Замърсяването на въздуха е свързано с повече смъртни случаи от тютюнопушенето или лошите хранителните навици.

Борбата със замърсяването на въздуха е жизненоважна за опазването на здравето и за смекчаване на неблагоприятните последици от климатичните промени.

По данни на Health Effects Institute / State of Global Air^[1], замърсяването на въздуха е причина за почти 6% от всички смъртни случаи в България през 2021 г., което означава над 11 000 загубени живота. Само излагането на фини прахови частици (ФПЧ₂.₅) води до 161 смъртни случая на 100 000 души население – значително над глобалната средна стойност.

Изчисленията показват, че в България замърсяването на въздуха е свързано с повече смъртни случаи за година от тютюнопушенето или лошите хранителните навици. Това са данни на популационно ниво.

Влиянието на замърсяването върху здравето е многопосочно: то допринася за 21% от смъртните случаи от ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), 18% от исхемична болест на сърцето, 17% от диабет, 16% от рак на белия дроб, както и за значителен дял от инсултите, инфекциите на долните дихателни пътища и дори неонаталните смъртни случаи. Но освен да води до фатални случаи, животът в замърсена среда повишава риска за възникване или усложняване на редица заболявания и влошено качество на живот.

Основните източници на замърсяване в Източна Европа, включително България, са зависимостта от въглища за енергия и отопление, остарелите индустриални производства, широкото използване на дърва и въглища в домакинствата, старият автопарк, селскостопанските емисии на амоняк и нерегламентираното горене на

отпадъци, прекомерното застрояване в градовете. В градските райони на Западна Европа доминират други фактори – транспорт, локална индустрия и отопление на дърва.^[2]

От всички региони на СЗО именно Европейският регион работи най-активно за справяне с проблемите на замърсяването на въздуха и климатичните промени. Там, където са въведени ефективни мерки и норми, държавите успяват да постигнат подобрение в качеството на въздуха. През последното десетилетие в Европа и Централна Азия като цяло се наблюдава намаляване на концентрациите на фини прахови частици (ФПЧ₂.₅) в атмосферния въздух, докато в други региони подобна тенденция липсва. Емисиите на основните замърсители също са намалели в повечето страни от региона, с изключение на някои части на Централна Азия.

Слогънът на Международния ден „Racing for Air. Every Breath Matters.“ символизира спешността и неотложността на борбата със замърсяването на въздуха. Той ни напомня, че сме в „надпревара“ с времето и последствията, а всяко забавяне струва човешки животи, защото всеки дъх има значение. Инициативата акцентира върху необходимостта от незабавни действия и силна политическа воля за промяна, като подчертава, че чистият въздух е основно човешко право, което може да бъде защитено единствено чрез глобална солидарност.

Какво се прави на глобално ниво:

• Новата директива на ЕС за качеството на въздуха (в сила от декември 2024 г.) е съобразена с Насоките на СЗО от 2021 г. и цели да адресира трансграничното замърсяване и да влияе върху законодателството извън ЕС. Страните трябва да я приложат в законодателството си до декември 2026 г. и да осигурят пълно спазване на новите стандарти до 2030 г. (World Health Organization).
• Преработка през 2026 г. на Гьотеборгския протокол за борбаскиселинността, еутрофикацията и приземния озон към по-строг контрол и ангажименти за намаляване на редица замърсители на въздуха. Здравните аспекти ще бъдат следени от Съвместната целева група към Центъра по околна среда и здраве на СЗО/Европа (World Health Organization) в диалог с учени и политици.

• Серия научни обзори и мерки на СЗО,  обобщаватосновните данни за замърсяването на въздуха и данните от секторите енергетика и здравеопазване и предлагат практически отраслови решения с акцент върху климата и регионалните особености. Авторите на обзорите подкрепят координираните усилия за подобряване на качеството на въздуха и общественото здраве (World Health Organization).

Какво може да се направи на локално ниво:

• По-чист транспорт: въвеждане на мерки за ограничаване на трафика -  нискоемисионни зони, приоритет за обществения транспорт, насърчаване на пешеходното и велосипедното придвижване, електрификация на градските автобуси.
• Битово отопление: намаляване на емисиите от битовото отопление чрез продължаване на програми за подмяна на печки на дърва и въглища с по-чисти източници на енергия (електричество, централно отопление, възобновяеми източници).
• Индустриален контрол: по-строг мониторинг и изисквания за филтри и технологии за намаляване на емисиите в предприятията.
• Управление на отпадъците: забрана и контрол върху горенето на отпадъци; развитие на системи за разделно събиране и рециклиране, редовното почистване на улици и обществени пространства за предотвратяване на разпространението на утаен прах.
• Озеленяване и градско планиране: създаване на зелени буферни зони около натоварени пътища, училища и детски градини, интегриране на „зелена инфраструктура“ в градовете.
• Мониторинг и прозрачност: разширяване на мрежата за измерване на качеството на въздуха, включително чрез граждански станции; публично достъпни данни в реално време.Необходимо е непрекъснато подобряване на местните данни за качеството на въздуха, използването на иновации за събиране на информация, моделиране и анализ.
• Промоция на здравето: кампании за информираност относно здравните рискове от замърсяването на въздуха и мерки за защита на уязвимите групи – деца, възрастни хора и пациенти с хронични заболявания. Здравните специалисти са едни от най-силните гласове в тази борба, защото ежедневно виждат последствията от замърсяването върху своите пациенти.

Здравните специалисти на първа линия

Лекарите и медицинските специалисти са сред най-силните гласове в борбата за чист въздух. Те ежедневно лекуват пациенти с остри и хронични заболявания, влошавани от замърсената среда – от астма и ХОББ до сърдечно-съдови и метаболитни проблеми. Замърсяването пряко увеличава натовареността на здравната система, създавайки цикъл, при който пациентите се лекуват, но след това отново се излагат на същите вредни условия.

Подобряването на качеството на въздуха е не само здравна, но и икономическа и социална инвестиция – води до по-малко заболявания, по-ниска преждевременна смъртност, по-ниски здравни разходи и по-висока производителност. Доказано е, че ползите от всяка допълнителна мярка за по-чист въздух надвишават разходите за нейното прилагане.

По повод Международния ден на чистия въздух за синьо небе подготвихме поредица от видеа с участието на медицински специалисти. В тях д-р Михаил Михайлов обяснява как пациентите могат да предпазят здравето си от въздействието на замърсяването, а доц. д-р Снежина Лазова представя практични съвети за защита на децата – една от най-уязвимите групи. В трето видео двамата експерти заедно разясняват какво може да направи всеки от нас, за да не допринася за замърсяването, а в заключителното обръщение поставяме акцент върху отражението на лошото качество на въздуха върху работата на лекарите и необходимостта от системни действия за облекчаване на здравния сектор.

^[1] Health Effects Institute / State of Global Air. Bulgaria: Air Pollution and Health Country Profile (2021).

^[2] Environmental Epidemiology, Air pollution inequalities in Europe: A deeper understanding of challenges in Eastern Europe, 2025