Все още се радваме на щедрото слънце, но есента вече е тук и студеното време „чука на вратата“, а с него и зачестяващите оплаквания свързани със здравето. В поредицата интервюта със специалисти в сферата на здравеопазването, Ви запознахме с влиянието на замърсения въздух върху различни аспекти и системи на нашето здраве и организъм.
Днес, на Вашето внимание са препоръките и данните, до които доц. Янчева е достигнала.
Доц. д-р Нина Янчева завършва с отличие Медицина в Медицински университет, София, през 1998 г. Непосредствено след дипломирането си работи като Лекар - изследовател в Институт по експериментална морфология и антропология на БАН. След спечелване на конкурс за асистент, от 2000 г. е в Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина на МУ-София, където последователно става старши и главен асистент. През 2015 г., д-р Янчева защитава успешно дисертационен труд на тема „Усложнения на антиретровирусната терапия при ХИВ позитивни пациенти”, а през 2020 г. се хабилитира като Доцент по инфекциозни болести към същата Катедра. От края на 2020 г. е Ръководител Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина. Научната дейност на доц. д-р Янчева включва публикации в български и чуждестранни списания, и участие в 7 учебника.
Има проведени обучения в областта на ХИВ/СПИН във Франция, Беларус, Хърватска, Германия, Италия и др. През 2019 г. доц. д-р Янчева е отличена от Националната Пациентска организация с наградата „Лекар с грижа в лечението на пациенти с ХИВ“ на Националните награди MEDICAL AWARDS.
Акценти:
Доц. Янчева, в началото на застудяването, или преди така наречения „мръсен сезон“, бихме искали да потърсим Вашите препоръки за по-добро здраве. Какви „предписания“ давате на хората, които посещават кабинета Ви?
Зимният сезон е наречен „мръсен“, защото се свързва с по-голямо замърсяване на въздуха. Докато промишлените емисии остават предимно постоянни през цялата година, замърсителите от прахови частици и въглероден окис от изгарянето на дърва се увеличават през студените зимни месеци. Автомобилите на празен ход за размразяване или поддържане на топлина също увеличават количеството на замърсителите на въздуха.
Обикновено топлият издигащ се въздух близо до земята отвежда замърсяването, но през зимата слоят топъл въздух действа като капак, задържайки студения въздух на повърхността и замърсяването близо до земята.
Смогът през зимата е сериозен проблем с качеството на въздуха, който засяга градските региони по света. Проучване, ръководено от изследователи на CIRES и NOAA, установява, че процесите, които генерират озоново замърсяване през лятото, могат също да предизвикат образуването на смог през зимата. Замърсяването с фини прахови частици (PM 2,5) е основна причина за преждевременна смърт в световен мащаб. Нивото на PM2.5 е изключително високо през зимата. Причината е, че много замърсяващи дейности се увеличават през зимата – например изгарянето на биомаса за затопляне на домовете, изгарянето на стърнища извън нивите, тухлени пещи, които работят предимно през зимата. Нарастващото ниво на PM2,5 и други замърсители влошава и качеството на въздуха в помещенията. Изтичането на въздух и липсата на изолация у дома помагат на замърсителите да навлязат в домовете.
Частиците от дървесен дим от неефективни нагреватели могат да причинят затруднения в дишането и сърдечно-съдови заболявания, особено при хора, страдащи от съществуващи респираторни заболявания, както и при малки деца и възрастни хора. Има също доказателства, че замърсяването с дим може да причини сърдечни проблеми. Някои прости стъпки за намаляване на замърсяването с дървесен дим са: да не се оставя нагревателя да тлее цяла нощ; да се гори само суха, остаряла твърда дървесина; да се съхраняват дърва на сухо, проветриво място; да не се изгаря боклук, боядисано или обработено дърво; да се използва и да се проверява комина и да се почиства всяка година, за да се предотврати натрупването на креозот.
През зимните месеци, по-често хората се събират в затворени пространства при малка дистанция, което е рисков фактор за по-лесното предаване на въздушно-капкови инфекции.
В съответствие с изброеното по-горе, препоръчвам на хората да ограничават възможните източници за замърсяване, да проветряват по-често помещенията, в които пребивават, а пациентите с хронични заболявания и други рискови фактори да се ваксинират с наличните ваксини за респираторните инфекции, за които съществуват такива, и да избягват места с високи концентрации на замърсители на въздуха.
Как би се справила, според Вас, българската здравна система при евентуални екстремни климатични промени? (въпросът е провокиран от СЗО като следствие на световната пандемия от Ковид-19 и войната в Украйна)
Комбинираните ефекти от пандемията и конфликта в Украйна се очаква да доведат до увеличение на живеещите в крайна бедност от 75 до 95 милиона души до края на 2022 г., в сравнение с прогнозите преди пандемията. Освен това, ако промените в климата не бъдат ограничени, ще докарат до 130 милиона души в бедност през следващите 10 години. Дългосрочните правителствени политики и спешните мерки за смекчаване на въздействието на бедствията като войната и пандемията имат значение за предпазването на хората от бедност. Политическите препоръки, включват прилагане на приобщаващи политики, както и инвестиране в устойчиви зелени икономики и океански икономики, изграждане на по-силни здравни системи, увеличаване на инвестициите в човешки капитал, борба с изменението на климата.
Войната в Украйна допълнително е влошила глада и недохранването в държавите нетни вносителки на храни, поради недостига на зърно и торове и нарастващите разходи за енергия. Тези държави се нуждаят от финансиране за развитие, за да подкрепят усилията си за изкореняване на бедността, но нивото на официалната помощ за развитие е под целта на ООН от 0,15 до 0,2 процента. В резултат на пандемията процентът на крайна бедност в света се е увеличил от 8,3 процента през 2019 г. на 9,2 процента през 2020 г.
Редица правителства предприемат стъпки за подобряване на качеството на въздуха, но СЗО призовава за бързо засилване на действията с редица мерки: преразглеждане и прилагане на национални стандарти за качество на въздуха в съответствие с най-новите насоки на СЗО за качество на въздуха; подкрепа на прехода към използване на чиста енергия за домакински дейности, отопление и енергия; изграждане на безопасни и достъпни системи за обществен транспорт и мрежи, удобни за пешеходците и велосипедите; приложение на по-строги стандарти за емисии от превозни средства; извършване на задължителна проверка и поддръжка на превозните средства; инвестиране в енергийно ефективни жилища и производство на електроенергия; подобряване на управлението на промишлеността и битовите отпадъци; намаляване на изгарянето на селскостопански отпадъци, като се ограничат горските пожари и някои агролесовъдски дейности (напр. производство на дървени въглища) и замърсяването на въздуха да се включи в учебните програми за здравните специалисти и да се осигурят инструменти за ангажиране на здравния сектор.
Препоръчвам ваксиниране, особено за рисковите групи – каквито са пациенти с хронични белодробни, сърдечно-съдови, неврологични заболявания, захарен диабет, затлъстяване, бременни жени, крайни възрастови групи и имуносупресирани. За всички хора препоръчвам при всяка удобна възможност да бъдат на места с по-малко замърсители на въздуха, разбира се повече физическа активност и ограничаване на вредните за здравето навици.
Вследствие предприетите мерки за подобряване на състоянието на замърсената градска среда, забелязват ли се, според Вас, положителни тенденции по отношение на здравословното състояние на Вашите пациенти?
Аз лично не намирам положителни тенденции в здравословното състояние на пациентите ни. Все повече млади хора страдат от сърдечно-съдови заболявания, хронични белодробни заболявания, захарен диабет и затлъстяване, които от своя страна са рискови фактор за по-тежко протичане на редица инфекциозни заболявания и по-неблагоприятна прогноза за изхода на заболяването.
Според доклада на СЗО, България е една от държавите членки с най-много смъртни случаи, дължащи се на замърсяването и с най-голям брой загубени години живот, свързани със замърсяването на въздуха. Според годишните оценки (за 2019 г.), публикувани от Европейската агенция за околна среда, около 10 600 случая на преждевременна смърт (или 112 400 години загубен живот) се дължат на концентрациите на фини прахови частици, 290 случая (3200 години загубен живот) ― на озоновата концентрация и 1120 случая (11 900 години загубен живот) ― на концентрацията на азотен диоксид.
Докладът препоръчва да се работи за достигане на всички стандарти за качество на въздуха, да се подобри мрежата за мониторинг на качеството на въздуха и да се осигури своевременно докладване на данните за качеството на въздуха, за да се намали неблагоприятното въздействие на замърсяването на въздуха върху здравето и икономиката.
Има ли повишена ангажираност от страна на властимащите и обществото със замърсяването на въздуха, или все още липсват достатъчно данни в тази посока?
София, столицата на България, е един от най-замърсените градове в Европа. Концентрациите на фини прахови частици (ФПЧ) в София редовно надвишават годишните лимити на Световната здравна организация и стандартите за качество на въздуха на Европейския съюз.
Столична община наскоро прие Комплексна програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух, в която над 80% от бюджета е заделен за транспортни мерки. Програмата очертава предварителни планове за въвеждане на нискоемисионна зона (НЕЗ), форма на регулиране на достъпа на превозни средства, приета в много европейски градове като мярка за намаляване на замърсяването, свързано с трафика, и на други емисии на парникови газове. Първоначалните стъпки за въвеждането на НЕЗ, очертани в тази програма, включват събирането на реални данни за трафика и въвеждане на еко-стикери, с които се оценяват емисионните показатели на автомобилите. Проектирана е така, че по-старите, по-замърсяващи автомобили да бъдат забранени първи, започвайки от 2022 г., като допълнителни ограничения се въвеждат в рамките на 6 етапа. Разрешените в НЕЗ групи автомобили постепенно се ограничават до 2032 г., като в крайна сметка се допускат само дизелови автомобили със сертификат по стандартите Eвро 7 и бензинови автомобили със сертификат по стандартите Eвро 6d и 7.
Мониторингът на качеството на атмосферния въздух в НЕЗ ще дадат възможност да се оцени ефективността на водената политика и да се съгласуват областите, в които може да се постигне подобрение.
Кои от предприетите мерки дават видим положителен резултат, според Вас?
Предприетите мерки на Столична община ще бъдат със срок от 6 до 11 години, така че резултатите тепърва следва да бъдат оценявани.
България е получила 1 милиард и 667 милиона евро от европейските структурни и инвестиционни фондове за покриване на преки инвестиции в околната среда за периода 2014—2020 г., като от тази сума са изразходвани 49 милиона евро за качеството на въздуха. Въпреки това до момента не се отчита подобрение в мониторираните показатели за замърсяването на въздуха и респективно позитивно влияние върху общественото здраве.
Доц. Янчева, има ли пряка връзка между инфекциозните заболявания, които са преобладаващи през зимните месеци и лошото качество на въздуха?
Праховите частици, серният диоксид, азотният диоксид, озонът, въглеродният оксид, летливите органични съединения (ЛОС) и полицикличните ароматни въглеводороди (ПАВ) са сред замърсителите на външния въздух, които са основни фактори за респираторни заболявания при хората. Връзката между тежките вирусни респираторни инфекции, от които боледуват 10–20% от населението, и замърсяването на въздуха е доказана. Някои автори установяват, че атмосфера с високо съдържание на замърсители на въздуха, заедно с определени климатични условия, може да доведе до по-дълго задържане на жизнеспособни вируси във въздуха. Това благоприятства например индиректното разпространение на SARS-CoV-2, в допълнение към директното разпространение на вируса от човек на човек. В Китай е анализирана връзката между концентрациите на шест замърсители на въздуха (PM2,5, PM10, CO, NO2 и O3) и ежедневно потвърждаваните случаи на COVID-19 в 120 града в страната. Открити са значителни положителни асоциации на тези замърсители с потвърдените случаи на COVID-19.
Италиански учени докладват, че италианските северни региони, които са най-засегнати от COVID-19, съответстват на тези области, показващи най-високи концентрации на PM10 и PM2,5. Тези автори предполагат, че SARS-CoV-2 може да намери подходящи преносители в частици замърсители на въздуха. Освен това, в линейна връзка, вирусите биха оцелели по-дълго и биха могли да станат по-агресивни спрямо имунната система, която вече е влошена от самите замърсители на въздуха. Направено е заключението, че обичайните високи концентрации на замърсители на въздуха в Северна Италия трябва да се считат за допълнителен кофактор на високото ниво на смъртност, регистрирано в тази област. Проучването, което се фокусира върху Италия, като една от страните с най-високо ниво на смъртност в света от COVID-19, установява че ускоряването на динамиката на предаване на COVID-19 в Северна Италия има силна връзка със замърсяването на въздуха в градовете, както и че градовете, които имат повече от 100 дни замърсяване на въздуха (превишаване на ограниченията, определени за PM10), показват много висок среден брой заразени хора (около 3340), докато градовете с по-малко от 100 дни замърсяване на въздуха показват по-нисък среден брой заразени (около 1450).
Кои симптоми са преобладаващи при Вашите пациенти и са последица от лошото качество на атмосферата?
Както беше споменато по-горе, периодът от края на есента и през цялата зима, се характеризира с увеличаване на случаите на респираторни инфекции. По-високото замърсяване на въздуха, води и до по-бързо разпространение на тези инфекции и по-тежкото им протичане, особено при хора с хронични белодробни, сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, затлъстяване и имунна супресия. Клиничните им прояви включват повишена температура, обща отпадналост, болки в гърлото, хрема, кашлица и може да се усложнят с развитието на вирусни и бактериални пневмонии до тежка дихателна недостатъчност.
Кои са Вашите професионални и лични съвети към пациентите, за превенция на здравето и повишаване качеството на живот болните?
Вече споменах, че за някои респираторни инфекции – като грип и COVID 19 (пневмококови пневмонии при определени групи пациенти), има актуални ваксини, които предпазват от тежко заболяване и усложнения. Препоръчвам ваксиниране, особено за рисковите групи – каквито са пациенти с хронични белодробни, сърдечно-съдови, неврологични заболявания, захарен диабет, затлъстяване, бременни жени, крайни възрастови групи и имуносупресирани. За всички хора препоръчвам при всяка удобна възможност да бъдат на места с по-малко замърсители на въздуха, разбира се повече физическа активност и ограничаване на вредните за здравето навици.
Източници:
Domingo JL, Rovira J. Effects of air pollutants on the transmission and severity of respiratory viral infections. Environ Res. 2020 Aug;187:109650. doi: 10.1016/j.envres.2020.109650. Epub 2020 May 11. PMID: 32416357; PMCID: PMC7211639.
https://www.stateofglobalair.org/sites/default/files/documents/2022-06/soga-southeast-europe-bulgaria-report.pdf https:///who-air-quality-database-2022
Интервю: Валерия Душкова