Тази седмица беше една от най-вълнуващите за мен през последните няколко години. Участвах в две водещи световни събития. Clobal Climate and Health Forum (GCHF) в Сан Франциско и Европейският  респираторeн конгрес (ERS) в Париж - един до друг.

Днес в Париж имаше и "ден без автомобил", който рамкираше добре това, което очаквах да бъде супер вълнуващо събитие @ ERS - симпозиум-а Замърсяване на въздуха и трансплантация: близо до сърцето и белите дробове! (готино заглавие), под модерирането на проф. д-р Барт Ванаденарде (Льовен, Белгия) и проф. д-р Кристоф Писон (Гренобъл, Франция). Лектори бяха: проф. Франк Кели (професор по околна среда в Kings College London), който представи фантастична лекция за връзката на замърсяването на околната среда с оксидативна биология и имунният отговор, проф. Пол Кълинан (професор по трудова и екологична респираторна медицина към Националният институт за сърцето и белите дробове в Обединеното кралство), изясняващ епидемиологичните доказателства, че замърсяването на въздуха е рисков фактор за неуспеха на трансплантацията, и проф. Валери Сиро (Ла Тронче, Франция) която изнесе брилянтно структурирана презентация за замърсяването на въздуха и здравето на дихателните пътища: епидемиологични доказателства и клинични последици. Всяка от лекциите сама по себе си можеше лесно да бъде "raison d'etre" за активни действия по отношение на замърсяването на въздуха, но всяка от презентациите завършваше с "необходими са още проучвания". Това ставаше пред аудитория от по-малко от 20 участници от Конгрес с над 20 000 регистрирани специалисти които се самоопределят като "отдадени на здравето на белите дробове?".
Гореописаното ярко контрастирше с емоцията, която бях усетил @ CGHF, където над 250 изследователи в областта на околната среда, включително градоустройствени специалисти и специалисти по обществено здравеопазване, едва се побираха в аудиторията на UCSF, с изказвания които звучаха спешно и загрижено (използвайки много от съвсем същите източници и публикации).

Това породи мой въпрос и коментари за това как представяме фактите пред самите специалисти (пулмолози), които трябва да водят дискусията за общественото здраве свързано със замърсяването на въздуха - предвид естеството на техния експертен опит в пулмологията и обявената за профилактична основа на медицинската практика, Професор Келинан реагира, че това е научна среща (а не събиране на активисти - предположих като недовършения му коментар), а проф. Кели добави, че в друга ситуация той може да бъде по-настоятелен по тази тема (очевидно ERS не се възприема като правилното място, за да прозвучи недвусмислено експертно предупреждение за последиците за здравето от замърсяването на въздуха). Никой от лекторите не изглеждаше да има желание да обсъждаме темата или да се ангажират с дългосрочен професионален диалог свързан с рисковете за здравето на по-широката професионална аудитория от членството в ERS.

Надявах се, че експертите от международна величина, като проф. Кели и Кулинан, с десетилетия експертни научни усилия в областта на качеството на въздуха и здравето, ще приемат предложението за ефективна комуникация, но тези мои надежди бяха смачкани, с изразения подтекст, че науката трябва да е лишена от емоция.

Моето убеждение е, че не трябва да отделяме и изваждаме емоциите от данните, за да изглеждаме или да звучим по-"научни", а по-скоро трябва да добавяме всички налични данни към нашата вътрешна страст, за да стане добра наука, която въздейства за смислена промяна. Седем милиона причини всяка година се надяват на това, докато колегите ни все по-често страдат от намаляващо внимание, предизвикано от претоварването с информация.

Политиците поляризират повечето дебати (правейки клин по много теми, включително качеството на въздуха). Науката и нейното комуникиране е единственото ефективно противодействие, макар че рядко се използва добре, както описах по-горе. Скучни данни, които едвам надхвърлят границата на индивидуалната възприемчивост не са начина да говорим по темата за замърсяването на околната среда. Трябва да ползваме най-значимото от науката, но с изразената си страст за да променяме реалността в подкрепа на настоящите и бъдещите поколения.

Д-р Александър Симидчиев
Човек/ Пулмолог/ Родител/ Дядо
Air4Health - България

Sapienti sat!

Авторите на ново проучване, изследват дали дълготрайната експозиция на замърсяване на въздуха влошава човешкия капитал, причинявайки деменция. Те свързват петнайсетгодишни досиета на Medicare за 6,9 милиона възрастни над 65-годишна възраст в мрежата за наблюдение на качеството на въздуха на EPA и проследяват развитието на здравето на индивидите, появата на деменция, финансовите решения и кумулативното жилищно излагане на замърсяване на въздуха с фини прахови частици. Авторите показват,  че увеличаването на средната декадална експозиция с 1 микрограм на кубичен метър (9,1% от средната стойност за САЩ) увеличава вероятността за диагностика на деменция с 1,3 процентни пункта (6,7% от средната стойност). Това заключение е в съответствие с хипотезите от медицинската литература. Ние заключаваме, че регулирането на замърсяването на въздуха има по-големи ползи, отколкото беше известно досега, отчасти защото деменцията попречи на вземането на правилни финансови решения. Ние оценяваме, че щетите, свързани с деменцията, от замърсяване на въздуха според EPA надхвърлят 150 милиарда долара. Също така установяваме, че ефектът на РМ2.5 върху деменцията продължава да надхвърля сегашните регулаторни прагове.

Ново изследване от Карнеги установява, че въздействието на фини прахови частици върху климата варира значително в зависимост от това къде са били освободени. Публикацията е в Nature Communications.

Авторите предлагат хипотезата, че въздействието върху здравето, също може да е значително зависимо от това, къде е източника на замърсяването.

Air pollution is classified as a human carcinogen, largely based on epidemiological studies of lung cancer. Recent research shows that exposure to air pollution also increases the risk of breast cancer.

В проучване при 89 247 жени, включени в канадското национално проучване за рак на гърдата, авторите са установили, че експозицията на населението на замърсяване на въздуха с фини прахови частици има отношение към повишаване на рак на гърдата при канадски жени

The authors say, "Our results support the hypothesis that exposure to low concentrations of PM2.5 increases the risk of premenopausal breast cancer."

Коментар на споделящият: Моля имайте предвид, че нивата на ФПЧ в Канада, са значително по-ниски от срещаните по нашите географски ширини.

Авторите на проучването споделят резултати получени на базата на въпросник сред домакинствата относно местоположението и времето на близо 1 милион раждания в Африка на юг от Сахара със сателитни оценки за експозиция на вредни прахови частици с аеродинамичен диаметър по-малък от 2,5 μm (PM2,5), за да се оцени влиянието на качеството на въздуха върху смъртността сред бебетата в Африка. Установяваме, че увеличение на концентрацията на PM2.5 от 10 μg в кубичен метър е свързано с повишаване на детската смъртност с 9% (95% доверителен интервал, 4-14%) в целия набор от данни. Този ефект не само не намалява през последните 15 години но и не намалява при по-високи нива на богатството на домакинствата. Нашите оценки показват, че концентрациите на РМ2.5 над минималните нива на експозиция са причинили 22% (95% доверителен интервал, 9-35%) от смъртните случаи при новородените в анализираните 30 държави и доведоха до 449 000 (95% доверителен интервал, 194 000-709 000) допълнителна смъртност при бебета през 2015 г., която е повече от три пъти по-висока от съществуващите до момента оценки, които приписват смъртта на бебетата на лошо качество на въздуха в тези страни.

Изследователи от Университета в Дънди публикуваха проучване в ERJ, с което показват ясна връзка между замърсяването на въздуха и хоспитализациите както и неотложни срещи с личните лекари.

Професор Чалмърс твърди, че данните показват, че въздействието на замърсяването на въздуха е най-лошо през летните месеци, когато по-горещите и по-малко ветровито дни повишават нивата на замърсяване на въздуха.

Това е и период, когато хората са навън повече и са изложени на замърсяване, предполагат изследователите, и времето, когато посещенията на лекарите са по-чести.

Професор Чалмърс добавя: "Нашите данни показват, че неуспехът за справяне със замърсяването на въздуха оказва голямо влияние върху здравето на хората с белодробни заболявания и потенциално по-широкото население там където проведохме изследването. Пациентите, които гледахме, всички страдащи от белодробни заболявания, според мен са канарчетата в каменовъглената мина в тази област - те са първите и най-сериозно засегнати от замърсяването на въздуха, но това засяга всички нас. "

Иън Яролд, ръководител на изследването в фондация British Lung, заяви, че изследванията показват, че допълнителните разходи, пред които е изправена NHS поради излагането на замърсяване на въздуха "вече не могат да бъдат пренебрегвани".

Air4Health © 2017 – 2024 Всички права запазени!
Air for health
Public benefit health association.

Sofia, Bulgaria.
crossmenu