В отговор на сигнали на граждани от инициативата „Дишай Димитровград“, Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ – Хасково) заявява, че в националното и европейското законодателство липсва легална дефиниция на „непоносима или задушлива миризма“ и че миризмите представляват субективно възприятие с психосоматичен характер. Според институцията в България не съществува специализирана апаратура за измерване на миризми от промишлени обекти и затова се използва органолептичен метод – оценка чрез човешкото обоняние.
В същото време експерти посочват, че миризмите от индустриални източници не са само субективен проблем, а често са индикатор за наличие на химични вещества във въздуха, които могат да имат реални здравни и екологични последствия.
В публикуваното експертно становище, изготвено от д-р Костадин Костадинов, член на лекарската мрежа „Въздух за здраве“, и Станислав Малчев, юрист към сдружението „Въздух за здраве“, се посочва, че макар миризмите действително да се възприемат чрез сетивата, те са свързани с конкретни химични съединения във въздуха. В становището се отбелязва, че съществуват стандартизирани методи за определяне на миризми в атмосферния въздух, включително европейският стандарт EN 16841, приет и като български стандарт.
Експертите обръщат внимание и на факта, че силните и продължителни миризми могат да имат реално въздействие върху качеството на живот и здравето на хората – включително главоболие, дразнене на очите и дихателните пътища, стрес и нарушения на съня. Поради това в много държави проблемът с миризмите се разглежда като част от управлението на индустриалните емисии и градската среда.
Становището подчертава, че липсата на ясно регулиране в България не означава липса на научни методи или международна практика, а по-скоро показва необходимост от развитие на нормативната рамка и инструментите за контрол.
Темата за миризмите е особено чувствителна за местните общности, тъй като често именно гражданите са първите, които сигнализират за проблеми в качеството на въздуха. Затова прозрачността, научният подход и диалогът между институции, експерти и граждани са ключови за намиране на устойчиви решения.
Експертното становище може да бъде прочетено тук.