На 15 ноември 2023 г. Студентска и Лекарска мрежа „Въздух за здраве“ в партньорство с Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Ц. Воденичаров, дмн“, Медицински колеж „Й. Филаретова“ и Студентски съвет при Медицински университет – София“ организирха Трети студентски форум „Въздух за здраве“. Участниците във форума, заедно с лекари-експерти от различни области на медицината и общественото здраве, обсъдиха проблемите на атмосферното замърсяване и неговите въздействия върху детското здраве, връзката му с инфекциозните болести и как да разбираме и интерпретираме информацията за замърсяването на въздуха.

Събитието беше високо оценено от ръководните органи на Медицински университет - София. Значимостта на форума беше подчертана чрез редица поздравителни адреси, изразяващи признание за постигнатите резултати и значимия принос към областта на здравните изследвания.

Форумът бе открит лично от ректора на МУ-София, акад. Лъчезар Трайков, дмн, който поздрави за постоянството и отдадеността всички, които стоят зад събитието. „От една прекрасна инициатива, с времето форумът се превърна в значима традиция за Медицински университет-София и за развитието на неговата зелена политика“, заяви акад. Трайков.

В събитието участваха лекарите от лекарската мрежа „Въздух за здраве“  проф.  д-р Анжелика Велкова – зам.-декан на Факултета по Обществено здраве към МУ - София, и един от инициаторите за създаване на Студентската мрежа, доц.  д-р Цветелина Тотомирова, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната във ВМА, доц. д-р Нина Янчева, ръководител на Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина и началник на Отделението за лечение на придобита имунна недостатъчност  към СБАЛИПБ "Проф. Иван Киров", доц. Д-р Рада Маркова, специалист по педиатрия и детска пулмология и управител и основател на МЦ „Първа детска консултативна клиника“ – София и д-р Александър Симидчиев, председател на УС на Сдружение „Въздух за здраве“. Модератор на срещата беше Захари Влайков, председател на студентската мрежа "Въздух за здраве".

Срещата започна с преглед на събитията през последната година от дейността на организацията. Доц. Тотомирова припомни важните моменти и постижения и обобщи основните цели пред мрежата, а именно:

• Да популяризираме значението на чистата околна среда за качествен начин на живот;
• Да информираме обществеността за здравните  последици от замърсяването на въздуха;
• Да разясняваме на нашите пациенти здравните рискове, които носи замърсяването на въздуха;
• Да отчитаме екологичните фактори при диагностицирането на пациентите;
• Да подпомагаме обществения диалог като партнираме на националните и местни власти в търсенето на работещи политики за намаляване на вредните емисии;
• Да съдействаме за въвеждането и укрепването на устойчиви политики чрез популяризиране на положителния им ефект върху здравето;
• Да работим за идентифицирането на пропуските в националните планове и стратегии, касаещи връзката между здравето и факторите на околната среда;
• Да подпомагаме националните изследователски институции и международното сътрудничество в областта на научните изследвания за идентифициране и прилагане на устойчиви решения;
• Да събираме данни, свързани със здравните резултати от качеството на въздуха, за разработването на нормативни стандарти при вземане на управленски решения;
• Да въвеждаме и разпространяваме добри практики;
• Да ангажираме академичните среди за преодоляване на пропуските в учебните планове и програми;
• Да работим за подобряване на наблюдението на заболеваемостта и смъртността при всички заболявания, свързани със замърсяването на въздуха, и оптимизиране на връзката със системите за мониторинг на замърсителите;
• Да поставим здравето в центъра на всички политики

В презентацията си „Влиянието на замърсяването на въздуха върху разпространението и тежестта на инфекциозните заболявания“ доц. Нина Янчева подчерта, че излагането на замърсен въздух може да увеличи уязвимостта на дихателната система към патогенни микроорганизми чрез възпалителни реакции, които влияят на имунния отговор към инфекциозните патогени. Замърсяването на въздуха може да удължи живота на вирусите във въздуха и да предизвика промени в човешкото поведение, които, от своя страна, влияят върху трансмисията на вируса.

 По данни на СЗО от 2022 г. 17% от смъртните случаи от пневмония се дължат на замърсяването на въздуха, подчерта доц. Янчева. Тя направи задълбочен преглед на научните доказателства за заболеваемостта, хоспитализациите и смъртността вследствие на замърсяването на въздуха. Доц. Янчева представи пред студентите проучвания, които изследват въздействието на концентрациите на праховите частици, азотен диоксид и озон върху разпространението на COVID-19 и смъртните случаи, свързани с него. Бяха представени метаанализи и изследвания, които установяват връзка между туберкулозата и нивата на замърсяване на въздуха. Беше подчертана и темата за излагането на пер- и полифлуороалкилови вещества (PFAS) - вещества, широко използвани в потребителски продукти като опаковки за храни, облекло, почистващи препарати и други домакински артикули. „Въпреки че индустрията постепенно е прекратила употребата на перфлуороалкил карбоксилати, нивата им в кръвния серум на хората намаляват с по-бавна скорост от предвиденото, поради непрекъснатата експозиция на източници като питейна вода, мляко и млечни продукти, месо, морски дарове, яйца, въздух на закрито, домашен прах и промишлени емисии.“ – каза доц. Янчева. Голям интерес предизвикаха представените данни за връзката на замърсяването на въздуха и антибиотичната резистентност. „Данните разкриват, че близо половин милион смъртни случаи през 2018 г. са били свързани с антибиотична резистентност, потенциално свързана със замърсяването на въздуха. Ако се изпълнят насоките на Световната здравна организация за качество на въздуха до 2050 г., това ще помогне за намаляване на нарастването на резистентните към антибиотици инфекции със 17%, което ще спаси от смърт 23 % от хората и ще спестява до 640 милиарда долара годишно„ – сподели пред студентите доц. Янчева.

„Проблемът с въздушното замърсяване е „невидим“ като възприятие, но силно „видим“ като краткосрочни и дългосрочни въздействия върху здравето“, с тези думи започна своята презентация доц. Рада Маркова. Тя припомни, че въздухът, който дишаме ежедневно, е еднакъв за всички, независимо от пол, раса, възраст, социално положение и етническа принадлежност. Доц. Маркова отбеляза, че се наблюдава увеличение на случаите на остри и хронични заболявания, свързани с атмосферното замърсяване. Тя подчерта, че този негативен ефект се проявява особено поради продължителната експозиция на замърсения въздух в ранната детска възраст, като това има дългосрочни последици върху развитието на организма на децата. Не съществува част от нашия организъм, която да остане непокътната от вредните влияния на въздушното замърсяване. Дихателната система заема централно място като основен "филтър" за големия обем на фини частици и токсични газове, присъстващи в замърсения въздух. Въздушното замърсяване се явява сериозно предизвикателство за общественото здраве и изисква системен подход и незабавни мерки за намаляване на неговите вредни последици, подчерта доц. Маркова. Тя обърна специално внимание на небходимостта от законодателни и екологични мерки в името на бъдещето и здравето на нашите деца.

Д-р Симидчиев представи пред студентите темата за събирането на подробни данни и техния последващ анализ като важни стъпки към разбирането на текущото състояние на въздуха и вземането на мерки за неговото подобрение. Тези данни ни предоставят информация  за замърсителите, източниците на замърсяване и въздействието им върху здравето на хората и влиянието им върху околната среда. Процесът е не само ключов за измерването на проблема, но също така и за формулирането на стратегии и политики за подобряване на качеството на въздуха.

Форума закри проф. Анжелика Велкова, която още веднъж подчерта значението на каузата за чист въздух и сподели с аудиторията, че днес нагледно станахме свидетели на реалното приложение на социалната медицина.

Чистият въздух в залата бе осигурен от нашите приятели от https://clearair.bg/