Когато надеждата гасне, страстта трябва да я разгори

Тази седмица беше една от най-вълнуващите за мен през последните няколко години. Участвах в две водещи световни събития. Clobal Climate and Health Forum (GCHF) в Сан Франциско и Европейският  респираторeн конгрес (ERS) в Париж – един до друг.

Днес в Париж имаше и “ден без автомобил“, който рамкираше добре това, което очаквах да бъде супер вълнуващо събитие @ ERS – симпозиум-а Замърсяване на въздуха и трансплантация: близо до сърцето и белите дробове! (готино заглавие), под модерирането на проф. д-р Барт Ванаденарде (Льовен, Белгия) и проф. д-р Кристоф Писон (Гренобъл, Франция). Лектори бяха: проф. Франк Кели (професор по околна среда в Kings College London), който представи фантастична лекция за връзката на замърсяването на околната среда с оксидативна биология и имунният отговор, проф. Пол Кълинан (професор по трудова и екологична респираторна медицина към Националният институт за сърцето и белите дробове в Обединеното кралство), изясняващ епидемиологичните доказателства, че замърсяването на въздуха е рисков фактор за неуспеха на трансплантацията, и проф. Валери Сиро (Ла Тронче, Франция) която изнесе брилянтно структурирана презентация за замърсяването на въздуха и здравето на дихателните пътища: епидемиологични доказателства и клинични последици. Всяка от лекциите сама по себе си можеше лесно да бъде “raison d’etre” за активни действия по отношение на замърсяването на въздуха, но всяка от презентациите завършваше с “необходими са още проучвания”. Това ставаше пред аудитория от по-малко от 20 участници от Конгрес с над 20 000 регистрирани специалисти които се самоопределят като “отдадени на здравето на белите дробове?”.
Гореописаното ярко контрастирше с емоцията, която бях усетил @ CGHF, където над 250 изследователи в областта на околната среда, включително градоустройствени специалисти и специалисти по обществено здравеопазване, едва се побираха в аудиторията на UCSF, с изказвания които звучаха спешно и загрижено (използвайки много от съвсем същите източници и публикации).

Това породи мой въпрос и коментари за това как представяме фактите пред самите специалисти (пулмолози), които трябва да водят дискусията за общественото здраве свързано със замърсяването на въздуха – предвид естеството на техния експертен опит в пулмологията и обявената за профилактична основа на медицинската практика, Професор Келинан реагира, че това е научна среща (а не събиране на активисти – предположих като недовършения му коментар), а проф. Кели добави, че в друга ситуация той може да бъде по-настоятелен по тази тема (очевидно ERS не се възприема като правилното място, за да прозвучи недвусмислено експертно предупреждение за последиците за здравето от замърсяването на въздуха). Никой от лекторите не изглеждаше да има желание да обсъждаме темата или да се ангажират с дългосрочен професионален диалог свързан с рисковете за здравето на по-широката професионална аудитория от членството в ERS.

Надявах се, че експертите от международна величина, като проф. Кели и Кулинан, с десетилетия експертни научни усилия в областта на качеството на въздуха и здравето, ще приемат предложението за ефективна комуникация, но тези мои надежди бяха смачкани, с изразения подтекст, че науката трябва да е лишена от емоция.

Моето убеждение е, че не трябва да отделяме и изваждаме емоциите от данните, за да изглеждаме или да звучим по-“научни”, а по-скоро трябва да добавяме всички налични данни към нашата вътрешна страст, за да стане добра наука, която въздейства за смислена промяна. Седем милиона причини всяка година се надяват на това, докато колегите ни все по-често страдат от намаляващо внимание, предизвикано от претоварването с информация.

Политиците поляризират повечето дебати (правейки клин по много теми, включително качеството на въздуха). Науката и нейното комуникиране е единственото ефективно противодействие, макар че рядко се използва добре, както описах по-горе. Скучни данни, които едвам надхвърлят границата на индивидуалната възприемчивост не са начина да говорим по темата за замърсяването на околната среда. Трябва да ползваме най-значимото от науката, но с изразената си страст за да променяме реалността в подкрепа на настоящите и бъдещите поколения.

Д-р Александър Симидчиев
Човек/ Пулмолог/ Родител/ Дядо
Air4Health – България

Sapienti sat!

Please follow and like us: