1400 и 3000 преждевременни смъртни случая годишно в София, свързани със мръсния въздух
Стартира национален фотоконкурс с тема „Въздухът“, обявиха организаторите от лекарско сдружение „Въздух за здраве“, Нов български университет и Столична община на пресконференция в Клуба на фоторепортера днес. Целта на фотоконкурса е чрез силата на фотографията да се насочи вниманието към качеството на въздуха, който дишаме и неговото въздействие върху здравето. В конкурса могат да се включат както професионални, така и любители фотографи. Журито ще търси въздействащи снимки, които интерпретират темата за въздуха. Наградите са както парични (3000 лв.- 1500 лв. – 1000 лв.), така и предметни – карти за градския транспорт, участие в професионален уъркшоп „Фотографска работилница” на НБУ и др. Всички селектирани снимки ще станат част от изложба, експонирана през пролетта на 2026 г. в галерия на открито в София.
Повече за условията за участие можете да намерите на https://air4health.eu/fotokonkurs/.
На пресконференцията бяха представени за първи път резултатите от международно проучване засягащо стресовите фактори на градската среда в София и свързаните с тях неравенства и влияние върху човешкото здраве. Изчисленията обхващат приблизителния брой случаи на заболявания и смъртност за една година (период 2018/2019 г.) в близо 5000 жилищни зони в София. Изследването показва, че излагането на средногодишни концентрации на замърсители над препоръчаните от СЗО стойности –5 μg/m³ за ФПЧ₂.₅ и 10 μg/m³ за NO₂ – е свързано с между 1400 и 3000 преждевременни смъртни случая годишно в София, каза доц. Ангел Джамов от медицинския университет в Пловдив. Това представлява 10–20% от общата смъртност, като приносът на ФПЧ₂.₅ (фини прахови частици) е по-значим. Замърсяването на въздуха е свързано и с около една пета от случаите на сърдечно-съдови, дихателни и онкологични заболявания.
В софийските квартали със среден и висок социално-икономически статус се наблюдават по-неблагоприятни ефекти от азотен диоксид, а в зоните със среден и нисък статус има по-силен ефект от фини прахови частици, каза доц. Ангел Буров от УАСГ, София. Най-засегнати са централните части на столицата, както и нейните североизточни и северозападни части.
За разлика от досегашните проучвания, изследването представено от доц. Ангел Джамбов и доц. Ангел Буров използва по-прецизни и пространствени данни, за да изчисли случаите на преждевременна смърт и заболеваемост и за да картографира тяхното разпределение на територията на София. Като други рискови фактори то е идентифицирало наднормения автомобилен шум; ефектът на градския топлинен остров през лятото и липсата на достатъчно зелени площи в радиус от 300 м от домовете на жителите. Инфографика на данните: https://air4health.eu/wp-content/uploads/2025/10/sofia-ubd-infographic_v3_bulgarian_a4-pages.pdf
30 от общо 100 точки е оценката за качеството на въздуха в България, сочат резултатите от анкета проведена от студентската медия NewBlog 4U на Нов български университет с помощта на платформата kazva.bg. В нея са участвали малко повече от 350 респонденти, попитани през юли и август на 2025 г. От отговорите става ясно, че 88% от хората смятат, че въздухът е силно замърсен. 56% изпитват силна тревожност от това, а 73% съобщават за здравословни проблеми, предизвикани от замърсяването. Респондентите сочат за отговорни държавата (76%) и общините (68%). Над 81% от хората заявяват готовност да променят навиците си и отбелязват факта, че гражданската активност играе съществена роля.
Почти 90% от запитаните са убедени, че екстремните климатични явления са следствие на човешката дейност. Резултатите от анкетата представи д-р Евелина Андреева, директор „Стратегическо развитие“ РТЦ на НБУ и ръководител на студентската медия. Младите хора са по-склонни да бъдат част от промяната, показват резултатите от запитването.
Цялата анкета и неин анализ можете да видите тук: https://newblog4u.bg/wp-content/uploads/2025/10/nbu-anketa-vazduh_.pdf
От 1 декември 2025 г. Столична община отново ще въведе нискоемисионната зона (НЕЗ) за автомобили в централната градска част, като тази година нейният обхват се разширява. Мярката обяви Надежда Бобчева, заместник-кмет по екология на Столична община. В т.нар. малък ринг движението ще бъде ограничено за автомобили от първа и втора екогрупа, а в големия ринг – за превозни средства с първа екогрупа. Целта е да се намали замърсяването на въздуха с азотни оксиди и фини прахови частици през зимните месеци, когато автомобилният трафик е по-интензивен, отбеляза Бобчева.
По време на пресконференцията тя отчете, че за втора поредна година качеството на атмосферния въздух в София отговаря на европейските и националните норми по показател фини прахови частици (ФПЧ10). Посочи, че постигнатите резултати потвърждават ефективността на приетите мерки, насочени към подобряване на качеството на живот в столицата. Бобчева подчерта, че освен ограниченията в транспорта, общината продължава с въвеждането на нискоемисионни зони за битово отопление и с програмата за безплатна подмяна на стари отоплителни уреди с по-екологични алтернативи. Паралелно се работи за разширяване на зелената система и подобряване на градската среда.
Продължава обновяването на градския транспорт с нови електрически, хибридни и газови превозни средства, каза още зам.-кметът по екология. Приоритет остава разширяването на метрото и изграждането на буферни паркинги по системата Park & Ride, както и развитието на велосипедната инфраструктура и зарядните станции за електромобили.
Председателят на сдружение „Въздух за здраве“ д-р Александър Симидчиев, подчерта че в борбата със замърсяването на въздуха е най-важно да се обединят силите на държавни и общински институции, НПО и научните среди.
В рамките на инициативата „Чист въздух за здрави деца“ се проведоха два обучителни семинара, посветени на влиянието на замърсяването на въздуха върху здравето на децата и на възможностите за подобряване на качеството на въздуха в и около училищата и детските градини. Събитията се организираха от Столична община в партньорство със сдружение „Въздух за здраве“, а Военна академия „Г. С. Раковски“ бе домакин. Целта на семинарите беше да подпомогнат учители, директори и здравни специалисти с практически знания и насоки за превенция на здравните рискове, свързани със замърсяването на атмосферния въздух.
Лектори в двете сесии бяха водещи специалисти в областта на медицината и общественото здраве – д-р Александър Симидчиев, проф. д-р Анжелика Велкова, проф. д-р Нина Янчева, доц. д-р Рада Маркова, доц. д-р Цветелина Тотомирова, д-р Александър Носиков и д-р Веселина Никифорова, които представиха ефектите на замърсителите върху различни органи и системи при децата.
Темите, разгледани по време на двата семинара, обхванаха широк спектър от аспекти на въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето на децата – от дихателни, сърдечно-съдови, ендокринни и неврологични ефекти до повишен риск от инфекции, алергии и хронични заболявания. Акцент бе поставен и върху ролята на училищната среда, мерките за намаляване на експозицията на замърсители, както и превантивните действия на родителите, педиатрите и учителите. Обсъдени бяха и политиките за по-чист въздух в градовете, необходимостта от междусекторно сътрудничество и насърчаването на активното участие на децата и младите хора в инициативи за опазване на околната среда.
По време на семинарите беше представено ръководство„Чист въздух за децата: Практическо ръководство за училища и детски градини“, разработено от лекарска мрежа „Въздух за здраве“ в подкрепа на образователните институции. Ръководството съдържа конкретни препоръки и практически решения за подобряване на качеството на въздуха в класните стаи, физкултурните салони и дворовете – местата, където децата прекарват голяма част от деня си. В него са включени насоки за оценка на източниците на замърсяване, ограничаване на експозицията при дни с висони нива на въздушно замърсяване, добри практики, както и идеи за въвличане на учениците в инициативи за по-чиста и здравословна среда.
На 8 и 9 ноември 2024 г. сдружение „Въздух за здраве“ и лекарската мрежа към него организираха семинар за журналисти, посветен на влиянието на замърсения въздух върху здравето. Събитието привлече вниманието на основните медии в страната и предостави задълбочен поглед върху разнообразните здравни аспекти на този проблем.
Семинарът предостави платформа за задълбочен анализ и обмен на знания между медицински експерти и журналисти. Събитието подчерта необходимостта от спешни и ефективни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха и защита на общественото здраве.
Д-р Александър Симидчиев, пулмолог и председател на сдружение „Въздух за здраве“, подчерта, че замърсяването на въздуха засяга всички органи и системи в човешкото тяло, водейки до повишена заболеваемост и смъртност. По данни, представени от него, ежегодно в България около 12 000 души умират поради мръсен въздух - оценка, която разкрива и по-широк мащаб на хронични заболявания, свързани със замърсяването. Д-р Симидчиев призова за изпреварваща национална политика, базирана на актуални данни и ефективно взаимодействие между здравните и екологичните институции, с цел предотвратяване на здравните последици.
Петър Живков, член на сдружение „Въздух за здраве“, представи анализ на данни от последните три години, събрани от измервателни станции на Столична община, ИАОС и гражданската инициатива AirBG. Той цитира проучване, според което замърсяването на въздуха води до икономически загуби за София в размер на 2,5 милиарда евро годишно. Тези загуби са резултат от повишена заболеваемост, преждевременна смъртност, намалена производителност на труда и дни в болничен. Основните източници на замърсяване са автомобилният трафик и битовото отопление с твърдо гориво. Географското разположение на София, с честите температурни инверсии, също допринася за задържане на замърсители. Петър Живков подчерта, че съществуващите измервателни станции не са достатъчни за обхващане на замърсяването в ключови райони и призова за допълнителни мерки за подобряване на качеството на въздуха.
Доц. д-р Цветелина Тотомирова представи научни данни, свързващи замърсяването на въздуха с развитието на затлъстяване, диабет тип 2, репродуктивни проблеми и нарушения във функцията на щитовидната жлеза. Тя подчерта връзката между високите нива на азотни оксиди, характерни за градската среда, и повишения риск от рак на гърдата. Допълнително, доц. Тотомирова обсъди влиянието на замърсители в затворени помещения като фталати и полихлорирани бифенили, които също допринасят за ендокринни смущения. Всичко това подчертава необходимостта от превантивни мерки и по-висока обществена информираност.
Доц. д-р Рада Маркова изтъкна, че децата са особено уязвими към въздушните замърсители заради по-високата дихателна честота и по-продължителната експозиция. Тя отбеляза, че децата, които живеят в райони с високи концентрации на прахови частици, имат по-ниска белодробна функция, което може да доведе до хронични заболявания като астма, бронхити и дори рак на белите дробове. Доц. Маркова призова за използване на пречистватели на въздуха, носене на маски и ограничаване на физическата активност при високи нива на замърсяване. Според нея, педиатрите играят важна роля в информирането на обществото за въздушното замърсяване и в прилагането на превантивни мерки.
Д-р Калоян Гевара, психиатър, представи инфомация за връзката между замърсяването на въздуха и психичното здраве. Той обясни, че фините прахови частици могат да проникват директно в мозъка, увеличавайки риска от депресия, когнитивни заболявания и болест на Алцхаймер. Представени бяха резултати от анкета, проведена от лекарската мрежа, която проследи връзката между качеството на въздуха и психичното здраве. Данните показаха категорична връзка между замърсяването и симптоми като тревожност, депресия и общо чувство на неразположение, особено при хора с вече диагностицирани тревожни разстройства.
Д-р Михаил Михайлов разгледа ефектите на замърсяването върху кожата, подчертавайки, че тя е най-външният защитен слой на тялото и е директно изложена на вредни замърсители. Това води до възпаления, стареене и увреждания. В момента около 54% от световното население живее в градски райони, а се очаква до 2050 г. този процент да се увелични до 6.4 милиарда души. "С нарастващото осъзнаване на вредното въздействие на замърсяването върху кожата, хората все по-често търсят продукти за грижа, специално разработени за защита срещу замърсители", каза д-р Михайлов. Той представи нови тенденции в козметичната индустрия, насочени към защита на кожата чрез продукти с антиоксиданти, овлажнители и защитни филтри.
Доц. д-р Юлия Раденкова, токсиколог, акцентира върху вредата от устойчивите органични замърсители като диоксини и фурани, които са изключително токсични и могат да останат дълго в околната среда. Те причиняват нарушения на имунната система, ендокринни смущения и увеличават риска от рак. Тя подчерта необходимостта от стриктен контрол върху храните и източниците на замърсяване. Според Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) 90% от експозицията на диоксини е в резултат от консумацията на замърсени храни, затова контролът в България се фокусира върху източниците на замърсяване – храните, фуражите, обекти и дейности с неподвижни източници на емисии и управлението на отпадъци. Най-висока достоверност и диагностична стойност за експозицията на населението на диоксини дават изследванията за присъствието им в телесните течности на човешкия организъм – периферната кръв, майчината кърма, урината и мастните тъкани, но поради сложността и високата цена на процедурите мониторингът им е ограничен.
В Националния център по обществено здраве и анализи досега не е постъпвала информация от компетентните контролни институции – Министерство на околната среда и водите и Министерство на земеделието и храните, за установено от тях високо съдържание на диоксини в компоненти на околната среда, храни или фуражи.
Проф. д-р Нина Янчева посочи, че замърсяването на въздуха утежнява протичането на инфекции като грип, COVID-19 и респираторно-синцитиален вирус. Замърсяването на въздуха увеличава уязвимостта на дихателната система към болестотворни микроорганизми и удължава времето, през което те остават активни във въздуха. "17% от смъртните случаи от пневмония се дължат на замърсяването на въздуха", каза проф. Янчева. Високите концентрации на PM2.5 са свързани с 6% повишена честота на посещения в спешните отделения и хоспитализации за грип. Изследвания показват връзка между повишени концентрации на NO2, O3 и PM2.5 и увеличен брой случаи и смъртни случаи от COVID-19. Увеличение с една единица на O3 се свързва с 10,5% увеличение на новите случаи на Covid-19 . Нарастване с 1µg/m3 на NO2 е свързано с 3,3% увеличение на случаите на Covid-19 и 3,1% увеличение на смъртните случаи от него. Данни от мащабно проучване показват, че повишаването на фините прахови частици с 10% води до увеличаване на антибиотичната резистентност, което е сериозен обществен здравен проблем.
Кардиологът д-р Александър Носиков подчерта, че замърсяването на въздуха е значим рисков фактор за инфаркти и инсулти, който дълго време е бил пренебрегван. Особено опасни са фините прахови частици с размер 2,5 микрометра (PM2.5). В студени, мъгливи и безветрени дни, когато концентрацията на тези частици е висока, се наблюдава увеличаване на случаите на инфаркти и инсулти. Фините прахови частици не само засягат белите дробове, но и проникват в кръвообращението, предизвиквайки възпаление на съдовете. Това възпаление може да доведе до нестабилност на атеросклеротичните плаки в артериите, увеличавайки риска от сърдечносъдови инциденти. "Интересен факт е, че в сънните артерии на някои пациенти са открити микропластмаси, които са попаднали там от околната среда", сподели д-р Носиков. Той представи сравнителни анализи, които показват, че страни с излаз на море, като Албания, Гърция и Турция, имат по-ниска сърдечносъдова смъртност в сравнение с България, Косово и Северна Македония. Това може да се дължи на по-доброто качество на въздуха, обусловено от морските ветрове, както и на придържането към средиземноморската диета. Всичко това води до необходимостта от повишено внимание към продължителността на излагане на замърсен въздух. Д-р Носиков призова за натиск върху институциите и регулаторните органи, отговорни за качеството на въздуха, с цел намаляване на запрашеността и подобряване на общественото здраве.
Заместник-кметът по екология на Столична община, Надежда Бобчева, представи подробности относно въвеждането на нискоемисионни зони (НЕЗ) в София, целящи подобряване на качеството на въздуха в града. От 1 декември 2024 г. до 28 февруари 2025 г., в т.нар. "малък ринг"( ограничен от булевардите "Васил Левски", "Патриарх Евтимий", "Ген. Скобелев", "Сливница" и ул. "Опълченска) се забранява влизането на автомобили от първа и втора екологична група. Изключение се прави за собственици с постоянен адрес в зоната и лица с увреждания, притежаващи съответните карти за преференциално паркиране. Граничните булеварди не са част от зоната, като преминаването по тях е позволено.
НЕЗ за битовото отопение влизат в сила от 1 януари 2025 г. От 1 ноември 2024 г. Столична община стартира активна кампания за информиране на гражданите относно новите мерки и техните ползи. "До момента около 2000 домакинства са заменили старите си печки на дърва, което значително намалява замърсяването", каза г-жа Бобчева. Увеличена е честотата на миене на уличните платна, като измитата площ е нараснала с над 10% спрямо предходната година.
Модератор на форума беше д-р Евелина Андреева.
През 2025 г. в България бе поставено началото на първата по рода си ученическа мрежа „Въздух за здраве“ – иновативна инициатива, която обединява ученици, преподаватели и лекари около каузата за по-чист въздух и по-добро обществено здраве. Създадена с вдъхновение от вече утвърдените студентска и лекарска мрежа, тази ученическа структура дава възможност на млади хора още в училищна възраст да станат активни граждани и информирани застъпници на здравословна среда.
Началото бе поставено в Природоматематическа гимназия „Христо Смирненски“ в Перник, където учениците, с подкрепата на ръководството и лекари от мрежата "Въздух за здраве", създадоха ръководен съвет и започнаха да планират дейности – лекции, дискусии, ученически кампании.
Тина Хаджиева (ученица от IX клас) – председател на мрежата
Моника Петрова (IX клас) – секретар на мрежата
Целта на ученическата мрежа е не просто да информира, а да мотивира и ангажира. Във време, когато здравословните навици се формират още в детството, учениците могат да бъдат силен фактор за промяна.
Ако сте ученик, родител или учител и желаете вашето училище да стане част от мрежата, свържете се с нас на [въведете имейл или форма за контакт]. Екипът на „Въздух за здраве“ с радост ще ви подкрепи в създаването на ученически здравен клуб, ще осигури обучения и ще ви свърже с лекари и студенти, готови да работят рамо до рамо с младите активисти.
Кметът получи и тениска с петна от пигмент, извлечен от реални замърсители
София, 28 април 2025 г. – Сдружение в обществена полза „Въздух за здраве“ и лекари от лекарската мрежа, проведоха среща с кмета на София Васил Терзиев, посветена на темата за замърсяването на въздуха и възможните политики за неговото подобряване. Инициативата е част от кампания The Rain Collection, целяща да повиши вниманието към проблема и устойчивите усилия на сдружението в посока обществено здраве и опазване на околната среда.
На срещата бяха официално връчени експертни препоръки, изготвени от сдружението, които предлагат конкретни и приложими мерки за подобряване на качеството на въздуха в столицата. Кметът получи и символичен подарък – тениска от кампанията им The Rain Collection, изработена с пигмент, извлечен от реални замърсители. Срещата премина в конструктивен и ангажиран диалог, в който всички страни изразиха готовност за сътрудничество и последователни действия.
„Темата за чистия въздух е една от най-важните и дългосрочни каузи, по които работим – далеч отвъд рамките на един мандат. За да има напредък, трябва да започнем днес. Благодаря на всички, които влагат време и енергия в тази посока – на вас разчитаме. Когато тръгнем от конкретна цел и измерими резултати, виждаме как се подреждат и останалите приоритети – от градоустройство до чистота. Това не е тема, която се появява от време на време, а устойчив приоритет“, подчерта кметът Васил Терзиев.
Сред присъстващите бяха инж. Румяна Гълъбова – началник отдел „Въздух“ в направление „Зелена система, екология и земеползване“, представители на сдружението, сред които Деница Иванова, зам.-председател, доц. д-р Рада Маркова, пулмолог и доц. д-р Снежина Лазова. Освен тях в разговора се включиха също Елица Панайотова от Clean Air Fund, урбанистът гл. ас. д-р Ангел Буров, представители на Европейския климатичен пакт в лицето на активистите Рада Бонева и Елена Брусарска, както и творческият директор на агенция proof. Ангел Искрев, който представи концепцията на кампанията The Rain Collection.
„Препоръките са изцяло със здравен фокус – това е нашата експертиза. Докладът стъпва на солидна научна база и цели обективна основа за действие. Новата европейска директива за качеството на въздуха предвижда конкретни задължения за общините и ние даваме насоки как те могат да бъдат изпълнени. За нас добрата политика е тази, която поставя здравето в центъра“, заяви Деница Иванова.
Сред предложенията на сдружение „Въздух за здраве“ са: създаване на пътна карта за въздуха до 2030 г. с участието на здравни експерти; изграждане на справедливи нискоемисионни зони за транспорт, въведени паралелно с приоритетно развитие на пешеходната и велосипедната инфраструктура; подобряване на комуникацията с гражданите, които попадат в зоните с ниски емисии за битово отопление; районен подход с локални планове и месечни бюлетини; разширяване на мониторинга чрез мобилни станции и включване на данни от градския транспорт; подобряване на уличното почистване и на управлението на зелените площи, както и други мерки.
Участниците изразиха обща готовност за създаване на работна група и пилотно прилагане на препоръките в избрани столични райони. Столична община потвърди отвореността си за дългосрочно сътрудничество и прилагане на устойчиви решения.
Повече информация за кампанията The Rain Collection можете да откриете тук.
Докладът „Препоръки за чист въздух в София“ представя здравно обосновани предложения за подобряване качеството на въздуха в столицата, разработени от екипа на сдружение „Въздух за здраве“ и мрежата от медицински специалисти, ангажирани с темата за въздействието на замърсяването върху човешкото здраве.
На фона на новата Директива на ЕС за качеството на въздуха, която предвижда значително по-строги стандарти до 2030 г., в документа се подчертава нуждата от незабавни действия. Препоръките са базирани на научни доказателства и представят конкретни мерки в няколко основни направления:
Новите изисквания на ЕС и здравната роля
Докладът разглежда предстоящите регулации на европейско ниво, включително необходимостта от разработване на пътна карта за изпълнение, в която да участват и здравни специалисти. Акцент е поставен върху междусекторното сътрудничество и участието на гражданите. Подчертаваме ползите от сътрудничеството със здравните специалисти и предлагаме конкретни насоки за провеждане на информационни кампании, насочени към уязвимите групи – включително таргетиране и формулиране на подходящи послания, съобразени с особеностите на различните аудитории.
Мониторинг на качеството на въздуха
Анализира се състоянието на системата от автоматични станции в София, с акцент върху нуждата от по-добро разположение, прозрачност на данните и комбиниране с гражданска наука и мобилни сензори.
Зони с ниски емисии – транспорт и отопление
Препоръките акцентират върху това, че нискоемисионните зони не трябва да се разглеждат като самостоятелна мярка, а като част от цялостен подход към устойчива градска мобилност – включително подобрения в обществения транспорт, пешеходната и велосипедната инфраструктура. Отбелязана е и нуждата от социална справедливост при ограниченията. В частта за битово отопление се изразява критична позиция към настоящата забрана за използване на твърди горива в зони с ТЕЦ и газ. Подчертава се необходимостта от подобряване на комуникацията с гражданите.
Обществен транспорт
Посочва се нуждата от по-чести, по-комфортни и по-надеждни линии. Подчертава се значението на добрата връзка между транспортните средства, достъпна и безопасна инфраструктура около спирките, както и въвеждането на стандарт за чистота в превозните средства. Застъпва се подход, при който пешеходният достъп, физическият комфорт и прозрачната информация са в центъра на вниманието на планиращите институции.
Управление на зелената градска среда
Разгледани са ползите от градските зелени площи за здравето и необходимостта от системно облагородяване на кварталите и отстраняване на т.нар. кални зони и „петна на разпада“. Подчертана е нуждата от активна зелена инфраструктура в новите квартали и подходящи условия за деца, възрастни и уязвими групи.
Улична прах и чистота на града
Докладът поставя фокус върху ролята на уличната прах за влошаване на качеството на въздуха и необходимостта от въвеждане на по-ефективни методи за миене и метене, включително модернизация на техниката и адаптивни графици според натоварването на районите.
Отпадъци и информираност на гражданите
Посочени са решения за ограничаване на изгарянето на отпадъци и подобряване на разделното събиране чрез по-добра комуникация с гражданите – информационни табели, дигитални кампании и насърчаване на добри практики.
Линк към доклада с препоръки.