Октомври ще бъде решаващ месец за здравето на всички, жители на Европейския съюз: стандартите за качество на въздуха в момента се преразглеждат и се очаква на 26 октомври 2022, Европейската комисия да публикува предложения за привеждането им в съответствие с най-новите научни данни. Междувременно продължават да се натрупват научни доказателства затова, че замърсяването на въздуха засяга всички ни още от пренаталения период, и крие потенциални последици за здравето през целия ни живот. Всичко това ни струва 940 милиарда евро годишно.
През септември 2021 г., въз основа на цялостен преглед на научните данни, Световната здравна организация (СЗО) публикува своите актуализирани насоки и препоръки за максимални концентрации на ключовите замърсители на въздуха. Въпреки това СЗО подчертава, че никое ниво на замърсяване на въздуха не може да се счита за безопасно, затова препоръчва дори много по-ниски концентрации.
Стандартите на ЕС за качество на въздуха имат огромен потенциал: те могат да намалят безброй случаи на заболеваемост, появата и влошаването на хроничните заболявания, както и случаите на преждевременна смърт. И те имат силата да защитят всички нас и особено тези, които са най-уязвими (пациенти, деца, възрастни хора, както и хора в неравностойно социално-икономическо положение). В момента съществува огромно разминаване между настоящите пределно допустими стойности и това, което показват научните данни. ЕС всъщност е първият регион в света, който превръща новите препоръки на СЗО в закон - огромна възможност да се демонстрира световно лидерство.
Акценти, които трябва да се съдържат в предложението на Европейската комисия от здравна и научна гледна точка :
Каква е амбицията за привеждане в съответствие?
Здравните организации изискват от законодателите на ЕС до 2030 г. да постигнат пълно привеждане в съответствие на правнообвързващите пределно допустими стойности на ЕС с насоките на СЗО и най-новите научни доказателства. Следва да се осигури подходяща и благоприятна правна рамка, която да стимулира реалното подобряване на качеството на въздуха по места.
Предложението налага ли спешни действия?
Трябва да се бърза толкова, колкото позволява законодателният процес, но при всички случаи това да стане до 2030 г. Всъщност няма безопасно ниво на замърсяване на въздуха, дори ниските нива на излагане на замърсяването вредят на здравето ни.
Оценката на въздействието включва ли най-новите практики в политиките за справяне със замърсяването на въздуха?
Оценката на въздействието в подкрепа на законодателното предложение от октомври ще бъде публикувана в същия ден. Здравните организации са загрижени, че тази оценка е небалансирана и ще наблегне прекалено много на усилията, необходими на държавите - членки на ЕС, за постигане на строги стандарти, като в същото време ще омаловажи доказателствата за ползите от конкретни мерки, като например зони с ниски емисии и други важни стъпки, които могат да бъдат предприети за значително подобряване на качеството на въздуха.
Това е особено важно, тъй като в оценката на въздействието изглежда, че постигането на стандартите е много по-трудно, отколкото е в действителност. Ако тези пропуски в оценката се потвърдят, това ще означава, че предложението на Комисията е едностранчиво и не взема предвид всички налични доказателства.
Включен ли е механизъм за актуализация, който да отразява научния напредък?
ЕС трябва да създаде механизъм за автоматично актуализиране и преразглеждане на законодателството в областта на качеството на въздуха, както и да се засили неговото прилагане.Ако това не се направи ще има твърде голямо забавяне при съобразяването на законодателството на ЕС свързано със замърсяването на въздуха с новите научни данни.Обемът от доказателства за това как замърсяването на въздуха вреди на здравето непрекъснато се увеличават, като само през последните десет години са публикувани 40 000 научни статии. Настоящите стандарти за качество на въздуха в ЕС се основават на преглед на доказателствата от началото на 2000 г. и не са актуализирани от 2008 г. насам.
Информация за уязвими групи:
Предупредителните прагове са основен инструмент за защита на хората, особено на уязвимите групи. Поради това има нужда от прецизно определени прагове, както и ефективни краткосрочни планове за действие свързани с всички основни замърсители. Европейската комисия трябва да предприеме стъпки за стандартизиране на системата за предупреждения за замърсяване на въздуха в целия ЕС, особено за финните прахови частици (ФПЧ). Следва да се въведе задължение за приемане на краткосрочни планове за действие за справяне при високи
нива на замърсяване с ФПЧ. Информацията също трябва да бъде съобразена със специфични уязвими групи от населението, напр. пациенти с хронични респираторни, сърдечносъдови заболявания и диабет.
Какво предстои в законодателния процес?
След като предложението бъде изготвено, то ще бъде изпратено до Европейския парламент и до Съвета, които ще бъдат поканени да изразят позиция по проекта на Комисията. Следва трета фаза на „тристранни разговори“, където Комисията, Парламентът и Съветът ще договорят обща версия на текста, който след като бъде утвърден, ще стане европейско право. Няма определена времева рамка за това. След като новата директива бъде официално публикувана, тя ще трябва да бъде транспонирана в националните правни системи на страните членки и по този начин да започне да се прилага ефективно.
Ако имате въпроси..
Може да намерите всички отговори ТУК
Някои от изследванията само от последната година, откакто излязоха насоките на СЗО за качеството на въздуха:
Малко епидемиологични проучвания са оценявали ефектите на замърсяването на въздуха върху риска от белодробна туберкулоза (ТБ). Авторите на статия в сп. Nature разглеждат асоциациите на замърсителите на атмосферния въздух (частици с аеродинамичен диаметър <2.5 μm (PM2.5), серен диоксид (SO2), азотен диоксид (NO2), озон (О3) и въглероден окис (CO) и връзката им с риска от белодробна туберкулоза в кохортата на пациент с китайска туберкулоза в град Джинан от 2011 до 2015 г. Включени са общо 9344 новодиагностицирани случая на белодробна туберкулоза.
Четири различни времеви прозореца за излагане на замърсяване на въздуха (3, 6, 9 и 12 месеца) преди диагностицирането на туберкулозата са били изчислени от дневната концентрация на замърсяване на въздуха. При категориен анализ се наблюдават статистически значими общи асоциации между белодробен риск от ТБ и ПЧ2.5 (прозорец на експозиция 3 месеца: RR = 1.228, 95% CI: 1.091-1.381), както и CO 1,169, 95% CI: 1,028-1,329, експозиция 9 месеца: RR = 1,442, 95% CI: 1,028-2,024). Освен това анализите на подгрупи показват, че повечето замърсители на въздуха (PM2.5, SO2, O3 и CO) са били значително свързани с повишения риск от туберкулоза при мъжете, жените, <60 години и туберкулин отрицателните случаи. Доминантните статистически значими асоциации бяха установени при прозореца с 3-месечно излагане на замърсяване на въздуха преди диагностицирането на туберкулозата. Резултатите на авторите откриха положителни асоциации между експозицията на PM2.5, CO и риска от ново диагностицирана белодробна туберкулоза в Китай. Доказателствата са, че тримесечният прозорец на експозиция на замърсяване на въздуха е бил свързан с повишен риск от туберкулоза, което изисква допълнително уточняване и потвърждаване.
Горенето на дърва или въглища за готвене на храна е свързано с повишен риск от хоспитализация или смърт от респираторни заболявания, според ново изследване, проведено в Китай и публикувано онлайн в американското списание American Journal of Respiratory and Critical Care Medicine.
Изследователи от Оксфордския университет в Обединеното кралство и Китайската академия на медицинските науки съобщават, че хоспитализациите или смъртните случаи на хронични и остри респираторни заболявания са били с 36% по-високи сред тези, които са използвали дърва или въглища за готвене в сравнение с тези, които са използвали електроенергия или газ.
Изследователите също така съобщават, че колкото по дълго хора използват твърди горива, толкова по-голям е рискът от хоспитализация или смърт от респираторна болест, отколкото тези, които са готвили с газ или електричество. Тези, които използват дървесина или въглища в продължение на 40 години или по-дълго, имат 54% по-висок риск от хоспитализация или смърт от респираторни заболявания, докато тези, които преминават от твърди горива към горива с чиста изгаряне, намаляват риска си до 14% по висок от тези които никога не са излагани на горене на дърва или въглища.
Тази седмица беше една от най-вълнуващите за мен през последните няколко години. Участвах в две водещи световни събития. Clobal Climate and Health Forum (GCHF) в Сан Франциско и Европейският респираторeн конгрес (ERS) в Париж - един до друг.
Днес в Париж имаше и "ден без автомобил", който рамкираше добре това, което очаквах да бъде супер вълнуващо събитие @ ERS - симпозиум-а Замърсяване на въздуха и трансплантация: близо до сърцето и белите дробове! (готино заглавие), под модерирането на проф. д-р Барт Ванаденарде (Льовен, Белгия) и проф. д-р Кристоф Писон (Гренобъл, Франция). Лектори бяха: проф. Франк Кели (професор по околна среда в Kings College London), който представи фантастична лекция за връзката на замърсяването на околната среда с оксидативна биология и имунният отговор, проф. Пол Кълинан (професор по трудова и екологична респираторна медицина към Националният институт за сърцето и белите дробове в Обединеното кралство), изясняващ епидемиологичните доказателства, че замърсяването на въздуха е рисков фактор за неуспеха на трансплантацията, и проф. Валери Сиро (Ла Тронче, Франция) която изнесе брилянтно структурирана презентация за замърсяването на въздуха и здравето на дихателните пътища: епидемиологични доказателства и клинични последици. Всяка от лекциите сама по себе си можеше лесно да бъде "raison d'etre" за активни действия по отношение на замърсяването на въздуха, но всяка от презентациите завършваше с "необходими са още проучвания". Това ставаше пред аудитория от по-малко от 20 участници от Конгрес с над 20 000 регистрирани специалисти които се самоопределят като "отдадени на здравето на белите дробове?".
Гореописаното ярко контрастирше с емоцията, която бях усетил @ CGHF, където над 250 изследователи в областта на околната среда, включително градоустройствени специалисти и специалисти по обществено здравеопазване, едва се побираха в аудиторията на UCSF, с изказвания които звучаха спешно и загрижено (използвайки много от съвсем същите източници и публикации).
Това породи мой въпрос и коментари за това как представяме фактите пред самите специалисти (пулмолози), които трябва да водят дискусията за общественото здраве свързано със замърсяването на въздуха - предвид естеството на техния експертен опит в пулмологията и обявената за профилактична основа на медицинската практика, Професор Келинан реагира, че това е научна среща (а не събиране на активисти - предположих като недовършения му коментар), а проф. Кели добави, че в друга ситуация той може да бъде по-настоятелен по тази тема (очевидно ERS не се възприема като правилното място, за да прозвучи недвусмислено експертно предупреждение за последиците за здравето от замърсяването на въздуха). Никой от лекторите не изглеждаше да има желание да обсъждаме темата или да се ангажират с дългосрочен професионален диалог свързан с рисковете за здравето на по-широката професионална аудитория от членството в ERS.
Надявах се, че експертите от международна величина, като проф. Кели и Кулинан, с десетилетия експертни научни усилия в областта на качеството на въздуха и здравето, ще приемат предложението за ефективна комуникация, но тези мои надежди бяха смачкани, с изразения подтекст, че науката трябва да е лишена от емоция.
Моето убеждение е, че не трябва да отделяме и изваждаме емоциите от данните, за да изглеждаме или да звучим по-"научни", а по-скоро трябва да добавяме всички налични данни към нашата вътрешна страст, за да стане добра наука, която въздейства за смислена промяна. Седем милиона причини всяка година се надяват на това, докато колегите ни все по-често страдат от намаляващо внимание, предизвикано от претоварването с информация.
Политиците поляризират повечето дебати (правейки клин по много теми, включително качеството на въздуха). Науката и нейното комуникиране е единственото ефективно противодействие, макар че рядко се използва добре, както описах по-горе. Скучни данни, които едвам надхвърлят границата на индивидуалната възприемчивост не са начина да говорим по темата за замърсяването на околната среда. Трябва да ползваме най-значимото от науката, но с изразената си страст за да променяме реалността в подкрепа на настоящите и бъдещите поколения.
Д-р Александър Симидчиев
Човек/ Пулмолог/ Родител/ Дядо
Air4Health - България
Sapienti sat!
Авторите на ново проучване, изследват дали дълготрайната експозиция на замърсяване на въздуха влошава човешкия капитал, причинявайки деменция. Те свързват петнайсетгодишни досиета на Medicare за 6,9 милиона възрастни над 65-годишна възраст в мрежата за наблюдение на качеството на въздуха на EPA и проследяват развитието на здравето на индивидите, появата на деменция, финансовите решения и кумулативното жилищно излагане на замърсяване на въздуха с фини прахови частици. Авторите показват, че увеличаването на средната декадална експозиция с 1 микрограм на кубичен метър (9,1% от средната стойност за САЩ) увеличава вероятността за диагностика на деменция с 1,3 процентни пункта (6,7% от средната стойност). Това заключение е в съответствие с хипотезите от медицинската литература. Ние заключаваме, че регулирането на замърсяването на въздуха има по-големи ползи, отколкото беше известно досега, отчасти защото деменцията попречи на вземането на правилни финансови решения. Ние оценяваме, че щетите, свързани с деменцията, от замърсяване на въздуха според EPA надхвърлят 150 милиарда долара. Също така установяваме, че ефектът на РМ2.5 върху деменцията продължава да надхвърля сегашните регулаторни прагове.
Ново изследване от Карнеги установява, че въздействието на фини прахови частици върху климата варира значително в зависимост от това къде са били освободени. Публикацията е в Nature Communications.
Авторите предлагат хипотезата, че въздействието върху здравето, също може да е значително зависимо от това, къде е източника на замърсяването.
