Във връзка с проекта на Концептуална рамка за дейностите по промоция, превенция и профилактика в училищното образование внесохме становище с конкретно предложение – темата за качеството на атмосферния въздух и неговото въздействие върху здравето да бъде системно и възрастово съобразено включена в здравното образование.

Замърсяването на въздуха не е абстрактен екологичен проблем – то е доказан рисков фактор за респираторни, сърдечносъдови и редица други заболявания, включително при деца. Въпреки това липсва цялостен и последователен подход към темата в училище. Нашето предложение цели да промени това чрез поетапен модел – от осъзнаване и изграждане на здравни навици в началните класове, през разбиране на връзката между поведение и среда в прогимназиалния етап, до анализ на данни, политики и гражданска ангажираност в гимназията.

В становището си подчертаваме, че темата за въздуха има интегративен и мултидисциплинарен характер – тя обединява здраве, екология, градска среда, транспорт, публични политики и гражданско участие. Именно затова учениците следва да бъдат запознати както с научните механизми на въздействие върху организма, така и с ролята на институциите, местната власт, здравните и екологичните структури, както и с възможностите за гражданска наука и активно участие.

Предложената рамка има препоръчителен характер и допуска гъвкаво и поетапно прилагане. Дори частичното включване на темата би допринесло за повишаване на здравната грамотност и за формиране на поколение, което разбира връзката между средата и здравето и е готово да участва отговорно в обществените процеси.

Запознайте се със становището тук.

Сдружение „Въздух за здраве“ внесе официално становище по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове по проекта на Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести (ХНБ) за периода 2026–2030. Документът представя експертната позиция на организацията и нейната лекарска мрежа от над 50 специалисти от цялата страна.

Защо въздухът трябва да бъде част от политиките за превенция

В становището ние настояваме замърсяването на атмосферния въздух да бъде включено изрично като значим и модифицируем рисков фактор за развитието и прогресията на хроничните незаразни заболявания – наред с артериалната хипертония, тютюнопушенето, ниската физическа активност и нездравословното хранене.

В момента проектът на програмата разглежда въздушното замърсяване основно във връзка с хроничната обструктивна белодробна болест и рака на белия дроб. Международните научни оценки обаче показват, че то е сред водещите рискови фактори и заисхемична болест на сърцето и мозъчен инсулт, захарен диабет тип 2 и други метаболитни и сърдечносъдови заболявания.

По данни от доклада State of Global Air 2024 над 11 000 смъртни случая годишно в България се свързват с експозиция на замърсен въздух, а ФПЧ₂.₅ е водещият рисков фактор за смъртност в страната.

Социално-икономическата цена на мръсния въздух

В становището се подчертава и икономическото измерение на проблема. Според оценки на Световната банка замърсяването на въздуха струва на България между 13% и 19% от БВП годишно (26,6 – 38,9 млрд. лева), основно поради преждевременна смъртност, намалена работоспособност, отсъствия от работа и разходи за лечение.

Нездравословната градска среда като рисков фактор

Друга ключова група предложения е свързана с включването на „нездравословната градска жизнена среда“ като самостоятелен рисков фактор в програмата и в Плана за действие към нея.

Предлагеме създаването на отделна точка, която да отчита влиянието на атмосферното замърсяване и транспортния шум, презастрояването и липсата на зелени площи, неблагоприятните жилищни условия и ограниченията за активно придвижване, като фактори, които допринасят за повишен психосоциален стрес, нездравословни поведенчески модели и по-висок риск от сърдечносъдови, респираторни и метаболитни заболявания, особено сред социално уязвимите групи.

Предложение за нов модул в националното здравно изследване през 2026 г.

В становището е включено и предложение през 2026 г., при планираното Национално изследване на факторите на риска за здравето, да бъде добавена нова тематична глава, посветена на това как хората възприемат и преживяват замърсяването на въздуха.

Предлагаме изследването да обхване въпроси като:

Това ще позволи за първи път да се съберат системни данни не само за обективната експозиция, но и за субективното преживяване на екологичния риск.

Предложения с финансово и практическо покритие

Подчертаваме, че предложенията не са само концептуални. Те са придружени от:

1400 и 3000 преждевременни смъртни случая годишно в София, свързани със мръсния въздух

Стартира национален фотоконкурс с тема „Въздухът“, обявиха организаторите от лекарско сдружение „Въздух за здраве“, Нов български университет и Столична община на пресконференция в Клуба на фоторепортера днес. Целта на фотоконкурса е чрез силата на фотографията да се насочи вниманието към качеството на въздуха, който дишаме и неговото въздействие върху здравето. В конкурса могат да се включат както професионални, така и любители фотографи. Журито ще търси въздействащи снимки, които интерпретират темата за въздуха. Наградите са както парични (3000 лв.- 1500 лв. – 1000 лв.), така и предметни – карти за градския транспорт, участие в професионален уъркшоп „Фотографска работилница” на НБУ и др. Всички селектирани снимки ще станат част от изложба, експонирана през пролетта на 2026 г. в галерия на открито в София.

Повече за условията за участие можете да намерите на https://air4health.eu/fotokonkurs/.

На пресконференцията бяха представени за първи път резултатите от международно проучване засягащо стресовите фактори на градската среда в София и свързаните с тях неравенства и влияние върху човешкото здраве.  Изчисленията обхващат приблизителния брой случаи на заболявания и смъртност за една година (период 2018/2019 г.) в близо 5000 жилищни зони в София. Изследването показва, че излагането на средногодишни концентрации на замърсители над препоръчаните от СЗО стойности –5 μg/m³ за ФПЧ₂.₅ и 10 μg/m³ за NO₂ – е свързано с между 1400 и 3000 преждевременни смъртни случая годишно в София, каза доц. Ангел Джамов от медицинския университет в Пловдив. Това представлява 10–20% от общата смъртност, като приносът на ФПЧ₂.₅ (фини прахови частици) е по-значим. Замърсяването на въздуха е свързано и с около една пета от случаите на сърдечно-съдови, дихателни и онкологични  заболявания.

В софийските квартали със среден и висок социално-икономически статус се наблюдават по-неблагоприятни ефекти от азотен диоксид, а в  зоните със среден и нисък статус има по-силен ефект от фини прахови частици, каза доц. Ангел Буров от УАСГ, София. Най-засегнати са централните части на столицата, както и нейните североизточни и северозападни части.

За разлика от досегашните проучвания, изследването представено от доц. Ангел Джамбов и доц. Ангел Буров използва по-прецизни и пространствени данни, за да изчисли случаите на преждевременна смърт и заболеваемост и за да картографира тяхното разпределение на територията на София. Като други рискови фактори то е идентифицирало наднормения автомобилен шум; ефектът на градския топлинен остров през лятото и липсата на достатъчно зелени площи в радиус от 300 м от домовете на жителите. Инфографика на данните: https://air4health.eu/wp-content/uploads/2025/10/sofia-ubd-infographic_v3_bulgarian_a4-pages.pdf

30 от общо 100 точки е оценката за качеството на въздуха в България, сочат резултатите от анкета проведена от студентската медия NewBlog 4U на Нов български университет с помощта на платформата kazva.bg. В нея са участвали малко повече от 350 респонденти, попитани през юли и август на 2025 г. От отговорите става ясно, че 88% от хората смятат, че въздухът е силно замърсен. 56% изпитват силна тревожност от това, а 73% съобщават за здравословни проблеми, предизвикани от замърсяването. Респондентите сочат за отговорни държавата (76%) и общините (68%). Над 81%  от хората заявяват готовност да променят навиците си и отбелязват факта, че гражданската активност играе съществена роля.

Почти 90% от запитаните са убедени, че екстремните климатични явления са следствие на човешката дейност. Резултатите от анкетата представи д-р Евелина Андреева, директор „Стратегическо развитие“ РТЦ на НБУ и ръководител на студентската медия.  Младите хора са по-склонни да бъдат част от промяната, показват резултатите от запитването.

Цялата анкета и неин анализ можете да видите тук: https://newblog4u.bg/wp-content/uploads/2025/10/nbu-anketa-vazduh_.pdf

От 1 декември 2025 г. Столична община отново ще въведе нискоемисионната зона (НЕЗ) за автомобили в централната градска част, като тази година нейният обхват се разширява. Мярката обяви Надежда Бобчева, заместник-кмет по екология на Столична община. В т.нар. малък ринг движението ще бъде ограничено за автомобили от първа и втора екогрупа, а в големия ринг – за превозни средства с първа екогрупа. Целта е да се намали замърсяването на въздуха с азотни оксиди и фини прахови частици през зимните месеци, когато автомобилният трафик е по-интензивен, отбеляза Бобчева.

По време на пресконференцията тя отчете, че за втора поредна година качеството на атмосферния въздух в София отговаря на европейските и националните норми по показател фини прахови частици (ФПЧ10). Посочи, че постигнатите резултати потвърждават ефективността на приетите мерки, насочени към подобряване на качеството на живот в столицата. Бобчева подчерта, че освен ограниченията в транспорта, общината продължава с въвеждането на нискоемисионни зони за битово отопление и с програмата за безплатна подмяна на стари отоплителни уреди с по-екологични алтернативи. Паралелно се работи за разширяване на зелената система и подобряване на градската среда.

Продължава обновяването на градския транспорт с нови електрически, хибридни и газови превозни средства, каза още зам.-кметът по екология. Приоритет остава разширяването на метрото и изграждането на буферни паркинги по системата Park & Ride, както и развитието на велосипедната инфраструктура и зарядните станции за електромобили.

Председателят на сдружение „Въздух за здраве“  д-р Александър Симидчиев, подчерта че в борбата със замърсяването на въздуха е най-важно да се обединят силите на държавни и общински институции, НПО и научните среди.

В рамките на инициативата „Чист въздух за здрави деца“ се проведоха два обучителни семинара, посветени на влиянието на замърсяването на въздуха върху здравето на децата и на възможностите за подобряване на качеството на въздуха в и около училищата и детските градини. Събитията се организираха от Столична община в партньорство със сдружение „Въздух за здраве“, а Военна академия „Г. С. Раковски“ бе домакин. Целта на семинарите беше да подпомогнат учители, директори и здравни специалисти с практически знания и насоки за превенция на здравните рискове, свързани със замърсяването на атмосферния въздух.

Лектори в двете сесии бяха водещи специалисти в областта на медицината и общественото здраве – д-р Александър Симидчиев, проф. д-р Анжелика Велкова, проф. д-р Нина Янчева, доц. д-р Рада Маркова, доц. д-р Цветелина Тотомирова, д-р Александър Носиков и д-р Веселина Никифорова, които представиха ефектите на замърсителите върху различни органи и системи при децата.

Темите, разгледани по време на двата семинара, обхванаха широк спектър от аспекти на въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето на децата – от дихателни, сърдечно-съдови, ендокринни и неврологични ефекти до повишен риск от инфекции, алергии и хронични заболявания. Акцент бе поставен и върху ролята на училищната среда, мерките за намаляване на експозицията на замърсители, както и превантивните действия на родителите, педиатрите и учителите. Обсъдени бяха и политиките за по-чист въздух в градовете, необходимостта от междусекторно сътрудничество и насърчаването на активното участие на децата и младите хора в инициативи за опазване на околната среда.

По време на семинарите беше представено ръководство„Чист въздух за децата: Практическо ръководство за училища и детски градини“, разработено от лекарска мрежа „Въздух за здраве“ в подкрепа на образователните институции. Ръководството съдържа конкретни препоръки и практически решения за подобряване на качеството на въздуха в класните стаи, физкултурните салони и дворовете – местата, където децата прекарват голяма част от деня си. В него са включени насоки за оценка на източниците на замърсяване, ограничаване на експозицията при дни с висони нива на въздушно замърсяване, добри практики, както и идеи за въвличане на учениците в инициативи за по-чиста и здравословна среда.

На 8 и 9 ноември 2024 г. сдружение „Въздух за здраве“ и лекарската мрежа към него организираха семинар за журналисти, посветен на влиянието на замърсения въздух върху здравето. Събитието привлече вниманието на основните медии в страната и предостави задълбочен поглед върху разнообразните здравни аспекти на този проблем.

Семинарът предостави платформа за задълбочен анализ и обмен на знания между медицински експерти и журналисти. Събитието подчерта необходимостта от спешни и ефективни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха и защита на общественото здраве.

Д-р Александър Симидчиев, пулмолог и председател на сдружение „Въздух за здраве“, подчерта, че замърсяването на въздуха засяга всички органи и системи в човешкото тяло, водейки до повишена заболеваемост и смъртност. По данни, представени от него, ежегодно в България около 12 000 души умират поради мръсен въздух - оценка, която разкрива и по-широк мащаб на хронични заболявания, свързани със замърсяването. Д-р Симидчиев призова за изпреварваща национална политика, базирана на актуални данни и ефективно взаимодействие между здравните и екологичните институции, с цел предотвратяване на здравните последици.

Петър Живков, член на сдружение „Въздух за здраве“, представи анализ на данни от последните три години, събрани от измервателни станции на Столична община, ИАОС и гражданската инициатива AirBG. Той цитира проучване, според което замърсяването на въздуха води до икономически загуби за София в размер на 2,5 милиарда евро годишно. Тези загуби са резултат от повишена заболеваемост, преждевременна смъртност, намалена производителност на труда и дни в болничен. Основните източници на замърсяване са автомобилният трафик и битовото отопление с твърдо гориво. Географското разположение на София, с честите температурни инверсии, също допринася за задържане на замърсители. Петър Живков подчерта, че съществуващите измервателни станции не са достатъчни за обхващане на замърсяването в ключови райони и призова за допълнителни мерки за подобряване на качеството на въздуха.

Доц. д-р Цветелина Тотомирова представи научни данни, свързващи замърсяването на въздуха с развитието на затлъстяване, диабет тип 2, репродуктивни проблеми и нарушения във функцията на щитовидната жлеза. Тя подчерта връзката между високите нива на азотни оксиди, характерни за градската среда, и повишения риск от рак на гърдата. Допълнително, доц. Тотомирова обсъди влиянието на замърсители в затворени помещения като фталати и полихлорирани бифенили, които също допринасят за ендокринни смущения. Всичко това подчертава необходимостта от превантивни мерки и по-висока обществена информираност.

Доц. д-р Рада Маркова изтъкна, че децата са особено уязвими към въздушните замърсители заради по-високата дихателна честота и по-продължителната експозиция. Тя отбеляза, че децата, които живеят в райони с високи концентрации на прахови частици, имат по-ниска белодробна функция, което може да доведе до хронични заболявания като астма, бронхити и дори рак на белите дробове. Доц. Маркова призова за използване на пречистватели на въздуха, носене на маски и ограничаване на физическата активност при високи нива на замърсяване. Според нея, педиатрите играят важна роля в информирането на обществото за въздушното замърсяване и в прилагането на превантивни мерки.

Д-р Калоян Гевара, психиатър, представи инфомация за връзката между замърсяването на въздуха и психичното здраве. Той обясни, че фините прахови частици могат да проникват директно в мозъка, увеличавайки риска от депресия, когнитивни заболявания и болест на Алцхаймер. Представени бяха резултати от анкета, проведена от лекарската мрежа, която проследи връзката между качеството на въздуха и психичното здраве. Данните показаха категорична връзка между замърсяването и симптоми като тревожност, депресия и общо чувство на неразположение, особено при хора с вече диагностицирани тревожни разстройства.

Д-р Михаил Михайлов разгледа ефектите на замърсяването върху кожата, подчертавайки, че тя е най-външният защитен слой на тялото и е директно изложена на вредни замърсители. Това води до възпаления, стареене и увреждания. В момента около 54% от световното население живее в градски райони, а се очаква до 2050 г. този процент да се увелични до 6.4 милиарда души. "С нарастващото осъзнаване на вредното въздействие на замърсяването върху кожата, хората все по-често търсят продукти за грижа, специално разработени за защита срещу замърсители", каза д-р Михайлов. Той представи нови тенденции в козметичната индустрия, насочени към защита на кожата чрез продукти с антиоксиданти, овлажнители и защитни филтри.

Доц. д-р Юлия Раденкова, токсиколог, акцентира върху вредата от устойчивите органични замърсители като диоксини и фурани, които са изключително токсични и могат да останат дълго в околната среда. Те причиняват нарушения на имунната система, ендокринни смущения и увеличават риска от рак. Тя подчерта необходимостта от стриктен контрол върху храните и източниците на замърсяване. Според Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА)  90% от експозицията на диоксини е в резултат от консумацията на замърсени храни, затова контролът в България се фокусира върху източниците на замърсяване – храните, фуражите, обекти и дейности с неподвижни източници на емисии и управлението на отпадъци. Най-висока достоверност и диагностична стойност за експозицията на населението на диоксини дават изследванията за присъствието им в телесните течности на човешкия организъм –  периферната кръв, майчината кърма, урината и мастните тъкани, но поради сложността и високата цена на процедурите мониторингът им е ограничен.

В Националния център по обществено здраве и анализи досега не е постъпвала информация от компетентните контролни институции – Министерство на околната среда и водите и Министерство на земеделието и храните, за установено от тях високо съдържание на диоксини в компоненти на околната среда, храни или фуражи.

Проф. д-р Нина Янчева посочи, че замърсяването на въздуха утежнява протичането на инфекции като грип, COVID-19 и респираторно-синцитиален вирус. Замърсяването на въздуха увеличава уязвимостта на дихателната система към болестотворни микроорганизми и удължава времето, през което те остават активни във въздуха. "17% от смъртните случаи от пневмония се дължат на замърсяването на въздуха", каза проф. Янчева. Високите концентрации на PM2.5 са свързани с 6% повишена честота на посещения в спешните отделения и хоспитализации за грип. Изследвания показват връзка между повишени концентрации на NO2, O3 и PM2.5 и увеличен брой случаи и смъртни случаи от COVID-19. Увеличение с една единица на O3 се свързва с 10,5% увеличение на новите случаи на Covid-19 . Нарастване с 1µg/m3 на NO2  е свързано с 3,3% увеличение на случаите на Covid-19 и 3,1% увеличение на смъртните случаи от него. Данни от мащабно проучване показват, че повишаването на фините прахови частици с 10% води до увеличаване на антибиотичната резистентност, което е сериозен обществен здравен проблем.

Кардиологът д-р Александър Носиков подчерта, че замърсяването на въздуха е значим рисков фактор за инфаркти и инсулти, който дълго време е бил пренебрегван. Особено опасни са фините прахови частици с размер 2,5 микрометра (PM2.5). В студени, мъгливи и безветрени дни, когато концентрацията на тези частици е висока, се наблюдава увеличаване на случаите на инфаркти и инсулти. Фините прахови частици не само засягат белите дробове, но и проникват в кръвообращението, предизвиквайки възпаление на съдовете. Това възпаление може да доведе до нестабилност на атеросклеротичните плаки в артериите, увеличавайки риска от сърдечносъдови инциденти. "Интересен факт е, че в сънните артерии на някои пациенти са открити микропластмаси, които са попаднали там от околната среда", сподели д-р Носиков. Той представи сравнителни анализи, които показват, че страни с излаз на море, като Албания, Гърция и Турция, имат по-ниска сърдечносъдова смъртност в сравнение с България, Косово и Северна Македония. Това може да се дължи на по-доброто качество на въздуха, обусловено от морските ветрове, както и на придържането към средиземноморската диета. Всичко това води до необходимостта от повишено внимание към продължителността на излагане на замърсен въздух. Д-р Носиков призова за натиск върху институциите и регулаторните органи, отговорни за качеството на въздуха, с цел намаляване на запрашеността и подобряване на общественото здраве.

Заместник-кметът по екология на Столична община, Надежда Бобчева, представи подробности относно въвеждането на нискоемисионни зони (НЕЗ) в София, целящи подобряване на качеството на въздуха в града. От 1 декември 2024 г. до 28 февруари 2025 г., в т.нар. "малък ринг"( ограничен от булевардите "Васил Левски", "Патриарх Евтимий", "Ген. Скобелев", "Сливница" и ул. "Опълченска) се забранява влизането на автомобили от първа и втора екологична група. Изключение се прави за собственици с постоянен адрес в зоната и лица с увреждания, притежаващи съответните карти за преференциално паркиране. Граничните булеварди не са част от зоната, като преминаването по тях е позволено.

НЕЗ за битовото отопение влизат в сила от 1 януари 2025 г. От 1 ноември 2024 г. Столична община стартира активна кампания за информиране на гражданите относно новите мерки и техните ползи. "До момента около 2000 домакинства са заменили старите си печки на дърва, което значително намалява замърсяването", каза г-жа Бобчева. Увеличена е честотата на миене на уличните платна, като измитата площ е нараснала с над 10% спрямо предходната година.

Модератор на форума беше д-р Евелина Андреева.

През 2025 г. в България бе поставено началото на първата по рода си ученическа мрежа „Въздух за здраве“ – инициатива, която обединява ученици, преподаватели и лекари около каузата за по-чист въздух и по-добро обществено здраве. Създадена с вдъхновение от вече утвърдените студентска и лекарска мрежа, тази ученическа структура дава възможност на млади хора още в училищна възраст да станат активни граждани и информирани застъпници на здравословна среда.

Първи стъпки: Перник

Началото бе поставено в Природоматематическа гимназия „Христо Смирненски“ в Перник, където учениците, с подкрепата на ръководството и лекари от мрежата "Въздух за здраве", създадоха ръководен съвет и започнаха да планират дейности – лекции, дискусии, ученически кампании.

Тина Хаджиева (ученица от IX клас) – председател на мрежата

Моника Петрова (IX клас) – секретар на мрежата

Знание, което променя

Във време, когато здравословните навици се формират още в детството, учениците могат да бъдат силен фактор за промяна.

Как да се включите?

Ако сте ученик, родител или учител и желаете вашето училище да стане част от мрежата, свържете се с нас на office@air4health.eu. Екипът на „Въздух за здраве“ с радост ще ви подкрепи в създаването на ученически здравен клуб, ще осигури обучения и ще ви свърже с лекари и студенти, готови да работят рамо до рамо с младите активисти.

д-р Михайл Михаклов, дм - члена на УС на Сдружение "Въздух за здраве"
д-р Веселина Никифорова - члена на лекарска мрежа "Въздух за здраве"
Томислав Кисьов- член на студентска мрежа "Въздух за здраве"
crossmenu