Остават две седмици до крайния срок за участие в Националния фотоконкурс „Въздухът“, организиран от Сдружение "Въздух за здраве", Нов български университет и Столична община. Авторите могат да изпращат своите кадри до 31 март.

Инициативата се реализира с подкрепата на Breathe Cities – глобална инициатива на Bloomberg Philanthropies, Clean Air Fund и C40 Cities, насочена към подпомагане на градовете в усилията им за по-чист въздух и по-добро обществено здраве.[1]

До момента в конкурса са получени близо 300 фотографии от 141 участници от цялата страна. Интересът към инициативата показва, че темата за въздуха като природен ресурс, градска среда и фактор за здравето вълнува все повече хора.

Получените до момента снимки показват богат спектър от гледни точки и лични интерпретации на темата. Освен природните пейзажи, предстоящата изложба ще търси и визуални истории за въздуха в контекста на човешкия живот, здравето и градската среда - начина, по който въздухът присъства в ежедневието ни, влияе върху хората и оформя средата, в която живеем.

Насърчаваме авторите да експериментират с различни гледни точки, символи и визуални разкази, свързани с темата за въздуха.

Във втория етап от конкурса предстои професионално жури да селектира до 40 въздействащи фотографии, които ще бъдат представени в изложба на открито на „Моста на влюбените“ в София през месец май.

Кой ще оценяват творбите? Представяме журито:

Иван Шишиев – фотограф и създател на популярния проект „Етюдите на София“, посветен на градската среда и визуалната идентичност на столицата.

Иван Добчев – театрален режисьор, съосновател на Театрална работилница „Сфумато“, с дългогодишен принос към съвременното българско сценично изкуство.

Евгени Димитров – фоторепортер и журналист, основател и управител на Булфото – една от водещите фотоагенции в България.

Димитър Караниколов – архитект и международно признат травъл и въздушен фотограф, отличаван в престижни международни конкурси.

Йордан Симеонов – утвърден български фоторепортер и председател на Клуб на фоторепортера, с дългогодишна практика в националната преса.

Александър Симидчиев – лекар пулмолог и председател на Сдружение „Въздух за здраве“, активен застъпник за политики, свързани с качеството на въздуха и общественото здраве.

Евелина Андреева – журналист и фотограф, директор „Стратегическо развитие и маркетинг“ на Радио-телевизионния център към Нов български университет.Bottom of Form

Фотоконкурсът „Въздухът“ има за цел чрез силата на визуалния разказ да насочи общественото внимание към един от най-важните фактори за здравето и бъдещето ни – въздуха, който дишаме.

Краен срок за участие: 31 март 2026 г.

За повече информация: https://air4health.eu/fotokonkurs/

[1] Breathe Cities is a global initiative supporting cities to clean the air and enhance public health. Delivered by Bloomberg Philanthropies, Clean Air Fund and C40 Cities, the initiative offers cities tools to take ambitious clean air action by expanding access to data and raising public awareness. Launched in 2023 by Michael R. Bloomberg, the UN Secretary-General’s Special Envoy on Climate Ambition and Solutions and founder of Bloomberg Philanthropies, and Sadiq Khan, Mayor of London and C40 Cities Co-Chair, Breathe Cities is accelerating action in 14 cities to improve the air 77 million people breathe. To learn more, visit Breathe Cities’ website or follow on Instagram and LinkedIn.

В отговор на сигнали на граждани от инициативата „Дишай Димитровград“, Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ – Хасково) заявява, че в националното и европейското законодателство липсва легална дефиниция на „непоносима или задушлива миризма“ и че миризмите представляват субективно възприятие с психосоматичен характер. Според институцията в България не съществува специализирана апаратура за измерване на миризми от промишлени обекти и затова се използва органолептичен метод – оценка чрез човешкото обоняние.

В същото време експерти посочват, че миризмите от индустриални източници не са само субективен проблем, а често са индикатор за наличие на химични вещества във въздуха, които могат да имат реални здравни и екологични последствия.

В публикуваното експертно становище, изготвено от д-р Костадин Костадинов, член на лекарската мрежа „Въздух за здраве“, и Станислав Малчев, юрист към сдружението „Въздух за здраве“, се посочва, че макар миризмите действително да се възприемат чрез сетивата, те са свързани с конкретни химични съединения във въздуха. В становището се отбелязва, че съществуват стандартизирани методи за определяне на миризми в атмосферния въздух, включително европейският стандарт EN 16841, приет и като български стандарт.

Експертите обръщат внимание и на факта, че силните и продължителни миризми могат да имат реално въздействие върху качеството на живот и здравето на хората – включително главоболие, дразнене на очите и дихателните пътища, стрес и нарушения на съня. Поради това в много държави проблемът с миризмите се разглежда като част от управлението на индустриалните емисии и градската среда.

Становището подчертава, че липсата на ясно регулиране в България не означава липса на научни методи или международна практика, а по-скоро показва необходимост от развитие на нормативната рамка и инструментите за контрол.

Темата за миризмите е особено чувствителна за местните общности, тъй като често именно гражданите са първите, които сигнализират за проблеми в качеството на въздуха. Затова прозрачността, научният подход и диалогът между институции, експерти и граждани са ключови за намиране на устойчиви решения.

Експертното становище може да бъде прочетено тук.

Сдружение „Въздух за здраве“ внесе официално становище по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове по проекта на Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести (ХНБ) за периода 2026–2030. Документът представя експертната позиция на организацията и нейната лекарска мрежа от над 50 специалисти от цялата страна.

Защо въздухът трябва да бъде част от политиките за превенция

В становището ние настояваме замърсяването на атмосферния въздух да бъде включено изрично като значим и модифицируем рисков фактор за развитието и прогресията на хроничните незаразни заболявания – наред с артериалната хипертония, тютюнопушенето, ниската физическа активност и нездравословното хранене.

В момента проектът на програмата разглежда въздушното замърсяване основно във връзка с хроничната обструктивна белодробна болест и рака на белия дроб. Международните научни оценки обаче показват, че то е сред водещите рискови фактори и заисхемична болест на сърцето и мозъчен инсулт, захарен диабет тип 2 и други метаболитни и сърдечносъдови заболявания.

По данни от доклада State of Global Air 2024 над 11 000 смъртни случая годишно в България се свързват с експозиция на замърсен въздух, а ФПЧ₂.₅ е водещият рисков фактор за смъртност в страната.

Социално-икономическата цена на мръсния въздух

В становището се подчертава и икономическото измерение на проблема. Според оценки на Световната банка замърсяването на въздуха струва на България между 13% и 19% от БВП годишно (26,6 – 38,9 млрд. лева), основно поради преждевременна смъртност, намалена работоспособност, отсъствия от работа и разходи за лечение.

Нездравословната градска среда като рисков фактор

Друга ключова група предложения е свързана с включването на „нездравословната градска жизнена среда“ като самостоятелен рисков фактор в програмата и в Плана за действие към нея.

Предлагеме създаването на отделна точка, която да отчита влиянието на атмосферното замърсяване и транспортния шум, презастрояването и липсата на зелени площи, неблагоприятните жилищни условия и ограниченията за активно придвижване, като фактори, които допринасят за повишен психосоциален стрес, нездравословни поведенчески модели и по-висок риск от сърдечносъдови, респираторни и метаболитни заболявания, особено сред социално уязвимите групи.

Предложение за нов модул в националното здравно изследване през 2026 г.

В становището е включено и предложение през 2026 г., при планираното Национално изследване на факторите на риска за здравето, да бъде добавена нова тематична глава, посветена на това как хората възприемат и преживяват замърсяването на въздуха.

Предлагаме изследването да обхване въпроси като:

Това ще позволи за първи път да се съберат системни данни не само за обективната експозиция, но и за субективното преживяване на екологичния риск.

Предложения с финансово и практическо покритие

Подчертаваме, че предложенията не са само концептуални. Те са придружени от:

1400 и 3000 преждевременни смъртни случая годишно в София, свързани със мръсния въздух

Стартира национален фотоконкурс с тема „Въздухът“, обявиха организаторите от лекарско сдружение „Въздух за здраве“, Нов български университет и Столична община на пресконференция в Клуба на фоторепортера днес. Целта на фотоконкурса е чрез силата на фотографията да се насочи вниманието към качеството на въздуха, който дишаме и неговото въздействие върху здравето. В конкурса могат да се включат както професионални, така и любители фотографи. Журито ще търси въздействащи снимки, които интерпретират темата за въздуха. Наградите са както парични (3000 лв.- 1500 лв. – 1000 лв.), така и предметни – карти за градския транспорт, участие в професионален уъркшоп „Фотографска работилница” на НБУ и др. Всички селектирани снимки ще станат част от изложба, експонирана през пролетта на 2026 г. в галерия на открито в София.

Повече за условията за участие можете да намерите на https://air4health.eu/fotokonkurs/.

На пресконференцията бяха представени за първи път резултатите от международно проучване засягащо стресовите фактори на градската среда в София и свързаните с тях неравенства и влияние върху човешкото здраве.  Изчисленията обхващат приблизителния брой случаи на заболявания и смъртност за една година (период 2018/2019 г.) в близо 5000 жилищни зони в София. Изследването показва, че излагането на средногодишни концентрации на замърсители над препоръчаните от СЗО стойности –5 μg/m³ за ФПЧ₂.₅ и 10 μg/m³ за NO₂ – е свързано с между 1400 и 3000 преждевременни смъртни случая годишно в София, каза доц. Ангел Джамов от медицинския университет в Пловдив. Това представлява 10–20% от общата смъртност, като приносът на ФПЧ₂.₅ (фини прахови частици) е по-значим. Замърсяването на въздуха е свързано и с около една пета от случаите на сърдечно-съдови, дихателни и онкологични  заболявания.

В софийските квартали със среден и висок социално-икономически статус се наблюдават по-неблагоприятни ефекти от азотен диоксид, а в  зоните със среден и нисък статус има по-силен ефект от фини прахови частици, каза доц. Ангел Буров от УАСГ, София. Най-засегнати са централните части на столицата, както и нейните североизточни и северозападни части.

За разлика от досегашните проучвания, изследването представено от доц. Ангел Джамбов и доц. Ангел Буров използва по-прецизни и пространствени данни, за да изчисли случаите на преждевременна смърт и заболеваемост и за да картографира тяхното разпределение на територията на София. Като други рискови фактори то е идентифицирало наднормения автомобилен шум; ефектът на градския топлинен остров през лятото и липсата на достатъчно зелени площи в радиус от 300 м от домовете на жителите. Инфографика на данните: https://air4health.eu/wp-content/uploads/2025/10/sofia-ubd-infographic_v3_bulgarian_a4-pages.pdf

30 от общо 100 точки е оценката за качеството на въздуха в България, сочат резултатите от анкета проведена от студентската медия NewBlog 4U на Нов български университет с помощта на платформата kazva.bg. В нея са участвали малко повече от 350 респонденти, попитани през юли и август на 2025 г. От отговорите става ясно, че 88% от хората смятат, че въздухът е силно замърсен. 56% изпитват силна тревожност от това, а 73% съобщават за здравословни проблеми, предизвикани от замърсяването. Респондентите сочат за отговорни държавата (76%) и общините (68%). Над 81%  от хората заявяват готовност да променят навиците си и отбелязват факта, че гражданската активност играе съществена роля.

Почти 90% от запитаните са убедени, че екстремните климатични явления са следствие на човешката дейност. Резултатите от анкетата представи д-р Евелина Андреева, директор „Стратегическо развитие“ РТЦ на НБУ и ръководител на студентската медия.  Младите хора са по-склонни да бъдат част от промяната, показват резултатите от запитването.

Цялата анкета и неин анализ можете да видите тук: https://newblog4u.bg/wp-content/uploads/2025/10/nbu-anketa-vazduh_.pdf

От 1 декември 2025 г. Столична община отново ще въведе нискоемисионната зона (НЕЗ) за автомобили в централната градска част, като тази година нейният обхват се разширява. Мярката обяви Надежда Бобчева, заместник-кмет по екология на Столична община. В т.нар. малък ринг движението ще бъде ограничено за автомобили от първа и втора екогрупа, а в големия ринг – за превозни средства с първа екогрупа. Целта е да се намали замърсяването на въздуха с азотни оксиди и фини прахови частици през зимните месеци, когато автомобилният трафик е по-интензивен, отбеляза Бобчева.

По време на пресконференцията тя отчете, че за втора поредна година качеството на атмосферния въздух в София отговаря на европейските и националните норми по показател фини прахови частици (ФПЧ10). Посочи, че постигнатите резултати потвърждават ефективността на приетите мерки, насочени към подобряване на качеството на живот в столицата. Бобчева подчерта, че освен ограниченията в транспорта, общината продължава с въвеждането на нискоемисионни зони за битово отопление и с програмата за безплатна подмяна на стари отоплителни уреди с по-екологични алтернативи. Паралелно се работи за разширяване на зелената система и подобряване на градската среда.

Продължава обновяването на градския транспорт с нови електрически, хибридни и газови превозни средства, каза още зам.-кметът по екология. Приоритет остава разширяването на метрото и изграждането на буферни паркинги по системата Park & Ride, както и развитието на велосипедната инфраструктура и зарядните станции за електромобили.

Председателят на сдружение „Въздух за здраве“  д-р Александър Симидчиев, подчерта че в борбата със замърсяването на въздуха е най-важно да се обединят силите на държавни и общински институции, НПО и научните среди.

На 8 и 9 ноември 2024 г. сдружение „Въздух за здраве“ и лекарската мрежа към него организираха семинар за журналисти, посветен на влиянието на замърсения въздух върху здравето. Събитието привлече вниманието на основните медии в страната и предостави задълбочен поглед върху разнообразните здравни аспекти на този проблем.

Семинарът предостави платформа за задълбочен анализ и обмен на знания между медицински експерти и журналисти. Събитието подчерта необходимостта от спешни и ефективни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха и защита на общественото здраве.

Д-р Александър Симидчиев, пулмолог и председател на сдружение „Въздух за здраве“, подчерта, че замърсяването на въздуха засяга всички органи и системи в човешкото тяло, водейки до повишена заболеваемост и смъртност. По данни, представени от него, ежегодно в България около 12 000 души умират поради мръсен въздух - оценка, която разкрива и по-широк мащаб на хронични заболявания, свързани със замърсяването. Д-р Симидчиев призова за изпреварваща национална политика, базирана на актуални данни и ефективно взаимодействие между здравните и екологичните институции, с цел предотвратяване на здравните последици.

Петър Живков, член на сдружение „Въздух за здраве“, представи анализ на данни от последните три години, събрани от измервателни станции на Столична община, ИАОС и гражданската инициатива AirBG. Той цитира проучване, според което замърсяването на въздуха води до икономически загуби за София в размер на 2,5 милиарда евро годишно. Тези загуби са резултат от повишена заболеваемост, преждевременна смъртност, намалена производителност на труда и дни в болничен. Основните източници на замърсяване са автомобилният трафик и битовото отопление с твърдо гориво. Географското разположение на София, с честите температурни инверсии, също допринася за задържане на замърсители. Петър Живков подчерта, че съществуващите измервателни станции не са достатъчни за обхващане на замърсяването в ключови райони и призова за допълнителни мерки за подобряване на качеството на въздуха.

Доц. д-р Цветелина Тотомирова представи научни данни, свързващи замърсяването на въздуха с развитието на затлъстяване, диабет тип 2, репродуктивни проблеми и нарушения във функцията на щитовидната жлеза. Тя подчерта връзката между високите нива на азотни оксиди, характерни за градската среда, и повишения риск от рак на гърдата. Допълнително, доц. Тотомирова обсъди влиянието на замърсители в затворени помещения като фталати и полихлорирани бифенили, които също допринасят за ендокринни смущения. Всичко това подчертава необходимостта от превантивни мерки и по-висока обществена информираност.

Доц. д-р Рада Маркова изтъкна, че децата са особено уязвими към въздушните замърсители заради по-високата дихателна честота и по-продължителната експозиция. Тя отбеляза, че децата, които живеят в райони с високи концентрации на прахови частици, имат по-ниска белодробна функция, което може да доведе до хронични заболявания като астма, бронхити и дори рак на белите дробове. Доц. Маркова призова за използване на пречистватели на въздуха, носене на маски и ограничаване на физическата активност при високи нива на замърсяване. Според нея, педиатрите играят важна роля в информирането на обществото за въздушното замърсяване и в прилагането на превантивни мерки.

Д-р Калоян Гевара, психиатър, представи инфомация за връзката между замърсяването на въздуха и психичното здраве. Той обясни, че фините прахови частици могат да проникват директно в мозъка, увеличавайки риска от депресия, когнитивни заболявания и болест на Алцхаймер. Представени бяха резултати от анкета, проведена от лекарската мрежа, която проследи връзката между качеството на въздуха и психичното здраве. Данните показаха категорична връзка между замърсяването и симптоми като тревожност, депресия и общо чувство на неразположение, особено при хора с вече диагностицирани тревожни разстройства.

Д-р Михаил Михайлов разгледа ефектите на замърсяването върху кожата, подчертавайки, че тя е най-външният защитен слой на тялото и е директно изложена на вредни замърсители. Това води до възпаления, стареене и увреждания. В момента около 54% от световното население живее в градски райони, а се очаква до 2050 г. този процент да се увелични до 6.4 милиарда души. "С нарастващото осъзнаване на вредното въздействие на замърсяването върху кожата, хората все по-често търсят продукти за грижа, специално разработени за защита срещу замърсители", каза д-р Михайлов. Той представи нови тенденции в козметичната индустрия, насочени към защита на кожата чрез продукти с антиоксиданти, овлажнители и защитни филтри.

Доц. д-р Юлия Раденкова, токсиколог, акцентира върху вредата от устойчивите органични замърсители като диоксини и фурани, които са изключително токсични и могат да останат дълго в околната среда. Те причиняват нарушения на имунната система, ендокринни смущения и увеличават риска от рак. Тя подчерта необходимостта от стриктен контрол върху храните и източниците на замърсяване. Според Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА)  90% от експозицията на диоксини е в резултат от консумацията на замърсени храни, затова контролът в България се фокусира върху източниците на замърсяване – храните, фуражите, обекти и дейности с неподвижни източници на емисии и управлението на отпадъци. Най-висока достоверност и диагностична стойност за експозицията на населението на диоксини дават изследванията за присъствието им в телесните течности на човешкия организъм –  периферната кръв, майчината кърма, урината и мастните тъкани, но поради сложността и високата цена на процедурите мониторингът им е ограничен.

В Националния център по обществено здраве и анализи досега не е постъпвала информация от компетентните контролни институции – Министерство на околната среда и водите и Министерство на земеделието и храните, за установено от тях високо съдържание на диоксини в компоненти на околната среда, храни или фуражи.

Проф. д-р Нина Янчева посочи, че замърсяването на въздуха утежнява протичането на инфекции като грип, COVID-19 и респираторно-синцитиален вирус. Замърсяването на въздуха увеличава уязвимостта на дихателната система към болестотворни микроорганизми и удължава времето, през което те остават активни във въздуха. "17% от смъртните случаи от пневмония се дължат на замърсяването на въздуха", каза проф. Янчева. Високите концентрации на PM2.5 са свързани с 6% повишена честота на посещения в спешните отделения и хоспитализации за грип. Изследвания показват връзка между повишени концентрации на NO2, O3 и PM2.5 и увеличен брой случаи и смъртни случаи от COVID-19. Увеличение с една единица на O3 се свързва с 10,5% увеличение на новите случаи на Covid-19 . Нарастване с 1µg/m3 на NO2  е свързано с 3,3% увеличение на случаите на Covid-19 и 3,1% увеличение на смъртните случаи от него. Данни от мащабно проучване показват, че повишаването на фините прахови частици с 10% води до увеличаване на антибиотичната резистентност, което е сериозен обществен здравен проблем.

Кардиологът д-р Александър Носиков подчерта, че замърсяването на въздуха е значим рисков фактор за инфаркти и инсулти, който дълго време е бил пренебрегван. Особено опасни са фините прахови частици с размер 2,5 микрометра (PM2.5). В студени, мъгливи и безветрени дни, когато концентрацията на тези частици е висока, се наблюдава увеличаване на случаите на инфаркти и инсулти. Фините прахови частици не само засягат белите дробове, но и проникват в кръвообращението, предизвиквайки възпаление на съдовете. Това възпаление може да доведе до нестабилност на атеросклеротичните плаки в артериите, увеличавайки риска от сърдечносъдови инциденти. "Интересен факт е, че в сънните артерии на някои пациенти са открити микропластмаси, които са попаднали там от околната среда", сподели д-р Носиков. Той представи сравнителни анализи, които показват, че страни с излаз на море, като Албания, Гърция и Турция, имат по-ниска сърдечносъдова смъртност в сравнение с България, Косово и Северна Македония. Това може да се дължи на по-доброто качество на въздуха, обусловено от морските ветрове, както и на придържането към средиземноморската диета. Всичко това води до необходимостта от повишено внимание към продължителността на излагане на замърсен въздух. Д-р Носиков призова за натиск върху институциите и регулаторните органи, отговорни за качеството на въздуха, с цел намаляване на запрашеността и подобряване на общественото здраве.

Заместник-кметът по екология на Столична община, Надежда Бобчева, представи подробности относно въвеждането на нискоемисионни зони (НЕЗ) в София, целящи подобряване на качеството на въздуха в града. От 1 декември 2024 г. до 28 февруари 2025 г., в т.нар. "малък ринг"( ограничен от булевардите "Васил Левски", "Патриарх Евтимий", "Ген. Скобелев", "Сливница" и ул. "Опълченска) се забранява влизането на автомобили от първа и втора екологична група. Изключение се прави за собственици с постоянен адрес в зоната и лица с увреждания, притежаващи съответните карти за преференциално паркиране. Граничните булеварди не са част от зоната, като преминаването по тях е позволено.

НЕЗ за битовото отопение влизат в сила от 1 януари 2025 г. От 1 ноември 2024 г. Столична община стартира активна кампания за информиране на гражданите относно новите мерки и техните ползи. "До момента около 2000 домакинства са заменили старите си печки на дърва, което значително намалява замърсяването", каза г-жа Бобчева. Увеличена е честотата на миене на уличните платна, като измитата площ е нараснала с над 10% спрямо предходната година.

Модератор на форума беше д-р Евелина Андреева.

 Замърсяването на въздуха е свързано с повече смъртни случаи от тютюнопушенето или лошите хранителните навици.

Борбата със замърсяването на въздуха е жизненоважна за опазването на здравето и за смекчаване на неблагоприятните последици от климатичните промени.

По данни на Health Effects Institute / State of Global Air[1], замърсяването на въздуха е причина за почти 6% от всички смъртни случаи в България през 2021 г., което означава над 11 000 загубени живота. Само излагането на фини прахови частици (ФПЧ₂.₅) води до 161 смъртни случая на 100 000 души население – значително над глобалната средна стойност.

Изчисленията показват, че в България замърсяването на въздуха е свързано с повече смъртни случаи за година от тютюнопушенето или лошите хранителните навици. Това са данни на популационно ниво.

Влиянието на замърсяването върху здравето е многопосочно: то допринася за 21% от смъртните случаи от ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), 18% от исхемична болест на сърцето, 17% от диабет, 16% от рак на белия дроб, както и за значителен дял от инсултите, инфекциите на долните дихателни пътища и дори неонаталните смъртни случаи. Но освен да води до фатални случаи, животът в замърсена среда повишава риска за възникване или усложняване на редица заболявания и влошено качество на живот.

Основните източници на замърсяване в Източна Европа, включително България, са зависимостта от въглища за енергия и отопление, остарелите индустриални производства, широкото използване на дърва и въглища в домакинствата, старият автопарк, селскостопанските емисии на амоняк и нерегламентираното горене на

отпадъци, прекомерното застрояване в градовете. В градските райони на Западна Европа доминират други фактори – транспорт, локална индустрия и отопление на дърва.[2]

От всички региони на СЗО именно Европейският регион работи най-активно за справяне с проблемите на замърсяването на въздуха и климатичните промени. Там, където са въведени ефективни мерки и норми, държавите успяват да постигнат подобрение в качеството на въздуха. През последното десетилетие в Европа и Централна Азия като цяло се наблюдава намаляване на концентрациите на фини прахови частици (ФПЧ₂.₅) в атмосферния въздух, докато в други региони подобна тенденция липсва. Емисиите на основните замърсители също са намалели в повечето страни от региона, с изключение на някои части на Централна Азия.

Слогънът на Международния ден „Racing for Air. Every Breath Matters.“ символизира спешността и неотложността на борбата със замърсяването на въздуха. Той ни напомня, че сме в „надпревара“ с времето и последствията, а всяко забавяне струва човешки животи, защото всеки дъх има значение. Инициативата акцентира върху необходимостта от незабавни действия и силна политическа воля за промяна, като подчертава, че чистият въздух е основно човешко право, което може да бъде защитено единствено чрез глобална солидарност.

Какво се прави на глобално ниво:

Какво може да се направи на локално ниво:

Здравните специалисти на първа линия

Лекарите и медицинските специалисти са сред най-силните гласове в борбата за чист въздух. Те ежедневно лекуват пациенти с остри и хронични заболявания, влошавани от замърсената среда – от астма и ХОББ до сърдечно-съдови и метаболитни проблеми. Замърсяването пряко увеличава натовареността на здравната система, създавайки цикъл, при който пациентите се лекуват, но след това отново се излагат на същите вредни условия.

Подобряването на качеството на въздуха е не само здравна, но и икономическа и социална инвестиция – води до по-малко заболявания, по-ниска преждевременна смъртност, по-ниски здравни разходи и по-висока производителност. Доказано е, че ползите от всяка допълнителна мярка за по-чист въздух надвишават разходите за нейното прилагане.

По повод Международния ден на чистия въздух за синьо небе подготвихме поредица от видеа с участието на медицински специалисти. В тях д-р Михаил Михайлов обяснява как пациентите могат да предпазят здравето си от въздействието на замърсяването, а доц. д-р Снежина Лазова представя практични съвети за защита на децата – една от най-уязвимите групи. В трето видео двамата експерти заедно разясняват какво може да направи всеки от нас, за да не допринася за замърсяването, а в заключителното обръщение поставяме акцент върху отражението на лошото качество на въздуха върху работата на лекарите и необходимостта от системни действия за облекчаване на здравния сектор.

[1] Health Effects Institute / State of Global Air. Bulgaria: Air Pollution and Health Country Profile (2021).

[2] Environmental Epidemiology, Air pollution inequalities in Europe: A deeper understanding of challenges in Eastern Europe, 2025

crossmenu