В поредица от интервюта със здравни експерти, Сдружение „Въздух за здраве“ представя пред обществеността малко известни взаимовръзки между замърсяването на въздуха и конкретни форми на заболеваемост. След интервюто с д-р Калоян Гевара, днес представяме на вниманието ви отговорите и препоръките на доц. Елис Исмаил (част 1-ва).
Доц. д-р Елис Исмаил, е специалист акушер-гинеколог, с над 14 години медицински опит и професионални интереси в областта на оперативната гинекология, минимално инвазивната хирургия и онкогинекологията. Завършва Медицински университет – Варна и през 2013 г. защитава дисертационен труд, и придобива образователна и научна степен ''Доктор''. През 2017 г. придобива академична длъжност ''Доцент'' към катедра Здравни грижи на Медицински университет - Варна, Филиал Шумен, а от 2019 г. е с научна степен ''Доктор на науките''. Има редица специализации в областта на онкогинекологията в Македония, Германия, Унгария и Франция. Автор и съавтор е в повече от 140 публикации в наши и чуждестранни списания.
Днес, тя е и част от лекарската мрежа "Въздух за здраве".
Акценти:
Доц. Исмаил, за всички вече е ясно, че замърсеният въздух е причина за безпокойство. Доказано е, че вредите от него се отразяват върху жизнено важни системи в човешкия организъм, но малко известен е фактът, че засегнат е и репродуктивният ни апарат. Бихте ли ни разказали повече за тази взаимовръзка?
Епидемиологичните проучвания подкрепят идеята, че замърсителите на въздуха причиняват дефекти в гаметогенезата, водещи до спад в репродуктивните способности на изложените популации. Качеството на въздуха оказва влияние върху цялостното здраве в това число е и репродуктивната система, поради това е необходима повишена осведоменост по въпросите за опазване на околната среда сред широката общественост и властите.
В САЩ приблизително 12,7% от жените в репродуктивна възраст търсят лечение за безплодие всяка година. Този преглед обобщава настоящите доказателства относно диагностиката и лечението на безплодието. Безплодието се определя като невъзможност за постигане на бременност след 12 месеца редовен незащитен полов контакт. Приблизително 85% от безплодните двойки имат известна причина. Най-честите причини за безплодие са овулаторна дисфункция, мъжки фактор на безплодие и заболяване на маточните тръби при жената. При останалите 15% от безплодните двойки причината за безплодието остава идиопатична (неизвестна). Начинът на живот и факторите на околната среда, като тютюнопушене и затлъстяване, могат да повлияят неблагоприятно върху плодовитостта. Овулаторните нарушения представляват приблизително 25% от диагнозите за безплодие; 70% от жените с ановулация имат синдром на поликистозни яйчници. Безплодието може също да бъде маркер за придружаващо хронично заболяване, водещо до безплодие.
България е една от държавите членки с най-много смъртни случаи, дължащи се на замърсяването на въздуха, с най-голям брой загубени години живот свързани със замърсяването на въздуха и с най-голяма степен на излагане на градското население на микрочастици. Според последните годишни оценки (за 2019 г.), публикувани от Европейската агенция за околна среда, около 10 600 случая на преждевременна смърт (или 112 400 години загубен живот) се дължат на концентрациите на фини прахови частици, 290 случая (3200 години загубен живот) ― на озоновата концентрация и 1120 случая (11 900 години загубен живот) ― на концентрацията на азотен диоксид [1].
Проведените наскоро проучвания предполагат, че замърсителите на въздуха могат да действат като ендокринни разрушители, да насърчават оксидативния стрес и да упражняват генотоксичен ефект?
Замърсителите на въздуха могат да действат като ендокринни разрушители и да насърчават оксидативния стрес в организма.
Установено е, че оксидативният стрес (ОС) е състояние, характеризиращо се с дисбаланс между прооксидантни молекули, включително реактивни кислородни и азотни видове, и антиоксидантни защити, играе ключова роля в патогенезата на намалената фертилност както при мъжете, така и при жените. Неблагоприятните ефекти на оксидативния стрес върху качеството и функциите на семенната течност са добре документирани. Химичните съединения и физичните фактори играят важна роля в индуцирането на имуногенетични разстройства и влияят върху активността на ензимните и неензимните реакции, причинявайки оксидативен стрес и водят до апоптоза (смърт на клетките), те влошават качеството на спермата. Тези фактори са тясно свързани с мъжкия репродуктивен потенциал, тъй като генетичните полиморфизми и мутации в хромозомите 7, X и Y оказват критично влияние върху сперматогенезата. Микроделециите в областта на азооспермичния фактор (AZF-azoospermia factor region) директно причиняват дефектно производство на сперма. Сред мутациите в хромозома 7 и увреждания на CFTR гена, регулатор на трансмембранната проводимост, водят до нарушаване на фертилитета при кистозна фиброза, когато семенните канали претърпяват пълна обструкция (запушване). Този проблем не е бил анализиран преди това в такава форма. Наред с кариотипните аномалии микроделециите на AZF региона са причина за сперматогенен провал. Скринингът на микроделеции на AZF гена е полезен при обясняване на идиопатичните случаи на мъжко безплодие.
От друга страна при жените, влиянието на оксидативния стрес върху овоцитите (яйцеклетките) и репродуктивните функции остава неизяснено. Този дисбаланс между прооксиданти и антиоксиданти може да доведе до редица репродуктивни заболявания като ендометриоза, синдром на поликистозни яйчници и неизяснено безплодие. Антиоксидантните добавки могат да бъдат ефективни при контролирането на производството на кислородни радикали и продължават да се изследват като потенциална стратегия за преодоляване на репродуктивни нарушения, свързани с безплодие. Реактивните кислородни видове (РКВ) играят роля в модулирането на качеството на гаметите и взаимодействието на гаметите (яйцеклетка и сперматозоиди). РКВ влияят върху сперматозоидите, овоцитите, ембрионите и тяхната среда. Оксидативният стрес медиира пероксидативното увреждане на мембраната на сперматозоидите и индуцира увреждане на ядрената ДНК. РКВ могат да модулират способността за оплождане на сперматозоидите. Има обширни данни в литературата за ОС и неговата роля при мъжкото безплодие и увреждането на ДНК на сперматозоидите и техните ефекти върху асистираните репродуктивни техники. Натрупват се доказателства за ролята на свободните радикали в женската репродукция. Множество проучвания върху животни и хора са изяснили ролята на РКВ в развитието, узряването на овоцитите, фоликуларната атрезия и функцията на жълтото тяло. Oксидативният стрес влияе върху качеството на овоцитите и ембрионите и по този начин върху оплодителните възможности. Кислородните радикали в културелна среда повлияват на развитието на ембриона след оплождането, т.е. скоростта на разделяне на клетките, образуването и качеството на бластоцистите (индикатори за резултати от асистирана репродукция). Съобщава се, че оксидативният стрес засяга както естествената, така и асистираната репродукция [2].
Изследванията сочат, че завишени концентрации на фините прахови частици са свързани с намален фертилитет, а показатели за насищане със серен диоксид, въглероден оксид и азотен диоксид могат да насърчат спонтанен аборт и фатален изход при бременността. Бихте ли дали повече яснота по темата?
Рискът от спонтанни аборти и преждевременно раждане е положително свързан с нивата на NO2, SO2 и CO и отрицателно свързан с нивото на O3 (озона). Майки, които са имали преди това аборти, в това число спонтанен аборт, трябва да избягват излагането на замърсен въздух, за да подобрят изхода от бременността си.
Развиващият се плод е особено податлив на замърсители от околната среда и доказателствата показват неблагоприятни ефекти на замърсителите на въздуха върху бременността и изхода от раждането. Загубата на бременност, включително спонтанен аборт или мъртво раждане, е най-тежкият неблагоприятен изход от бременността. Проучванията сочат, че излагането на замърсители на въздуха като прахови частици (PM), въглероден окис (CO) и дим от готвене може да бъде свързано с по-висок риск от мъртво раждане и спонтанен аборт. Експозицията на PM10 по време на цялата бременност е свързано с повишен риск от спонтанен аборт, а експозицията на PM2,5 и PM10 през третия триместър може да увеличи риска от мъртво раждане. Експозицията на въглероден окис през първия триместър на бременността се свързва с повишен риск от спонтанен аборт, а експозицията през третия триместър с повишен риск от мъртво раждане [3].
Използвани източници:
Автор: Валерия Душкова