We want to be understood correctly. We do not interfere or meddle in the economy, nor energy or politics. Our expertise is in health and health protection/disease prevention. Our statement aims to focus attention on the health consequences of activities generating air pollution. The health consequences need to be included in the equation, when calculating the true cost and economic viability. The reason for this we feel is self-evident. There is no working economy without healthy people.
[flipbook id="6"]
We would like to extend our gratitude to all our partners, collaborators and like-minded supporters, as well as to our well-meaning critics, who contribute to enhancing the health aspects of air-pollution to social awareness. We feel this is vital for solving this problem effectively.
Държим да бъдем разбрани правилно. Не се месим за или против, нито в икономика, нито в енергетика нито в политика. Ние разбираме от здраве и неговото опазване. Нашето становище цели да се обърне внимание на здравните последици от дейности, предизвикващи въздушно замърсяване. Здравните последици следва да са оценени и да влизат в уравнението, когато се решава дали дадена дейност е икономически изгодна или не. Причината за това е. че без здрави хора, няма работеща икономика.
[flipbook id="6"]
Благодарим много, на всички наши партньори, съмишленици и дори критици, които помагате заедно да издигнем здравните аспекти на въздушното замърсяване на нужната висота, която ще позволи, този обществено значим проблем да започне да бъде решаван ефективно.
A little researched topic on the association of tuberculosis incidence and exposure to air pollution was recently published as an article in Nature.
The authors investigated the associations of ambient air pollutants (particulate matter with aerodynamic diameter <2.5 μm (PM2.5), sulfur dioxide (SO2),nitrogen dioxide (NO2), ozone (O3), and carbon monoxide (CO)) in relation to the risk of pulmonary TB in a cohort of Chinese TB patients in Jinan city from 2011 to 2015. A total of 9344 newly diagnosed pulmonary TB cases were included. Four different air pollution exposure windows (3, 6, 9, and 12 months) before TB diagnoses were calculated from the daily concentration of air pollution. In categorical analysis, the authors observed statistically significant overall associations between pulmonary TB risk and PM2.5 (3 month exposure window: RR = 1.228, 95%CI: 1.091-1.381) as well as CO (3 month exposure window: RR = 1.169, 95%CI: 1.028-1.329; 9 month exposure window: RR = 1.442, 95%CI: 1.028-2.024) exposures. Moreover, subgroup analyses suggested that most of the air pollutants (PM2.5, SO2, O3, and CO) were significantly associated with increased risk of TB among the males, the females, the <60 years, and the smear negative cases. The dominant statistically significant associations were detected at 3-month exposure window of air pollution before the diagnosis of TB. The suggestive evidence is that the 3 month air pollution exposure window was associated with increased TB risk and warrants further investigation.
Малко епидемиологични проучвания са оценявали ефектите на замърсяването на въздуха върху риска от белодробна туберкулоза (ТБ). Авторите на статия в сп. Nature разглеждат асоциациите на замърсителите на атмосферния въздух (частици с аеродинамичен диаметър <2.5 μm (PM2.5), серен диоксид (SO2), азотен диоксид (NO2), озон (О3) и въглероден окис (CO) и връзката им с риска от белодробна туберкулоза в кохортата на пациент с китайска туберкулоза в град Джинан от 2011 до 2015 г. Включени са общо 9344 новодиагностицирани случая на белодробна туберкулоза.
Четири различни времеви прозореца за излагане на замърсяване на въздуха (3, 6, 9 и 12 месеца) преди диагностицирането на туберкулозата са били изчислени от дневната концентрация на замърсяване на въздуха. При категориен анализ се наблюдават статистически значими общи асоциации между белодробен риск от ТБ и ПЧ2.5 (прозорец на експозиция 3 месеца: RR = 1.228, 95% CI: 1.091-1.381), както и CO 1,169, 95% CI: 1,028-1,329, експозиция 9 месеца: RR = 1,442, 95% CI: 1,028-2,024). Освен това анализите на подгрупи показват, че повечето замърсители на въздуха (PM2.5, SO2, O3 и CO) са били значително свързани с повишения риск от туберкулоза при мъжете, жените, <60 години и туберкулин отрицателните случаи. Доминантните статистически значими асоциации бяха установени при прозореца с 3-месечно излагане на замърсяване на въздуха преди диагностицирането на туберкулозата. Резултатите на авторите откриха положителни асоциации между експозицията на PM2.5, CO и риска от ново диагностицирана белодробна туберкулоза в Китай. Доказателствата са, че тримесечният прозорец на експозиция на замърсяване на въздуха е бил свързан с повишен риск от туберкулоза, което изисква допълнително уточняване и потвърждаване.