Лекари и обществени организации призовават да направим градовете по-здравословни места за живеене

Колко често си задаваме въпроса „В какъв град искаме да живеем?“. Обикновено не мислим много за това в нашето ежедневие, но с настъпването на COVID пандемията постепенно започнахме да преосмисляме начините, по които се придвижваме в града. Настоящата здравна криза успя да извади на преден план темата за въздуха, който дишаме, и се оказа добра възможност да се замислим за средата, в която прекарваме времето си, и да обърнем поглед към това какви биха могли да бъдат нашите градове.

През последните години сме свидетели как  процесите на урбанизация доведоха до прекомерно застрояване, задръстени от автомобили градове и въздух, който се диша все по-трудно. Въпреки, че осъзнаваме колко неправилни са все още моделите на мобилност в градска среда, в много европейски градове използването на автомобили си остава основен метод за придвижване, вместо ходенето пеша, карането на велосипед или използването на обществен транспорт.

Според Европейската агенция за околна среда замърсяването на въздуха остава най-голямата заплаха за здравето в Европа, която причинява повече от 400 000 преждевременни смъртни случаи всяка година в ЕС.

В следствие на мръсния въздух, обществото ни търпи и сериозни финансови загуби, които бяха обобщени и представени този месец в специален доклад на Европейският алианс за обществено здраве. Документът със заглавие „Здравни разходи за замърсяване на въздуха в европейските градове и връзката с транспорта“  представлява обширно изследване на социалните разходи, дължащи се на замърсяването на въздуха в 432 европейски града в 30 държави (ЕС-27, Великобритания, Норвегия и Швейцария).

Проучването сочи, че през 2018 г. общите социални разходи за всички анализирани градове са над 166 милиарда евро, като средните разходи за щети от замърсяване на въздуха в един град се равняват на 3,9% от БВП на дадената държавата. Това предполага, че годишно всеки гражданин в Европа губи над 1000 евро от своето благосъстояние заради лошото качество на въздуха.

В изследването са включени и осем български града.  София с около 2084 евро разходи на човек, Русе с 1379 евро, Шумен с 1208 евро на човек. Представени са още данни за Бургас, Стара Загора, Пловдив, Варна и Враца. Докладът показва, че средните общи разходи за София са над 10% от БВП или два пъти по-големи от средните за Европа, а общата здравна цена от мръсния въздух, която София плаща, се равнява на над 2.5 млрд. евро на година.

Резултатите в доклада на Европейския алианс за обществено здраве потвърждават още веднъж, че замърсяването на въздуха освен, че сериозно засяга нашето здраве, натоварва общество ни с огромни разходи. Докладът дава сериозни доказателства, че транспортните политики играят ключова роля в справянето с въздушното замърсяване във всички европейски градове, показвайки как големият брой превозни средства по пътищата и огромните задръствания водят не само до по-високи нива на замърсяване, а и до по-високи разходи за обществото.

Радостното е, че на фона на всички европейски и световни изследвания, необходимостта от постигането на здравословни условия за живеене в градовете става все по осъзната. Здравословният град, термин въведен от СЗО още през 70-те години, става все по нужен и заема водещо място в плановете и стратегиите за развитието на все повече градове, които поставят в центъра на политиките си здравно и екологично ориентирани решения. Първата стъпка, сред които е, именно подобряването на качеството на въздуха.

В края на 2019 ООН официално постави темата като високо приоритетна и важна за справянето с екологичните и здравни проблеми, пред които общественото ни се изправя все по-често. За да подчертае значението и спешната нужда от повишаване на обществената осведоменост на всички нива и да насърчи действията за подобряване на качеството на въздуха, организацията прие резолюция, с която обяви 7 септември за Международен ден на чистия въздух за синьо небе.

Тази година България бе сред страните, които  отбелязаха 7 септември за първи път, като се включи  в  глобалната инициатива „Здравословният град на утрешния ден“ (Our healthy cities of tomorrow). Като част от кампанията сдружение „Въздух за здраве“, съвместно с  Алианса за здраве и околна среда (HEAL) – създател на кампанията и водеща европейска организация, занимаваща се с влиянието на околната среда върху човешкото здраве, призоваха местните власти да работят за по-здравословни и чисти градове.

Освен призивът за подобряване здравето на гражданите и средата, в която живеят,  организации и експерти се включиха със специални препоръки за превръщането на градовете в здравословни места за живеене, чрез изпълнението на няколко основни цели:

  • Централна част с нискоемисионни зони, със зелени пространства и повече възможности за удобно и безопасно придвижване пеша;
  • Добре развита градска мрежа с чист, достъпен и удобен обществен транспорт;
  • Приоритет на електрическия и нискоемисионенния надземен и подземен обществен транспорт;
  • Разширяване и свързване на безопасните алеи за алтернативен транспорт и създаване на велосипедни магистрали;
  • Разширяване на зелените места за отдих и спорт на открито;

Редица обществени организации и лекари подкрепиха инициативата като се включиха със свои послания за промяна на градската среда и призоваха институциите да работят за по-здравословни и модерни градове, в които да живеем по-добър и качествен живот.

Като основен защитник на правата и здравето на пациента, Национална пациентска организация (НПО) защитава и правото да живеем в чиста околна среда. Д-р Станимир Хасърджиев, председател на НПО, бе сред експертите, които се включиха в инициативата: “В тази динамична обстановка, в която COVID e сериозно изпитание за всички ни, разбрахме, че много от нашите всекидневни дейности можем да правим по друг начин: далеч по-екологично, по-чисто и по-благоприятно за нас и средата около нас. Имаме шанс да преосмислим начина си на живот: как се грижим за здравето си, как да живеем в по-чиста градска среда, как да дишаме по-чист въздух, как да организираме работата и живота си, така че да не вредим на природата, но и да инвестираме в устойчивото развитие.”

Педиатърът Д-р Рада Маркова е сред лекарите, които също подкрепиха „Здравословният град на утрешния ден“: „Въздухът, който дишаме е еднакъв за всички. В големия мегаполис не можем да го избираме, а само да контролираме качеството му и да се грижим за околната среда, така че вредното въздействие и последиците да бъдат минимални. През последните години проблемът със замърсяването на въздуха стана особено актуален, особено за детската възраст – от една страна поради зачестяването на остротите и хроничните болести, свързани с атмосферното замърсяване, от друга – подари най-дългото въздействие, което оказва замърсеният въздух върху подрастващия детски организъм.“

След като пандемията от COVID19 започна да променя навиците ни за придвижване, сме свидетели как в цяла Европа хората започнаха да използват велосипеди и да ходят повече.

„Карането на колело е по-важно от всякога досега. Колелото е пълноценна част от мерките за превенция на пандемията от  Covid-19. Трудно е да се измисли по-ефективен начин на придвижване, който едновременно допринася за спазване на физическа дистанция, дава ежедневна доза спорт и пази въздуха чист. Нуждаем се от безопасни улици, за да бъдем по-здрави!“, призова Радостина Петрова, член на УС на Сдружение „Велоеволюция“.

Свидетели сме на все повече примери в Европа, които показват, че подобна градска трансформация е напълно възможна. Решаваща роля за това, разбира се, имат кметовете на градоветe. През последните години много европейски градове предприеха действия за здравословна мобилност. Град Люксембург направи целия обществен транспорт безплатен, а във Виена годишната карта за обществения транспорт струва само 1 евро на ден. Други градове създават велосипедни магистрали, за да насърчат преминаването към активен транспорт. Берлин също е сред градовете, които дават приоритет на велосипедистите и пешеходците в своята политиката за мобилност, вместо на колите.

София е град, които имат потенциал да се превърнат в едни от здравословните зелените градове в Европа. От волята на управляващите зависи да определят пътя към здравословния град на утрешния ден и да гарантират незабавни ползи за здравето на своите граждани.