Сдружение „Въздух за здраве“ изпрати официална позиция до Столична община във връзка с приетото решение за финансиране на нов подвижен състав за обществения транспорт в София.

В позицията изразяваме подкрепа за инвестицията в нови трамваи, тролейбуси и електробуси, която представлява важна стъпка към по-модерен, по-достъпен и по-екологичен градски транспорт. Закупуването на нов подвижен състав обаче следва да бъде съпътствано от мерки, които да гарантират, че инвестицията ще доведе до повече пътници, по-малко автомобилен трафик и по-чист въздух.

В становището си обръщаме внимание на два ключови въпроса.

Първият е необходимостта от значително подобряване на качеството на транспортната услуга. Сдружение „Въздух за здраве“ от години настоява Столична община да въведе публичен стандарт за чистота и поддръжка на обществения транспорт, включително на превозните средства, спирките и транспортните възли. До момента такъв стандарт не е въведен, въпреки че чистотата, техническата поддръжка и състоянието на спирките са сред факторите, които влияят върху избора на гражданите дали да използват обществен транспорт.

В позицията подчертаваме още, че чистотата на обществения транспорт не е единствено въпрос на комфорт, а и на обществено здраве. Международните научни данни показват, че редовното почистване на често докосваните повърхности е важна мярка за ограничаване на разпространението на инфекции. Поради това във водещите европейски градове стандартите за почистване са публични, измерими и подлежат на постоянен контрол.

Вторият акцент е необходимостта инвестициите в нов подвижен състав да бъдат съпътствани от подобряване на пътната и релсовата инфраструктура. Новите превозни средства ще се експлоатират върху съществуващата инфраструктура и ако тя не бъде обновявана паралелно, това ще доведе до по-бързо техническо износване, по-високи разходи за поддръжка и по-ниска ефективност на направената публична инвестиция.

Както посочваме в позицията, ефективността на всяка инвестиция в обществения транспорт не се измерва с броя на закупените превозни средства, а с броя на хората, които избират да ги използват. Това зависи в еднаква степен от качеството на услугата, състоянието на инфраструктурата и системната поддръжка.

Сдружение „Въздух за здраве“ изразява готовност да представи и обсъди изложените предложения с компетентните институции, с убеждението, че качественият обществен транспорт е една от най-важните политики за подобряване качеството на въздуха и опазване здравето на гражданите.

С текста на позицията може да се запознаете тук.

София, 15 юни 2026 г. – Сдружение „Въздух за здраве“ и „Грийнпийс“ – България изпратиха отворено писмо до ръководствата на Конфедерацията на независимите синдикати на България (КНСБ) и на Конфедерацията на труда „Подкрепа“. Двете организации призовават профсъюзите да заемат ясна позиция в защита на здравето на работниците в ТЕЦ „Бобов дол“ и жителите Големо село и други засегнати съседни села, предвид хроничното замърсяване на въздуха от въглищната централа, свързвана с Христо Ковачки.

Отвореното писмо е реакция на последните събития, включително принудителното спиране на котел 2 на централата от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София, протестите на местните, както и дискусия в Община Бобов дол през май, на която здравните рискове бяха оставени на заден план пред икономическите аргументи. 

Това се случи въпреки официалните данни за хронично замърсяване със серен диоксид, което продължава с години. Само през 2025 г. в Големо село са отчетени 55 превишения на средночасовата норма за серен диоксид. 30 от тях са засечени от мобилната станция на Изпълнителната агенция по околната среда, а други 25 – от автоматичната станция, инсталирана от ТЕЦ „Бобов дол“. Нито една от двете станции не е мерила през цялата година, но всяка една по отделно е отчела повече от 24-те позволени по закон превишения годишно. 

Друг проблем под комините на ТЕЦ „Бобов дол“ е замърсяването с прах и фини прахови частици, което е видимо и системно. Местните жители съобщават за ежедневни проблеми с черен и бял прах по домовете и автомобилите си. Научни изследвания доказват връзката между продължителното излагане на тези замърсители с повишен риск от респираторни и сърдечно-съдови заболявания, както и от преждевременна смъртност.

Сред исканията на писмото са строго спазване на екологичните изисквания от страна на ТЕЦ „Бобов дол“, регулярно проследяване на здравния статус на работниците и местните жители, както и гаранция, че никой работник не бива да избира между работното си място и здравето си.

„При наличие на дългогодишни данни и сигнали за замърсяване на въздуха в района на ТЕЦ „Бобов дол“ синдикалните организации имат не само право, но и отговорност да поставят въпроса за защитата на здравето на работниците, техните семейства и местната общност редом с въпроса за запазването на работните места,” посочва д-р Александър Симидчиев, председател на Сдружение „Въздух за здраве". 

„Хората имат право да очакват, че всяко предприятие, независимо от неговото значение за икономиката, ще работи в съответствие с изискванията за опазване на околната среда и здравето. Чистият въздух е право на всички български граждани,” подчертава Меглена Антонова, директор на „Грийнпийс“ – България. 

С пълния текст на писмото може да се запознате тук.

В отговор на сигнали на граждани от инициативата „Дишай Димитровград“, Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ – Хасково) заявява, че в националното и европейското законодателство липсва легална дефиниция на „непоносима или задушлива миризма“ и че миризмите представляват субективно възприятие с психосоматичен характер. Според институцията в България не съществува специализирана апаратура за измерване на миризми от промишлени обекти и затова се използва органолептичен метод – оценка чрез човешкото обоняние.

В същото време експерти посочват, че миризмите от индустриални източници не са само субективен проблем, а често са индикатор за наличие на химични вещества във въздуха, които могат да имат реални здравни и екологични последствия.

В публикуваното експертно становище, изготвено от д-р Костадин Костадинов, член на лекарската мрежа „Въздух за здраве“, и Станислав Малчев, юрист към сдружението „Въздух за здраве“, се посочва, че макар миризмите действително да се възприемат чрез сетивата, те са свързани с конкретни химични съединения във въздуха. В становището се отбелязва, че съществуват стандартизирани методи за определяне на миризми в атмосферния въздух, включително европейският стандарт EN 16841, приет и като български стандарт.

Експертите обръщат внимание и на факта, че силните и продължителни миризми могат да имат реално въздействие върху качеството на живот и здравето на хората – включително главоболие, дразнене на очите и дихателните пътища, стрес и нарушения на съня. Поради това в много държави проблемът с миризмите се разглежда като част от управлението на индустриалните емисии и градската среда.

Становището подчертава, че липсата на ясно регулиране в България не означава липса на научни методи или международна практика, а по-скоро показва необходимост от развитие на нормативната рамка и инструментите за контрол.

Темата за миризмите е особено чувствителна за местните общности, тъй като често именно гражданите са първите, които сигнализират за проблеми в качеството на въздуха. Затова прозрачността, научният подход и диалогът между институции, експерти и граждани са ключови за намиране на устойчиви решения.

Експертното становище може да бъде прочетено тук.

Сдружение „Въздух за здраве“ внесе официално становище по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове по проекта на Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести (ХНБ) за периода 2026–2030. Документът представя експертната позиция на организацията и нейната лекарска мрежа от над 50 специалисти от цялата страна.

Защо въздухът трябва да бъде част от политиките за превенция

В становището ние настояваме замърсяването на атмосферния въздух да бъде включено изрично като значим и модифицируем рисков фактор за развитието и прогресията на хроничните незаразни заболявания – наред с артериалната хипертония, тютюнопушенето, ниската физическа активност и нездравословното хранене.

В момента проектът на програмата разглежда въздушното замърсяване основно във връзка с хроничната обструктивна белодробна болест и рака на белия дроб. Международните научни оценки обаче показват, че то е сред водещите рискови фактори и заисхемична болест на сърцето и мозъчен инсулт, захарен диабет тип 2 и други метаболитни и сърдечносъдови заболявания.

По данни от доклада State of Global Air 2024 над 11 000 смъртни случая годишно в България се свързват с експозиция на замърсен въздух, а ФПЧ₂.₅ е водещият рисков фактор за смъртност в страната.

Социално-икономическата цена на мръсния въздух

В становището се подчертава и икономическото измерение на проблема. Според оценки на Световната банка замърсяването на въздуха струва на България между 13% и 19% от БВП годишно (26,6 – 38,9 млрд. лева), основно поради преждевременна смъртност, намалена работоспособност, отсъствия от работа и разходи за лечение.

Нездравословната градска среда като рисков фактор

Друга ключова група предложения е свързана с включването на „нездравословната градска жизнена среда“ като самостоятелен рисков фактор в програмата и в Плана за действие към нея.

Предлагеме създаването на отделна точка, която да отчита влиянието на атмосферното замърсяване и транспортния шум, презастрояването и липсата на зелени площи, неблагоприятните жилищни условия и ограниченията за активно придвижване, като фактори, които допринасят за повишен психосоциален стрес, нездравословни поведенчески модели и по-висок риск от сърдечносъдови, респираторни и метаболитни заболявания, особено сред социално уязвимите групи.

Предложение за нов модул в националното здравно изследване през 2026 г.

В становището е включено и предложение през 2026 г., при планираното Национално изследване на факторите на риска за здравето, да бъде добавена нова тематична глава, посветена на това как хората възприемат и преживяват замърсяването на въздуха.

Предлагаме изследването да обхване въпроси като:

Това ще позволи за първи път да се съберат системни данни не само за обективната експозиция, но и за субективното преживяване на екологичния риск.

Предложения с финансово и практическо покритие

Подчертаваме, че предложенията не са само концептуални. Те са придружени от:

Кметът получи и тениска с петна от пигмент, извлечен от реални замърсители

София, 28 април 2025 г. – Сдружение в обществена полза „Въздух за здраве“ и лекари от лекарската мрежа, проведоха среща с кмета на София Васил Терзиев, посветена на темата за замърсяването на въздуха и възможните политики за неговото подобряване. Инициативата е част от кампания The Rain Collection, целяща да повиши вниманието към проблема и устойчивите усилия на сдружението в посока обществено здраве и опазване на околната среда.

На срещата бяха официално връчени експертни препоръки, изготвени от сдружението, които предлагат конкретни и приложими мерки за подобряване на качеството на въздуха в столицата. Кметът получи и символичен подарък – тениска от кампанията им The Rain Collection, изработена с пигмент, извлечен от реални замърсители. Срещата премина в конструктивен и ангажиран диалог, в който всички страни изразиха готовност за сътрудничество и последователни действия.

„Темата за чистия въздух е една от най-важните и дългосрочни каузи, по които работим – далеч отвъд рамките на един мандат. За да има напредък, трябва да започнем днес. Благодаря на всички, които влагат време и енергия в тази посока – на вас разчитаме. Когато тръгнем от конкретна цел и измерими резултати, виждаме как се подреждат и останалите приоритети – от градоустройство до чистота. Това не е тема, която се появява от време на време, а устойчив приоритет“, подчерта кметът Васил Терзиев.

Сред присъстващите бяха инж. Румяна Гълъбова – началник отдел „Въздух“ в направление „Зелена система, екология и земеползване“, представители на сдружението, сред които Деница Иванова, зам.-председател, доц. д-р Рада Маркова, пулмолог и доц. д-р Снежина Лазова. Освен тях в разговора се включиха също Елица Панайотова от Clean Air Fund, урбанистът гл. ас. д-р Ангел Буров, представители на Европейския климатичен пакт в лицето на активистите Рада Бонева и Елена Брусарска, както и творческият директор на агенция proof. Ангел Искрев, който представи концепцията на кампанията The Rain Collection.

„Препоръките са изцяло със здравен фокус – това е нашата експертиза. Докладът стъпва на солидна научна база и цели обективна основа за действие. Новата европейска директива за качеството на въздуха предвижда конкретни задължения за общините и ние даваме насоки как те могат да бъдат изпълнени. За нас добрата политика е тази, която поставя здравето в центъра“, заяви Деница Иванова.

Сред предложенията на сдружение „Въздух за здраве“ са: създаване на пътна карта за въздуха до 2030 г. с участието на здравни експерти; изграждане на справедливи нискоемисионни зони за транспорт, въведени паралелно с приоритетно развитие на пешеходната и велосипедната инфраструктура; подобряване на комуникацията с  гражданите, които попадат в зоните с ниски емисии за битово отопление; районен подход с локални планове и месечни бюлетини; разширяване на мониторинга чрез мобилни станции и включване на данни от градския транспорт; подобряване на уличното почистване и на управлението на зелените площи, както и други мерки.

Участниците изразиха обща готовност за създаване на работна група и пилотно прилагане на препоръките в избрани столични райони. Столична община потвърди отвореността си за дългосрочно сътрудничество и прилагане на устойчиви решения.

Повече информация за кампанията The Rain Collection можете да откриете тук.

Докладът „Препоръки за чист въздух в София“ представя здравно обосновани предложения за подобряване качеството на въздуха в столицата, разработени от екипа на сдружение „Въздух за здраве“ и мрежата от медицински специалисти, ангажирани с темата за въздействието на замърсяването върху човешкото здраве.

На фона на новата Директива на ЕС за качеството на въздуха, която предвижда значително по-строги стандарти до 2030 г., в документа се подчертава нуждата от незабавни действия. Препоръките са базирани на научни доказателства и представят конкретни мерки в няколко основни направления:

Новите изисквания на ЕС и здравната роля

Докладът разглежда предстоящите регулации на европейско ниво, включително необходимостта от разработване на пътна карта за изпълнение, в която да участват и здравни специалисти. Акцент е поставен върху междусекторното сътрудничество и участието на гражданите. Подчертаваме ползите от сътрудничеството със здравните специалисти и предлагаме конкретни насоки за провеждане на информационни кампании, насочени към уязвимите групи – включително таргетиране и формулиране на подходящи послания, съобразени с особеностите на различните аудитории.

Мониторинг на качеството на въздуха

Анализира се състоянието на системата от автоматични станции в София, с акцент върху нуждата от по-добро разположение, прозрачност на данните и комбиниране с гражданска наука и мобилни сензори.

Зони с ниски емисии – транспорт и отопление

Препоръките акцентират върху това, че нискоемисионните зони не трябва да се разглеждат като самостоятелна мярка, а като част от цялостен подход към устойчива градска мобилност – включително подобрения в обществения транспорт, пешеходната и велосипедната инфраструктура. Отбелязана е и нуждата от социална справедливост при ограниченията. В частта за битово отопление се изразява критична позиция към настоящата забрана за използване на твърди горива в зони с ТЕЦ и газ. Подчертава  се необходимостта от подобряване на комуникацията с гражданите.

Обществен транспорт

Посочва се нуждата от по-чести, по-комфортни и по-надеждни линии. Подчертава се значението на добрата връзка между транспортните средства, достъпна и безопасна инфраструктура около спирките, както и въвеждането на стандарт за чистота в превозните средства. Застъпва се подход, при който пешеходният достъп, физическият комфорт и прозрачната информация са в центъра на вниманието на планиращите институции.

Управление на зелената градска среда

Разгледани са ползите от градските зелени площи за здравето и необходимостта от системно облагородяване на кварталите и отстраняване на т.нар. кални зони и „петна на разпада“. Подчертана е нуждата от активна зелена инфраструктура в новите квартали и подходящи условия за деца, възрастни и уязвими групи.

Улична прах и чистота на града

Докладът поставя фокус върху ролята на уличната прах за влошаване на качеството на въздуха и необходимостта от въвеждане на по-ефективни методи за миене и метене, включително модернизация на техниката и адаптивни графици според натоварването на районите.

Отпадъци и информираност на гражданите

Посочени са решения за ограничаване на изгарянето на отпадъци и подобряване на разделното събиране чрез по-добра комуникация с гражданите – информационни табели, дигитални кампании и насърчаване на добри практики.

Линк към доклада с препоръки.

crossmenu