1400 и 3000 преждевременни смъртни случая годишно в София, свързани със мръсния въздух
Стартира национален фотоконкурс с тема „Въздухът“, обявиха организаторите от лекарско сдружение „Въздух за здраве“, Нов български университет и Столична община на пресконференция в Клуба на фоторепортера днес. Целта на фотоконкурса е чрез силата на фотографията да се насочи вниманието към качеството на въздуха, който дишаме и неговото въздействие върху здравето. В конкурса могат да се включат както професионални, така и любители фотографи. Журито ще търси въздействащи снимки, които интерпретират темата за въздуха. Наградите са както парични (3000 лв.- 1500 лв. – 1000 лв.), така и предметни – карти за градския транспорт, участие в професионален уъркшоп „Фотографска работилница” на НБУ и др. Всички селектирани снимки ще станат част от изложба, експонирана през пролетта на 2026 г. в галерия на открито в София.
Повече за условията за участие можете да намерите на https://air4health.eu/fotokonkurs/.
На пресконференцията бяха представени за първи път резултатите от международно проучване засягащо стресовите фактори на градската среда в София и свързаните с тях неравенства и влияние върху човешкото здраве. Изчисленията обхващат приблизителния брой случаи на заболявания и смъртност за една година (период 2018/2019 г.) в близо 5000 жилищни зони в София. Изследването показва, че излагането на средногодишни концентрации на замърсители над препоръчаните от СЗО стойности –5 μg/m³ за ФПЧ₂.₅ и 10 μg/m³ за NO₂ – е свързано с между 1400 и 3000 преждевременни смъртни случая годишно в София, каза доц. Ангел Джамов от медицинския университет в Пловдив. Това представлява 10–20% от общата смъртност, като приносът на ФПЧ₂.₅ (фини прахови частици) е по-значим. Замърсяването на въздуха е свързано и с около една пета от случаите на сърдечно-съдови, дихателни и онкологични заболявания.
В софийските квартали със среден и висок социално-икономически статус се наблюдават по-неблагоприятни ефекти от азотен диоксид, а в зоните със среден и нисък статус има по-силен ефект от фини прахови частици, каза доц. Ангел Буров от УАСГ, София. Най-засегнати са централните части на столицата, както и нейните североизточни и северозападни части.
За разлика от досегашните проучвания, изследването представено от доц. Ангел Джамбов и доц. Ангел Буров използва по-прецизни и пространствени данни, за да изчисли случаите на преждевременна смърт и заболеваемост и за да картографира тяхното разпределение на територията на София. Като други рискови фактори то е идентифицирало наднормения автомобилен шум; ефектът на градския топлинен остров през лятото и липсата на достатъчно зелени площи в радиус от 300 м от домовете на жителите. Инфографика на данните: https://air4health.eu/wp-content/uploads/2025/10/sofia-ubd-infographic_v3_bulgarian_a4-pages.pdf
30 от общо 100 точки е оценката за качеството на въздуха в България, сочат резултатите от анкета проведена от студентската медия NewBlog 4U на Нов български университет с помощта на платформата kazva.bg. В нея са участвали малко повече от 350 респонденти, попитани през юли и август на 2025 г. От отговорите става ясно, че 88% от хората смятат, че въздухът е силно замърсен. 56% изпитват силна тревожност от това, а 73% съобщават за здравословни проблеми, предизвикани от замърсяването. Респондентите сочат за отговорни държавата (76%) и общините (68%). Над 81% от хората заявяват готовност да променят навиците си и отбелязват факта, че гражданската активност играе съществена роля.
Почти 90% от запитаните са убедени, че екстремните климатични явления са следствие на човешката дейност. Резултатите от анкетата представи д-р Евелина Андреева, директор „Стратегическо развитие“ РТЦ на НБУ и ръководител на студентската медия. Младите хора са по-склонни да бъдат част от промяната, показват резултатите от запитването.
Цялата анкета и неин анализ можете да видите тук: https://newblog4u.bg/wp-content/uploads/2025/10/nbu-anketa-vazduh_.pdf
От 1 декември 2025 г. Столична община отново ще въведе нискоемисионната зона (НЕЗ) за автомобили в централната градска част, като тази година нейният обхват се разширява. Мярката обяви Надежда Бобчева, заместник-кмет по екология на Столична община. В т.нар. малък ринг движението ще бъде ограничено за автомобили от първа и втора екогрупа, а в големия ринг – за превозни средства с първа екогрупа. Целта е да се намали замърсяването на въздуха с азотни оксиди и фини прахови частици през зимните месеци, когато автомобилният трафик е по-интензивен, отбеляза Бобчева.
По време на пресконференцията тя отчете, че за втора поредна година качеството на атмосферния въздух в София отговаря на европейските и националните норми по показател фини прахови частици (ФПЧ10). Посочи, че постигнатите резултати потвърждават ефективността на приетите мерки, насочени към подобряване на качеството на живот в столицата. Бобчева подчерта, че освен ограниченията в транспорта, общината продължава с въвеждането на нискоемисионни зони за битово отопление и с програмата за безплатна подмяна на стари отоплителни уреди с по-екологични алтернативи. Паралелно се работи за разширяване на зелената система и подобряване на градската среда.
Продължава обновяването на градския транспорт с нови електрически, хибридни и газови превозни средства, каза още зам.-кметът по екология. Приоритет остава разширяването на метрото и изграждането на буферни паркинги по системата Park & Ride, както и развитието на велосипедната инфраструктура и зарядните станции за електромобили.
Председателят на сдружение „Въздух за здраве“ д-р Александър Симидчиев, подчерта че в борбата със замърсяването на въздуха е най-важно да се обединят силите на държавни и общински институции, НПО и научните среди.