На 21 ноември се проведе Четвъртият студентски форум „Въздух за здраве“, организиран съвместно от Студентската и лекарската мрежа „Въздух за здраве“, Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Ц. Воденичаров, дмн“, Медицински колеж „Й. Филаретова“ и Студентски съвет при Медицински университет – София.
Събитието в УМБАЛ „Св. Екатерина“ бе открито от зам.-ректора на МУ-София по учебната дейност и инициатор на Студентска мрежа „Въздух за здраве“, проф. д-р Анжелика Велкова, дмн в присъствието на зам.-ректора по наука и акредитация, проф. Красимира Йончева, дфн, и зам.-ректора по международна интеграция и проектно финансиране, проф. д-р Венцислава Пенчева, дм. Работата на форума беше приветствана от проф. Александрина Воденичарова, дм – декан на Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“ и Директора на ДЕОС проф. Добриана Сиджимова, дф, дм.
Говорители на студентската среща бяха д-р Михаил Михайлов и проф. д-р Анжелика Велкова. Д-р Михайлов представи темата за влиянието на замърсяването на въздуха върху най-големия орган на човешкото тяло – кожата. Проф. д-р Анжелика Велкова говори за устойчивото развитие в контекста на замърсяването на въздуха.
В рамките на събитието се проведе и работна група със студентите, на която бяха обсъдени бъдещи инициативи на мрежата „Въздух за здраве“.
На 8 и 9 ноември 2024 г. сдружение „Въздух за здраве“ и лекарската мрежа към него организираха семинар за журналисти, посветен на влиянието на замърсения въздух върху здравето. Събитието привлече вниманието на основните медии в страната и предостави задълбочен поглед върху разнообразните здравни аспекти на този проблем.
Семинарът предостави платформа за задълбочен анализ и обмен на знания между медицински експерти и журналисти. Събитието подчерта необходимостта от спешни и ефективни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха и защита на общественото здраве.
Д-р Александър Симидчиев, пулмолог и председател на сдружение „Въздух за здраве“, подчерта, че замърсяването на въздуха засяга всички органи и системи в човешкото тяло, водейки до повишена заболеваемост и смъртност. По данни, представени от него, ежегодно в България около 12 000 души умират поради мръсен въздух - оценка, която разкрива и по-широк мащаб на хронични заболявания, свързани със замърсяването. Д-р Симидчиев призова за изпреварваща национална политика, базирана на актуални данни и ефективно взаимодействие между здравните и екологичните институции, с цел предотвратяване на здравните последици.
Петър Живков, член на сдружение „Въздух за здраве“, представи анализ на данни от последните три години, събрани от измервателни станции на Столична община, ИАОС и гражданската инициатива AirBG. Той цитира проучване, според което замърсяването на въздуха води до икономически загуби за София в размер на 2,5 милиарда евро годишно. Тези загуби са резултат от повишена заболеваемост, преждевременна смъртност, намалена производителност на труда и дни в болничен. Основните източници на замърсяване са автомобилният трафик и битовото отопление с твърдо гориво. Географското разположение на София, с честите температурни инверсии, също допринася за задържане на замърсители. Петър Живков подчерта, че съществуващите измервателни станции не са достатъчни за обхващане на замърсяването в ключови райони и призова за допълнителни мерки за подобряване на качеството на въздуха.
Доц. д-р Цветелина Тотомирова представи научни данни, свързващи замърсяването на въздуха с развитието на затлъстяване, диабет тип 2, репродуктивни проблеми и нарушения във функцията на щитовидната жлеза. Тя подчерта връзката между високите нива на азотни оксиди, характерни за градската среда, и повишения риск от рак на гърдата. Допълнително, доц. Тотомирова обсъди влиянието на замърсители в затворени помещения като фталати и полихлорирани бифенили, които също допринасят за ендокринни смущения. Всичко това подчертава необходимостта от превантивни мерки и по-висока обществена информираност.
Доц. д-р Рада Маркова изтъкна, че децата са особено уязвими към въздушните замърсители заради по-високата дихателна честота и по-продължителната експозиция. Тя отбеляза, че децата, които живеят в райони с високи концентрации на прахови частици, имат по-ниска белодробна функция, което може да доведе до хронични заболявания като астма, бронхити и дори рак на белите дробове. Доц. Маркова призова за използване на пречистватели на въздуха, носене на маски и ограничаване на физическата активност при високи нива на замърсяване. Според нея, педиатрите играят важна роля в информирането на обществото за въздушното замърсяване и в прилагането на превантивни мерки.
Д-р Калоян Гевара, психиатър, представи инфомация за връзката между замърсяването на въздуха и психичното здраве. Той обясни, че фините прахови частици могат да проникват директно в мозъка, увеличавайки риска от депресия, когнитивни заболявания и болест на Алцхаймер. Представени бяха резултати от анкета, проведена от лекарската мрежа, която проследи връзката между качеството на въздуха и психичното здраве. Данните показаха категорична връзка между замърсяването и симптоми като тревожност, депресия и общо чувство на неразположение, особено при хора с вече диагностицирани тревожни разстройства.
Д-р Михаил Михайлов разгледа ефектите на замърсяването върху кожата, подчертавайки, че тя е най-външният защитен слой на тялото и е директно изложена на вредни замърсители. Това води до възпаления, стареене и увреждания. В момента около 54% от световното население живее в градски райони, а се очаква до 2050 г. този процент да се увелични до 6.4 милиарда души. "С нарастващото осъзнаване на вредното въздействие на замърсяването върху кожата, хората все по-често търсят продукти за грижа, специално разработени за защита срещу замърсители", каза д-р Михайлов. Той представи нови тенденции в козметичната индустрия, насочени към защита на кожата чрез продукти с антиоксиданти, овлажнители и защитни филтри.
Доц. д-р Юлия Раденкова, токсиколог, акцентира върху вредата от устойчивите органични замърсители като диоксини и фурани, които са изключително токсични и могат да останат дълго в околната среда. Те причиняват нарушения на имунната система, ендокринни смущения и увеличават риска от рак. Тя подчерта необходимостта от стриктен контрол върху храните и източниците на замърсяване. Според Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) 90% от експозицията на диоксини е в резултат от консумацията на замърсени храни, затова контролът в България се фокусира върху източниците на замърсяване – храните, фуражите, обекти и дейности с неподвижни източници на емисии и управлението на отпадъци. Най-висока достоверност и диагностична стойност за експозицията на населението на диоксини дават изследванията за присъствието им в телесните течности на човешкия организъм – периферната кръв, майчината кърма, урината и мастните тъкани, но поради сложността и високата цена на процедурите мониторингът им е ограничен.
В Националния център по обществено здраве и анализи досега не е постъпвала информация от компетентните контролни институции – Министерство на околната среда и водите и Министерство на земеделието и храните, за установено от тях високо съдържание на диоксини в компоненти на околната среда, храни или фуражи.
Проф. д-р Нина Янчева посочи, че замърсяването на въздуха утежнява протичането на инфекции като грип, COVID-19 и респираторно-синцитиален вирус. Замърсяването на въздуха увеличава уязвимостта на дихателната система към болестотворни микроорганизми и удължава времето, през което те остават активни във въздуха. "17% от смъртните случаи от пневмония се дължат на замърсяването на въздуха", каза проф. Янчева. Високите концентрации на PM2.5 са свързани с 6% повишена честота на посещения в спешните отделения и хоспитализации за грип. Изследвания показват връзка между повишени концентрации на NO2, O3 и PM2.5 и увеличен брой случаи и смъртни случаи от COVID-19. Увеличение с една единица на O3 се свързва с 10,5% увеличение на новите случаи на Covid-19 . Нарастване с 1µg/m3 на NO2 е свързано с 3,3% увеличение на случаите на Covid-19 и 3,1% увеличение на смъртните случаи от него. Данни от мащабно проучване показват, че повишаването на фините прахови частици с 10% води до увеличаване на антибиотичната резистентност, което е сериозен обществен здравен проблем.
Кардиологът д-р Александър Носиков подчерта, че замърсяването на въздуха е значим рисков фактор за инфаркти и инсулти, който дълго време е бил пренебрегван. Особено опасни са фините прахови частици с размер 2,5 микрометра (PM2.5). В студени, мъгливи и безветрени дни, когато концентрацията на тези частици е висока, се наблюдава увеличаване на случаите на инфаркти и инсулти. Фините прахови частици не само засягат белите дробове, но и проникват в кръвообращението, предизвиквайки възпаление на съдовете. Това възпаление може да доведе до нестабилност на атеросклеротичните плаки в артериите, увеличавайки риска от сърдечносъдови инциденти. "Интересен факт е, че в сънните артерии на някои пациенти са открити микропластмаси, които са попаднали там от околната среда", сподели д-р Носиков. Той представи сравнителни анализи, които показват, че страни с излаз на море, като Албания, Гърция и Турция, имат по-ниска сърдечносъдова смъртност в сравнение с България, Косово и Северна Македония. Това може да се дължи на по-доброто качество на въздуха, обусловено от морските ветрове, както и на придържането към средиземноморската диета. Всичко това води до необходимостта от повишено внимание към продължителността на излагане на замърсен въздух. Д-р Носиков призова за натиск върху институциите и регулаторните органи, отговорни за качеството на въздуха, с цел намаляване на запрашеността и подобряване на общественото здраве.
Заместник-кметът по екология на Столична община, Надежда Бобчева, представи подробности относно въвеждането на нискоемисионни зони (НЕЗ) в София, целящи подобряване на качеството на въздуха в града. От 1 декември 2024 г. до 28 февруари 2025 г., в т.нар. "малък ринг"( ограничен от булевардите "Васил Левски", "Патриарх Евтимий", "Ген. Скобелев", "Сливница" и ул. "Опълченска) се забранява влизането на автомобили от първа и втора екологична група. Изключение се прави за собственици с постоянен адрес в зоната и лица с увреждания, притежаващи съответните карти за преференциално паркиране. Граничните булеварди не са част от зоната, като преминаването по тях е позволено.
НЕЗ за битовото отопение влизат в сила от 1 януари 2025 г. От 1 ноември 2024 г. Столична община стартира активна кампания за информиране на гражданите относно новите мерки и техните ползи. "До момента около 2000 домакинства са заменили старите си печки на дърва, което значително намалява замърсяването", каза г-жа Бобчева. Увеличена е честотата на миене на уличните платна, като измитата площ е нараснала с над 10% спрямо предходната година.
Модератор на форума беше д-р Евелина Андреева.
Сдружение „Въздух за здраве“ и Лекарската мрежа към него споделиха подробности от събитието, проведено на 5 април 2024 година в пресклуба на Българската телеграфна агенция (БТА), на което бяха представени експертни доклади, базирани на препоръките на лекарите от мрежата към Министерството на здравеопазването за подобряване на въздуха в страната.
Събитието се проведе при силен интерес от страна на сектора на здравеопазване. Представената информация и анализи могат съществено да допринесат за подобряване на работата на институциите и специалистите, ангажирани със защитата на общественото здраве, и за приемането на правилни решения и политики на национално и регионално ниво.
Проблемът със замърсения въздух не може да бъде решаван на парче", каза д-р Александър Симидчиев, председател на сдружение „Въздух за здраве“. - "В нашата организация сме се фокусирали само върху здравните аспекти на въздушното замърсяване", уточни той, но напомни, че има и социални, и екологични аспекти.
"Замърсяването на въздуха е допълнително утежняващ фактор за здравето", коментира заместник-министърът на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски. Планираме мащабна информационна кампания на езика на хората, в която да говорим за нуждата от скрининг", каза той.
Околийски добави, че е поискал от Световната здравна организация (СЗО) изследване на поведенческите нагласи на българите - "защо не се пазят и защо пушат по две цигари едновременно, карайки колата си, която няма катализатор“. По думите му кампанията трябва да е насочена към всяка от обществените групи, за да бъдат посланията по-конкретни.
"Използвах времето си в министерството, за да обърна внимание върху важността на инвестициите в сферата на общественото здраве", каза Околийски. "Мога да се похваля, че за първи път в историята на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) най-голямото увеличение, което беше дадено, е за извънболнична помощ и медико-диагностични дейности - точно тези неща, които са необходими, за да се превентира болестта, да се хване в най-ранната фаза и да не се стигне до тежки заболявания", добави той.
Околийски посочи и необходимостта от повече национални станции за мониторинг на фини прахови частици (ФПЧ) 2,5. Мнението му бе подкрепено от заместник-кметът с направление „Зелена система, екология и земеползване“ в Столичната община Надежда Бобчева.
"Има нужда не само от повече такива уреди, но и да се подобри тяхната ефективност. Въвеждането на нискоемисионните зони (НЕЗ) в централната част на столицата е една от мерките за подобряване на качеството на въздуха", посочи Бобчева. Осъзнаваме, че това е само за три месеца, но беше добра стъпка, каза тя. По думите ѝ първоначалните данни за ефекта от НЕЗ сочат, че броят на дните, в които има замърсяване в централната част на София, са намалели. Друг извод е, че софиянци не са нарушителите, а по-често това са автомобили от страната, каза тя.
"Миенето на улици, подобряването на градския транспорт, осигуряване на нови отоплителни уреди са сред мерките, на които общината залага. Осигурени са повече средства за по-добра поддръжка на зелените системи", каза Бобчева. Освен замърсяването от автомобили, изгарянето на гуми е една от идентифицираните причини за замърсяването на въздуха. Бобчева обърна внимание, че благодарение на неправителствения сектор в общината са осъзнали и проблема с азотния диоксид.
Общо девет процента от общата смъртност се свързва със замърсяване на въздуха, каза проф. д-р Анжелика Велкова при представянето на доклада „Промоция на здравето“. Подобряването на здравната грамотност е важно, настоя тя. "Всеки трети българин не може да се справи с достъпа, четенето, разбирането и използването на здравна информация за подобряване на собственото си здраве и това на близките му", каза Велкова. Най-уязвими са деца, бременни и възрастни хора се посочва в нейния доклад.
„Пациентите със специфични групи заболявания са подходящ обект за информационни кампании на национално и регионално ниво“, се казва още в документа. Ролята на лекарите е важна в определянето на индивидуалния риск на отделните пациенти от замърсяването на въздуха - проследяването на тяхното състояние и съветите относно поведението, намаляващо здравните ефекти на мръсния въздух, е друга препоръка от специалистите. Възможно е изготвянето на плакати или постери за учебни заведения, университети, лечебни заведения и публични места. Велкова отбеляза и кампанията "Европейски ден без автомобили".
Замърсяването на въздуха е причина за около 11 000 случая в България, показват данни на Световната здравна организация. Аналогична е и статистиката на Европейската агенция за околната среда, според чийто доклад за 2022 г. поради излагане на фини прахови частици у нас загиват почти 13 000 души годишно.
Данните са част от доклада "Превенция на заболяванията" и бяха представени от доц. д-р Ангел Джамбов на пресконференция на сдружение "Въздух за здраве".
Най-сериозен източник на фини прахови частици е комунално-битовото отопление, следвано от производството на енергия от топлоелектрически централи, разнасяния от вятъра прах, както и селското стопанство. Възрастните и хората с придружаващи заболявания, децата, бременните жени, домакинствата и общностите с по-ниски доходи и хората с други съществуващи рискови фактори са най-уязвими към здравните последици от замърсяването на въздуха.
По данни от официалния мониторинг на качеството на атмосферния въздух в България през последното десетилетие се наблюдава устойчива тенденция към подобряване на качеството на атмосферния въздух в страната, посочи експертът, според когото има необходимост от качествени проучвания на мнението и информационните потребности на медицински специалисти и пациенти.
Повече информация за докладите:
„Промоция на здравето“ – Автор: Проф. д-р Анжелика Велкова, д.м.н.
Анотация
Докладът „Промоция на здравето“ обосновава с доказателства и съществуващи добри практики препоръките към Министерството на здравеопазването (МЗ), направени от Лекарска мрежа „Въздух за здраве“ относно прилагането на стратегиите и подходите на промоцията на здравето за подобряване на качеството на въздуха и жизнената среда. Промоцията на здравето използва възможностите на обществото и индивидите за контрол върху детерминантите на здравето и създаването на безопасна и подкрепяща здравето екологична и социална среда. В доклада е обсъдена необходимостта от проактивна роля на МЗ за повишаване на осведомеността и разбирането от обществото на здравните въздействия на замърсения въздух. Анализирани са принципите и подходите с доказан ефект в здравното образование на най-уязвимите групи към вредните влияния на замърсения въздух – хронично болните, бременните жени, децата, хората над 65 год., малцинственото население и живеещите в бедност. Направени са конкретни препоръки за подобряване на ефективността на информационните кампании. В доклада са разгледани начините за намаляване на транспортните емисии на замърсители и за постигане на поведенческа промяна в модела на придвижване с увеличаване използването на градския транспорт, ходене пеша и други форми на активна мобилност. Представени са доказателства от практиката на редица страни за множеството позитивни влияния върху общественото здраве от инициативата „Дни без автомобили“ и създаването на регионални стратегии и програми за активно ходене и алтернативна мобилност. Посочена е ролята на МЗ като важен участник в разрешаване на проблемите с лошото качество на въздуха, като е подчертано, че радикалното им разрешаване изисква
междусекторно сътрудничество и партньорство, информирано активно участие на заинтересованите популационни групи и широка обществена подкрепа.
Линк към доклад: https://bitly.cx/Hs2
„Превенция на заболяванията, свързани със замърсяването на въздуха в България - роля на научните данни“ – Автор: доц. д-р Ангел Джамбов д.м., д.м.н
Анотация
Докладът „Превенция на заболяванията, свързани със замърсяването на въздуха в България - роля на научните данни“ аргументира необходимостта от качествени, актуални и представителни данни за здравните ефекти от замърсяването на въздуха с оглед планирането на политиките, целящи оптималното разпределение на ресурси и обективната оценка на ефективността от различни мерки за намаляване на неблагоприятните въздействия върху човешкото здраве, здравната система и обществото. Ясно е очертана водещата роля на замърсяването на въздуха като рисков фактор на здравето в България. Направен е преглед на методиката за изследване на въздействието му върху здравето и на наличните данни от проучвания в България. За оптимално разпределение на ресурсите в системата на здравеопазването и екологичната сфера са необходими прецизни количествени измерители за степента на това въздействие върху здравето, но в България тази изследователска област е ограничена поради липсата на широкомащабни представителни изследвания, прецизни данни за излагането на различни атмосферни замърсители и недостатъчно взаимодействие между учени от различни дисциплини. Съществена подкрепяща роля в тази насока следва да имат Министерство на здравеопазването, клиничните специалисти и здравната система като цяло – чрез събиране и включване на екологичните рискове в електронното досие на пациента, натрупване на събраната информация в електронен масив от данни, както и чрез предоставянето на адекватни съвети и повишаване на осведомеността на пациентите, с което да се подобри управлението на здравето им.
Линк към доклад: https://bitly.cx/yQev
„Преглед на националните стратегически документи в сектор „Здравеопазване“, касаещи влиянието на атмосферния въздух върху здравето на българските граждани“ – Автор: адв. Антоан Атанасов
Анотация
Влиянието на атмосферния въздух върху здравето на българските граждани е в условията на увеличаваща се тенденция в негативен аспект, а бързият темп на развитие на обществата налага да се търси решение в спешен порядък. Множество проучвания свързват лошото качество на атмосферния въздух с респираторни заболявания,
сърдечносъдови проблеми, диабет тип 2 и различни видове злокачествени новообразувания. Докладът насочва обществения дискурс към един сериозен здравен риск за всички живущи в България – замърсеният въздух и начините за ограничаването му. Предложенията за реформа в националните стратегии дават начало на един разумен подход за създаването на практични механизми за ограничаването на вредните последици върху здравето на човека и способстват за иновативни начини за справяне с предизвикателствата на 21-ви век.
Линк към доклада: https://bitly.cx/ery5c
Лекарите от лекарска мрежа "Въздух за здраве" ще се срещнат със студенти от Медицинските университети в Плевен и Пловдив. Срещите са планирани за – 28 февруари в Плевен и 5 март в Пловдив.
Замърсяването на въздуха е най-значимият екологичен рисков фактор, който причинява високи нива на лошо здраве и преждевременна смъртност, генерира високи социално-икономически разходи, а източниците му са тези, които са отговорни и за климатичната криза. Целта на събитията е да повиши осведомеността на студентите относно влиянието на качеството на въздуха върху здравето и да акцентира върху чистия въздух като ключов фактор за предотвратяване на заболяванията.
Студентите ще се запознаят и с дейността на студентската мрежа „Въздух за здраве“, създадена към Медицинския университет – София, с подкрепата на университета, Студентския съвет, Медицинския факултет, Факултета по Обществено здраве, Факултета по Дентална медицина и Медицински колеж „Йорданка Филаретова".
Информация за срещите:
Плевен: Събитието се организира съвместно с Катедра „Социална медицина и здравен мениджмънт“ при МУ-Плевен. Специални гости на събитието ще бъдат лекарите от лекарска мрежа „Въздух за здраве”:
Очакваме ви на 29 февруари 2024 г. (четвъртък) от 14:00 ч. в зала „Амброаз Паре“, ТЕЛЕЦ, МУ-Плевен. Линк за регистрация: https://forms.gle/2oBJTytT5F4Qcajc9
Пловдив: Събитието се организира съвместно със Студентския съвет на МУ- Пловдив. Участници в срещата са:
Събитието ще се проведе на 5 март 2024 г. (вторник) от 15:15 ч. в Аудитория 3. Линк за регистрация: https://forms.gle/Pvoj7HBfv3kFDDnr9
Вчера в град Видин се проведе събитие за здравните щети от замърсяването на въздуха. Домакини на тази среща бяха лекарите от локалната лекарска мрежа „Въздух за здраве“, а гости - общопрактикуващи лекари и лекари от различни медицински специалности от града. Целта на срещата беше повече лекари от региона да се запознаят с проблема и да станат съмишленици на каузата за чист въздух, а чрез тях и все повче пациенти да бъдат приобщени в борбата за чист въздух.
Събитието откриха д-р Иво Илиев и д-р Мариела Георгиева, които представиха дейността, целите и постиженията на Лекарска мрежа "Въздух за здраве".Гост лектор на събитието беше доц. д-р Ангел Джамбов, който сподели информация за рисковите фактори, данни за смъртността и развитието на заболявания, свързани със замърсяването на въздуха. Доц. Джамбов подчерта, че неблагоприятните ефекти в България са сред най-високите в Европа.
Преговорите за ревизията на Директивата за качеството на въздуха трябва да бъдат спешно завършени преди европейските избори през юни. Докато тристранните преговори продължават, Съветът предложи възможност за 10-годишни изключения от спазването на правно обвързващите пределни стойности за замърсяване на въздуха въз основа на БВП на държавите спрямо средния за ЕС. Това би могло да означава, че близо до две трети от държавите-членки на ЕС могат да отложат намаляването на вредните за здравето замърсители на въздуха до 2040 г. Това неизбежно би довело до увеличаване на различията в здравния статус на гражданите в ЕС и до голямо отклонение от основната ценност на ЕС за равенство.
Замърсяването на въздуха продължава да бъде най-големият риск за здравето на околната среда в ЕС. Според Европейската агенция по околната среда (EАОС) 97% от градското население диша въздух, който се счита за нездравословен от Световната здравна организация (СЗО). Това води до стотици хиляди преждевременни смъртни случаи и стотици милиарди евро разходи за здравеопазване всяка година в рамките на ЕС.
Анализ на ЕАОС от 2023 г. показа, че между 2007 и 2020 г. нивата на фини прахови частици PM2.5 са били с около една трета по-високи в най-бедните райони на Европейското икономическо пространство. Фините прахови частици PM2.5 са замърсителят с най-голямо въздействие върху здравето.
В член 18 от Общия подход Съветът е включил предоставянето на отсрочка за държави с по-нисък БВП в сравнение със средния за ЕС (отнася се за 17 от 27 държави-членки през 2022 г.). Според друг скорошен доклад най-голям брой преждевременни смъртни случаи през 2020 г. поради PM2.5 са наблюдавани в Полша, Румъния, Италия, Испания и Германия. Притеснително е, че всички тези държави, с изключение на Германия, биха могли да кандидатстват за изключения на основание по-нисък БВП, ако Съветът настоява за това.
"Опитът да се прокарват редица изключения отрича спешността от решително справяне с проблема, а бездействието ще продължи да вреди на най-уязвимите. Санкционираните 10-годишни забавяния биха довели до продължаващо увреждане на здравето, което би могло да се предотврати, и до увеличаване на неравенствата в здравния статус на гражданите, да не говорим за високата икономическа тежест на разходите за здравеопазване.
Здравните организации призоваваме държавите-членки да гарантират в тристранните дискусии, че ревизията на Директивата за качеството на въздуха ще бъде изпълнена без изключения и без забавяне и ще бъде напълно съобразена с основаните на науката препоръки на Световната здравна организация до 2030 г. Освен това, белгийското председателство на ЕС и държавите-членки трябва да гарантират, че ревизията ще бъде финализирана преди изборите за народни представители в Европейския парламент, за да се обърне внимание на спешния проблем със замърсяването на въздуха, който засяга всички европейски граждани.
Очаква се последните тристранни дискусии по тази важна директива да се проведат на 20.02.2024 г. Ще ви държим в течение!