Д-р Светослав Тодоров е нашият следващ събеседник. С него отново ще дискутираме, как замърсената околна среда, и по-конкретно - нивото на фини прахови (твърди) частици във въздуха, влияят върху нашето здраве, и каква е връзката с неврологичните болести.
Заместник директорът на УМБАЛ Бургас д-р Тодоров, е специалист по неврохирургия и магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт. Висшите си образования по медицина и обществено здраве и здравен мениджмънт придобива в МУ - Плевен.
Професионалният му път до този момент преминава през отделение по неврохирургия, отделение по Спешна медицина - УМБАЛ Бургас, ЦСМП Бургас, и дежурен кабинет за неотложна помощ към Медицински център "Св. Николай Чудотворец".
Лектор е на курсове по първа долекарска помощ към БЧК Бургас, асистент е по обща медицина към Факултет по медицина към Университет Асен Златаров - Бургас.
Акценти от интервюто:
Д-р Тодоров, за читателите ни би било полезно да разкажете за взаимовръзката между замърсяването на въздуха и неврологичните болести?
Токсичните частици в замърсения въздух, който дишаме, могат да навлязят в кръвния поток през белите дробове. От кръвта, те се транспортират до мозъка, където могат да причинят увреждания и неврологични проблеми.(1)
Има няколко проведени изследвания, които стигат до извода, че замърсяването на въздуха може значително да увеличи риска от неврологични разстройства, включително болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер и други видове деменция. Експерти от Университета в Бирмингам и изследователски институции в Китай, са открили директна връзка между вдишаните частици и уврежданията на мозъка. Техните открития показват, че частиците остават по-дълго в мозъка, отколкото в други основни метаболитни органи.
Учените са открили също различни фини частици в човешки цереброспинални течности на пациенти, които са имали нарушения на централната нервна система. Това ясно разкрива, че именно тези токсични вещества са причинителите на състоянието.
Данните предполагат, че до 8 пъти по-голям брой фини частици достигат до мозъка, постъпвайки през кръвния поток от белите дробове, отколкото директно през носа.
Доколко тази връзка се обсъжда сред медицинските среди и какви мерки се предприемат на ниво лекар-пациент?
За съжаление, въпреки редовното ми участие в медицински форуми, не бих могъл да заявя, че темата за връзката между замърсения въздух и уврежданията върху нервната система е застъпена в докладите и обсъжданията. От друга страна обаче, предполгам и се надявам всеки лекар да е наясно с тази връзка и да я обсъжда със своите пациенти, не само след развитие на симптоми, а с цел превенция на заболяването.
Кои са най-честите оплаквания, които Вашите пациенти споделят, вследствие замърсената околна среда, според Вас?
Оплакванията в пряка връзка със замърсения въздух откривам, когато снемам анамнезата на пациента, или обсъждаме заедно придружаващите заболявания - често има хронично болни с бронхиална астма или ХОББ. От страна на нервната система симтомите са свързани със замайване, световъртеж, нарушена координация, трудна концентрация, лесно забравяне и др. За съжаление в детска възраст все по-често се случва да започнат проблеми с дихателна система, базирани на различни видове алергени, често като причина е изтъкван и замърсеният въздух. Конкретни оплаквания на пациените от страна на дихателна система са свързани със задух, често появяващ се през нощта, суха и упорита кашлица.
Д-р Тодоров, по света здравният сектор вече има проактивна роля в опазването на околната среда, чрез инициативи, които имат за цел намаляване на въглеродния отпечатък на здравните заведения. Споделете, моля, приносът на УМБАЛ Бургас към тази тенденция.
Като втори етап по проект за енергийна ефективност, на покривите на УМБАЛ Бургас АД бяха монтирани соларни панели, които да произвеждат ток и топла вода за собствени нужди. Тази възможност се създаде поради отличното разположение на сградата и почти постоянното слънчево греене през деня. На този етап, в това се състои участието на УМБАЛ Бургас АД в проактивната роля на здравния сектор в опазването на околната среда.
Каква е най-добрата превенция, накратко, в полза на доброто здраве на пациентите Ви?
Редовни профилактични прегледи при личен лекар и медицинките специалисти, благоприятна работна и социлана среда, активен начин на живот, здравословно хранене и позитивно мислене.
Разполагате ли със статистически данни, които илюстрират пряката връзка между мръсния въздух и неврологичните болести? В този смисъл, къде се нарежда България в изследванията?
Според ново изследване, което съм разглеждал, животът на оживена пътна артерия с активен трафик, може да предизвика болести от неврологичния спектър. Хората, изложени на мръсен въздух, са около 1,5 пъти по-склонни да развият такива заболявания, показва проучване, за което пише "Стъди Файндс“. Откритията в тази насока показват, че регулирането на замърсителите на въздуха може да намали честотата на оплакванията. Изследването акцентира върху нарастващия брой случаи на болестта на Паркинсон по целия свят. Според Фондацията на Паркинсон около 1 милион души в САЩ в момента страдат от това състояние. Лекарите диагностицират 60 000 американци с болестта всяка година. В това последно проучване изследователите установяват, че токсичните частици могат да преминат през кръвта в мозъка, причинявайки възпаление и оксидативен стрес. По-конкретно, явлението е свързано с азотния диоксид (NO2), отделян от превозните средства и промишлеността. Замърсяването на въздуха представлява значителна опасност за общественото здраве. Повече от 80 % от жителите на градските райони са изложени на нива, които надхвърлят ограниченията, определени от Световната здравна организация. (2)
Американски учени са анализирали данни за повече от 63 милиона американци и са изяснили, че повишеното съдържание на фини твърди частици (РМ 2,5) влияе на хоспитализацията с причина неврологични заболявания, такива като болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер и свързаната с нея старческа деменция. Резултатите от изследването са представени в списание The Lancet. Понастоящем все повече доказателства свързват фините прахови частици с преждевременна смъртност, сърдечно-съдовите заболявания и заболявания на дихателната система. Засега по-малко се знае за влиянието на фини твърди частици върху неврологичните разстройства, особено на такива, като болестта на Паркинсон или болестта на Алцхаймер и свързаните с нея деменции, които засягат част от все по-застаряващото население, особено в развитите страни. Неврологичните заболявания се явяват патология на органите на централната и периферна нервна система и се смятат за главна причина за инвалидност и втора по тежест причина за смърт. В целия свят около 6 милиона човека страдат от болестта на Паркинсон, а 44 милиона от болестта на Алцхаймер и свързаната с нея старческа деменция. Проведеното преди няколко години Изследване за глобалното бреме от болести, травми и фактори на риска е показало, че в сравнение с 1990 г. болестта на Паркинсон се среща сега 145% по-често, а болестта на Алцхаймер и деменцията – 117%. По прогнозите на специалистите, тези неврологични разстройства ще продължат да се увеличават заради увеличаващата се продължителност на живот, а до момента няма подходящо лечение и лекарствени препарати за тях. Именно по тази причина главната задача днес е да бъдат установени главните рискови фактори, такива като въздействието на околната среда и промените в нея. В частност, изследванията показват, че един от факторите, който може да провокира невродегенеративни заболявания, е замърсеният въздух, с „помощта“ на такива механизми като окислителния стрес, системните възпаления и невровъзпаленията. Учени от Харвардския колеж по обществено здравеопазване са решили да обновят данните от стари изследвания и са провели мащабно изследване, включвайки в него 63 мил. жители на САЩ. Като резултат, учените са открили, че всеки 5 микрограма фини твърди частици на кубичен метър въздух (мкг/м³) ежегодно повишават с 12-14% риска от хоспитализация с причина горепосочените неврологични заболявания. Трябва да отбележим, че най-често източници на фини твърди частици са транспорта, включително частиците, отделящи се от гумите на МПС, строителството, различни производства, изгарянето на твърди горива, ерозията на пътните настилки и почвата, и някои други.Трябва да се подчертае, че рискът за заболяване се съхранява даже при условно безопасни нива на съдържание на РМ 2,5, което съгласно действащите стандарти на Агенцията за охрана на околната среда на САЩ трябва да е по-ниско от 12 мкг/м³. (3)
Как, според Вас, е подходящо да се дискутира проблемът, за да се повиши осведомеността сред обществото?
Отворени срещи между обществото и медицински специалисти, заедно с представители на изпълнителната власт, от която до голяма степен завсиси промяната; медийни кампании с участието на популярни личности, говорещи за актуалността на проблема, което да засили вниманието на обществото.
Кое е най-сериозното препятствие, пред което се изправяте? Бихте ли посочили примери?
Недостатъчно целенасочено мислене за глобалността на проблема и късните последици, до които води. Абсолютно необходимо е заостряне на вниманието на обществото, медицнските специалисти и власт имащите върху проблема, който нанянся огромни и непоправими щети върху популацията.
Какви са Вашите лични препоръки към хората?
Източници:
Автор: Валерия Душкова
(част 2)
Акценти:
Доц. Исмаил, бихте ли посочили пряка връзка между замърсения въздух и гестационния диабет?
От метаболитна гледна точка, бременността представлява сложно физиологично състояние, при което настъпват редица промени в обмяната на веществата. Състоянието при което имаме регистрирана хипергликемия (повишени нива на кръвната захар в кръвта), което се разпознава за първи път по време на бременността, е известно като гестационен диабет.
Излагането на различни замърсители на въздуха е свързано с повишен риск от захарен диабет тип 2. В литературата има направен обзор на тринадесет проучвания, включващи 1 547 154 индивида от девет ретроспективни, три проспективни и едно проучване случай-контрола. Изводите от литературния обзор гласят, че повишената експозиция на прахови частици с диаметър ≤2,5 µm (PM2,5) не е свързана с повишения риск от гестационен диабет (коригиран OR 1,03, 95% CI 0,99 до 1,06). Анализът на подгрупите обаче показва положителна корелация при експозиция на PM2.5 и повишаване на риска от гестационен диабет при експозиция през втори триместър на бременността (комбиниран OR 1,07, 95% CI 1,00 до 1,13). Сред замърсителите, различни от PM2,5, се установява значителна връзка между гестационния диабет и азотен диоксид (NO2) (OR 1,05, 95% CI 1,01 до 1,10), азотен оксид (NO) (OR 1,03, 95% CI 1,01 до 1,05), както и серен диоксид (SO2) (OR 1,09, 95% CI 1,03 до 1,15). По този начин систематичният преглед на съществуващите доказателства демонстрира връзката на експозицията на NO2, NO и SO2 и експозицията на PM2.5 през втория триместър с повишения риск от гестационен диабет [4].
Доц. Исмаил, доколко замърсеният въздух въздейства на менструалния цикъл и е причина за нередовната менструация при жените? Какви други патогенни изменения се наблюдават в резултат на влошеното атмосферно влияние?
Нарушенията на менструалния цикъл са често срещани заболявания сред жените в репродуктивна възраст, които предизвикват нарастващи опасения. Досега имаше ограничени проучвания за връзката между менструалните нарушения и замърсяването на въздуха. Проведено е проучване в Китай, което е имало за цел да изследва връзката между краткосрочното (в рамките на 1 седмица преди посещение на лекарския кабинет) излагане на замърсяване на околния въздух и броя амбулаторни посещения при менструално разстройство в Сиан, метрополия в северозападен Китай. Получени са дневни изходни амбулаторни данни за менструални нарушения от 1 януари 2010 г. до 18 февруари 2016 г. (2239 дни). Приложен е генерализиран адитивен модел на Поасон, за да се открие връзката между краткосрочната експозиция на замърсяване на въздуха и броя на амбулаторните посещения по повод менструални нарушения в зависимост от деня на посещение и метеорологичните условия. Регистрирани са общо 51 893 амбулаторни посещения за менструални нарушения. Увеличение с 10 μg/m3 на концентрациите на PM10 и NO2 съответства на 0,236% (95% Cl: 0,075%, 0,397%) и 2,173% (95% Cl: 0,990%, 3,357%) повишения при амбулаторни посещения поради менструални нарушения. Връзката е по-значима при млади жени (18-29 години). Това е първото доказателство, че краткотрайното излагане на замърсен въздух може да бъде свързано с повишен риск от периодични менструални нарушения.
Както споменах по-горе, дисбалансът между прооксиданти и антиоксиданти може да доведе до редица други репродуктивни заболявания като: ендометриоза и синдром на поликистозни яйчници, които са с нарастваща честота в наши дни.
Резултатите от проучването могат да помогнат за установяване на по-цялостно разбиране на здравните ефекти от замърсяването на околния въздух върху менструалните нарушения и други репродуктивни заболявания [5].
След всичко дотук, можете ли да споделите Вашите наблюдения по отношение на преждевременното раждане и състоянието на въздуха, който бременните жени дишат?
Преждевременното раждане е водещата причина за световната детска смъртност, а оцелелите са изложени на повишен риск от множество заболявания, които могат да се проявят и в зряла възраст. Скорошни проучвания показват, че излагането на майката на замърсен въздух, както високи и ниски температури на околната среда може да увеличи риска от преждевременно раждане, докато близостта до зелени площи може да го намали. Праховите частици са свързани с повишен риск от преждевременно раждане, но мащабът на ефекта остава неясен. Глобалното затопляне и студът вероятно увеличават риска от преждевременно раждане, с по-силни доказателства за затоплянето.
Усложнения на бременността, като спонтанен аборт, повтаряща се загуба на бременност и прееклампсия, също могат да се развият в отговор на оксидативен стрес. Проучванията показват, че прекомерното телесно тегло и факторите, свързани с начина на живот, като пушене на цигари, употреба на алкохол и употребата на наркотици, могат да насърчат излишното производство на свободни радикали, което може да повлияе на плодовитостта. Излагането на замърсители на околната среда е все по-голямо безпокойство, тъй като е установено, че те също предизвикват окислителни състояния, което вероятно допринася за проблеми по време на бременността. Проучвания установяват, че пренаталното излагане на PM2.5 (фини прахови частици) или техните съставки е свързано с нарушен интраутеринен растеж на плода.
През 2020 година се публикуваха резултатите от голям литературен обзор направен в САЩ, с цел изследване на пренаталното (интраутеринното) излагане на фини прахови частици (PM2.5), озон и топлина, и връзката на тези фактори с преждевременно раждане, ниско тегло на плода и мъртво раждане. Излагането на PM2.5 или озон се свързва с повишен риск от преждевременно раждане в 19 от 24 проучвания (79%) и ниско тегло на плода при раждане в 25 от 29 проучвания (86%).
Излагането на прахови частици и озон през цялата бременност е свързано с значително по-висок риск от преждевременно раждане[3].
Колко разпознаваема е връзката между състоянието на околната среда и репродуктивните функции при хората, сред медицинските среди и какви мерки се предприемат на ниво лекар-пациент?
Влиянието на замърсения въздух върху човешкото здраве в медицинските среди е известно, но някакси остава имагинерно (фантомно, невидимо) за пациентите. Понякога звучи несериозно да съобщите на пациента, че вероятно неговият здравословен проблем се дължи на замърсения въздух. Това е така, защото хората не си дават сметка, че всъщност няма друго нещо което да правят по-често, от поемането на дъх и вдишването на въздух. Всъщност въздухът освен, че е крайно необходим за живота на всички живи същества, може да бъде и източник на голяма част от заболяванията в техния организъм.
Каква е превенцията, която препоръчвате на Вашите пациенти?
Аз винаги обръщам внимание на моите пациенти, особено по време на бременност, да не посещават задимени, затворени посещение. Освен, че им забранявам да употребяват тютюн и тютюневи изделия, аз им препоръчвам и да не стоят в помещения, в които се употребяват тези средства.
Препоръчвам им разходки на открито, в гората и да прекарват колкото се може повече време сред природата. Ограничаване на разходките и двигателната активност около пътните артерии, особено в пикови часове, когато движението на автомобили е най-натоварено и има най-високи нива на замърсяване на въздуха.
Обществото трябва да има по-голяма лична ангажираност относно нивата на замърсеност на въздуха.
Според Вас, какви практики в организирането на градската среда, биха били полезни за бъдещите родители? Например, дали зелената градска среда – повече паркови пространства в бизнес районите, биха оказали благотворно влияние?
Безспорно зелените площи могат значително да намалят нивата на прахови частици и да смекчат градските „топлинни острови“.
В един затоплящ се, урбанизиран свят излагането на необичайни температури и повишени нива на прахови частици представлява нарастващ риск за бременните жени, а и не само за тях.
Зелената инфраструктура може да помогне за смекчаване на този риск. Разбира се, че създаването на повече паркови пространства и зелени площи би довело до подобряване на гореспоменатите плашещи статистики.
По линия на Зеления пакет вече се подпомагат декарбонизацията на енергийната система и разработването на нови и по-чисти технологии, като например електромобилност, чист водород, биохимични продукти и декарбонизирани материали. Да се извърши преход към енергийна система, основана до голяма степен на енергия от възобновяеми източници и по-голяма енергийна ефективност.
Какви са добрите примери, които бихте посочили за разрешаване/дискутиране на проблема?
С новия План за действие относно кръговата икономика от март 2020 г. Европейската комисия обяви инициативи за целия жизнен цикъл на продуктите — от проектирането и производството до потреблението, ремонта, повторната употреба, рециклирането и връщането на ресурсите в икономиката.
Например Испания е въвела успешна цялостна национална стратегия за кръговата икономика, наречена España Circular 2030, която представя дългосрочна визия, както и тригодишни планове за действие, основани на количествени цели.
Нидерландия е на първо място по процент кръгово използване на материалите за 2020 г., а Германия е с най-висок коефициент на рециклиране на битовите отпадъци. Ирландия предлага полезен пример с всеобхватната си реформа в сектора на отпадъците, при която се закриват незаконни депа за отпадъци и се финансират мащабни дейности по почистване и възстановяване [6].
Кое е най-сериозното препятствие, пред което се изправяте?
В контекста на повишено геополитическо напрежение не бива да пренебрегваме настоящата екологична криза. Войната в Украйна не променя факта, че изменението на климата, замърсяването и загубата на биологично разнообразие са три от най-тежките предизвикателства, пред които сме изправени днес. Всяка година екстремни метеорологични и климатични явления водят до смъртни случаи и значителни икономически загуби. За последиците от изменението на климата вече свидетелстват пожарите, от които страдат всяко лято южните региони на Европа, засушаването, което засяга във все по-голяма степен Централна и Северна Европа, както и нарастващият брой големи наводнения. Замърсяването е вероятна причина за един на всеки осем смъртни случая в Европа.
Предотвратяването на образуването на отпадъци продължава да бъде важно предизвикателство във всички държави членки, включително в тези с висок коефициент на рециклиране.
Какви са Вашите предложения към обществото у нас?
България трябва да подобри достъпа до информация за състоянието на околната среда и разпространяването на тази информация, което ще спомогне за повишаване на осведомеността по въпросите на околната среда и ще гарантира по-ефективно участие на обществото в процеса на вземане на решения по екологични въпроси, което в крайна сметка ще доведе до подобряване на околната среда и здравето.
Докладът на Европейската агенция за околната среда препоръчва да се работи за достигане на всички стандарти за качество на въздуха, да се подобри мрежата за мониторинг на качеството на въздуха и да се осигури своевременно докладване на данните за качеството на въздуха, за да се намали неблагоприятното въздействие на замърсяването на въздуха върху здравето на хората и икономиката на държавата.
Хората трябва да се стремят към изхвърляне на по-малко битов отпадък, ограничаване на използването на пластмаса, стремеж за повторна употреба на битови отпадъци (рециклиране). По този начин ще се осигури по-чист въздух и по-чиста планета за бъдещите поколения.
Използвани източници
Автор: Валерия Душкова
В поредица от интервюта със здравни експерти, Сдружение „Въздух за здраве“ представя пред обществеността малко известни взаимовръзки между замърсяването на въздуха и конкретни форми на заболеваемост. След интервюто с д-р Калоян Гевара, днес представяме на вниманието ви отговорите и препоръките на доц. Елис Исмаил (част 1-ва).
Доц. д-р Елис Исмаил, е специалист акушер-гинеколог, с над 14 години медицински опит и професионални интереси в областта на оперативната гинекология, минимално инвазивната хирургия и онкогинекологията. Завършва Медицински университет – Варна и през 2013 г. защитава дисертационен труд, и придобива образователна и научна степен ''Доктор''. През 2017 г. придобива академична длъжност ''Доцент'' към катедра Здравни грижи на Медицински университет - Варна, Филиал Шумен, а от 2019 г. е с научна степен ''Доктор на науките''. Има редица специализации в областта на онкогинекологията в Македония, Германия, Унгария и Франция. Автор и съавтор е в повече от 140 публикации в наши и чуждестранни списания.
Днес, тя е и част от лекарската мрежа "Въздух за здраве".
Акценти:
Доц. Исмаил, за всички вече е ясно, че замърсеният въздух е причина за безпокойство. Доказано е, че вредите от него се отразяват върху жизнено важни системи в човешкия организъм, но малко известен е фактът, че засегнат е и репродуктивният ни апарат. Бихте ли ни разказали повече за тази взаимовръзка?
Епидемиологичните проучвания подкрепят идеята, че замърсителите на въздуха причиняват дефекти в гаметогенезата, водещи до спад в репродуктивните способности на изложените популации. Качеството на въздуха оказва влияние върху цялостното здраве в това число е и репродуктивната система, поради това е необходима повишена осведоменост по въпросите за опазване на околната среда сред широката общественост и властите.
В САЩ приблизително 12,7% от жените в репродуктивна възраст търсят лечение за безплодие всяка година. Този преглед обобщава настоящите доказателства относно диагностиката и лечението на безплодието. Безплодието се определя като невъзможност за постигане на бременност след 12 месеца редовен незащитен полов контакт. Приблизително 85% от безплодните двойки имат известна причина. Най-честите причини за безплодие са овулаторна дисфункция, мъжки фактор на безплодие и заболяване на маточните тръби при жената. При останалите 15% от безплодните двойки причината за безплодието остава идиопатична (неизвестна). Начинът на живот и факторите на околната среда, като тютюнопушене и затлъстяване, могат да повлияят неблагоприятно върху плодовитостта. Овулаторните нарушения представляват приблизително 25% от диагнозите за безплодие; 70% от жените с ановулация имат синдром на поликистозни яйчници. Безплодието може също да бъде маркер за придружаващо хронично заболяване, водещо до безплодие.
България е една от държавите членки с най-много смъртни случаи, дължащи се на замърсяването на въздуха, с най-голям брой загубени години живот свързани със замърсяването на въздуха и с най-голяма степен на излагане на градското население на микрочастици. Според последните годишни оценки (за 2019 г.), публикувани от Европейската агенция за околна среда, около 10 600 случая на преждевременна смърт (или 112 400 години загубен живот) се дължат на концентрациите на фини прахови частици, 290 случая (3200 години загубен живот) ― на озоновата концентрация и 1120 случая (11 900 години загубен живот) ― на концентрацията на азотен диоксид [1].
Проведените наскоро проучвания предполагат, че замърсителите на въздуха могат да действат като ендокринни разрушители, да насърчават оксидативния стрес и да упражняват генотоксичен ефект?
Замърсителите на въздуха могат да действат като ендокринни разрушители и да насърчават оксидативния стрес в организма.
Установено е, че оксидативният стрес (ОС) е състояние, характеризиращо се с дисбаланс между прооксидантни молекули, включително реактивни кислородни и азотни видове, и антиоксидантни защити, играе ключова роля в патогенезата на намалената фертилност както при мъжете, така и при жените. Неблагоприятните ефекти на оксидативния стрес върху качеството и функциите на семенната течност са добре документирани. Химичните съединения и физичните фактори играят важна роля в индуцирането на имуногенетични разстройства и влияят върху активността на ензимните и неензимните реакции, причинявайки оксидативен стрес и водят до апоптоза (смърт на клетките), те влошават качеството на спермата. Тези фактори са тясно свързани с мъжкия репродуктивен потенциал, тъй като генетичните полиморфизми и мутации в хромозомите 7, X и Y оказват критично влияние върху сперматогенезата. Микроделециите в областта на азооспермичния фактор (AZF-azoospermia factor region) директно причиняват дефектно производство на сперма. Сред мутациите в хромозома 7 и увреждания на CFTR гена, регулатор на трансмембранната проводимост, водят до нарушаване на фертилитета при кистозна фиброза, когато семенните канали претърпяват пълна обструкция (запушване). Този проблем не е бил анализиран преди това в такава форма. Наред с кариотипните аномалии микроделециите на AZF региона са причина за сперматогенен провал. Скринингът на микроделеции на AZF гена е полезен при обясняване на идиопатичните случаи на мъжко безплодие.
От друга страна при жените, влиянието на оксидативния стрес върху овоцитите (яйцеклетките) и репродуктивните функции остава неизяснено. Този дисбаланс между прооксиданти и антиоксиданти може да доведе до редица репродуктивни заболявания като ендометриоза, синдром на поликистозни яйчници и неизяснено безплодие. Антиоксидантните добавки могат да бъдат ефективни при контролирането на производството на кислородни радикали и продължават да се изследват като потенциална стратегия за преодоляване на репродуктивни нарушения, свързани с безплодие. Реактивните кислородни видове (РКВ) играят роля в модулирането на качеството на гаметите и взаимодействието на гаметите (яйцеклетка и сперматозоиди). РКВ влияят върху сперматозоидите, овоцитите, ембрионите и тяхната среда. Оксидативният стрес медиира пероксидативното увреждане на мембраната на сперматозоидите и индуцира увреждане на ядрената ДНК. РКВ могат да модулират способността за оплождане на сперматозоидите. Има обширни данни в литературата за ОС и неговата роля при мъжкото безплодие и увреждането на ДНК на сперматозоидите и техните ефекти върху асистираните репродуктивни техники. Натрупват се доказателства за ролята на свободните радикали в женската репродукция. Множество проучвания върху животни и хора са изяснили ролята на РКВ в развитието, узряването на овоцитите, фоликуларната атрезия и функцията на жълтото тяло. Oксидативният стрес влияе върху качеството на овоцитите и ембрионите и по този начин върху оплодителните възможности. Кислородните радикали в културелна среда повлияват на развитието на ембриона след оплождането, т.е. скоростта на разделяне на клетките, образуването и качеството на бластоцистите (индикатори за резултати от асистирана репродукция). Съобщава се, че оксидативният стрес засяга както естествената, така и асистираната репродукция [2].
Изследванията сочат, че завишени концентрации на фините прахови частици са свързани с намален фертилитет, а показатели за насищане със серен диоксид, въглероден оксид и азотен диоксид могат да насърчат спонтанен аборт и фатален изход при бременността. Бихте ли дали повече яснота по темата?
Рискът от спонтанни аборти и преждевременно раждане е положително свързан с нивата на NO2, SO2 и CO и отрицателно свързан с нивото на O3 (озона). Майки, които са имали преди това аборти, в това число спонтанен аборт, трябва да избягват излагането на замърсен въздух, за да подобрят изхода от бременността си.
Развиващият се плод е особено податлив на замърсители от околната среда и доказателствата показват неблагоприятни ефекти на замърсителите на въздуха върху бременността и изхода от раждането. Загубата на бременност, включително спонтанен аборт или мъртво раждане, е най-тежкият неблагоприятен изход от бременността. Проучванията сочат, че излагането на замърсители на въздуха като прахови частици (PM), въглероден окис (CO) и дим от готвене може да бъде свързано с по-висок риск от мъртво раждане и спонтанен аборт. Експозицията на PM10 по време на цялата бременност е свързано с повишен риск от спонтанен аборт, а експозицията на PM2,5 и PM10 през третия триместър може да увеличи риска от мъртво раждане. Експозицията на въглероден окис през първия триместър на бременността се свързва с повишен риск от спонтанен аборт, а експозицията през третия триместър с повишен риск от мъртво раждане [3].
Използвани източници:
Автор: Валерия Душкова
От 2019 г., датата 7 септември се свързва с необходимостта от публична дискусия относно чистотата на въздуха. По резолюция на ООН, денят се отбелязва като „Международен ден на чистия въздух за синьо небе“.
Тази година, Национална пациентска организация (НПО), Сдружение „Въздух за здраве“ и „Лекарска мрежа „Въздух за здраве“ излъчиха пациентски уебинар със свободен достъп, където фокус бяха водещите причини за замърсяването на въздуха и последиците от това, подчертавайки необходимостта от колективна ангажираност и превантивни действия. По време на събитието, д-р Теодора Николова (кардиолог), доц. д-р Цветелина Тотомирова (ендокринолог) и д-р Калоян Гевара (психиатър) направиха детайлно представяне на проблема, спрямо дисциплините, в които са специалисти и предложиха адекватни мерки за намаляване на негативните последици предизвикани от него. Модератор на събитието беше д-р Цветан Йорданов, експерт „Достъп до лечение“ към НПО.
Акценти от срещата:
Въздухът, без който не бихме могли да оцелеем, не познава териториални граници, както и гранични бариери между различните органи и системи в нашия организъм. Доказателствата все по-убедително показват, че мръсният въздух уврежда целокупно – от сърдечни и белодробни заболявания, до диабет, деменция и други сериозни патологични отклонения. Репродуктивните функции на човешкото тяло също са повлияни, а бебетата биват засегнати още в пренаталния период.
Хората обикновено не са наясно как дългосрочното излагане на замърсяване се отразява на здравето им, или че задълбочава хроничните им проблеми с течение на времето. Д-р Николова започна презентацията си с това, че дихателната система е най-пряко атакувана и при здрави, и при хронично болни пациенти. Децата са особено уязвими от влиянието на въздуха, изключително много в големите градове. Но най-тревожен е фактът, че на практика респираторните заболявания са само върхът на айсберга.
Кардиологът д-р Николова даде напътствия, с които частично можем да намалим вредите – ползване на филтърни маски в големите градове; ограничаване на разходките и двигателната активност около пътните артерии и в пикови часове; повече лична ангажираност относно нивата на замърсеност на въздуха. Накрая призова към насърчаване на гражданската активност за по-здраво бъдеще.
Вторият събеседник в дискусията беше доц. д-р Тотомирова, която ни увери, че чистият въздух е сигурен начин да бъдем по-жизнени. Продължителната експозицията на замърсен, от друга страна, е значителен рисков фактор, еквивалентен на затлъстяването и е реална покана за захарен диабет. Утежненият въздух, с над допустимите нива на фини прахови частици (ФПЧ), доказано намалява производството на инсулин, който играе главна роля в преобразуването на кръвната глюкоза в енергия.
В заключение доц. Тотомирова сподели, че проведените в световен мащаб изследвания потвърждават, че увеличаването на случаите на захарен диабет са в следствие на замърсяване на средата и това предполага необходимостта от допълнителни проучвания в тази посока. Усложненията за здравето на хората са предотвратими, но към този момент темата не е разглеждана на държавно ниво.
(Тъй като конкретната проблематика е много обширна и е обект на широка дискусия, поканихме доц. Тотомирова да разясни допълнително пред нашите читатели взаимовръзката между атмосферното влияние и захарния диабет. Интервюто с експерта по ендокринология, очаквайте през месец ноември.)
Има фактори, на които не можем да повлияем, като генетичната предразположеност, например. И други, на които бихме могли - чистотата на въздуха е такъв фактор.
Повишаването на концентрацията на ФПЧ във въздуха, влошава и психичното здраве, като това е измеримо чрез увеличения брой хоспитализации и амбулаторни прегледи, каза д-р Гевара по време на срещата. Продължителното вдишване на въздух със завишени нива на замърсяване, категорично повишава риска от тревожно-депресивни симптоми и автоагресивно поведение.
Как влияе замърсеният въздух на нашия мозък? - Директно, като навлиза в мозъка през обонятелните нервни окончания и индиректно, през активации на имунните клетки в белия дроб, предизвиквайки кашлични рефлекси, като активира някои съдосвиващи субстанции.
Вдишването на замърсен въздух води до имунна активация и системно невровъзпаление; оксидативен стрес и увреда; натрупване на патологични субстанции в невроните и причинява загуба на неврони. Вследствие на това, срещаме все по-зачестени оплаквания свързани с нарушен психически баланс и възникване на все повече психични заболявания.
Действията са отражение на нашите приоритети, заключи д-р Гевара. В този смисъл, ако в личен план и на държавно равнище предприемем нужните действия за облагородяване на средата, то положителните резултати няма да закъснеят.
Темата никога не е била по-актуална и не търпи отлагане. Мисията на Сдружение „Въздух за здраве“ и на всички участници в дискусията, е да се засили ангажираността на обществото и да се осветли ситуацията за възможните решения.
Всички ние сме уверени, че с целенасочени усилия от страна на институциите, здравните последици от замърсяването на въздуха, както и икономическите и социалните разходи, свързани с тях, могат да бъдат коригирани.
Заради нуждата от защита на човешкото здраве.
За да научите повече по темата, изгледайте записа на първия пациентски уебинар на тема "Чистият въздух – просто фактор на средата или начин да бъдем по-здрави".
Линк към уебинара: www.facebook.com/npo.bg/videos/3169926666670841
Кампанията се реализира в партньорство с Национална пациентска организация и #CleanAirFund.
Автор: Валерия Душкова
Д-р Калоян Гевара в открит диалог с екипа на сдружение „Въздух за здраве“
Д-р Калоян Гевара е специалист по психиатрия, отскоро участник в Лекарска мрежа „Въздух за здраве“. Работи в Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм и е един от създателите на Българска младежка психиатрична асоциация. Дейността му свързана с подобряване физическото и психическо благосъстояние на хората, е в широк мащаб, това е и едно от основанията да го поканим за събеседник в дискусията за чистотата на въздуха у нас. Към днешна дата той е доброволец и настоящ председател на Медицинска комисия на Планинска спасителна служба към БЧК и член на Европейски Колеж по невропсихофармакология. Създател е на каузата „Аз карам с теб“, която е в подкрепа на психичното здраве.
Няколко акцента от разговора ни:
Д-р Гевара, каква е връзката между психичното здраве на хората и замърсяването на въздуха?
Сред всички стресори от околната среда, замърсяването на въздуха е главният рисков фактор, допринасящ за общата заболеваемост и водещ до 4,2 милиона смъртни случаи годишно. Според СЗО, 9 от 10 души в световен мащаб дишат замърсен въздух, който включва солидни частици и микро аерозоли. Веднъж навлезли в организма, те достигат до мозъка индиректно през белите дробове и кръвния поток, и директно през нервните окончания на носната лигавица. Има три патофизиологични механизма чрез които частиците имат негативни въздействия над мозъка. Първо, те причиняват хронично дихателно и системно (общо) възпаление, водещо до невро-имунни реакции и оксидативен стрес. Второ, частиците директно засягат кръвно-мозъчната бариера и нарушават нейната нормална функция и пропускливост, водещо до множество вторични патологични процеси, като например хормонална дисрегулация и автоимунни реакции. Трето, предполага се, че механичната стимулация на белодробната тъкан от частиците, води до активация на кашлични рефлекси и последващо отделяне на ендогенни съдосвиващи вещества с неблагоприятен ефект върху мозъчното кръвообращение. Очевидно е, че след такава „атака” главният ни компютър не може да остане без отговор. В краткосрочен аспект „невроинтоксикацията” влошава вече наличните психични проблеми, докато в дългосрочен се наблюдава промяна в генната експресия и начало на нови психични отклонения в хора, които нямат предразположение за такива.
Колко разпознаваема е тази връзка сред медицинските среди и какви мерки се предприемат на ниво лекар-пациент?
За да бъда максимално обективен, ще представя ситуацията по следния начин:
България е сред страните в Европа с най-замърсен въздух. Има четири източника на замърсяване – естествените (пожари, вулкани, електрични природни феномени), ареални (градове, ферми), стационарни (индустрия) и мобилни (транспорт). Очевидно вулканите и пожарите не са значим източник на „хронично” замърсяване в страната ни. Остава човешкият фактор. Медицинските среди са човешки фактор. Моето наблюдение, че повечето колеги предпочитат да идват на работа с личен транспорт, а мръсният въздух в столицата през зимата не е тема на разговор. Не съм забелязал да се говори за превенция или да се правят опити за подобряване на качеството на въздуха в работната среда. Пациентите ни рядко приемат съветите ни относно въздействието на явни вредни фактори върху здравето, като тютюнопушене и прием на алкохол. Качеството на въздуха често остава последната им грижа. Поради тази и други социално-икономически причини сме сред първенците по смъртност от хронични заболявания в Европа.
Кои са най-честите оплаквания, които имат хората вследствие замърсената среда?
Рядко пациентите отдават оплакванията си на замърсената среда, особено когато те са от психичен характер. Това, което мога да кажа със сигурност е, че достъпът до зелени пространства, разходките навън, социалната свързаност и двигателната активност подобряват психичното здраве на моите пациенти. Когато тези фактори се редуцират или отнемат, се проявяват раздразнимостта, безсънието, потиснатото настроение, тревожността, нарушенията на паметта, агресията и други поведенчески реакции на стрес.
Каква е превенцията, накратко, в полза на доброто психично здраве?
Важно е промотирането на психичното благополучие, както и подобряването на личните умения и качества за постигане на дългосрочни цели, укрепването на уменията за адаптиране към промените и изграждане на навици, устойчивост и компетентност. Също така е необходимо акцентиране на рисковите и предпазващите психични, биологични, социални и духовни фактори, водещи до, и защитаващи ни от различни психични разстройства. С положителен знак са доброто общо здраве, здравото семейство, социалната активност и ангажираност, изграждане на зрели защитни психични механизми и др. С негативен знак са съответно обратните на вече споменатите фактори и приема на психоактивни вещества с доказани вредни ефекти.
Разполагате ли със статистически данни, които илюстрират пряката връзка между мръсния въздух и състоянието на психиката? В този смисъл, къде се нарежда България в изследванията?
Данни има и мога да ги обобщя накратко по следния начин:
Интересно е, обаче, да се отбележат резултати и от друг тип проучвания. Хората с високи доходи, имат по-високи изисквания към средата в която живеят, и е установено, че въздушното замърсяване намалява нивата им на щастие, докато в страните с ниски доходи замърсяването няма такъв ефект върху щастието. Също така, нивата на щастие вследствие на замърсяването са по-ниски при по-образовани групи в сравнение с по-ниско образованите.
Какви мерки се предприемат в посока подобряване на състоянието на психично болните у нас?
На теория в медийното пространство непрекъснато се въртят някакви милиони, които са отделени за психиатричната грижа в България. На практика, това се вижда, само в някой ремонт на порутена стогодишна сграда, която носи името психиатрична клиника. Не се инвестира в персонал и това носи негативните последствия.
В частния сектор има сериозни опити за подобряване на грижите, но те са крайно недостъпни за над 90% от нашите пациенти.
Чрез личния си пример Вие мотивирате хората да се движат повече и да водят активен начин на живот. Доколко състоянието на околната среда в големите населени места пречи и доколко помага за това?
Активният начин на живот подобрява общото състояние на организма, чрез балансирането на кръвоносната система и оросяването на тъканите, регулирането на хормоните и матаболитните процеси, стабилизирането на функциите на нервната система и укрепването на опорно двигателния апарат. Когато този активен начин на живот се води в замърсена среда нещата изглеждат различно, защото ние се превръщаме в един своеобразен филтър на всичките тези субстанции, които се „реят” във въздуха. Тогава, разбира се, не е удачно да се спортува навън. А ограничаването на свободата на движение и затваряне води до логичните негативи.
Според Вас, какви практики в организирането на градската среда, биха били полезни за редуциране на стреса и оттам за намаляване на психичните разстройства? Например, дали зелената градска среда и паркови пространства в бизнес районите, биха оказали благотворно влияние върху психиката на работещите?
Средата „оформя” човешкото поведение. Индивидуалните човешки характеристики и тези на средата създават граници, в които можем или не можем да мислим и действаме по определени начини. Очевидно в този дизайн най-важна роля имат тези, които се занимават с градоустройство. Те вероятно трябва да се фокусират над няколко фактора. Първият е свързан с активните пространства, като парковите фитнеси, лесния достъп до градски транспорт и инфраструктура, която стимулира ходенето и колоезденето. След това са защитените и про-социални пространства, които да са стратегически позиционирани и защитени от звуково и въздушно замърсяване от трафика. Не на последно място са характеристиките на природата, в това число зелените пространства. Те дават възможност за позитивни психични преживявания и физическа активност. Хората които поне веднъж седмично спортуват в естествена среда имат два пъти по-малък риск от влошаване на психичното здраве, в сравнение с тези които нямат тази възможност. Сините пространства (естествените водни източници) имат същия позитивен ефект върху психичното здраве.
Какви са добрите примери, които бихте посочили за разрешаване/дискутиране на проблема?
Решението е в превенцията. Информирането трябва да започва от ранна възраст в училищата и да продължава чрез социални, трудови, медицински, медийни и други кампании. Превенцията излиза в пъти по-евтино от активните грижи за вече увредения организъм.
Кое е най-сериозното препятствие, пред което се изправяте?
Невежеството.
Какви са Вашите лични препоръки към хората?
Бих препоръчал на хората да се информират по-често за средата, която ги обкръжава. Психичното здраве не е изолирана функция, а е скачено с цялото ни разбиране и взаимодействие със средата. Уважението към природата и поемането на лична отговорност към нея и към тялото, което ни е дала води до чувство на смисъл и интегритет, води до свързаност и възможност за изграждане на здрав Аз. Другата страна на монетата е отчаянието и разпада. С прости думи, обичай и уважавай близките, живей активно, общувай и споделяй, намали рисковите фактори и следи здравето си, много преди да те е заболяло нещо.
Интервю - Валерия Душкова.
Източници:
На 17 юни, 2022 г., се проведе първият семинар на сдружение „Въздух за здраве“, на който заедно с експерти в областта на здравеопазването повдигнахме димната завеса над чистия въздух в България. В буквален смисъл, този воал от години застрашава здравето и начина ни на живот. Проблемът е наболял дотолкова, че реформи и нови ефективни мерки, са повече от задължителни.
Влошаващото се замърсяване, наред с отравянето на въздуха с олово и други опасни вещества, води до приблизително 9 милиона смъртни случаи годишно в световен мащаб, спрямо изследвания цитирани по време на събитието. Според същите данни, България е на едно от първите места по този показател, а статистиката поставя лошото качество на въздуха до тютюнопушенето, като индикатор за смъртност.
В рамките на един ден, бяха дискутирани посоките за изменение на настоящите стандарти за качеството на въздуха на Европейския съюз, с препоръчителните научно-обосновани норми на Световната здравна организация.
Форума откри д-р Александър Симидчиев, специалист по белодробни болести и председател на сдружението „Въздух за здраве“. Той напомни на присъстващите, че бъдещето на България е на децата и ние сме длъжни да им завещаем по-здрава и чиста среда за живеене. Той допълни още, че мисията на Лекарската мрежа към сдружението, е да създава посланици в посока по-добра информираност и разпознаване на проблема като алармиращ.
Темата за качеството на въздуха и климатичните промени е изключително важна, но все още не се припознава сериозно от институциите. На практика липсват действия, основани на доказателства, добави още д-р Симидчиев, при все, че планът за възстановяване и устойчивост е добре финансиран (с 1 милиард лева годишно).
Наглед малките неща имат най-голям ефект, или образно казано - 100 г превенция е по-добра от 10 кг лечение, обобщи пулмологът.
Последва презентация на Национална пациентска организация, от която последваха изводите, че атмосферното влияние има пряка връзка с психичното състояние на хората, не само с физическото, но контролът на замърсяването привлича незначително внимание на официалните програми за подпомагане.
Относно новите стандарти на СЗО за качество на въздуха, активно участие в дискусията взеха и представители на сдружение „Велоеволюция“.
Те излязоха с апела – „Велосипед за всеки случай!“, защото велосипедът е част от решението за намаляване на смъртоносните газове в градовете. Лекарите са единодушни, че повече опции за активно придвижване, са част от начинът да сме здрави и въздухът да е по-чист. Участниците задаваха въпроси, свързани с това дали е опасно да се кара велосипед в града, защо подобренията от страна на институциите са толкова мудни и какво е необходимо институциите да вземат правилните решения за чист въздух, при всички внесени доказателства по темата.
От „Велоеволюция“ коментираха, че опитът им с велошествия не дава желания резултат, а общините практически отказват да спазват наредбата за велосипедната инфраструктура. В заключение на изложеното от „Велоеволюция“ стана ясно, че ако страната ни продължава да бъде неактивна по въпроса, започва да губи освен граждани, така и финансови средства.
Как хората могат да допринесат за задвижване на институциите, обясни адвокат Димо Господинов, ищец в първия колективен иск срещу Столична община. Във видео интервю, той даде примери от практиката си, с които разясни, как като група можем да изискваме от общините ефективни действия по проблемите със замърсяването. Наш граждански дълг е, да настояваме за конкретни мерки, които да облекчат състоянието на въздуха в най-активните дни и зимните месеци. Чухме и практични съвети, как да защитим публичните си права и интереси, подавайки групов или индивидуален иск.
За пореден път се подчерта, че пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места, са многократно надвишени (най-вече на база измерванията на фините прахови частици). Адв. Господинов отбеляза, че проблемът за чистотата на въздуха е не само по отношение на работата на българските общини, но и на европейските, тоест, проблемът е наистина мащабен.
Към днешна дата, България е в почти постоянно нарушение на европейското законодателство за качеството на въздуха, насочено към опазване здравето на населението и трябва да е ясно, че страната вече беше подведена под съдебна отговорност.
В края на своето представяне, адв. Господинов отбеляза, че на европейско ниво има средства за защита на гражданите и това е напълно реална практика в чужбина.
У нас, през 2017 г. Столична община е осъдена, следствие на подаден колективен иск, заради недопустимите нива на замърсяване на въздуха.
Втората част на семинара продължи с участие на доц. д-р Михаил Околийски, управляващ офиса на Световната здравна организация в страната. Той акцентира върху новите препоръки на СЗО, като наблегна, че те са инструмент в ръцете на вземащите решения, посредством който би могло да се регулират законодателството и политиките по цял свят, но най-вече в България.
От доклад на д-р Околийски се препотвърди, че нашата здравна система не е ефективна и, че цитираните около 60 хил. смъртни случаи, по време на пандемията от Ковид-19, до голяма степен зависят от лошото качество на въздуха тук. Това е така, тъй като замърсяването е свързано с по-мащабно протичане на вирусните епидемии и замърсителите улесняват разпространението на вирусите, намаляват имунния отговор на организма и влияят на тежестта на протичането на инфекциозните заболявания.
И още, замърсяването на въздуха се определя като рисков фактор за незаразни хронични заболявания - сърдечносъдови, мозъчносъдови, рак, хронични респираторни заболявания, диабет и др. Колкото по-висока е експозицията на замърсяване, толкова по-голямо е въздействието върху здравето.
Според данни на СЗО от 2019 г., в страната е регистрирана статистика за преждевременна смърт, многократно надвишаваща същите, измерени в западните държави. Това отново набляга на критичността на ситуацията в България, подчерта доц. Околийски.
Понастоящем, у нас е недостатък, че здравните реформи не стъпват на научни резултати и промените не се въвеждат навреме. Измененията в законодателството за подобряване състоянието на въздуха, които всички очакваме, не се въвеждат ефективно, нивото на информираност на обществото за проблема е ниско и липсва така належащият мониторинг.
Като заключение, доц. Околийски сподели, че пандемията от Ковид-19 успя да снижи атмосферното замърсяване в рамките на една година, което политиките на ЕК не успяха за предходните осем. В началото на 2022 г. темета беше поставена на законодателно ниво пред ЕК.
В последвалото изложение на експерта от Европейската комисия Лусия Бернал, стана ясно, че основното изискване към България, е да се следват въведените стандарти, основани на препоръките на СЗО. Политическите послания са в подкрепа засилване мониторинга на въздуха, както и насърчаване взаимодействието с организации извън управлението.
В продължение на казаното, експертът от ЕК изложи данни онлайн, които ясно онагледиха, че приблизително 97 % от българите са подложени на наднормени средногодишни нива на фини прахови частици и на високи концентрации на азотен диоксид (NO₂), и серен диоксид (SO₂). Измерванията показват, че гражданите в страната дишат въздух, който СЗО определя като вреден за здравето.
В крайния панел на семинара се проведоха уъркшоп и дискусии по групи. Участниците в Група 1, обсъдиха предложения на тема „Активни политики на МЗ“. Според тях, за мнозинството от хора общественото здраве е нещо абстрактно и се изчерпва с понятието за болнично лечение. Липсва връзката с индивидуалното здраве. Активните политики в тази посока биха могли да включват повече комуникации с обществеността, както и насърчаване на медицинските работници да бъдат естествени посланици на здравословния начин на живот; създаване на стабилни връзки между бизнеса и здравното осигуряване; подпомагане и насърчаване на обществото към спортни активности, чрез предплатени карти за спорт и прочее.
Обърнато бе внимание и на здравето, като фокус в устойчивото развитие – линейки с електрическо захранване, повече зарядни станции за електромобили и др. Главна точка в дебата бяха акцизите върху тютюн и алкохол, в които е заложен процент, който да се ползва за превенция на здравето. Важно е тази информация да бъде комуникирана по подходящ начин, който разяснява връзката между замърсения кислород и двете най-разпространени зависимости сред обществото, и лекарите като пионери на доброто здраве, са в основата на тази функция.
Потребността от изготвянето на магистърска програма „Здраве и околна среда“, както и сертификационна програма в областта, са належащи промени в общата работа между Министерство на здравеопазването и Министерство на образованието, заключиха участниците в групата.
В Група 2 се дискутираха - „Активни политики на регионално ниво“, част от които са въведената от началото на 2022 г. „Зона 30“, и програмата за „Зони с ниски емисии“. Добрата новина е, че резултатите са вече забележими, при надежден мониторинг.
Имаше още много предложения за зелени политики, като - гореща телефонна линия за сигнали от граждани; увеличаване на уличното озеленяване; увеличаване на градския транспорт, вело и пешеходното движение; също така - политики за паркиране, насърчаване на споделеното пътуване и въвеждането на такса „Задръстване“; интегриране на социални политики по отношение управлението на твърди и битови горива; преосмисляне на стимули за закупуване на електрически автомобили и още, и още идеи за по-добро състояние на въздуха в страната.
Група 3 разгледа възможностите за - „Гражданското участие в политиките за чист въздух – как да увеличим влиянието и ефективността“. На първо място бе отбелязана нуждата от базова осведоменост на гражданите, с цел формиране на колективна гражданска позиция. Разширяване на добрите локалните подходи към национални; контакт с властимащите на местно и национално ниво; популяризиране на Лекарската мрежа по региони.
С други думи, стана ясно, че в разпространението на политики за здраве, главна роля има комуникацията и в частност, целенасочен ПР по въпроса.
При финално отворилата се дискусия, организирана от сдружение „Въздух за здраве“, участниците стигнаха до заключението, че са необходими повече здравници, наместо болници, или заведения, които тенденциозно се ангажират с промоция и профилактика на здравето.
Обяснени бяха и конкретните стъпки, които предстоят за препоръки към Министерство на здравеопазването, на кръгла маса с Комисията по здравеопазване в Народното събрание. Също така, подготовката по организацията на второ събитие с българските евродепутати и Министъра на здравеопазването и Министъра на околната среда и водите, вече е в ход.
---
Замърсяването на въздуха има най-различни лица, които трябва да бъдат разучавани.
Това е и една от мисиите на „Въздух за здраве“.
Автор: Валерия Душкова