Замърсяването на въздуха е свързано с повече смъртни случаи от тютюнопушенето или лошите хранителните навици.
Борбата със замърсяването на въздуха е жизненоважна за опазването на здравето и за смекчаване на неблагоприятните последици от климатичните промени.
По данни на Health Effects Institute / State of Global Air[1], замърсяването на въздуха е причина за почти 6% от всички смъртни случаи в България през 2021 г., което означава над 11 000 загубени живота. Само излагането на фини прахови частици (ФПЧ₂.₅) води до 161 смъртни случая на 100 000 души население – значително над глобалната средна стойност.
Изчисленията показват, че в България замърсяването на въздуха е свързано с повече смъртни случаи за година от тютюнопушенето или лошите хранителните навици. Това са данни на популационно ниво.
Влиянието на замърсяването върху здравето е многопосочно: то допринася за 21% от смъртните случаи от ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), 18% от исхемична болест на сърцето, 17% от диабет, 16% от рак на белия дроб, както и за значителен дял от инсултите, инфекциите на долните дихателни пътища и дори неонаталните смъртни случаи. Но освен да води до фатални случаи, животът в замърсена среда повишава риска за възникване или усложняване на редица заболявания и влошено качество на живот.
Основните източници на замърсяване в Източна Европа, включително България, са зависимостта от въглища за енергия и отопление, остарелите индустриални производства, широкото използване на дърва и въглища в домакинствата, старият автопарк, селскостопанските емисии на амоняк и нерегламентираното горене на
отпадъци, прекомерното застрояване в градовете. В градските райони на Западна Европа доминират други фактори – транспорт, локална индустрия и отопление на дърва.[2]
От всички региони на СЗО именно Европейският регион работи най-активно за справяне с проблемите на замърсяването на въздуха и климатичните промени. Там, където са въведени ефективни мерки и норми, държавите успяват да постигнат подобрение в качеството на въздуха. През последното десетилетие в Европа и Централна Азия като цяло се наблюдава намаляване на концентрациите на фини прахови частици (ФПЧ₂.₅) в атмосферния въздух, докато в други региони подобна тенденция липсва. Емисиите на основните замърсители също са намалели в повечето страни от региона, с изключение на някои части на Централна Азия.
Слогънът на Международния ден „Racing for Air. Every Breath Matters.“ символизира спешността и неотложността на борбата със замърсяването на въздуха. Той ни напомня, че сме в „надпревара“ с времето и последствията, а всяко забавяне струва човешки животи, защото всеки дъх има значение. Инициативата акцентира върху необходимостта от незабавни действия и силна политическа воля за промяна, като подчертава, че чистият въздух е основно човешко право, което може да бъде защитено единствено чрез глобална солидарност.
Какво се прави на глобално ниво:
Какво може да се направи на локално ниво:
Лекарите и медицинските специалисти са сред най-силните гласове в борбата за чист въздух. Те ежедневно лекуват пациенти с остри и хронични заболявания, влошавани от замърсената среда – от астма и ХОББ до сърдечно-съдови и метаболитни проблеми. Замърсяването пряко увеличава натовареността на здравната система, създавайки цикъл, при който пациентите се лекуват, но след това отново се излагат на същите вредни условия.
Подобряването на качеството на въздуха е не само здравна, но и икономическа и социална инвестиция – води до по-малко заболявания, по-ниска преждевременна смъртност, по-ниски здравни разходи и по-висока производителност. Доказано е, че ползите от всяка допълнителна мярка за по-чист въздух надвишават разходите за нейното прилагане.
По повод Международния ден на чистия въздух за синьо небе подготвихме поредица от видеа с участието на медицински специалисти. В тях д-р Михаил Михайлов обяснява как пациентите могат да предпазят здравето си от въздействието на замърсяването, а доц. д-р Снежина Лазова представя практични съвети за защита на децата – една от най-уязвимите групи. В трето видео двамата експерти заедно разясняват какво може да направи всеки от нас, за да не допринася за замърсяването, а в заключителното обръщение поставяме акцент върху отражението на лошото качество на въздуха върху работата на лекарите и необходимостта от системни действия за облекчаване на здравния сектор.
[1] Health Effects Institute / State of Global Air. Bulgaria: Air Pollution and Health Country Profile (2021).
[2] Environmental Epidemiology, Air pollution inequalities in Europe: A deeper understanding of challenges in Eastern Europe, 2025
През 2025 г. в България бе поставено началото на първата по рода си ученическа мрежа „Въздух за здраве“ – иновативна инициатива, която обединява ученици, преподаватели и лекари около каузата за по-чист въздух и по-добро обществено здраве. Създадена с вдъхновение от вече утвърдените студентска и лекарска мрежа, тази ученическа структура дава възможност на млади хора още в училищна възраст да станат активни граждани и информирани застъпници на здравословна среда.
Началото бе поставено в Природоматематическа гимназия „Христо Смирненски“ в Перник, където учениците, с подкрепата на ръководството и лекари от мрежата "Въздух за здраве", създадоха ръководен съвет и започнаха да планират дейности – лекции, дискусии, ученически кампании.
Тина Хаджиева (ученица от IX клас) – председател на мрежата
Моника Петрова (IX клас) – секретар на мрежата
Целта на ученическата мрежа е не просто да информира, а да мотивира и ангажира. Във време, когато здравословните навици се формират още в детството, учениците могат да бъдат силен фактор за промяна.
Ако сте ученик, родител или учител и желаете вашето училище да стане част от мрежата, свържете се с нас на [въведете имейл или форма за контакт]. Екипът на „Въздух за здраве“ с радост ще ви подкрепи в създаването на ученически здравен клуб, ще осигури обучения и ще ви свърже с лекари и студенти, готови да работят рамо до рамо с младите активисти.
Кметът получи и тениска с петна от пигмент, извлечен от реални замърсители
София, 28 април 2025 г. – Сдружение в обществена полза „Въздух за здраве“ и лекари от лекарската мрежа, проведоха среща с кмета на София Васил Терзиев, посветена на темата за замърсяването на въздуха и възможните политики за неговото подобряване. Инициативата е част от кампания The Rain Collection, целяща да повиши вниманието към проблема и устойчивите усилия на сдружението в посока обществено здраве и опазване на околната среда.
На срещата бяха официално връчени експертни препоръки, изготвени от сдружението, които предлагат конкретни и приложими мерки за подобряване на качеството на въздуха в столицата. Кметът получи и символичен подарък – тениска от кампанията им The Rain Collection, изработена с пигмент, извлечен от реални замърсители. Срещата премина в конструктивен и ангажиран диалог, в който всички страни изразиха готовност за сътрудничество и последователни действия.
„Темата за чистия въздух е една от най-важните и дългосрочни каузи, по които работим – далеч отвъд рамките на един мандат. За да има напредък, трябва да започнем днес. Благодаря на всички, които влагат време и енергия в тази посока – на вас разчитаме. Когато тръгнем от конкретна цел и измерими резултати, виждаме как се подреждат и останалите приоритети – от градоустройство до чистота. Това не е тема, която се появява от време на време, а устойчив приоритет“, подчерта кметът Васил Терзиев.
Сред присъстващите бяха инж. Румяна Гълъбова – началник отдел „Въздух“ в направление „Зелена система, екология и земеползване“, представители на сдружението, сред които Деница Иванова, зам.-председател, доц. д-р Рада Маркова, пулмолог и доц. д-р Снежина Лазова. Освен тях в разговора се включиха също Елица Панайотова от Clean Air Fund, урбанистът гл. ас. д-р Ангел Буров, представители на Европейския климатичен пакт в лицето на активистите Рада Бонева и Елена Брусарска, както и творческият директор на агенция proof. Ангел Искрев, който представи концепцията на кампанията The Rain Collection.
„Препоръките са изцяло със здравен фокус – това е нашата експертиза. Докладът стъпва на солидна научна база и цели обективна основа за действие. Новата европейска директива за качеството на въздуха предвижда конкретни задължения за общините и ние даваме насоки как те могат да бъдат изпълнени. За нас добрата политика е тази, която поставя здравето в центъра“, заяви Деница Иванова.
Сред предложенията на сдружение „Въздух за здраве“ са: създаване на пътна карта за въздуха до 2030 г. с участието на здравни експерти; изграждане на справедливи нискоемисионни зони за транспорт, въведени паралелно с приоритетно развитие на пешеходната и велосипедната инфраструктура; подобряване на комуникацията с гражданите, които попадат в зоните с ниски емисии за битово отопление; районен подход с локални планове и месечни бюлетини; разширяване на мониторинга чрез мобилни станции и включване на данни от градския транспорт; подобряване на уличното почистване и на управлението на зелените площи, както и други мерки.
Участниците изразиха обща готовност за създаване на работна група и пилотно прилагане на препоръките в избрани столични райони. Столична община потвърди отвореността си за дългосрочно сътрудничество и прилагане на устойчиви решения.
Повече информация за кампанията The Rain Collection можете да откриете тук.
Докладът „Препоръки за чист въздух в София“ представя здравно обосновани предложения за подобряване качеството на въздуха в столицата, разработени от екипа на сдружение „Въздух за здраве“ и мрежата от медицински специалисти, ангажирани с темата за въздействието на замърсяването върху човешкото здраве.
На фона на новата Директива на ЕС за качеството на въздуха, която предвижда значително по-строги стандарти до 2030 г., в документа се подчертава нуждата от незабавни действия. Препоръките са базирани на научни доказателства и представят конкретни мерки в няколко основни направления:
Новите изисквания на ЕС и здравната роля
Докладът разглежда предстоящите регулации на европейско ниво, включително необходимостта от разработване на пътна карта за изпълнение, в която да участват и здравни специалисти. Акцент е поставен върху междусекторното сътрудничество и участието на гражданите. Подчертаваме ползите от сътрудничеството със здравните специалисти и предлагаме конкретни насоки за провеждане на информационни кампании, насочени към уязвимите групи – включително таргетиране и формулиране на подходящи послания, съобразени с особеностите на различните аудитории.
Мониторинг на качеството на въздуха
Анализира се състоянието на системата от автоматични станции в София, с акцент върху нуждата от по-добро разположение, прозрачност на данните и комбиниране с гражданска наука и мобилни сензори.
Зони с ниски емисии – транспорт и отопление
Препоръките акцентират върху това, че нискоемисионните зони не трябва да се разглеждат като самостоятелна мярка, а като част от цялостен подход към устойчива градска мобилност – включително подобрения в обществения транспорт, пешеходната и велосипедната инфраструктура. Отбелязана е и нуждата от социална справедливост при ограниченията. В частта за битово отопление се изразява критична позиция към настоящата забрана за използване на твърди горива в зони с ТЕЦ и газ. Подчертава се необходимостта от подобряване на комуникацията с гражданите.
Обществен транспорт
Посочва се нуждата от по-чести, по-комфортни и по-надеждни линии. Подчертава се значението на добрата връзка между транспортните средства, достъпна и безопасна инфраструктура около спирките, както и въвеждането на стандарт за чистота в превозните средства. Застъпва се подход, при който пешеходният достъп, физическият комфорт и прозрачната информация са в центъра на вниманието на планиращите институции.
Управление на зелената градска среда
Разгледани са ползите от градските зелени площи за здравето и необходимостта от системно облагородяване на кварталите и отстраняване на т.нар. кални зони и „петна на разпада“. Подчертана е нуждата от активна зелена инфраструктура в новите квартали и подходящи условия за деца, възрастни и уязвими групи.
Улична прах и чистота на града
Докладът поставя фокус върху ролята на уличната прах за влошаване на качеството на въздуха и необходимостта от въвеждане на по-ефективни методи за миене и метене, включително модернизация на техниката и адаптивни графици според натоварването на районите.
Отпадъци и информираност на гражданите
Посочени са решения за ограничаване на изгарянето на отпадъци и подобряване на разделното събиране чрез по-добра комуникация с гражданите – информационни табели, дигитални кампании и насърчаване на добри практики.
Линк към доклада с препоръки.
Сдружение „Въздух за здраве“ представи препоръки за подобряване на качеството на въздуха в общините Русе и Димитровград. Тези инициативи са подкрепени от Нидерландския хелзинкски комитет и включват поредица от срещи с местните граждани, Регионалните здравни инспекции (РЗИ), Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) и общинските администрации.
Препоръките разглеждат индивидуалните проблеми на двата града, като се фокусират върху:
Тези препоръки имат за цел да предложат решения, съобразени със спецификите на Русе и Димитровград, за да се намалят рисковете за здравето и да се подобри качеството на живот на гражданите.
Запознайте се с пълните версии на препоръките за гр. Русе и за гр. Димитровград.
Резюме. Замърсяването на въздуха е сериозен проблем и доказан рисков фактор за здравето, особено за сърдечно-съдовите и респираторните заболявания. В контекста на усещането за т. нар. неприятни миризми в околната среда, проучванията са ценни, тъй като позволяват сравнително подробен анализ на множество фактори, свързани с възприемането на миризми и последващата физическа реакция у част от хората. Целта на настоящото проучване е да предоставим обобщени данни от проведено анкетно проучване относно здравните рискове от замърсения въздух и неприятните производствени миризми, както и да предложим препоръки, базирани на тях, които да послужат на общинските и държавните институции за бъдещи анализи за разрешаване на проблема с атмосферния въздух.
Материал и методи. Използвани са анкетният, статистическият метод и аналитичният метод. Беше разработена и разпространена в социалните мрежи електронна анкета с цел да се проучи мнението на русенци относно състоянието на въздуха в града. В анкетата са включени 598 респонденти, от които 75.1% жени и 25.9% мъже. Резултати. Резултатите от анкетата показват, че 64% от респондентите смятат, че през септември 2023 г. въздухът е бил „много по-замърсен“, 26.8% го определят като “по-замърсен”. За респондентите най-често усещаната миризма е на „коктейл“ от химически миризми (58.2%), както и „на бакелит“, „на мая и екарисаж“, „на тлеещи огнища“, „на мастило“, „на нефтопродукти“. Най-честите отговори на анкетираните за техните физически усещания при излагане на миризми са, както следва: „получавам дразнене на гърлото и предизвикване на кашлица“ (50%), „усещане за задушаване“ (34.9%), „получавам главоболие“ (28.8%), „усещам тревожност“ (20.2%), „получавам сълзене на очите“ (13,7%), „получавам световъртеж“ (7.7%), „получавам сърцебиене“ (6%), както и гадене, тежест при поемане на въздух, главоболие след сън на отворен прозорец, болка в гърлото, запушване на носа/ дразнене на носоглътката, дразнене на стомаха, нарушение на съня, обрив, усещане за дискомфорт, изпитване на силен гняв. Мнозинството респонденти са на мнение, че здравето на русенци постепенно се влошава (71.6%), като 10.5% посочват, че здравето им рязко се влошава. Гражданите споделят и множество препоръки за подобряване на проблемната ситуация.
Заключение. Според анкетираните институциите в Русе не правят достатъчно и не успяват да контролират потенциалните замърсители, за да решат дългогодишния проблем. Затова гражданите призовават за ефективни мерки: непрекъснат мониторинг, глоби, съизмерими с годишния оборот на фирмата нарушител, и дори затваряне на предприятията (временно или постоянно).
Прочетете цялата статия тук.
Автори: М. Душкова1,2, Цв. Великова3, Р. Кандиларов1,2, И. Петрова1,2, Ст. Господинова1, Д. Петрова1
1 Екосдружение “Дишай, Русе” – Русе
2 Русенски университет “Ангел Кънчев“ – Русе
3 Медицински факултет, Софийски университет “Св. Климент Охридски” – София
Статията е публикувана в списание "Медицински мениджмънт и здравна политика", 2024 год. LV, бр. 3, стр. 17-35.