На 17 май 2023 г. се създаде Студентска мрежа „Въздух за здраве“ – обединение на студентите от Медицински университет - София. Тя е естествено продължение на инициативите на студентите по медицина, които през последните две години бяха доброволци към дейността на Лекарска мрежа „Въздух за здраве“. През 2021 и 2022 г. се проведоха два студентски форума за чист въздух с участието на повече от 80 студенти. През м. март 2022 г. беше проведен обучителен семинар със студенти от МФ, ФОЗ и МК за комуникацията с децата и подрастващите по проблемите на чистия въздух.  Студентите, участвали в семинара, подготвиха презентации и изнесоха лекции пред ученици от 5-ти до 12-ти клас в няколко училища в София. Студенти от университета участваха в изготвянето на препоръки към Министерството на здравеопазването и Софийска община за подобряване качеството на въздуха и се включиха в много други инициативи на Лекарска мрежа „Въздух за здраве“.

Днес Студентската мрежа започва свое собствено развитие - има визуална идентичност и свои амбиции. За председател на организацията единодушно беше избран Захари Влайков, студент по медицина 3-ти курс, а Александър Сиджимов, студент 1-ви курс, пое поста на организационен секретар.

Модератор на организационната среща по учредяването на Студентската мрежа беше д-р Людмила Борисова – председател на Студентския съвет на МУ-София и активен доброволец към лекарската мрежа по време на следването си. След две години на усърдна ангажираност по проблемите на замърсяването на въздуха, д-р Борисова се дипломира и се включи като официален член в Лекарската мрежа.  „Академичната общност е обединена около значимата кауза за опазването на околната среда и изграждането на чист и по-приветлив свят – за нас и за бъдещите поколения. Все по-чести са разговорите и инициативите по проблемите на климатичните изменения и тяхното влияние върху здравето и живота на хората. Вълнуват ни ефектите на замърсяването на въздуха, водите и почвата, устройството на градската среда и възможностите да осигурим правото на чиста и безопасна жизнена среда за нас и за другите хора.“ – каза д-р Борисова в приветственото си обръщение.

Най-младият член на лекарската мрежа д-р Никола Калоянов, който започна като студент- доброволец в нашите инициативи за чист въздух, а днес вече е пълноправен член на Лекарската мрежа, представи досегашните инициативи и мисиите на „Въздух за здраве“ и отправи послания към студентите

В емоционално обръщение д-р Симидчиев сподели със студентите, че сдружението извървя дълъг път. Започнало като гражданска инициатива на няколко съмишленика, днес „Въздух за здраве“ стигна по-далеч, отколкото всеки един от нас си представяше. Причината за това е силната вяра на членовете на сдружението в каузата и огромното желание за промяна на средата, в която живеем. Сега имаме зад гърба си цяла мрежа от здравни специалисти с различни специалности от много градове в страната, а днес и студенти, които ще бъдат ново поколение лекари – такива, които ще променят реалността.

Доц. д-р Юлия Раденкова – Саева, изтъкнат специалист и учен в областта на токсикологията и клиничната токсикология от УМБАЛСМ „Пирогов“, представи своите виждания по една изключително интересна тема за здравните ефекти на създадената от човека среда – Синдром на болната сграда.   

Последва дискусионна част за бъдещата работа на Студентската мрежа „Въздух за здраве“. В заявлението за членство на студентите имаше въпрос относно желанията им за включване в различни възможни дейности в подкрепа на чистия въздух. Една трета от участниците в Студентската мрежа изявяват желание да участват в научни проучвания за здравните ефекти на замърсения въздух. Равен брой студенти проявяват интерес към участие в здравно-образователни дейности като лектори сред деца и подрастващи, сред други популационни групи и в срещи и работа с пациенти. Същият относителен дял имат интерес към подкрепа за зелени политики. В дискусията бяха дадени интересни и амбициозни предложения за дейността на Студентската мрежа – продължаване и надграждане на досегашните студентски инициативи за срещи с ученици, провеждане на научни изследвания и анализ на данни в областта на замърсяването на въздуха, действия за подпомагане на политиките за разделно събиране на отпадъци, работа за подобряване на въздуха в училищата и детските градини, инициативи, които да подпомагат свободното придвижване с алтернативен екологичен транспорт и др. Бъдещите лекари си поставиха за цел установяване на сътрудничество със студенти от други университети с немедицински специалности като необходима стъпка за глобализиране на дейността по подобряване и опазване на средата, в която живеем. Членовете на Студентската мрежа оцениха съвместната работа с институциите на регионално и национално ниво като ключово важни и заявиха желание за работа в тази посока.

За нас, учредителите на Лекарска мрежа „Въздух за здраве“, създаването на Студентската мрежа като развитие на нашите усилия, беше силно емоционален момент. От сърце им желаем успех, кураж и непоколебимост в борбата за по-чиста околна среда. А ние, лекарите и експертите от сдружението, ще сме до тях и ще ги подкрепяме.

Чистият въздух в залата бе осигурен от нашите приятели от https://clearair.bg/

Пловдив е вторият град с най-замърсен въздух в България и поради този факт всяка година броят на преждевременните смъртни случаи драстично расте, като съгласно данни на СЗО за страната ни ежегодно умират между 11 000 и 14 000 човека вследствие на мръсния въздух. От една страна качеството на живот в града се влошава, а от друга Пловдив търпи и икономически загуби от порядъка на над 354 млн. евро годишно. Ние, от „Сдружение въздух за здраве“, съвместно с нашите партньори от Фондация „Фридрих Еберт“, както и с подкрепата на Нов български университет, проведохме на 18.11.2022 г. първата кръгла маса на тема: „Здравословните градове като механизъм за подобряване на общественото здраве. Качество на въздуха в град Пловдив.“ Целта на събитието бе да се предизвика обществен дебат по темата, като се наблегне на неотложната нуждата от преминаване на градовете в България от замърсяваща към зелена икономика, с гарантирани ползи за здравето на хората, включително като резултат по-дълъг и качествен живот и по-малко заболявания на населението. ​ Събитието бе открито от г-н Жак Папаро, директор на Фондация „Фридрих Еберт“ и проф. д-р Анжелика Велкова, ръководител на катедра “Социална медицина“ в МУ-София и член на лекарската мрежа „Въздух за здраве“.

Първият панел бе посветен на това какви са здравните последици от замърсяването на въздуха и какви са актуалните и известни данни за град Пловдив, а във втората част бяха дискутирани възможните начини за подобряването на градската среда. Кръглата маса събра водещите експерти за региона, като участие взеха и всички заинтересовани страни: учени, лекари и представители на Общината, както и на гражданските и на неправителствените организации. В рамките на деня бяха дискутирани ключовите проблеми на града, като първостепенна цел бе осъществяването на диалог между всички заинтересовани страни, граждани и политически представители. Участниците изложиха своите експертни препоръки към Община Пловдив, като част от мерките които ще се обсъждат на следващи нива са: изграждане на по-задълбочен анализ на данните и предоставяне на достоверни и постоянни данни за града; въвеждането на „зелен билет“ в часовете със засилен трафик, валиден за всички; осигуряване на зони с ниски въглеродни емисии – с ограничена скорост на движение до 30 км/час; въвеждането на пешеходни зони; допълнително озеленяване; изграждане на подобрена велоинфраструктура и т.н. Предложените мерки и препоръки бяха анализирани и дискутирани с представителите на Общината. Като консеквенция от проведеното събитие ще бъдат подготвени и юридически оформени конкретните препоръки, които ще бъдат официално изпратени за одобрение и коментар към Община Пловдив. Не на последно място, от трибуната на този форум се акцентира, че гражданско участие в обсъждането на стратегиите е ключово за решаването на проблемите града и превръщането на Пловдив в място за щастливи и здрави хора.

I recently returned from the U.N. Conference on Climate Change in Poland (COP24It was an important meeting that all forward thinking people should have been able to follow or participate in (either in person or digitally),because the topic concerns us all as well as our children and their children. I was fortunate to be part of the HEAL delegation, and to be an active participant in both the conference itself as well as the side events aligned to it.

Negotiators from 196 countries and the European Union worked for two weeks on the Katowice Climate Package, implementing the Paris Agreement. The presence of many heads of state, government and almost 100 Ministers of the Environment and of Foreign Affairs from all over the world made it a unique occurrence. Thanks to the consensus, which has been agreed on by the Parties because of their commitment, Katowice has become, after Kyoto and Paris, another milestone on the way towards a sustainable global climate policy.

The many meetings during the event broadened my understanding about the interplay between pollution, climate, health and sustainability.

The Dec. 2-14 conference began this year with a major scientific report projecting the world on pace to reach dangerous warming levels as early as 2030 - less than a dozen years away. The report was extensively commented on by Dr. Diarmid Campbell-Lendrum from the WHO.

At the end of the first week, New Zealand issued a defence policy statement that labelled climate change its most significant security threat.

During the meeting I had ample opportunities for meetings that included discussions with colleagues like Prof. Tadeusz Zielonka - a fellow pulmonologist from the Polish Respiratory Society and fellow member of the HEAL delegation, who is deeply engaged in air pollution research and activities within Poland. We pledged to continue post COP24 in research projects between our respective organisations.

Listening to and meeting colleagues like Prof. Wiesław Banyś from ProSilezia (in the same room where his portrait adorns the lecture hall wall) broadened horizons and enabled networking, which will bear fruit in the coming months

Slowly but surely, the world seems to be waking into the new reality with the need for a sustainable future.

Fantastic talks also happened on COP24 side events, two of which deserve special mentions. The HEAL "Climate change and health - which role for the Polish health sector" event and the Global Climate and Health Alliance - "Climate and Health Summit 2018" - on December 8-th at the University of Silesia.

The GCHA Health Summit was chaired by Jeni Miller - Executive Director of the GCHA

Vijoleta Gordeljevic Health and Climate Change Coordinator with HEAL and Prof. Susana Mónica Marinho Paixão from the University of Coimbra, and president-elect of IFEH were also impactful presenters and participants at the event.

The Bulgarian contribution to the above event was live streamed off of our FB page

And a brief summation after this synopsis on our participation in COP24...

Our society seems hell-bent on destroying its tomorrow by holding on to its yesterday. In this situation, the principal groups these days that seem to be contributing more effectively on the topic of climate change are religious leaders, spiritual teachers and more philosophic individuals who know that nothing much can happen to the world around us until something happens within us that is beyond money and power, that strives to attain global harmony and world peace. I saw many like this in Katowice this year.

And finally... a safe landing back home 🙂

Замърсяването на въздуха е горещ проблем, откакто хората са открили как да палят огън. Днес девет от десет души по целия свят са изложени на замърсяване на вътрешния и / или околния въздух, което надвишава нивата на безопасност на Световната здравна организация. Така че може да се изненадате, че Световната здравна организация провежда едва сега първата си международна конференция за замърсяването на въздуха и ефектите върху здравето.

Конференцията се провежда в навечерието на следващото международно събитие за климата в Полша [COP24], което ще отговори на най-новия научен доклад, който предупреди, че можем да имаме едва 12 години, за да ограничим катастрофата, свързана с изменението на климата. Ще бъде ли спешността това, което е необходимо, за да се постигнат промени в енергийните, транспортните и земеползвателните системи на големи мащаби?

Замърсяването на въздуха е причина за над 7 милиона преждевременни смъртни случая годишно. Локалното и глобалното замърсяване на въздуха вече е в основата на програмата на ООН и СЗО за въздействията на замърсяването на въздуха върху здравето, включени в Парижкото споразумение на ООН.

Знаем, че трябва да премахнем изкопаемите горива в полза на възобновяеми източници на енергия, да насърчим активното придвижване като ходене и колоездене и да опазим въглеродните запаси в горите, почвите и торфищата. Защо тогава имаме забавянето?

Действията, свързани с изменението на климата, се бавиха, първоначално защото не се приемаха научните доказателства, а след това се оспорваха механизмите за постигане на нисковъглеродни икономики. Това до голяма степен се дължи на конфликти на интереси, но и поради чувството, че може да е трудно да се предприемат смислени действия на индивидуално ниво.

Един отрасъл, който има реално въздействие обаче, е секторът на здравеопазването. Ежедневно, лекари, медицински сестри, здравни специалисти виждат вредите, причинени от замърсяването на въздуха и изменението на климата, причиняващи болести, увреждания и смърт. Една четвърт от смъртните случаи и заболяванията от инсулт и от исхемична болест на сърцето се дължат на замърсяване на въздуха на открито; над една четвърт от смъртните случаи и заболяване от рак на белите дробове; и 43% от всички смъртни случаи и заболявания от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) се дължат на замърсяване на атмосферния въздух.

Свали маската на моя град е глобална инициатива, която се фокусира върху подобряване на качеството на въздуха в нашите градове, работи със здравни специалисти, за да подчертае влиянието на използването на изкопаеми горива - въглища, газ и дизел върху качеството на въздуха и дихателното, сърдечно-съдовото и когнитивното здраве на хората. Един от градовете, които се присъединиха към тази инициатива е София, България. Тук работим с Глобалния алианс за климата и здравето (GCHA), за да разясним предизвикателствата свързани с лошото качество на въздуха в София и някои от по-големите градове в България.

Работим в тясно сътрудничество с местни здравни специалисти, общински служители, други организации на неправителствени организации (като WWF, За Земята, Горичка и пациентски организации  като НПО), за да повишим осведомеността и да предложим основани на доказателства подходи за справяне с този сложен въпрос. Един от приоритетите е да се установят нормите на безопасност на СЗО за замърсители в териториите на ЕС, тъй като е очевидно, че не са ползвани немедицински причини за определяне  на настоящите норми на ЕС.

Нормите за замърсяване на въздуха трябва да бъдат приведени в съответствие със стандартите за безопасност на СЗО в нашите градове. Децата и внуците ни заслужават това.

Чистата, възобновяема енергия, инфраструктурата за по-добра активност и обществен транспорт, електрическите превозни средства, премахването на субсидиите за изкопаеми горива и по-интелигентното планиране на градовете са само няколко от възможностите, които политиците могат да постигнат, за да избегнат безброй смъртни случаи и да подобрят драстично качеството на въздуха за всички.

Справянето с изменението на климата и замърсяването на въздуха е един от петте глобални приоритета на СЗО за следващите четири години. Страхотно е, че СЗО провежда първата си конференция за замърсяването на въздуха. Ще се запознаем с конференцията на 31 октомври, Ден на Световните градове и ще излъчваме реални доклади за качеството на въздуха в реално време от София. При споделянето на местните ни нива на замърсяване на въздуха се надяваме да се появим в полезрението на лицата, вземащи решения на конференцията, да им напомним, че всеки има право на безопасен, чист въздух. Имаме може би по малко от 12 години, за да се справим ефективно с климатичните промени, часовникът започва да отчита от началото на тази конференция на СЗО. Време е да помогнем на нас самите и на нашата планета да диша спокойно.