На 15 ноември 2023 г. Студентска и Лекарска мрежа „Въздух за здраве“ в партньорство с Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Ц. Воденичаров, дмн“, Медицински колеж „Й. Филаретова“ и Студентски съвет при Медицински университет – София“ организирха Трети студентски форум „Въздух за здраве“. Участниците във форума, заедно с лекари-експерти от различни области на медицината и общественото здраве, обсъдиха проблемите на атмосферното замърсяване и неговите въздействия върху детското здраве, връзката му с инфекциозните болести и как да разбираме и интерпретираме информацията за замърсяването на въздуха.

Захари Влайкова - председател на студентската мрежа "Въздух за здраве"

Събитието беше високо оценено от ръководните органи на Медицински университет - София. Значимостта на форума беше подчертана чрез редица поздравителни адреси, изразяващи признание за постигнатите резултати и значимия принос към областта на здравните изследвания.

Форумът бе открит лично от ректора на МУ-София, акад. Лъчезар Трайков, дмн, който поздрави за постоянството и отдадеността всички, които стоят зад събитието. „От една прекрасна инициатива, с времето форумът се превърна в значима традиция за Медицински университет-София и за развитието на неговата зелена политика“, заяви акад. Трайков.

В събитието участваха лекарите от лекарската мрежа „Въздух за здраве“  проф.  д-р Анжелика Велкова – зам.-декан на Факултета по Обществено здраве към МУ - София, и един от инициаторите за създаване на Студентската мрежа, доц.  д-р Цветелина Тотомирова, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната във ВМА, доц. д-р Нина Янчева, ръководител на Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина и началник на Отделението за лечение на придобита имунна недостатъчност  към СБАЛИПБ "Проф. Иван Киров", доц. Д-р Рада Маркова, специалист по педиатрия и детска пулмология и управител и основател на МЦ „Първа детска консултативна клиника“ – София и д-р Александър Симидчиев, председател на УС на Сдружение „Въздух за здраве“. Модератор на срещата беше Захари Влайков, председател на студентската мрежа "Въздух за здраве".

Срещата започна с преглед на събитията през последната година от дейността на организацията. Доц. Тотомирова припомни важните моменти и постижения и обобщи основните цели пред мрежата, а именно:

доц.  д-р Цветелина Тотомирова

В презентацията си „Влиянието на замърсяването на въздуха върху разпространението и тежестта на инфекциозните заболявания“ доц. Нина Янчева подчерта, че излагането на замърсен въздух може да увеличи уязвимостта на дихателната система към патогенни микроорганизми чрез възпалителни реакции, които влияят на имунния отговор към инфекциозните патогени. Замърсяването на въздуха може да удължи живота на вирусите във въздуха и да предизвика промени в човешкото поведение, които, от своя страна, влияят върху трансмисията на вируса.

 По данни на СЗО от 2022 г. 17% от смъртните случаи от пневмония се дължат на замърсяването на въздуха, подчерта доц. Янчева. Тя направи задълбочен преглед на научните доказателства за заболеваемостта, хоспитализациите и смъртността вследствие на замърсяването на въздуха. Доц. Янчева представи пред студентите проучвания, които изследват въздействието на концентрациите на праховите частици, азотен диоксид и озон върху разпространението на COVID-19 и смъртните случаи, свързани с него. Бяха представени метаанализи и изследвания, които установяват връзка между туберкулозата и нивата на замърсяване на въздуха. Беше подчертана и темата за излагането на пер- и полифлуороалкилови вещества (PFAS) - вещества, широко използвани в потребителски продукти като опаковки за храни, облекло, почистващи препарати и други домакински артикули. „Въпреки че индустрията постепенно е прекратила употребата на перфлуороалкил карбоксилати, нивата им в кръвния серум на хората намаляват с по-бавна скорост от предвиденото, поради непрекъснатата експозиция на източници като питейна вода, мляко и млечни продукти, месо, морски дарове, яйца, въздух на закрито, домашен прах и промишлени емисии.“ – каза доц. Янчева. Голям интерес предизвикаха представените данни за връзката на замърсяването на въздуха и антибиотичната резистентност. „Данните разкриват, че близо половин милион смъртни случаи през 2018 г. са били свързани с антибиотична резистентност, потенциално свързана със замърсяването на въздуха. Ако се изпълнят насоките на Световната здравна организация за качество на въздуха до 2050 г., това ще помогне за намаляване на нарастването на резистентните към антибиотици инфекции със 17%, което ще спаси от смърт 23 % от хората и ще спестява до 640 милиарда долара годишно„ – сподели пред студентите доц. Янчева.

доц. д-р Нина Янчева

„Проблемът с въздушното замърсяване е „невидим“ като възприятие, но силно „видим“ като краткосрочни и дългосрочни въздействия върху здравето“, с тези думи започна своята презентация доц. Рада Маркова. Тя припомни, че въздухът, който дишаме ежедневно, е еднакъв за всички, независимо от пол, раса, възраст, социално положение и етническа принадлежност. Доц. Маркова отбеляза, че се наблюдава увеличение на случаите на остри и хронични заболявания, свързани с атмосферното замърсяване. Тя подчерта, че този негативен ефект се проявява особено поради продължителната експозиция на замърсения въздух в ранната детска възраст, като това има дългосрочни последици върху развитието на организма на децата. Не съществува част от нашия организъм, която да остане непокътната от вредните влияния на въздушното замърсяване. Дихателната система заема централно място като основен "филтър" за големия обем на фини частици и токсични газове, присъстващи в замърсения въздух. Въздушното замърсяване се явява сериозно предизвикателство за общественото здраве и изисква системен подход и незабавни мерки за намаляване на неговите вредни последици, подчерта доц. Маркова. Тя обърна специално внимание на небходимостта от законодателни и екологични мерки в името на бъдещето и здравето на нашите деца.

доц. Д-р Рада Маркова

Д-р Симидчиев представи пред студентите темата за събирането на подробни данни и техния последващ анализ като важни стъпки към разбирането на текущото състояние на въздуха и вземането на мерки за неговото подобрение. Тези данни ни предоставят информация  за замърсителите, източниците на замърсяване и въздействието им върху здравето на хората и влиянието им върху околната среда. Процесът е не само ключов за измерването на проблема, но също така и за формулирането на стратегии и политики за подобряване на качеството на въздуха.

Dr. Alexander Simidchiev

Форума закри проф. Анжелика Велкова, която още веднъж подчерта значението на каузата за чист въздух и сподели с аудиторията, че днес нагледно станахме свидетели на реалното приложение на социалната медицина.

Чистият въздух в залата бе осигурен от нашите приятели от https://clearair.bg/

Доц. д-р Ангел Джамбов е завършил медицина в Медицински университет – Пловдив, като има придобита специалност по обща хигиена и следдипломна квалификация в областта на психично здраве. Има защитени дисертационни трудове на база проучванията си върху ефектите на шумовото замърсяване върху разпространението на сърдечносъдови и метаболитни заболявания и контакта със зелените площи и шумовото замърсяване върху психичното здраве (доктор на науките по психиатрия, 2019 г.). Понастоящем е доцент към Катедрата по хигиена при Медицински университет – Пловдив и Ръководител на научна група „Здраве и качество на живот в зелена и устойчива околна среда“ към Програма за стратегически изследвания и иновации за развитие на МУ – Пловдив (ПСНИИР -МУП).

Доц. д-р Джамбов има научни интереси и реализирани изследвания в България и чужбина върху влиянието на природната среда, транспортния шум и замърсяването на въздуха върху психичното здраве и хроничните незаразни заболявания. Бил е независим експерт към СЗО в оценката на здравния риск от експозиция на шум и заваръчни пари в работната среда. Гост лектор е в модул „Средова и трудова епидемиология“ в магистърска програма по „Епидемиология“, университет Лудвиг-Максимилиан, Мюнхен & Институт по Епидемиология към Хелмхолц Център Мюнхен, Германия.

През 2017 г. получава престижната награда Rebecca James Baker Award на Международното общество за епидемиология на околната среда (ISEE) за работата си върху механизмите, обясняващи ефекта на зеленината върху психичното здраве, а през 2019 г. голямата награда „Питагор“ на МОН за най-добър млад учен. През 2020 г. и 2021 г. попада в Топ 1% учените на класацията на Станфордския университет за влияние върху световната наука, а през 2022 г. в Топ 2% за цялостен принос в световната наука.

Силният шум и замърсяването на въздуха водят до психични заболявания, според доц. Джамбов. Каква е реалността, в която живеем и какви са неговите професионални и лични препоръки за предотвратяване на щетите върху общественото здраве, ще прочетете в интервюто с него по-долу.

Доц. Джамбов, как приемате класацията на Станфордския университет, която ви постави сред личностите с най-голямо влияние върху световната наука за миналата година? Какви врати отваря пред Вас това признание?

Подобно отличие безспорно е удовлетворяващо за всеки изследовател. Това обаче е признание не само за мен като учен, но и за значимостта на тематика, по която работя основно – влиянието на градската средата върху нашето здраве. От практическа гледна точка, това признание ми дава допълнителна чуваемост, когато работя за повишаване на осведомеността на обществото и институциите относно значимостта на околната среда за общественото здраве. От друга страна, създава по-добри условия изследванията ми да намерят подкрепа и да привлекат необходимото финансиране в национални и международни проектни линии, в една изключително конкурентна академична среда.

В научната си работа се занимавате с вредното въздействие на атмосферното и шумово замърсяване върху здравето на хората в големите градове, и най-вече върху тяхното психическо здраве. Какво посочват Вашите изследвания?

До момента съм имал възможност да провеждам изследванията си на две места. От една страна, преди научната група, която отскоро ръководя в МУ-Пловдив, да се утвърди, в България имах възможността да повреждам само проучвания сред непредставителни за общественото като цяло извадки, основно от студенти и ученици. Това което, установихме и което се потвърждава и в далеч по-мащабни изследвания в чужбина, е че животът в квартал с по-високи нива на шум и замърсяване на въздуха, както и по-малко зеленина, е свързан с повече симптоми на тревожност и депресия. В нашите проучвания се фокусираме върху това как характеристиките на жилищната среда повлияват удовлетвореността на хората от нея, а оттам и поведението им, което имат отношение към здравето. Например, атмосферното и шумовото замърсяване и липсата на зелени открити пространства за отмора се свързват с неудовлетвореност от жилищния квартал, по-ниско желание за активно придвижване и прекарване време навън и оттам по-малко социални контакти и чувство за сплотеност с останалите хора от квартала. Всичко това допринася за по-ниска психологическа устойчивост спрямо стресорите в ежедневието, и така за симптоми на тревожност и депресия.

Предстои за първи път да имаме възможност да изучим комплексното влияние на различни фактори на средата /замърсен въздух, шум, зеленина, светлинно замърсяване, достъп до услуги и др./ върху психичното и физическо здраве на голяма представителна извадка от пълнолетното население на България. Това ще е основната дейност на наскоро сформираната научна група „Здраве и качество на живот в зелена и устойчива околна среда“ по Програмата за стратегически изследвания и иновации за развитие на МУ – Пловдив, финансирана от Европейския съюз по плана NextGenerationEU.  Подкрепата на МУ-Пловдив за този проект беше решаващ фактор, за да можем да поставим основите на подобен тип съвременна и широкомащабна научна дейност у нас.

От друга страна, по линия на международен проект, в който участвам, имам възможност да изследвам влиянието на мръсния въздух, шума и липсата на зеленина върху психичното здраве на деца в областта Тирол в Австрия. Установяваме, че дори нещо толкова просто като децата да живеят в къща с градина, да прекарват повече време навън или да имат повече зеленина около училището си е свързвано с по-малко поведенчески проблеми и невнимание в клас1. На този фон, в големите български градове много училища се намират на места, изложени на високи нива на трафик, което не си даваме сметка как с течение на годините може неусетно да увреди здравето на учениците.

Доколко състоянието на околната среда в големите населени места пречи и доколко помага за доброто физическо и психическо състояние на хората, според Вас?

До голяма степен, особено на ниво обществено здраве. Застроените, природните и социалните среди в населените места оказват дълбоко влияние върху здравето и поведението на хората. През последните години в чужбина се наблюдава нарастване на решенията за градско планиране, взети въз основа на конкретни доказателства за очакваните ефекти върху здравето. Например, наскорошен преглед на научните доказателствата показва, че до 20% от случаите на преждевременна смърт в някои градове могат да се отдадат на неоптималното градско проектиране – основно на градска среда, която не стимулира достатъчно хората да са физически активни в ежедневието си и създава условия за високи нива на замърсяване на въздуха2.Тоест, градовете, парадоксално, са проектирани за колите, а не за хората, което следва да се промени.

По-конкретно, замърсяването на въздуха е четвъртият рисков фактор за преждевременна смъртност в световен мащаб, а в България годишната смъртност, дължаща се на замърсяването на въздуха (най-вече поради фини прахови частици), надвишава 11 000 смъртни случая, като 100% от населението живее в райони, където нивата на фини прахови частици са над границите, предложени от СЗО 3.  Наскорошен анализ на приноса на замърсяването на въздуха за смъртността в различните градове по света показва, че Пловдив и София са на челни места по честота на смъртността на 100 000 жители поради фини прахови частици 4. Наскоро проведохме две изследвания върху острите ефекти на мръсния въздух върху хора с хронични заболявания в периода 2009-2018. Установихме, че с повишаването на замърсяването на въздуха в рамките на няколко дни до седмица има известно нарастване на хоспитализациите в София поради сърдечно-съдови заболявания при възрастни и особено поради астма при деца 5.

Шумовото замърсяване от трафик често остава на заден план, въпреки, че е значим рисков фактор за редица хронични заболявания, дори при ниски нива, които не увреждат слуха. В Европа над 3600 смъртни случая от исхемична болест на сърцето се свързват с надвишаване на нормите на СЗО за автомобилен шум , а София е сред европейските столици с най-висока честотата на инфаркт на миокарда, дължащ се на живота в среда с високи нива на автомобилен шум 6. По официални данни от шумовото картографиране на големите градове, над 90% от населението ни живее в райони с шумови нива над препоръчаните от СЗО 7.

Обратно, зелените и водни открити пространства в градовете предоставят множество здравни ползи като по-ниски нива на стрес и по-добро психично здраве, по-висока физическа активност, по-нисък риск от затлъстяване, намалена честота на сърдечносъдови и метаболитни заболявания и дори понижена вероятност за неблагоприятни резултати от бременността 8 и др. Наскорошно проучване показа ,че в Европа 43 000 смъртни случаи годишно биха били предотвратени, ако бяха спазени препоръките на СЗО всеки от нас да живее в достатъчно озеленена среда 9.

Можете ли да кажете, че властите у нас проявяват интерес към Вашите изследвания? Знаем, че много от градовете в България са в класациите с най-замърсен въздух.

 Както казах, българските градове са на първите места по честота на смъртни случаи, дължащи се на замърсяване на въздуха в света. Това изглежда учудващо, предвид на това, че все пак има далеч по-замърсени населени места по света, но като вземем предвид застаряващото население, високата фонова смъртност, ограничения достъп до здравеопазване и относително ниския социално-икономически стандарт у нас, можем да разберем причините за подобна стряскаща картина.

Едва отскоро пряко контактувам със заинтересовани страни от страна на местните и централната власт благодарение на възможностите и контактите, възникнали в хода на серия работни срещи, семинари и кръгли маси през миналата година, посветени на проблема с качеството на въздуха и здравето в България, подкрепени от Института за здравни ефекти в САЩ, МУ-Пловдив и сдружение "Въздух за здраве“.

Какви са мерките предприети от общините, на база на данните, които сте им предоставили?

Все още е твърде рано за да се прецени доколко препоръките, които с колегите от лекарската мрежа на „Въздух за здраве" отправихме през миналата година към Община Пловдив и Министерството на здравеопазването ще бъдат преведени в реални действия за намаляване на здравната тежест от мръсния въздух.

Какви са конкретните решения, които Вие и екипът Ви предлагате на институциите?

Планирали сме като резултат от текущите ни проекти да изчислим влиянието на различните фактори на средата върху здравето на българското население и тези данни да са представителни. Надявам се да бъдем успешни в това и да можем да определим например процентът случаи от най-честите хронични заболявания, дължащи се на даден замърсител, или колко време прекарано сред природата води до подобряване на психичното здраве. Това са подходи за оценка на здравното въздействие, които от известно време се практикуват в други държави, но до момента не сме имали подходящи данни за българското население. Крайната ни цел е да съставим пакет с осъществими мерки и препоръки на различни нива /за граждани, общини, изпълнителна власт/ за създаването на по-здравословна среда в градовете ни. За целта в екипа ми участват специалисти от различни области – медицина, обществено здраве, социални науки, география, урбанизъм. Следва да съобразим препоръките с реално осъществимото в нашата страна.

Какви са препоръките от гледна точка на здравето, които бихте отправили към хората?

Изчерпателният отговор на този въпрос би бил много обширен, тъй като има огромен брой детерминанти на здравето, които подлежат на контрол. По отношение намаляване на вредите от замърсяването на въздуха, всеки може да направи различни неща, например да ползва респираторни маски с висока степен на филтриране на финия прах при повишени нива на замърсяваното във външната среда, активно да следи на качеството на въздуха в средата, при придвижване навън да избира по-малко замърсени маршрути, да приема антиоксиданти и ненаситени мастни киселини с храната. От друга страна, голямо проучване в Англия показа, че прекарването на общо поне 120 мин. седмично сред природата се свързва със значимо-по-добро общо здраве 10, а в наскорошно проучване, което проведохме в представителна извадка от софиянци по проекта на Софийския университет прекарването на дори 30 до 60 мин. на седмица сред природата извън града се свързва с по-добро здраве.

Като цяло обаче, това, което мога да препоръчам, е промяна на нагласата ни по отношение на действията и поведенията, които намаляват риска ни от заболявания и повишават устойчивостта на организма ни. Става въпрос за здравословно хранене, повишена физическа активност, избягване на пребиваване в замърсена среда и ограничаване на създаваното замърсяване от самите нас – много от тези мерки налагат усилие на волята, изискват време, ресурси и известно неудобство от практическо естество. Това е и причина познаването на принципите на здравословния живот да не води автоматично до прилагането им. Ако всеки може да намери в себе си силата да възприеме тези „жертви“ като „инвестиция“ в здравето, ще сме една стъпка по-близо до целта.   

Какви са положителните промени, които наблюдавате, или които предстоят в близко бъдеще?

Нивата на замърсяване на въздуха и шумовите нива намаляват през годините /както по света така и у нас/, постепенно се подобряват условията ни на живот, расте гражданската непримиримост към проблемите на околната среда, както и броят на хората, избиращи да правят „зелени“ избори в ежедневието си. Неминуемо това ще доведе положителна промяна, това смятам е несъмнено. Въпросът е, че тази промяна не се случва с достатъчно бързи темпове.

Непосредствено предстояща е ревизията на Европейската директива за качество на атмосферния въздух, в която ще са заложени по-ниски допустими нива на основните замърсители, по-обширен мониторинг на качеството на въздуха, по-големи възможности на гражданите да отстояват правото си да дишат качествен въздух. Надявам се, че ще бъдат приети максимално благоприятните за общественото здраве текстове в новата директива.

А кое е най-сериозното препятствие, пред което се изправяте в работата си?

Определено липсата на време за осъществяването на всички дейности, с които съм се заел. Съчетаването на интензивна преподавателска и научна дейност в няколко направления заема голяма част от ежедневието ми. Всеки проект е вълнуващ и интересен сам по себе си, но съчетаването им понякога може да е изтощаващо. Особено тъй като работата не е механична, а изисква въображение и концентрация. 

Първоначално изследванията ми срещаха известни резерви. Радвам се обаче, че вече имам възможността все повече да работя в колективи с колеги както от клинични специалисти, така и от други направления на науката. Здравето е продукт на много фактори, част от тях не биологични по природа, така че е необходим подобен трансдисциплинарен подход.

Какъв е Вашият личен подход към балансирано здраве в модерното ни настояще?

Мисля, че Адлер е казал, че е много по-лесно човек да се бори за дадени принципи, отколкото сам да ги следва. Смятам, че съм морално задължен да прилагам на практика това, които преподавам на студентите си или изследвам в работата си. В ежедневието си се старая да върша обичайните неща, за които всички знаем, че са правилни, но като че ли често отлагаме за друг ден, бързо губим мотивация или приемаме за твърде абстрактни, за да се отнасят за нас самите – придвижвам се пеша или с обществен транспорт при всяка възможност, дори това да удължава пътя ми, старая се да пестя хартия, енергия и вода, използвам предмети за многократна потреба, спортувам и прекарвам време сред градската природа, доколкото времето ми поздравява, старая се да се храня здравословно. Налага ми се обаче да работя повече отколкото е здравословно, но за момента не съм намерил решение на това.

1. Dzhambov AM, Lercher P, Rüdisser J, Browning MHEM, Markevych I. Home gardens and distances to nature associated with behavior problems in alpine schoolchildren: Role of secondhand smoke exposure and biomarkers. Int J Hyg Environ Health. 2022 Jun;243:113975. doi: 10.1016/j.ijheh.2022.113975.

2. Mueller N, Daher C, Rojas-Rueda D, et al. Integrating health indicators into urban and transport planning: A narrative literature review and participatory process. Int J Hyg Environ Health. 2021;235:113772

3.Институт за здравни ефекти. 2022 г. Тенденции в качеството на въздуха и здравето в България: Специален доклад за състоянието на въздуха в световен мащаб. Бостън, Масачузетс:Институт за здравни ефекти. ISSN 2578–6881

4.Dikova K, Georgieva T, Mukhtarov P, Dimitrova R. Time Series Analysis of Asthma Hospital Admissions and Air Quality in Sofia – A Pilot Study. In: Dobrinkova N, Nikolov O. (eds) Environmental Protection and Disaster Risks. EnviroRISKs 2022

5. Dzhambov AM, Dikova K, Georgieva T, Mukhtarov P, Dimitrova R. Time Series Analysis of Asthma Hospital Admissions and Air Quality in Sofia – A Pilot Study. In: Dobrinkova N, Nikolov O. (eds) Environmental Protection and Disaster Risks. EnviroRISKs 2022. Lecture Notes in Networks and Systems, vol 638. Springer, Cham; 2023, pp. 191-202. https://doi.org/10.1007/978-3-031-26754-3_17Dzhambov

Dikova K, Georgieva T, Panev TI, Mukhtarov P, Dimitrova R. Short-term effects of air pollution on hospital admissions for cardiovascular diseases and diabetes mellitus in Sofia, Bulgaria (2009–2018). Archives of Industrial Hygiene and Toxicology 2023;74(1): 48-60. (IF 2021 = 2.078). https://doi.org/10.2478/aiht-2023-74-3704. ISSN 0004-1254

6. Khomenko S, Cirach M, Barrera-Gómez J, Pereira-Barboza E, Iungman T, Mueller N, Foraster M, Tonne C, Thondoo M, Jephcote C, Gulliver J, Woodcock J, Nieuwenhuijsen M. Impact of road traffic noise on annoyance and preventable mortality in European cities: A health impact assessment. Environ Int. 2022 Apr;162:107160. doi: 10.1016/j.envint.2022.107160. Epub 2022 Feb 26. PMID: 35231841.

7. Khomenko S, Cirach M, Barrera-Gómez J, Pereira-Barboza E, Iungman T, Mueller N, Foraster M, Tonne C, Thondoo M, Jephcote C, Gulliver J, Woodcock J, Nieuwenhuijsen M. Impact of road traffic noise on annoyance and preventable mortality in European cities: A health impact assessment. Environ Int. 2022 Apr;162:107160. doi: 10.1016/j.envint.2022.107160. Epub 2022 Feb 26. PMID: 35231841.

8. World Health Organization. Regional Office for Europe. (‎2016)‎. Urban green spaces and health. World Health Organization. Regional Office for Europe. https://apps.who.int/iris/handle/10665/345751

9. Barboza EP, Cirach M, Khomenko S, Iungman T, Mueller N, Barrera-Gómez J, Rojas-Rueda D, Kondo M, Nieuwenhuijsen M. Green space and mortality in European cities: a health impact assessment study. Lancet Planet Health. 2021 Oct;5(10):e718-e730. doi: 10.1016/S2542-5196(21)00229-1. PMID: 34627476.

10. White, M.P., Alcock, I., Grellier, J. et al. Spending at least 120 minutes a week in nature is associated with good health and wellbeing. Sci Rep 9, 7730 (2019). https://doi.org/10.1038/s41598-019-44097-3

Октомври ще бъде решаващ месец за здравето на всички, жители на Европейския съюз: стандартите за качество на въздуха в момента се преразглеждат и се очаква на 26 октомври 2022, Европейската комисия да публикува предложения за привеждането им  в съответствие с най-новите научни данни. Междувременно продължават да се натрупват научни доказателства затова, че замърсяването на въздуха засяга всички ни още от пренаталения период, и крие потенциални последици за здравето през целия ни живот. Всичко това ни струва 940 милиарда евро годишно.

През септември 2021 г., въз основа на цялостен преглед на научните данни, Световната здравна организация (СЗО) публикува своите актуализирани насоки и препоръки за максимални концентрации на ключовите замърсители на въздуха.  Въпреки това СЗО подчертава, че никое ниво на замърсяване на въздуха не може да се счита за безопасно, затова препоръчва дори много по-ниски концентрации.

Стандартите на ЕС за качество на въздуха имат огромен потенциал: те могат да намалят безброй случаи на заболеваемост, появата и влошаването на хроничните заболявания, както и случаите на преждевременна смърт. И те имат силата да защитят всички нас и особено тези, които са най-уязвими (пациенти, деца, възрастни хора, както и хора в неравностойно социално-икономическо положение). В момента съществува огромно разминаване между настоящите пределно допустими стойности и това, което показват научните данни. ЕС всъщност е първият регион в света, който превръща новите препоръки на СЗО в закон - огромна възможност да се демонстрира световно лидерство.

Акценти, които трябва да се съдържат в предложението на Европейската комисия от здравна и научна гледна точка :

Каква е амбицията за привеждане в съответствие?

Здравните организации изискват от законодателите на ЕС до 2030 г. да постигнат пълно привеждане в съответствие на правнообвързващите пределно допустими стойности на ЕС с насоките на СЗО и най-новите научни доказателства. Следва да се осигури подходяща и благоприятна правна рамка, която да стимулира реалното подобряване на качеството на въздуха по места.

Предложението налага ли спешни действия?             

Трябва да се бърза толкова, колкото позволява законодателният процес, но при всички случаи това да стане до 2030 г. Всъщност няма безопасно ниво на замърсяване на въздуха, дори ниските нива на излагане на замърсяването вредят на здравето ни.

Оценката на въздействието включва ли най-новите практики в политиките за справяне със замърсяването на въздуха?

Оценката на въздействието в подкрепа на законодателното предложение от октомври ще бъде публикувана в същия ден. Здравните организации са загрижени, че тази оценка е небалансирана и ще наблегне прекалено много на усилията, необходими на държавите - членки на ЕС, за постигане на строги стандарти, като в същото време ще омаловажи доказателствата за ползите от конкретни мерки, като например зони с ниски емисии и други важни стъпки, които могат да бъдат предприети за значително подобряване на качеството на въздуха.

Това е особено важно, тъй като в оценката на въздействието изглежда, че постигането на стандартите е много по-трудно, отколкото е в действителност. Ако тези пропуски в оценката се потвърдят, това ще означава, че предложението на Комисията е едностранчиво и не взема предвид всички налични доказателства.

Включен ли е механизъм за актуализация, който да отразява научния напредък?

 ЕС трябва да създаде механизъм за автоматично актуализиране и преразглеждане на законодателството в областта на качеството на въздуха, както и да се засили неговото прилагане.Ако това не се направи ще има твърде голямо забавяне при съобразяването на законодателството на ЕС свързано със замърсяването на въздуха с новите научни данни.Обемът от доказателства за това как замърсяването на въздуха вреди на здравето непрекъснато се увеличават, като само през последните десет години са публикувани 40 000 научни статии. Настоящите стандарти за качество на въздуха в ЕС се основават на преглед на доказателствата от началото на 2000 г. и не са актуализирани от 2008 г. насам.

Информация за уязвими групи:

Предупредителните прагове са основен инструмент за защита на хората, особено на уязвимите групи.  Поради това има нужда от прецизно определени прагове, както и ефективни краткосрочни планове за действие свързани с всички основни замърсители. Европейската комисия трябва да предприеме стъпки за стандартизиране на системата за предупреждения за замърсяване на въздуха в целия ЕС, особено за финните прахови частици (ФПЧ). Следва да се въведе задължение за приемане на краткосрочни планове за действие за справяне при високи

нива на замърсяване с ФПЧ. Информацията също трябва да бъде съобразена със специфични уязвими групи от населението, напр. пациенти с хронични респираторни, сърдечносъдови заболявания и диабет.

Какво предстои в законодателния процес?  

След като предложението бъде изготвено, то ще бъде изпратено до Европейския парламент и до Съвета, които ще бъдат поканени да изразят позиция по проекта на Комисията. Следва трета фаза на „тристранни разговори“, където Комисията, Парламентът и Съветът ще договорят обща версия на текста, който след като бъде утвърден, ще стане европейско право. Няма определена времева рамка за това. След като новата директива бъде официално публикувана, тя ще трябва да бъде транспонирана в националните правни системи на страните членки и по този начин да започне да се прилага ефективно.

Ако имате въпроси..

Може да намерите всички отговори ТУК

Някои от изследванията само от последната година, откакто излязоха насоките на СЗО за качеството на въздуха:

Малко епидемиологични проучвания са оценявали ефектите на замърсяването на въздуха върху риска от белодробна туберкулоза (ТБ). Авторите на статия в сп. Nature разглеждат асоциациите на замърсителите на атмосферния въздух (частици с аеродинамичен диаметър <2.5 μm (PM2.5), серен диоксид (SO2), азотен диоксид (NO2), озон (О3) и въглероден окис (CO) и връзката им с риска от белодробна туберкулоза в кохортата на пациент с китайска туберкулоза в град Джинан от 2011 до 2015 г. Включени са общо 9344 новодиагностицирани случая на белодробна туберкулоза.

Четири различни времеви прозореца за излагане на замърсяване на въздуха (3, 6, 9 и 12 месеца) преди диагностицирането на туберкулозата са били изчислени от дневната концентрация на замърсяване на въздуха. При категориен анализ се наблюдават статистически значими общи асоциации между белодробен риск от ТБ и ПЧ2.5 (прозорец на експозиция 3 месеца: RR = 1.228, 95% CI: 1.091-1.381), както и CO 1,169, 95% CI: 1,028-1,329, експозиция 9 месеца: RR = 1,442, 95% CI: 1,028-2,024). Освен това анализите на подгрупи показват, че повечето замърсители на въздуха (PM2.5, SO2, O3 и CO) са били значително свързани с повишения риск от туберкулоза при мъжете, жените, <60 години и туберкулин отрицателните случаи. Доминантните статистически значими асоциации бяха установени при прозореца с 3-месечно излагане на замърсяване на въздуха преди диагностицирането на туберкулозата. Резултатите на авторите откриха положителни асоциации между експозицията на PM2.5, CO и риска от ново диагностицирана белодробна туберкулоза в Китай. Доказателствата са, че тримесечният прозорец на експозиция на замърсяване на въздуха е бил свързан с повишен риск от туберкулоза, което изисква допълнително уточняване и потвърждаване.

Горенето на дърва или въглища за готвене на храна е свързано с повишен риск от хоспитализация или смърт от респираторни заболявания, според ново изследване, проведено в Китай и публикувано онлайн в американското списание American Journal of Respiratory and Critical Care Medicine.

Изследователи от Оксфордския университет в Обединеното кралство и Китайската академия на медицинските науки съобщават, че хоспитализациите или смъртните случаи на хронични и остри респираторни заболявания са били с 36% по-високи сред тези, които са използвали дърва или въглища за готвене в сравнение с тези, които са използвали електроенергия или газ.

Изследователите също така съобщават, че колкото по дълго хора използват твърди горива, толкова по-голям е рискът от хоспитализация или смърт от респираторна болест, отколкото тези, които са готвили с газ или електричество. Тези, които използват дървесина или въглища в продължение на 40 години или по-дълго, имат 54% по-висок риск от хоспитализация или смърт от респираторни заболявания, докато тези, които преминават от твърди горива към горива с чиста изгаряне, намаляват риска си до 14% по висок от тези които никога не са излагани на горене на дърва или въглища.

Тази седмица беше една от най-вълнуващите за мен през последните няколко години. Участвах в две водещи световни събития. Clobal Climate and Health Forum (GCHF) в Сан Франциско и Европейският  респираторeн конгрес (ERS) в Париж - един до друг.

Днес в Париж имаше и "ден без автомобил", който рамкираше добре това, което очаквах да бъде супер вълнуващо събитие @ ERS - симпозиум-а Замърсяване на въздуха и трансплантация: близо до сърцето и белите дробове! (готино заглавие), под модерирането на проф. д-р Барт Ванаденарде (Льовен, Белгия) и проф. д-р Кристоф Писон (Гренобъл, Франция). Лектори бяха: проф. Франк Кели (професор по околна среда в Kings College London), който представи фантастична лекция за връзката на замърсяването на околната среда с оксидативна биология и имунният отговор, проф. Пол Кълинан (професор по трудова и екологична респираторна медицина към Националният институт за сърцето и белите дробове в Обединеното кралство), изясняващ епидемиологичните доказателства, че замърсяването на въздуха е рисков фактор за неуспеха на трансплантацията, и проф. Валери Сиро (Ла Тронче, Франция) която изнесе брилянтно структурирана презентация за замърсяването на въздуха и здравето на дихателните пътища: епидемиологични доказателства и клинични последици. Всяка от лекциите сама по себе си можеше лесно да бъде "raison d'etre" за активни действия по отношение на замърсяването на въздуха, но всяка от презентациите завършваше с "необходими са още проучвания". Това ставаше пред аудитория от по-малко от 20 участници от Конгрес с над 20 000 регистрирани специалисти които се самоопределят като "отдадени на здравето на белите дробове?".
Гореописаното ярко контрастирше с емоцията, която бях усетил @ CGHF, където над 250 изследователи в областта на околната среда, включително градоустройствени специалисти и специалисти по обществено здравеопазване, едва се побираха в аудиторията на UCSF, с изказвания които звучаха спешно и загрижено (използвайки много от съвсем същите източници и публикации).

Това породи мой въпрос и коментари за това как представяме фактите пред самите специалисти (пулмолози), които трябва да водят дискусията за общественото здраве свързано със замърсяването на въздуха - предвид естеството на техния експертен опит в пулмологията и обявената за профилактична основа на медицинската практика, Професор Келинан реагира, че това е научна среща (а не събиране на активисти - предположих като недовършения му коментар), а проф. Кели добави, че в друга ситуация той може да бъде по-настоятелен по тази тема (очевидно ERS не се възприема като правилното място, за да прозвучи недвусмислено експертно предупреждение за последиците за здравето от замърсяването на въздуха). Никой от лекторите не изглеждаше да има желание да обсъждаме темата или да се ангажират с дългосрочен професионален диалог свързан с рисковете за здравето на по-широката професионална аудитория от членството в ERS.

Надявах се, че експертите от международна величина, като проф. Кели и Кулинан, с десетилетия експертни научни усилия в областта на качеството на въздуха и здравето, ще приемат предложението за ефективна комуникация, но тези мои надежди бяха смачкани, с изразения подтекст, че науката трябва да е лишена от емоция.

Моето убеждение е, че не трябва да отделяме и изваждаме емоциите от данните, за да изглеждаме или да звучим по-"научни", а по-скоро трябва да добавяме всички налични данни към нашата вътрешна страст, за да стане добра наука, която въздейства за смислена промяна. Седем милиона причини всяка година се надяват на това, докато колегите ни все по-често страдат от намаляващо внимание, предизвикано от претоварването с информация.

Политиците поляризират повечето дебати (правейки клин по много теми, включително качеството на въздуха). Науката и нейното комуникиране е единственото ефективно противодействие, макар че рядко се използва добре, както описах по-горе. Скучни данни, които едвам надхвърлят границата на индивидуалната възприемчивост не са начина да говорим по темата за замърсяването на околната среда. Трябва да ползваме най-значимото от науката, но с изразената си страст за да променяме реалността в подкрепа на настоящите и бъдещите поколения.

Д-р Александър Симидчиев
Човек/ Пулмолог/ Родител/ Дядо
Air4Health - България

Sapienti sat!

Air4Health © 2017 – 2024 Всички права запазени!
Air for health
Public benefit health association.

Sofia, Bulgaria.
crossmenu