Сдружение „Въздух за здраве“ внесе официално становище по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове по проекта на Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести (ХНБ) за периода 2026–2030. Документът представя експертната позиция на организацията и нейната лекарска мрежа от над 50 специалисти от цялата страна.
В становището ние настояваме замърсяването на атмосферния въздух да бъде включено изрично като значим и модифицируем рисков фактор за развитието и прогресията на хроничните незаразни заболявания – наред с артериалната хипертония, тютюнопушенето, ниската физическа активност и нездравословното хранене.
В момента проектът на програмата разглежда въздушното замърсяване основно във връзка с хроничната обструктивна белодробна болест и рака на белия дроб. Международните научни оценки обаче показват, че то е сред водещите рискови фактори и заисхемична болест на сърцето и мозъчен инсулт, захарен диабет тип 2 и други метаболитни и сърдечносъдови заболявания.
По данни от доклада State of Global Air 2024 над 11 000 смъртни случая годишно в България се свързват с експозиция на замърсен въздух, а ФПЧ₂.₅ е водещият рисков фактор за смъртност в страната.
В становището се подчертава и икономическото измерение на проблема. Според оценки на Световната банка замърсяването на въздуха струва на България между 13% и 19% от БВП годишно (26,6 – 38,9 млрд. лева), основно поради преждевременна смъртност, намалена работоспособност, отсъствия от работа и разходи за лечение.
Друга ключова група предложения е свързана с включването на „нездравословната градска жизнена среда“ като самостоятелен рисков фактор в програмата и в Плана за действие към нея.
Предлагеме създаването на отделна точка, която да отчита влиянието на атмосферното замърсяване и транспортния шум, презастрояването и липсата на зелени площи, неблагоприятните жилищни условия и ограниченията за активно придвижване, като фактори, които допринасят за повишен психосоциален стрес, нездравословни поведенчески модели и по-висок риск от сърдечносъдови, респираторни и метаболитни заболявания, особено сред социално уязвимите групи.
В становището е включено и предложение през 2026 г., при планираното Национално изследване на факторите на риска за здравето, да бъде добавена нова тематична глава, посветена на това как хората възприемат и преживяват замърсяването на въздуха.
Предлагаме изследването да обхване въпроси като:
Това ще позволи за първи път да се съберат системни данни не само за обективната експозиция, но и за субективното преживяване на екологичния риск.
Подчертаваме, че предложенията не са само концептуални. Те са придружени от: