В очакване на глобалната конференция въздух и здраве

Замърсяването на въздуха е горещ проблем, откакто хората са открили как да палят огън. Днес девет от десет души по целия свят са изложени на замърсяване на вътрешния и / или околния въздух, което надвишава нивата на безопасност на Световната здравна организация. Така че може да се изненадате, че Световната здравна организация провежда едва сега първата си международна конференция за замърсяването на въздуха и ефектите върху здравето.

Конференцията се провежда в навечерието на следващото международно събитие за климата в Полша [COP24], което ще отговори на най-новия научен доклад, който предупреди, че можем да имаме едва 12 години, за да ограничим катастрофата, свързана с изменението на климата. Ще бъде ли спешността това, което е необходимо, за да се постигнат промени в енергийните, транспортните и земеползвателните системи на големи мащаби?

Замърсяването на въздуха е причина за над 7 милиона преждевременни смъртни случая годишно. Локалното и глобалното замърсяване на въздуха вече е в основата на програмата на ООН и СЗО за въздействията на замърсяването на въздуха върху здравето, включени в Парижкото споразумение на ООН.

Знаем, че трябва да премахнем изкопаемите горива в полза на възобновяеми източници на енергия, да насърчим активното придвижване като ходене и колоездене и да опазим въглеродните запаси в горите, почвите и торфищата. Защо тогава имаме забавянето?

Действията, свързани с изменението на климата, се бавиха, първоначално защото не се приемаха научните доказателства, а след това се оспорваха механизмите за постигане на нисковъглеродни икономики. Това до голяма степен се дължи на конфликти на интереси, но и поради чувството, че може да е трудно да се предприемат смислени действия на индивидуално ниво.

Един отрасъл, който има реално въздействие обаче, е секторът на здравеопазването. Ежедневно, лекари, медицински сестри, здравни специалисти виждат вредите, причинени от замърсяването на въздуха и изменението на климата, причиняващи болести, увреждания и смърт. Една четвърт от смъртните случаи и заболяванията от инсулт и от исхемична болест на сърцето се дължат на замърсяване на въздуха на открито; над една четвърт от смъртните случаи и заболяване от рак на белите дробове; и 43% от всички смъртни случаи и заболявания от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) се дължат на замърсяване на атмосферния въздух.

Свали маската на моя град е глобална инициатива, която се фокусира върху подобряване на качеството на въздуха в нашите градове, работи със здравни специалисти, за да подчертае влиянието на използването на изкопаеми горива – въглища, газ и дизел върху качеството на въздуха и дихателното, сърдечно-съдовото и когнитивното здраве на хората. Един от градовете, които се присъединиха към тази инициатива е София, България. Тук работим с Глобалния алианс за климата и здравето (GCHA), за да разясним предизвикателствата свързани с лошото качество на въздуха в София и някои от по-големите градове в България.

Работим в тясно сътрудничество с местни здравни специалисти, общински служители, други организации на неправителствени организации (като WWF, За Земята, Горичка и пациентски организации  като НПО), за да повишим осведомеността и да предложим основани на доказателства подходи за справяне с този сложен въпрос. Един от приоритетите е да се установят нормите на безопасност на СЗО за замърсители в териториите на ЕС, тъй като е очевидно, че не са ползвани немедицински причини за определяне  на настоящите норми на ЕС.

Нормите за замърсяване на въздуха трябва да бъдат приведени в съответствие със стандартите за безопасност на СЗО в нашите градове. Децата и внуците ни заслужават това.

Чистата, възобновяема енергия, инфраструктурата за по-добра активност и обществен транспорт, електрическите превозни средства, премахването на субсидиите за изкопаеми горива и по-интелигентното планиране на градовете са само няколко от възможностите, които политиците могат да постигнат, за да избегнат безброй смъртни случаи и да подобрят драстично качеството на въздуха за всички.

Справянето с изменението на климата и замърсяването на въздуха е един от петте глобални приоритета на СЗО за следващите четири години. Страхотно е, че СЗО провежда първата си конференция за замърсяването на въздуха. Ще се запознаем с конференцията на 31 октомври, Ден на Световните градове и ще излъчваме реални доклади за качеството на въздуха в реално време от София. При споделянето на местните ни нива на замърсяване на въздуха се надяваме да се появим в полезрението на лицата, вземащи решения на конференцията, да им напомним, че всеки има право на безопасен, чист въздух. Имаме може би по малко от 12 години, за да се справим ефективно с климатичните промени, часовникът започва да отчита от началото на тази конференция на СЗО. Време е да помогнем на нас самите и на нашата планета да диша спокойно.

In anticipation of the global conference on air & health

Air pollution has been a burning issue ever since humans discovered how to make fire. Today, nine out of 10 people around the globe are exposed to indoor and/or ambient air pollution that exceeds World Health Organization safety levels. So it might come as a surprise that the World Health Organization is having its first ever international conference on air pollution and health.

The conference takes place in the run-up to the next international climate event in Poland [COP24] which will respond to the latest scientific report that has warned we may have only 12 years to limit climate change catastrophe. Will such urgency be just what is needed to deliver large scale systems change in energy, transport and land use?

Air pollution is responsible for over 7 million premature deaths per year. Local and global air pollution is now top of the UN and WHO agenda with the health impacts of air pollution included in the UN Paris Agreement.

We know that we need to phase out fossil fuels for renewables, encourage active travel such as walking and cycling, and protect carbon stores in forests, soils and peatlands. So why the delay?

Climate change action has been dogged by a slowness to first accept the scientific evidence, then to embrace the mechanisms to deliver low carbon economies. This has been largely due to vested interests but also due to the sense that it may be hard to take meaningful action at an individual level.

One sector making a real impact though, is the health sector. On a daily basis, doctors, nurses, public health practitioners and allied healthcare professionals see the damage done by air pollution and climate change causing disease, disability and death. A quarter of deaths and disease from stroke and from ischaemic heart disease are due to outdoor air pollution; over one fourth of deaths and disease from lung cancer; and 43% of all deaths and disease from chronic obstructive pulmonary disease (COPD) are due to ambient air pollution.

Unmask My City, a global initiative that focuses on improving air quality in our cities has been working with health professionals to highlight the impact of fossil fuel use – coal, gas, diesel – on air quality and people’s respiratory, cardiovascular and cognitive health. One of the cities that joined this initiative is Sofia, Bulgaria. Here we are working with the Global Climate and Health Alliance (GCHA) to highlight poor air quality in Sofia and some of the larger cities in Bulgaria.

We are working closely with local health professionals, municipality officials, fellow NGO organisations (like WWF, ZaZemyata, Gorichka and umbrella patient organizations like NPO) to raise awareness and offer evidence based approaches to tackling this complex issue. A priority is establishing WHO safety levels for pollutants across EU territories, as it is obvious that non-medical reasons have been at play in establishing the current EU norms.

Air pollution levels must be brought in line with WHO safety standards in our cities. Our children and grandchildren deserve it.

Clean, renewable energy, better active and public transport infrastructure, electric vehicles, the elimination of fossil fuels subsidies, and smarter urban planning are but a few of the choices policy makers can deliver to avoid countless preventable deaths and drastically improve air quality for all.

Tackling climate change and air pollution is one of the WHO’s top five global priorities for the next four years. It’s great that WHO is having its first ever conference on air pollution. We’ll be checking in with the conference on 31 October, World Cities Day and beaming live real time air quality reports from Sofia. In sharing our local levels of air pollution we hope to get on the radars of decision makers at the conference to urgently remind them that everyone has a right to safe, clean air. With perhaps only 12 years to tackle climate change effectively, the clock starts ticking at this WHO conference. It’s time to help us and our planet breathe.


In anticipation of the global conference on air & health

Air pollution has been a burning issue ever since humans discovered how to make fire. Today, nine out of 10 people around the globe are exposed to indoor and/or ambient air pollution that exceeds World Health Organization safety levels. So it might come as a surprise that the World Health Organization is having its first ever international conference on air pollution and health.

The conference takes place in the run-up to the next international climate event in Poland [COP24] which will respond to the latest scientific report that has warned we may have only 12 years to limit climate change catastrophe. Will such urgency be just what is needed to deliver large scale systems change in energy, transport and land use?

Air pollution is responsible for over 7 million premature deaths per year. Local and global air pollution is now top of the UN and WHO agenda with the health impacts of air pollution included in the UN Paris Agreement.

We know that we need to phase out fossil fuels for renewables, encourage active travel such as walking and cycling, and protect carbon stores in forests, soils and peatlands. So why the delay?

Climate change action has been dogged by a slowness to first accept the scientific evidence, then to embrace the mechanisms to deliver low carbon economies. This has been largely due to vested interests but also due to the sense that it may be hard to take meaningful action at an individual level.

One sector making a real impact though, is the health sector. On a daily basis, doctors, nurses, public health practitioners and allied healthcare professionals see the damage done by air pollution and climate change causing disease, disability and death. A quarter of deaths and disease from stroke and from ischaemic heart disease are due to outdoor air pollution; over one fourth of deaths and disease from lung cancer; and 43% of all deaths and disease from chronic obstructive pulmonary disease (COPD) are due to ambient air pollution.

Unmask My City, a global initiative that focuses on improving air quality in our cities has been working with health professionals to highlight the impact of fossil fuel use – coal, gas, diesel – on air quality and people’s respiratory, cardiovascular and cognitive health. One of the cities that joined this initiative is Sofia, Bulgaria. Here we are working with the Global Climate and Health Alliance (GCHA) to highlight poor air quality in Sofia and some of the larger cities in Bulgaria.

We are working closely with local health professionals, municipality officials, fellow NGO organisations (like WWF, ZaZemyata, Gorichka and umbrella patient organizations like NPO) to raise awareness and offer evidence based approaches to tackling this complex issue. A priority is establishing WHO safety levels for pollutants across EU territories, as it is obvious that non-medical reasons have been at play in establishing the current EU norms.

Air pollution levels must be brought in line with WHO safety standards in our cities. Our children and grandchildren deserve it.

Clean, renewable energy, better active and public transport infrastructure, electric vehicles, the elimination of fossil fuels subsidies, and smarter urban planning are but a few of the choices policy makers can deliver to avoid countless preventable deaths and drastically improve air quality for all.

Tackling climate change and air pollution is one of the WHO’s top five global priorities for the next four years. It’s great that WHO is having its first ever conference on air pollution. We’ll be checking in with the conference on 31 October, World Cities Day and beaming live real time air quality reports from Sofia. In sharing our local levels of air pollution we hope to get on the radars of decision makers at the conference to urgently remind them that everyone has a right to safe, clean air. With perhaps only 12 years to tackle climate change effectively, the clock starts ticking at this WHO conference. It’s time to help us and our planet breathe.


Готвенето на дърва или въглища е свързано с риск от белодробни заболявания и смърт

Горенето на дърва или въглища за готвене на храна е свързано с повишен риск от хоспитализация или смърт от респираторни заболявания, според ново изследване, проведено в Китай и публикувано онлайн в американското списание American Journal of Respiratory and Critical Care Medicine.

Изследователи от Оксфордския университет в Обединеното кралство и Китайската академия на медицинските науки съобщават, че хоспитализациите или смъртните случаи на хронични и остри респираторни заболявания са били с 36% по-високи сред тези, които са използвали дърва или въглища за готвене в сравнение с тези, които са използвали електроенергия или газ.

Изследователите също така съобщават, че колкото по дълго хора използват твърди горива, толкова по-голям е рискът от хоспитализация или смърт от респираторна болест, отколкото тези, които са готвили с газ или електричество. Тези, които използват дървесина или въглища в продължение на 40 години или по-дълго, имат 54% по-висок риск от хоспитализация или смърт от респираторни заболявания, докато тези, които преминават от твърди горива към горива с чиста изгаряне, намаляват риска си до 14% по висок от тези които никога не са излагани на горене на дърва или въглища.

Wood or coal cooking is associated with a risk of lung disease and death

Burning wood or coal for cooking is associated with an increased risk of hospitalization or death from respiratory illness, according to a new study conducted in China and published online in the American Journal of Respiratory and Critical Care Medicine.

Researchers from the University of Oxford in the United Kingdom and the Chinese Academy of Medical Sciences report that hospitalizations or deaths of chronic and acute respiratory illnesses were 36% in those who used wood or coal for cooking, instead of those who used electricity or gas.

Researchers also report that the longer people use solid fuels, the greater the risk of hospitalization or death from respiratory disease than those who cooked with gas or electricity. Those who use wood or coal for 40 years or longer have a 54% higher risk of hospitalization or death from respiratory illnesses, while those switching from solid fuels to clean burning fuels reduce their risk to only 14% higher than those who have never been burned on wood or coal.

Когато надеждата гасне, страстта трябва да я разгори

Тази седмица беше една от най-вълнуващите за мен през последните няколко години. Участвах в две водещи световни събития. Clobal Climate and Health Forum (GCHF) в Сан Франциско и Европейският  респираторeн конгрес (ERS) в Париж – един до друг.

Днес в Париж имаше и “ден без автомобил“, който рамкираше добре това, което очаквах да бъде супер вълнуващо събитие @ ERS – симпозиум-а Замърсяване на въздуха и трансплантация: близо до сърцето и белите дробове! (готино заглавие), под модерирането на проф. д-р Барт Ванаденарде (Льовен, Белгия) и проф. д-р Кристоф Писон (Гренобъл, Франция). Лектори бяха: проф. Франк Кели (професор по околна среда в Kings College London), който представи фантастична лекция за връзката на замърсяването на околната среда с оксидативна биология и имунният отговор, проф. Пол Кълинан (професор по трудова и екологична респираторна медицина към Националният институт за сърцето и белите дробове в Обединеното кралство), изясняващ епидемиологичните доказателства, че замърсяването на въздуха е рисков фактор за неуспеха на трансплантацията, и проф. Валери Сиро (Ла Тронче, Франция) която изнесе брилянтно структурирана презентация за замърсяването на въздуха и здравето на дихателните пътища: епидемиологични доказателства и клинични последици. Всяка от лекциите сама по себе си можеше лесно да бъде “raison d’etre” за активни действия по отношение на замърсяването на въздуха, но всяка от презентациите завършваше с “необходими са още проучвания”. Това ставаше пред аудитория от по-малко от 20 участници от Конгрес с над 20 000 регистрирани специалисти които се самоопределят като “отдадени на здравето на белите дробове?”.
Гореописаното ярко контрастирше с емоцията, която бях усетил @ CGHF, където над 250 изследователи в областта на околната среда, включително градоустройствени специалисти и специалисти по обществено здравеопазване, едва се побираха в аудиторията на UCSF, с изказвания които звучаха спешно и загрижено (използвайки много от съвсем същите източници и публикации).

Това породи мой въпрос и коментари за това как представяме фактите пред самите специалисти (пулмолози), които трябва да водят дискусията за общественото здраве свързано със замърсяването на въздуха – предвид естеството на техния експертен опит в пулмологията и обявената за профилактична основа на медицинската практика, Професор Келинан реагира, че това е научна среща (а не събиране на активисти – предположих като недовършения му коментар), а проф. Кели добави, че в друга ситуация той може да бъде по-настоятелен по тази тема (очевидно ERS не се възприема като правилното място, за да прозвучи недвусмислено експертно предупреждение за последиците за здравето от замърсяването на въздуха). Никой от лекторите не изглеждаше да има желание да обсъждаме темата или да се ангажират с дългосрочен професионален диалог свързан с рисковете за здравето на по-широката професионална аудитория от членството в ERS.

Надявах се, че експертите от международна величина, като проф. Кели и Кулинан, с десетилетия експертни научни усилия в областта на качеството на въздуха и здравето, ще приемат предложението за ефективна комуникация, но тези мои надежди бяха смачкани, с изразения подтекст, че науката трябва да е лишена от емоция.

Моето убеждение е, че не трябва да отделяме и изваждаме емоциите от данните, за да изглеждаме или да звучим по-“научни”, а по-скоро трябва да добавяме всички налични данни към нашата вътрешна страст, за да стане добра наука, която въздейства за смислена промяна. Седем милиона причини всяка година се надяват на това, докато колегите ни все по-често страдат от намаляващо внимание, предизвикано от претоварването с информация.

Политиците поляризират повечето дебати (правейки клин по много теми, включително качеството на въздуха). Науката и нейното комуникиране е единственото ефективно противодействие, макар че рядко се използва добре, както описах по-горе. Скучни данни, които едвам надхвърлят границата на индивидуалната възприемчивост не са начина да говорим по темата за замърсяването на околната среда. Трябва да ползваме най-значимото от науката, но с изразената си страст за да променяме реалността в подкрепа на настоящите и бъдещите поколения.

Д-р Александър Симидчиев
Човек/ Пулмолог/ Родител/ Дядо
Air4Health – България

Sapienti sat!

When hope wavers, passion must rekindle it

This past week was one of the most exciting for me in the last couple of years. I participated in two top notch global events. The Clobal Climate and Health Forum (GCHF) in San Francisco, and the European Respiratory Society Congress (ERS) in Paris – practically back to back.

Today in Paris was “no car day“, which framed nicely, what I was anticipating to be an super exciting event @ ERS – the Symposium Air pollution and transplantation: near to one’s heart and lungs! (catchy title) Co-chaired by Prof. Dr. Bart Vanaudenaerde (Leuven, Belgium) and Prof. Dr. Christophe Pison (Grenoble, France) two prominent researchers on lung transplant consequences. The presenting faculty were: Prof. Frank Kelly (Professor of Environmental Health @ Kings College London) who delivered a fantastic talk Linking ambient particulate matter pollution effects with oxidative biology and immune responses, Prof. Paul Cullinan (Professor in Occupational and Environmental Respiratory Disease at the National Heart and Lung Institute UK) elucidating Epidemiological evidence for air pollution being a risk factor for transplant failure and Prof. Valerie Siroux (La Tronche, France) sharing a brilliantly structured talk on Air pollution and Respiratory health: epidemiological evidences and clinical implications. Each talk in itself could have easily been a “raison d’être” for a action on air pollution, but each of the presentations ended in low-key “more data is required”. This in front of an audience of less than 20 participants in a Congress with over 20 000 registered specialists with a self identified dedication to lung health?!?

The above sharply contrasted from the sentiment I had sensed @ CGHF, where over 250 environmental scientists, including urban planners and public health professionals were barely contained in the auditorium at UCSF sounding urgent and highly concerned (using many of the same sources of published and peer-reviewed literature).

This prompted my question and comments on how we are presenting the facts to the very people (pulmonologists) who should lead the public health debate around air-pollution – given the nature of their organ-related expertise and declared prophylactic foundation of the practice of medicine. Prof. Cullinan rebutted that this is a scientific meeting (not an activist gathering – I would presume as his unfinished comment), and Prof. Kelly added that in another situation he could be more insistent on the topic (obviously ERS was not perceived as the right place to sound an unequivocal expert warning of the health consequences of air-pollution). To add insult to injury, neither seemed eager to further discuss the topic or engage in a longer term professional dialogue on communicating the health risks to the wider professional audience of the ERS membership.

My hope, that experts of the global caliber of Prof. Kelly and Cullinan, with decades of highly scientific endeavors in the field of air quality and health, would embrace a proposal for effective communication, were dashed, with the undeclared innuendo that science is not about emotions.

I believe that we should not extract emotion from data to make it seem or sound more “scientific”, we rather need to add all available data to our intrinsic passion to make it good science that effects meaningful change. Seven million reasons each year are hoping for this, while our colleagues are suffering from dwindling attention spans induced by information overload.

Politicians are polarizing most debates (driving a wedge in many topics including air-quality). Science and its communication is the only countermeasure available, though rarely used effectively as perceived by me above. Not bland data just short of the limit of discernible significance rather Science with the expressed passion for doing the right thing, for current and future generations.

Dr. Alex Simidchiev MD, MPH
Human/Pulmonologist/Parent/Grandfather
Air4Health – Bulgaria

Sapienti sat!







Confused in the haze…


The authors of a new study investigate whether long-term exposure to air pollution worsens human capital, causing dementia. They associate Medicare 15-year dossiers for 6.9 million adults over 65 years of age with EPA’s air quality monitoring network and track the development of individual health, dementia, financial decisions, and cumulative exposure to air pollution by fine dust particles. The authors show that increasing the mean decade exposure by 1 microgram per cubic meter (9.1% of the US mean) increases the probability of dementia diagnosis by 1.3 percentage points (6.7% of the mean). This conclusion is in line with the hypotheses from the medical literature. They conclude that regulating air pollution has greater benefits than has been known so far, partly because dementia has prevented proper financial decisions being made. They estimate that damage associated with dementia by air pollution by EPA exceeds $ 150 billion. The authors also find that the effect of PM2.5 on dementia continues to exceed the current regulatory thresholds.

Объркани в мъглата…

Авторите на ново проучване, изследват дали дълготрайната експозиция на замърсяване на въздуха влошава човешкия капитал, причинявайки деменция. Те свързват петнайсетгодишни досиета на Medicare за 6,9 милиона възрастни над 65-годишна възраст в мрежата за наблюдение на качеството на въздуха на EPA и проследяват развитието на здравето на индивидите, появата на деменция, финансовите решения и кумулативното жилищно излагане на замърсяване на въздуха с фини прахови частици. Авторите показват,  че увеличаването на средната декадална експозиция с 1 микрограм на кубичен метър (9,1% от средната стойност за САЩ) увеличава вероятността за диагностика на деменция с 1,3 процентни пункта (6,7% от средната стойност). Това заключение е в съответствие с хипотезите от медицинската литература. Ние заключаваме, че регулирането на замърсяването на въздуха има по-големи ползи, отколкото беше известно досега, отчасти защото деменцията попречи на вземането на правилни финансови решения. Ние оценяваме, че щетите, свързани с деменцията, от замърсяване на въздуха според EPA надхвърлят 150 милиарда долара. Също така установяваме, че ефектът на РМ2.5 върху деменцията продължава да надхвърля сегашните регулаторни прагове.

Mестоположението е всичко – не само при имотите

Ново изследване от Карнеги установява, че въздействието на фини прахови частици върху климата варира значително в зависимост от това къде са били освободени. Публикацията е в Nature Communications.

Авторите предлагат хипотезата, че въздействието върху здравето, също може да е значително зависимо от това, къде е източника на замърсяването.