Back to News

Психичното здраве не е изолирана функция, а е скачено с цялото ни разбиране и взаимодействие със средата

Д-р Калоян Гевара в открит диалог с екипа на сдружение „Въздух за здраве“

Д-р Калоян Гевара е специалист по психиатрия, отскоро участник в Лекарска мрежа „Въздух за здраве“. Работи в Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм и е един от създателите на Българска младежка психиатрична асоциация. Дейността му свързана с подобряване физическото и психическо благосъстояние на хората, е в широк мащаб, това е и едно от основанията да го поканим за събеседник в дискусията за чистотата на въздуха у нас. Към днешна дата той е доброволец и настоящ председател на Медицинска комисия на Планинска спасителна служба към БЧК и член на Европейски Колеж по невропсихофармакология. Създател е на каузата „Аз карам с теб“, която е в подкрепа на психичното здраве.

Няколко акцента от разговора ни:

  • България е сред страните в Европа с най-замърсен въздух.
  • Пациентите рядко приемат съвети относно въздействието на явни вредни фактори върху здравето, като тютюнопушене и прием на алкохол. Качеството на въздуха често остава последната им грижа.
  • В краткосрочен аспект „невроинтоксикацията” влошава вече наличните психични проблеми, докато в дългосрочен се наблюдава промяна в генната експресия и начало на нови психични отклонения в хора, които нямат предразположение за такива.
  • Рядко пациентите отдават оплакванията си на замърсената среда, особено когато те са от психичен характер.
  • Важно е промотирането на психичното благополучие, както и подобряването на личните умения и качества за постигане на дългосрочни цели, укрепването на уменията за адаптиране към промените и изграждане на навици, устойчивост и компетентност.
  • Активните пространства, като парковите фитнеси, лесния достъп до градски транспорт и инфраструктура, която стимулира ходенето и колоезденето. (…) социални пространства, които да са стратегически позиционирани и защитени от звуково и въздушно замърсяване от трафика (…) дават възможност за позитивни психически преживявания.
  • Хората които поне веднъж седмично спортуват в естествена среда имат два пъти по-малък риск от влошаване на психичното здраве, в сравнение с тези които нямат тази възможност.
  • Решението е в превенцията.  Информирането трябва да започва от ранна възраст в училищата и да продължава чрез социални, трудови, медицински, медийни и други кампании. Превенцията излиза в пъти по-евтино от активните грижи за вече увредения организъм.

Д-р Гевара, каква е връзката между психичното здраве на хората и замърсяването на въздуха?

Сред всички стресори от околната среда, замърсяването на въздуха е главният рисков фактор, допринасящ за общата заболеваемост и водещ до 4,2 милиона смъртни случаи годишно. Според СЗО, 9 от 10 души в световен мащаб дишат замърсен въздух, който включва солидни частици и микро аерозоли. Веднъж навлезли в организма, те достигат до мозъка индиректно през белите дробове и кръвния поток, и директно през нервните окончания на носната лигавица. Има три патофизиологични механизма чрез които частиците имат негативни въздействия над мозъка. Първо, те причиняват хронично дихателно и системно (общо) възпаление, водещо до невро-имунни реакции и оксидативен стрес. Второ, частиците директно засягат кръвно-мозъчната бариера и нарушават нейната нормална функция и пропускливост, водещо до множество вторични патологични процеси, като например хормонална дисрегулация и автоимунни реакции. Трето, предполага се, че механичната стимулация на белодробната тъкан от частиците, води до активация на кашлични рефлекси и последващо отделяне на ендогенни съдосвиващи вещества с неблагоприятен ефект върху мозъчното кръвообращение. Очевидно е, че след такава „атака” главният ни компютър не може да остане без отговор. В краткосрочен аспект „невроинтоксикацията” влошава вече наличните психични проблеми, докато в дългосрочен се наблюдава промяна в генната експресия и начало на нови психични отклонения в хора, които нямат предразположение за такива.

Колко разпознаваема е тази връзка сред медицинските среди и какви мерки се предприемат на ниво лекар-пациент?

За да бъда максимално обективен, ще представя ситуацията по следния начин:

България е сред страните в Европа с най-замърсен въздух. Има четири източника на замърсяване – естествените (пожари, вулкани, електрични природни феномени), ареални (градове, ферми), стационарни (индустрия) и мобилни (транспорт). Очевидно вулканите и пожарите не са значим източник на „хронично” замърсяване в страната ни. Остава човешкият фактор. Медицинските среди са човешки фактор. Моето наблюдение, че повечето колеги предпочитат да идват на работа с личен транспорт, а мръсният въздух в столицата през зимата не е тема на разговор. Не съм забелязал да се говори за превенция или да се правят опити за подобряване на качеството на въздуха в работната среда. Пациентите ни рядко приемат съветите ни относно въздействието на явни вредни фактори върху здравето, като тютюнопушене и прием на алкохол. Качеството на въздуха често остава последната им грижа. Поради тази и други социално-икономически причини сме сред първенците по смъртност от хронични заболявания в Европа. 

Кои са най-честите оплаквания, които имат хората вследствие замърсената среда?

Рядко пациентите отдават оплакванията си на замърсената среда, особено когато те са от психичен характер. Това, което мога да кажа със сигурност е, че достъпът до зелени пространства, разходките навън, социалната свързаност и двигателната активност подобряват психичното здраве на моите пациенти. Когато тези фактори се редуцират или отнемат, се проявяват раздразнимостта, безсънието, потиснатото настроение, тревожността, нарушенията на паметта, агресията и други поведенчески реакции на стрес.

Каква е превенцията, накратко, в полза на доброто психично здраве?

Важно е промотирането на психичното благополучие, както и подобряването на личните умения и качества за постигане на дългосрочни цели, укрепването на уменията за адаптиране към промените и изграждане на навици, устойчивост и компетентност. Също така е необходимо акцентиране на рисковите и предпазващите психични, биологични, социални и духовни фактори, водещи до, и защитаващи ни от различни психични разстройства. С положителен знак са доброто общо здраве, здравото семейство, социалната активност и ангажираност, изграждане на зрели защитни психични механизми и др. С негативен знак са съответно обратните на вече споменатите фактори и приема на психоактивни вещества с доказани вредни ефекти.

Разполагате ли със статистически данни, които илюстрират пряката връзка между мръсния въздух и състоянието на психиката? В този смисъл, къде се нарежда България в изследванията?

Данни има и мога да ги обобщя накратко по следния начин:

  1. Повишаването на концентрацията на фини прахови частици във въздуха, влошава психичното здраве, като това е измерено през увеличения брой хоспитализации и амбулаторни прегледи.
  2. Продължителната експозиция на ФПЧ2.5 повишава риска от възникването на нови тревожно-депресивни симптоми.
  3. По-тежките прояви на депресивната симптоматика се свързват с повишените нива на NO2 през лятото и на ФПЧ10 през зимата.
  4. Краткотрайното излагане на NO2, ФПЧ10 и O3 повишава риска от автоагресивно поведение и съответно риска от извършване на суициден опит.
  5. Излагането на бременни жени на ФПЧ2.5 и на малки деца на NO2 повишава риска от възникване на разстройство от аутистичния спектър.
  6. Продължителното замърсяване с ФПЧ2.5 увеличава трикратно риска от деменция, като за Алцхаймер този риск е почти петкратно завишен.
  7. Рискът от съдови когнитивни нарушения (умствени нарушения на фона на увредени кръвоносни съдове в мозъка) и паметов спад  се повишават вследствие замърсяване с NOx, NO2, ФПЧ2.5 и ФПЧ10.

Интересно е, обаче, да се отбележат резултати и от друг тип проучвания. Хората с високи доходи, имат по-високи изисквания към средата в която живеят, и е установено, че въздушното замърсяване намалява нивата им на щастие, докато в страните с ниски доходи замърсяването няма такъв ефект върху щастието. Също така, нивата на щастие вследствие на замърсяването са по-ниски при по-образовани групи в сравнение с по-ниско образованите.

Какви мерки се предприемат в посока подобряване на състоянието на психично болните у нас?

На теория в медийното пространство непрекъснато се въртят някакви милиони, които са отделени за психиатричната грижа в България. На практика, това се вижда, само в някой ремонт на порутена стогодишна сграда, която носи името психиатрична клиника. Не се инвестира в персонал и това носи негативните последствия.

В частния сектор има сериозни опити за подобряване на грижите, но те са крайно недостъпни за над 90% от нашите пациенти.

Чрез личния си пример Вие мотивирате хората да се движат повече и да водят активен начин на живот. Доколко състоянието на околната среда в големите населени места пречи и доколко помага за това?

Активният начин на живот подобрява общото състояние на организма, чрез балансирането на кръвоносната система и оросяването на тъканите, регулирането на хормоните и матаболитните процеси, стабилизирането на функциите на нервната система и укрепването на опорно двигателния апарат. Когато този активен начин на живот се води в замърсена среда нещата изглеждат различно, защото ние се превръщаме в един своеобразен филтър на всичките тези субстанции, които се „реят” във въздуха. Тогава, разбира се, не е удачно да се спортува навън. А ограничаването на свободата на движение и затваряне води до логичните негативи.

Според Вас, какви практики в организирането на градската среда, биха били полезни за редуциране на стреса и оттам за намаляване на психичните разстройства? Например, дали зелената градска среда и паркови пространства в бизнес районите, биха оказали благотворно влияние върху психиката на работещите?

Средата „оформя” човешкото поведение. Индивидуалните човешки характеристики и тези на средата създават граници, в които можем или не можем да мислим и действаме по определени начини. Очевидно в този дизайн най-важна роля имат тези, които се занимават с градоустройство. Те вероятно трябва да се фокусират над няколко фактора. Първият е свързан с активните пространства, като парковите фитнеси, лесния достъп до градски транспорт и инфраструктура, която стимулира ходенето и колоезденето. След това са защитените и про-социални пространства, които да са стратегически позиционирани и защитени от звуково и въздушно замърсяване от трафика. Не на последно място са характеристиките на природата, в това число зелените пространства. Те дават възможност за позитивни психични преживявания и физическа активност. Хората които поне веднъж седмично спортуват в естествена среда имат два пъти по-малък риск от влошаване на психичното здраве, в сравнение с тези които нямат тази възможност. Сините пространства (естествените водни източници) имат същия позитивен ефект върху психичното здраве.

Какви са добрите примери, които бихте посочили за разрешаване/дискутиране на проблема?

Решението е в превенцията.  Информирането трябва да започва от ранна възраст в училищата и да продължава чрез социални, трудови, медицински, медийни и други кампании. Превенцията излиза в пъти по-евтино от активните грижи за вече увредения организъм.

Кое е най-сериозното препятствие, пред което се изправяте?

Невежеството.

Какви са Вашите лични препоръки към хората?

Бих препоръчал на хората да се информират по-често за средата, която ги обкръжава. Психичното здраве не е изолирана функция, а е скачено с цялото ни разбиране и взаимодействие със средата. Уважението към природата и поемането на лична отговорност към нея и към тялото, което ни е дала води до чувство на смисъл и интегритет, води до свързаност и възможност за изграждане на здрав Аз. Другата страна на монетата е отчаянието и разпада. С прости думи, обичай и уважавай близките, живей активно, общувай и споделяй, намали рисковите фактори и следи здравето си, много преди да те е заболяло нещо.

Интервю - Валерия Душкова.

Източници:

  1. Is there a link between air pollution and mental disorders?, Environment International 118 (2018) 154–168; Buoli et al.
  2. Climate Change and Mental Health, Current Environmental Health Reports (2021) 8:1–6; Clayton S.
  3. Urban Form, Air Pollution, and Health, Curr Envir Health Rpt; Hankey et al.
  4. Are There Heterogeneous Impacts of Air Pollution on Mental Health?, Front. Public Health 9:780022; Hu et al.
  5. Mental health consequences of urban air pollution: prospective population‑based longitudinal survey, Social Psychiatry and Psychiatric Epidemiology; Bakolis et al.
  6. Ambient Air Pollution Increases the Risk of Cerebrovascular and Neuropsychiatric Disorders through Induction of Inflammation and Oxidative Stress, Int. J. Mol. Sci. 2020, 21, 4306; Hahad et al.
  7. Looking back to the future: the re-emergence of green care, Curr Opin Psychiatry 2018, 32:000–000; Okkels et al.
Air4Health © 2017 – 2024 Всички права запазени!
Air for health
Public benefit health association.

Sofia, Bulgaria.
crossmenuarrow-left