В отговор на сигнали на граждани от инициативата „Дишай Димитровград“, Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ – Хасково) заявява, че в националното и европейското законодателство липсва легална дефиниция на „непоносима или задушлива миризма“ и че миризмите представляват субективно възприятие с психосоматичен характер. Според институцията в България не съществува специализирана апаратура за измерване на миризми от промишлени обекти и затова се използва органолептичен метод – оценка чрез човешкото обоняние.

В същото време експерти посочват, че миризмите от индустриални източници не са само субективен проблем, а често са индикатор за наличие на химични вещества във въздуха, които могат да имат реални здравни и екологични последствия.

В публикуваното експертно становище, изготвено от д-р Костадин Костадинов, член на лекарската мрежа „Въздух за здраве“, и Станислав Малчев, юрист към сдружението „Въздух за здраве“, се посочва, че макар миризмите действително да се възприемат чрез сетивата, те са свързани с конкретни химични съединения във въздуха. В становището се отбелязва, че съществуват стандартизирани методи за определяне на миризми в атмосферния въздух, включително европейският стандарт EN 16841, приет и като български стандарт.

Експертите обръщат внимание и на факта, че силните и продължителни миризми могат да имат реално въздействие върху качеството на живот и здравето на хората – включително главоболие, дразнене на очите и дихателните пътища, стрес и нарушения на съня. Поради това в много държави проблемът с миризмите се разглежда като част от управлението на индустриалните емисии и градската среда.

Становището подчертава, че липсата на ясно регулиране в България не означава липса на научни методи или международна практика, а по-скоро показва необходимост от развитие на нормативната рамка и инструментите за контрол.

Темата за миризмите е особено чувствителна за местните общности, тъй като често именно гражданите са първите, които сигнализират за проблеми в качеството на въздуха. Затова прозрачността, научният подход и диалогът между институции, експерти и граждани са ключови за намиране на устойчиви решения.

Експертното становище може да бъде прочетено тук.

Във връзка с проекта на Концептуална рамка за дейностите по промоция, превенция и профилактика в училищното образование внесохме становище с конкретно предложение – темата за качеството на атмосферния въздух и неговото въздействие върху здравето да бъде системно и възрастово съобразено включена в здравното образование.

Замърсяването на въздуха не е абстрактен екологичен проблем – то е доказан рисков фактор за респираторни, сърдечносъдови и редица други заболявания, включително при деца. Въпреки това липсва цялостен и последователен подход към темата в училище. Нашето предложение цели да промени това чрез поетапен модел – от осъзнаване и изграждане на здравни навици в началните класове, през разбиране на връзката между поведение и среда в прогимназиалния етап, до анализ на данни, политики и гражданска ангажираност в гимназията.

В становището си подчертаваме, че темата за въздуха има интегративен и мултидисциплинарен характер – тя обединява здраве, екология, градска среда, транспорт, публични политики и гражданско участие. Именно затова учениците следва да бъдат запознати както с научните механизми на въздействие върху организма, така и с ролята на институциите, местната власт, здравните и екологичните структури, както и с възможностите за гражданска наука и активно участие.

Предложената рамка има препоръчителен характер и допуска гъвкаво и поетапно прилагане. Дори частичното включване на темата би допринесло за повишаване на здравната грамотност и за формиране на поколение, което разбира връзката между средата и здравето и е готово да участва отговорно в обществените процеси.

Запознайте се със становището тук.

Сдружение „Въздух за здраве“ внесе официално становище по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове по проекта на Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести (ХНБ) за периода 2026–2030. Документът представя експертната позиция на организацията и нейната лекарска мрежа от над 50 специалисти от цялата страна.

Защо въздухът трябва да бъде част от политиките за превенция

В становището ние настояваме замърсяването на атмосферния въздух да бъде включено изрично като значим и модифицируем рисков фактор за развитието и прогресията на хроничните незаразни заболявания – наред с артериалната хипертония, тютюнопушенето, ниската физическа активност и нездравословното хранене.

В момента проектът на програмата разглежда въздушното замърсяване основно във връзка с хроничната обструктивна белодробна болест и рака на белия дроб. Международните научни оценки обаче показват, че то е сред водещите рискови фактори и заисхемична болест на сърцето и мозъчен инсулт, захарен диабет тип 2 и други метаболитни и сърдечносъдови заболявания.

По данни от доклада State of Global Air 2024 над 11 000 смъртни случая годишно в България се свързват с експозиция на замърсен въздух, а ФПЧ₂.₅ е водещият рисков фактор за смъртност в страната.

Социално-икономическата цена на мръсния въздух

В становището се подчертава и икономическото измерение на проблема. Според оценки на Световната банка замърсяването на въздуха струва на България между 13% и 19% от БВП годишно (26,6 – 38,9 млрд. лева), основно поради преждевременна смъртност, намалена работоспособност, отсъствия от работа и разходи за лечение.

Нездравословната градска среда като рисков фактор

Друга ключова група предложения е свързана с включването на „нездравословната градска жизнена среда“ като самостоятелен рисков фактор в програмата и в Плана за действие към нея.

Предлагеме създаването на отделна точка, която да отчита влиянието на атмосферното замърсяване и транспортния шум, презастрояването и липсата на зелени площи, неблагоприятните жилищни условия и ограниченията за активно придвижване, като фактори, които допринасят за повишен психосоциален стрес, нездравословни поведенчески модели и по-висок риск от сърдечносъдови, респираторни и метаболитни заболявания, особено сред социално уязвимите групи.

Предложение за нов модул в националното здравно изследване през 2026 г.

В становището е включено и предложение през 2026 г., при планираното Национално изследване на факторите на риска за здравето, да бъде добавена нова тематична глава, посветена на това как хората възприемат и преживяват замърсяването на въздуха.

Предлагаме изследването да обхване въпроси като:

Това ще позволи за първи път да се съберат системни данни не само за обективната експозиция, но и за субективното преживяване на екологичния риск.

Предложения с финансово и практическо покритие

Подчертаваме, че предложенията не са само концептуални. Те са придружени от:

На 8 и 9 ноември 2024 г. сдружение „Въздух за здраве“ и лекарската мрежа към него организираха семинар за журналисти, посветен на влиянието на замърсения въздух върху здравето. Събитието привлече вниманието на основните медии в страната и предостави задълбочен поглед върху разнообразните здравни аспекти на този проблем.

Семинарът предостави платформа за задълбочен анализ и обмен на знания между медицински експерти и журналисти. Събитието подчерта необходимостта от спешни и ефективни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха и защита на общественото здраве.

Д-р Александър Симидчиев, пулмолог и председател на сдружение „Въздух за здраве“, подчерта, че замърсяването на въздуха засяга всички органи и системи в човешкото тяло, водейки до повишена заболеваемост и смъртност. По данни, представени от него, ежегодно в България около 12 000 души умират поради мръсен въздух - оценка, която разкрива и по-широк мащаб на хронични заболявания, свързани със замърсяването. Д-р Симидчиев призова за изпреварваща национална политика, базирана на актуални данни и ефективно взаимодействие между здравните и екологичните институции, с цел предотвратяване на здравните последици.

Петър Живков, член на сдружение „Въздух за здраве“, представи анализ на данни от последните три години, събрани от измервателни станции на Столична община, ИАОС и гражданската инициатива AirBG. Той цитира проучване, според което замърсяването на въздуха води до икономически загуби за София в размер на 2,5 милиарда евро годишно. Тези загуби са резултат от повишена заболеваемост, преждевременна смъртност, намалена производителност на труда и дни в болничен. Основните източници на замърсяване са автомобилният трафик и битовото отопление с твърдо гориво. Географското разположение на София, с честите температурни инверсии, също допринася за задържане на замърсители. Петър Живков подчерта, че съществуващите измервателни станции не са достатъчни за обхващане на замърсяването в ключови райони и призова за допълнителни мерки за подобряване на качеството на въздуха.

Доц. д-р Цветелина Тотомирова представи научни данни, свързващи замърсяването на въздуха с развитието на затлъстяване, диабет тип 2, репродуктивни проблеми и нарушения във функцията на щитовидната жлеза. Тя подчерта връзката между високите нива на азотни оксиди, характерни за градската среда, и повишения риск от рак на гърдата. Допълнително, доц. Тотомирова обсъди влиянието на замърсители в затворени помещения като фталати и полихлорирани бифенили, които също допринасят за ендокринни смущения. Всичко това подчертава необходимостта от превантивни мерки и по-висока обществена информираност.

Доц. д-р Рада Маркова изтъкна, че децата са особено уязвими към въздушните замърсители заради по-високата дихателна честота и по-продължителната експозиция. Тя отбеляза, че децата, които живеят в райони с високи концентрации на прахови частици, имат по-ниска белодробна функция, което може да доведе до хронични заболявания като астма, бронхити и дори рак на белите дробове. Доц. Маркова призова за използване на пречистватели на въздуха, носене на маски и ограничаване на физическата активност при високи нива на замърсяване. Според нея, педиатрите играят важна роля в информирането на обществото за въздушното замърсяване и в прилагането на превантивни мерки.

Д-р Калоян Гевара, психиатър, представи инфомация за връзката между замърсяването на въздуха и психичното здраве. Той обясни, че фините прахови частици могат да проникват директно в мозъка, увеличавайки риска от депресия, когнитивни заболявания и болест на Алцхаймер. Представени бяха резултати от анкета, проведена от лекарската мрежа, която проследи връзката между качеството на въздуха и психичното здраве. Данните показаха категорична връзка между замърсяването и симптоми като тревожност, депресия и общо чувство на неразположение, особено при хора с вече диагностицирани тревожни разстройства.

Д-р Михаил Михайлов разгледа ефектите на замърсяването върху кожата, подчертавайки, че тя е най-външният защитен слой на тялото и е директно изложена на вредни замърсители. Това води до възпаления, стареене и увреждания. В момента около 54% от световното население живее в градски райони, а се очаква до 2050 г. този процент да се увелични до 6.4 милиарда души. "С нарастващото осъзнаване на вредното въздействие на замърсяването върху кожата, хората все по-често търсят продукти за грижа, специално разработени за защита срещу замърсители", каза д-р Михайлов. Той представи нови тенденции в козметичната индустрия, насочени към защита на кожата чрез продукти с антиоксиданти, овлажнители и защитни филтри.

Доц. д-р Юлия Раденкова, токсиколог, акцентира върху вредата от устойчивите органични замърсители като диоксини и фурани, които са изключително токсични и могат да останат дълго в околната среда. Те причиняват нарушения на имунната система, ендокринни смущения и увеличават риска от рак. Тя подчерта необходимостта от стриктен контрол върху храните и източниците на замърсяване. Според Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА)  90% от експозицията на диоксини е в резултат от консумацията на замърсени храни, затова контролът в България се фокусира върху източниците на замърсяване – храните, фуражите, обекти и дейности с неподвижни източници на емисии и управлението на отпадъци. Най-висока достоверност и диагностична стойност за експозицията на населението на диоксини дават изследванията за присъствието им в телесните течности на човешкия организъм –  периферната кръв, майчината кърма, урината и мастните тъкани, но поради сложността и високата цена на процедурите мониторингът им е ограничен.

В Националния център по обществено здраве и анализи досега не е постъпвала информация от компетентните контролни институции – Министерство на околната среда и водите и Министерство на земеделието и храните, за установено от тях високо съдържание на диоксини в компоненти на околната среда, храни или фуражи.

Проф. д-р Нина Янчева посочи, че замърсяването на въздуха утежнява протичането на инфекции като грип, COVID-19 и респираторно-синцитиален вирус. Замърсяването на въздуха увеличава уязвимостта на дихателната система към болестотворни микроорганизми и удължава времето, през което те остават активни във въздуха. "17% от смъртните случаи от пневмония се дължат на замърсяването на въздуха", каза проф. Янчева. Високите концентрации на PM2.5 са свързани с 6% повишена честота на посещения в спешните отделения и хоспитализации за грип. Изследвания показват връзка между повишени концентрации на NO2, O3 и PM2.5 и увеличен брой случаи и смъртни случаи от COVID-19. Увеличение с една единица на O3 се свързва с 10,5% увеличение на новите случаи на Covid-19 . Нарастване с 1µg/m3 на NO2  е свързано с 3,3% увеличение на случаите на Covid-19 и 3,1% увеличение на смъртните случаи от него. Данни от мащабно проучване показват, че повишаването на фините прахови частици с 10% води до увеличаване на антибиотичната резистентност, което е сериозен обществен здравен проблем.

Кардиологът д-р Александър Носиков подчерта, че замърсяването на въздуха е значим рисков фактор за инфаркти и инсулти, който дълго време е бил пренебрегван. Особено опасни са фините прахови частици с размер 2,5 микрометра (PM2.5). В студени, мъгливи и безветрени дни, когато концентрацията на тези частици е висока, се наблюдава увеличаване на случаите на инфаркти и инсулти. Фините прахови частици не само засягат белите дробове, но и проникват в кръвообращението, предизвиквайки възпаление на съдовете. Това възпаление може да доведе до нестабилност на атеросклеротичните плаки в артериите, увеличавайки риска от сърдечносъдови инциденти. "Интересен факт е, че в сънните артерии на някои пациенти са открити микропластмаси, които са попаднали там от околната среда", сподели д-р Носиков. Той представи сравнителни анализи, които показват, че страни с излаз на море, като Албания, Гърция и Турция, имат по-ниска сърдечносъдова смъртност в сравнение с България, Косово и Северна Македония. Това може да се дължи на по-доброто качество на въздуха, обусловено от морските ветрове, както и на придържането към средиземноморската диета. Всичко това води до необходимостта от повишено внимание към продължителността на излагане на замърсен въздух. Д-р Носиков призова за натиск върху институциите и регулаторните органи, отговорни за качеството на въздуха, с цел намаляване на запрашеността и подобряване на общественото здраве.

Заместник-кметът по екология на Столична община, Надежда Бобчева, представи подробности относно въвеждането на нискоемисионни зони (НЕЗ) в София, целящи подобряване на качеството на въздуха в града. От 1 декември 2024 г. до 28 февруари 2025 г., в т.нар. "малък ринг"( ограничен от булевардите "Васил Левски", "Патриарх Евтимий", "Ген. Скобелев", "Сливница" и ул. "Опълченска) се забранява влизането на автомобили от първа и втора екологична група. Изключение се прави за собственици с постоянен адрес в зоната и лица с увреждания, притежаващи съответните карти за преференциално паркиране. Граничните булеварди не са част от зоната, като преминаването по тях е позволено.

НЕЗ за битовото отопение влизат в сила от 1 януари 2025 г. От 1 ноември 2024 г. Столична община стартира активна кампания за информиране на гражданите относно новите мерки и техните ползи. "До момента около 2000 домакинства са заменили старите си печки на дърва, което значително намалява замърсяването", каза г-жа Бобчева. Увеличена е честотата на миене на уличните платна, като измитата площ е нараснала с над 10% спрямо предходната година.

Модератор на форума беше д-р Евелина Андреева.

Докладът „Препоръки за чист въздух в София“ представя здравно обосновани предложения за подобряване качеството на въздуха в столицата, разработени от екипа на сдружение „Въздух за здраве“ и мрежата от медицински специалисти, ангажирани с темата за въздействието на замърсяването върху човешкото здраве.

На фона на новата Директива на ЕС за качеството на въздуха, която предвижда значително по-строги стандарти до 2030 г., в документа се подчертава нуждата от незабавни действия. Препоръките са базирани на научни доказателства и представят конкретни мерки в няколко основни направления:

Новите изисквания на ЕС и здравната роля

Докладът разглежда предстоящите регулации на европейско ниво, включително необходимостта от разработване на пътна карта за изпълнение, в която да участват и здравни специалисти. Акцент е поставен върху междусекторното сътрудничество и участието на гражданите. Подчертаваме ползите от сътрудничеството със здравните специалисти и предлагаме конкретни насоки за провеждане на информационни кампании, насочени към уязвимите групи – включително таргетиране и формулиране на подходящи послания, съобразени с особеностите на различните аудитории.

Мониторинг на качеството на въздуха

Анализира се състоянието на системата от автоматични станции в София, с акцент върху нуждата от по-добро разположение, прозрачност на данните и комбиниране с гражданска наука и мобилни сензори.

Зони с ниски емисии – транспорт и отопление

Препоръките акцентират върху това, че нискоемисионните зони не трябва да се разглеждат като самостоятелна мярка, а като част от цялостен подход към устойчива градска мобилност – включително подобрения в обществения транспорт, пешеходната и велосипедната инфраструктура. Отбелязана е и нуждата от социална справедливост при ограниченията. В частта за битово отопление се изразява критична позиция към настоящата забрана за използване на твърди горива в зони с ТЕЦ и газ. Подчертава  се необходимостта от подобряване на комуникацията с гражданите.

Обществен транспорт

Посочва се нуждата от по-чести, по-комфортни и по-надеждни линии. Подчертава се значението на добрата връзка между транспортните средства, достъпна и безопасна инфраструктура около спирките, както и въвеждането на стандарт за чистота в превозните средства. Застъпва се подход, при който пешеходният достъп, физическият комфорт и прозрачната информация са в центъра на вниманието на планиращите институции.

Управление на зелената градска среда

Разгледани са ползите от градските зелени площи за здравето и необходимостта от системно облагородяване на кварталите и отстраняване на т.нар. кални зони и „петна на разпада“. Подчертана е нуждата от активна зелена инфраструктура в новите квартали и подходящи условия за деца, възрастни и уязвими групи.

Улична прах и чистота на града

Докладът поставя фокус върху ролята на уличната прах за влошаване на качеството на въздуха и необходимостта от въвеждане на по-ефективни методи за миене и метене, включително модернизация на техниката и адаптивни графици според натоварването на районите.

Отпадъци и информираност на гражданите

Посочени са решения за ограничаване на изгарянето на отпадъци и подобряване на разделното събиране чрез по-добра комуникация с гражданите – информационни табели, дигитални кампании и насърчаване на добри практики.

Линк към доклада с препоръки.

Резюме. Замърсяването на въздуха е сериозен проблем и доказан рисков фактор за здравето, особено за сърдечно-съдовите и респираторните заболявания. В контекста на усещането за т. нар. неприятни миризми в околната среда, проучванията са ценни, тъй като позволяват сравнително подробен анализ на множество фактори, свързани с възприемането на миризми и последващата физическа реакция у част от хората. Целта на настоящото проучване е да предоставим обобщени данни от проведено анкетно проучване относно здравните рискове от замърсения въздух и неприятните производствени миризми, както и да предложим препоръки, базирани на тях, които да послужат на общинските и държавните институции за бъдещи анализи за разрешаване на проблема с атмосферния въздух.

Материал и методи. Използвани са анкетният, статистическият метод и аналитичният метод. Беше разработена и разпространена в социалните мрежи електронна анкета с цел да се проучи мнението на русенци относно състоянието на въздуха в града. В анкетата са включени 598 респонденти, от които 75.1% жени и 25.9% мъже. Резултати. Резултатите от анкетата показват, че 64% от респондентите смятат, че през септември 2023 г. въздухът е бил „много по-замърсен“, 26.8% го определят като “по-замърсен”. За респондентите най-често усещаната миризма е на „коктейл“ от химически миризми (58.2%), както и „на бакелит“, „на мая и екарисаж“, „на тлеещи огнища“, „на мастило“, „на нефтопродукти“. Най-честите отговори на анкетираните за техните физически усещания при излагане на миризми са, както следва: „получавам дразнене на гърлото и предизвикване на кашлица“ (50%), „усещане за задушаване“ (34.9%), „получавам главоболие“ (28.8%), „усещам тревожност“ (20.2%), „получавам сълзене на очите“ (13,7%), „получавам световъртеж“ (7.7%), „получавам сърцебиене“ (6%), както и гадене, тежест при поемане на въздух, главоболие след сън на отворен прозорец, болка в гърлото, запушване на носа/ дразнене на носоглътката, дразнене на стомаха, нарушение на съня, обрив, усещане за дискомфорт, изпитване на силен гняв. Мнозинството респонденти са на мнение, че здравето на русенци постепенно се влошава (71.6%), като 10.5% посочват, че здравето им рязко се влошава. Гражданите споделят и множество препоръки за подобряване на проблемната ситуация.

Заключение. Според анкетираните институциите в Русе не правят достатъчно и не успяват да контролират потенциалните замърсители, за да решат дългогодишния проблем. Затова гражданите призовават за ефективни мерки: непрекъснат мониторинг, глоби, съизмерими с годишния оборот на фирмата нарушител, и дори затваряне на предприятията (временно или постоянно).

Прочетете цялата статия тук.

Автори: М. Душкова1,2, Цв. Великова3, Р. Кандиларов1,2,  И. Петрова1,2, Ст. Господинова1, Д. Петрова1 

1 Екосдружение “Дишай, Русе” – Русе 

2 Русенски университет “Ангел Кънчев“ – Русе 

3 Медицински факултет, Софийски университет  “Св. Климент Охридски” – София 

Статията е публикувана в списание "Медицински мениджмънт и здравна политика", 2024 год. LV, бр. 3, стр. 17-35.

crossmenu