съответни организации.
 | Слушайки колеги като проф. Wiesław Banyś от ProSilezia (в същата стая, където портретът му украсява стената на лекционната зала) разшири хоризонтите и даде възможност за работа в мрежа, която ще даде плодове през идните месеци |
Бавно, но сигурно, светът изглежда се събужда в новата реалност свързана с необходимостта от устойчиво бъдеще.
Фантастични дискусии се случиха и при страничните събития на COP24, две от които заслужават специално споменаване. Семинарът „Здравословни и климатични промени - ролята на полския здравен сектор“ и Световният алианс за климата и здравето - „срещата на върха за климата и здравето 2018“ - на 8 декември в университета в Силезия.
Срещата на върха по въпросите на климата и здравето беше председателствана от Джени Милър - изпълнителен директор на GCHA
Vijoleta Gordeljevic координатор по въпросите на здравето и изменението на климата в HEAL и проф.Susana Mónica Marinho Paixão от Университета в Коимбра и новоизбран президент на IFEH също бяха важни участници и презентатори в събитието.
Българският принос към горепосоченото събитие беше излъчван на живо от нашата FB страница.
И накрая кратко обобщение след това резюме на нашето участие в COP24 …
Нашето общество изглежда твърдо решено да унищожи утрешния си ден, като се придържа към вчерашните си навици. В тази ситуация основните лидери тези дни, които като че ли допринасят по-ефективно по темата за изменението на климата, са религиозни водачи, духовни учители и повече философски настроени личности, които знаят, че нищо особено не може да се случи със света около нас, докато нещо не се случи вътре в нас,при това да е извън парите и властта, като стремежа е да се постигне глобална хармония и световен мир. Видях много такива хора, които се бяха събрали в Катовице тази година.
И накрая, успешно кацане у дома 🙂
Кризата с въздушното замърсяване, причинена от манипулирането на правилата за емисиите на автомобилостроителите, не остави на градовете никакъв избор освен да започнат забрани на автомобили на дизелово гориво: Париж, Мадрид, Осло, Амстердам, Атина и Рим са сред тези, които планират
подобни забрани. Това води до тенденция към освобождаване от дизеловите коли в тези страни.
Само за миналата година България внесе над 100 000 автомобила втора ръка от страните от ЕС-28, над една трета от които са със силно замърсяващи дизелови двигатели (таблицата по-горе)
Потокът от евтини, неотремонтирани, употребявани дизелови двигатели просто ще измести проблема със замърсяването на въздуха на изток, а нерешаването му, задълбочава съществуващия в източна Европа проблем с качеството на въздуха.
Има очевАдна необходимост от съвместни европейски мерки, за да се избегне дъмпинг на замърсяващи дизелови автомобили в страните от Източна и Централна Европа. Това противоречи на принципа на единния пазар и духа на неговите продуктови правила - всички граждани на ЕС имат еднакво право на чист въздух. Потокът от стари замърсяващи дизелови двигатели трябва да бъде ограничен по начин, който защитава околната среда и общественото здраве и е съобразен с правилата на единния пазар.
Дейтънското споразумение стана на 22 години. То целеше ера на мир за Босна и Херцеговина.
Повече от всякога обаче, в света вилнее друг убиец, отговорен за повече животи, отколкото всяка война - замърсяването на въздуха.
Електроенергията, произведена от въглища, може да бъде евтина в краткосрочен план. Електричеството дори се изнася в съседни страни.
Но каква е цената на здравето и околната среда?
Вижте статията публикувана от ООН по темата, и помнете, че Босня и Херцеговина е единствената държава в Европа, която изпреварва България по смъртност дължаща се на въздушно замърсяване.
Скъпи приятели и съмишленици, ако планирате да се разходите до южната ни съседка по празниците, имайте предвид, че те - гърците са по-загрижени за чистотата на въздуха в столицата си, поради което въвеждат разумни ограничения. Ако Вие или Ваши познати ще пътувате натам, споделете този постинг за да няма неприятни изненади.