1400 и 3000 преждевременни смъртни случая годишно в София, свързани със мръсния въздух

Стартира национален фотоконкурс с тема „Въздухът“, обявиха организаторите от лекарско сдружение „Въздух за здраве“, Нов български университет и Столична община на пресконференция в Клуба на фоторепортера днес. Целта на фотоконкурса е чрез силата на фотографията да се насочи вниманието към качеството на въздуха, който дишаме и неговото въздействие върху здравето. В конкурса могат да се включат както професионални, така и любители фотографи. Журито ще търси въздействащи снимки, които интерпретират темата за въздуха. Наградите са както парични (3000 лв.- 1500 лв. – 1000 лв.), така и предметни – карти за градския транспорт, участие в професионален уъркшоп „Фотографска работилница” на НБУ и др. Всички селектирани снимки ще станат част от изложба, експонирана през пролетта на 2026 г. в галерия на открито в София.

Повече за условията за участие можете да намерите на https://air4health.eu/fotokonkurs/.

На пресконференцията бяха представени за първи път резултатите от международно проучване засягащо стресовите фактори на градската среда в София и свързаните с тях неравенства и влияние върху човешкото здраве.  Изчисленията обхващат приблизителния брой случаи на заболявания и смъртност за една година (период 2018/2019 г.) в близо 5000 жилищни зони в София. Изследването показва, че излагането на средногодишни концентрации на замърсители над препоръчаните от СЗО стойности –5 μg/m³ за ФПЧ₂.₅ и 10 μg/m³ за NO₂ – е свързано с между 1400 и 3000 преждевременни смъртни случая годишно в София, каза доц. Ангел Джамов от медицинския университет в Пловдив. Това представлява 10–20% от общата смъртност, като приносът на ФПЧ₂.₅ (фини прахови частици) е по-значим. Замърсяването на въздуха е свързано и с около една пета от случаите на сърдечно-съдови, дихателни и онкологични  заболявания.

В софийските квартали със среден и висок социално-икономически статус се наблюдават по-неблагоприятни ефекти от азотен диоксид, а в  зоните със среден и нисък статус има по-силен ефект от фини прахови частици, каза доц. Ангел Буров от УАСГ, София. Най-засегнати са централните части на столицата, както и нейните североизточни и северозападни части.

За разлика от досегашните проучвания, изследването представено от доц. Ангел Джамбов и доц. Ангел Буров използва по-прецизни и пространствени данни, за да изчисли случаите на преждевременна смърт и заболеваемост и за да картографира тяхното разпределение на територията на София. Като други рискови фактори то е идентифицирало наднормения автомобилен шум; ефектът на градския топлинен остров през лятото и липсата на достатъчно зелени площи в радиус от 300 м от домовете на жителите. Инфографика на данните: https://air4health.eu/wp-content/uploads/2025/10/sofia-ubd-infographic_v3_bulgarian_a4-pages.pdf

30 от общо 100 точки е оценката за качеството на въздуха в България, сочат резултатите от анкета проведена от студентската медия NewBlog 4U на Нов български университет с помощта на платформата kazva.bg. В нея са участвали малко повече от 350 респонденти, попитани през юли и август на 2025 г. От отговорите става ясно, че 88% от хората смятат, че въздухът е силно замърсен. 56% изпитват силна тревожност от това, а 73% съобщават за здравословни проблеми, предизвикани от замърсяването. Респондентите сочат за отговорни държавата (76%) и общините (68%). Над 81%  от хората заявяват готовност да променят навиците си и отбелязват факта, че гражданската активност играе съществена роля.

Почти 90% от запитаните са убедени, че екстремните климатични явления са следствие на човешката дейност. Резултатите от анкетата представи д-р Евелина Андреева, директор „Стратегическо развитие“ РТЦ на НБУ и ръководител на студентската медия.  Младите хора са по-склонни да бъдат част от промяната, показват резултатите от запитването.

Цялата анкета и неин анализ можете да видите тук: https://newblog4u.bg/wp-content/uploads/2025/10/nbu-anketa-vazduh_.pdf

От 1 декември 2025 г. Столична община отново ще въведе нискоемисионната зона (НЕЗ) за автомобили в централната градска част, като тази година нейният обхват се разширява. Мярката обяви Надежда Бобчева, заместник-кмет по екология на Столична община. В т.нар. малък ринг движението ще бъде ограничено за автомобили от първа и втора екогрупа, а в големия ринг – за превозни средства с първа екогрупа. Целта е да се намали замърсяването на въздуха с азотни оксиди и фини прахови частици през зимните месеци, когато автомобилният трафик е по-интензивен, отбеляза Бобчева.

По време на пресконференцията тя отчете, че за втора поредна година качеството на атмосферния въздух в София отговаря на европейските и националните норми по показател фини прахови частици (ФПЧ10). Посочи, че постигнатите резултати потвърждават ефективността на приетите мерки, насочени към подобряване на качеството на живот в столицата. Бобчева подчерта, че освен ограниченията в транспорта, общината продължава с въвеждането на нискоемисионни зони за битово отопление и с програмата за безплатна подмяна на стари отоплителни уреди с по-екологични алтернативи. Паралелно се работи за разширяване на зелената система и подобряване на градската среда.

Продължава обновяването на градския транспорт с нови електрически, хибридни и газови превозни средства, каза още зам.-кметът по екология. Приоритет остава разширяването на метрото и изграждането на буферни паркинги по системата Park & Ride, както и развитието на велосипедната инфраструктура и зарядните станции за електромобили.

Председателят на сдружение „Въздух за здраве“  д-р Александър Симидчиев, подчерта че в борбата със замърсяването на въздуха е най-важно да се обединят силите на държавни и общински институции, НПО и научните среди.

В рамките на инициативата „Чист въздух за здрави деца“ се проведоха два обучителни семинара, посветени на влиянието на замърсяването на въздуха върху здравето на децата и на възможностите за подобряване на качеството на въздуха в и около училищата и детските градини. Събитията се организираха от Столична община в партньорство със сдружение „Въздух за здраве“, а Военна академия „Г. С. Раковски“ бе домакин. Целта на семинарите беше да подпомогнат учители, директори и здравни специалисти с практически знания и насоки за превенция на здравните рискове, свързани със замърсяването на атмосферния въздух.

Лектори в двете сесии бяха водещи специалисти в областта на медицината и общественото здраве – д-р Александър Симидчиев, проф. д-р Анжелика Велкова, проф. д-р Нина Янчева, доц. д-р Рада Маркова, доц. д-р Цветелина Тотомирова, д-р Александър Носиков и д-р Веселина Никифорова, които представиха ефектите на замърсителите върху различни органи и системи при децата.

Темите, разгледани по време на двата семинара, обхванаха широк спектър от аспекти на въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето на децата – от дихателни, сърдечно-съдови, ендокринни и неврологични ефекти до повишен риск от инфекции, алергии и хронични заболявания. Акцент бе поставен и върху ролята на училищната среда, мерките за намаляване на експозицията на замърсители, както и превантивните действия на родителите, педиатрите и учителите. Обсъдени бяха и политиките за по-чист въздух в градовете, необходимостта от междусекторно сътрудничество и насърчаването на активното участие на децата и младите хора в инициативи за опазване на околната среда.

По време на семинарите беше представено ръководство„Чист въздух за децата: Практическо ръководство за училища и детски градини“, разработено от лекарска мрежа „Въздух за здраве“ в подкрепа на образователните институции. Ръководството съдържа конкретни препоръки и практически решения за подобряване на качеството на въздуха в класните стаи, физкултурните салони и дворовете – местата, където децата прекарват голяма част от деня си. В него са включени насоки за оценка на източниците на замърсяване, ограничаване на експозицията при дни с висони нива на въздушно замърсяване, добри практики, както и идеи за въвличане на учениците в инициативи за по-чиста и здравословна среда.

 Замърсяването на въздуха е свързано с повече смъртни случаи от тютюнопушенето или лошите хранителните навици.

Борбата със замърсяването на въздуха е жизненоважна за опазването на здравето и за смекчаване на неблагоприятните последици от климатичните промени.

По данни на Health Effects Institute / State of Global Air^[1], замърсяването на въздуха е причина за почти 6% от всички смъртни случаи в България през 2021 г., което означава над 11 000 загубени живота. Само излагането на фини прахови частици (ФПЧ₂.₅) води до 161 смъртни случая на 100 000 души население – значително над глобалната средна стойност.

Изчисленията показват, че в България замърсяването на въздуха е свързано с повече смъртни случаи за година от тютюнопушенето или лошите хранителните навици. Това са данни на популационно ниво.

Влиянието на замърсяването върху здравето е многопосочно: то допринася за 21% от смъртните случаи от ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), 18% от исхемична болест на сърцето, 17% от диабет, 16% от рак на белия дроб, както и за значителен дял от инсултите, инфекциите на долните дихателни пътища и дори неонаталните смъртни случаи. Но освен да води до фатални случаи, животът в замърсена среда повишава риска за възникване или усложняване на редица заболявания и влошено качество на живот.

Основните източници на замърсяване в Източна Европа, включително България, са зависимостта от въглища за енергия и отопление, остарелите индустриални производства, широкото използване на дърва и въглища в домакинствата, старият автопарк, селскостопанските емисии на амоняк и нерегламентираното горене на

отпадъци, прекомерното застрояване в градовете. В градските райони на Западна Европа доминират други фактори – транспорт, локална индустрия и отопление на дърва.^[2]

От всички региони на СЗО именно Европейският регион работи най-активно за справяне с проблемите на замърсяването на въздуха и климатичните промени. Там, където са въведени ефективни мерки и норми, държавите успяват да постигнат подобрение в качеството на въздуха. През последното десетилетие в Европа и Централна Азия като цяло се наблюдава намаляване на концентрациите на фини прахови частици (ФПЧ₂.₅) в атмосферния въздух, докато в други региони подобна тенденция липсва. Емисиите на основните замърсители също са намалели в повечето страни от региона, с изключение на някои части на Централна Азия.

Слогънът на Международния ден „Racing for Air. Every Breath Matters.“ символизира спешността и неотложността на борбата със замърсяването на въздуха. Той ни напомня, че сме в „надпревара“ с времето и последствията, а всяко забавяне струва човешки животи, защото всеки дъх има значение. Инициативата акцентира върху необходимостта от незабавни действия и силна политическа воля за промяна, като подчертава, че чистият въздух е основно човешко право, което може да бъде защитено единствено чрез глобална солидарност.

Какво се прави на глобално ниво:

• Новата директива на ЕС за качеството на въздуха (в сила от декември 2024 г.) е съобразена с Насоките на СЗО от 2021 г. и цели да адресира трансграничното замърсяване и да влияе върху законодателството извън ЕС. Страните трябва да я приложат в законодателството си до декември 2026 г. и да осигурят пълно спазване на новите стандарти до 2030 г. (World Health Organization).
• Преработка през 2026 г. на Гьотеборгския протокол за борбаскиселинността, еутрофикацията и приземния озон към по-строг контрол и ангажименти за намаляване на редица замърсители на въздуха. Здравните аспекти ще бъдат следени от Съвместната целева група към Центъра по околна среда и здраве на СЗО/Европа (World Health Organization) в диалог с учени и политици.

• Серия научни обзори и мерки на СЗО,  обобщаватосновните данни за замърсяването на въздуха и данните от секторите енергетика и здравеопазване и предлагат практически отраслови решения с акцент върху климата и регионалните особености. Авторите на обзорите подкрепят координираните усилия за подобряване на качеството на въздуха и общественото здраве (World Health Organization).

Какво може да се направи на локално ниво:

• По-чист транспорт: въвеждане на мерки за ограничаване на трафика -  нискоемисионни зони, приоритет за обществения транспорт, насърчаване на пешеходното и велосипедното придвижване, електрификация на градските автобуси.
• Битово отопление: намаляване на емисиите от битовото отопление чрез продължаване на програми за подмяна на печки на дърва и въглища с по-чисти източници на енергия (електричество, централно отопление, възобновяеми източници).
• Индустриален контрол: по-строг мониторинг и изисквания за филтри и технологии за намаляване на емисиите в предприятията.
• Управление на отпадъците: забрана и контрол върху горенето на отпадъци; развитие на системи за разделно събиране и рециклиране, редовното почистване на улици и обществени пространства за предотвратяване на разпространението на утаен прах.
• Озеленяване и градско планиране: създаване на зелени буферни зони около натоварени пътища, училища и детски градини, интегриране на „зелена инфраструктура“ в градовете.
• Мониторинг и прозрачност: разширяване на мрежата за измерване на качеството на въздуха, включително чрез граждански станции; публично достъпни данни в реално време.Необходимо е непрекъснато подобряване на местните данни за качеството на въздуха, използването на иновации за събиране на информация, моделиране и анализ.
• Промоция на здравето: кампании за информираност относно здравните рискове от замърсяването на въздуха и мерки за защита на уязвимите групи – деца, възрастни хора и пациенти с хронични заболявания. Здравните специалисти са едни от най-силните гласове в тази борба, защото ежедневно виждат последствията от замърсяването върху своите пациенти.

Здравните специалисти на първа линия

Лекарите и медицинските специалисти са сред най-силните гласове в борбата за чист въздух. Те ежедневно лекуват пациенти с остри и хронични заболявания, влошавани от замърсената среда – от астма и ХОББ до сърдечно-съдови и метаболитни проблеми. Замърсяването пряко увеличава натовареността на здравната система, създавайки цикъл, при който пациентите се лекуват, но след това отново се излагат на същите вредни условия.

Подобряването на качеството на въздуха е не само здравна, но и икономическа и социална инвестиция – води до по-малко заболявания, по-ниска преждевременна смъртност, по-ниски здравни разходи и по-висока производителност. Доказано е, че ползите от всяка допълнителна мярка за по-чист въздух надвишават разходите за нейното прилагане.

По повод Международния ден на чистия въздух за синьо небе подготвихме поредица от видеа с участието на медицински специалисти. В тях д-р Михаил Михайлов обяснява как пациентите могат да предпазят здравето си от въздействието на замърсяването, а доц. д-р Снежина Лазова представя практични съвети за защита на децата – една от най-уязвимите групи. В трето видео двамата експерти заедно разясняват какво може да направи всеки от нас, за да не допринася за замърсяването, а в заключителното обръщение поставяме акцент върху отражението на лошото качество на въздуха върху работата на лекарите и необходимостта от системни действия за облекчаване на здравния сектор.

^[1] Health Effects Institute / State of Global Air. Bulgaria: Air Pollution and Health Country Profile (2021).

^[2] Environmental Epidemiology, Air pollution inequalities in Europe: A deeper understanding of challenges in Eastern Europe, 2025

През 2025 г. в България бе поставено началото на първата по рода си ученическа мрежа „Въздух за здраве“ – иновативна инициатива, която обединява ученици, преподаватели и лекари около каузата за по-чист въздух и по-добро обществено здраве. Създадена с вдъхновение от вече утвърдените студентска и лекарска мрежа, тази ученическа структура дава възможност на млади хора още в училищна възраст да станат активни граждани и информирани застъпници на здравословна среда.

Първи стъпки: Перник

Началото бе поставено в Природоматематическа гимназия „Христо Смирненски“ в Перник, където учениците, с подкрепата на ръководството и лекари от мрежата "Въздух за здраве", създадоха ръководен съвет и започнаха да планират дейности – лекции, дискусии, ученически кампании.

Тина Хаджиева (ученица от IX клас) – председател на мрежата

Моника Петрова (IX клас) – секретар на мрежата

Знание, което променя

Целта на ученическата мрежа е не просто да информира, а да мотивира и ангажира. Във време, когато здравословните навици се формират още в детството, учениците могат да бъдат силен фактор за промяна.

Как да се включите?

Ако сте ученик, родител или учител и желаете вашето училище да стане част от мрежата, свържете се с нас на [въведете имейл или форма за контакт]. Екипът на „Въздух за здраве“ с радост ще ви подкрепи в създаването на ученически здравен клуб, ще осигури обучения и ще ви свърже с лекари и студенти, готови да работят рамо до рамо с младите активисти.

На 21 ноември се проведе Четвъртият студентски форум „Въздух за здраве“, организиран съвместно от Студентската и лекарската мрежа „Въздух за здраве“, Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Ц. Воденичаров, дмн“, Медицински колеж „Й. Филаретова“ и Студентски съвет при Медицински университет – София. 

Събитието в УМБАЛ „Св. Екатерина“ бе открито от зам.-ректора на МУ-София по учебната дейност и инициатор на Студентска мрежа „Въздух за здраве“, проф. д-р Анжелика Велкова, дмн в присъствието на зам.-ректора по наука и акредитация, проф. Красимира Йончева, дфн, и зам.-ректора по международна интеграция и проектно финансиране, проф. д-р Венцислава Пенчева, дм. Работата на форума беше приветствана от проф. Александрина Воденичарова, дм – декан на Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“ и Директора на ДЕОС проф. Добриана Сиджимова, дф, дм.

Говорители на студентската среща бяха д-р Михаил Михайлов и проф. д-р Анжелика Велкова. Д-р Михайлов представи темата за влиянието на замърсяването на въздуха върху най-големия орган на човешкото тяло – кожата. Проф. д-р Анжелика Велкова говори за устойчивото развитие в контекста на замърсяването на въздуха.

В рамките на събитието се проведе и работна група със студентите, на която бяха обсъдени бъдещи инициативи на мрежата „Въздух за здраве“.

На 17 май 2023 г. се създаде Студентска мрежа „Въздух за здраве“ – обединение на студентите от Медицински университет - София. Тя е естествено продължение на инициативите на студентите по медицина, които през последните две години бяха доброволци към дейността на Лекарска мрежа „Въздух за здраве“. През 2021 и 2022 г. се проведоха два студентски форума за чист въздух с участието на повече от 80 студенти. През м. март 2022 г. беше проведен обучителен семинар със студенти от МФ, ФОЗ и МК за комуникацията с децата и подрастващите по проблемите на чистия въздух.  Студентите, участвали в семинара, подготвиха презентации и изнесоха лекции пред ученици от 5-ти до 12-ти клас в няколко училища в София. Студенти от университета участваха в изготвянето на препоръки към Министерството на здравеопазването и Софийска община за подобряване качеството на въздуха и се включиха в много други инициативи на Лекарска мрежа „Въздух за здраве“.

Днес Студентската мрежа започва свое собствено развитие - има визуална идентичност и свои амбиции. За председател на организацията единодушно беше избран Захари Влайков, студент по медицина 3-ти курс, а Александър Сиджимов, студент 1-ви курс, пое поста на организационен секретар.

Модератор на организационната среща по учредяването на Студентската мрежа беше д-р Людмила Борисова – председател на Студентския съвет на МУ-София и активен доброволец към лекарската мрежа по време на следването си. След две години на усърдна ангажираност по проблемите на замърсяването на въздуха, д-р Борисова се дипломира и се включи като официален член в Лекарската мрежа.  „Академичната общност е обединена около значимата кауза за опазването на околната среда и изграждането на чист и по-приветлив свят – за нас и за бъдещите поколения. Все по-чести са разговорите и инициативите по проблемите на климатичните изменения и тяхното влияние върху здравето и живота на хората. Вълнуват ни ефектите на замърсяването на въздуха, водите и почвата, устройството на градската среда и възможностите да осигурим правото на чиста и безопасна жизнена среда за нас и за другите хора.“ – каза д-р Борисова в приветственото си обръщение.

Най-младият член на лекарската мрежа д-р Никола Калоянов, който започна като студент- доброволец в нашите инициативи за чист въздух, а днес вече е пълноправен член на Лекарската мрежа, представи досегашните инициативи и мисиите на „Въздух за здраве“ и отправи послания към студентите

В емоционално обръщение д-р Симидчиев сподели със студентите, че сдружението извървя дълъг път. Започнало като гражданска инициатива на няколко съмишленика, днес „Въздух за здраве“ стигна по-далеч, отколкото всеки един от нас си представяше. Причината за това е силната вяра на членовете на сдружението в каузата и огромното желание за промяна на средата, в която живеем. Сега имаме зад гърба си цяла мрежа от здравни специалисти с различни специалности от много градове в страната, а днес и студенти, които ще бъдат ново поколение лекари – такива, които ще променят реалността.

Доц. д-р Юлия Раденкова – Саева, изтъкнат специалист и учен в областта на токсикологията и клиничната токсикология от УМБАЛСМ „Пирогов“, представи своите виждания по една изключително интересна тема за здравните ефекти на създадената от човека среда – Синдром на болната сграда.   

Последва дискусионна част за бъдещата работа на Студентската мрежа „Въздух за здраве“. В заявлението за членство на студентите имаше въпрос относно желанията им за включване в различни възможни дейности в подкрепа на чистия въздух. Една трета от участниците в Студентската мрежа изявяват желание да участват в научни проучвания за здравните ефекти на замърсения въздух. Равен брой студенти проявяват интерес към участие в здравно-образователни дейности като лектори сред деца и подрастващи, сред други популационни групи и в срещи и работа с пациенти. Същият относителен дял имат интерес към подкрепа за зелени политики. В дискусията бяха дадени интересни и амбициозни предложения за дейността на Студентската мрежа – продължаване и надграждане на досегашните студентски инициативи за срещи с ученици, провеждане на научни изследвания и анализ на данни в областта на замърсяването на въздуха, действия за подпомагане на политиките за разделно събиране на отпадъци, работа за подобряване на въздуха в училищата и детските градини, инициативи, които да подпомагат свободното придвижване с алтернативен екологичен транспорт и др. Бъдещите лекари си поставиха за цел установяване на сътрудничество със студенти от други университети с немедицински специалности като необходима стъпка за глобализиране на дейността по подобряване и опазване на средата, в която живеем. Членовете на Студентската мрежа оцениха съвместната работа с институциите на регионално и национално ниво като ключово важни и заявиха желание за работа в тази посока.

За нас, учредителите на Лекарска мрежа „Въздух за здраве“, създаването на Студентската мрежа като развитие на нашите усилия, беше силно емоционален момент. От сърце им желаем успех, кураж и непоколебимост в борбата за по-чиста околна среда. А ние, лекарите и експертите от сдружението, ще сме до тях и ще ги подкрепяме.

Чистият въздух в залата бе осигурен от нашите приятели от https://clearair.bg/