COP24 малко лични впечатления

Неотдавна се върнах от Конференцията на ООН за изменението на климата провела се в Катовице Полша (COP24). Това беше важна среща, която всички мислещи за бъдещето хора трябваше да могат да проследяват или да участват (лично или виртуално), тъй като темата ни засяга както засяга и децата ни, както и техните деца. Бях щастлив да бъда част от дeлегацията на HEAL и да бъда активен участник както в самата конференция, така и в съпътстващите я събития.

Преговарящи от 196 държави и Европейският съюз работеха в продължение на две седмици за климатичния пакет в Катовице, следвайки договореностите от Парижкото споразумение. Присъствието на много държавни глави, правителства и почти 100 министри на околната среда и на външните работи от цял свят направи конференцията уникално явление. Благодарение на консенсуса, който беше договорен от страните заради техния ангажимент, Катовице стана, след Киото и Париж, следващ важен жалон по пътя към устойчива глобална политика в областта на климата.

Многото срещи по време на събитието разшириха разбирането ми за взаимодействието между замърсяването, климата, здравето и устойчивото развитие.

Конференцията провела се от 2-14 декември 2018 започна тази година с основен научен доклад, който проектира темповете с които света достига нивата на опасно затопляне още през 2030 г. – по-малко от десетина години от днес. Докладът беше подробно коментиран от Dr. Diarmid Campbell-Lendrum от СЗО.

В края на първата седмица Нова Зеландия излезе с декларация за отбранителната си политика, според която изменението на климата е най-значителната заплаха за сигурността на страната.

По време на срещата имах много възможности за срещи, които включваха дискусии с колеги като проф.Tadeusz Zielonka – колега-пулмолог от Полското дихателно дружество и член на делегацията на HEAL, който от дълги години е ангажиран с изследвания и дейности в областта на замърсяването на въздуха в Полша. Ние си обещахме да продължим след COP24 изследователски проекти между нашите съответни организации.

Слушайки колеги като проф. Wiesław Banyś от ProSilezia (в същата стая, където портретът му украсява стената на лекционната зала) разшири хоризонтите и даде възможност за работа в мрежа, която ще даде плодове през идните месеци

Бавно, но сигурно, светът изглежда се събужда в новата реалност свързана с необходимостта от устойчиво бъдеще.

Фантастични дискусии се случиха и при страничните събития на COP24, две от които заслужават специално споменаване. Семинарът „Здравословни и климатични промени – ролята на полския здравен сектор“ и Световният алианс за климата и здравето – „срещата на върха за климата и здравето 2018“ – на 8 декември в университета в Силезия.

Срещата на върха по въпросите на климата и здравето беше председателствана от Джени Милър – изпълнителен директор на GCHA

Заедно с Jeni Miller от GCHA


Vijoleta Gordeljevic координатор по въпросите на здравето и изменението на климата в HEAL и проф.Susana Mónica Marinho Paixão от Университета в Коимбра и новоизбран президент на IFEH също бяха важни участници и презентатори в събитието.


Българският принос към горепосоченото събитие беше излъчван на живо от нашата FB страница.

И накрая кратко обобщение след това резюме на нашето участие в COP24 …

Нашето общество изглежда твърдо решено да унищожи утрешния си ден, като се придържа към вчерашните си навици. В тази ситуация основните лидери тези дни, които като че ли допринасят по-ефективно по темата за изменението на климата, са религиозни водачи, духовни учители и повече философски настроени личности, които знаят, че нищо особено не може да се случи със света около нас, докато нещо не се случи вътре в нас,при това да е извън парите и властта, като стремежа е да се постигне глобална хармония и световен мир. Видях много такива хора, които се бяха събрали в Катовице тази година.

И накрая, успешно кацане у дома 🙂




COP24 some personal impressions

I recently returned from the U.N. Conference on Climate Change in Poland (COP24). It was an important meeting that all forward thinking people should have been able to follow or participate in (either in person or digitally),because the topic concerns us all as well as our children and their children. I was fortunate to be part of the HEAL delegation, and to be an active participant in both the conference itself as well as the side events aligned to it.

Negotiators from 196 countries and the European Union worked for two weeks on the Katowice Climate Package, implementing the Paris Agreement. The presence of many heads of state, government and almost 100 Ministers of the Environment and of Foreign Affairs from all over the world made it a unique occurrence. Thanks to the consensus, which has been agreed on by the Parties because of their commitment, Katowice has become, after Kyoto and Paris, another milestone on the way towards a sustainable global climate policy.

The many meetings during the event broadened my understanding about the interplay between pollution, climate, health and sustainability.

The Dec. 2-14 conference began this year with a major scientific report projecting the world on pace to reach dangerous warming levels as early as 2030 — less than a dozen years away. The report was extensively commented by Dr. Diarmid Campbell-Lendrum from the WHO.

At the end of the first week, New Zealand issued a defence policy statement that labelled climate change its most significant security threat.

During the meeting I had ample opportunities for meetings that included discussions with colleagues like Prof. Tadeusz Zielonka – a fellow pulmonologist from the Polish Respiratory Society and fellow member of the HEAL delegation, who is deeply engaged in air pollution research and activities within Poland. We pledged to continue post COP24 in research projects between our respective organisations.

Listening to and meeting colleagues like Prof. Wiesław Banyś from ProSilezia (in the same room where his portrait adorns the lecture hall wall) broadened horizons and enabled networking, which will bear fruit in the coming months

Slowly but surely, the world seems to be waking into the new reality with the need for a sustainable future.

Fantastic talks also happened on COP24 side events, two of which deserve special mentions. The HEAL “Climate change and health – which role for the Polish health sector” event and the Global Climate and Health Alliance – “Climate and Health Summit 2018” – on December 8-th at the University of Silezia.

The GCHA Health Summit was chaired by Jeni Miller – Executive Director of the GCHA

Together with Jeni Miller of the GCHA

Vijoleta Gordeljevic Health and Climate Change Coordinator with HEAL and Prof. Susana Mónica Marinho Paixão from the University of Coimbra, and president-elect of IFEH were also impactful presenters and participants at the event.


The Bulgarian contribution to the above event was streamed live off of our FB page

And a brief summation after this synopsis on our participation in COP24…

Our society seems hell-bent on destroying its tomorrow by holding on to its yesterday. In this situation, the principal groups these days that seem to be contributing more effectively on the topic of climate change are religious leaders, spiritual teachers and more philosophic individuals who know that nothing much can happen to the world around us until something happens within us that is beyond money and power, that strives to attain global harmony and world peace. I saw many like this in Katowice this year.

And finally… a safe landing back home 🙂




Началото на маратона…

За да се започне решаване на проблема с чистотата на въздуха, първата необходима стъпка е повече хора да са наясно с различните аспекти на това предизвикателство към общественото здраве. Колкото повече хора, и колкото по-наясно са те, толкова по-голям е шансът да се намерят различни решения, измежду които да е решение, което е просто за изпълнение, не струва много пари но ефективно снижава нивото на важните замърсители.

03 Декември бележи началото на нашия инфорационен маратон за 2018/9. Повод са екстрените нива на замърсяване с ФПЧ в София. Това генерира медиен интерес, и даде възожност да споделим важни според нас аспекти свързани със здраве и въздушно замърсяване.

Тези от Вас, които се интересуват, могат да прегледат част от публикуваните наши материали:

Капитал – Здраве

БТВ – новините

Медияпул

БНТ -1 новини

Дарик – нюз

Петел.бг

Фрогнюз.бг

БНТ – 1

Економик.бг

Пловдив прес

Чети етикетa –  bTV

СКАТ

TV Европа

бТV – Събота сутрин

Благодарим на всички журналисти, лекари и съишленици, които правят разпространението на тази важна според нас информация възможно.

Statement on the health cost of air-pollution

Today we submitted our Statement on the health costs of air-pollution to our  МОEW

We want to be understood correctly. We do not interfere or meddle in the economy, nor energy or politics. Our expertise is in health and health protection/disease prevention. Our statement aims to focus attention on the health consequences of activities generating air pollution. The health consequences need to be included in the equation, when calculating the true cost and economic viability. The reason for this we feel is self-evident. There is no working economy without healthy people.

We would like to extend our gratitude to all our partners, collaborators and like-minded supporters, as well to our well-meaning critics, who contribute to enhancing the health aspects of air-pollution to social awareness. We feel this is vital for solving this problem effectively.

Становище за здравната цена на въздушното замърсяване

Днес входирахме становището си за здравната цена на въздушното замърсяване в МОСВ

Държим да бъдем разбрани правилно. Не се месим за или против, нито в икономика, нито в енергетика нито в политика. Ние разбираме от здраве и неговото опазване. Нашето становище цели да се обърне внимание на здравните последици от дейности, предизвикващи въздушно замърсяване. Здравните последици следва да са оценени и да влизат в уравнението, когато се решава дали дадена дейност е икономически изгодна или не. Причината за това е. че без здрави хора, няма работеща икономика.

Благодарим много, на всички наши партньори, съмишленици и дори критици, които помагате заедно да издигнем здравните аспекти на въздушното замърсяване на нужната висота, която ще позволи, този обществено значим проблем да започне да бъде решаван ефективно.

Air pollution and tuberculosis

A little researched topic on the association of tuberculosis incidence and exposure to air pollution was recently published as an article in Nature.

The authors investigated the associations of ambient air pollutants (particulate matter with aerodynamic diameter <2.5 μm (PM2.5), sulfur dioxide (SO2),nitrogen dioxide (NO2), ozone (O3), and carbon monoxide (CO)) in relation to the risk of pulmonary TB in a cohort of Chinese TB patient in Jinan city from 2011 to 2015. A total of 9344 newly diagnosed pulmonary TB cases were included. Four different air pollution exposure windows (3, 6, 9, and 12 months) before TB diagnoses were calculated from the daily concentration of air pollution. In categorical analysis, the authors observed statistically significant overall associations between pulmonary TB risk and PM2.5 (3 month exposure window: RR = 1.228, 95%CI: 1.091–1.381) as well as CO (3 month exposure window: RR = 1.169, 95%CI: 1.028–1.329; 9 month exposure window: RR = 1.442, 95%CI: 1.028–2.024) exposures. Moreover, subgroup analyses suggested that most of the air pollutants (PM2.5, SO2, O3, and CO) were significantly associated with increased risk of TB among the males, the females, the <60 years, and the smear negative cases. The dominant statistically significant associations were detected at 3-month exposure window of air pollution before the diagnosis of TB. The suggestive evidence is that the 3 month air pollution exposure window was associated with increased TB risk and warrants further investigation.

Въздушно замърсяване и туберкулоза

Малко епидемиологични проучвания са оценявали ефектите на замърсяването на въздуха върху риска от белодробна туберкулоза (ТБ). Авторите на статия в сп. Nature разглеждат асоциациите на замърсителите на атмосферния въздух (частици с аеродинамичен диаметър <2.5 μm (PM2.5), серен диоксид (SO2), азотен диоксид (NO2), озон (О3) и въглероден окис (CO) и връзката им с риска от белодробна туберкулоза в кохортата на пациент с китайска туберкулоза в град Джинан от 2011 до 2015 г. Включени са общо 9344 новодиагностицирани случая на белодробна туберкулоза.

Четири различни времеви прозореца за излагане на замърсяване на въздуха (3, 6, 9 и 12 месеца) преди диагностицирането на туберкулозата са били изчислени от дневната концентрация на замърсяване на въздуха. При категориен анализ се наблюдават статистически значими общи асоциации между белодробен риск от ТБ и ПЧ2.5 (прозорец на експозиция 3 месеца: RR = 1.228, 95% CI: 1.091-1.381), както и CO 1,169, 95% CI: 1,028-1,329, експозиция 9 месеца: RR = 1,442, 95% CI: 1,028-2,024). Освен това анализите на подгрупи показват, че повечето замърсители на въздуха (PM2.5, SO2, O3 и CO) са били значително свързани с повишения риск от туберкулоза при мъжете, жените, <60 години и туберкулин отрицателните случаи. Доминантните статистически значими асоциации бяха установени при прозореца с 3-месечно излагане на замърсяване на въздуха преди диагностицирането на туберкулозата. Резултатите на авторите откриха положителни асоциации между експозицията на PM2.5, CO и риска от ново диагностицирана белодробна туберкулоза в Китай. Доказателствата са, че тримесечният прозорец на експозиция на замърсяване на въздуха е бил свързан с повишен риск от туберкулоза, което изисква допълнително уточняване и потвърждаване.