Във връзка с проекта на Концептуална рамка за дейностите по промоция, превенция и профилактика в училищното образование внесохме становище с конкретно предложение – темата за качеството на атмосферния въздух и неговото въздействие върху здравето да бъде системно и възрастово съобразено включена в здравното образование.

Замърсяването на въздуха не е абстрактен екологичен проблем – то е доказан рисков фактор за респираторни, сърдечносъдови и редица други заболявания, включително при деца. Въпреки това липсва цялостен и последователен подход към темата в училище. Нашето предложение цели да промени това чрез поетапен модел – от осъзнаване и изграждане на здравни навици в началните класове, през разбиране на връзката между поведение и среда в прогимназиалния етап, до анализ на данни, политики и гражданска ангажираност в гимназията.

В становището си подчертаваме, че темата за въздуха има интегративен и мултидисциплинарен характер – тя обединява здраве, екология, градска среда, транспорт, публични политики и гражданско участие. Именно затова учениците следва да бъдат запознати както с научните механизми на въздействие върху организма, така и с ролята на институциите, местната власт, здравните и екологичните структури, както и с възможностите за гражданска наука и активно участие.

Предложената рамка има препоръчителен характер и допуска гъвкаво и поетапно прилагане. Дори частичното включване на темата би допринесло за повишаване на здравната грамотност и за формиране на поколение, което разбира връзката между средата и здравето и е готово да участва отговорно в обществените процеси.

Запознайте се със становището тук.

Сдружение „Въздух за здраве“ внесе официално становище по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове по проекта на Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести (ХНБ) за периода 2026–2030. Документът представя експертната позиция на организацията и нейната лекарска мрежа от над 50 специалисти от цялата страна.

Защо въздухът трябва да бъде част от политиките за превенция

В становището ние настояваме замърсяването на атмосферния въздух да бъде включено изрично като значим и модифицируем рисков фактор за развитието и прогресията на хроничните незаразни заболявания – наред с артериалната хипертония, тютюнопушенето, ниската физическа активност и нездравословното хранене.

В момента проектът на програмата разглежда въздушното замърсяване основно във връзка с хроничната обструктивна белодробна болест и рака на белия дроб. Международните научни оценки обаче показват, че то е сред водещите рискови фактори и заисхемична болест на сърцето и мозъчен инсулт, захарен диабет тип 2 и други метаболитни и сърдечносъдови заболявания.

По данни от доклада State of Global Air 2024 над 11 000 смъртни случая годишно в България се свързват с експозиция на замърсен въздух, а ФПЧ₂.₅ е водещият рисков фактор за смъртност в страната.

Социално-икономическата цена на мръсния въздух

В становището се подчертава и икономическото измерение на проблема. Според оценки на Световната банка замърсяването на въздуха струва на България между 13% и 19% от БВП годишно (26,6 – 38,9 млрд. лева), основно поради преждевременна смъртност, намалена работоспособност, отсъствия от работа и разходи за лечение.

Нездравословната градска среда като рисков фактор

Друга ключова група предложения е свързана с включването на „нездравословната градска жизнена среда“ като самостоятелен рисков фактор в програмата и в Плана за действие към нея.

Предлагеме създаването на отделна точка, която да отчита влиянието на атмосферното замърсяване и транспортния шум, презастрояването и липсата на зелени площи, неблагоприятните жилищни условия и ограниченията за активно придвижване, като фактори, които допринасят за повишен психосоциален стрес, нездравословни поведенчески модели и по-висок риск от сърдечносъдови, респираторни и метаболитни заболявания, особено сред социално уязвимите групи.

Предложение за нов модул в националното здравно изследване през 2026 г.

В становището е включено и предложение през 2026 г., при планираното Национално изследване на факторите на риска за здравето, да бъде добавена нова тематична глава, посветена на това как хората възприемат и преживяват замърсяването на въздуха.

Предлагаме изследването да обхване въпроси като:

Това ще позволи за първи път да се съберат системни данни не само за обективната експозиция, но и за субективното преживяване на екологичния риск.

Предложения с финансово и практическо покритие

Подчертаваме, че предложенията не са само концептуални. Те са придружени от:

Като организация, ангажирана с общественото здраве, изразяваме своето притеснение от решението на Столичния общински съвет за ограничаване на нощния обществен транспорт в София. Тази услуга е от съществено значение както за качеството на живот на гражданите, така и за устойчивото развитие на града.

Защо нощният транспорт е важен?

Нощният обществен транспорт е удобство и екологично решение за намаляване на замърсяването и автомобилния трафик в града. Той трябва да бъде част от цялостна стратегия за устойчива градска мобилност, която насърчава използването на екологично чисти транспортни средства вместо лични автомобили. Редуцирането му не е решение – тази услуга следва да се развива и адаптира, предлагайки още по-добри алтернативи за устойчиво придвижване.

Призоваваме Столичния общински съвет да преразгледа решението си за ограничаване на нощния транспорт, като отчете неговите здравни, социални и екологични ползи.

Прочетете пълния текст на позицията ни тук

Над 270 организации, включително сдружение „Въздух за здраве“, синдикати и екологични групи, представляващи милиони граждани в Европа, призовават председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да даде приоритет на защитата на хората, природата и демокрацията. В отворено писмо настояваме за запазване и укрепване на социалните и екологични стандарти, необходими за устойчив преход, вместо дерегулация, обслужваща тесни корпоративни интереси. Подчертаваме необходимостта от силни регулации за справедлив и зелен преход, който поставя обществения интерес на първо място.

С пълния текст на писмото може да се запознаете тук.

Сдружение „Въздух за здраве“ и на над 40те лекари – членове на Лекарската мрежа изпратиха писмо до Юлиян Попов, Министъра на околната среда, с оглед на участието му в изготвянето на предстоящото становище на министрите на околната среда и водите на държавите членки на ЕС в рамките на Съвета на министрите на ЕС относно преразглеждането на Директивата за качеството на атмосферния въздух (AAQD), определена за разглеждане и предложена за приемане от Комитета на постоянните представители  (КОРЕПЕР) тази седмица.

С пълния текст на писмото може да се запознаете тук.

Припомнете си листовката с Въпроси§Отговори относно новите страндарти за качество на въздуха, предложени от Световната здравана организация.

Сдружение "Въздух за здраве" изпрати становище относно инвестиционно предложение: „Промяна в параметрите, при които е издадено комплексно разрешително № 510- Н1/2018г., актуализирано с Решение № 510-Н1-ИО-А1/2019г.“ с възложител „Топлофикация-Сливен-инж. Ангел Ангелов“ ЕАД.

Текстът на становището може да прочетете тук.

crossmenu