A little researched topic on the association of tuberculosis incidence and exposure to air pollution was recently published as an article in Nature.
The authors investigated the associations of ambient air pollutants (particulate matter with aerodynamic diameter <2.5 μm (PM2.5), sulfur dioxide (SO2),nitrogen dioxide (NO2), ozone (O3), and carbon monoxide (CO)) in relation to the risk of pulmonary TB in a cohort of Chinese TB patient in Jinan city from 2011 to 2015. A total of 9344 newly diagnosed pulmonary TB cases were included. Four different air pollution exposure windows (3, 6, 9, and 12 months) before TB diagnoses were calculated from the daily concentration of air pollution. In categorical analysis, the authors observed statistically significant overall associations between pulmonary TB risk and PM2.5 (3 month exposure window: RR = 1.228, 95%CI: 1.091–1.381) as well as CO (3 month exposure window: RR = 1.169, 95%CI: 1.028–1.329; 9 month exposure window: RR = 1.442, 95%CI: 1.028–2.024) exposures. Moreover, subgroup analyses suggested that most of the air pollutants (PM2.5, SO2, O3, and CO) were significantly associated with increased risk of TB among the males, the females, the <60 years, and the smear negative cases. The dominant statistically significant associations were detected at 3-month exposure window of air pollution before the diagnosis of TB. The suggestive evidence is that the 3 month air pollution exposure window was associated with increased TB risk and warrants further investigation.
Малко епидемиологични проучвания са оценявали ефектите на замърсяването на въздуха върху риска от белодробна туберкулоза (ТБ). Авторите на статия в сп. Nature разглеждат асоциациите на замърсителите на атмосферния въздух (частици с аеродинамичен диаметър <2.5 μm (PM2.5), серен диоксид (SO2), азотен диоксид (NO2), озон (О3) и въглероден окис (CO) и връзката им с риска от белодробна туберкулоза в кохортата на пациент с китайска туберкулоза в град Джинан от 2011 до 2015 г. Включени са общо 9344 новодиагностицирани случая на белодробна туберкулоза.
Четири различни времеви прозореца за излагане на замърсяване на въздуха (3, 6, 9 и 12 месеца) преди диагностицирането на туберкулозата са били изчислени от дневната концентрация на замърсяване на въздуха. При категориен анализ се наблюдават статистически значими общи асоциации между белодробен риск от ТБ и ПЧ2.5 (прозорец на експозиция 3 месеца: RR = 1.228, 95% CI: 1.091-1.381), както и CO 1,169, 95% CI: 1,028-1,329, експозиция 9 месеца: RR = 1,442, 95% CI: 1,028-2,024). Освен това анализите на подгрупи показват, че повечето замърсители на въздуха (PM2.5, SO2, O3 и CO) са били значително свързани с повишения риск от туберкулоза при мъжете, жените, <60 години и туберкулин отрицателните случаи. Доминантните статистически значими асоциации бяха установени при прозореца с 3-месечно излагане на замърсяване на въздуха преди диагностицирането на туберкулозата. Резултатите на авторите откриха положителни асоциации между експозицията на PM2.5, CO и риска от ново диагностицирана белодробна туберкулоза в Китай. Доказателствата са, че тримесечният прозорец на експозиция на замърсяване на въздуха е бил свързан с повишен риск от туберкулоза, което изисква допълнително уточняване и потвърждаване.
Замърсяването на въздуха е горещ проблем, откакто хората са открили как да палят огън. Днес девет от десет души по целия свят са изложени на замърсяване на вътрешния и / или околния въздух, което надвишава нивата на безопасност на Световната здравна организация. Така че може да се изненадате, че Световната здравна организация провежда едва сега първата си международна конференция за замърсяването на въздуха и ефектите върху здравето.
Конференцията се провежда в навечерието на следващото международно събитие за климата в Полша [COP24], което ще отговори на най-новия научен доклад, който предупреди, че можем да имаме едва 12 години, за да ограничим катастрофата, свързана с изменението на климата. Ще бъде ли спешността това, което е необходимо, за да се постигнат промени в енергийните, транспортните и земеползвателните системи на големи мащаби?
Замърсяването на въздуха е причина за над 7 милиона преждевременни смъртни случая годишно. Локалното и глобалното замърсяване на въздуха вече е в основата на програмата на ООН и СЗО за въздействията на замърсяването на въздуха върху здравето, включени в Парижкото споразумение на ООН.
Знаем, че трябва да премахнем изкопаемите горива в полза на възобновяеми източници на енергия, да насърчим активното придвижване като ходене и колоездене и да опазим въглеродните запаси в горите, почвите и торфищата. Защо тогава имаме забавянето?
Действията, свързани с изменението на климата, се бавиха, първоначално защото не се приемаха научните доказателства, а след това се оспорваха механизмите за постигане на нисковъглеродни икономики. Това до голяма степен се дължи на конфликти на интереси, но и поради чувството, че може да е трудно да се предприемат смислени действия на индивидуално ниво.
Един отрасъл, който има реално въздействие обаче, е секторът на здравеопазването. Ежедневно, лекари, медицински сестри, здравни специалисти виждат вредите, причинени от замърсяването на въздуха и изменението на климата, причиняващи болести, увреждания и смърт. Една четвърт от смъртните случаи и заболяванията от инсулт и от исхемична болест на сърцето се дължат на замърсяване на въздуха на открито; над една четвърт от смъртните случаи и заболяване от рак на белите дробове; и 43% от всички смъртни случаи и заболявания от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) се дължат на замърсяване на атмосферния въздух.
Свали маската на моя град е глобална инициатива, която се фокусира върху подобряване на качеството на въздуха в нашите градове, работи със здравни специалисти, за да подчертае влиянието на използването на изкопаеми горива - въглища, газ и дизел върху качеството на въздуха и дихателното, сърдечно-съдовото и когнитивното здраве на хората. Един от градовете, които се присъединиха към тази инициатива е София, България. Тук работим с Глобалния алианс за климата и здравето (GCHA), за да разясним предизвикателствата свързани с лошото качество на въздуха в София и някои от по-големите градове в България.
Работим в тясно сътрудничество с местни здравни специалисти, общински служители, други организации на неправителствени организации (като WWF, За Земята, Горичка и пациентски организации като НПО), за да повишим осведомеността и да предложим основани на доказателства подходи за справяне с този сложен въпрос. Един от приоритетите е да се установят нормите на безопасност на СЗО за замърсители в териториите на ЕС, тъй като е очевидно, че не са ползвани немедицински причини за определяне на настоящите норми на ЕС.
Нормите за замърсяване на въздуха трябва да бъдат приведени в съответствие със стандартите за безопасност на СЗО в нашите градове. Децата и внуците ни заслужават това.
Чистата, възобновяема енергия, инфраструктурата за по-добра активност и обществен транспорт, електрическите превозни средства, премахването на субсидиите за изкопаеми горива и по-интелигентното планиране на градовете са само няколко от възможностите, които политиците могат да постигнат, за да избегнат безброй смъртни случаи и да подобрят драстично качеството на въздуха за всички.
Справянето с изменението на климата и замърсяването на въздуха е един от петте глобални приоритета на СЗО за следващите четири години. Страхотно е, че СЗО провежда първата си конференция за замърсяването на въздуха. Ще се запознаем с конференцията на 31 октомври, Ден на Световните градове и ще излъчваме реални доклади за качеството на въздуха в реално време от София. При споделянето на местните ни нива на замърсяване на въздуха се надяваме да се появим в полезрението на лицата, вземащи решения на конференцията, да им напомним, че всеки има право на безопасен, чист въздух. Имаме може би по малко от 12 години, за да се справим ефективно с климатичните промени, часовникът започва да отчита от началото на тази конференция на СЗО. Време е да помогнем на нас самите и на нашата планета да диша спокойно.
Air pollution has been a burning issue ever since humans discovered how to make fire. Today, nine out of 10 people around the globe are exposed to indoor and/or ambient air pollution that exceeds World Health Organization safety levels. So it might come as a surprise that the World Health Organization is having its first ever international conference on air pollution and health.
The conference takes place in the run-up to the next international climate event in Poland [COP24] which will respond to the latest scientific report that has warned we may have only 12 years to limit climate change catastrophe. Will such urgency be just what is needed to deliver large scale systems change in energy, transport and land use?
Air pollution is responsible for over 7 million premature deaths per year. Local and global air pollution is now top of the UN and WHO agenda with the health impacts of air pollution included in the UN Paris Agreement.
We know that we need to phase out fossil fuels for renewables, encourage active travel such as walking and cycling, and protect carbon stores in forests, soils and peatlands. So why the delay?
Climate change action has been dogged by a slowness to first accept the scientific evidence, then to embrace the mechanisms to deliver low carbon economies. This has been largely due to vested interests but also due to the sense that it may be hard to take meaningful action at an individual level.
One sector making a real impact though, is the health sector. On a daily basis, doctors, nurses, public health practitioners and allied healthcare professionals see the damage done by air pollution and climate change causing disease, disability and death. A quarter of deaths and disease from stroke and from ischaemic heart disease are due to outdoor air pollution; over one fourth of deaths and disease from lung cancer; and 43% of all deaths and disease from chronic obstructive pulmonary disease (COPD) are due to ambient air pollution.
Unmask My City, a global initiative that focuses on improving air quality in our cities has been working with health professionals to highlight the impact of fossil fuel use – coal, gas, diesel – on air quality and people’s respiratory, cardiovascular and cognitive health. One of the cities that joined this initiative is Sofia, Bulgaria. Here we are working with the Global Climate and Health Alliance (GCHA) to highlight poor air quality in Sofia and some of the larger cities in Bulgaria.
We are working closely with local health professionals, municipality officials, fellow NGO organisations (like WWF, ZaZemyata, Gorichka and umbrella patient organizations like NPO) to raise awareness and offer evidence based approaches to tackling this complex issue. A priority is establishing WHO safety levels for pollutants across EU territories, as it is obvious that non-medical reasons have been at play in establishing the current EU norms.
Air pollution levels must be brought in line with WHO safety standards in our cities. Our children and grandchildren deserve it.
Clean, renewable energy, better active and public transport infrastructure, electric vehicles, the elimination of fossil fuels subsidies, and smarter urban planning are but a few of the choices policy makers can deliver to avoid countless preventable deaths and drastically improve air quality for all.
Tackling climate change and air pollution is one of the WHO’s top five global priorities for the next four years. It’s great that WHO is having its first ever conference on air pollution. We’ll be checking in with the conference on 31 October, World Cities Day and beaming live real time air quality reports from Sofia. In sharing our local levels of air pollution we hope to get on the radars of decision makers at the conference to urgently remind them that everyone has a right to safe, clean air. With perhaps only 12 years to tackle climate change effectively, the clock starts ticking at this WHO conference. It’s time to help us and our planet breathe.
Горенето на дърва или въглища за готвене на храна е свързано с повишен риск от хоспитализация или смърт от респираторни заболявания, според ново изследване, проведено в Китай и публикувано онлайн в американското списание American Journal of Respiratory and Critical Care Medicine.
Изследователи от Оксфордския университет в Обединеното кралство и Китайската академия на медицинските науки съобщават, че хоспитализациите или смъртните случаи на хронични и остри респираторни заболявания са били с 36% по-високи сред тези, които са използвали дърва или въглища за готвене в сравнение с тези, които са използвали електроенергия или газ.
Изследователите също така съобщават, че колкото по дълго хора използват твърди горива, толкова по-голям е рискът от хоспитализация или смърт от респираторна болест, отколкото тези, които са готвили с газ или електричество. Тези, които използват дървесина или въглища в продължение на 40 години или по-дълго, имат 54% по-висок риск от хоспитализация или смърт от респираторни заболявания, докато тези, които преминават от твърди горива към горива с чиста изгаряне, намаляват риска си до 14% по висок от тези които никога не са излагани на горене на дърва или въглища.