Неотдавна се върнах от Конференцията на ООН за изменението на климата провела се в Катовице Полша (COP24). Това беше важна среща, която всички мислещи за бъдещето хора трябваше да могат да проследяват или да участват (лично или виртуално), тъй като темата ни засяга както засяга и децата ни, както и техните деца. Бях щастлив да бъда част от дeлегацията на HEAL и да бъда активен участник както в самата конференция, така и в съпътстващите я събития.
Преговарящи от 196 държави и Европейският съюз работеха в продължение на две седмици за климатичния пакет в Катовице, следвайки договореностите от Парижкото споразумение. Присъствието на много държавни глави, правителства и почти 100 министри на околната среда и на външните работи от цял свят направи конференцията уникално явление. Благодарение на консенсуса, който беше договорен от страните заради техния ангажимент, Катовице стана, след Киото и Париж, следващ важен жалон по пътя към устойчива глобална политика в областта на климата.
Многото срещи по време на събитието разшириха разбирането ми за взаимодействието между замърсяването, климата, здравето и устойчивото развитие.
Конференцията провела се от 2-14 декември 2018 започна тази година с основен научен доклад, който проектира темповете с които света достига нивата на опасно затопляне още през 2030 г. - по-малко от десетина години от днес. Докладът беше подробно коментиран от Dr. Diarmid Campbell-Lendrum от СЗО.
В края на първата седмица Нова Зеландия излезе с декларация за отбранителната си политика, според която изменението на климата е най-значителната заплаха за сигурността на страната.
По време на срещата имах много възможности за срещи, които включваха дискусии с колеги като проф.Tadeusz Zielonka - колега-пулмолог от Полското дихателно дружество и член на делегацията на HEAL, който от дълги години е ангажиран с изследвания и дейности в областта на замърсяването на въздуха в Полша. Ние си обещахме да продължим след COP24 изследователски проекти между нашите съответни организации.
 | Слушайки колеги като проф. Wiesław Banyś от ProSilezia (в същата стая, където портретът му украсява стената на лекционната зала) разшири хоризонтите и даде възможност за работа в мрежа, която ще даде плодове през идните месеци |
Бавно, но сигурно, светът изглежда се събужда в новата реалност свързана с необходимостта от устойчиво бъдеще.
Фантастични дискусии се случиха и при страничните събития на COP24, две от които заслужават специално споменаване. Семинарът „Здравословни и климатични промени - ролята на полския здравен сектор“ и Световният алианс за климата и здравето - „срещата на върха за климата и здравето 2018“ - на 8 декември в университета в Силезия.
Срещата на върха по въпросите на климата и здравето беше председателствана от Джени Милър - изпълнителен директор на GCHA
Vijoleta Gordeljevic координатор по въпросите на здравето и изменението на климата в HEAL и проф.Susana Mónica Marinho Paixão от Университета в Коимбра и новоизбран президент на IFEH също бяха важни участници и презентатори в събитието.
Българският принос към горепосоченото събитие беше излъчван на живо от нашата FB страница.
И накрая кратко обобщение след това резюме на нашето участие в COP24 …
Нашето общество изглежда твърдо решено да унищожи утрешния си ден, като се придържа към вчерашните си навици. В тази ситуация основните лидери тези дни, които като че ли допринасят по-ефективно по темата за изменението на климата, са религиозни водачи, духовни учители и повече философски настроени личности, които знаят, че нищо особено не може да се случи със света около нас, докато нещо не се случи вътре в нас,при това да е извън парите и властта, като стремежа е да се постигне глобална хармония и световен мир. Видях много такива хора, които се бяха събрали в Катовице тази година.
И накрая, успешно кацане у дома 🙂
Кризата с въздушното замърсяване, причинена от манипулирането на правилата за емисиите на автомобилостроителите, не остави на градовете никакъв избор освен да започнат забрани на автомобили на дизелово гориво: Париж, Мадрид, Осло, Амстердам, Атина и Рим са сред тези, които планират
подобни забрани. Това води до тенденция към освобождаване от дизеловите коли в тези страни.
Само за миналата година България внесе над 100 000 автомобила втора ръка от страните от ЕС-28, над една трета от които са със силно замърсяващи дизелови двигатели (таблицата по-горе)
The flood of cheap, unrefurbished, used diesel engines will simply push the air pollution problem eastwards, and not solving it, exacerbates the existing air quality problem in eastern Europe.
There is a clear need for joint European measures to avoid dumping of polluting diesel cars in the countries of Eastern and Central Europe. Това противоречи на принципа на единния пазар и духа на неговите продуктови правила - всички граждани на ЕС имат еднакво право на чист въздух. Потокът от стари замърсяващи дизелови двигатели трябва да бъде ограничен по начин, който защитава околната среда и общественото здраве и е съобразен с правилата на единния пазар.
Дейтънското споразумение стана на 22 години. То целеше ера на мир за Босна и Херцеговина.
Повече от всякога обаче, в света вилнее друг убиец, отговорен за повече животи, отколкото всяка война - замърсяването на въздуха.
Електроенергията, произведена от въглища, може да бъде евтина в краткосрочен план. Електричеството дори се изнася в съседни страни.
Но каква е цената на здравето и околната среда?
Вижте статията публикувана от ООН по темата, и помнете, че Босня и Херцеговина е единствената държава в Европа, която изпреварва България по смъртност дължаща се на въздушно замърсяване.
Скъпи приятели и съмишленици, ако планирате да се разходите до южната ни съседка по празниците, имайте предвид, че те - гърците са по-загрижени за чистотата на въздуха в столицата си, поради което въвеждат разумни ограничения. Ако Вие или Ваши познати ще пътувате натам, споделете този постинг за да няма неприятни изненади.
Днес попаднахме на публикация на AirClim, в която се съобщава, как Полското и Българското правителства атакуват Европейско законодателство което се въвежда с цел намаляване на смъртността от замърсен въздух в Европа чрез ограничаване на вредните емисии от лигнитни въглища. (Очакваният ефект от въвеждането би бил около 20 000 спасени живота).
Трудно разбираме защо само тези две правителства. които сме си избрали да ни представляват, подкрепят мнението и поведението на EURACOAL (индустриалното лоби на въглищната индустрия - "Гласът на Въглищата в Европа"), вместо мнението на собствените си избиратели, които според проучване на Европейския съюз (Public Opinion Survey 468) са отчетливо ЗА изчистване на въздуха.
Колеги пулмолози от Индия, бият тревога по отношение бъдещето на децата там.