Лекарите от лекарска мрежа "Въздух за здраве" ще се срещнат със студенти от Медицинските университети в Плевен и Пловдив. Срещите са планирани за – 28 февруари в Плевен и 5 март в Пловдив.

Замърсяването на въздуха е най-значимият екологичен рисков фактор, който причинява високи нива на лошо здраве и преждевременна смъртност, генерира високи социално-икономически разходи, а източниците му са тези, които са отговорни и за климатичната криза. Целта на събитията е да повиши осведомеността на студентите относно влиянието на качеството на въздуха върху здравето и да акцентира върху чистия въздух като ключов фактор за предотвратяване на заболяванията.

Студентите ще се запознаят и с дейността на студентската мрежа „Въздух за здраве“, създадена към Медицинския университет – София, с подкрепата на университета, Студентския съвет, Медицинския факултет, Факултета по Обществено здраве,  Факултета по Дентална медицина и Медицински колеж „Йорданка Филаретова".


Информация за срещите:

Плевен: Събитието се организира съвместно с Катедра „Социална медицина и здравен мениджмънт“ при МУ-Плевен. Специални гости на събитието ще бъдат лекарите от лекарска мрежа „Въздух за здраве”:

Очакваме ви на 29 февруари 2024 г. (четвъртък) от 14:00 ч. в зала „Амброаз Паре“, ТЕЛЕЦ,  МУ-Плевен. Линк за регистрация: https://forms.gle/2oBJTytT5F4Qcajc9


Пловдив: Събитието се организира съвместно със Студентския съвет на МУ- Пловдив. Участници в срещата са:

Събитието ще се проведе на 5 март 2024 г. (вторник) от 15:15 ч. в Аудитория 3. Линк за регистрация: https://forms.gle/Pvoj7HBfv3kFDDnr9

Вчера в град Видин се проведе събитие за здравните щети от замърсяването на въздуха. Домакини на тази среща бяха лекарите от локалната лекарска мрежа „Въздух за здраве“, а гости - общопрактикуващи лекари и лекари от различни медицински специалности от града. Целта на срещата беше повече лекари от региона да се запознаят с проблема и да станат съмишленици на каузата за чист въздух, а чрез тях и все повче пациенти да бъдат приобщени в борбата за чист въздух.

Събитието откриха д-р Иво Илиев и д-р Мариела Георгиева, които представиха дейността, целите и постиженията на Лекарска мрежа "Въздух за здраве".Гост лектор на събитието беше доц. д-р Ангел Джамбов, който сподели информация за рисковите фактори, данни за смъртността и развитието на заболявания, свързани със замърсяването на въздуха. Доц. Джамбов подчерта, че неблагоприятните ефекти в България са сред най-високите в Европа.

Преговорите за ревизията на Директивата за качеството на въздуха трябва да бъдат спешно завършени преди европейските избори през юни. Докато тристранните преговори продължават, Съветът предложи възможност за 10-годишни изключения от спазването на правно обвързващите пределни стойности за замърсяване на въздуха въз основа на БВП на държавите спрямо средния за ЕС. Това би могло да означава, че близо до две трети от държавите-членки на ЕС могат да отложат намаляването на вредните за здравето замърсители на въздуха до 2040 г. Това неизбежно би довело до увеличаване на различията в здравния статус на гражданите в ЕС и до голямо отклонение от основната ценност на ЕС за равенство.

Замърсяването на въздуха продължава да бъде най-големият риск за здравето на околната среда в ЕС. Според Европейската агенция по околната среда (EАОС) 97% от градското население диша въздух, който се счита за нездравословен от Световната здравна организация (СЗО). Това води до стотици хиляди преждевременни смъртни случаи и стотици милиарди евро разходи за здравеопазване всяка година в рамките на ЕС.

Анализ на ЕАОС от 2023 г. показа, че между 2007 и 2020 г. нивата на фини прахови частици PM2.5 са били с около една трета по-високи в най-бедните райони на Европейското икономическо пространство. Фините прахови частици PM2.5 са замърсителят с най-голямо въздействие върху здравето.

В член 18 от Общия подход Съветът е включил предоставянето на отсрочка за държави с по-нисък БВП в сравнение със средния за ЕС (отнася се за 17 от 27 държави-членки през 2022 г.). Според друг скорошен доклад най-голям брой преждевременни смъртни случаи през 2020 г. поради PM2.5 са наблюдавани в Полша, Румъния, Италия, Испания и Германия. Притеснително е, че всички тези държави, с изключение на Германия, биха могли да кандидатстват за изключения на основание по-нисък БВП, ако Съветът настоява за това.

"Опитът да се прокарват редица изключения отрича спешността от решително справяне с проблема, а бездействието ще продължи да вреди на най-уязвимите. Санкционираните 10-годишни забавяния биха довели до продължаващо увреждане на здравето, което би могло да се предотврати, и до увеличаване на неравенствата в здравния статус на гражданите, да не говорим за високата икономическа тежест на разходите за здравеопазване.

Здравните организации призоваваме държавите-членки да гарантират в тристранните дискусии, че ревизията на Директивата за качеството на въздуха ще бъде изпълнена без изключения и без забавяне и ще бъде напълно съобразена с основаните на науката препоръки на Световната здравна организация до 2030 г. Освен това, белгийското председателство на ЕС и държавите-членки трябва да гарантират, че ревизията ще бъде финализирана преди изборите за народни представители в Европейския парламент, за да се обърне внимание на спешния проблем със замърсяването на въздуха, който засяга всички европейски граждани.

Очаква се последните тристранни дискусии по тази важна директива да се проведат на 20.02.2024 г. Ще ви държим в течение!

В продължение на усилията ни за приравняване на стандартите на ЕС с насоките на СЗО, изпратихме писмо до министъра на околната среда и водите. Повод за писмото ни са предстоящите преговори в Съвета на ЕС. В изпратеното писмо споделяме опасенията си, че приетият от Съвета т. нар. "Общ подход" през ноември 2023 г. може да доведе до излишно удължаване на процесите и допълнителна икономическа тежест за сектора на здравеопазването, като същевременно задълбочи съществуващите неравенства.
Призоваваме министър Попов да подкрепи бързите действия за приемане на новите директиви, тъй като гласуването им ще окаже влияние върху хиляди животи и здравето на хората в България.

Пълния текст на писмото може да видите тук.

На 15 ноември 2023 г. Студентска и Лекарска мрежа „Въздух за здраве“ в партньорство с Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Ц. Воденичаров, дмн“, Медицински колеж „Й. Филаретова“ и Студентски съвет при Медицински университет – София“ организирха Трети студентски форум „Въздух за здраве“. Участниците във форума, заедно с лекари-експерти от различни области на медицината и общественото здраве, обсъдиха проблемите на атмосферното замърсяване и неговите въздействия върху детското здраве, връзката му с инфекциозните болести и как да разбираме и интерпретираме информацията за замърсяването на въздуха.

Захари Влайкова - председател на студентската мрежа "Въздух за здраве"

Събитието беше високо оценено от ръководните органи на Медицински университет - София. Значимостта на форума беше подчертана чрез редица поздравителни адреси, изразяващи признание за постигнатите резултати и значимия принос към областта на здравните изследвания.

Форумът бе открит лично от ректора на МУ-София, акад. Лъчезар Трайков, дмн, който поздрави за постоянството и отдадеността всички, които стоят зад събитието. „От една прекрасна инициатива, с времето форумът се превърна в значима традиция за Медицински университет-София и за развитието на неговата зелена политика“, заяви акад. Трайков.

В събитието участваха лекарите от лекарската мрежа „Въздух за здраве“  проф.  д-р Анжелика Велкова – зам.-декан на Факултета по Обществено здраве към МУ - София, и един от инициаторите за създаване на Студентската мрежа, доц.  д-р Цветелина Тотомирова, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната във ВМА, доц. д-р Нина Янчева, ръководител на Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина и началник на Отделението за лечение на придобита имунна недостатъчност  към СБАЛИПБ "Проф. Иван Киров", доц. Д-р Рада Маркова, специалист по педиатрия и детска пулмология и управител и основател на МЦ „Първа детска консултативна клиника“ – София и д-р Александър Симидчиев, председател на УС на Сдружение „Въздух за здраве“. Модератор на срещата беше Захари Влайков, председател на студентската мрежа "Въздух за здраве".

Срещата започна с преглед на събитията през последната година от дейността на организацията. Доц. Тотомирова припомни важните моменти и постижения и обобщи основните цели пред мрежата, а именно:

доц.  д-р Цветелина Тотомирова

В презентацията си „Влиянието на замърсяването на въздуха върху разпространението и тежестта на инфекциозните заболявания“ доц. Нина Янчева подчерта, че излагането на замърсен въздух може да увеличи уязвимостта на дихателната система към патогенни микроорганизми чрез възпалителни реакции, които влияят на имунния отговор към инфекциозните патогени. Замърсяването на въздуха може да удължи живота на вирусите във въздуха и да предизвика промени в човешкото поведение, които, от своя страна, влияят върху трансмисията на вируса.

 По данни на СЗО от 2022 г. 17% от смъртните случаи от пневмония се дължат на замърсяването на въздуха, подчерта доц. Янчева. Тя направи задълбочен преглед на научните доказателства за заболеваемостта, хоспитализациите и смъртността вследствие на замърсяването на въздуха. Доц. Янчева представи пред студентите проучвания, които изследват въздействието на концентрациите на праховите частици, азотен диоксид и озон върху разпространението на COVID-19 и смъртните случаи, свързани с него. Бяха представени метаанализи и изследвания, които установяват връзка между туберкулозата и нивата на замърсяване на въздуха. Беше подчертана и темата за излагането на пер- и полифлуороалкилови вещества (PFAS) - вещества, широко използвани в потребителски продукти като опаковки за храни, облекло, почистващи препарати и други домакински артикули. „Въпреки че индустрията постепенно е прекратила употребата на перфлуороалкил карбоксилати, нивата им в кръвния серум на хората намаляват с по-бавна скорост от предвиденото, поради непрекъснатата експозиция на източници като питейна вода, мляко и млечни продукти, месо, морски дарове, яйца, въздух на закрито, домашен прах и промишлени емисии.“ – каза доц. Янчева. Голям интерес предизвикаха представените данни за връзката на замърсяването на въздуха и антибиотичната резистентност. „Данните разкриват, че близо половин милион смъртни случаи през 2018 г. са били свързани с антибиотична резистентност, потенциално свързана със замърсяването на въздуха. Ако се изпълнят насоките на Световната здравна организация за качество на въздуха до 2050 г., това ще помогне за намаляване на нарастването на резистентните към антибиотици инфекции със 17%, което ще спаси от смърт 23 % от хората и ще спестява до 640 милиарда долара годишно„ – сподели пред студентите доц. Янчева.

доц. д-р Нина Янчева

„Проблемът с въздушното замърсяване е „невидим“ като възприятие, но силно „видим“ като краткосрочни и дългосрочни въздействия върху здравето“, с тези думи започна своята презентация доц. Рада Маркова. Тя припомни, че въздухът, който дишаме ежедневно, е еднакъв за всички, независимо от пол, раса, възраст, социално положение и етническа принадлежност. Доц. Маркова отбеляза, че се наблюдава увеличение на случаите на остри и хронични заболявания, свързани с атмосферното замърсяване. Тя подчерта, че този негативен ефект се проявява особено поради продължителната експозиция на замърсения въздух в ранната детска възраст, като това има дългосрочни последици върху развитието на организма на децата. Не съществува част от нашия организъм, която да остане непокътната от вредните влияния на въздушното замърсяване. Дихателната система заема централно място като основен "филтър" за големия обем на фини частици и токсични газове, присъстващи в замърсения въздух. Въздушното замърсяване се явява сериозно предизвикателство за общественото здраве и изисква системен подход и незабавни мерки за намаляване на неговите вредни последици, подчерта доц. Маркова. Тя обърна специално внимание на небходимостта от законодателни и екологични мерки в името на бъдещето и здравето на нашите деца.

доц. Д-р Рада Маркова

Д-р Симидчиев представи пред студентите темата за събирането на подробни данни и техния последващ анализ като важни стъпки към разбирането на текущото състояние на въздуха и вземането на мерки за неговото подобрение. Тези данни ни предоставят информация  за замърсителите, източниците на замърсяване и въздействието им върху здравето на хората и влиянието им върху околната среда. Процесът е не само ключов за измерването на проблема, но също така и за формулирането на стратегии и политики за подобряване на качеството на въздуха.

д-р Александър Симидчиев

Форума закри проф. Анжелика Велкова, която още веднъж подчерта значението на каузата за чист въздух и сподели с аудиторията, че днес нагледно станахме свидетели на реалното приложение на социалната медицина.

Чистият въздух в залата бе осигурен от нашите приятели от https://clearair.bg/

Сдружение „Въздух за здраве“ и на над 40те лекари – членове на Лекарската мрежа изпратиха писмо до Юлиян Попов, Министъра на околната среда, с оглед на участието му в изготвянето на предстоящото становище на министрите на околната среда и водите на държавите членки на ЕС в рамките на Съвета на министрите на ЕС относно преразглеждането на Директивата за качеството на атмосферния въздух (AAQD), определена за разглеждане и предложена за приемане от Комитета на постоянните представители  (КОРЕПЕР) тази седмица.

С пълния текст на писмото може да се запознаете тук.

Припомнете си листовката с Въпроси§Отговори относно новите страндарти за качество на въздуха, предложени от Световната здравана организация.

Air4Health © 2017 – 2024 Всички права запазени!
Въздух за здраве
Здравно сдружение в обществена полза.

София, България.
crossmenu