Малко епидемиологични проучвания са оценявали ефектите на замърсяването на въздуха върху риска от белодробна туберкулоза (ТБ). Авторите на статия в сп. Nature разглеждат асоциациите на замърсителите на атмосферния въздух (частици с аеродинамичен диаметър <2.5 μm (PM2.5), серен диоксид (SO2), азотен диоксид (NO2), озон (О3) и въглероден окис (CO) и връзката им с риска от белодробна туберкулоза в кохортата на пациент с китайска туберкулоза в град Джинан от 2011 до 2015 г. Включени са общо 9344 новодиагностицирани случая на белодробна туберкулоза.

Четири различни времеви прозореца за излагане на замърсяване на въздуха (3, 6, 9 и 12 месеца) преди диагностицирането на туберкулозата са били изчислени от дневната концентрация на замърсяване на въздуха. При категориен анализ се наблюдават статистически значими общи асоциации между белодробен риск от ТБ и ПЧ2.5 (прозорец на експозиция 3 месеца: RR = 1.228, 95% CI: 1.091-1.381), както и CO 1,169, 95% CI: 1,028-1,329, експозиция 9 месеца: RR = 1,442, 95% CI: 1,028-2,024). Освен това анализите на подгрупи показват, че повечето замърсители на въздуха (PM2.5, SO2, O3 и CO) са били значително свързани с повишения риск от туберкулоза при мъжете, жените, <60 години и туберкулин отрицателните случаи. Доминантните статистически значими асоциации бяха установени при прозореца с 3-месечно излагане на замърсяване на въздуха преди диагностицирането на туберкулозата. Резултатите на авторите откриха положителни асоциации между експозицията на PM2.5, CO и риска от ново диагностицирана белодробна туберкулоза в Китай. Доказателствата са, че тримесечният прозорец на експозиция на замърсяване на въздуха е бил свързан с повишен риск от туберкулоза, което изисква допълнително уточняване и потвърждаване.